Новият коронавирус 2019-nCoV парализира гигантски мегаполиси в Китай и вече проникна в други части на света, достигайки до Франция, САЩ, Канада, Австралия и други страни. За мен това не е просто епидемия, а индикатор за глобалните процеси, които се случват в човечеството.
Нашият свят не е статичен, той се развива и се развива негативно. Не става въпрос за климата, нито за епидемиите, те са само последствия. Причината се крие в първоначалния „материал“ на мирозданието – в нашето егоистично желание. Този „вечен двигател“ никога не спира и все още не сме се научили как правилно да работим с него.
Науката кабала ни разкрива света в по-дълбока перспектива. Той не е такъв, какъвто изглежда и какъвто искаме да бъде. Бихме предпочели да растем и живеем в непроменлива, разбираема среда, в позната обстановка, но светът е променлив и законите му са динамични.
Системата, чиито ресурси използваме, не е „склад“, а жив организъм, в който всичко е взаимосвързано. Няма случайни импулси, внезапни скокове, те са внезапни само за нас. Понякога дори животните усещат приближаването им по-добре от хората.
И тъй като ние, хората, сме най-развитите създания, ключовата част от общата система, почти всички нейни реакции, по един или друг начин, са предизвикани от нас. Негативните промени в човешката природа водят до негативни промени в природата.
Обаче не става въпрос за егоизма като такъв. Неговият растеж сам по себе си е естествен, програмиран. Проблемът е друг: ние не го компенсираме, примиряваме се с това, което се случва. Или обикновено вярваме, че така и трябва да бъде. В кабала компенсирането, балансирането на егоизма с помощта на противоположна сила се нарича „поправяне“. Отхвърлянето му причинява страдание. И дори и да не виждаме тази връзка, тя действа
и всъщност няма нищо изненадващо в новите вирусни щамове. Системата на мирозданието е единна. Тя реагира на различни нива на човешкия дисбаланс. И затова борбата с вирусите е борба със последствията, която в най-добрия случай омекотява удара, но не коригира радикално ситуацията. Това означава, че ни очакват нови епидемии, породени от дисбаланса в самите нас. Докато преобладава отрицателното в човека, е безсмислено да се разчита на мир и спокойствие.
Разбира се, аз не чета нотация, а говоря за реалностите, за нашите отношения такива, каквито са. Да бъдем честни със себе си. Лесно е да открием отрова във всичко, което ни свързва. Опитваме се да компенсираме изкуствено тази отрова с морал, закони, политическа коректност, добронамерени видеоклипове, фина и груба агитация. Искрено се надяваме, че доброто в нас ще възтържествува. Но това е самозаблуда. Невъзможно е да балансираме собствената си природа, действайки според нейните правила. Истинският баланс е да се издигнем над себе си към единство. Всички останало е палиатив.
На днешния етап дисбаланса в човека излиза на ново ниво и реакцията на природата ще бъде съответна. Предполагам, че системата няма да се ограничи с вирусите, които засягат тялото.
Следващият ред вируси ще бъдат от ново поколение, ще влияят на психиката ни, на психологията ни. Те ще извадят различия, противоречия, отклонения, ще предизвикат колективни ексцесии и психози на ценностна, идеологическа и социална почва. Днес такива „мутации“ обхващат различни страни на мирогледа, културата, науката, принуждавайки дори учените и специалистите да изсмукват от пръстите си напълно безпочвени постулати. Преди зад такива явления имаше користолюбие, властолюбие, елементарна глупост, но сега това се смесва с „инфекциозно“ безумие.
Всеки вирус, всяко заболяване е дисбаланс, неправилна връзка между плюса и минуса. В термините на науката кабала това е „затваряне“ на две противоположни желания без „екран“, който тук играе ролята на съпротивление в електрическата верига. В резултат на това противоположностите не могат да взаимодействат хармонично, поддържайки здрав живот и правилен курс на развитие.
Ясно е, че с течение на времето разликата между крайностите ще се увеличава. Неслучайно признаваме като нормативни все повече форми на поведение, семеен живот, сексуална изява и
самоидентификация. Засега все още успяваме по някакъв начин да приемаме и контролираме тези изкривявания на основите. На следващия етап „вирусите“ с ново качество ще излязат от контрол и ще доведат до хаос в дома ни.
Дълго време дисбалансът между двете начала се проявяваше постепенно, без „да бърза“, което ни позволи да го „усвоим“ с различна степен на успех. Сега обаче нещата не са такива: темпът на развитие се увеличава и дисбалансите рязко се обострят. Без да се грижим за тях системно, фундаментално, няма да се справим с предизвикателствата, няма да намерим лекарство за най-новите вируси. И тогава те може би ще се превърнат в по-голяма заплаха от атомните и водородните бомби. Всъщност, защо са необходими масови разрушения, ако е достатъчно да се „разбие“ съзнанието и хората да се превърнат в безпомощни „растения“, или лишени от логика безумци и марионетки.
Като цяло ние не се борим с вирусите, а неуравновесената форма на съществуване, която се проектира на различни нива на природата. Най-яркият пример е ракът, който принуждава поразените клетки да „ядат“ обкръжението си. Онкологията е нашата обща универсална диагноза.
Време е най-накрая да осъзнаем, колко е опасен дисбалансът между човешкия егоцентризъм и присъщото на Природата отдаване. Тази разлика в потенциалите е необходимо да се балансира, да се поправи – в себе си. Да се допълни липсващото, така че противоположностите да станат едно цяло и да издигнат човечеството до истинско равновесие.
Всичко, което не направим днес, ще трябва да направим утре при много по-тежки условия. В крайна сметка, чудовищните епидемии и другите бедствия ясно ще посочат човека като източник на дисбаланс.
Но какво му пречи да го види сега?

