По аналогия със светлината и тъмнината в нашия свят, в духовните възприятия светлината и тъмнината (или денят и нощта) са усещания за съществуването или липсата на Творец, неговото господство или отсъствие, т.е. „присъствието или отсъствието на Твореца“  в нас.

С други думи, ако човек поиска нещо от Твореца и веднага получи каквото е поискал, това се нарича светлина или ден. А ако някой се съмнява в съществуването на Твореца и неговото управление, се нарича тъмнина или нощ. По-точно скриването на Твореца се нарича тъмнина, защото поражда съмнения и грешни мисли у човека, които той възприема като нощен мрак.

Истинско желание за духовност

Но истинското желание на човека не трябва да бъде към усещането на  Твореца и знанието. Неговите действия също са чисто егоистични желания, тъй като човекът няма да може да устои да се наслади на тези усещания и ще изпадне в егоистични наслаждения.

Истинският стремеж на човека трябва да бъде в получаването на сили от Твореца, за да се противопостави на желанията на своето тяло и ум, т.е. да получи вяра, по-голяма от неговия ум и телесни желания, толкова действена, сякаш той вижда и чувства Твореца и неговото абсолютно добро управление, неговата власт над всички творения. Но предпочита да не вижда явно Твореца и неговата власт над всички творения, защото това е против вярата и иска само с помощта на силата на вярата да върви срещу желанията на тялото и ума. И цялото му желание е Твореца да му даде сила, като че ли вижда Него и цялото управление на световете.

Наличието на такава възможност човек нарича светлина или ден, защото не се страхува да започне да се наслаждава, защото може да действа свободно, независимо от желанията на тялото, без да бъде вече роб на тялото и ума си.

Когато човек постига тази нова природа, т.е.  вече е в състояние да извършва действия независимо от желанията на тялото, Твореца му дава наслада чрез своята светлина.

Но ако тъмнината се е спуснала върху човека и той усеща, че няма вкус към духовните постижения и не е в състояние да усеща специална връзка с Твореца, и няма нито страх, нито любов към възвишеното – остава само едно : с ридания на душата да моли Твореца да се смили над него и да премахне този черен облак, засенчващ всичките му чувства и мисли, скривайки Твореца от очите и сърцето му.

Вик на душата

И това е така, защото викът на душата е най-силната молитва. И там, където нищо не може да помогне, т.е.  след като човекът се е убедил, че нито неговите усилия, нито неговите знания и опит, нито неговите физически действия ще му помогнат да влезе във висшия свят, когато с цялото си същество той чувства, че е използвал всичките си възможности и сили, едва тогава той стига до осъзнаването, че само Твореца може да му помогне, едва тогава в него идва състоянието на вътрешно ридание и молитва към Твореца за спасение.

Дотогава никакви външни усилия няма да помогнат на човек искрено да се обърне към Твореца от дълбините на сърцето си. И когато всички пътища пред него, както той чувства, вече са затворени, тогава се отваря „вратата на сълзите “ и той влиза във висшия свят – двореца на Твореца.

Затова, когато човек сам е изпитал всичките си възможности да постигне духовен възход, върху него се спуска състояние на пълен мрак и има само един изход –  самият Творец да му помогне.

Но докато, разбивайки егоистичното „Аз“, той все още не е постигнал усещането, че има сила, която го контролира, не е преболедувал тази истина и не е достигнал това състояние, тялото му няма да му позволи да се обърне към Твореца. И затова е необходимо да направи всичко по силите си, а не да чака чудо отгоре.

И това не е защото Твореца не иска да се смили над човека и чака, докато той се „пречупи“, а защото само след като изпробва всичките си възможности, човек натрупва опит, усещания и осъзнаване на собствената си природа. И той се нуждае от тези чувства, защото именно в тях получава и след това с тях усеща светлината от разриването на Твореца и Висшия разум.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Вътрешна работа, Молитва - Няма коментари→

Търсенето на щастие съпътства човечеството от самото му създаване, а напоследък това се превърна в тенденция. По тази тема има огромен брой  книги, курсове, семинари, но за повечето хора щастието си остава непостижима мечта.

В книгата си „Еклесиаст“ цар Соломон казва, че търсенето на щастие винаги върви ръка за ръка с търсенето на истина. Но на кого днес е  нужна тази истина? И за каква истина можем да говорим, ако всяко поколение създава за себе си правила, според които определя какво се нарича истина и какво лъжа, кое е добро и кое е зло, какво е удоволствие и какво е страдание?

Преди 100-200 години да имаш работа, дом, семейство и деца се считаше за щастие. Ако човек можеше да осигури за семейството си храна и покрив над главата, той беше щастлив. Не искаше нищо друго, освен това. И ако освен ежедневните дрехи имаше допълнителен костюм, това беше просто прекрасно!

После, за дрехите имаше  нужда от гардероб. В началото малък, по-късно личен, а накрая и отделен гардероб в своята стая. И не само това, много хора вече се нуждаят от гардеробна стая!

Каквото е било, такова и ще бъде.

Всъщност, днес на практика сме стигнали до предела на задоволеност, а човек все още е зает с консуматорство. Животът ни се превърна в безкрайна гонка. Преследваме удоволствията, но къде намираме  време за тях?

