От 3-я урок в Колумбия

По природа, човек иска не просто да изживее живота си, но и да го разбере: какво го мотивира, каква е програмата и към каква цел го води? И затова изучава живота – с други думи, изучава Природата.

Аз живея в света и съм изложен на въздействието на различни фактори. Въпреки това,  не ми е ясно откъде ме контролират. Малкото дете го движат вътрешни желания и ние виждаме ясно как естествената природа го кара да се движи. Но при възрастните това се проявява в по-малка степен.

Важното в случая е, че мога да изследвам всичко, само ако се намирам на едно стъпало по-високо. Тогава, аз сякаш „абсорбирам“ обекта на проучване в себе си, провеждам анализ и синтез, правя изводи. Това е възможно, защото рационалното ми и чувствено възприятие са над обекта на изследването.

Но ако аз се намирам в природата, която работи над мен, като източник на моите мисли и желания? В такъв случай не знам какво ще стане с мен след миг, как ще се формира живота ми, какво ще се случи със света, в който завися от всички. Има данни, които не мога да вкарам в разума си, в усещането си.

Как да контролирам всичко това? Тъй като съм съвсем объркан, аз не извличам от живота всичко добро, което може да бъде извлечено. Виждаме явно това по човечеството, което не знае защо, за какво и как живее ? Дори видни и умни хора в крайна сметка следват своята рутина .

Така че, можем истински да изучим живота си, само при условие, че се окажем над него. Но как да направим това? Тук ние се нуждаем от средство за да се издигнем над своето естество. Тогава, оставайки самия себе си, в същото време аз ще погледна на себе си свише, от страна на универсалната Природа, от тази област, където се обновяват всичките ми желания и мисли.

В света има хора, които действително чувстват какво ще бъде утре или дори след няколко години. Днес учените също признават наличието на някакъв информационен слой в нашата действителност. Там са заложени съдбите на всеки от нас и на целия свят като цяло – цялата програма, по която се развиваме. Въпреки това, ние не можем да установим  контакт с нея и затова дори близкото бъдеще ни е непознато. А главно – не знаем как да постъпваме правилно днес, за да гарантираме това бъдеще.

В миналите поколения не се стремяхме към познанието на „програмния слой“. Животът не беше толкова сложен и объркан – напълно ни стигаше такъв, какъвто е. Затова е казано: „много знание – много скръб“. Но днес, затваряйки очи за случващото се, ние не намаляваме страданията си, а напротив – усилваме ги. Моят проблем е, че не знам какво ще се случи утре или в други ден, как да се държа, за да се случи всичко правилно – а между другото, такова знание в наши дни е просто необходимост.

Ходът на развитието ни доведе до такъв етап, на който трябва да разкрием програмата на живота. Без това, ни грози опасност и много страдания. Както и да е, достатъчно порастнали сме и сме еволюирали до такава степен, че този въпрос ни гризе и изисква  вмешателство в програмата. В резултат на това, ние просто сме длъжни да разкрием цялата Природа, издигайки се до интегрирания в нея информационен пласт. Само тогава ще можем да вземаме решения и ще се справяме с проблема, в съответствие с придобитото знание, с което ще   си осигурим  добро продължение по пътя.

От урока на тема „Групата и духовното развитие“, 29.04.2012

[76647]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Бих искал да поговорим за това условие, което Природата поставя пред нас: ние трябва да стигнем до пълна любов между всички седем милиарда човека в света.

Наистина ли е неизменно това състояние? Можем ли да го направим? Вярно ли е, че ако постигнем макар и частичен успех, дори и само да се движим в тази посока, то отново и отново ще виждаме, че то е в наша полза, променяйки себе си, цялото обкръжение и целия ни живот към по-добро?

Природата на всеки човек, същността му е грижата за себе си. Човекът не може да мисли за нищо друго. Ако проверим, проучим всички наши действия, ще видим, че се нуждаем от енергия, за да ги произвеждаме. Дори за най-простото движение – например, когато си местя ръката от едно място на друго – трябва да изразходвам енергия. Обаче тази енергия може да възникне и да ми служи само при условие, че съм постигнал някаква печалба за себе си.