[259450]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - Няма коментари→

 

Защо обществото влияе на индивида?

Въпрос: Защо всичко е създадено така, че аз като индивид се намирам под влиянието на обществото? Какво ми дава това? Как мога да го използвам за моето духовно развитие?

Отговор: Работата е в това, че с помощта на обкръжаващото ме общество аз мога да управлявам себе си. Ако съм затворена система и не мога да направя нищо със себе си и в себе си, колкото и да се въртя  като куче след опашката си, няма да се получи нищо, защото имам определени свойства, качества и ако работя с тях, ще бъда същият аз.

Как все пак да направя така, че  да изляза от себе и да  си въздействам отвън ? Тук науката кабала ни подсказва много интересен принцип.

Тя казва, че ако имам ясно, избирателно отношение към обкръжението: “Това е добро за мен, а това е лошо. Искам едното да ми влияе повече, а другото по-малко”, тогава избирам източниците на влияние върху мен, сортирам ги и се слагам под тяхното влияние. Така се управлявам чрез обкръжаващото ме общество.

Може би, имам нужда два часа да бъда под въздействието на една група хора, три часа на друга, да слушам репортаж по телевизията, да прочета статия във вестник или да вляза в интернет.

Постоянно трябва да следя какви външни въздействия избирам, защото по този начин създавам себе си. Това е процес на сътворяване на себе си. Това е важното. В това е моята свобода на волята. Тази възможност, тази свобода ни е дадена от Твореца.

Следва продължение…

От ТВ програмата „Основи на кабала“, 04.02.2019

[256827]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Самоубийството е най-крайният акт на отчаяние. Сега вълната на самоубийствата просто залива света. Защо се случва това?

Отговор: Човекът в съвременния свят е в отчаяние, защото не вижда смисъла на съществуването, не вижда целта, не вижда дори причината да живее и страда в този свят.

От друга страна, той е толкова развит, че разбира всичко, което се случва и може да се случи. В крайна сметка решава да сложи край на това. Защо да живее в страдание, ако може да не съществува и да не се измъчва? Напълно разумно.

Разбира се, никой не казва, че това решение е правилно, но е съвсем логично. И затова, ако разкриете на човека, че в нашия свят има възможност да стигне до съвършено съществуване, знание, разбиране, защо живее, как всичко се върти и най-важното, че има вечна, съвършена цел, която може да  постигне, тогава можем сериозно да променим лошата статистика. Това е изходът от безизходицата.

 

От урока на руски език, 24.11.2019

[257316]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

За човешката природа е характерно да избира фактите, които я устройват и да отхвърля неудобните. Истината не е важна. Ние ценим собственото си чувство за истина.

По поръчка на CNN в седем европейски страни е проведено неудобно проучване за антисемитизма. Проучването е обхванало младото поколение на възраст между 18 и 34 години.

За начало, оказало се, че 5% от анкетираните никога не са чували за Холокоста. Във Франция обаче, този процент е достигнал до цели 20%.

И това е само началото. Продължението се оказало толкова неудобно, че CNN предпочели да не го споменават на страницата с обобщенията. В действителност Холокоста се оказва „бяло петно“ за една трета от младите европейци (33%), които изобщо не знаят за него или знаят изключително малко.

И вече съвсем неудобно изглеждат показателите в Германия, страната, която е отприщила клането, а след това покаяно го е въвела в училищната програма. Тук изучават Еврейската Катастрофа в продължение на няколко години от различни ъгли в задължителен ред в уроците по история, социални изследвания, политология, етика и религия с посещения на паметници, музеи и концлагери, по време на срещи с еврейски общности.

И така, сред анкетираните немци, 40% не знаят нищо или почти нищо. Не, не се е случвало…

Забрава

Това беше изненада, която всъщност не се очакваше. Много неудобно се получи…

Как се случи това? Може би, те са пропуснали всичко? Или са излъгали анкетьорите? Има много догадки, но за мен този резултат е повече от естествен. Точно така трябва да бъде.

Незнанието им се обяснява много просто. Те не са нито бегълци, нито лъжци. Просто човек по природа не обича да го „товарят“. Защо му е бремето на неприятните, вечно надвиснали над душата знания, които ни въртят, укоряват, принизяват, тровят живота? Той се чувства зле от тях и ги изтрива от паметта си.

Зачеркването започва още в поколението, което е участвало в клането или го е наблюдавало. И още повече, в следващите поколения подобен товар все повече причинява пълно отхвърляне, незабавно „изхвърляне в кошчето“. Естествен защитен процес: влиза в едното ухо и излиза от другото.

Невъзможно е вечно да се поддържа чувството за вина на германците за стореното от техните предци. Така че следващият Холокост не може да бъде спрян, човешката природа е по-силна. Те вече не искат да помнят и да знаят за ужасите, които някой е преживял някога, през миналия век, в непонятни за тях времена. Миналото, заедно с нотациите за него не остават съзнанието на човека: „Холокоста? Не, не съм чувал“.

Как не сте чували? Ето, има записи в дневниците, писмени работи, дискусии в класната стая, екскурзии. Ето произведенията, които сте чели от немски писатели, ето списък с паметните места, на които сте били като ученик в гимназията…

В отговор той съвсем искрено свива рамене и казва: „Съжалявам, не помня…“.