Живея в район, чието население е от средната класа. И виждам как в 7 часа сутринта съседът тича към колата си с детето, в едната ръка и с чаша с кафе в другата. Поставя кафето на капака, настанява детето в колата, води го на детска градина и бърза за работа.

Връща се в вкъщи най-рано в 8 или 9 вечерта. Кога той се чувства щастлив? Когато излиза с приятели веднъж седмично? Или когато веднъж в годината отива на почивка в чужбина за една седмица? Къде всъщност е онова  удовлетворение, което търси  през целия си живот?

Преди 3000 години цар Соломон е го формулирал много точно: „Каквото е било, това и ще бъде, и няма нищо ново под слънцето“. Което означава, че ако ти искаш просто да се наслаждаваш на този свят, винаги ще усещаш празнота.

Къде е щастието?

И така, какво излиза, че на света няма щастие ?

Не бързайте с изводите. Наистина всичко зависи от моето  отношение. Всъщност светът, който съществува извън мен, практически аз не познавам. И ако отношението ми е такова, че постоянно искам  да “отхапя” от него нещо за себе си, то той  ще стане  безвкусен. През цялото време търся какво още да взема за себе си, а в резултат на това се чувствам  празен. Полученото удоволствие е толкова временно, че по никакъв начин не води до усещане на щастие.

Все пак какво представлява  удоволствието? Нас ни удовлетворява  не  конкретното напълване, а  факта, че то е ново, всеки път. Жаден съм, гърлото ми е пресъхнало – първите няколко глътки ми доставят огромно наслаждение, а след това удоволствието  става все по-малко и по-малко. Тоест наслаждението възниква при съприкосновение  между  напълване и  желание. Началото на напълване на желанието – в това се състои целият ни живот и се усеща само в момента на обновяване. 

А ако  обновяването липсва, ако просто има само  само повторения ? Тогава възниква разочарование от живота, усещане за празнота и ние тръгваме към следващите удоволствия, които също се изпаряват като дим. На новата кола се наслаждавам един месец, на новото жилище – няколко месеца и после всичко това престава да ме радва, както преди. Дори отношенията с любимата съпруга изискват обновяване, затова отиваме на почивка, на екскурзия, накрая просто отиваме на гости у  някого.

Да живееш с широко отворени очи.

Как да подредя живота си така, че моето желание постоянно да се обновява и да се напълва с нещо ново? За да се събуждам  всеки ден като дете с широко отворени очи!

Като дете живеех в къща с голям двор. В двора растяха дървета, цветя, там  живееше и куче. От вечерта си представях, как  на сутринта ще скоча от леглото и ще изтичам в двора, за да се срещна с приятелите си. Ето в такова настроение искам да живея постоянно!

Възможно ли е това? Да, напълно е възможно. Всеки от нас неведнъж е отчитал, че ако той не получава, а отдава на другите, картината напълно се променя . Колкото повече даваш, толкова повече се наслаждаваш. Не раздаваш собствеността си, а даваш на другите топлината на своята  душа. За това няма никакво ограничение и винаги се намира  време. 

Създавайки общество, в което всички се грижат за всички, ние всъщност ще създадем верният източник на щастие. И този източник никога няма да пресъхне. Обновяването на отношенията между нас ще носи усещане за щастие. То винаги ще бъде тази сила на живота, която опъва платната на нашия кораб, докато се движим към по-светли хоризонти.

Предстои такъв живот, когато излизам извън себе си и чувствам всички останали. Сякаш се разделям с животинското си тяло, отделям се от него и влизам в духовно състояние, извън себе си. Живея вътре в другите и в това усещам безкраен живот и безкрайно щастие. Това е напълно различно измерение, над усещането за живота, смъртта и времето.

 Формулата за постигането на този живот е дадена от кабалистите отдавна : „Възлюби ближния както себе си“.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Известният философ Жан Жак Русо е казал: „Търсиш причината за злото? Тя е само в теб?“. И е бил абсолютно прав. Защото единствената разрушителна сила, която съществува в света, е нашият егоизъм.

Всички сили в света, с изключение на нашето човешко его, са естествени сили.  Според нашето разбиране сред тях има „положителни“ и „отрицателни“. Но всички те се задействат, поддържайки единния закон на природата и са в пълна хармония на неживото, растителното и животинското нива на съществуване на материята.

Залог за продължаване на живота

Струваше ни се, че тази хармония не съществува и затова винаги сме се стремили да унищожим някаква част от природата, която ни се струва вредна. Но горчивият опит от нашата намеса в природата ни показа, че всичко в нея е взаимосвързано и се намира в състояние на хомеостаза, или се стреми към него. Тоест на всички нива на взаимодесйствие между всички части и нива на материята съществува равновесие.

Освен това всеки обект има право на съществуване само ако вътрешните му параметри са уравновесени с външните. Когато това равновесие е нарушено, започва разрушаване на обекта. Този закон действа и на биологично ниво. Следователно запзаването на хомеостазата на всички нива на природата е залог за прoдължаване на живота.

Природата сама поддържа равновесно състояние между всички действащи в нея сили. И само човек със своите действия излиза извън рамките на това равновесие, причинявайки вреда както на себе си, така и на природата.

