Оглавявайки духовния процес, ние нито налагаме ред, нито даваме заповеди на някого. Ние просто предосатвяме познания на хората.

По няколко часа на ден аз изучавам отчети и анализи за събития, които се случват в света днес. Не взимам всичко на сериозно, а давам мое лично становище, формирайки собствена гледна точка за случващото се, което изгражда основата, на която действам.

По същия начин водим хората към свободното им мнение. Ние просто им даваме метода, който самата Природа ни „спуска”. Този метод се основава на научни изследвания.

Например, много от нещата, които изучавам сега, са ми известни от моите знания за законите в системата на кибернетиката. Кибернетиката е наука за системите и тяхното регулиране в различни сфери: биологически, механически, природни, екологически и т.н. Определени формули описват точното ниво на регулация: вход, изход и търсеното състояние. Това се отнася до зареждането на ракета, която се движи при опрделени условия…

Представете си, че един влак трябва да достигне от точка А до точка Б, използвайки минимум гориво при минимум амортизация на механизмите, преминавайки с максималната и минималната скорост през железопътните възели, без внезапно спиране или ускорение. Оптималното изпълнение, да кажем, е с двадесет подобни условия и е един от проблемите на правилната регулация. Според същия принцип в нашия организъм хиляди от параметрите се балансират помежду си и водят до универсалната формула, наречена „живот”.

И така, сега трябва да обясним на всички хора какво ще се случи, ако не изпълним формулата на взаимно поръчителство до степента, в която тя е разкрита днес на нас самите. Всъщност говорим за поправен и балансиран Малхут в света на Безкрайността, но сме ръководени от текущия момент. Игнорирайки формулата на взаимно потъчителство, ще претърпим загуба и затова трябва да се научим да съблюдаваме нейните параметри.

Следователно нашият подход е информативен. Така са обучавани студентите в университета, за да могат по-късно сами да получат познания в живота. Човек трябва сам да се научи на взаимност в своите взаимоотношения с другите, без натиск от наша страна.

Днес практически няма професии, които да не изискват интелигентността на човека. В крайна сметка, той не е животно. Остави го да изкопае една дупка – даже тук, въпреки физическите си сили, той се нуждае от главата си.

Следователно обучавайки хората да общуват правилно, им предоставяме поле на дейност за ума и чувствата. Не ги оставяме на животинско ниво, защото взаимното поръчителство ги свързва с човешката степен: именно човекът в мен размишлява как да съществува с другите. Говорим за вътрешното, чувственото развитие.

Не е случайно, че хората днес търсят взаимовръзка, минавайки през демонстрации, търсят социална справедливост и всеобщо обединение. Това е, което им липсва, а ние обясняваме, че според волята на природата ние самите трябва да установим връзка между нас. Взаимна комуникация, взаимно поръчителство – това е закон на интегралната система, която представяме.

От урока по вестника „Народ“, 04.09.2011

[53614]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Поръчителство, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Светът се променя и ние трябва да постигнем съединение. Тъй като виждаме, че животът ни излиза от контрол. Докато това не се бе случило, не можеше изобщо да се говори и да се разкрива науката кабала.

Но в света се разкрива нова власт между хората, между държавите и всевъзможните системи, банките, промишлеността, която ни обърква и ни разваля живота, поставяйки под заплаха най-необходимото – нашето прехранване. И колкото повече напредваме, толкова повече сривове ще видим в тази система. Тя просто ще престани да работи.

Сякаш в твоето задружно семейство изведнъж прониква някаква идея или беда, и цялата къща е обхваната от вълнение, и вие не можете да се договорите помежду си. Това е то, което сега се случва със света. Дошла е някаква нова идея, и една част е съгласна с нея, а друга не, едните казват, че избор няма, и ние сме длъжни да я приемем, другите казват, че това тях не ги вълнува и те в това не искат да участват.

И тогава между нас се образува лед, неразбиране, преставаме да си говорим – разговаряме само за най-важното. Образува се такава студенина и вътрешна неприязън. Така може да се случи във всяко семейство, и сега то се случва с цялото човешко общество – нещо просто престава да работи.