Споменът за Холокоста умира.

Да, немците не са виновни за това. Но от друга страна те са и виновни. Целият свят е виновен.

Защото човекът е желание. Желание да се наслаждаваш, а не да скърбиш. Нашата памет е избирателна, ние сме склонни да помним само това, което е удобно, което съответства на нашите убеждения. В същото проучване повече от една четвърт от европейците заявяват, че евреите оказват твърде голямо влияние на бизнеса и финансите. Една трета предполагат, че евреите използват Холокоста, за да преследват собствените си цели. 28% от анкетираните виждат в повечето антисемитски актове реакция на действията на Израел.

Всъщност, самото право на Израел да съществуване като еврейска държава далеч не е очевидно за тях. Само 54% са се изказали за. За останалите Израел, по един или друг начин, е нелегитимен.

Така, започвайки да забравя за Катастрофата, Западът не забравя за тези, с които тя се е случила. По-скоро обратното. Въпреки, че повече от половината анкетирани никога не са общували с евреи, две трети от тях значително преувеличават числеността на еврейския народ. Някои оценки са откровено абсурдни: според една пета от британците и поляците, а също и една четвърт от унгарците, евреите са 20% от населението на света. Това е два порядъка (100 пъти) над реалната стойност, 0.2 %.
Какво да се прави, те виждат това. И въпреки, че грешат за количеството, за качеството несъмнено са прави.

Еврейското качество

Евреите не са етнически народ, а потомци на група, която е събрал и извел Авраам от Древния Вавилон. В нейната основа лежи методиката за интегрално, безкористно обединение на хората.

Преди хиляди години евреите са започнали да се разпръсват по света. Първоначално това разпръсване е било под формата на насилствено изгнание, като част от хората са се върнали обратно на своята земя, а останалите са били асимилирани, разтворени в различни страни. След това, преди две хиляди години, започва периодът на най-дългото изгнание, в резултат на което евреите се заселват по цялата планета.

Но е изненадващо, че независимо къде ги е отвела съдбата, те винаги са поддържали връзка и в същото време тихо са свързвали света заедно.

На пръв поглед връзките са търговски и културни. Те възникват поради факта, че евреите винаги могат да разчитат на помощта на своите събратя, чиито общности са разпръснати навсякъде. В същото време върви процес на смесване на желанията: евреите са пропити от живота на света, неговите неволи и надежди, и в същото време оставят в него зърна, искри от собственото си изконно наследство.

Решаващият пробив се случва през последния век и половина, когато много евреи отхвърлят традициите и напълно приемат културата на държавите на където пребивават. В света този етап е белязан от експлозивната глобализация. И въпреки, че ползите от нея са очевидни, породените от нея проблеми сега приемат плашещ мащаб.

Какво са дали евреите на човечеството? Каква е ролята им в тяхната съдба?

Удобната истина

Представете си система, чиито части не са свързани. В такова състояние тя не може нито да работи, нито да се усъвършенства.

Представете си съставките на супа, при които не е добавена вода. Не можеш да ги свариш, те нямат достатъчно свързваща субстанция, просто ще изгорят на огъня.

По същия начин човечеството ще изгори, ако евреите не бяха се „разтекли“ по него. Тяхната задача е да осигурят правилна връзка, без която съединението е възможно само чрез войни, само „върху кости“. Методиката на Авраам е наследство на всички, но се реализира чрез особен орган на общия организъм, наречен „Исраел“.
Ако този орган пренебрегва своята функция, организмът го призовава да отговори.

Ето какво казват европейците, участващи в проучването. Говорят, без да осъзнават, на нивото на системните сигнали, които не е по силите им да разчетат. Всъщност е трудно да разбереш нещо, докато още се „вариш“, „узряваш“.

Като цяло, за тях е все едно върху какво ще изградят претенциите си. Човек просто чувства, че евреите правят нещо нередно и то носи страдание на света. Дори да са малко, то тяхната „тежест“, значението им в общата система е много голямо. Защо не се замислят? Защо не отговарят на очакванията? Защо се преструват, че не дължат нищо на никого?

Човек не може да формулира това. В него говори самата природа. Затова нека да я слушаме. Да спрем да вирим нос, да натякваме, да поучаваме. Няма смисъл да се противопоставяме на чувствата, те са по-силни от разума. За да предотвратим нов Холокост, нека да кажем на немците не колко са лоши, а колко са… добри.

Зная как звучи това, но искаме да достигнем до тях. В ужасните години на миналия век те се озоваха на острието на древен конфликт между света и евреите. Конфликт, предизвикан от изгнание, от духовно забравяне на еврейския народ. Исраел не разбира каква е ролята му, той е забравил за единството, за взаимното отдаване. И общият организъм му напомня за това.

Всъщност, обвиняваме германците за това, което е било неизбежно. А те напротив, трябва да знаят, че са станали проводник на общия процес, мъчителен, но неизбежен. Процес, предназначен да събуди евреите от сън, така че те най-накрая да започнат своята работа и да обединят света.

Тази истина няма да бъде толкова горчива, колкото приятна, висша. Тя обяснява истинския корен на проблема и в същото време не принизява, а възвисява. Затова не искат да я забравят. Освен това, с такава истина европейците ще разберат какво точно трябва да изискват от народа на Израел. Те ще видят, че омразата към тях произтича от нуждите на единната система и че „еврейският въпрос“ се разрешава не по начина, по който си го представят антисемитите, фашистите, терористите, религиозните радикали и всички останали.