Единствената вредна сила

Единствената вредна сила в природата е човешкият егоизъм. Нито едно същество в природата, освен човека, не е егоистично. Дори когато едно изяжда друго, това се случва в съотвествие със законите на природата, които работят в него. То изяжда другото според естественото си, инстинктивно желание, а не с намерение да навреди.

И само човек се отнася към другите с намерение да им нанесе вреда, да използва, да експлоатира и дори изпитва удоволствие, когато е по-добре от другите. Само човек може да се наслаждава от мъката на друг човек.

И въпреки, че природата ни е приготвила всичко необходимо за съществуване, това не е достатъчно за нас, искаме да подчиним целия свят.

Тези свръхпотребности на човека, освен жизнено необходимите, са разрушителният егоизъм, заради който в света има войни, убийства, извършват се терористични актове, стотици милиони гладуват, умират без да получат медицинска помощ.

И днес дотигнахме прага, отвъд който светът няма да съществува, ако човекът не промени отношението си към него от егоистично получаване към отдаване.

Законът за съществуване на живота

Всеки жив организъм поддържа жизнеността на всички свои органи и дори на всяка своя клетка. Всеки орган и всяка клетка в организма съществуват сами по себе си, но заедно работят за общия организъм.

Такъв е законът за съществуване на всеки жив организъм. И това е истински алтруизъм. Защото в процеса на взаимодействие органите си „помагат“ и дори „отстъпват“ един на друг, когато това е необходимо за благото на целия организъм.

Защо ние, хората, не се държим по подобен начин и не правим лични компромиси заради общественото благо?

Факт е, че днес нашият егоизъм е достигнал максималното си ниво. И желанието за наслаждение в нас се проявява с такава сила, че не се съобразяваме с никого и с нищо, за да го удовлетворим.

Това ни доведе до криза във всички сфери на живота. И все пак тази криза не е наказание свише, а напомняне за необходимостта да се спазва закона на природата – да се консумира само необходимото за съществуването, предавайки излишъците на обществото.

Може да се каже, че ако всеки човек коригира своите намерения и действа не само заради себе си, а за благото на цялото човечество, ще получим само добро от природата. Защото ще се намираме в състояние на равновесие с нея на най-висшето ниво, на нивото на мислите.

Не дикатат, а осъзнаване

Проучванията на учените, с които кабалистите са съгласни показват, че алтруистите са само 10% от човечеството, останалите са егоисти. Но задачата е не да се принудят егоистите да отдават на обществото, а да им се помогне да осъзнаят факта, че тяхното благоденствие зависи само от благоденствието на обществото.

В крайна сметка човекът напълно зависи от обществото. Всичко, което прави, го прави само за да получи висока оценка от обществото, семейството, децата. Затова обеществото може да повлияе на всеки толкова много, че той да бъде принуден да промени поведението си от получаване на отдаване.

Ако околните го одобряват заради алтруистичните му постъпки и го укоряват за егоистичните, човекът просто няма да може да се държи егоистично. Той ще бъде принуден да действа за благото на обществото, за да заслужи одобрението на околните.

За да настъпят такива промени в обществото, ценността на алтруистичните действия трябва да бъде възхвалявана по всички възможни начини чрез държавните и обществени организации, и средствата за масова информация.

Единственият критерий за оценка на човека трябва да станат неговите действия за отдаване. Колкото повече действия за отадаване на обществото е извършил даден човек, толкова по-уважаван, известен и познат ще бъде на света и ще получава повече почетни награди.

Няма значение, че в началото това ще бъде изкуствен процес. С течение на времето под влияние на общественото мнение, дори без да иска, всеки човек неволно ще възприеме алтруизма като най-голяма ценност.

Благополучие за всички

В миналото комунистите искаха да осигурят по-добър живот за потиснатата част от обществото, като потискаха другата. И не успяха, защото действаха егоистично, тоест против законите на природата. В резултат на това вместо постигане на мир и хармония, се получи разпадане и омраза.

Защото благополучието не трябва да се постига чрез печалби на едни за сметка на други. А и губещите никога няма да спрат да се стремят да опитват да преборят победителите. Те могат само временно да бъдат забавени от слабостта на силите си. И наистина виждаме как светът през цялото време се тресе от масови демонстрации, протести, революции…

Истинско и дълготрайно благополучие може да се постигне само от всички и само чрез постигане на баланс с природата. Защото тогава човек ще получи такова вътрешно напълване, което не могат да му донесат никакви материални блага. И това ще спре всички войни, ще прекрати терора и ще изкорени омразата.

Такъв е законът на природата. И колкото по-бързо го разберем и започнем да живеем по него, толкова по-бързо и безболезнено ще преминем към нов етап на нашето съществуване. Съществуване в мир, благополучие и хармония със себе си и света около нас.

 

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Хората, които могат да предсказват бъдещето, винаги предизвикват интерес в нас. Дори ги гледаме с известна доза завист. Струва ни се, че ако можехме да предсказваме бъдещето, бихме могли да променим живота си към по-добро. 

Но всъщност познаването на бъдещето няма да ни помогне да поправим света или себе си. Ето защо кабала не се занимава с предсказания.

