Въпрос: Еволюцията върви напред и човекът продължава да се развива. Какви промени ще настъпят в нас и по какъв начин: постепенно или може изведнъж да  настъпи рязък скок?

Отговор: В природата няма никаквa непридвидимости и случайности, няма изненади. Но някои процеси се разкриват в нас последователно и непрекъснато, а в други промените се натрупват кумулативно, и след това изведнъж се проявяват в рязък скок.

Така наивното дете може да гледа бременната жена и да мисли, че тя просто дебелее все повече и повече. А след това изведнъж започва да ражда и след няколко часа се появява ново създание в света: бебе. Това внезапно събитие ли e или не? Всичко зависи от това, как го гледаш.

Ето така еволюцията се движи напред във всеки случай и във всеки миг. Развитието е непрекъснато и стъпка по стъпка, всичко е само въпрос на това, колко го забелязваме. Но съгласно науката кабала във всяка секунда се разкриват нови информационни записи /решимот/ от състоянието на разбиване, „прегрешението на Адам“, което  се е случило в нашите корени.

Активизират се блокове от егоистична информация, които ускоряват процеса на развитие. Еволюцията е процес на развитие на егоизма на неживо, растително и животинско нивo на общата природа, а също и в човека на същите четири нива: неживо, растително, животинско и човешко.

Така ние постоянно се развиваме, без скокове. Развитието винаги върви по причинно-следствената верига от състояние в състояние. Изглежда, че изведнъж има резки скокове, когато едно състояние се сменя с друго. В действителност скритите промени дълго са се натрупвали, а след това са се проявили, както при раждането. Ако знаехме какво се случва, резките промени нямаше да бъдат изненада за нас.

Новото състояние е издигане на следваща степен, преход към ново качество. Като зародишът, който е бил част от тялото на майката, а след това изведнъж става самостоятелен и може да съществува извън нея. Това е качествена разлика.

А по-късно, когато порасне и стигне до пълнолетие, става самостоятелен човек и се отделя от бащата и майката, не виждаме в него такива кардинални изменения. Но всъщност, вътре в него се случват качествени промени, когато детето се превръща във възрастен, независим човек, отговорен за себе си и за другите.

Въпрос: Защо наричате еволюцията процес на развитие на егоизма?

Отговор: Защото цялото развитие  става за сметка на растежа на егоизма вътре в човека. И не само в човека, защото цялото творение е желание за наслаждение, което действа само заради своето удовлетворение. Неживата природа, растенията, животните и хората само търсят как да напълнят своето желание по най-оптималния начин: тоест, да вземат предвид всички вътрешни условия и съгласно това да решават какво да правят, за да получат напълване, приятно за техния егоизъм.

Но това егоистично развитие върви не просто линейно от нула до сто процента, а се случва на четири стадия: нежив, растителен, животински и човешки. Когато егоизмът завърши своето развитие на първия стадий, той трябва да премине  на втория, който е качествено различен от предишния, растението се различава от камъка, животното от растението, а човекът от животното.

Промените се натрупват, а след това настъпва скокообразно изменение на качеството. Това са скоковете в процеса на еволюцията на Земята, които определя науката: от първите микроорганизми до животните и човека.

Следва продължение…

От 932та беседа за новия жизвот, 14.12.2017

[219315]

Filed under: Възприемане на реалността, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Каква е тази сила, която кара целия свят да се развива: цялата природа и човека?

Отговор: Ние съществуваме в силово поле, наречено „природа”, което включва в себе си много различни сили.

Разделяме тази сила на нива: неживо, растително, животинско и човек, или съгласно научния подход за нейното изучаване: физика, химия, биология и т. н. Ние определяме тази сила, съгласно оста на своето развитие, като причинно-следствени връзки.

В това поле има такива области, които са неизвестни и неразбираеми за нас. Цялата природа – това е абсолютна сила. Колкото повече ние постигаме реалността и колкото по-дълбоко изследваме природата, толкова повече се убеждаваме, че това е една сила.

Нашето възприятие става все по-интегрално, глобално, и ние вече разбираме, че няма отделно физика, химия, биология, зоология, а всичко  представлява една форма. Само поради ограничеността на нашето възприятие улавяме общата реалност като отделни фрагменти. Просто не сме способни да видим цялото мироздание като една картина, една сила.

