Въпрос: С какво съвременните деца се различават от  предишните поколения?

Отговор: Съвременните деца се  различават със своята по-голяма готовност за осъзнаване на злото. Ако им разкажем за целите и мечтите, които  сме имали на тяхната възраст преди двадесет и повече години, те просто ще ни се изсмеят. Според тях такива наивни  мечти е трябвало да изчезнат преди милиарди години  заедно с динозаврите.

При съвременното  поколение има съвършено  различно възприемане за живота и всички стремежи са много по-различни от нашите.

Въпрос: Аз забелязвам по моите деца, че те са много развити и  знаят точно какво искат. Дори и в най-ранна възраст у тях се проявява много силно егоистично женание.

Отговор: При тях има по-малко объркване, отколкото сме имали ние. Ако ние бяхме възпитани чрез лозунги и в множество условности: как трябва да се държа, как може да се постъпя и как  не може – то при тях ги няма всичките тези комплекси. Те имат по-малко вътрешни ограничения.

И все пак, ще им се наложи да приемат нов път, за да победят своето зло начало, своя егоизъм. Иначе те просто няма да могат да оживеят, светът и сега се намира под заплаха от ядрена война и унищожение, а с времето ще става  само по-лошо. Затова е необходимо да им предадем както   в чувствата, така и   в научна форма, че  всички   ще се наложи да преминем на нов етап на развитие, който е над нашия егоизъм.

Ние не можем повече да използваме нашия егоизъм, тъй като той вече ни е довел до безизходица във всички области на живота. Ако продължаваме с него, ще затъваме в проблеми все повече и повече. Затова ние можем да разрушим всичко създадено от нас и да започнем отново,  както преди милиони години.

Въпрос: Как родителите могат да  водят  своите  деца до живот над егоизма,  ако и едните, и другите са  егоисти?

Отговор: Това е много правилен извод: преди всичко трябва да се възпитават родителите.     Ако родителите не получат правилно  възпитание,  те нямат никакви  шансове правилно да  възпитават децата си.

Затова отначало трябва да  се възпитават родителите, които  в действителност ще се грижат за децата. А родителите са готови на всичко  заради децата си, затова да се надяваме, че и самите те ще могат да преминат през етап на ново  образование и ще преведат по  него  своите деца.

Следва  продължение…

Възпитание на човека на бъдещето, ч. 2

От 933-а  беседа за  новия живот, 14.12.2017

[219613]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание на децата - Няма коментари→

Въпрос: Ако природата се грижи за нас както майката за децата си,  трябва ли да ни защитава и пази от всички неприятности?

Отговор: Зародишът в майката се развива под управлението на действащите в него сили, сто процента зависейки от висшата система. Тази система има цел да го отгледа и доведе до раждане.

В майчината система действат противоположни сили, защото всичко се ражда от взаимодействието на две сили – положителната и отрицателната. Затова има системи за поглъщане и отделяне на вещества и всички те се контролират от тялото на майката, което има пълна власт над тялото на ембриона.

На нас ни се струва, че зародишът усеща от майката само добро. В действителност на него му действат противоположни сили – строги, мощни, борещи се една с друга. Едната сила заставя зародиша да се разширява и расте, а другата го притиска и свива. Това е буквално като дишането, вдишване и издишване, или биенето на сърцето.

Има множество невидими за нас действия, но развитието винаги върви за сметка на две противоположни сили: плюс и минус. Материалът се намира между тях, като под кръстосан огън. Животът на зародиша не е толкова безоблачен, както на нас ни се струва, а съвсем не е лесен. Той инстинктивно се съпротивлява и съгласява с майката, изпълнявайки множество действия. Той води истинска война, за да получи правилните сили и да изхвърли от себе си всички чужди елементи. Зародишът извършва голяма работа по изясняване, поглъщане и отделяне. Не бива да мислим, че той девет месеца нищо не прави и расте пасивно, а майката върши всичко за него.

Всеки ден той извършва огромна работа под въздействието на противоположни сили, докато не изваят от него нужната външна и вътрешна форма и го подготвят за раждането.

Зародишът преминава в майката пълна подготовка, така че роден, вече не се нуждае от нищо, освен от външна енергия, храна и напълване на клетките с памет. Всъщност, в него вече има всичко необходимо, завоювано от него в нелеката борба – и на страната на майката, и против нея. Той има силата на екрана и съкращението, работата по изясняването и синтеза. Това е истинска вътрешна война, без която зародишът не може да расте.