По такъв начин имаме следното условие: всяко вътрешно движение в атомите и молекулите, всяко движение на тялото, движение в чувствата и разума, изисква да видя това добро състояние, което ще се случи в края на процеса. Така се отнасям към всичко в живота си.

Някои действия изпълнявам инстинктивно. Например, сядайки на стола, не мисля каква поза трябва да заема, по време на разговор не се замислям за интонацията. В повечето случаи и действия всичко се осъществява съгласно вътрешен разчет – а вътре в мен се е загнездило егоистичното желание да се чувствам добре, да имам добри усещания. Виждам това като желан резултат от всички свои действия.

Надеждата за добро усещане всеки път действа и се утвърждава в мен в едно или друго състояние. Където и да отида, каквото и да направя, за каквото и да говоря, както и да се държа – всичко е само за да мога да получа посредством най-добрите средства – най-доброто за мен състояние. Искам да ям, да спя, да се разхождам, длъжен съм да работя, за да обезпеча семейството си и т.н. Всичко е само за да мога да получа изгода от това. По същество, в това се състои целият ми живот: как да постигна най-голяма изгода при минимум страдания и максимум наслаждение, за да напълня себе си с всичко, което е възможно.

С какво да се напълня? Това зависи от възпитанието, от въздействието на обкръжението, от скалата от ценности, която съм получил, а също от навика, който става моя втора природа: към каквото ме приучават, към такова се привързвам, дори ако е неестествено. Така живея, в много случаи в живота си правя нещо не защото така съм искал изначално, а защото обществото, родителите, възпитателите, са ме научили така. В крайна сметка аз действам автоматично, без да се нуждая от силата на мисълта.

В живота има и други неща: тях съм правил по принуда и те искат вътрешно усилие – когато убеждавам себе си, че те си струват. Да кажем – будилникът звъни и аз ставам, макар и да ми се спи много. Може би работя тежка и неинтересна работа, но все пак знам, че след изнурителния трудов ден ще се върна при семейството си, в топлата домашна атмосфера, ще мога да отдъхна, да изпитам хубаво усещане. Това усещане трябва да се заплати и затова влагам сили.

Всички мои действия, всички контакти с едни хора и отделяне от други хора, в крайна сметка също са призвани да ми създадат по-приятна атмосфера.

И така през цялото време се грижа как да се почувствам по-добре. Такава е природата на всеки от нас и тя се отнася към „живата“ степен. По същество, неживата, растителна и животинската природа постоянно се стремят към най-доброто себеусещане, към най-доброто състояние. На всички създания им се струва, че това състояние може да се балансира, че в него няма да усетят напрежение или влечение настрани, а ще пребивават в хармония с това, което им се струва по-добро в живота.

А излиза, че през целия живот аз съблюдавам „закона за най-доброто себеусещане“. Такова е условието, благодарение на което съществуваме, и егоистичната ни природа ни насочва постоянно към това.

От 13-а беседа за новия живот, 11.01.2012

[75593]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Няма схема и ясни интервали от време, измерващи развитието, убеждението, анализа и поправянето на себе си, че от егоисти да станем алтруисти, пропити с любов и ангажираност един към друг. Не трябва да чакаме някакви срокове или смяна на поколенията – могат да настъпят промени по време на живота на нашето поколение. Всичко зависи от желанието на човека за това как той иска да се промени.

А както знаем от раздела „Свобода на волята“, желанието ни изцяло зависи от обкръжението. Ние всички трябва да работим заедно. Човек не може да работи сам над себе си и да се убеждава в нещо – това никога няма да донесе добри резултати. Напротив, ние трябва да изградим обкръжение, общество, което да ни въздейства – и тогава всеки ще се измени. Така че, напред към строителство на добро обкръжение за всички нас! С негова помощ ще се убедим в необходимостта от този път и много бързо ще пожелаем да се изменим, за да ни обедини взаимното поръчителство.

