Съобщение: Кризата в брака: Очакванията на съвременната жена от брака често са крайно високи и далече от реалността. През последните 40 години феминистката идеология внушава, че жените не трябва в нищо да отстъпват на мъжете. В крайна сметка идеята на сексуалната революция е неправилна: жените не могат да се отнасят към секса, както мъжете, т.е. да не се привързват към човека, с когото са били близки.

При жените при физически контакт и още повече, при секса, се отделя хормонът окситоцин, известен като „женски хормон на привързаността”, формиращ близостта с партньора.

Въпросът „защо той не звъни на следващия ден след близостта” се обяснява от простата биология: мъжете не са засегнати от този хормон, не се въвличат в отношения.

Да се иска равноправие на биологично ниво е неправилно, биологичните задачи на всеки от половете са принципно различни.

През последните десетилетия на западните жени се внушаваше, че бракът и майчинството спират жената, не и дават да се развива.

Психолозите и педагозите обръщат внимание на това, че за децата е по-добре да растат с майка и баща, така че и третото поколение да има семейство – именно така детето се учи да взаимодейства с обществото.

Очакванията на съвременната западна жена от брака са високи и далече от реалността: изведнъж се появава мъж и става допълнение към нейния живот, и те продължават да водят този начин на живот, който са водили и преди брака.

Реплика: Ако животът се гради върху познаването на законите на Природата, той ще бъде на практика безгрешен. Така че трябва само тези закони да се познават, да се уважават и изпълняват! Ако жената се привързва чрез хормона окситоцин, то мъжът може да се привърже, като бъде принуден да ухажва продължително преди първата връзка…

[100199]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве, Криза, глобализация, Мъжът и жената - Няма коментари→

Съвременните проблеми се основават на взаимоотношенията ни. Няма съмнение, че изграждаме правилна система на човешкото общество и няма съмнение, че я използваме погрешно. И причината е в погрешното ни отношение един към друг.

Изглеждаше, че сме създали такива прекрасни и необходими за всички системи: здравеопазване, образование, национално осигуряване и пр. Но резултатите са мрачни. Например, колкото повече лекарства употребяваме, толкова по-добре е за здравеопазването и фармацевтичната индустрия. Печалбата расте, държавната икономика получава повече данъци. „Пожелаваме ти повече да боледуваш.“

Не остава назад и хранително-вкусовата промишленост: колкото повече ядем, толкова по-изгодно е за нея. А изобилието от нездравословна храна води до болести. „Така че бъди лаком и чревоугодник, купувай повече продукти, помагай на икономиката.“

Системите са хубави, но ги използваме във вреда на човека. Банките, на теория, трябва да движат „кръвта“ по цялата система, но вместо това те смучат кръв от системата. Военната индустрия осигурява работа и технологично развитие, но всичко това се прилага за въоръжаване, което все някога, в крайна сметка, трябва да се пусне в действие. В резултат – не спират войните и конфликтите.

Оказва се, че сме създали правилните неща, подходящи системи и оборудване, но ги използваме все по-опустошително. Има кръгове, които в действителност са заинтересовани от това, човек да страда, да е болен и да влачи мизерно съществуване. Сякаш самата система задължава към това.

– Необходимо е да се увеличи търсенето, иначе всичко ще спре! – ни плашат икономистите. Но човек не иска да продължава състезанието, вътрешно той е отчаян от такъв живот и не намира удоволствие в пазаруването, дори и ако има пари.

Егоистичното ни желание вече е преминало на следващата степен и тревата на моравата на съседа вече не ни изглежда по-зелена. Изменило се е желанието, макар и не във всички, но процесът върви. Мода, изкушения, стимули, стръв – всичко отминава.

И какво следва? Нима наистина светът ще спре? Не. Просто капитализмът свършва, той вече не работи и в следващите години ще видим това. Става дума за естествен, неизбежен процес.

Въпрос: Как е възможно това, че системата е изградена правилно, а ние я използваме неправилно?

Отговор: Казано е: „Творецът направи човека праведен, но хората се впуснаха в множество изчисления“. Прямотата се превръща в раздори във всички посоки. Все пак и това, разбира се, е включено в програмата на Природата – да осъзнаем злото сами, да „поправим“ себе си.

От урока по „Статия по завършване на книгата Зоар“, 07.02.2013

 [99906]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Здраве, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: В историята е известна появата на нови типове хора. Например, по оста на времето се е появил така нареченият логоцентрик, който представлява религията на зороастризма или християнството. Тези хора веднага се отклонявали в групи. Каква е разликата в груповите методи на интегралното обучение?