Всъщност, зародишът чувства всичко. След първите три дни на „абсорбция на семето“ и последващите четиресет дни на формиране на плода, той вече става човек, който поглъща и обработва информация. Това вече не е просто натрупване на клетки, а човек.

Дори все още намирайки се в майката, в особена комуникация с нея, той абсорбира чрез нея и не чрез нея информация от външната среда. Когато излиза и се ражда, започва да усеща външния свят. Това вече е нова степен на съществуване.

Следва продължение…

Имаме ли охрана свише? ч. 3

Имаме ли охрана свише? ч. 5

Предишни публикации:

Имаме ли охрана свише? ч. 1

От 818- та беседа за новия живот, 26.01.2017

[204595]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Любовта и истината винаги ли са неразделни?

Отговор: Любовта обитава сърцето, а истината главата. Любовта трябва да идва от сърцето, тоест, нужно ми е да променя всичките му свойства, всичките мои желания, за да ги насоча към благото на любимия. Това се нарича „отворено сърце“.

А истината вече я измервам по отношение на нивото на развитие на човека – колко му е полезно да чуе, колко може да почувства,  да разбере и да се отнеса към него по съответния начин. Възможно е да ми се наложи да скрия нещо от него, а може дори да излъжа, ако от цялото си любящо сърце виждам, че за него ще бъде по- добре.

Човекът, който търси истината, постоянно се проверява в каква лъжа се намира.

Въпрос: Защо човекът е привлечен от истината? Защо тя е ценна за него?

Отговор: В него започва да говори информационният ген от висшето стъпало. Висшата сила се нарича „истина“. Думата „истина“ се състои от буквите „алеф, мем, таф“, тоест обхваща цялата азбука: от началото до края. Това е общото име на Твореца, добрият и носещ добро, абсолютната любов и отдаване извън себе си. Нужно е да се замислим как поне малко да му съответстваме. На това ни учи науката кабала.

Има хора, в които се пробуждат информационните гени. Очевидно в основата си са били близо до Твореца, затова в тях са останали съответните „записи“. И сега тези гени започват да говорят в тях и да ги притеглят към разкриване на свойствата на Твореца.

Този ген се нарича „точка в сърцето“- желание за разкриване на истината. Без значение каква ще бъде, важното е да бъде истина. Дори ако ми е неприятна, все едно, аз се стремя към нея, както е казано „ Купи истина и не я продавай“.

Въпрос: Познавам много хора, които изобщо не вярват в Бог и въпреки това са много силно привлечени от истината. Как се получава така?

Отговор: Стремежът към истината изобщо не е свързан с вярата. Всеки търсещ истината е поканен да отиде и да я разкрие. Науката кабала няма отношение към религиите, но стремежът към истината е задължително условие.

Следва продължение…

Предишни публикации:

Лъжа и истина, ч. 1

От 918- та беседа за новия живот, 16.11.2017

[217137]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос:  Вие цял живот се занимавате с изучаване нa смисъла на живота. Но нима  всеки  няма  свой смисъл на живота?

Отговор: Правилно. Ние сме абсолютно различни един от друг и всеки има свой смисъл на живота. Но за  да  го намери, има система, наречена „кабала“, която дава в ръцете ни инструмент, с който да постигнем своя смисъл на живота.

Всеки има своя душа, свой източник на душата, свое предназначение, свой път към целта, към постигане на смисъла на живота и затова всеки върви по своя път.

Но все пак, необходимо е да знаем как да вървим, за да не се окажем в задънена  улица, за да не пропаднем някъде, да не се отклоним нито  с един градус, който да се превърне след това в голямо отклонение.

За да се постигне правилно целта, са нужни определени указатели, умения, опорни точки  по пътя, направление, азимут, карта  – всичко, което е необходимо на пътешественика. С това  го снабдява кабала.

Кабала позволява да разкрием навигатора в  нашия живот, вътре в нас. И тогава ние като в машина, която с  помощта на навигатора се  насочва към зададената точка,  виждаме  по какъв начин да се движим, накъде, как да не се отклоним в страни, да намерим най-краткия път за достигане на всичко най-хубаво, към правилната цел в живота, за да може навигаторът да ни покаже в какво е  тя!