Благодарение на това, обкръжението ще ни въздейства с такава интензивност, че измененията ще придобият стремителен темп. Тъй като те изобщо не зависят от нашите временни рамки.

Неживата, растителна и животинската природа еволюира милиарди години. Такъв е процесът на развитие на егоизма, ние не отговаряме за това – само го реализираме все повече и повече според израстването. Сега обаче силата и темпа на развитие са в наши ръце. Всичко зависи от обкръжението и аз мога да го изградя по изкуствен начин, непрекъснато да го подобрявам, за да става то все по-голямо, по-широко, по-силно в своето въздействие. За това са ми нужни хора на изкуството и учени, социолози и психолози. Трябва да използвам всичко, което има в човечеството, предизвиквайки върху себе си колкото може по-силно и ефективно въздействие.

Тогава, още в живота на това поколение, ще познаем щастливия живот и ще видим това благо, което оставяме на децата си.

Ако в този контекст направим разделение на човешките желания, ние можем да кажем, че като цяло те се разделят на две части:

• частни желания, свързани с човека лично;
• обществени желания.

Своите собственни желания човек, в рамките на поправянето, трябва да ограничи до степента, необходима за нормален живот. А своите социални желания, напротив – трябва да разививам колкото е възможно повече, започвайки с най-малкия кръг от другари, а след това да го разширявам, докато с помощта на въздействието на обкръжението не развия себе си до нивото на доброжелателни отношения, участие, отговорност, взаимно поръчителство и любов към целия свят.

Тук трябва да се разбере, че на тези етапи, излизайки от себе си, от своето его и пропивайки се все повече от взаимоотношенията с разширяващите се общности на обществото, аз придобивам повече мъдрост, повече чувства, аз включвам в себе си всички и благодарение на това усещам цялата действителност, цялата природа. По такъв начин разкривам за себе си нова реалност, ново проявление – и живея в него, излизайки от самия себе си и усещайки всичко. Точно това е битие на ниво човек, което ни е подготвила природата. По този начин ние правилно реализираме себе си тук, в този свят.

От 11-а беседа за новия живот, 09.01.2012

[75203]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

В хода на еволюцията, ние преминаваме през задължителен процес на растеж на егоизма от поколение на поколение и през целия живот на човека. Въобще, няма друго творение, което да се изменя и развива непрекъснато. Казано е „бичето на един ден е подобно на възрастния бик“. На практика, всяко животно, за няколко дни след раждането вече знае как да се справя в света. Малко по-късно, то придобива необходимите сили, за да осигури живота си и знае как да не навреди на себе си.

От друга страна, човек трябва в продължение на много години да се учи на тази наука от обкръжението, а до тогава той не може да се защитава сам.

Да, и след това през целия си живот той трябва да се учи и да се развива. Човек се променя непрекъснато, всеки път го завладяват разни, чужди едно на друго желания, вечно го тегли ту към едно, ту към друго. Понякога се срещаме с познати или приятели, които не сме виждали от известно време и чуваме: „Аз отдавна вече не се занимавам с това. Сега при мен вече всичко е различно“. Това важи и за професията, и за семейството, и местожителството, и интересите. Хората разказват къде са ходили, от какво се увличат, с кого са се запознали…

Като цяло, човек е много непредвидим, защото всеки път в него се пробуждат нови желания. Той самият не може да каже какво ще се случи с него след минута, още повече след няколко години. Виждаме това по себе си и другите.

А освен това виждаме колко много се различават поколенията едно от друго: по характер, култура, възпитание, образование, семейни и социални взаимоотношения, държавно устройство – с годините всичко се изменя.

