Реплика: Специалисти от университета в Калифорния са изяснили, че основният признак за щастливи и успешни отношения е използването от партньорите в разговор на думата „ние“.

Употребата на местоимението „ние“ свидетелства за тясната връзка на хора, които, както се пише, не са податливи на егоизъм в отношенията си и възнамеряват да развиват ползотворно сътрудничество.

Човечеството през цялото време живее в „аз“, с „аз“. И продължава да живее така. Това състояние на  безизходица ли е?

Отговор: Не, „аз“  не е състояние на  безизходица,  защото говори за моята основа: „на какво стоя, накъде се движа, какво искам да направя, да преобразувам на Земята. Затова не мисля, че „аз“ не е добра частица от нашата реч. Напротив, зависи какво  залепвам към това „аз“.

Въпрос: Какво трябва да залепим към „аз“?

Отговор: Аз имам мнение, имам сила, имам възможност, имам добро отношение към другите, искам всичко това да въплътя в себе си. Тогава „аз“ е положителен елемент.

Въпрос: А лошият „аз“  какъв е?

Отговор: Естествено, обратното: когато в името на моето „аз“ искам да използвам другите и така нататък. Точно „аз“ трябва да бъде ясно осъзнато от човека: кой е   неговото „аз“?

Въпрос: Какъв е пътят на човека от „аз“? Накъде  се движи?

Отговор: От „аз“ се придвижваме към „ние“. Но „ние“ съществуваме само и винаги като общност от нашите „аз“. Няма друг начин.

Когато започвам да принизявам себе си пред „ние“, но аз го правя, а не някой друг ми казва безцеремонно „ние“, когато принизявам себе си и казвам „ние“, т.е., готов съм да се свържа с другите хора, знаейки, че заедно ще се получим едно общо „Аз“ – това е вече друго ниво.

Това вече е издигане над малкия „аз“ към големия „Аз“, който включва в себе си „ние“.

От ТВ Програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 04.12.2018

[242951]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Разумът има особена роля и тя се  крие в неговата способност да увеличава желанието. Тоест не само да реализира желанието, но и да го увеличава.

Ако в човека има малко желание, което няма сила да се прояви и да  го принуди да постигне желаното, то мислейки за това желание, човекът може да го увеличи и разшири, така че то да започне да изисква своето напълване. (Баал Сулам, „Шамати“, статия 153 „Мисълта е следствие на желанието“)

Да кажем, че имам някакво малко желание. Ако концентрирам мислите и вниманието си върху него все повече и повече, то в крайна сметка това желание ще стане в мен преобладаващо, определящо, обсебващо. И ще мисля само, как да го реализирам.

Нещо повече, мислите са необходими не само за осъществяване на желанията, но и за да ги сортират, да  изберат от тях онези, които смятам за важни, за да ги издигна още повече, до степен, в която ще сънувам това желание: кога ще успея да го реализирам, ще получа отговор на него, напълване?

От това следва, че мисълта само обслужва желанието, а желанието е основата, същността на човека. Ако желанието е голямо,  властва над малките желания.

Не само властва, но може и да ги погълне. Малките желания дори могат да изчезнат под влияние на голямото желание. Защото не сме способни да виждаме много желания едновременно. Пред нас възниква едно определено голямо желание, а всички останали сякаш изчезват от погледа ни.

И ако човек иска да увеличи  някое малко желание, може да го направи като постоянно държи мислите си за това желание.

Да предположим, че в живота си имате няколко желания: да спечелите много пари, да пътувате, да се омъжите/ожените – не е важно какво. Това са нормални, обикновени човешки желания.

А заедно с това имате и още и желания за смисъла на живота – кабала. И вие можете да го управлявате. Тоест, колкото повече четете, научавате, развивате в себе си мислите за кабала, изведнъж ще почувствате, че обичайните ви желания минават на второ място, а мисълта за постигане на смисъла на живота става най-голямата и най-преобладаващата, определяща. Ето как работи.

Човекът може да сортира желанията, да ги управлява, да ги насочва и инструктира с помощта на мислите. Затова съществуват мисълта и желанието. И можем да променим себе си по този начин: повече мисли за това, по-малко мисли за друго, повече желания за първото, по-малко желания за другото и т.н. Но това трябва да се контролира и тогава ще управляваме бъдещето си, съдбата си.