А целта на живота е една: максимално комфортно състояние за всеки от нас. Но  за всеки то е индивидуално, свое, защото  всеки има своя душа, свой източник, свой набор от  параметри. И затова, за да стигне до най– комфортното състояние, всеки трябва да мине  по свой собствен път, отправяйки се към своята точка.

Успех! Елате и разберете как се прави !

От ТВ програма „Новини  с Михаел Лайтман“, 19.10.2017

[217521]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: В кабала  много често  се споменава понятието „махсом” – границата между материалния  и духовния свят. Защо   наричат махсом   психологическа бариера? Как това се свързва с психологията?

Отговор: Науката кабала се занимава с трансформацията на възприемането на света, в който живеем.

Ако аз съм преживял в този свят определен брой години, то  в мен вече съществува определен запис на тази информация. Работата е в това, че моите органи на чувствата са се адаптирали  към този свят, придобили са определена посока, път на възприемане, реакции.

Моето  възприемане и  реакции са свързани  във всички пет органа на чувствата и образуват една картина, която след това се запечатва в мен, в разума и паметта, и това използвам.

Отвътре в мен изплуват някакви картини и аз ги сравнявам с това, което имам. Това сравнение  ми дава някакъв резултат. Тоест,  дори не мога да кажа как опознавам този свят, той просто живее вътре в мен и се  проектира отвън. Това  е   нашата сегашна психология.

Какво прави науката кабала? Едновременно с това, че усещаме нашия свят в обичайния му вид, както и всички животни, кабала осъществява в  нас вътрешна трансформация. Аз започвам да възприемам света не в свойството получаване за себе си, пресмятайки по какъв начин мога да  спечеля от това, което сега виждам; как мога да отблъсна  онова, което ми е неприятно и да приближа това, което ми е приятно.

Защото всичко, което е пред мен, моят егоизъм веднага разделя на две части: приятно и неприятно. Доколкото ми е приятно някакво усещане, цвят, звук, форма, текстура, не е важно какво,  аз  го приближавам към себе си. А  това, което ми е неприятно, отдалечавам от себе си. И по точи начин в мен се получава не плосък, а обемен свят.

Егоизмът  автоматично сортира абсолютно всичко, а след това ми представя картина на света, само в себе си. Докато това не се отпечата  върху моето желание, аз не го разбирам, не мога да го усетя.

На нас ни се струва, че виждаме обективно  околния свят. Но ние виждаме само това, на което реагира нашето желание, нашият егоизъм и в зависимост от  неговата реакция на нещо отвън възприемаме всичко в положителен или  отрицателен вид. Това  ни дава възможност да разпознаваме предмети, вещи и какво представляват  самите  те.

Казват, че извън нас няма нищо, освен висшата светлина. Тогава си представете, че висшата светлина, въздействайки на егоизма предизвиква у всички нас впечатления, реакции, усещания. Така съществуваме.

Това е  картината, която   получаваме в нашето нормално егоистично изображение.

Но има още и обратната картина, която може да се получи не в егоистичното, а в  моето алтруистично изображение, когато не искам да възприемам всичко така, както го вижда моят егоизъм. Аз искам да виждам нещата такива, каквито  са извън мен.

И тук науката кабала казва: извън теб има само  висша светлина и няма нито неживи предмети, нито растения, нито животни, нито хора. Тогава как виждам и чувствам всичко? Работата е в това, че твоето еогистично желание, според своята дълбочина,   се състои от четири части: неживо, растително, животинско и човешко. И  затова в тях  усещаш такива следствия.

Ако искаш да  ги усещаш в противоположен вид, се издигни над егоизма и работи над любовта към усещанията, обратни на теб. Тогава ти ще изпитваш съвсем други чувства

Тези обратни усещания ще виждаш вече не  като хора, животни , растения или нежива природа, а  в проявяването на Твореца, на светлината в твоите желания.

Над съкращението  (цимцум алеф), над екрана (масах), в този вид, в който ще можеш да се адаптираш към възприемането извън себе си, над себе си, в свойството отдаване, ти ще видиш същите  тези желания, само че в обратен вид, в отразената светлина. Съвкупността от желанията в отразената светлина ще бъде за теб образа на Твореца. Ти ще видиш своето съчетаване с Него.