Ние бихме искали то да работи. Нима банкерите, фабрикантите, не искат ситуацията да се оправи, за да заработи всичко? Те са готови да заплатят за това двойно. Самите капиталисти изведнъж са съгласни да платят по-високи данъци. Но то все едно не работи. Това се нарича нова власт – не онази, която самите изградихме и която можем сами да поправим.

Тъй като понякога, все нещо не работи, но ти виждаш, къде трябва нещо да се поправи, за да се закърпи. Така винаги строим, емпирически, по метода проба – грешка. Но тук просто се усеща, че ситуацията излиза извън нашия контрол. Това е нова мрежа, която сега се разкрива – просто като  ”пръст небесен”, както някога са нарекли съветниците на фараона, когато видели това наказание.

Творецът, който съгласно гематрията (численото значение) е равен на природата, се показва като властелин. Винаги сме мислили, че ние властваме. Но сега започваме да разбираме, че тук има нова власт, и ние трябва да станем хора и да се запознаем с нея. Не като маймуната, която не се замисля за Твореца, за някаква си власт по-висша от нея, а просто си живее живота.

Но до нас сега започва да достига, проявата на новата власт, която има чувства и разум, има програма относно нас! И през цялото това време тази власт е действала върху нас, ние сме били такива наивни деца, че изобщо не сме разбрали, че през цялото това време сме изпълнявали указанията и. Но сега за първи път започваме да осъзнаваме това.

Ние се издигаме на следващото стъпало – с това, че се запознаваме с висшата сила, с Твореца. Това е продължителното раждане на новото стъпало. До днес ние бяхме маймуни, тъй като безпрекословно изпълнявахме указанията на природата, по заповед на природното чувство и разум. Но днес, ние паралелно с него получаваме още едно чувство и разум – различни от първоначалните. Разкрива се глобалната мрежа, новата сила в света, и затова усещаме такова разминаване, такова несъответствие, и не знаем как да съвместим едното с другото.

Тя ни се разкрива, като нов образ, който стои пред нас. На човек му е трудно все още да възприеме това. Обикновено хората признават, че природата си има свои закони, но смятат, че тя не е жива, лишена от чувство и разум. Независимо, че това е очевидно, че природата има програма, предшестваща творението, тъй като ние виждаме, как всичко се развива. Наивно е да се смята, че целия този свят е възникнал от само себе си, от случайното съединяване на частиците, които също като че ли случайно са започнали своето развитие. По-скоро може да се провери, че маймуната, чукайки по клавишите, случайно е напечатала Британската енциклопедия.

Урок по статия на Рабаш, 02.09.2011

[54329]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Аз възприемам днешната криза не като наказание за нас – а като необикновена възможност да достигна вечното и съвършено съществувание, съвършено друга система на разбора.

Ние направихме много открития в този свят, превръщайки се от маймуни в хора. Но сега, за първи път, на нас ни се разкрива съвършено новото – висшето управление, и ние започваме да се вслушваме, че действително съществува някаква сила извън нас. Ние знаехме, че съществуват природните сили: силата на урагана, на гравитацията. Но всички тези сили бяха по-малки от нас – силата на сляпата природа: нежива, растителна, животинска.

А аз – човекът, бях над тях! Кой можеше да се сравни с мен?! Нека ме нападне което и да е животно – мога да  го убия, победя дресирам и да го опитомя, за да ми служи. Бях по-силен от всички.

Имаше, разбира се и такива явления, пред които ние бяхме безсилни – изведнъж изригва някой вулкан или ставаше някое друго стихийно бедствие. Но ние разбирахме, че това са законите на сляпата природа, в които няма никакъв разум. Ние можехме да предугаждаме такива катастрофи по някакви признаци, разчитайки формули. Но изведнъж се разкрива нова власт помежду ни – хората. За първи път в историята!

Опитайте да почувствате за какви необикновени неща става въпрос! Възниква ситуация, все едно, че се намираме в една стая, събрани на някаква среща – много хора, и между нас цари много задушевна атмосфера, защото отдавна се познаваме. Да допуснем, това е нечий рожден ден, и всички обикалят с чаши и разговарят един с друг. Всички знаят, как става.

