Въпрос: Напълно съм убеден от начина, по който науката Кабала обяснява всичко: творение, живот и краят на всичко това. Имам вътрешното усещане, че се нуждая от нещо конкретно, което бих могъл да почуствам чрез петте си сетива като някакъв знак, символ или чудо. Въпреки това разбирам, че науката Кабала не „работи“ по такъв начин и чуствам, че това мое желание е унижаващо, от невежество, и аз не трябва да се занимавам с него. Какво бихте ми препоръчали във връзка с тези мои мисли и желания?

Отговор: Ти ще се отдалечиш от това желание все повече и повече, защото ще разбереш, че духовността се постига по друг начин – тя е вътре в теб. Дори материалното чустваш само вътре в себе си, защото извън теб не съществува нищо. Ще започнеш да усещаш всичко това неусетно, успоредно с появяването на земните ни усещания, души и Твореца в нас. Не трябва да се насилваме за нищо освен свързване с Група. Само чрез нея ще успеем да привлечем Висшата светлина, която ще ни промени и преобърне на такива, каквито би трябвало да бъдем.

Въпрос: Когато казваме „шестото чуство“, имаме ли предвид допълнителното, шесто сетиво, което се появява след петото или става дума за сетива, които са успоредни на настоящите ни?

Отговор: Разбира се, че не става дума за още някакво си сетиво, въпреки че за да не плаша някои мои ученици, това е обяснението, което им давам. „Шестото чуство“ е ново възприемане, построено от пет части (от „кетер“ до „малхут“ с отразена светлина). Тя се нарича „душа“, подобна на Твореца, на отдаването, на отразената светлина. Когато ни се отдава възможноста да почустваме същността на „Отразената светлина“ и на отдаването, човек започва да усеща отношенията и връзките между силите, предметите и действията и чрез петте си телесни сетива. Въпреки че винаги има възможността да „слезе“ до обикновеното възприемане, да се „въплати“ в обикновения човек, за да го разбере.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Два въпроса, които получих от начинаещи:

Въпрос: Чувствам се отчужден от моето обкръжение. Всички около мен, включително близките ми приятели, вършат неща, които нямат значение. Трудно ми е да поддържам контакт с тях, защото аз разглеждам всичко от гледна точка на целта на живота. Не ми се иска да имам желанията, присъщи на нормалното общество: не ме интересуват парите, секса или уважението на останалите. Какво става с мен?

Отговор: Вие все още търсите себе си, вашия път и вашата цел. Ако сте се опитали да бъдете като всички останали и не сте успели, то вие сте предопределен за духовно развитие. Отдайте цялата си енергия на това и ще откриете Съкровището!

Въпрос: Има ли опасност да се четат кабалистични текстове ако не ги разбираме?

Отговор: Моят съвет към вас е следният: ако сте уплашен, не ги четете! Хората, които изучават Кабала са тези, които се нуждаят да разберат каква е целта на живота им. От този момент нататък те вече не се страхуват от нищо – те се нуждаят от това.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Два въпроса, касаещи вътрешната работа:

Въпрос: Като части от единна душа ние зависим един от друг, без значение дали го осъзнаваме или не. Всяка личност съдържа в себе си целия свят. Каква е степента на зависимостта между нас? Трябва ли да я увеличим? Необходимо ли е да се считаме за индивиди, единствено съединявайки точките в сърцето си?

Отговор: Трябва единствено да обединим точките в сърцето си, защото всички други желания са свързани с телесните ни потребности. Чрез обединяване на стремежите ни към духовността ние създаваме съсъд, в който Светлината, Творецът, се разкрива.

Въпрос: Как системата на взаимната подкрепа между Световното Кли се реализира на практика по времето, в което човек не е ангажиран с груповата работа (учене, разпространение, конгреси), а е зает с битови задължения (работа, семейство и т.н.)?

