Ако внимателно и безпристрастно анализираме себе си, ще разберем, че и днес живеем, както се казва, извън тялото.

Живея с чувствата, желанията и мислите, които получавам от обкръжението. Въпреки, че са в мен, те не са мои, а ги възприемам отвън.

Оказва се, че сякаш живея извън тялото си, ръководейки се не от неговите нагласи, а от мнението на обкръжаващото ме общество, което ми е внушило как да мисля, как да живея, как да чувствам, какво да правя. Дори не осъзнавам колко различно би било моето възприятие за света, ако живеех като отшелник в гората. Обкръжението определя моя възглед за света и ме кара да гледам на него по този, а не по друг начин.

И това може да създаде големи проблеми. Защото ако човек е израснал в среда, в която е прието да се изяждат, убиват и да се използват безмилостно, той смята, че това е нормално. А други го считат за ужасно и са готови да наложат на „изяждащия“ всякакви наказания.

Чужда матрица

Ние живеем в матрица за възприемане на света, изградена в нас от заобикалящото ни общество, принуждавайки ни да гледаме света точно с по този начин. Посещавайки различни страни, понякога много се чудя, колко различно може да бъде мисленето на хората. Въпреки, че в днешно време това да се случва все по-рядко, тъй като все повече си приличаме, особено жителите на големите градове.

Но понякога виждаш, че заради това, че хората мислят различно и следват други ценности, те имат съвсем различен поглед върху живота, виждат различно от това, което виждаш ти и съдят различно. Различно е възприемането на живота, историята, доброто и злото, различна е целта на съществуването, еталонът на живота, който всеки мечтае да изгради.

Някои смятат, че добрият живот е безделие в обкръжение на много слуги. А за други, обратно, животът се състои в саможертва в името на науката и големите открития. Има различни подходи, напълно противоположни. И проблемът е, че не се разбираме.

Основната претенция, която жените обикновено предявяват към мъжете е: „Ти не ме разбираш!“  И това наистина е така, защото не сме получили необходимото възпитание и за отношенията между мъжа и жената. Изобщо не са ни учили как да живеем в семейство.

В училище не ме научиха да разбирам женската природа и не си представях какво е жената – някакво странно същество, което ще живее до мен. Оказа се, че тя има свои изисквания, свой характер. Нямах представа колко е различен женският подход към живота от мъжкия. Това е съвсем различен свят, но осъзнавах ли го? Исках ли изобщо да разбера жената? Съобразявах ли се с мнението ѝ?

Заради факта, че младежът не получава знания за вътрешния модел на женското възприятие, начина на мислене, гледната точка към живота, той не е в състояние да се съобразява с жената. Затова когато общуваме, ние се удряме един в друг като кремъци и правим искри. Само след много удари постепенно се заглаждаме и се учим да живеем един до друг. Но не сме в състояние наистина да разберем, да проникнем в чувствата и мислите на другите.

Това е огромен недостатък на нашето образование. Доказателство за това са огромният брой разводи и хората, които изобщо не искат да създават семейство.

По същия начин не са ни учили как да възпитаваме деца, как да се отнасяме към детето. И виждаме колко жестоки могат да бъдат родителите към децата си. Самият аз дълго време не разбирах децата си. Защото не бях подготвен да бъда баща – възпитател, който формира детето, който го въвежда в живота. Такова усещане и разбиране не беше развито в нас.

В продължение на десетки хиляди години се развивахме по волята на случая. Психологията, науката за човека, за човешката природа, за вътрешния му свят, се появи само преди сто години. А преди това хората изобщо не мислеха, че е необходимо да се изучава психологията на човека. Беше достатъчно той просто да живее и да се развива както успее.

Едва днес стигнахме до разбирането, че нямаме изход и трябва да изучаваме човека и обществото, за да знаем как да постигнем стабилност и какво да правим с живота си.

Друго измерение

Това не е някакъв мистичен, извънтелесен живот. „Живот извън тялото“ означава, че нашият възглед към света се формира от другите. Виждаме света с различни очи. Това е единствената причина да не се разбираме един друг и на това трябва да се научим.