Да спрем да се опитваме да пробием стенатас. Срещу антисемитизма трябва да се действа положително, разбирайки човешката природа и природата като цяло. Нейните неизменни закони определят развитието на човечеството, така че нека най-накрая да се включим в нейната учебна програма. Това ще просвети народите, а на евреите ще помогне бързо да се събудят и да изпълнят своята задача. Защото все още не са разбрали, какво стои зад Холокоста.

[238755]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Ликвидирана е знаковата фигура на иранското правителство генерал Касем Сюлеймани. „Вселенският плач“, организиран от режима, подчертава, че ударът е поразил целта не само в буквалния смисъл. Американците дадоха ясен знак: червените линии не са изчезнали, а „ексцесиите“ няма да останат без отговор.

Да не забравяме, че тези дни няколко хиляди души се опитаха да щурмуват американското посолство в Ирак и както се оказа, Сюлеймани е бил там. И така, в Техеран изведнъж осъзнаха, че да лаеш по слона и да го ухапеш, не е едно и също.

В действителност Америка, разбира се, реагира не на отделния инцидент, а на общия курс на разпасания режим, уверен в собствената си безнаказаност. И работата тук не е в самия Сюлеймани, а в това, което този човек е символизирал. Всъщност американците прозрачно намекнаха: няма „свещени крави“, всеки може да понесе отговорност за „разгула“.

Много правилна и значима е стъпката на Тръмп – сега заклетите врагове на Америка ще трябва да преразгледат своите планове. Нека медиите да ескалират страх от евентуалено отмъщение – всъщност, сега най-много си струва да се страхува иранската върхушка. Де факто тя се оказва  в капан: от една страна, бездействието ѝ ще е проява на слабост, а от друга, всеки отговор напълно ще развърже ръцете на Тръмп, както той открито заяви.

Само преди няколко години Иран си имаше работа с  администрацията на Обама, която всъщност беше приятелски настроена към него, но той обяви Съединените щати за „хартиен тигър“ и дори взе в плен американски военни моряци. Оттогава режимът така и не се е освободи от илюзиите си. Сега, когато иранските източници отново наблягат на „отварящите се порти на ада“, истината е, че радикалите и екстремистите ще трябва да запазят сдържаност. Осъдиха наглеца с с един удар.

Тръмп показва на всички, кой е шефът. Изяснява се нещо много просто: нито Русия, нито Китай могат да вървят срещу Америка, в действителност не могат да ѝ попречат. Сега на мнозина ще им се наложи хубаво да помислят, преди да направят нещо против американците или въпреки тях. Отличен ход на Тръмп.

В това време народът на Иран, древен и съвсем не глупав, изпитва все по-малко топли чувства към напълно покварения режим, слабостта и безперспективността, на който се проявяват все по-ясно.

[258351]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - Няма коментари→

Точно преди 50 години се случи значимо събитие: светът със затаен дъх следеше как човекът прави първите си стъпки на Луната. Всички радиостанции и телевизионни канали излъчваха думите на Нийл Армстронг: „Това е малка крачка за човека, но огромен срок за цялото човечество“.

Сега, след 50 години, може ли да се каже, че това наистина е било голям пробив за човечеството?

Тогава аз бях млад 23 годишен човек, студент и помня как ме вдъхновиха тези кадри. Някога мечтаех за такива пътешествия. Около мен имаше много хора и ние не се отделяхме от екрана, гледайки случващото се.

Преди всичко, това ме заинтригува като учен, какъвто се подготвях да стана. Това беше голям пробив в науката. Разбира се, ако погледнем на това събитие днес, вече няма да ни изглежда толкова съдбоносно. Днес никой вече не се впечатлява от космически пътешествия. Но по това време хората се отнасяха много трепетно към това. Човекът искаше да излезе от земните рамки, да се откъсне от Земята и да разбере какво се случва извън нейните предели.

Това наистина беше голяма стъпка за човечеството, защото след като излязохме от Земята, установихме със сигурност, че тя е кръгла. В древността хората са мислели, че е диск. Аз помня как ме поразиха кадрите от Луната: земното кълбо, издигащо се над хоризонта, точно както обикновено виждаме Луната, която се издига в небето. Това беше много интересен преврат.

Ние започнахме да разбираме, че  сме в огромна Вселена, която е празна. Освен една уникална екосистема, която свързва в едно цяло неживата природа, растенията, животните и хората на Земното кълбо и ни обезпечава живот, няма друг живот във Вселената. Ние направихме крачка в космоса, откривайки ново пространство, но то се оказа мъртво.

Тук човечеството започна да осъзнава двете противоположности: пред нас са безкрайните  простори на Вселената, но в нея няма никакъв живот: камъни и вакуум.

Затова трябва да се погрижим за нашата планета, няма да има друго място. Всички хора трябва да се възприемаме като живеещи заедно в един дом. Аз не виждам излизането на Луната много да промени в този смисъл отношението на човека. Но в крайна сметка, то поне даде тласък на изследванията в това направление.

През последните 50 годни човечеството много силно се разви, но в лоша посока. Ние се убедихме, че сме сами във Вселената и Земното кълбо е уникално място, което ни дарява живот. И въпреки това, го разрушаваме, стигайки до необратимата червена линия, и не се съобразяваме с никого. Това ни показва колко е разрушителен егоизмът ни, как ни убива и трябва да направим нещо с него.