Отговор: В интегралното обучение групите от хора не са затворени, те не трябва да навлизат навътре в себе си, в някаква ниша.

Невъзможно е човек да се промени просто ей така, а само под влияние на обкръжението. Следователно, обкръжението трябва да бъде повече или по-малко възприемчива за него, а това е не повече от десетина души. Така сме устроени – десет пръста и не повече. Това първо.

Второ, с останалите членове от групата трябва непременно да намеря такъв контакт, при който се разтварям в тях, когато всички ние – десет човека – започваме да чувстваме едно общо желание и общо разбиране. В голяма група това е невъзможно.

Поради това, в съответствие с природата, най-оптималният брой е десет участника.

Но след като по такъв начин в мен е създаден интегрален орган за възприятие, аз започвам да разбирам какво означава да изляза от себе си и да почувствам света извън себе си. Аз не чувствам себе си, а чувствам всички! Това е съвсем различна психология и взаимодействие между хората, различаващи се от предишните.

Когато имам това усещане, аз съм готов за контакт със света.

От ТВ програмата „Интегрален свят“, 27.11.2012

 [98913]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Можем да си намерим много извинения, но ако сме изправени пред закона на природата, сме принудени да му се подчиняваме. Науката кабала говори за неизменни закони. Кабалистите ни обясняват как е изградена системата на реалността. А ние смятаме, че това не са строги закони, а нещо, което можем да изменим според нашето желание: според отношенията между хората, отношенията между човека и природата, съдбата, времето, някои събития от вчера или утре.

Всички тези илюзии произтичат от непознаване на системата, от неразбиране, че тя е ясно определена и не е по силите ни да я променим. Не може да се направи нищо – всичко това е така, а не по друг начин! Дори към науката се отнасяме така, сякаш можем да я заобиколим по някакъв начин. Това идва от неспособността да усетим, че сме свързани със системата чрез хиляди свързващи нишки, милиарди нервни влакна.

Представи си, че от теб се разклоняват безкраен набор от кабели, които те свързват с цялата вселена и всички те са супер чувствителни, като оголени нерви. Всеки знае каква непоносима болка е, когато внезапно се докосне оголения нерв в болен зъб. Всеки го е изпитвал някога. И от теб излизат милиони, милиарди такива оголени нерви, които те свързват с другите. Целият си омотан в тези тънки бели влакна, сякаш си потопен в желе.

Представи си колко си чувствителен към всичко, което става някъде, на което и да е място. Ти зависиш от всички, а те на свой ред, зависят от теб. Твърдо сме обвързани с тези тънки нервни влакна абсолютно във всичко. Каквото и да се случва, за теб е важно, дали това засяга някой твой нерв или не.

В момента сме откъснати от това разбиране, но по малко се приближаваме към него по пътя на страданието. Свределът още не е достигнал до нерва, той само пробива дупка в зъба и понякога предизвиква известна болка, която все още може да се търпи. Понякога дори успяваме да избягаме от лекаря, да се откажем от лечение, да става каквото има да става.

И тук е невъзможно да се направи анестезия и да се премахне болката, защото болката е мярка за проблема. Благодарение на това, че болката те насочва към проблемното място, ти можеш да го поправиш – да отидеш на лекар, да вземеш лекарство. В този случай, ако можеш да излекуваш материалната болка, се допуска да използваш анестезия. Но не е възможно да се направи духовна анестезия, защото си длъжен да поправиш нейната причина. А за това трябва да разкриеш цялата система от връзки.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 01.02.2013

[99690]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Интегрално възпитание

Цикъл беседи с Михаел Лайтман и психолога Анатолий Улянов

Беседа № 6

14 декември 2012

Контакт на емоционално ниво

Въпрос: Целта на психологическата част на курса по интегрално възпитание е да обучи хората да комуникират един с друг, да се изслушват един друг и да развиват смислен и дълбок контакт помежду си. Как може това да бъде постигнато?

Отговор: Трябва да разберем какви са междуличностните контакти.

Казват, че няма семейство, ако няма деца. За какво живеят хората? Да предположим, че днес двойката се харесват един друг физически, доволни са един от друг психически, чувстват се комфортно заедно. Комфортно за сега… Детето до известна степен е средната основа, нещо общо, което ги свързва заедно.

Когато човек се опитва да установи контакт с някой друг, той трябва ясно да види какво общо имат помежду си, какво ги свързва взаимно. Това не е просто някакво съединение, а обща емоционална, физиологична, физическа, социална и културна сфера, където те не просто се докосват, а като че ли се препокриват един друг.