И каква е ползата, ако зная бъдещето? Нормалният човек е устроен така, че за него е по-добре да не знае какво го чака. Например, защо би искал да знае за предстоящите нещастия? Нима човек би искал да знае, че ще умре след няколко месеца?

Представете си какъв живот би имал след такава новина. Ако е сигурен, че предсказанието ще се сбъдне, това означава, че ще съкрати живота си за този период – от днес до деня на смъртта. Какво хубаво има в това?

Затова не си струва да завиждаме на гадателите. Освен това, обикновено животът им не е много добър. Те не са толкова щастливи, колкото обикновените хора.

Ако човекът наисина иска добро бъдеще за себе си и своите близки, трябва да го изгради в настоящето, сега, във всеки следващ миг. Тези негови действия ще определят по-нататък живота и бъдещето му.

От една страна това явление обаче съществува и съществува, за да ни обърка още повече. А от друга страна за да ни приближи до разбирането, че в природата има сили, излизащи от рамките на неживото, растителното и животинското ниво, до които сме ограничени.

И това ни кара да се замислим как наистина можем да се научим да управляваме нашето бъдеще, за да не бъдем в този живот просто като стадо, което отива на заколение, а да можем да балансираме и да формираме бъдещето си във всеки един момент и за по-дълъг период от време.

Преди всичко трябва да получим сили, които ще ни издигнат над природата и ще ни позволят да я управляваме. В природата действат две сили: добро и зло. Намирайки се между тях, ние с тяхна помощ формираме нашето състояние.

Ако се научим да управляваме тези две сили, използвайки ги като юзди и се държим на добрия път, към ясна цел, към абсолютна хармония с природата, ще можем да видим всичко. 

Пред нас ще се разкрие светът на безкрайността и ще го видим от край до карй. Но само при условие, че вземем юздите на управление в наши ръце и започнем да реализираме програмата на творението, идентифицирайки се с всичко, което се случва. 

В този случай бъдещето ще ни се разкрие и ние ще го разкрием със собствени сили. Светът ще ни се разкрие в момента, в който достигнем някакво вътрешно равновесие между доброто и злото.

Засега се намираме под властта на негативната, егоистична сила. Тя ни заключва в своя пашкул, в своята черупка и ние виждаме само нашия ограничен живот в този тленен свят.

Ако искаме да разкрием за себе си нов свят и да влезем в безкрайното измерение, трябва да добавим в него положителната сила, която ще ни разкрие нови хоризонти. Това е мощната сила на участието, любовта, която ни помага да излезем от черупките си и да почувстваме цялата вселена.

Тогава ще започнем да живеем едновременно във всичко времена: минало, настояще и бъдеще, защото в това състояние, когато балансираме положителната и отрицателната сили, времето изчезва. И човекът става безсмъртен, защото се включва в баланса между двете вечно съществуващи сили – добро и зло, и започва да живее в друга реалност, не в животинското тяло, а в душата, която е вечна.

Тялото на човека е просто биологична маса, както при всяко животно. Неживата, растителната и животинската степени на природата живеят и умират, погълнати от егоизма си всеки ден. В деня на нашето раждане вече сме обречени на смърт. Но душата не е!

Душата е равновесие между две сили: добро и зло в средната линия. И това равновесие е любовта, която е вечна. Нейното постигане е нашето бъдеще и нашата съдба.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Курсът „психология на щастието“ счупи рекордите по популярност в Йейлския университет – за него се записаха над 1200 студенти.

Човечеството упорито се стреми към щастие, покорявайки нови върхове, но всеки път, правейки равносметка, нещо не ни достига. Защо? Ние сме единственият интелигентен вид на планетата с огромен потенциал и в същото време най-нещастният.

Задълбочено изучавахме собствената си психология, похарчихме стотици милиони долари за изследвания, създадохме цяла наука за щастието, но така и не сме го „хванали за опашката“.

Вярно е, че през последните десетилетия бяха разрушени много митове и заблуди. Например учените установиха, че богатството и консуматорството са само заместители на щастието, а гените и външните обстоятелства не са всички негови компоненти.

Нещо повече, мащабни проучвания показаха, че щастието не е само психологичен феномен, а по-скоро наше общо достояние, пряко произтичащо от добрите, хармонични отношения между хората.

През последните години прочетох много доклади, разгледах статистически данни и видях как учените поставят все нови и нови щрихи върху картината на човешкото щастие. Въпреки, че всъщност тя е очертана отдавна.

Накратко, „щастието е любов“. Казано съвсем не от поет, а от харвардския професор Джордж Вейлънт, чийто екип обработва 75-годишни статистически данни за пет поколения. Това определение ми хареса. Много други изследователи го повтарят.

По този начин постепенно се избавяме от илюзиите. Психологическите упражнения за учениците, разбира се, имат определен ефект, но много по-ценен е ключовият фактор – позитивната среда, пропита от взаимна грижа и подкрепа. Тя оказва огромно влияние върху тонуса, здравето и чувството за щастие.

Но защо тези открития не ни помагат да станем по-щастливи? Защо теорията, подкрепена с множество емпирични доказателства, не успява да направи кардинален пробив?

Защото в търсенето на щастие се сблъскваме със собствената си природа… и безсилно отпускаме ръце. Тя е господар, тя ни води и общо взето не се интересува от фактите и разума. Можем само да я смекчим, успокоим, „умиротворим“ за известно време, но в основата си тя е ненаситна.