И изведнъж всички се променят – промъква се някакво ново отношение, друга власт, и никой вече не може да побъбри с другия. Ето така в момент изглежда нашия свят. И човек започва да чувства, че тази нова власт идва отвън, и не разбира какво да прави с нея?

Всичко се променя – и на стъпалото на самия човек. Това, че постоянно стават някакви урагани – да, добре. Това е неживата природа, или растителната, животинската – но е под човека.  Дори и да е по-силна от мен, пак стои по-долу, защото е лишена от чувства и разум.

И изведнъж стават такива изменения, в които сякаш присъства  чувство и разум. Аз все още не различавам там разума, но вече разбирам, че тези изменения се намират на моето стъпало. Так, където аз със моите чувство и разум построих системи от връзки между нас, хората – там сега се открива новата власт. Аз все още не знам за нея, но виждам, че там не мога да управлявам, не мога да постигна това, което съм желал.

Това ми се разкрива бавно и отдалеч, но вече виждам, че не аз съм собственикът тук, в този свят. Аз все още не съотнасям това към някаква сила извън мен, която притежава чувство и разум. Но виждам, че това препятствие се намира на моята висота. И затова днес ние не знаем, какво да правим!

От урок по статия на Рабаш, 02.09.2011

[54346]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Човек не може да съществува отделно от обществото. Целенасочено сме създадени по такъв начин, който ни задължава да живеем сред други хора. Това следва от разбиването на общата душа на много отделни части.

За да разкрием Твореца, трябва да разкрием разбитата връзка между нас и да я поправим. Тогава, постигайки Неговите действия, ще постигнем Неговото съвършенство. Затова сме създадени така, че никой от нас да не може да живее в пълна изолация. Иначе той би се спуснал до нивото на животно. Ако човек се е развил до човешкото стъпало, тогава трябва да живее като човек, тоест да използва всички останали, но също и да дава своята част на всички.

Развитието на човечеството трябва да се вижда като развитие на връзките между нас и на нашата зависимост един от друг. Отначало съществували само семейства. После големи семейни общества започнали да се развиват, последвани от племена, после села, градове и народи. Преди няколко стотици години между много страни започна активна международна търговия.

Точно затова развитите народи са пътували, за да завладеят други страни и да открият нови земи, чувствайки, че им липсват връзки. Егоистичното желание винаги ни тласка към взаимовръзка и размяна.

Така сме развили икономиката, която е отражение на вътрешния ни стремеж да бъдем свързани един с друг. Ето защо цялата икономика е изградена на нашия егоизъм, на желанието за наслаждение, което чувства, че то трябва да спечели и да извлече полза за сметка на всички останали: аз ти давам, ти ми даваш и т.н. Един човек е фермер, друг – занаятчия, и свързвайки се, всеки получава изгода.

Ясно е, че не е възможно да спрем еволюционното развитие и да произвеждаме всичко сами, поддържайки натурално домакинство – така, както хората са правили в древни времена. Така сме изградили всички форми на връзки помежду си. Всички те съответстват на нашия егоистичен характер, който се е развивал през много години и поколения, докато в наше време изведнъж разкриваме, че тази връзка вече не е толкова проста, колкото сме смятали, когато сме гледали на нещата от нашето его! Днес се разкрива различна връзка – взаимна и световна. Така тя се разкрива от страна на природата.

Изградили сме връзката както сме искали, както ни се е струвало най-добре за изграждане на полезни връзки един с друг. Създали сме я по свое желание, следвайки изискванията на нашето его. Това е издигнало политиката, обществото, икономиката, семейството, образованието и всички жизнени системи.

Но внезапно някакъв вид нова връзка се разкрива, която е различна и противоречи на всичко, което съм направил до сега! Затова възникват проблеми и се развива криза.

От урок по вестник „Народ“, 17.08.2011

[51610]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Говорим за това, че прекаленото потребление е довело човечеството до беда. Но част от икономистите предполагат, че ако потребяваме по-малко, това също ще предизвика отрицателен ефект…

Отговор: На всеки етап от развитието е присъща цялостна духовна последователност АВАЯ. В нея има стадии на отдаване и получаване, бездействие и съчетаване на различни фактори на взаимна връзка. Затова не трябва да се прави пряка зависимост между нивото на потребление и решаването на проблема.