В степента, в която  с твоите желания можеш да бъдеш по-близо до Твореца, у теб възниква обемна картина и ти Го постигаш  – свойството отдаване, любов, защото сам генерираш  в себе си тези свойства.

Въпрос: А сега ние получаваме плоска картина на света? Само ни се струва, че е обемна?

Отговор: Не, тя се различава по всякакви егоистични свойства. Та нали всичко, което има в света е само твоят егоизъм и висшата светлина.

Висшата светлина е аморфна, постоянна. А егоизмът през цялото време се движи или  в своите егоистически параметри, или обратно – в алтруистическите свойства на отдаване. Затова усещаш или нашия свят, или Висшия свят. И то не зависи от това, живееш ли своя животински живот или не.

От  урока на руски  език, 03.09.2017

[218330]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Висшата сила създава в нас способността да се почувстваме  отделени от нея именно, за да ни даде възможност да я опознаем като отдаваща, добра, като свой източник.

Въпрос: Защо ни е нужно това?

Отговор: Ние усещаме такава потребност, защото зависим от тази сила.  Разкриваме, че нашият живот в този свят е много ограничен и страдаме от това. Тези страдания ни принуждават да търсим причината, а причината е в нея, в тази единствена сила. Затова  искаме да я опознаем, за да подобрим своето състояние.

Има хора, които изследват общата сила на природата и изясняват, че това е силата на доброто, желаеща да ни доведе до съвършенство. Но за това е нужно първо  да осъзнаем своето зло, защото не е възможно да достигнем доброто, без да опознаем неговата противоположност, тоест злото. Това е възможно само на базата на контраста, на принципното различие на доброто от злото в нашите усещания.

Ние искаме да чувстваме доброто, добрите състояния и щом почувстваме неприятности, веднага се опитваме да се затворим и да се отдалечим от това усещане. И тогава, освен чувствата, ни се налага да задействаме и нашия разум, който може да ни посъветва да избегнем лошото. Така развиваме чувствата и разума.

 По естествен начин  се опитваме да се отдалечим от неприятните усещания и да се приближим до приятните. През хилядите години на своето развитие, от най-примитивните форми на живот и до този момент, когато откриваме себе си в XXI век,  постепенно изграждаме в нас нов механизъм, позволяващ ни да разберем и почувстваме как трябва да действаме.

В резултат на това, ние изграждаме за себе си форма на съществуване, максимално удобна от всички възможни. Опитваме се да използваме общата сила на природата, в която съществуваме, за да ни бъде добре, съгласно нашето разбиране. Всъщност в това се състои нашата работа в този живот.

Именно с тази цел ние развиваме наука, култура, образование, психология, философия, история… Всъщност,  просто искаме да разберем как да се чувстваме по-добре. Нали стремежът към приятните усещания е основната потребността на човека, неговото природно „желание да се наслади”.

 Кабала  е физика на по-високо ниво, в по-развито възприятие, „физика на бъдещето”. В конвенциолналната физика не се говори за това, че самият наблюдател трябва да промени своите свойства. В теорията на относителността наблюдателят може да се променя в съответствие със състоянието, относно времето, движението, разстоянието, но въпреки това, той  не се променя. Неговата психология е една и съща.

 Правилната комбинация от физика и психология  е, когато се говори не за възприемане на реалността, а за това кой я възприема и какви правилни настройки могат да се направят в човека, за да почувства новия свят. Това вече е следващият етап от развитието на теорията на относителността. Защото не времето, движението и мястото се променят извън наблюдателя, а самият наблюдател се променя основно, поправяйки своята вътрешна настройка.

 И тогава в нашия свят нищо не остава  постоянно: всичко става относително и временно. Човекът променя всички свои свойства и променя самата реалност. А след това ние се издигаме още по-високо. Кабала казва, че реалността всъщност няма никаква форма, а всичко зависи от възприятието на наблюдателя.

И така, можем да обобщим: силата на развитието на природата е постоянна и вечна. А ние съществуваме вътре в нея в различни променящи се свойства и трябва да разберем: какво е постоянно и какво се променя в нас и в заобикалящата ни реалност, трябва да се научим да  различаваме едното от другото.

Постоянната сила е природата или висшата сила, Творецът, а променящата се  сила  е човекът, наблюдаващ природата. Цялата действителност, която вижда този наблюдател, е пряко следствие от неговите вътрешни свойства. Ако  променим човека, ще променим и света, който той усеща.