Вижте колко е трудно за мъжа да погледне на света през очите на жената. Но всеки от нас живее в семейство и трябва да се разбираме по някакъв начин, иначе ще умрем като динозаври. Затова трябва да разберем психологията на противоположната страна, не просто за да се разбираме с другия, но и да се наслаждаваме на живота. Ние сме устроени по такъв начин, че получаваме целостта на живота, само ако се включваме един в друг, допълвайки се един друг.

До днес се развивахме, задоволявайки егоистичните искания на тялото си, стремейки се да грабнем колкото може повече и да се съобразяваме с интересите на  другите хора колкото може по-малко. Но днешната глобална криза ни кара да се съобразявам с ближните, да вземем предвид тяхната гледна точка, да се опитаме да разберем вътрешния им свят.

Оказва се, че сякаш излизам от себе си и се включвам в другите. И така придобивам възможностите на целия свят, всички съществуващи в него мисли и желания. Ставам равен на цялото човечеството, получавайки възможност да почувствам целия свят.

Днес сме на прага на нова ера – възприемането на съвсем различна реалност. Съзнателно сближавайки се с другите, придобиваме многостранен поглед към живота в безкраен спектър от чувства и представи. И това ни отвежда в съвсем различно измерение. Както казват мъдреците: „И видях обратния свят“.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание на децата, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Аз разкривам този огромен компютър, в който съществуваме и започвам да взаимодействам с него чрез моите мисли и желания. Както и всички останали. Включваме се в работата на този компютър и го привеждаме в състояние на пълно равновесие. За да ни разкрие основното уравнение на Вселената, че всичко съществува само, за да разкрием щастието…

[267179]

Filed under: Възприемане на реалността, Клипове - Няма коментари→

С мислите си можем да въздействаме на цялата вселена, на всички светове. Когато мислите ни се свързват помежду си, те достигат до висшата сила и ние чувстваме, че с това задействаме цялата природа безкрайно и безгранично. Ние трябва да стигнем до това. Не можем да се скрием от целта на творението.

Добрите мисли могат да неутрализират вирусите и да успокоят тайфуните. Мисълта е в самата основа на силовото поле. Казано е: „всичко се решава в мислите“. И от мисълта се спуска вече на по-ниски нива, докато не стигне до вирусите, които са носители на информация.

Трябва да поправим отношението си към другите, да искаме да не нараним никого. Това не е лесно, защото когато се разкрива нашата природа виждаме, как подсъзнателно търсим как да навредим на другите. Ние сме като буболечки, които търсят как да се хапят, ритат или дори изядат.

Бъдещият свят е изграден върху взаимното отдаване, в което разкриваме Твореца между нас. Вместо да живеем в полето на омразата, ще живеем в полето на любовта. Тази любов е Твореца между нас. Човечеството ще се издигне до други нива на съществуване. Това е решението на проблемите.

Целият свят трябва да премине през интегралното образование, на всички нива, като се започне от детската градина. Ще видим как природата веднага ще започне да ни помага. Всички болести ще изчезнат, защото хората ще се сближат толкова много, че връзката между тях ще започне да разкрива друго ниво на съществуване, бъдещия свят.

Можете да превърнете егоистичното отношение към другите в добро, когато работите в групи, да привличете добрата сила, скрита в природата и да я накарате да се разкрие. Ние искаме между нас в групата да се прояви тази сила на доброто, на добрите отношения, на единството.

Методиката на науката кабала позволява да се успокоят и да се балансират вирусите. Трябва да балансираме всички сили, които активират вирусите, за да получат съкращение и екран. И тогава всички вируси, които днес предизвикват болести, ще се превърнат в полезни.

Когато се разкриват пукнатини под формата на вируси, могат да бъдат поправени за сметка на силата, която е над тях – мисълта. Вирусите са носители, които предават мисли, информация в различни части на тялото и мозъка. Мислите и желанията действат на високи егоистични нива и се проявяват като опасни вируси.

Ако позволим на его- мислите да властват над нас, ако не постигнем обединение, коронавирусът ще се разпространява все повече. Няма да има никакво лекарство против тази болест, защото коронавирусът е демоснтрация на нашите жестоки отношения. Ние просто ги наричаме вируси.