Затова е казано, че човек трябва непрекъснато да се занимава с кабала, защото от това постоянно усилие на мисълта ще увеличи духовното желание дотолкова, че то ще преобладава над останалите.

В какво се състои толкова настоятелният съвет да се занимаваме колкото може повече с кабала? Вие ще започнете да мислите за смисъла на живота, за това кой и как ви управлява, как можете сами да започнете да се управлявате, как можете да откриете най-правилните, удобни посоки в живота си. По този начин се освобождавате от ненужните  желания. А желанията, които определят съдбата, ще станат основни  за  вас.

От урок на руски език, 14.04.2019

[249088]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - Няма коментари→

Цялото преимущество на човека над животните се състои в това, че човекът е способен да види далечна цел и затова е готов да се съгласи на известна доза страдание, виждайки в бъдещето компенсиращо възнаграждение. ( Баал Сулам, «Свобода на волята»)

Животното не вижда далечна цел, а човекът вижда.

Всъщност, тук няма нищо освен сметка. Не. Когато, оценяйки ползата, я намираме за предпочитана пред болката и сме съгласни да понесем болка заради бъдещо наслаждение.

Така отиваме на хирургична операция и плащаме за нея много пари или сме готови много да се трудим за придобиване на изгодна специалност. Цялата работа е в сметката, когато отчитайки страданията от очакваното наслаждение, получаваме определен положителен остатък.

Ако не получаваме, не е добре. По принцип, тук няма никаква свобода на волята в нищо, което ни обкръжава. Ние сме като машини, които се стартират според определен алгоритъм, за да избираме във всеки момент оптимално състояние според нашето разбиране, свойства, според всичко, което имаме.

Какво означава оптимално състояние? Това, което ни се струва положително: когато ни е по-добре, по-приятно, по-удобно, по-надеждно. Всъщност, всичко това е условно и няма никакво отношение нито към правдата, нито към истината.

Няма никаква свобода. Аз избирам, защото така съм програмиран, такъв съм създаден: това обичам, а това не. Няма къде да избягам от това. Погледнете как седим. Всеки в удобна за него поза. А ако се преместим на друго кресло, ще изберем друга поза. По принцип как седим, как се държим, е определено отвътре. Ние не избираме тези неща.

Всъщност, тук няма нищо освен сметка, когато извършваме определени усилия, а в замяна изискваме някакви блага. Както човекът, който отива на хирургична операция, плаща за нея много пари или е готов много да се труди за да придобие изгодна специалност.

Значи цялата работа е в сметката, когато отчитайки страданията за очакваното наслаждение, получаваме определен положителен остатък.

Да предположим, че съм работил с пот на челото и съм инвестирал  стоката си на борсата за сто хиляди долара. В резултат на това получавам вместо 100 хиляди долара, 120 хиляди. Това е добре. И тогава са ми казали, че всъщност за това трябва да получа 200 хиляди. И ето аз страдам.

Всичко зависи от много фактори. По принцип, предполагаемата печалба е най- важното.

От урока на руски език, 12.05.2019

[250102]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Защо е нужно да се издигаме над желанията на тялото (храна, семейство, секс, пари и т.н.), ако тези желания са под духовното и не са му противоположни?

Отговор: Не е нужно да се издигаме над тях. Кабала има предвид не желанията дадени ни от природата, а егоистичните желания.

А тези, които са дадени  от природата – храна, секс, семейство, богатство, слава, знания, е необходимо просто рационално да използваме, за да достигнем висшата цел.

Но в никакъв случай не е нужно специално да неутрализираме тези желания.

От урока на руски език, 14.04.2019

[249278]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Откъде идват желанията и как определяме, кои от тях са малки и кои са големи?

Отговор: Желанията се спускат отгоре. И  трябва да определите как да ги сортирате. Трябва да попаднете в среда, която ще ви помогне да отделите важните желания от маловажните. Всичко зависи от обкръжението, в което се намирате.

Прочетете статията на Баал Сулам „Свобода на волята“ за важността на обкръжението. Точно то определя вашата съдба, вашето бъдеще.