Отговор: Ако човек се грижи истински за своя духовен напредък през свободното си време, той си осигурява подкрепа, която ще го поддържа на правилния път и през останалото време. Нашият свят е формиран в резултат на спускането на Висшите сили и той напълно кореспондира със замисъла и целта на творението, при условие че го използваме правилно. Това ще се получи ако ние обвържем замисъла с целта, или с други думи, да постигнем целта, тръгвайки от замисъла.
Дадени са ни всички условия – тялото с неговия кратък живот, жизнени условия като семейство, усилия необходими за поддържане живота на тялото, както и препятствия и сили, които ни тласкат напред. Това само ни се струва телесно, но всъщност е начинът, по който духовните сили ни се разкриват на най-ниско ниво. Ние единствено трябва да се впишем правилно в тази картина и да попълним „празното пространство“ в нея с нашите свободни действия. В края на краищата всичко се свежда до обединяване на стремежите ни по отношение на Твореца – към отдаване и любов към ближния. Опитваме се да го направим, но виждаме, че не можем. Тогава молим за помощ и Творецът ни поправя!

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Съобщение: Група учени от Оксфорд изпратили научна работа до Physical Review Letters, в която се предлага за обяснение на наблюдаваната динамика на Вселената да се предположи, че ние се намираме в особено „отделено“ и уникално място във Вселената, където плътността на веществата е аномално ниска и нехарактерна за Вселената като цяло. Геоцентризмът предполага, че ние се намираме в центъра на Вселената. Алтернативната зрителна точка, известна като „принцип на Коперник“ постулира еднородност на Вселената и отсъствие на каквото и да е особено място за Земята (или Слънчевата система).
В основата на текущите научни теории е залегнал принципът на Коперник. Но той не е способен да обясни съвременната научна картина на света.

Отговор: Съгласно науката Кабала (ТЕС ч.16) нашият свят е последната степен на нисшия духовен свят Асия и се намира в центъра на всички светове, а в центъра на нашия свят се намира Слънчевата система и в центъра на Слънчевата система се намира планетата Земя, а в нейния център – Израел, в неговия център – Йерусалим, в неговия център – планината Амория и след това – храмът и Светая светих (помещение с особени реликви). И всичко това – според въздействието и съотношението на духовните сили. Но явно, че съвременната наука, приближавайки се към края си, след който не може да се развива качествено, вече открива този преход, който не може да премине и се пренастройва към това, което е казала Кабала преди хиляди години. Според АРИ, книга „Дървото на живота“ ч.1, нашият материален свят се намира в центъра на всички окръжности – духовното силово поле:

…

Светът ни материален в точката централна,
вътре във всички окръжности в центъра на зейналата пустота
и толкова отдалечен от Безкрайното – най-далеч от всички светове.
Затова материално толкова окончателно нисък.
Та нали се намира вътре във всички окръжности – в самия център на зейналата пустота.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Как може да се обича нещо, което не ни дава наслада?

Отговор: Невъзможно е да се обича това, което не ни дава наслада. Та ние обичаме насладата, нали? Ако тя идва от лош източник? Ако усещаме стремеж към истината даже тя да е горчива? Ако за нас е важно, главно да знаем истината, то ние се стремим към мястото, където получаваме:
1. знания за истината
2. важността от постигането й.
Ние поначало сме съставени от:
1. егоизъм – сърце, всички наши желания
2. точката в сърцето – желанието за истина.
Когато 2 започва да надделява над 1, тогава отиваме някъде, където се занимават с Кабала. Там развиваме в себе си любовта не към насладата, а към истината.

Кое е по-важно за човека: сладко, но лъжа или горчиво, но истина? Сладко-горчиво се нарича чувствения анализ, в сърцето, а истина-лъжа се нарича умствения анализ, в разумa. В духовния свят сладкото и истината съвпадат, а също така – горчивото и лъжата. Но в нашия свят анализът сладко-горчиво и истина-лъжа не съвпадат, защото в следствие на счупването на екрана, на свойствата на отдаване, са объркани желанията и намеренията. Техният анализ – това е нашата работа и нашето придвижване към съвършенство.

Въпрос: Преди няколко дни при подготвянето за урока, вие казахте, че познаването на Твореца е условие за спазване на заповедите. Как мога да знам за неговото съществуване? Аз мога да уча, но не знам, че той съществува.

Отговор: Именно от познаването на Твореца, ние познаваме кое и как трябва да направим. От познанието, тоест от придобиването на свойството на отдаване и любов, ние можем да отдаваме и обичаме, както е казано „Познай своя Творец и Му служи“ (Да ет Ашем елокейха ве авдеу). На сляпо работят робите, а от нас се изисква да станем синове: на иврит думата син е „бен“ от думите „мевин„, „авана“ – разбиране.