Това противоречи на природата на живия свят, в който цари все същия този темп, все същия „стил“, все същия стандарт. И затова го разделяме на две части:

1. Грижа за нуждите на тялото, за желанията, свързани с храна, секс и семейство. Човек трябва да види в това своята „животинска“ част и да проявява към нея рационално, сериозно, балансирано отношение. Тъй като задаваме на тялото прекалено излишни, неоправдани задачи. Дори позитивните фактори, при прекомерна употреба, носят само вреда на тялото. И обратно, когато намалим малко потреблението и не пълним тялото си с фалшиво изобилие, ние преставаме да го тровим и по този начин му причиняваме добро.

Още в древността лекарите са говорили, че е по-добре да приемем малко лошо, отколкото много хубаво. Тъй като хубавите неща, когато са прекалено много, нанасят по-голяма вреда на тялото, отколкото малкото по количество вредни и неполезни неща. Затова на материално ниво, в семейството и обществото, във възпитанието на децата, в междуличностните отношения, ние трябва да внесем баланс, рационално ниво на потребление. Това не означава, че трябва да се ограничаваме и да изтезаваме себе си с тежки лишения – ние просто ще разберем, къде да се спрем, за да бъде всичко в наша полза.

2. Във всичко останало човек се освобождава за главното – за да формира от себе си Човек, изграждайки тази част, която лежи над животинското ниво. Ние сякаш принадлежим на два свята: животинския и човешкия. И човешката част в нас расте посредством обединение с другите.

Точно във взаимовръзката с обкръжението трябва да свършим много работа, за да достигнем степента Човек. В крайна сметка, този Човек още не се е родил. Всеки от нас се ражда във вид на животинско тяло, което напуска майчината утроба и започва да расте. Преди всичко ние се грижим за неговите материални нужди, за да бъде то цяло и здраво, да се храни, пие и отделя отпадните продукти. На този етап човек за нас –действително е само жив организъм, и нищо друго.

По-нататък се грижим за това, как бебето реагира на шумове и звуци, на светлина и тъмнина, как се учи да хваща предметите с ръка, как контролира тялото си и т.н. Купуваме му всевъзможни игри и играчки и го развиваме всестранно. Ако ние от своя страна не се намесваме в процеса на растежа, ако не създаваме съответни условия, то няма да стане човек – пред нас ще расте животно. Човек се формира именно в резултат на възпитанието.

Проблемът е в това, че нашето възпитание е егоистично: ние учим детето на това, как да използва света в своя полза. Разбира се, ние разбираме, че в негов интерес, за по-голяма достоверност, е необходимо да му обясним правилата на обществения живот: „Не вреди на другите – пророкуваме – бъди добро момче, не се заяждай, не вземай нещата на другите, отстъпвай, дай на другарчето, съседчето да си поиграе  – така ще бъде добре. Защо ти е да се отнасят лошо с теб и да те наранят?

Знаем, че ако децата установят добри отношения с обкръжението, в отговор на това то също, поне до известна степен, ще бъде благосклонно към тях. И затова цялото ни обучение по тези въпроси се свежда до простата истина: „Поддържай добри взаимоотношения с всички. Това не дава пълна гаранция, но по-надеждно те защитава от машинации по твой адрес. Не предизвиквайте враждебност върху себе си“. Ние разбираме това и така учим и подрастващото поколение.

Въпреки това, нашият личен и всеобщ егоизъм е подхранван от медиите, наситен с всичко това, което човек вижда на телевизионния екран и на монитора на компютъра, а също и сред обкръжението. Дават му се лоши примери и поради липса на избор ние казваме на детето: „Запиши се на курс по бокс или борба, иди се научи на това, как да мамиш другите, учи се за адвокат, за да не те измамят, постъпи в някой клуб по бойни изкуства… Накратко, независимо от добрите отношения, ти трябва да знаеш как да се защитиш.. Такъв е нашият свят.“

Като резултат, ние виждаме, че независимо от общото и лично развитие, хората, за съжаление, не се разбират помежду си. Всеки строи щастието и богатството си, радостта и успеха в живота си върху унищожаване на другите.