От 872-а беседа за новия живот, 27.06.2018

27.06.2017

[210089]

Filed under: Без категория, Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Какво е творението според кабала?

Отговор: Творението  е желание за получаване в какъвто и вид да се намира: в насекомо, в човек, в космос, в ангели, в каквото искате.

Съществува желание на неживо, растително, животинско и човешко  ниво. И в съответствие с това се определят нивата на намерението.

Въпрос: С какво се отличава намерението от желанието?

Отговор: Желанието се извиква в нас от висшата светлина, а намерението  е как ние използваме своето желание.

От урока на руски език. 19.03.2017

[210758]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Конгрес в Прага. Предварителен урок

Въпрос: Изучавайки кабала, ние преминаваме сериозен психологичен експеримент. Как ни въздейства обкръжаващата светлина и какво чувстваме при това?

Отговор: По начало човек, който изучава кабала, чувства следствие от въздействието на Висшата сила върху него, на така наречената обкръжаваща светлина.

От време на време усеща промени в себе си, които се проявяват в това, че започва по-дълбоко да чувства материала на природата, нейните вътрешни връзки: по какъв начин тя се задейства, как му влияе, как той може да ѝ влияе – намирайки се по-далеч или по-близо до другите, издигайки се и спускайки се над своя егоизъм. В съответствие с това неговите усещания се променят.

Едновременно с това започва да търси как да предизвиква върху себе си още повече въздействието на обкръжаващата светлина и тогава разбира, че до това може да го доведе само още по-голяма връзка с десетката. Работейки в нея, изучава каква трябва да бъде тази връзка: когато е по-висш от другите, когато е по-нисш, и когато е равен с другите – как трябва да пробужда желанието за връзка в приятелите и т.н. Това е практическата кабала.

Когато се свързваме един с друг и образуваме тази система, започваме да възприемаме качествата и свойствата на връзките в нея, усещайки се съществуващи в тях и разбирайки за какво пишат кабалистичните книги. И за нас това ще стане напълно нов свят. Ще бъде нашето съществуване.

Ще престанем да се усещаме един друг както сега, чрез телесните органи на осезание, а ще чувстваме само нашите връзки, които са картината на следващата степен или на Висшия свят. Пред нас стои тази задача и можем да я достигнем.

При това от нищо не се лишаваме в нашия свят, от нищо не бягаме, нищо не рискуваме и не жертваме. Напротив, получаваме допълнително по-дълбоко чувство за природата и влияние върху нея – това е важното.

Можем да се усетим едновременно в миналото, настоящето и в бъдещето. Можем да предусещаме и да планираме събитията. Както пише Баал а-Сулам в статията „Отзад и отпред ме обгръщаш“, програмираме своето съществуване предварително, постоянно разширявайки възможностите на нашите усещания. И най-голямото от тях е изходът зад пределите на всякакви ограничения.

Може би най-великото чувство е когато се усещаш не свързан с никакви рамки: няма смърт, няма начало, няма край, а общ свят. Всичко е заключено в една единна, затворена, интегрална система.

От предварителния урок на конгреса в Прага, 09.09.2016

[195680]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Виртуални хранилища

Въпрос: В последно време слушаме все повече за начините на комуникация с висшите сили, с информационното поле на Вселената.

Един от съвременните подходи, обещаващи такъв комуникационен канал, се нарича „ченълинг“. По дефиниция, в основата му е заложено понятието за по-висша реалност, с която влизаме във връзка.

Аналогично, може да се даде пример с виртуалното съхраняване на данни тип облак, предоставящо дистанционен достъп до своето съдържание.

Тук се открива богато поле за фантазията, истинска „девствена земя“, която се облагородява пред очите ни. На тази тема, която предизвиква жив интерес, са написани десетки книги. Дали в нея има зрънце истина? Съществуват ли „облаци“ от по-висок порядък? Може ли да се въведе парола и да се влезе в някаква система от общото световно знание?

Отговор: Мястото, в което съществуваме, несъмнено съдържа огромно количество знания. Според степента на своето развитие, се включваме към това „хранилище“, захранваме се оттам и напредваме в живота.

При това, откриваме нещо ново за себе си, за което не сме знаели преди. Но от обективна гледна точка, тези явления не трябва да се наричат нови. Те са съществували в природата от момента на образуване на Вселената или от по-късни етапи на развитие. Не измисляме новости, а постигаме съществуващото.