По-рано сме имали някакво облекчаване, съумявайки да разпределим стоките между всички. Защото егоистичното желание е било развито до определено ниво, на което разривът между слоевете на населението наистина е могъл да се смекчи по такъв начин.

Обаче днес сме се издигнали на по-високо стъпало и методите, годни на предишния етап, вече не сработват. Акцентът се премества от получаващ желания – на даващ и ти не можеш с простото „раздаване” да придобиеш реално подобряване. Трябва да се разбере, че като раздаваш блага, правиш опит да поставиш преграда на пътя на кризата и по такъв начин се лишаваш от възможността да се добереш до нейната причина, до Даващия сили, до Твореца. А нашите беди вече трябва да придобият целенасочен характер.

Аналогично на това, на втория стадий от разпространяването на пряката светлина е невъзможно да се действа така, както на първия. Защото вторият етап е пораснал от първия, понеже е настанало време да се осъзнаят първопричините за светлината. Макар че той целият е напълнен от нея, това вече не е достатъчно.

Ето и днес простото разпределяне не решава проблемите. Целта на творението не е в това, да се наситят нашите егоистични желания, не е в това, „да се натъпчем”. И затова се открива следващият стадий от развитието: раздавайки блага на нямащите, само ще ускорим крахът.

Какво да правим? Тъй като това е против всякаква логика. По-рано егоизмът е царувал: колкото повече сме получавали, толкова ни е било по-добре. Сега потреблението и въздържането, материалната изгода и отстъпките в полза на слабите са пагубни за икономиката. Казано по друг начин, нямаме повече методи за действие, за работа с егоистичното желание. То е изчерпало себе си и при получаване, и при отдаване.

Така започва двустранното осъзнаване на злото на егоизма – пълното признаване на факта, че е невъзможно да го използваме.

Как да преживее човек? Няколко милиона в света ще съумеят да се изхранят с плодовете на земята, които отглеждат. А какво ще правят останалите? Не можем да поддържаме предишните връзки, но и не можем както преди да обменяме стоки и продоволствие. Светът ще започне да намалява оборотите, „да замръзва”.

При тези условия реална помощ за човечеството ще стане само ясното отношение към ставащото, разбирането на необходимостта да се измени характерът на нашите връзки. Само това ще даде добри резултати.

И затова, преди всичко, за хората е нужно учение. Оставете всичко останало, обезпечете всички с базовия минимум над чертата на бедността, а другите усилия насочете към подобряване на нашите взаимоотношения.

„Справедливо разпределение” и „социална справедливост” са красиви думи, заради които десетки милиони са били убити или са се убивали сами. Подобни девизи помагат само при условие, че изменим съзнанието на хората. А за това е необходимо възпитаване. Нека човек да има насъщния хляб и готовност да се вслушва – това е всичко, което ни трябва.

При това, да се обучава не „за правилно потребяване”, а за правилно отношение към другите. Всичко останало ще стане естествено следствие. Когато в хората се смени желанието, те сами ще разберат как да се наслаждават на живота. Благодарение на възпитанието, всички практически решения ще бъдат разбиращи се от само себе си.

Преди всичко, човек трябва да се възпитава да се измени поне малко. Само така ще избегнем нацистките режими на различните направления – като изградим обкръжение, което променя хората към по-добро.

От урок по вестник „Народ”, 08.09.2011

[54057]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Всички разбират важността на възпитанието, но хората искат незабавни решения, искат да направят нещо, още сега…

Отговор: Възпитаването е изключително практически предмет. На практика трябва да направим за себе си нова „обвивка“, да изменим себе си. Става въпрос за голямо, реално съзидание.

Преди всичко, необходимо е да се създаде огромно количество материали, които ще се раздават на всеки при всяка възможност, на всички езици, съобразно всеки характер и манталитет. Представете си, колко сили и ресурси ще изисква това от човечеството. Действайки изобретателно и професионално, всеки от нас е нужно да овладее този „пресинг“ – при това така, че на нас да ни бъде добре под него. Неговият поток трябва да бъде толкова мощен и изкусен, за да се влива в нас, както чужд език по време на сън, без всякакви прегради от наша страна.