Въпрос: Как да не изгориш от любовта на Всевишния?

Отговор: Като я приемеш в своята любов към Него, взаимно!

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: В едно от Вашите предавания Вие казахте, че Вие сте атеист и че религията е възникнала от човешкия егоизъм. Тогава как Вие ще обясните факта, че Кабала, като наука се е развивала сред Юдаизма в протежение на вековете? Нали най-великите Учители по Кабала са били също така, вярващи и съблюдаващи Закона, юдеи. И в съвременният свят Кабала изучават преди всичко евреите. Хасидите – те са ярък пример. Аз не съм Хасид, но когато в нашата Синагога ние пеем в хор „Леха доди…„, аз чувствам неописуем прилив на Светлинна енергия и душата ми ликува!

Отговор: Нямам с какво да ви отговоря, освен с пожеланието да продължавате да се занимавате с Кабала, заедно с вашия начин на живот. Така съветвам всички, независимо от тяхното произхождение, заетост е вероизповедание. Кабала не противоречи на религиите, защото вместо вяра, разкрива на човека Твореца. Докато това не се случи, вие ще имате въпроси и съмнения, и няма да ме разберете. А когато ви се разкрие Твореца, на самият вас всичко ще ви стане ясно, според принципа „Душата на човек го учи“.

Въпрос: По време на Вашите уроци по вторниците в Петах-Тиква, от някои от намеците ви ми се стори, че съществуват противоречия между религията и науката Кабала. Например, когато Вие утвърждавате, че за Твореца не е важно, как колят кравата: отпред или отзад. Или това, че слагането на тфилин не влияе на Твореца и че очакването на Машиах (Месията) – не е реално. Каква е истината в светлината на подобни изказвания?

Отговор: Истината е в разкриваните от Кабала закони на мирозданието, които се постигат в степента на уподобяване с тях, по правилото на Тора: „Съдията не притежава повече, отколкото виждат очите му“. Изправянията произтичат само чрез Висшата Светлина: „Аз съм създал егоизма и съм създал Тора за неговото изправяне“. А физическите действия само ни дават рамки за традиционният образ на живот.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Отговор: Решимо (информационен запис, ген), това е моето пълно бъдещо състояние (следващата, по-висша степен), което се усеща от мен като нещо скрито, смътно и объркано. Решимо възбужда в мен стремеж към бъдещето ми състояние. Когато влагам усилия в обкръжението си (учителят, групата, книгите, ученето), за да увелича важността на това мое бъдещо състояние, тогава според степента на устремяване към него, светлината от това мое бъдещо състояние (следващата степен) ми свети отдалече (тя се нарича ор макиф – обкръжаваща светлина). Тя свети в моето решимо, със силата, с която аз, след като съм възвеличил бъдещото състояние чрез обкръжението си (учителят, групата, книгите, ученето), се устремявам него, то от решимо ще се превърне в мое явно състояние, следващата степен. В решимо съществува всичката информация за моето бъдещо състояние. Не стига само светлината, силата то да се реализира. Колкото може по-скоро да притегля към себе си тази сила, за да ускори времето на духовното развитие – именно за това е дадена Кабала. Понеже така или иначе всички ще достигнат своето пълно изправяне – 1) принудено, чрез страдания (кризи, войни и т.н), както днес целият свят или 2) по своя воля, желателно, ускорено, приятно – както предлага Кабала.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос от Michail: В даден момент периодът на яснота, възход, озарение по пътя завършва. Плавно преминава в период на пустота и стагнация във всичко, свързано с кабалистичната работа. Настъпва някакъв нов етап, буквално „нощ“, във всички сфери на възприятията. Ужасът е в това, че тъкмо си овладял дара на молитвите и съзерцанието, а сега, като че ли си го загубил завинаги. От вътрешната висота, чието достигане ти е коствало толкова много усилия, душата изведнъж се оказва пропаднала до самото дъно. Вкаменено сърце, безпросветна тъга, апатия, самота – буквално потапяне в някакъв огън на пречистването. Какво е това? Как преминават тези участъци от пътя ? Какво го очаква човек след тях?