Ето защо, Нютон е сравнил себе си с дете, играещо на морския бряг, „което от време на време намира, по-гладко камъче или раковина, по-пъстра от другите, в същото време, когато великият океан на истината се разстила пред него неизследван“. Такава е степента на нашите знания за Вселената. Цялата ни наука представлява такива точкови опити за комуникация с океана от мъдрост.

В плен на старите догми

Всъщност, почти нищо не знаем за себе си, не ни е известен механизмът на нашето възприемане на реалността. Разбираме само картината, представяща се пред очите ни, изключително ограничена от нашите сетивни органи.

Този диапазон е толкова ограничен, че даже не можем да си представим друго качествено усещане. Би ни се искало да разширим хоризонта, но според своята природа просто не се нуждаем от „добавки“, както кучето не се нуждае от пети крак.

Зрението, слухът, вкусът , обонянието и осезанието ме ограничават със своята, така изглеждаща достатъчност. Вследствие на това, виждам само трохичка от величествена картина, пронизана от безкрайни честоти и безкрайна информация. Да, и този фрагмент се изкривява от многобройните „завеси“, преди да се очертае в усещането ми.

Всъщност, изобщо не става въпрос за външната действителност. Когато виждам пред себе си дърво, очите ми възприемат не него, а вълните, данните, които преминават в мен чрез електрически и химически „преобразуватели“, докато не се очертаят във вида на тази форма, която се нарича „дърво“. Нямам представа какво се намира отвън, извън мен и изобщо, има ли там нещо или „дървото“ е част от мен.

Темата за комуникация с някакви сили или явления е пълна с въпроси без отговор. Проблемът е в това, че тук няма какво да се изследва, даже да се дискутира, тъй като нямаме възможност да се намираме извън своите сетивни органи.

Ето защо, „ченълинг“ е това, което се нарича „дива територия“, където всеки може да декларира, каквото му хрумне и ничия правота не е доказуема, „по дефиниция“.

В историята има много хора, търсещи канали за връзка с висшите сили. В сравнение с миналите периоди на разцвет, днес тази сфера изглежда доста скромно, но все още носи доход.

От 514-та беседа за нов живот, 29.01.2015

[153489]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Кабала и религия - Няма коментари→

Желанието, над което трябва да се издигнем е  огромно, колкото създаващата го светлина, по големина, дълбочина, ширина, сила и мощност. Ние не сме способни да го поправим.

Затова Творецът го е разделил на множество части, за да може във всеки от нас да съществува възможност за поправка на своята малка частичка в това огромно желание. А след това всичките тези части да се съединят заедно.

Но нали така е казано в науката Кабала, че причината за нашето разделяне е да установим между себе си отношения на любов, издигайки се над ненавистта, за да може след това със същата любов да се обърнем към Твореца?

Т. е. причината за нашето разделяне на отделни души е да се създаде в нас различно трепетно отношение към ближния, а нали всичко е за това да ни стане по-леко да работим с нашите желания за наслаждения?

Вярно е и това и другото. Причина за разделянето е в това, че преди да сме достигнали Твореца, ние сме длъжни да постигнем любовта към ближния, както е написано: „От любов към ближния – към любов към Твореца”, и в това да ни бъде по-леко да поправим своето егоистично желание.

Нали Творецът може да сътвори вместо един Адам, двама и нека да нагласят отношенията между себе си. Щом „минималното множество” е от двама, стигат и двама, за да се научат как от себе си да се обърнат към ближния.

Но Творецът е разделил общото желание на цялото човечество, съгласно относителното тегло на егоизма, за да може всеки от нас да е способен да поправи затворения в него егоизъм, да му направи съкращение и да работи, поставяйки се над него и с негова помощ да отдаде на ближния.

Затова нашата работа по поправката на това желание се дели на множество части в съответствие с количеството души или хора в нашия свят.

И затова числеността на населението на Земята се намалява или увеличава в зависимост от мощта на егоизма, разкриваща се в дадения момент в света.

Но освен това, че тази работа се дели на много количество хора, съществуващи в света, тя се извършва постепенно с възвръщането в този свят.

И така ние всеки път поправяме себе си на малки порции от ден на ден, в продължение на целия си живот и множеството кръгообороти.

От 1-ви урок на Мегаконгреса, 23.07.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→