Телевизията, интернет – всичко е нужно да се създава отново. И това, според теб, не е ли практическа работа? Ще я осъществяват милиарди – и благодарение на това, те, самите ще започнат да се променят. Така цялото човечество, с изключение на децата, старците и недееспособните, ще се въвлече в процеса на поправяне.

“ Възпитанието“ , за което ние говорим, е далеч не само от учебната скамейка, на която седи ученикът. Кой ще го учи? Всички трябва да участват в работата, да провеждат търсене и да полагат старание, всеки път изгаряйки всичко напълно в огъня на разпространението и разпалвайки го отново. Защото, ние се променяме, обновяваме и всеки ден на нас ни е нужно нещо ново.

Ученето – това не е любезност. Учениците – не са зрители, които е нужно да се облажват. Пред нас е голяма практическа работа. Във всеки град, всеки квартал, във всеки дом културата трябва да се топлят на искрата на този огън.

Днес по телевизията виждаме кръв, корупция, разврат, тържество на всичко животинско. И всичко това трябва да се промени, така че човек да поиска да гледа и слуша. А всъщност, той още далеч не е поправен. На него трябва да му се подава нещо интересно и увлекателно, за да може от това да извлече морал. Пред нас е огромно предизвикателство, което се нуждае от реални дела.

Не е много просто да се обработва дори съществуващото съдържание за нуждите на широкото разпространение. И не по-малко важно е, всички вие да работите над това, защото без това вие няма да се промените. Ако бях на мястото на всеки, бих писал статии и книги – а иначе как ще израстеш? Нека да не станеш учител, но без отдаване на ближния, ръст няма. Ти просто си длъжен да участваш, не е важно по-какъв начин. И това е практическата работа.

Много я изпълняват физически: организират мероприятия, подготвят площадки и помещения. Около един лектор или говорители трябва да работят още 20-30 човека, предоставяйки логистика, реклама, стопанствена част и т.н. И всички те са еднакво важни.

И така, „учебната скамейка“ – това е понятие. За да поставиш детето зад чина, е нужно да се проведе огромна предварителна работа: от строежа на училището – до създаването на учебните програми и подготовката на учителите в университетите. Много усилия са нужни, докато учителят влезе в клас. Тъй като, в идеалния случай на един учител трябва да се падат пет деца. Десет – вече е пределът.

Така, че има достатъчно работа за всички. И в крайна сметка тя ще промени работниците още повече, отколкото тези, които се учат. Ето и излиза, че от всеки трябва да се направи активен участник, създател, който да отдаде своите усилия заради другите. Всеки трябва да вземе участие в разпространяването на посланието за единство.

От урока по вестник „Народ“, 08.09.2011

[54054]

Filed under: Възпитание на децата, Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Хората не могат да достигнат никакво съгласие за това, какво е справедливо разпределение. Всеки човек има своя „справедливост“. Тогава как е възможно да се изясни?

Отговор: Вие сте прав: как е възможно да разберем какво е справедливо разпределение, когато един човек се нуждае от 1 кг хляб на ден, а друг – от 5 кг? Това зависи от навиците на човек и от неговите вродени свойства. Някои хора са толкова бързи и съобразителни, че за 2 часа могат да спечелят толкова, колкото друг човек не може да получи за цяла седмица.

Някой има толкова добри способности, че получава отлична професия и печели много пари, а друг остава просто работник. На всяка крачка виждаме разликите, защото сме различни по природа и затова е много неясно какво трябва да се счита за справедливо разпределение.

Ако можехме да „сканираме“ човек и да създадем пълна, точна карта за него, която показва от какъв вид напълване има нужда той, и тогава да напълним всеки човек. Ако имахме такова устройство и способности – какво по-добро от това! Тогава всички щяха да са сигурни, че ги напълват по равно. Дори и не изцяло, а само 50-80% , но всички  – еднакво.