Променяйки мислите от отрицателни на положителни, ще се спасим от коронавируса и ще спасим света от епидемията и другите проблеми. Ще се приведем в съответствие с природата, за да може всички нейни нива: неживо, растително, животинско и човешко да бъдат в хармония, в добри мисли, допълващи се едно друго.

Ние живеем в света на мислите. Мисълта е действие. Позволявайки на недобрите мисли да излизат от мен, аз причинявам вреда. Целият ни свят, всеки човек трябва да провери какво въздействие излиза от него по посока на другите. От всеки ще се изисква дълбока вътрешна работа и усилия.

Ако позволя на недобрата за другите мисъл да излезе навън и да бъде изказана и чута, аз ѝ давам възможност да се изяви. Докато е вътре в мен, все още мога да я потисна, да ѝ забраня да излезе от мен, т.е. да направя съкращение на моята първична егоистична природа.

 [272587]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Днес в основата на всичко е професионалното обучение. А ценностните, духовните и личностни ориентири никъде не се използват на практика. Защо няма обучение за тях?

Отговор: Според мен в наше време влизаме в състояние, когато започваме да усещаме промените в природата. За съжаление човечеството все още не е готово за това.

Досега природата не се променяше, а се променяха нейните отделните параметри в много тесни рамки. А днес започваме да усещаме, че се променя самото отношение на природата към нас, променят се значението и съдържанието на нейните ефекти върху нас.

Затова трябва по-дълбоко да разберем, защо се променя, какво се случва с нея. Сякаш всеки ден попадаме в малко по-различна среда и не знаем какво да правим в нея.

С други думи, природата ежедневно ни влияе по различен начин, не както преди. И това не е просто покачване или снижаване на температурата, налягането, влажността и другите параметри, а промяна на отношението ѝ към нас. Все още не го долавяме. А ако го доловим, не знаем как да реагираме правилно. Не разбираме много какво е полезно и вредно за нас и как изобщо да бъдем в тази свързаност.

Например, имам кръг от приятели и преди винаги съм знаел как да се отнасям към тях, за какво се събираме, какво правим, как работим, с какво се занимаваме в свободното си време. Изведнъж усещам, че отношението им към мен в много направления се променя и не знам как да се отнасям към това.

Аз ги питам, но те не ми отговарят и като че ли продължават да се държат както обикновено, но на мен, колкото и да е странно, тяхното отношение ми се струва различно. Изведнъж се появяват проблеми и аз не зная защо и откъде се вземат. Като че ли не изискват ново отношение към тях, но нещо се натрупва и назрява от само себе си. В такова състояние сме сега с природата.

Усещам, че предишното отношение към самия мен, към обкръжаващото ме общество, към природата вече не е актуално. Трябва да намеря някакъв друг механизъм за влияение върху природата, друг език за общуване с нея.

Трябва да придобием такива способности, че да разберем как да дешифрираме тенденциите на природата , нейното въздействие върху нас. Защото природата е висш разум, висша програма, а не някакви физични закони.

Затова човек с обичайните органи на възприятие, с обичайните навици и способности не може да разшифрова какво иска тя от него.

От ТВ програмата “Умения за управление”, 24.07.2020

[272125]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: За какво е създаден човекът? Природата и Вселената живеят по свои закони, независещи от него. Защо е нужен той, ако разваля всичко?

Отговор: Цялата природа, цялата Вселена и още много вселени и светове са създадени именно с цел да се появи човек, който ще има възможност да разкрие всички нива на природата.  За да започне да ги осъзнава, да ги разбира, да постига творчески връзките със себеподобните си и така да обхване в себе си всички вселени.

Всъщност, постигайки вселените с разума и чувстватата си, ние като че ли ги прегръщаме в себе си, включваме ги в себе си. Затова не мислете за човека така, както си го представяте в себе си.

Човекът е събирателна система от мъже, жени и деца, които се обединяват помежду си, независимо от егоизма си и се опитват да бъдат заедно като едно единно цяло.

Ще стигнем до това състояние или с добро, или както се казва „с пръчката“ към щастието. Но нас ще ни гонят към това. Сега вече започва този период.