Всеки човек представлява „кръг” и това, доколко той може да се препокрие с „кръга” на друг човек, определя неговите способности да установява дълбок и многоизмерен контакт.

На първо място, трябва да разберем, че в наше време, контактът между двама души е такъв, че техните индивидуални кръгове не се докосват един друг, защото егоизмът им е нараснал до крайна степен и каквото обхваща моя кръг, не се покрива в никой друг. Чувствам се толкова изключителен – индивидуалист, егоист – че не мога да приема никой друг като индивид, който има свои собствени интереси и потребности. За мен другите хора са просто обект на консумация. Ако това ме интересува, влизам в контакт с него, но не се отнасям към него като към човек, индивид със свой собствен вътрешен свят и кръг от интереси, а взаимодействам с него като консуматор с източник на удоволствие и нищо повече.

И това е начинът, по който комуникираме един с друг. Така е удобно: всеки има свой мобилен телефон, компютър и имейл. Крием се зад тях и по този начин замаскираме нашето абсолютно отделение един от друг.

Виждаме как постепенно изчезват различни общности и се крием зад мониторите, на пръв поглед се социализираме, докато междувременно изобретяваме нови стандарти на правила и поведение. Но всичко това се случва виртуално, без емоционално да се включваме към никакви други кръгове. Изобретяваме нов език, скрит зад някакви други форми, други черупки, представяме себе си онлайн по напълно различен начин от това, което сме действително, използваме емотикони вместо нашите собствени лица или се регистрираме с различни имена. С други думи, хората играят без да разкриват себе си при никакви обстоятелства. И егоизмът е съгласен с това, той се чувства добре и комфортно.

Нашата основна задача е да разкрием дали хората имат нещо общо, и не само двама души, а всички. Това е, защото говорим за интегрално общество, към което природата ни тласка, чрез страдания или чрез нашата доброволна реализация и стремеж към това светло състояние на човечеството. Това е, защото след като разкрием какво общо имаме помежду си, ще можем да направим контакт на емоционално ниво; няма да се скрием един от друг, а напротив, ще се опитваме да отворим себе си.

Всеки ще разкрие своето вътрешно „Аз” и ще го постави над външното, над този образ, над своето първо и последно име, над своята професия и всякакви видове навици, обичаи, езици и всичко останало. Емоционалният свят на човек ще се издигне над неговите обикновени състояния, дадени му по природа. Това е, което трябва да развием в човек.

За това е нужно да покажем на хората, че чрез обединение между нас, чрез наслагване на нашите индивидуални кръгове един върху друг, чрез свързване един с друг в общ механизъм, ние няма да се превърнем в роботи или да станем уязвими, като в руската поговорка: „Отвори душата си, за да може някой да се изплюе в нея.” Правим го така, че в нашето обединено, интегрално движение, когато сме като единен, обединен, аналогов механизъм, да достигнем специална цел и да дадем живот на нещо ново, точно както двойка, която се обединява, за да роди поколение.

Само че в този случай всички раждаме заедно, създавайки напълно ново състояние в човечеството, където не трябва да се крием, да се страхуваме или стремим да се отскубнем далеч един от друг, за да се издигнем. Напротив, нашето изкачване ще бъде взаимно, именно чрез това общо наше „поколение”, което ще отглеждаме и за което ще се грижим, постоянно да расте и да се развива.

(още…)

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Интегрално възпитание, Интервюта, Образование - Няма коментари→

Мнение Current Biology: Ако мравките трябва да се справят с голям обем информация, решението се взема от цялата колония, защото участниците, взети поотделно, не могат да се справят с такова предизвикателство.

От време на време мравките трябва да променят мястото си на пребиваване. При което цялата колония напуска родния мравуняк, отнасяйки със себе си яйцата и ларвите. Преди да се преместят, те трябва да решат къде да разположат новото гнездо. Информация за потенциалните места се събира от разузнавачи.

Зоолозите са забелязали, че дори ако нито една от мравките не е изследвала всички възможни места, колонията все едно ще избере най-подходящото място за бъдещия мравуняк. По някакъв начин колонията комбинира данните, изпратени от всички мравки.

Движейки се, мравките отчитат такива параметри като разположението на входа на укритието, неговата дълбочина, невидимост и т.н. По този начин, от осем потенциални места за колонизация в насекомите попада цялата лавина от данни. Някои индивиди, както показва опитът, са правили правилния избор между две възможности, но с по осем често са грешили.

Ако решението зависи от колонията, то дори при много варианти, насекомите избират оптималния. С други думи, мравките сякаш осъзнават границите на индивидуалната интелигентност и при информационно претоварване решението взима цялата колония. Променливите данни по някакъв начин се разпространяват и анализират в рамките на  общността, но учените все още не могат да кажат как точно се случва това.