От 11-а беседа за новия живот, 09.01.2012

[75140]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Европейски конгрес. Предварителен урок

Въпрос: Ако съществуват два сценария за развитието на егоизма: единият – когато егоизмът се превръща в пълна война, а вторият – когато егоизмът ни кара да се учим и развиваме системно, не може ли да бъде и трети сценарий, когато егоизмът ще ни доведе до пълно затъпяване, до зомбиране?

Отговор: Не. Работата е в това, че развитието на егоизма в интегралното общество предвижда неговия подем на следващото ниво, където става още по-голям, т.е. продължава да се развива.

Това, което виждаме днес в обществото е консервиране на егоизма. Нататък той не расте повече, не желае да нараства. А защо ми е повече да расте, ако от това имам само проблеми?… Когато човек има проблеми, той нищо не иска. По-добре да се разсее с някоя книжка или с нещо друго, или дори да поспи, за да не чувства нищо. Той не иска нищо друго, защото иска да се скрие от проблемите, нищо да не вижда, и да знае. Така че, ако не дадеш на егоизма правилния отговор, той започне да изчезва и ти се превръщаш в растение.

Когато ти влизаш в интегрална среда и заедно с всички започнеш да развиваш не своя собствен егоизъм, а общия, тогава получаваш напълно нови възможности за напълване – заедно с всички. Нашият общ егоизъм, „Ние“, започва да се развива. И тогава ще имаш възможност да растеш през цялото време, т.е. през цялото време да се напълваш, да чувстваш себе си получаващ живот.

В момента съществуват само две възможности, дадени ни от природата. Или нашият егоизъм ще умре, намалявайки нивото си – именно това се случва с безработните, с тези, които страдат и изпадат в депресия. Или ние ще го развиваме и напълваме във връзката с останалите.

От предварителния урок на Европейския конгрес, 22.03.2012

[74952]

Filed under: Възпитание на децата, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: В процеса на взаимодействие между хората възникват много силни емоционални преживявания, както отрицателни, така и положителни. Как и къде човек трябва да ги реализира: непосредствено в групата или извън нея?

Отговор: Както му харесва, стига те да изхождат от интегралния поглед на света. Ако те изхождат от интегралния поглед на света, човек няма да може да навреди на друг. Да говори, да изкрещи нещо обидно, да види някакво отрицателно действие или следствие – да, но да причини зло – не.

Забележка: Ако човек е загубил самообладание и е изрекъл ужасни неща за някого, дали е необходимо да завърши това с помирение или по-добре да го отложи за известно време?

Отговор: Не е възможно незабавно да се заглади всичко, казвайки: „Подайте си ръце, прегърнете се“. Това трябва да бъде изяснено. Напълно е възможно всеки от нас да има право на избухване, а останалите да имат право да се обидят. Всичко това е вярно, всичко е нормално, както се случва с децата, които макар и да обичаме, но понякога сме готови, не знам какво да направим, дотолкова непоносимо е тяхното поведение. Това виждаме и при животните: удари, влияние от страна на майката върху потомството и.

Няма от какво да се срамуваме. Има определени граници, при които избухванията и обидите са допустими. Трябва да проучваме тези неща, доколкото ние все още само усъвършенстваме възпитателния процес, а не се намираме вече в  неговото окончателно състояние.

От беседата за интегралното възпитание, 26.02.2012

[74752]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Лекция в Шяуляйския университет

Въпрос: Историята показва, че развитието на човечеството в течение на хиляди години не можа да промени човешката природа. Каква сила може да помогне да се направи това?

Отговор: Има такава сила в природата. Когато се опитвате да станете интегрална част на природата, изведнъж започвате да получавате някаква сила, подкрепа. Това е законът на природата. Природата е искала да се срещнем.

Това не е мистика. Аз съм много далече от различни мистични обяснения. Ние просто виждаме това. Трябва да се опитваме да бъдем интегрални като дете, което иска да стане възрастен – то просто играе на възрастен.