Психологията спира дотук, след като е достигнала естествените си граници. И тогава започва науката кабала, която ни позволява да подчиним човешкия егоизъм, да се измъкнем изпод властта му и да намерим щастието на друго ниво. Щастие, което не е ограничено от задушаващата сила на себелюбието, безгранично щастие.

Надявам се, че някой ден Йейл ще говори за това. 

С уважение Майкъл Лайтман

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Понятието „училище“ в съвременния му смисъл се появява едва през втората половина на XVIII вek по време на индустриалната революция. Повсеместното преминаване към машинно производство създаде огромно търсене на работници и училището започна да осигурява „на конвейр“ работна ръка за индустрията.

Но днес този модел е не само остарял, той отдавна е изживял своята потребност! И не става дума за това, че изискванията към работещите в предприятията са се променили.

Принципите на училищната система са сбъркани от самото начало. Те не възпитават у детето правилно отношение към себе си и към света. Резултатът от това е плачевен и ние го виждаме с очите си: образователното ниво е по-ниско от всякога, нивото на насилие и омраза между нас е извън граници, семействата се разпадат, състоянието на екологията е катастрофално… Можем да изброяваме дълго.

Ето защо днес се нуждаем от напълно нов подход към възпитанието и образованието. Какъв е той? На първо място, това е промяна на приоритетите – възпитанието да изпревари обучението.

Защо? Защото без това е невъзможно да оцелеем в новия, глобален, интегрален свят.

Трябва да заменим всички наши образователни програми „Опазване на околната среда“ с образователни програми „Човекът, като неразделна част от природата“. В края на краищата не става въпрос за почистване на природата от замърсяване или за възстановяване на екосистемата, а за създаване на интегрална система, в която всичко е „една природа“, а не „човек и природа“.

Нуждаем се от нова парадигма на света, която да внуши на всички разбирането, че благосъстоянието на всяка клетка и всеки орган, от индивида до държавата, зависи от сътрудничеството и грижата за общото благо.

Във всички образователни институции, от детските градини до университетите, в учебната програма трябва да се въведе нов предмет – взаимна отговорност или взаимно поръчителство.

Ето и основните му принципи:

Възпитание на индивида

Предназначението на училището не се ограничава до предаване на сухи знания за получаване на диплома. Училището трябва да възпитава човек, който разбира обективната реалност на света и който да може да преодолява отчуждението, да умее да изгражда силни и здрави връзки с другите хора.

Влияние на обкръжаващата среда

Детското обкръжение е основният фактор, който оказва влияние върху детето. Ето защо е необходимо да се създаде мини-общество сред децата, малко семейство, в което всеки да се грижи за всеки . Детето, израснало в такава среда, разбира колко е важно да се изгражда същото общество и извън класната стая. Децата растат под влиянието на родители, учители, средства за масова информация и външното обкръжение. В повечето случаи примерите, които детето получава от тази среда, не съответстват на принципите на поръчителството. Ето защо трябва да се погрижим на детето да се дават положителни примери.

Възпитателят

Не учителят е този, който управлява образователния процес, а възпитателят. Той трябва да бъде възприеман от учениците като „един от тях“. Само тогава той ще може постепенно да повишава нивото на тяхното съзнание. Принципът „един от нас“ работи добре, когато децата и възпитателите общуват „в кръг„ и разговарят като равни.

Удължен учебен ден

Учебният ден продължава в групова допълнителна подготовка. През целия ден децата са заедно във всички дейности – учене, отдих, хранене и игри.

Общият успех

Успехът на възпитателния процес се определя от постигането на уважение един към друг и интегриране в единна хармонична система. Успехът на всяко дете се измерва с приноса му към обединението на общността и с резултатите, постигнати от групата като цяло. В такава хармонична система, всяко дете може да намери своето специално място и да реализира скрития в него потенциал. Така се създава среда, в която цари приятелство и сътрудничество, вместо съперничество.

Стил на учене

Необходимо е да се редуват  традиционният стил на учене по маси и чинове, с ученето в кръг. 

Малки учебни групи с няколко преподаватели

За предпочитане е всяка група да бъде придружавана от двама преподаватели и психолог, специализиран в областта на груповата и социалната психология.

Ролята на учителя

Учителят обучава децата и заедно с тях преминава през училищната програма. Той трябва да бъде възприеман като приятел, а не като страшилище. Изкуството на учителя е да създаде особена атмосфера на любопитство, в която децата са нетърпеливи да научат повече за света. Добре работеща техника е обсъждането в общи беседи.

Учене чрез игра

Чрез играта децата се развиват и разкриват взаимовръзките в материята. Чрез играта детето опознава света по-добре, тъй като най-успешното учене е ученето чрез преживяване. Ето защо  е необходимо да се използват игрите като основен метод при работата с деца. Принципите, които са заложени в него са: моят успех зависи от другите, успехът на другите зависи от мен, за да постигнем резултат, е необходимо да вървим един към друг.