Обаче нямаме тази способност! Тогава излиза, че даваме на един човек повече, отколкото на друг, но  въз основа на какво? Защото е спечелил повече ли? Но той е създаден талантлив по природа. Не виждаме и не усещаме справедливостта.

Ако говорим за равенство, тогава имаме предвид равни външни условия за всички. Но това не е правилно! Оказва се, че не е възможно да създадем равенство и обществена справедливост. Обществената справедливост и равенство могат да бъдат само относителни. Но за да определя тази пропорция, трябва да бъда в края на поправянето, когато съм включен във всички и знам стремежите на всяка душа, усещайки ги като мои собствени.

Тогава ще мога да видя всички души пред мен, през всички времена и всички състояния, и ще мога да дам на всяка от тях напълване в уникалната форма, от която тя се нуждае в този момент. Тоест, дори ако преди момент си получил едно нещо, а в следващия – друго, то това  се случва и с всички останали. Вътре в системата всичко непрекъснато се променя във врящо котле. Тогава възможно ли е тук да се постигне някакво справедливо разпределение ?

Но вижте какво прави Творецът! Първо, затваря кранчето и казва „Никой от вас няма да получи нищо! Ако искате, ще ви дам малко – само колкото да живеете, да не умрете. А всичко останало ще получите само при условие, че започнете да се обичате един друг. Тоест първо трябва да се неутрализират разликите, които Аз съм създал във вас.“

Любовта ще покрие всички престъпления и тогава няма да има никакви разлики между нас. Ако обичам другите, тогава не ме е грижа дали те ще получат нещо, вместо мен. Нека всички се напълват до безкрай– няма да ми е зле от това! Не проверявам колко има във всеки човек  и не подхождам към другите с егоистична мярка, със завист и омраза.

От урок по вестника „Народ“, 07.09.2011

[53935]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как да се обясни на хората, че законът за взаимното поръчителство, така да се каже е ”спуснат отгоре”?

Отговор: Не е отгоре. Той произлиза от Природата. Ние буквално се намираме в балон, където действа един закон, законът на взаимността, поръчителството, обединението. Наречи го глобален, интегрален, универсален, всеобщ. Този факт вече се признава от всички. Значи, всяко действие трябва да съобразяваме съответно с този закон.

В центъра на нашия балон се намира правителството, то е обкръжено от народа, народът е обкръжен от човечеството, а цялата тази система е обхваната от Природата. Как мислиш, какво ще стане, ако правителството и народът не действат съобразно с Природата? Самите те ще се окажат в още по-голямо противопоставяне с нея, толкова силно, че Природата ще започне да прилага твърди външни въздействия. Защото отвън еврейският народ е обкръжен от народите на света и в частност от най-близките наши съседи.

Сега разбери, какви последствия ще предизвикаме, ако не поставим обединението на челно място. Веднъж вече се върнахме в земята на Израел, защото преди всичко трябва да се сплотим като народ. Такова е условието, което не зависи от нас. Ако не направим това, ще ни дадат определен срок, за да извлечем поука от бедите и все пак ще изпълним предназначението си. Но в крайна сметка времето започва да работи против нас.

Така че друг изход няма, длъжни сме да се замислим над това, как да достигнем равновесие с поставените условия.

От урока по вестник ”Народ”, 31. 08. 2011г.

[53198]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Нашата реалност се състои от две части. Материалната реалност: нежив, растителен, животински свят и хората, които възприемам в петте органа на осезание – не е нужно да поправям. Тя си остава да съществува, а аз съм длъжен да поправя само своето отношение към създателя на тази реалност – към светлината, Твореца.

В степента, в която оправдавам Твореца и достигам до отдаване, в тази степен аз използвам тази материална реалност във всички нейни форми и с това поправям именно духовната част на своята реалност.

А тази част, която се отнася към този свят остава и не се поправя. Тя ще бъде поправена едва в края на поправянето, защото се намира в такива области на желания и свойства, които се поправят само заедно с „каменното сърце“ (лев а-евен) – в заключително всеобщо сливане.