Ако попаднете в правилната среда, слушате какво ви  говорят, попивате техните идеи, тези идеи постепенно ще станат ваши и ще започнете да се движите напред с помощта на полученото направление.

Тогава вземате от всички желания най-важните, които се отнасят към това направление, привързвате към тях мислите си, разума си и правилно се развивате.

От урок на руски език, 14.04.2019

[249136]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - Няма коментари→

Методика за постигане на неизкривения егоизъм

Въпрос: Всички теории за управлението на природата са много разнообразни и представляват съчетаване на противоположности. Тоест, именно при съчетаване на противоположностите, точно между тях се разкрива усещането за нашия свят или Твореца?

Отговор: Не. Не смятам така, защото всички тези свойства са егоистични. Единобожието, многобожието и т.н.човекът е измислил изхождайки от егоизма си, без да го поправя.

Единствената теория, която има право на съществуване, е когато човек излиза от себе си, издига се над себе си и започва вместо себе си да усеща другите и това, което се случва в тях, извън себе си.

Тогава  получава истински обективно впечатление кой е той, къде се намира и какво има наоколо. Тази теория се нарича методика на кабала, т.е.получаване на правилно впечатление от мирозданието, неизкривено от нашия егоизъм.

Следва продължение…

От ТВ програмата „Основи на кабала“, 10.12.2018

[250173]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Всички сме устроени така. А онези, които ни се струват безразсъдни и непресметливи – романтиците или жертвоготовните, просто се ръководят от специален вид сметки.

За тях бъдещето се проявява като настояще, толкова явно, че заради него са готови днес на известни, необичайни за другите страдания, които оценяме като жертва, подвиг. (Баал аСулам, „Свобода на волята“)

Въпрос: Оказва се, че няма подвизи?

Отговор: Не. Просто хората нямат друг избор. Всички действия на малодушие или героизъм са програмирани, идват от същността на човека и не са свързани с него самия. Те се отнасят само към системата на управление.

Въпрос: Тоест, хората се ръководят или от удоволствието, или от страданието? И дори когато отиват на смърт?

Отговор: Да предположим, че си гладиатор и крещиш на императора: „Отиващият на смърт, те поздравява!“ Всичко зависи от сметката.

Но всъщност и в този случай организмът съзнателно или подсъзнателно прави сметка. На психолозите е известно, че можете да промените приоритетите за всеки човек, като го научите да прави сметките си така, че и най-големият страхливец да стане герой. В очите на всеки човек бъдещето може да бъде толкова извисено, че човек да се съгласи на всякакви лишения заради него.

От това следва, че няма разлика между хората и животните. И ако е така, то не съществува свободен, разумен избор. Разбира се, че не. Ако се намираме в природа, в която получаването на удоволствие е цел, тогава само изборът на начина на удоволствие се явява избор. А ние бъркаме това със свободата.

От урок по руски, 12.05.2019

[250163]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос от Facebook: Какво са направили душите, за да се родят като ваши деца и внуци? И защо на едни им върви, а на други не?

Отговор: Уверявам ви, че не е голям подарък да бъдат мои деца и внуци. Те са понесли известна тежест от моя живот. В действителност те имат необичаен живот, но той не е нито по-лек, нито по-добър.

Те в никакъв случай не са по-големи късметлии, отколкото другите. Те имат голяма възможност да се поправят, но едновременно с това са получили допълнително огромна егоистична добавка.

Синът ми живее в Канада, той е издател на книги. Голямата ми дъщеря, доктор на биологичните науки, известен човек в света, мечтае да победи рака на женските жлези. Втората ми дъщеря е философ по образование, завършила е факултета по философия (кабала), работи в нашата организация. Доколко са щастливи или не, провървяло ли им е или не – не зная.

Работата е в това, че във всички случаи в живота си човек има това, което му е нужно за постигане на абсолютно пълно духовно състояние. Затова никой няма право да се жалва.

В края на краищата, когато най-малкият, най-нисшият, най-бедният, най-глупавият човек види какви условия са му били предоставени свише, той ще разбере, че тези условия, колкото и невероятни да ни се струват, са най-подходящи за постигане на съвършенство.