Тогава ще открием, че обединявайки се с другите, човек създава в себе си обем, който обхваща цялото мироздание. В този обем ще съществуваме вечно, в съвършенство.

От урока на руски език, 07.07.2019

[251883]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Духовна работа, Строеж на мирозданието - Няма коментари→

Въпрос: Как можем да приемем и заобичаме всички хора? Сред тях има  маниаци,  убийци.

Отговор: Зависи колко правилно гледате на света. Не мислете, че вие се промените, а светът не.

Колкото променяте вашето възприятие за света, толкова във вашето възприятие светът ще се променя. Ще се окаже, че накрая ще можете да видите целия свят абсолютно добър, поправен и съвършен. Защото вие сте се променили.

С други думи, оценявате света или според вашата поправеност, или според вашата непоправеност.

От урока на руски език, 17.05.2020

[266837]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→

Вярата над знанието изисква специален ум. Работата е това, че човекът в този свят: ти и аз, всеки от нас, е изграден от егоизъм, от желание за наслаждение, в рамките на което усеща цялата действителност.

Ние чувстваме само онова, което може да ни донесе удоволствие, или напротив, да предизвика страдание, тоест плюса или минуса по отношение на нашето егоистично желание да живеем приятно.

Но тук от нас се изисква специален подход: аз не искам да чувствам какво е приятно или неприятно за мен, а се старая да се откъсна от тази зависимост, да се издигна над нея и да оценя реалността по отношение на това, кое е добро или лошо за другите. Само по този начин ще започна да виждам това, което е извън  мен. В противен случай нищо не виждам, целият свят за мен е само онова, което определя собствената ми изгода.

А по този начин  много ограничавам себе си, не излизам от рамките на животното, което мисли само за своя живот или на малкото наивно детенце, което разбира само своето удоволствие, без да държи сметка за другите.

После детето расте и започва да се грижи за другите, по-добре вижда и разбира света. Но на практика ние не виждаме света, а просто все повече разширяваме полето на нашите интереси и можем да преценим какво ще ни бъде от полза и какво ще ни навреди.

Сензорът, чрез който възприемаме действителността,  е създаден единствено от желанието за наслаждение и трябва да го осъзнаем. Ние живеем вътре в нашето желание за наслаждение и се наричаме творението на този свят. На практика няма този свят, бъдещ свят, висши светове, всичко е една действителност, която зависи само от нашето възприятие, от отношението ни към случващото се.

Има явления в света, които изобщо не усещаме, тъй като нашето възприятие се определя само от това, което е добро или лошо за нас. Нищо друго не забелязваме.

Ако сигналът не се улавя от моя егоистичен сензор, желанието за наслаждение, като положителен или като отрицателен, изобщо не го усещам. Може около мен да се случва нещо грандиозно, но аз нищо не виждам.

Кабалистите, които са постигнали висшия свят, казват, че той е точно тук. Няма нужда да летим до другия край на вселената, до друга галактика, всички светове са вече тук, заедно с нас.

Само ние не ги чувстваме, защото възприемаме действителността само по един тясно приложим параметър: „чувствам се добре”/“чувствам се зле“. Оказва се, че цялата реалност се ограничава само в рамките на примитивните ни егоистични интереси.

А как да видя повече, да почувствам повече, да разбера повече, да започна да излизам от моя пашкул? Това е възможно само, ако се издигна над усещането  „чувствам се добре”/“чувствам се зле“ и ако придобия свойството отдаване, което се нарича вяра. Тогава ще усещам не по отношение на моята полза, а по отношение на другите.

Ако започна така да оценявам действителността,  се издигам над себе си и придобивам нов орган за чувстване: вяра над знанието. Така влизам в ново, външно възприемане на действителността, независещо от моя егоизъм. Аз ще мога да почувствам това, което усещат другите извън мен и по този начин моят поглед става относително обективен в зависимост от това, доколко мога да се отделя от собствения си интерес.