Затова през цялото протежение на духовната стълба, по която се повдигаме, ние оставаме в материалния свят и вътре в него усещаме духовната реалност – своето отношение към Даващия, дотолкова, доколкото можем да се доберем до своята черна точка в океана от бяла светлина.

И в наши дни ние трябва да видим състоянието в света като много ефективно за напредване. Тъй като много хора вече чувстват своя живот черен, неспокоен, не добър, оставящ ни в безсилие и неразбиране. Такива са условията на играта, които ни налагат свише – на цялото човечество, за да започнем да се отнасяме към целия този живот, като към упражнение, зададено ни свише, от страна на природата, с помощта на която цялото човечество ще се издигне на по-високо измерение.

Затова трябва да преминем от теоритическо изучаване към практика и да разберем, че най-накрая дойде времето, когато можем да се занимаваме с практическа кабала. В света се разкрива духовна система от връзки между нас, която иска да се намираме във взаимно отдаване, взаимно участие, поръчителство.

И тази мрежа е упражнение свише, с помощта на която трябва да видим своята противоположност на това отдаване. Поради това то се разкрива като тъмнина, а ние трябва да приведем себе си в съответствие с тази мрежа, която Творецът иска от нас да поддържаме.

Затова трябва, колкото се може по-бързо да изменим мнението си, че кабала е нещо откъснато от света и да видим, че кабалистите съвсем не мислят така. Баал а-Сулам пише, че всичко се реализира именно тук и сега, за сметка на нашия живот. Накрая достигнахме особеното състояние, когато ни задават такова упражнение. Тоест предоставена ни е особена ситуация, след всички предишни животи, за да напреднем по-бързо към тази цел.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 08.09.2011

[54036]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Кабала, Поръчителство - Няма коментари→

Като вземем под внимание днешното състояние в света, напредъка ни ще бъде бърз. Виждате по новините как нарства темпото. Бързо ще преминем този период, тъй като светът се нуждае от нашия напредък. И затова е нужно с всички сили да се държим и да не се отклоняваме от пътя.

Сега е много важно работата по места, масовото разпространение. Ако ти успееш да се свържиш с някой, за да извършиш отдаване по отношение на него, то през тебе бързо протичат всички необходими етапи. Обръщам се към всички групи в Израел и горещо препоръчвам да работят по разпространението. За това пише и Баал а-Сулам, за това пишат всички кабалисти. А и без тях виждаме, че няма друг път. Само така ще разкрием висшата реалност.

Поправянето на 613-те желания от получаване на отдаване – е и нашата работа. Всичко останало е обвивка, обичаи, които са били необходими по времето на изгнанието. Но истинската методика, която прилагаме изначално – е вътрешното поправяне. Вече сме го правили, докато не сме паднали от степента на братска любов в безпричинна ненавист по времето на рав Акива. В нас има решимо – духовни гени, останали от това време и ще ни бъде лесно да се върнем.

Ето защо към нас предявяват изисквания, ето защо целият свят оказва натиск върху нас. Той и сам не знае в какво е проблема, но чувства, че проблема се крие именно в нас. Така че трябва да действаме колкото се може по-бързо. Тъй като по този начин ще отстраним всички наши беди. Всички съседи ще дойдат да ни помогнат, вместо да ни обстрелват с ракети. Всичко ще бъде точно така и кабалистите пишат за това. По същество, враговете са „помощ от противното“, те оказват натиск върху нас, за да се замислим за живота.

Трябва да се помни, че всичко идва от една Сила, че няма никой освен Него. И съответно сме длъжни да реагираме на случващото се. Какъв е смисълът да крещим и внасям раздор? Какво поправяме? Единственопто наше поправяне е да се обединим и да станем „светлина за народите“, да покажем на целия свят пътя за поправянето. Тъй като светът днес е безпомощен, най-добрите негови умове не знаят как ще бъде.

Именно сега настава нашето време. Изпълнявайки своята работа ние ще заслужим всеобщо уважение и благодарност. И затова трябва повече да разпространяваме, повече да обясняваме и самите ние да даваме правилни примери. Навлизаме в период на практическа кабала, цялата същност на която е – поправянето на човека.

От урока по вестник „Народ“, 09.09.2011

[54151]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→