Следващата „малка крачка за човека, която ще стане голям скок за човечеството“ ще бъде крачката на обединение между нас. За нея не е необходимо да ходим на Луната или на друга планета, а трябва да настъпим себе си. Всеки човек трябва да настъпи егоизма си и тогава наистина ще направим огромен пробив за цялото човечество, защото можем да се спасим от самоунищожение. 

Ако всеки от нас направи малка крачка от себе си, стъпвайки върху собствения си егоизъм, това ще ни издигне много по-високо от Луната и звездите в съвсем различно измерение. Ние не сме способни да отменим егоизма си, но можем да се издигнем над него. И това изисква особена сила, никаква ракета не може да ни издигне над нас.

Всеки човек се държи от гравитационната сила на собствения си егоизъм и затова е необходимо да се пробуди противоположната на нея сила, която ще го откъсне от любовта към себе си. Затова съществува науката кабала, само тя дава сила, която е способна да ни издигне над повърхността на земята, да ни откъсне от егоизма, който ни притиска към земята.

Ние бихме поискали да се издигнем над егоизма, но не бихме могли да го направим. Затова е необходима особена методика за обединение, на която ни учи науката кабала. И тогава ще се усетим в ракетата на безграничната вселена.

Откъсвайки се от егоизма, ще разберем какви специални сили имат Земята, Луната, Слънцето, цялата вселена. Ще разберем защо тази система е построена точно по този начин и каква е нашата роля, защо съществуваме в нея. На всички ще стане ясно, само трябва да се издигнем над егоизма си.

От програмата новини, 18.07.2019

[249769]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Какво можете да кажете за обидите, за реакциите на обидите и как да помогнем на хората да се справят с тях?

Обидата е вложена в концепцията на корпоративната култура и се развива по този начин. Хората могат да пишат доноси, да използват реакцията на обиждащия, без значение какъв факт е послужил за обидата.

Обидата е реакция на човек за несправедливо причинено оскърбление или някаква постъпка. Така му се струва. Защото понякога реакцията на постъпката и това събитие или отношението, което е било демонстрирано, не винаги са в една и съща плоскост.

Затова искаме да ви попитаме като кабалист за това явление и как човек трябва правилно да работи с него.

Отговор: Човек чувства, че са го ударили, поразили. По принцип егоизмът му е поразен и той не може да го понесе, защото егоизмът е най-важното нещо във всеки от нас: желанието да се чувстваме по-висши, по-силни, по-устойчиви, уверени и т.н., а изведнъж моето „аз“ се оказва долу, някой го е ударил, някой се опитва да го унижи.

Веднага в мен възниква обида, която може да бъде компенсирана само, ако принизя обиждащия още по-ниско от себе си. Затова има доноси и всичко останало.

Въпрос: Защо когато ни е зле, искаме на другия да му бъде още по-зле?

Отговор: Това вече не е обида, а е просто  нашият егоизъм, който трябва да се държи на определено ниво и винаги да се чувства над другите, в по-комфортно състояние. Тогава той ни наслаждава и ни се струва, че животът тече както трябва.

Въпрос: Как правилно да изтръгнем обидата от сърцето си? Да не я обясняваме с разума, а да се изправим и да се освободим? Как правилно да работим, като използваме силата на обидата и силата на издигането над нея? Как да простим и да се освободим наистина?

Отговор: Трудно. Не е възможно за всички случаи в живота да се даде прост отговор.

Аз я обяснявам от гледна точка на науката кабала. Трябва да приемем, че съществува висше управление, което се намира между нас. Ние нямаме пряк контакт един с друг, тъй като между нас е висшата сила, която  създава цялата ни комуникация.

Затова, ако се обиждам на някого, трябва да разбера, че работата не е в този човек, който е против мен  и който ме е засегнал. Не. Работата е във висшата сила, която нарочно ме поставя в такова състояние. Аз при това не трябва да се отнасям към нея като към човека, който ме е засегнал, а към Твореца – към висшата сила, която така ми въздейства.

Ако започнем да усещаме, че между нас и останалите се намира Творецът, ще ни бъде много по-лесно да си взаимодействаме.  Ще можем да намерим правилен контакт между нас и с Твореца и изведнъж ще започнем да чувстваме, че като цяло се намираме в съвършено друг свят. Изведнъж ще ни се разкрие състояние, в което между всички нас ще бъде добрата сила и тя се занимава само с това, да ни издигне към себе си.

Но нашият подем тя осъществява именно за сметка на паденията ни. Показва ни колко сме егоистични, толкова слаби, постоянно търпим малки унижения като малки деца и не можем да се издигнем над себе си. Както морето залива малките островчета, така и ние ще започнем да усещаме, че между нас съществува само добрата висша сила.

Ние трябва да се променим, да се издигнем над нашия егоизъм. И тогава ще се почувстваме като малки островчета в архипелаг, цялото пространство между които залива доброто, топло море.

Въпрос: Толкова красиво го описахте. А как да го направим?

Отговор: Много лесно. Трябва просто да се концентрирате върху това състояние.

Аз описах картина, която наистина съществува и работи. Ако започнем настоятелно да  търсим, да разпознаваме между нас висшата сила, ще открием, че всъщност е добра, а самите ние сме малки сърдитковци. И какво можем да направим? Само да се издигнем над егоизма си и да се солидаризираме с тази запълваща всичко около нас добра сила.

Въпрос: Кое тук е факторът на прехода, превключването?