Какво е интегралната методика? Хората се събират, отначало слушат курс по интегрално образование, а след това влизат в кръга на интегралното обучение. В процеса на обучение ние започваме практически да създаваме от тях една обща структура.

Когато хората, събирайки се заедно, изясняват вътрешни психологически проблеми съединени помежду си, създавайки едно общо желание, общи мисли, те изведнъж започват да чувстват някаква сила, подкрепа. Тази сила, тази подкрепа се формира именно в групата, в колектива, който практикува методиката за интегралната връзка. В този случай ние възбуждаме латентна сила, която съществува в природата и която ние, като егоисти, индивидуалисти, не забелязваме, игнорираме. А когато се събираме заедно, тя започва да се проявява. Точно тази сила е способна да ни промени.

От лекцията в Шяуляйския университет, 22.03.2012

[74594]

Filed under: Възпитание на децата, Конгреси и събития - Няма коментари→

Лекция в Шяуляйския университет

Въпрос: Отначало човешкият егоизъм е бил движеща сила на прогреса, а след това се превръща в спирачка за развитието. Какво ще стане сега движеща сила за развитието ни?

Отговор: Човешкият егоизъм не е против развитието. Трябва да разберем формата, която той приема сега. Ние ще продължим да се движим напред с егоизма, но така, че да го използваме във връзката с другите: не фино, отделно за себе си, отблъсквайки другите, а придобивайки друга, интегрална форма.

Вие виждате, отхвърляме семейството, отхвърляме децата, отхвърляме съседите. Създадохме едно общество, където нищо не ми трябва! Отивам до супермаркета, след това загрявам полуфабрикати в микровълновата и не се нуждая от жена. Имам перална машина, микровълнова печка, имам всичко. Създали сме такава затворена среда за себе си, защото нашият егоизъм ни направи индивидуалисти.

А сега, напротив, егоизмът придобива „кръгла“, интегрална форма. И ако разберем, че това е неговото следващо ниво, то тази сила, ако се срещнем и си помагаме с нея, ще ни доведе до едно ново ниво на развитие – интегрално. Тогава започваме да усещаме следващото ниво на природата.

Работата е в това, че сега възприемаме всичко само чрез нашите пет сетива. Това е – пет физически сетива в моето тяло. А тялото ми – това е животинското ниво на развитие на материята и само чрез него възприемам информацията и получавам впечатления от това, което ме обкръжава.

В действителност, според научни данни, ние сме обградени от много по-голямо количество информация. Просто не разбираме това, защото нашите сетива са уникални – те не са в състояние да възприемат глобалната природа.

Но когато стигнем до нивото, на което нашият егоизъм ще стане по-интегрален, ще започнем да чувстваме природата в нейната истинска интегрална форма.

Ще ни се разкрият едни напълно нови области, взаимодействия, силите на управлението! Ще започнем да чувстваме това, което всъщност днес все още не разбираме и не знаем: от къде се появява всичко – причините и следствията, т.е. нашето причинно-следствено развитие.

Можем да видим това в природата, защото всичко това е включено в нея. В нея се намира огромно количество информация, което за сега все още не можем да възприемем, именно защото не сме в съответствие с нея. Ние представляваме нещо като неправилни сензори за възприятие, за разбиране и осведоменост за природата.

Интеграцията между нас ни открива начин за създаване на нов инструмент на познанието. Но това вече принадлежи на теорията на познанието.

От лекцията в Шяуляйския университет, 22.03.2012

[74497]

Filed under: Възпитание на децата, Конгреси и събития, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Лекция в Шяуляйския университет

Ние трябва по някакъв начин да променяме човека. И тук се сблъскваме с много интересно явление: тъй като природата ни принуждава да преминем от общество на свръх потребители към общество с разумно потребление, към равновесие и хармония, когато употребяваме равностойно и отдаваме един на друг и на природата, в подкрепа на закона за равновесието като най-важния закон на природата – ще се освободят огромен брой хора.