Отговор: Изпитах истинско удоволствие от прочитането на въпроса! Лошото – това е твоят егоизъм, а веднага след като се издигнеш над него, ще се почувстваш добре. Разликата между твоите състояния не е в това, че около теб свети променлива светлина – външно нищо не се променя, отвън съществува постоянна, равномерна светлина, а цялото мироздание се намира вътре в теб и всичко зависи от теб. Светлина или мрак – те съществуват само по отношение на теб. А ти си длъжен да се постараеш вместо тъмнина, да усещаш светлината. Усещаш мрак, защото чувстваш своя празен егоизъм. Когато го превърнеш в обратното – той ще се изпълни със светлината на отдаването и любовта към другите – ще усетиш вместо мрак – светлина! Но после егоизмът в теб още повече нараства, разкрива се – и ти отново ще усетиш мрак и пустота в него. И отново ще го превърнеш в обратното, отдаване – въобще, издигни се над него в желанието да живееш извън себе си, в другите хора – и изведнъж ти отново усещаш светлината! Ето това е нашият път! И така по 125-те степени до пълното поправяне, сливането с Твореца.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Аз изучавам науката Кабала. Направи ми впечатление, че чертите на лицето и формата на очите ми се променят. Чувствам вътре в себе си протичането на някакви процеси, извършването на някаква „работа“ в дълбините на мозъка. Можете ли да обясните това явление? Верни ли са тези впечатления?

Отговор: Външни изменения са възможни както се случва при всеки човек взависимост от дейността, с която се занимава. А „вътре“ трябва да се случват големи промени. Състоянията също постоянно се променят – все повече се вглъбяваш в себе си, в своя свят, в целта и в средства за нейното постигане, във вътрешната връзка между всички части на нашия свят и тяхното управление свише, отвътре.

Въпрос от Луис Аугусто Агудело Карильо от испанския блог: Има ли начин да усетя в моето тяло преминаването на махсома? Какви промени ще се случат в тялото ми и в моята душа, когато мина махсома? В мен възникна много силно желание да изпитам това, но не знам, какви ще бъдат моите усещания.

Отговор: В тялото Ви ще се появи усещане за връзка с Твореца, който Ви „обгръща“ от всички страни, определяйки всички ваши желания и мисли, Вашите решения, освен едно усещане – че Той е във всичко. Това ще усетите не в своето тялото си, а в тялото на душата си (в гуф на парцуфа), което се заражда в своите първи 10 сфирот, от Вашата „точка в сърцето“.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Напълно съм объркан по отношение на правилната вътрешна работа. Привлича ме вътрешната Тора, като път към сливането с Твореца. Но съществуват още и теченията Бреслав, Хабад и др., както и пътят на Баал Сулам, между които има много разногласия. Всеки казва: „Истината е при мен!“. – Как да продължа да напредвам?

Отговор: В първоначалния си, истински вид, между всички направления, във всички техни вариации не са съществували никакви различия, защото те са били базирани върху Кабала на Ари и вътрешната работа на Баал Шем Тов – неговите ученици преподавали една и съща Кабала в цяла Източна Европа. Но навсякъде добавяли заради общата маса хора различни „минхагим“ – външни обичаи, обреди, за да могат чрез тях да ги привлекат. С течение на времето, масите приели тези обичаи и обреди, като нещо много важно, а изучаването на Кабала и вътрешната работа, като нещо второстепенно, което постепенно било забравено. Останали само външните думи и действия.
Днес всички хасидски течения се различават едно от друго само по своите обреди и обичаи. В тях отсъства вътрешната работа, т. е. постигането на сливане с Твореца. Баал Сулам е преразказал Кабала на Ари (в ТЕС), дал е основите на вътрешната работа (в неговите и на Рабаш статии и писма) – работата на човека за поправяне на неговата душа без каквито и да е външни действия, обичаи.
Ако Вашата душа е все още на ниво, на което ви привличат обичаите – отидете при Хасидите. А ако тя е вече дотолкова развита, че се нуждае от непосредствено разкриване на Твореца и целта, тогава не бихте могли да останете в никакво друго течение, освен в чистата (без външни ритуали) Кабала. Затова и съществува древният призив към човека: „Нека човек учи там, където желае неговото сърце.“ – избирайки самостоятелно мястото за обучение, без да се поддава на чужди мнения, защото това ще определи неговия път.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→