От ТВ програмата „Отговори на въпроси от Facebook „, 10.03.2019

[250098]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

В нашия материален свят човек не може да съществува без определени знания за законите на материалната природа, за това какво е полезно и какво е вредно за него в обкръжаващия свят и в обкръжаващите хора. ( Баал Сулам, „В себе си намери Твореца“)

Ние постоянно се стремим да разберем кое е полезно и кое вредно около нас, да се приближим до полезното и да се отдалечим от вредното.

Точно в тази степен душата на човека не може да съществува във Висшия свят, без да придобие знания за неговата природа: кое е вредно, кое е полезно, за каво, как. Благодарение на определен набор от знания човек вече може да съществува във Висшия свят.

В нашия свят му е достатъчно да знае няколко примитивни природни закона. Например, човек живее в гората, познава навиците на хората, животните, растенията. Може да си изкопае бърлога или да се укрие в пещера. Той разбира къде се намира и в съответствие с това действа и съхранява себе си.

Същото е и във Висшия свят. Ако душата на човека не придобива определено количество знания за него, поне като примитивния човек в този свят,  не може да съществува в Духовния свят. Няма да го открие, няма да го усети, няма да може да се адаптира в него. Затова е нужно да придобием определени знания, определени навици и сили и тогава ще можем да съществуваме самостоятелно във Висшия свят така, като и в нашия свят.

В това ни помага науката кабала. Тя ни дава усещане за Висшия свят само тогава, когато можем правилно да работим с тях.

Като начало трябва просто да разберем какво представлява Висшя свят, по какъв начин можем да съществуваме в него, какво е нашето взаимодействие с него. Ние въздействаме на него, той въздейства на нас и така нататък.

Това е подготовката за развитието на душата.

От урока на руски език, 16.06. 2019

[250130]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - Няма коментари→

Реплика: Черните дупки получиха потвърждение. Там времето спира, не действат законите на физиката, а гравитацията е толкова голяма, че безвъзвратно поглъща всичко, включително и светлината.

Отговор: Физиката на нашия свят не действа там.

Въпрос: Какво ни дава това знание?

Отговор: Фактът, че има граница на времето, пространството, движението. Там действат абсолютно различни закони, до които  не можем да се доближим, не можем да ги изучаваме.

Тоест, можем да предположим евентуално, на базата на това, което имаме, че там всичко е различно. Но по какъв начин е по-различно? Можем да живеем още стотици години и все още да не можем да го разгадаем, защото ние стоим зад радиотелескопите, които направиха  за нас снимка на тази черна дупка.

И ние, с нашите егоистични мозъци, не квантови, а като цяло механични, изследваме това явление. Следователно нищо няма да се получи.

За да влезем в истинско изследване на другия свят, на това, което е вътре в черната дупка, където има съвсем друга физика, ние самите трябва да бъдем други.

Уловихме само нашата вселена до точката на преход към някакво друго пространство. Това е границата на нашето постижение. Така и го наричаме –  „границата“. Границата на времето, границата на пространството. Там няма нищо такова.

Какво има в тези черни дупки, не знаем. Ние нищо не знаем. Само едно е ясно – там всичко се изгубва за нас. Би било интересно  да видим, как бихме изглеждаме от там, ако погледнем нашия свят от това черно око .

Реплика: Наистина интересно! Да погледнем от другия закон нашия закон.

Отговор: Ще изглеждаме много примитивни, намиращи се под нивото на скоростта на светлината. Това е най-примитивното състояние, което може да съществува в природата – по-ниско от скоростта на светлината. Това означава, че съм напълно под властта на механичната светлина. Аз съм им подвластен, аз съм под нейното управление  и съм нищо! Не съществувам! Защото моето „зз“ не се усеща.

Въпрос: Какво ще накара човека да разбере, че когато той се промени и светът се промени?

Отговор: Когато нашият свят се превърне в черна дупка, в която всичко изчезва.

Реплика: Кога човечеството ще стигне до това?

Отговор: До това ще стигнем чрез осъзнаването на злото. И постепенно се доближаваме до него. Затова усещаме еволюцията.

От ТВ програма „Новини с Михаел Лайтман” , 23.04.2019

[248774]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - Няма коментари→