Аз започвам да виждам обективната реалност, която мога да разкрия: 125 духовни стъпала, пет висши светове и постепенно развивам моя поглед, докато не видя всичко, което се намира извън мен. А намиращото се извън мен, се нарича „Творец“ (Бо-ре), тоест „ела и виж“. Сега, в моето желание да се насладя, не виждам нищо, но имам възможност да постигна Твореца, действителността, която е извън мен.

Тогава ще разбера къде всъщност живея, какво е природата и какво се случва с мен. Затова тази методика се нарича „кабала“ (получаване), защото тя ни учи, как да получаваме усещания за цялата безгранична действителност. А човекът, развиващ такива усещания се нарича кабалист, доколкото възприема действителността обективно: не изкривено в собственото си егоистично възприятие, а такава, каквато е.

Дори самото първо излизане от собствения егоизъм ни позволява да усетим, че висшата духовна реалност съществува! Така започвам да разбирам къде се намирам, заради кого и за какво, какъв процес трябва премина и какво състояние трябва да  достигна. Преди това сме абсолютно слепи, безчувствени и нямаме никаква възможност да погледнем извън егоизма. Само вярата над знанието позволява да се откъсна от  него .

Из урока на тема „Вяра над знанието“, 30.04.2020

[263978]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Скоро се върнах от пътуване в Азия, където изучавах състояние, в което съм без мисли. В това състояние започнах да опознавам хората и постигнах състояние, в което да ги почувствам, да видя това, което искат и това, което аз искам да им дам.

Когато започнах да тренирам повече, започнах да усещам това прекрасно вътрешно състояние, създадено между нас, което се предаваше на всички наоколо. За това ли става дума, когато вие говорите за вътрешната светлина?

Отговор: Не. Не е същото. Вие говорите за психологически състояния, а аз – за духовни.

На първо място, когато изучавате кабала, ще видите, че това не са едни и същи неща.

На второ място, за да усетите, че сте жив, няма нужда да се вдигнете над нивото на егоизма, над вашата природа. Една такава психологическа тренировка ви помага в някаква степен да почувствате другите на по-дълбоко ниво и нищо повече. Това не е средство за излизане от егоизма и не за това говори кабала.

Съществуват многобройни техники в нашия свят, които привличат хората. Аз не ви казвам да спрете да правите онова, което ви интересува. В същото време, заемете се с кабала и ще видите коя техника ще ви помогне истински да излезете от вашия егоизъм, от нашата природа.

Откъс от KabTV, « Основи на Кабала» от 26/01/2020

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Страданието  проява на егоизма ли е?

Отговор: Естествено. Какво означава страданието? Аз искам нещо, което нямам. Следователно неудовлетвореният егоизъм причинява страдание.

Има и друг вид егоизъм: страданието на любовта, когато искам нещо добро за другиго и страдам, че не мога да го осъществя. Това не е защото другият ме обича и ми отговаря, а защото искам да му дам нещо безусловно.

Има, следователно, егоистично и алтруистично страдание. Те трябва да бъдат разграничавани.

Ние преминаваме от едно страдание в другото: от страдание за нас самите към страдание за другите.

Откъс от KabTV, „Основите на Кабала“ от 26/01/2020

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Ако достигна по-високо състояние от това, в което се намирам сега, бих ли могъл да дам свое название на това състояние ? Или мога само да разкрия названията, които изучаваме в Кабала?

Отговор: Точно така. Вие ще разкриете тези състояния така, както те са назовани в кабала. Вие ще погледнете, наприемер, една чаша за вино и ще кажете: „А! Това е, което се наричало чаша за вино. Чаша за вино.“ В действителност, вие никога няма да сте познавали тази дума преди, но когато видите този обект, ще разберете как се казва той.

И така ще бъде с всичко, което откриете, независимо на коя степен и в кой свят. Оттук идват и названията в кабала. Само чрез постигане.

В нашия свят, имената се дават чрез достигане до корена и клоните. Защото всичко, което е на нивото на нашия свят идва от висшия свят и кабалистите, познавайки тези корени, са дали названия на обектите в нашия свят. Така се е появила терминологията в нашия свят.

Всичко това е описано в кабалистичните книги. В действителност, това е направено от Адам още преди 5780 години.

Откъс от KabTV, «Основи на Кабала» от 05/01/2020

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→