Образователни екскурзии

Веднъж седмично да се организират екскурзии: сред природата, в парка, във фабрика или завод, в зоологическа градина или земеделски район, във филмово студио или снимачна площадка, в театър, в операционна зала, в болница, в родилен дом, в държавни учреждения, в музей, в старчески дом и т.н. Полезно ще бъде всяко място, където децата могат да се срещнат с реалния живот. Екскурзията трябва да бъде придружена от обяснения, последвани от съвместно обсъждане на видяното. Такива екскурзии ще подготвят детето за интегриране в „големия“ свят.

По-големият учи по-малкия

Най-горните класове се заемат да подпомагат по-долните, а последните от своя страна учат още по-малките и т.н. Благодарение на това всички се чувстват равностойни партньори в общия процес, наречен живот. Основното знание, което трябва да се усвои, е свързано със системата на отношения между хората.

Ситуации от ежедневието

Като част от учебния процес децата трябва да упражняват всички ситуации, които възникват в реалния ежедневен живот. Те трябва да се научат да анализират проявите на завист, борбата за власт, измамата и други ситуации. Това ще помогне на детето да се отнася с разбиране и емпатия към другите. То ще осъзнае, че другите също могат да бъдат прави, въпреки че в този момент не е съгласно с тяхното мнение. То ще осъзнае, че утре и то може да се окаже в подобна ситуация и че всеки човек и всяко мнение имат място на този свят. В резултат, това ще му помогне да се отнася към останалите с търпение и разбиране.

Анализ на поведението

Дейностите, в които участват децата, се заснемат и след това се гледат заедно. По този начин децата свикват да виждат себе си отстрани и да реагират адекватно в различни ситуации. Освен това те се научават да изследват вътрешните си промени и развиват способност за самоанализ.

Родителска подкрепа

Процесът на обучение се осъществява с подкрепата и участието на родителите. Ценностите, които се възпитават в училище, трябва да бъдат активно подкрепяни в семейството. За да се заздрави веригата дете-родител-възпитател е нужно да се организират редовни срещи-дебати с родителите.

Подготовка за семеен живот от ранното юношество 

От 11-годишна възраст децата започват да се подготвят за бъдещия семеен живот. Приоритетната тема на обучението е „Разбиране на психологията на противоположния пол – основа за разбирателство в семейството“.

Курсове за възрастни

За да се адаптира към интегралния свят, човек трябва да премине през процес на обучение. Всеки човек трябва да придобие знания за тази световна интегрална система и да може да използва тези знания на практика. Дори не става въпрос за дисциплините, които ще бъдат включени в програмата за обучение, основното е подходът. Същите история и география, представени в проекцията на интегралния свят, ще помогнат за радикална промяна на светогледа на учениците.

За интеграцията в новата реалност са необходими знания по социология, психология, биология и дори физиология: „човекът като интегрална система“, „взаимодействие на системите „човек“ и „общество“. Разнообразните системи на заобикалящия свят и взаимодействието на човека с тях – всичко това ще помогне на човека и обществото да се адаптират в глобалния свят.

Основното е да се научим да виждаме пълната картина на света. В този свят не съществуват изолирано физика, география, биология, човек, правителство, общество. Всичко това е едно неразделно цяло. Всички – и преподаватели, и работници – се нуждаят от интегрално ограмотяване! Без това знание човечеството се държи като раков тумор. Ние изяждаме самите себе си. Изхвърляме храна и в същото време гладуваме. Разработваме лекарства и усъвършенстваме оръжия. Говорим за хуманност и в същото време подлагаме хората на електрически шокове.

Какво би станало, ако променим егоистичния мироглед с интегрален? Ако използваме продуктите по предназначение и следователно произвеждаме по-малко? Ако спрем да произвеждаме оръжия и отбранителни средства? Ако намалим разходите за полиция, затвори и адвокати? Защото тогава съвсем естествено ще има милиони… безработни.

Програма за заетост

Днес един от всеки трима души на планетата е беден или безработен. Безработицата е един от основните фактори за увеличаване на броя на разводите, депресията, престъпността и липсата на социална стабилност.

Икономическият спад удря не само джобовете на гражданите, но и тяхното психическо здраве. Депресията се увеличава. По данни на СЗО депресията заема първо място сред заболяванията, като изпреварва онкологичните и сърдечносъдовите заболявания.

Ето защо е необходимо да се започне работа по нов модел на програма за заетост. Същността на този модел е процесът на социална адаптация. Такива програми са необходими като инструмент за промяна на социалното съзнание на обществото като цяло. Негативният образ на безработните, който днес цари в обществото, трябва да изчезне. Това ще върне на безработните хора предишното им самочувствие и солидарност с обществото. Чувствата на огорчение, обреченост и горчивина, които могат да доведат до безпокойство и отчаяние, ще бъдат заменени с чувство за принадлежност и чувство за дълг.

Програмата на курса трябва да включва следните дисциплини: „Съвременни социални промени“, „Ново социално мислене“, „Развитие на междуличностния диалог“, „Създаване на семеен бюджет“ и др. Курсовете по интегрално образование са и място за придобиване на професията възпитател, учител, инструктор. Не е нужно да работите повече – трябва да се научите на интеграция и взаимно сътрудничество.