В днешното информационно общество към човека постоянно тече поток от информация, която отделния човек не може да преработи. Има компютърно-базирани методи за анализ, но те не винаги могат да дадат правилното решение. Може би има смисъл да се съсредоточим върху създаването на колективен разум от типа на мравките.

Забележка: При “образованите” и “стадни” птици и животни индивидуалния разум съществува в минимален обем и сила, а за всички поводи в живота се използва колективния разум, силата на колектива. Така природата държи заедно „в себе си“ неживото, растителното и животинското.

А човек трябва съзнателно, по силата на осъзнатата необходимост, против своята индивидуалистична природа, да направи от себе си и от себеподобните егоисти – колективно, едно общо – и тогава ще бъде на степента „Адам“ – ще почувства и разбере уникалността и интегралността на системата на природата и ще може разумно и активно да съществува на нивото „Адам“ – да усети и разбере уникалността и интегралността на системата на природата и да може разумно и активно да съществува на нивото Адам. И няма да има нужда повече от животинско тяло, защото сега то му е нужно само за да може да се издигне над животинското ниво (напълно ръководено от природата) на степен Адам (контролиращ цялата природа самостоятелно, вместо Твореца).

[99581]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Казвате, че съпругът, живеещ заедно с мен, против мен ми помага да намеря възможност да правя отстъпки. Как понятието „помощ от противното” се съчетава с принципа на взаимните отстъпки в семейния живот?

Отговор: Струва си да разглеждаме живота не като „временно протеиново съществуване” в настоящите земни условия, а като някакъв процес, в хода на който човешкият вид израства над своето животинско тяло, придобива нови качества, изменяйки и подобрявайки себе си. Именно така той се повдига над животинския живот, който изисква да си набавя храна и да предава щафетата от поколение на поколение, подобно на целия животински свят.

Виждаме, че човек расте, расте, придобива мъдрост, развива науката, разширява хоризонтите си, откривайки законите на природата, които преди са били скрити за него. Нашето вътрешно развитие не спира и един от неговите аспекти е разума. С помощта на разума ние напредваме значително, доколкото ни подбужда егоизмът.

Развивайки науката, умножавайки познанията си, провеждайки изследвания, ние намираме все по-нови възможности да се удовлетворим, да прогресираме, да направим живота по-удобен и безопасен, и като цяло – да си доставим удоволствие. Та нали точно това ни трябва. Това е известно на социолозите, психолозите, на всеки, който се вглежда по-дълбоко в човешката природа. В това се изразява целият ни живот. Всеки миг човек търси възможност да му бъде по-добре и по-приятно.

Но днес този модел на мислене е към своя край. Нашият егоизъм спира своето развитие и многобройните научно-изследователски данни, многобройните знания за себе си и за света показват на човека, че от неговия безкраен бяг няма реална нужда.

Ние постоянно се стремим към наслаждения, като заек, тичащ след морков, и в това въртене в кръг завършваме своя живот, падайки направо на „стадиона”. Какво следва?

Сдобивайки се с малко повече разум и чувства, придобивайки научни познания за историята, за света, за себе си, ние в крайна сметка можем малко да се издигнем над своето съществуване посредством анализа и да видим цялата нищожност на такъв живот в самонаслаждения, в постоянно търсене на максимално удоволствие с общоизвестен край.

Човек постепенно порасва. В началото той гледа на това философски: „Животът е такъв, какво да се направи. Е, поне да си поживея колкото може по-удобно. Всички така говорят, защото няма други варианти. Защо да страдам? По-добре е да се радвам, да се наслаждавам и даже да се самозаблуждавам. Поради липса на друг изход съм склонен даже на наркотици – само, за да не изпусна „кефа” от живота…”

Но след това се проявява нова степен на развитие – и аз вече не съм способен да понеса такъв живот, когато се наслаждава само „животното”. Защото под него расте „човек” и аз вече не мога постоянно да се грижа за своя „звяр”. Някои са способни да отдават всичките си усилия за отглеждане на домашни животни – крави, овце и пр. Но всичко си има предел  и в един момент човек казва: „Не, стига, длъжен съм да вървя напред”.

(още…)

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Становище (Science-Psychology): Автоматично синхронизиране: ако в някоя общност от хора или животни 5% извършват едновременно определено действие, то останалото мнозинство започва автоматично да повтаря същото това действие.