Отговор: Общата подкрепа, която трябва да има в средата, в която се намирам. Най-важното, както пояснява науката кабала, е да се създаде среда от единомишленици, в която да си помагаме един на друг да осъзнаем, приемем и реализираме това.

Тоест, постоянно да реализираме в нашите отношения условието, че между нас се намира добрата висша сила, а понеже сме егоисти, трябва да се неутрализираме, за да ни запълни тази сила.

При това се оказваме в съвършено различен свят. Започваме да виждаме света в свойството отдаване, а не в свойството получаване, в свойството любов и връзка, а не в свойството ненавист и разделяне. И ние наистина ще видим съвършено различна природа.

Всъщност, разкриваме още една сила – положителната, която съществува в природата, но не се проявява в нашия свят. Трябва сами да я проявим, с усилията между нас. И тогава ще видим, че всъщност съществуват две сили: и положителна, и отрицателна. А ние ще съществуваме между тях в здрав и правилен баланс.

Въпрос: Казват, че умението да разбираме другия е нашето социално „лепило“. А поради факта, че сме различни, това залепване по някаква причина не се получава. Как да се научим да се разбираме, ако всеки има своя картина на света?

Отговор: Ние нямаме общи точки на разбиране. Това е най-важното. Затова не разбираме другия. Понякога се съгласяваме с него, защото имаме полза, но при това, все едно, не се чуваме. Просто приемаме, защото ни е приятно. А какво точно приемаме, дори е трудно да се каже. Или това ми е изгодно на работа, или в училище, или в магазина, или в семейството, с децата и т.н. Но изобщо не се чуваме един друг.

Да слушаш другия означава просто да бъдете на една вълна, когато усещам състоянието на другия човек и го напълвам, а той усеща моите състояния и ме напълва. И всичко се случва  чрез добрата висша сила между нас, която ни позволява да бъдем постоянно в правилна комуникация.

Трябва да се учим. Това, с което се занимавам, се нарича наука кабала – наука за получаването, тоест  как да получиш от другия, приемайки го такъв, какъвто е – невъзмутим, не изкривен от моя егоизъм.

Въпрос: Как да помогнем на човека, който се намира в състояние на война с обкръжаващия го свят?

Отговор: Този човек е нещастен. Как да излезе от това състояние? Това е цяла наука. Ние виждаме, че целият свят се намира в постоянно раздразнение, депресия, вътрешна атака един към друг,  злоба, егоистични сметки. Какво ни остава да направим? Само да се издигнем над това. Но все пак, затова е необходима среда.

Много е важно да се създаде необходимата среда, в която човекът по естествен начин да може да се променя под влияние на обкръжението. Положителната обкръжаваща среда е най-важната. С нея се занимаваме постоянно и през цялото време се опитваме да се настроим на истинския, правилен поглед към света.

Обикновено го правим в десетка. Десет човека се събират заедно и пред тях се поставя задача: ние трябва да се отнасяме един към друг като към едно общо цяло. Но затова е необходимо всеки да се принизи пред останалите. Аз се принизявам пред деветимата ми приятели. След това чувствам, че трябва да им помагам, значи да бъда над тях. След това трябва да бъда равен с тях и така нататък.

Тоест, ние правим тези упражнения, за да можем вътрешно гъвкаво  да се настроим на правилната връзка между нас. По принцип това е психологичен тренинг, но той ни води до абсолютно удивителни резултати.

Човек изведнъж започва да усеща, че в него няма нищо свое, че му се дават някакви първоначални изходни данни в неговия характер, в неговото състояние, в настроението, а той трябва да ги адаптира към околната среда. И когато прави такива упражнения за вътрешна гъвкавост вижда, че не е трудно – а кой съм аз?

Най-оптималното състояние се получава, когато се адаптирам към колектива. И така всеки от нас вътре в колектива се адаптира към всички останали.

Получава се, че достигаме до хомогенно, интегрално, правилно състояние, когато всички се сливат заедно, съединяват се заедно. Ние прекрасно се разбираме един друг, на практика не трябва да разговаряме. У нас възниква вътрешна сила, включени сме във всичко и във всички.

По принцип, както казва науката кабала, в това се състои методиката за подема на човечеството до състоянието на една единна, солидна, добра група, единица. Кога ще се реализира това, не е известно. Но в крайна сметка, в малки колективи можем да го направим.

Въпрос: Как да почувстваме и разберем, какво всъщност е добро за другия и какво е зло?

Отговор: За това, трябва да го почувствате.

Как можете да знаете, какво е добро за него и какво не е? Най-важното е да го почувствате. Това е тренинг, за който вече съм говорил. Вие трябва да се принизите до нула, като че не съществувате и тогава започвате да го чувате, да го чувствате.

Изведнъж започвате да усещате, че сте в него и всички негови мисли, мечти, стремежи, спомени –  започвате да чувствате всичко, което е в него. При това по начина, по който се чувства той, а не така, както се чувствате вие на негово място. Тук има много тънкости.

И тогава ще започнете да му показвате отвътре, че отношението ви към него е топло и добро и той няма да може да устои, ще отвърне с добро.

Въпрос: Трябва ли да се стремим към абсолютно всички да изразяваме съпричастност?

Отговор: Не. Нашият свят не е такъв. Говоря само за отделни случаи, за това как например искате да установите много близки отношения с някого. Те може да се получат, но само с човек, който разбира малко, достоен е, а не е просто  някой, който сте срещнали на улицата.