Курсове за служители на предприятия

Изследванията показват, че съвместните дейности укрепват връзките между служителите и носят осезаеми ползи за цялото предприятие. В същото време слабите връзки и борбата завласт водят до неуспехи и провали. Ето защо основната цел на курса за служители на предприятия е да научи на колективно мислене и съвместно вземане на решения. В резултат на това комуникацията ще започне да се подобрява, както в рамките на производствения екип, така и между екипа и ръководството на предприятието. Новата атмосфера ще доведе до повишаване на мотивацията, удовлетворение от работата, съпричастност и лична отговорност. Екипът ще почувства важността и стойността на всеки служител. Вследствие на това ще се засили връзката на служителите с предприятието, ще се увеличат икономията на ресурси и производителността на труда, ще се подобри опазването на околната среда, ще се подобри системата на взаимоотношения с доставчици, клиенти и др.

В рамките на интегралното образование е възможно да се предлагат допълнителни курсове за предприятията: „лична, семейна и обществена психология“, „отношения между деца и родители“, „брачни отношения“, „рационално домакинство“.

Курсове за пенсионери

Населението на света застарява. Според прогнозите на ООН до 2045 г. хората на възраст 60 години ще бъдат повече от тийнейджърите под 14 години. Нараства и броят на дълголетниците на възраст 100 и повече години. През 2009 г. те са били 454 000. Експертите на ООН смятат, че след 40 години те ще бъдат над 4 000 000. Това е нормален, естествен процес. Въпросът е: как да помогнем на възрастните хора да се интегрират в новия глобален свят? Как можем да направим така, че нашите родители, баби и дядовци да не се чувстват откъснати от новата глобална реалност? В края на краищата в света няма нищо излишно или ненужно.

Отдавна е известно, че много от болестите и неразположенията на възрастните хора възникват в резултат на самотата, чувството за ненужност, откъсването от децата и внуците. Все повече доказателства показват, че социалните връзки имат решаващо влияние върху здравето на индивида и обществото. Правилните взаимоотношения в обществото увеличават продължителността на пълноценния, радостен живот. Днес това е по-актуално от всякога, тъй като светът се движи към състоянието „всички сме едно семейство“.

Курсът, който включва всички аспекти на правилното взаимодействие в интегралния свят, ще компенсира онова, което днес липсва на нашите възрастни: социална активност, възможност за предаване на натрупания опит, ефективно взаимодействие с новото поколение и най-важното – уважение и любов от страна на децата, внуците и цялото общество. Програмата на курса включва много компоненти от обичайния курс за „възрастни“, като се отчитат особеностите, характерни за хората в пенсионна възраст.

Рехабилитация на затворници

Броят на затворниците в много страни по света непрекъснато нараства. Броят на затворниците рецидивисти също нараства. Не е тайна, че вместо да се поправи, човек в затвора развива криминални умения и връзки. В резултат на това затворът се превръща в наказание не само за престъпника, но и за обществото като цяло. Необходима е специална програма за обучение, за да се реабилитират затворниците. Затворът не трябва да бъде място за наказание, а място за превъзпитание. 

Програмата трябва да включва: психология, обществени науки, икономика, брак и семейство, управление на кризи и родителство. Преподавателите трябва да бъдат опитни педагози и психолози. Учебният процес включва работа с учебни материали и полагане на изпити. На по-напреднал етап лишените от свобода, които успешно са завършили курса, могат да бъдат наети като обучители на непълнолетни затворници. Взаимодействието между реабилитирания възрастен и непълнолетните правонарушители ще бъде ефективно средство за превъзпитание. Успешното завършване на такива курсове може да бъде решаващ фактор за намаляване на присъдите или за предсрочно освобождаване.

Няма съмнение, че по този начин ще бъде възможно да се прекъсне порочният кръг, в който попада извършителят на престъпление. За това, което се случва със света, са виновни всички. Няма престъпници, няма жертви, всеки е абсолютно еднакво отговорен за лошото и доброто. Защото живеем в интегрален свят, а свойството на интегралния свят е „кръгът“, отсъствието на начало и край. Следователно няма кой да бъде обвиняван – всички явления в човешкото общество са провокирани от всички.

Трябва да проумеем същността на цялата интегрална система и да започнем да се отнасяме към всички по различен начин.

Вземане на решения

В идеалния случай решенията трябва да се вземат на кръглата маса, когато всеки може да погледне в очите на всеки. Днес всички ние – както правителствата, така и обикновените граждани – се налага да осъзнаем, че няма друг начин за решаване на социалните проблеми, освен да обсъдим нуждите на всички заедно на кръглата маса (ако не физически, то метафорично). На маса, на която никой не командва, всички са равни и имат еднакъв статут.

Трябва да помним, че всички зависим един от друг и сме отговорни един за друг като членове на едно семейство. Проблемите, които ни застигат на всяка крачка, не са причини, а симптоми на истинската болест – липсата на сплотеност и взаимна отговорност един за друг. Ето защо днес е най-важно да решим проблемите си във формат „кръгла маса,“ един по един, по реда на приоритетите. По този начин постепенно ще изградим общество, което ще се ръководи от принципа на взаимното спонсориране.

Под „кръгла маса„ разбираме механизъм за вземане на решения по въпроси, които засягат интересите на всички социални групи в обществото, както и място, където тези социални групи се срещат помежду си. За да решим минималния проблем и да осигурим задоволяване на потребностите на всички, трябва да седнем заедно – икономисти, политици, социолози и т.н., както и народни представители – на една „кръгла маса“ и да помислим кои са сега основните потребности на нашето голямо семейство.