За автоматичната синхронизация е необходимо множеството от някакви обекти да са поне от части в идентични информационно-алгоритмични състояния и да се намират в условия, които позволяват информационен обмен между тях – макар и неадресиран, циркулярен. При това, бързината на тяхната реакция на потока от информация, една и съща за всички тях, трябва да бъде достатъчно висока.

Забележка: Не създавайте групи от над 20 човека, тъй като това са 100%, а 5% от 20 човека – е един човек, единица, лидер. Увеличаването на броя на обучаващите се в група над 20 заплашва със загуба на контрол от преподавателя в посоката на занятията и вниманието на групата.

[98672]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Изследване (учени от Виенския Университет): По време на прегръдка, в кръвта се „освобождава“ „хормона на предаността“ – окситоцин, който понижава кръвното налягане, намалява усещането за стрес и безпокойство, подобрява паметта. Ефектът възниква само при прегръдките с близки хора. Хората, които са склонни често да прегръщат близките си, стават по-чувствителни и меки. Окситоцинът помага на женените мъже да съхранят верността си – под въздействието на този хормон семейните мъже се стараят да се държат по-далеч от непознати, даже ако те са привлекателни. Принудителният контакт със странични хора предизвиква вътрешно безпокойство. В тези случаи организма отделя хормона на стреса – кортизол. Прегръдката с малко познати хора дава на човек усещане за емоционално напрежение – защото в този случай той неосъзнато чувства потенциална заплаха, защото се нарушава неговото лично пространство.

Реплика: Това е само началото на знанието за необходимостта от създаване на доброжелателна обкръжаваща среда за всички хора. И особено за децата – в къщи и на училище! Това е едно от първите условия на методиката на интегралното възпитание.

[98856]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве, Мъжът и жената - Няма коментари→

Мнение: Подкрепяйте се взаимно. Ятото от диви гъски лети в идеален клин. Когато всяка гъска размахва криле, възниква мощен възходящ въздушен поток, който се улавя от птиците летящи по-назад. Тази работа в екип позволява на ятото диви гъски да лети с около 70% по-дълго, отколкото всяка отделна гъска. Партньорството и работата в екип прави всеки от нас силен. Подкрепяйки се взаимно, възможността за успех е много по-голяма, отколкото ако работим по единично.

Съхранявайте строя. Когато една гъска изпадне от строя, тя моментално усеща съпротивлението на въздуха и силата на земното притегляне. Това я принуждава незабавно да се присъедини обратно към ятото със собствени усилия. Ако сте създали добър екип, стремете се с всички сили да го съхраните и да работите взаимно. Да се запази ефекта на обединените усилия, въпреки егоизма в нас, е много по-изгодно, отколкото да се работи по единично.

Сменяйте се. Когато водачът на ятото се умори, той е длъжен да отиде в края на ятото, за да възстанови силите си и друга гъска заема неговото място. Много е важно усилията да се разпределят между екипа и сложните работи да се изпълняват, редувайки се един с друг.

Общувайте. Гъските крещят, за да се въодушевяват и подкрепят една друга. Така и ние трябва да общуваме един с друг, да се подкрепяме, ободряваме и съобщаваме за проблемите.

Не оставяйте никого. Когато една от гъските в ятото не може да лети повече, две други гъски напускат стадото и остават с изморения техен другар, докато той не възстанови силите си или умре. И едва след това летят самостоятелно или се прикрепят към друга група, за да догонят своята. Ако ние имахме здравия разум на гъските, също бихме се подкрепяли и подсигурявали един друг. Най-добрите екипи се състоят от другари, които изпитват истинска симпатия един към друг и винаги си помагат един на друг, независимо какво се случва.

Слабият може да се грижи само за себе си, силният – за семейството си, а още по-силният – за другарите, за екипа, а супер силният може да се грижи за целия свят. Но повечето хора са слаби. У тях няма сили за полет на душата. Те са усетили слабостта около себе си и са я попили.

Изживейте много животи. Вашият растеж, величие и развитие зависят от създаденото от вас обкръжение. Когато създадете екип, разпалвате в сърцата на вашите другари велика цел, заедно преодолявате трудностите, подигравките, неразбирането, издигате се на ново, по-високо ниво на развитие. Изживявате не един незначителен, скучен живот, а множество ярки и наситени животи. Защото преживяванията, емоциите и страстите на вашите другари стават и ваши.

Изживявате много животи. С това компресирате времето. Един малък човек изживява само един скучен, сив, еднообразен живот. Човек с голямо сърце, човек с големи цели, разпалващ сърцата на другите хора, преживява хиляди животи: най-ярките, най-интересните, най-удивителните.

[98577]

Filed under: Възпитание на децата, Поръчителство - Няма коментари→