Но постепенно, според своето развитие, започваме да разбираме, че това  действително е една картина, една сила, в която се намираме.  И тази сила ни развива и ни дава възможност да я опознаем. Силата, която се нарича „природа”, като че ли сама иска да я опознаем.

Човекът изучава природата според своите свойства, дадени му по рождение и затова той, разбира се, е ограничен от времето, движението, пространството и своето възприятие. Той не е способен да изчисти своя мозък и да го препрограмира наново. Нали човечеството е  резултат от дълга еволюция под въздействието на всевъзможни въздействия и сили в продължение на милиарди години.

Човекът е резултат от развитието на природата и затова възниква въпросът, може ли той, бидейки неразривна, интегрална част от природата, да я изследва? Наистина за това е необходимо да се издигне над природата.

Едва в последно време, на преден план на развитие на науката, започваме да разбираме, че времето и мястото са относителни, а вместо маса  може да бъде енергия. Но енергията е нещо, което може да изчезне, значи, и масата също може да изчезне.

Излиза, че всичките тези безкрайни тонове материя, които виждаме във Вселената, това не е маса, а енергия, т.е. нещо прозрачно и изчезващо. Всъщност, нашата Вселена е пуста!

Освен това, причината и следствието могат да си разменят местата и това, което ни се е струвало причина, може да се окаже следствие и обратно. Възможно е това събитие, което трябва да се случи сега – то и извиква за себе си  причината, а не причината да извиква събитието. Още

Filed under: Възприемане на реалността, Творец - Няма коментари→

Въпрос: По какъв начин желанията, които усещам, са производни на желанието на Твореца? Аз мислех, че се получават от обкръжението.

Отговор: Не, обкръжението е само проводник. Общото желание, в което съществува общо намерение, общата мисъл напълват цялото творение.

Това е и намерението на Твореца, което малко по малко се реализира в нас, и ние постепенно го възприемаме. Всеки от нас и всички заедно изпълняваме действията на Твореца, мисълта на Твореца, замисъла на Твореца. Неговите замисъл, действие, мисъл са едно и също нещо.

Всичко произхожда от Него и няма нищо друго в света, както е казано: „Няма никой освен Него“. Всичко, което Той прави с нас, ние изпълняваме автоматично. Но можем да достигнем състояние, в което, оценявайки Неговите действия, да ги предшестваме с устремяването си към Него.

Тоест, мога да достигна състояние, когато предварително ще желая определени действия на Твореца. Ако моите желания съвпадат с Неговите намерения, ще се окаже, че с Него работим в унисон и моето съзнание тече в Неговото съзнание. В този случай може да се говори за сливане на творението с Твореца.

От урока на руски език, 15.01.2017

[205843]

Filed under: Възприемане на реалността, Свобода на волята, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Какво представлява смяната на деня и нощта? И има ли аналог на това?

Отговор: В духовния свят няма ден и нощ. Разпространението на светлината в желанието се нарича «ден», а излизането на светлината от желанието – «вечер» и «нощ».

Въпрос: А цикличността? Например, денонощния цикъл?

Отговор: Циклите съществуват, но в други измерения, в други понятия. Човек, който навлиза в духовния свят, преминава през абсолютно друго градуиране – какво е «ден», «нощ», «време», «аз», «свят». Всички определения тотално се променят, преминавайки през ново прераждане.

От урока на руски език, 19.03.2017

[211434]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това висша, абсолютна сила на природата, управляваща цялото мироздание и с какво тя се отличава от основните, известни на науката природни сили: гравитационни, ядрени, електромагнитни?

Отговор: Всички останали сили човекът е разкрил в процеса на развитие на своя разум и те съществуват само на това ниво, където ние съществуваме и изследваме. Aко ние се развивахме в друга форма и на друго ниво, то бихме разкрили други сили, друг свят.

Разликата между всички тези сили и висшата сила на природата е в субективността на тяхното възприемане. Всичко зависи от човека – от нивото на неговото изследване и разбиране. Без него – няма нищо и не може да се каже, че нещо съществува.

Въпрос: Ако гледаме не субективно, а обективно?

Отговор: Това не е възможно, ние не сме способни да направим обективно изследване, защото сме създадени от висшата сила с определени свойства. Ако аз не наблюдавам дадено явление, то не съществува. То се проявява само когато аз го възприемам и във формата, в която го усещам.

Въпрос: А какво, всъщност, съществува?