Това наистина е тренировка по етапи. Но можете да постигнете такова състояние, когато благодарение на това, че сте готови да направите нула от себе си, всъщност ще направите нула от него. Но по добър начин.

Трябва да се нивелираш, да се включиш в него, да погледнеш света през очите му, да си съпричастен, без значение какво се случва вътре в него. Ти просто ставаш негов спътник, част, която е в него и непрекъснато е свързана с него през цялото време, т.е. сякаш се разтваря в него, слива се, съединява се, вътрешно се придържа към него. И тогава ще започнете да виждате света през неговите очи.

А след това всичко зависи от целта, която преследвате. Искате ли за знаете повече за него? – Да предположим, че в резултат на този подход към него вече сте научили. Сега каква реакция искате от него?

Реплика: Да има взаимност.

Отговор: За това трябва да е малко по-различно. Когато го усетите и видите света през очите му, трябва да му покажете, че сте му близки, че сте готови да го последвате по същия канал, че можете да му помогнете. Тоест, вие можете да бъдете неразделна част от него.

С това, разбира се, ще го „купите“ и той вече няма да може да живее без вас. Жените често го използват и като цяло, го използват правилно. Инстинктивно женската природа е настроена правилно. Когато жената показва на мъжа, че той настина се нуждае от нея и оправдава думите си, – дори не думите, то се прави с дела, – мъжът се купува по този начин.

Това и се нарича „купуване с любов“, както всяко друго отношение. Вие като че ли искате да се разтворите , започвате да усещате как той гледа света, какво иска, предугаждате всяко негово действие, желания, мисли, реакции. И в същото време му помагате. Той вижда, че сте неразделна част от него. Как може да се раздели с вас?

Когато човек се занимава с кабала, не чувства лични обиди, защото не се отнася по този начин към себе си. Защото той през цялото време воюва със своя егоизъм и иска да го притисне, да го потопи, да го притисне дълбоко в себе си, навътре, за да го изравни, да го отмие.

И когато другите хора постъпват така с него, той автоматично не чувства никакво поражение в себе си. Но чувства колко това действие на другите засяга духовната му работа. Възможно е да му помага. А е възможно и да му пречи.

Виждал съм моя Учител, когато го обиждаха много, по най-ужасен начин, а той се наслаждаваше: „Ах, колко хубаво!“. Както в руската баня, когато удрят човека с клонки, а той изпитва едновременно болка и удоволствие. Такова състояние.

Защото ти вече усещаш тялото си, егоизма си като враг. И се солидаризираш с обиждащия и виждаш, че в крайна сметка ти помага.

Но ако обиждат твоята мисия, това, над което работиш, делото на живота ти, тогава реагираш по различен начин. Ти трябва да смачкаш твоя идеен противник.

Въпрос: Как свършва всичко?

Отговор: Накрая трябва да го убедиш. Иначе всичко е напразно. Иначе висшата сила, която е между вас, на практика е направила всичко, което зависи от нея, а вие сте реагирали неправилно и непълно.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 14.04.2019

[247709]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание на децата - Няма коментари→

Въпрос: Всички желания първоначално ли са зададени на човек или се разкриват по някакъв начин в зависимост от неговото поведение?
Отговор: По принцип това, през което трябва да премине, вече е записано в духовната му ДНК, но как ще го премине, с по-голям или с по-малък натиск, зависи от действията му.
Въпрос: Значи все пак нещо зависи от човека?
Отговор: На всеки етап от проявлението на духовния ген в човека, трябва да има абсолютно ясното му реализиране. Но по какъв начин ще усети този ген: добър или лош, бърз или бавен и така нататък, – зависи от него.

От урока на руски език 17.11.2019

[256423]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - Няма коментари→

Хората често питат: „За какво са ми дадени тези нещастия?“ Изведнъж се случва уволнение от работа, тежка болест или смърт на близък човек. Човекът пита: „Какво лошо съм направил, за какво ме наказват?“ Хиляди пъти съм чувал този въпрос от хора, които са идвали при мен за съвет.

Всъщност не е възможно да се разбере защо е дошло нещастието. Не трябва да се ровим в миналото и да търсим причината, като че ли има връзка между нашите действия, възнаграждението и наказанието.

Ако се опитвам да  свържа  миналото и бъдещето, изграждайки причинно-следствена връзка, ще бъде много примитивен, материален подход. Така се разговаря само с малко дете, което не разбира големия. А когато детето порастне (12- 13 год.), трябва да се развива друг начин на мислене.

Не зная защо ми се случват такива събития, те са следствие  от корена на душата ми. Всяко състояние е нещо съвършено ново, всеки миг. Няма никаква връзка с това, което е било преди. Всичко зависи от общата програма за цялото човечество, от общата душа. Всичко идва при мен оттам и аз съм свързан с безкрайно много фактори, определящи съдбата ми.

Възможно е някои части от душата, които са много далеч от мен, да определят това, което ще се случи с мен сега. И обратното, мога да бъда причина за това, което се случва с тях. Ние сме свързани с една обща душа,  Адам.

Разбира се, на просто материално ниво мога да предполагам последствията от моите физически действия. Но изведнъж се случва нещо, от което губя пряката връзка, защото в нашия живот не сме в състояние да отчетем всички параметри. Струва ни се, че трябва да виждаме всички причини, но не е така.

Въпросът е какво да правим, ако  възникне трудна ситуация? Да не се оглеждаме в миналото, а да работим със състоянието, което сме получили сега. Във всеки миг човекът е нов, всеки ден. Няма миг, който да прилича на другия. Това са духовни закони. От духовния свят към нас идват заповеди без никаква връзка с това, което правя в материалния свят.