Това означава, че бъдещото общество, което с помощта на кризата вече започва постепенно да се оформя – е общество, в което хората ще работят много малко. Няма да им се налага да работят по 10 часа на ден. Такова погрешно отношение към използване на личното време трябва да се замени със създаването на нови отношения между хората. Ето на това наистина ще се отделя много време.

В резултат на изследвания достигнахме до извода, че от стотици милиони хора, които през следващите години ще бъдат освободени от работа (за тях работа просто няма да има), е необходимо да направим огромен световен университет. Трябва да научим тези хора на интегрално отношение един към друг и към природата.

Именно това интегрално, правилно отношение към взаимодействието, към равновесието, ще освободи такива сили, че всичко ще е достатъчно за всички.

По всички изчисления и данни в света няма нищо, което да не е достатъчно. Целият проблем е в човека, който не може правилно да разпредели всичко, заради своята алчност, заради егоизма си.

Следователно, ако вземем всички безработни и създадем от тях университети, класове, клубове, където хората ще се обучават в интегрално образование и възпитание, то ще създадем едно съвсем различно общество, което ще бъде доволно, балансирано, ще престане да се стреми към свръхпотребности, свръхнапълване и действително ще се чувства щастливо.

Известно е, че последните няколко години се разработва така наречената икономика на щастието, която измерва всичко не с количество пари, а с това, как човек усеща живота. По принцип, към това трябва да вървим.

Тук няма нищо изкуствено, просто животът ни заставя, принуждава ни да изследваме всички тези процеси, които се случват в обществото, и как можем да ги уравновесим – към какво ни тласка природата.

От лекцията в Шяуляйския университет, 22.03.2012

[74313]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Въпрос: Ако човек изпълнява методиката на интегралното възпитание правилно, участва в нея, то в него има чувство на радост, което сега е рядкост в обичайния живот. Може ли да кажете няколко думи за това чувство?

Отговор: Създадени сме така, че нашето желание се задоволява именно от интегралното усещане за едно общо желание, една обща мисъл, замисъл. Разкриването на това следващо ниво, разкриването на Твореца или природата, напълва абсолютно всички наши пустоти, не оставяйки нищо.

Затова човек, който се движи към интегрално напълване, чувства абсолютен комфорт, и главното, издига се над всички ограничения на нашия свят: време, място, разстояние, преместване. Той тихо се отключва и престава да усеща своето тяло, защото възприема всичко интегрално, а не в личното си желание. Той не усеща смъртта, защото придобива своето съществуване на следващото ниво по-рано, отколкото се разделя със своето физическо тяло.

Тук ни престоят такива открития, за които подсъзнателно мечтае всеки от нас. Но се надяваме, че ще можем да покажем това на човека съвсем ясно, усетимо, и хората ще разберат, че природата разкрива пред тях голяма придобивка. И през всичките милиони години от нашето развитие сме вървели само към това. Сега се намираме именно на входа на новия свят.

Преминалият конгрес и това, което правим днес – всичко това е предназначено само за да се разкрие нашето раждане. Както раждащото се дете трябва да излезе от утробата на майката навън, така и сега трябва да положим всички усилия, за да може най-накрая да се родим, и тогава за нас ще бъде разбираемо и лесно да обясняваме всичко това на другите. Надявам се, че в близко време това ще се случи.

Реплика: Тоест сега имаме повод за радост?

Отговор: Считам, че светът, който днес започва да разкрива своята интегралност – от една страна, и невъзможността за изход от задънената улица, в която ни е вкарал нашият егоизъм, – от друга страна, и нашата методика, която постепенно започваме да подаваме на света – всичко това в близко време ще се съедини в едно единно осъзнаване в човечеството. И тогава ще почувстваме решението на проблемите и ще започнем реализацията с пълна сила.

От 14-та беседа за интегрално възпитание, 18.12.2011

[74016]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата - Няма коментари→