Отговор: Нищо не съществува, освен една висша сила, лежаща в основата на цялата природа. А ние улавяме тази сила във всевъзможни форми, различни свойства, в зависимост от създаваните от мен форми и свойства.

Въпрос: Излиза, че ние възприемаме тази обща сила във вид на фрагменти, в зависимост от нивото на нашето развитие? И това възприятие ще се измени ли в бъдеще?

Отговор: Всичко зависи от човека, защото светът съществува в неговото възприятие, а освен него има само една висша сила, създаваща целия наш живот, която се нарича „Природа”. Всички открития съществуват вътре в нас, като следствие на една съществуваща сила.

Всичко, което виждам, усещам, мисля, всичко в мен и около мен, всички мои чувства и разум – това е проява на висшата сила. На човека е дадена възможност да се отдели от тази сила и в това отделяне да се чувства съществуващ в определена действителност, която ние наричаме този свят.

Въпрос: Какво е свойството на тази единствена сила?

Отговор: Нейното единствено свойство е отдаването, дарението, еманацията, като извор, който през цялото време дава, дава, дава… Така ние го усещаме. Ние разкриваме не него самия, а неговото отношение към нас, неговото отдаване.

И ние разбираме, че с първото си действие на отдаване тази висша сила е създала в нас способността да чувстваме нейното въздействие и да различаваме нея и себе си, съществуващи извън нея. Именно това разделение ни позволява да усещаме самите себе си и обкръжаващата ни реалност.

От 872-а беседа за новия живот, 27.06.2017

[209922]

Filed under: Възприемане на реалността, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Кабалистът изобщо ли не мисли за бъдещето? Само за настоящето?

Отговор: Всичко зависи от степента на неговото съответствие с Твореца. Ако аз напълно се сливам с Него, то за мен изчезва понятието време като някакъв фактор, и въобще всичко съществуващо. Аз не се променям, а през цялото време се намирам в сливане с Твореца.

Въпрос: Обикновеният човек постоянно мисли, какво ще се случи след минути, след ден, година и т.н., строи някакви планове. Кабалистът изобщо ли не мисли за това?

Отговор: Нормалният човек трябва да се „лекува“, и тогава ще разбере, че координатите на времето, пространството и движението са изключително субективни и се нуждаят от осъзнаване на тяхната субективност, а след това и от поправяне.

Въпрос: Наблюдаваме, че някои процеси в нашия живот все пак са свързани с времето: например, детето е на една година, и докато не изтекат четири години, то няма да навърши пет години.

Отговор: Естествено, съществува време, което протича през нашите координати независимо от нас. Но това е дотолкова, доколкото ти съществуваш в своето животинско тяло и в тези координати, в които има порядък на промяна: вчера, днес, утре и т.н.

Затова не можем да се връщаме в миналото, бъдещето може да се приближи и т.н., но само защото още съществуваме в рамките на този свят. Щом се издигнем над него, ще започнем да се отнасяме към времето, движението и пространството по съвършено друг начин.

От урока на руски език, 19.03. 2017

[211092]

Filed under: Възприемане на реалността, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Вие често говорите за поправено възприемане на реалността. Как трябва да се измени моето възприемане на реалността и как това ще повлияе на моя живот?

Отговор: Изследвайки природата, ние откриваме, че различните създания я възприемат по различен начин. Например, пчелата възприема реалността във вид на панорама от множество фрагменти /фасети/, които като че ли не са свързани помежду си. Рибите и птиците имат съвършено уникално възприемане на реалността.

И това се отнася само за зрението, но има такива същества, които възприемат света чрез топлинни вълни, както например змиите. А кучетата възприемат света основно чрез обонянието, а не чрез зрението, както хората. Затова, очевидно е, че всичко се определя от възприемането на реалността.

На нас ни се струва, че ние виждаме пред себе си реалност, но откъде да знаем, че това е истина? В действителност това са само вълни, уловени от нас от безкрайното количество други вълни. Ако ние виждахме в друг спектър, щяхме да възприемем съвършено друга картина.

Науката кабала обяснява, че всъщност, няма такава реалност, каквато ни се представя. Ако ние не се хващаме за днешната картина от реалността, считайки я за неизменна и обективна, а се издигнем над ограниченията на телесните органи на възприятие на човека, то ние ще можем да възприемем реалността извън своето тяло. И тогава ще разберем за множество случващи се около нас явления, които за сега не виждаме и не забелязваме.