Това разрушава цялата ни предишна система от представи за възнаграждението и наказанието. Изгражда се нов механизъм, в който сме свързани с истинските причини, с висшето управление, което организира целия ни живот.

Ако ни се случва нещо, не си струва да търсим причината в миналото. Ако дори ми се струва, че съм я намерил, то нима това ще ми помогне? На това основание ще направя още повече грешки в бъдещето.

По-добре е да кажа, че всеки миг идва свише, от корена на душата. И ако искам да си гарантирам нещо хубаво, бързо развитие,  трябва да повлияя на корена на душата си така, че оттам да идват само добри указания.

Миналото е минало и е потънало във вечността, повече не се занимаваме с него. А на мен ми е нужно в сегашното състояние да търся повече съединение с всички. Ако не съм в кабалистична група, сред хора, желаещи да се съединят в единната обща душа на Адам Ришон,  нямам никаква възможност да повлияя на живота си. Просто ще изпълнявам заповедите на висшата програма, без да знам откъде произхождат.

Ако искам да се свържа с духовните си корени,  съм длъжен да се намирам в правилна среда, за да се грижа за човечеството, за групата, привличайки всички към обединение. Тогава ще ми се разкрие системата, в която се намирам и откъдето идват към мен всички заповеди.

Ако се случи нещастие, не бива да се виним и самоизяждаме. Трябва да го приемем такова, кавото е и от това състояние още повече да се съединим с групата. Затова трябва да се намирам сред такива хора, които също искат да повлияят на съдбата си, да я разберат, да се издигнат над нея. Това е възможно.

Виждаме, че в този свят няма възнаграждение и наказание за минали постъпки. Престъпниците живеят прекрасно, а простият работяга, заработващ парчето хляб с пот на челото, страда. Опитва се да намери справедливост. Значи напразно е пропилял сили в неправилна посока. Няма на какво да се научим от този свят, той изцяло е построен върху измама.

Науката кабала ни учи на единствения начин да въздействаме на света – да намеря група от единомишленици и да започна да се обединявам с нея. Само със силата на нашето съединение ще можем да повлияем на висшата сила. И тогава тя ще промени реалността за всички нас.

Ние можем да направим такава революция без нито един войник и изстрел, без никакво насилие, само за сметка на единната висша сила. Ако се съединяваме в десетката, пробуждаме висшата сила да извърши поправяне над нас и над цялото човечество.

Възнаграждението е да се обединим и да почувстваме, че сме десет като един. Наказанието е, че не можем да го направим. Тогава, каквото и да се случи с мен, дори най-страшното, ще кажа, че това състояние е дошло отгоре и  е най- доброто, защото ме подтиква към любов и обединение с моята десятка.

Всеки миг е нов живот, ново състояние, в което трябва да работя в десятката. В такъв случай всякакви  събития, които са ми изпратени, ще възприемам като добри.

В десетката изграждам моята душа. Десетима приятели, желаещи да се съединят (приятел/ хавер от думата съединение/ хибур) изграждат помежду си механизъм, който се нарича душа. В него се разкрива силата на отдаване и любов, обединение, която управлява целото мироздание. Затова се нарича висша сила. Цялата съдба, всички събития ни водят само към реализацията на тази цел.

От програмата новини, 05.08.2019

 

[250672]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→

Мисълта е следствие, породено от желанието. (Баал Сулам, Шамати, статия 153 „Мисълта е следствие от желанието“).

Това  наистина е така, защото най-важното в човека е желанието. И мислите се появяват само, за да  реализират тези  желания.

Желанията се появяват в сърцето и ние слушаме само него. А мозъкът се включва само, когато е необходимо да реализира желанията, които възникват в сърцето. Затова желанието е главното, а умът е само спомагателен инструмент,  как да ги реализираме, как да постигнем желаното.

Следователно човек мисли само за това, за което  в него има желание и не мисли за онова, което не желае.

В нашия свят това е естествено. Можете да се обърнете към всеки човек и по неговото желание да отгатнете, какви са мислите му. Всички негови мисли са насочени само към реализиране на желаното. А в степента, в която в него има йерархия на желанията, можете да се досетите, кои мисли преобладават в него и кои не са толкова важни, с какво е зает в по-голяма степен, и с какво в по-малка. Тоест, желанията практически ни управляват.

Например, той никога не мисли за деня на смъртта, защото не я желае, а напротив, мисли, че е вечен, защото иска да бъде такъв. Тоест, винаги мисли за желаното.

Мисълта е спомагателна, второстепенна. Тя се е развила само, за да желае човекът нещо. И затова той развива разум, за да постигне желаното. Както се казва: за бития дават  двама небити. Защото този, когото бият, принуждават, заставят, става по-умен, защото търси път, по какъв начин как да се реализира.

Така   разумът винаги се увеличава, когато има големи желания. И обратно, ако няма желание, няма и много разум. Ето защо, ако искате да развивате децата си, трябва да събуждате в тях големи желания, а не да ги глезите.

Да глезите, означава да се опитвате да давате на детето нещата предварително, преди то само да ги пожелае. Напротив, нека да пожелае, нека малко да страда, нека да търси по какъв начин да реализира желаното. От това ще се развие умът му. Само така, а не по друг начин.

 

От урока на руски език, 14.04.2019

[249076]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - Няма коментари→