Но тези явления ни оказват влияние, даже и да не ги забелязваме. Затова ние не виждаме утрешния ден и не разбираме защо изведнъж се случват някакви събития. Животът на всяка крачка ни поставя въпроси, на които ние нямаме отговори, защото не ни достига за това информация. Затова възприемането на реалността – това е фундаменталният въпрос в науката кабала.

От беседа „Отговори на въпроси за начинаещи”, 24.07.2017

[211231]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Човечеството иска да знае защо и къде живее, каква е тайната на нашия живот и какво ще се случи след него. Откъде идваме, за да се родим в този свят? Къде отиваме след смъртта? Съществуваме ли просто като животни, които не чувстват нищо освен своето биологично, материално съществуване?

Тъй като физиката, химията, биологията, и особено квантовата физика се развиват, разкривайки нови форми на съществуване, откриваме колко сложен е нашият свят. Очевидно той се състои от много сфери, една вътре в друга, и съдържа множество форми на съществуване, които все още не са ни известни.

Живеем в малък фрагмент от реалността и е възможно тази реалност изобщо да не е реална, а само да се генерира в нашето много ограничено съзнание. Струва ни се, че съществуваме във физически тела в големия свят, в огромната Вселена, но всъщност всичко това се появява само в главите ни. Квантовата физика вече намира някои доказателства за това.

Това разбиране е от съществено значение за нашето отношение към живота. Представете си само, колко силно религията променя мирогледа на човека, когато той вярва, че живее в този свят заради евентуалното продължаване на живота след смъртта в някой друг свят.

Това напълно преобръща представата му за живот, което води до войни и конфликти, разделяйки и обединявайки  хората. Това е най-важният въпрос, тъй като изпълва със смисъл нашия биологичен живот в този свят и нещо извън неговите граници, както те ни изглеждат.

Ето защо е много важно да се стигне до правилно възприемане на реалността. И тук сме изправени пред съпротива от религии и всякакви вярвания, нерешителност на хората и науката.

Тази тема е затъмнена и скрита, не е прието да се говори за нея. Защото, ако говорим за това открито, ще има объркване, и това напълно ще преобърне философията на живота на човека, ще промени отношението му към своето съществуване и смисъла на живота. А това не е лесно. (още…)

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Следвайки непроверената идея за произхода на човека, вие твърдите, че човекът е произлязъл от маймуната. Може би Баал а-Сулам също е грешал. Защо противоречите на Библията, в която се казва, че човек е създаден от Бога по негов образ и подобие?

Отговор: За това, че човекът е възникнал от маймуната, пише не само Баал а-Сулам, но и много други кабалисти.

Факт е, че когато говорим за човека, трябва да разберем какъв човек имаме предвид. Ако това е човек от нашия свят, от плът и кръв, то в такъв случай ние говорим за животинското и трябва напълно да се съглася с това, което е посочено в научните книги.

Още 300 години преди Дарвин, през XV-XVI век, великият кабалист Ари пише, че човек се явява следващият стадий след маймуната, която е един междинен етап между животинската природа и човека.
Още >

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Още в Талмуда е било написано, че всеки съди според степента на своята непоправеност. Това означава, че още тогава хора са разбирали, че, променяйки своите свойства, ще могат да видят света.

Може ли да се каже, че другите са ми дадени само за да проверя върху тях своето отношения към тях? И как да използвам за напредването това, че в другите виждам винаги отрицателното, а в себе си винаги положителното?

Отговор: Външният свят съществува само в теб и ти не можеш да кажеш съществували той извън теб.

Например, ако човек днес съществува, а утре вече няма да го има: светът ще съществува или не? Това не може да се каже. Никой не може да твърди това, включително и Нютон, защото по отношение на всеки един от нас, всичко това е абсолютно субективна илюзия.

Може да се каже, че ние виждаме как един човек умира, а светът продължава да съществува. Но къде той продължава да съществува, в какво? – В тези, които продължават да съществуват, светът съществува.

Но по отношение на този, който е умрял, ние нищо не можем да твърдим, защото не се намираме в неговите усещания.

Затова човек е и създаден такъв, за да преработи своето отношение към другите. Това за него е индикатор за излизане от себе си в усещането на висшия свят, извън себе си. Света извън човека и се явява висшия свят.

От урока на руски език, 18.09.2016

[198786]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→