На първо място е нужно да се изготви списък на националните приоритети. Механизмът на съставянето му трябва да бъде абсолютно прозрачен и ориентиран към постигане на максимално благосъстояние на всички слоеве от населението – само в този случай решението на кръглата маса ще получи широка подкрепа от обществото. Въз основа на този ред на приоритетите, следва да се формира държавният бюджет, наред с други неща.

Средства за масова информация

Изследванията в областта на психологията и социалните науки показват, че обкръжаващата среда е решаващ фактор за човешкото развитие и в крайна сметка определя ценностната скала на човека. Обществото, в което се намираме, диктува модата, потребителската култура, външния ни вид, свободното ни време. Социалните норми, според които се държим и дори посоката на мислите ни са продиктувани основно от средата. А медиите играят важна роля за формирането на общественото мнение. Днес, с напредването на технологиите, достъпността, скоростта и обхватът на разпространение на информация са наистина неограничени. Това може да донесе както безценни ползи, така и непоправими вреди.

Твърдението, че медиите са само носител на информация, а не на идеология, не издържа проверката. И ние го виждаме на всяка крачка. Един от най-острите проблеми на съвременните медии е проблемът с насилието. Сериалите, музикалните клипове, филмите и дори анимационните филми, които заливат интернет, са изпълнени със сцени на насилие и жестокост. Не толкова отдавна редица анимационни филми, с които са израснали цели поколения, бяха забранени за показване на деца.

Но забраните няма да решат проблема. Необходимо е пълно преориентиране на медиите. Жестокостта, индивидуализмът и конкуренцията трябва да отстъпят място на съпричастността, сътрудничеството и доверието. Ето защо е толкова важно медиите да вземат активно участие в разпространението на концепциите на ново социално мислене.

Става дума за един напълно различен свят, за едно различно човечество. Това наистина е интегрално взаимодействие на всеки с всеки, но то се случва най-вече с одобрението и внимателната, съпричастна подкрепа на медиите. Това е най-важното нещо. По медиите можем да преценим дали сме близо до тази цел или сме далеч от нея. Към днешна дата, уви, ние сме противоположни на интегралността.

 

 

 

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание на децата - Няма коментари→

Понякога в живота се случват събития, които сякаш са подготвени от някого, а в други случаи, напротив, изглеждат като нелеп инцидент. В източните философии и религии съществува понятието „карма“. Арабска поговорка гласи: „Не можеш да избягаш от това, което ти е отредено свише“.

Но дали съдбата ни наистина е предопределена, като вече заснет филм или може да бъде променена?

Кабалистите казват, че целият житейски сценарий е написан предварително, но човек сам определя под каква форма ще се спусне върху него. За разлика от неживата материя, растенията и животните, които са във властта на „сляпата съдба“, т.е. на безусловното висше управление на природата,  на човека е дадена свободна воля.

Съгласно теорията на Дарвин, както и на някои други програми, в процеса на еволюцията природата движи всичко. Но човекът, за разлика от всички останали, може да вземе съдбата си в свои ръце. Ако не го направи, той живее като животно, намиращо се под абсолютния контрол на природата, без да има възможност да повлияе на съдбата си, в която всичко е предварително предопределено.

Човекът в този случай реагира инстинктивно на всички събития в живота, без да внася нищо ново от себе си. Той е като машина, чието поведение е известно предварително.

Но ако внимателно изучим всички наши системи: психология, физиология, всички наши свойства, бихме могли да прозрем нашите решения и реакции към всички житейски ситуации.

Засега вярваме повече в кармата мислейки, че всички страдания и наслаждения, които изпитваме, ни се изпращат в зависимост от извършените грехове или добри дела.

В действителност ние сме само като машина, която се влияе от определени външни фактори и сили. И само те определят какво ще се случи, докато от нея нищо не зависи. Така живеят 99,99% от всички хора по света.

Но сред тях има и хора, които разбират, че кармата няма нищо общо. Те могат да вземат съдбата в свои ръце и да реагират не инстинктивно, въз основа на естествените си свойства, а да се издигнат над изконната си природа, дори да ѝ противодействат. Такова поведение е съвсем различно от поведението на обикновените хора.

По принцип човек може да излезе от тази автоматична предопределеност. Това е много трудно, но е възможно въпреки, че не е по силите на самия човек, а се случва с помощта на специална сила, която съществува в природата и се нарича „светлина,  връщаща към източника“. (Как да я привлечем към себе си е отделна тема).

Тази сила започва да действа върху нас, когато искаме да се издигнем над собствената си природата. Вътре в нашата природа всички сме просто роботи, действащи според зададена програма.

Ако привлечем тази особена сила към себе си,  придобиваме допълнителна, по-висша природа – отдаване, обединение, любов. Това ново свойство ще започне да ни развива, ще бъде допълнение към нашите лични качества и програма на живот.

Тогава ще спрем да вървим инстинктивно по течението, което ни носи от раждането до смъртта. Ще започнем да живеем по различен начин: във взаимодействие с новото  за нас управление, висшето управление на природата, реагирайки на неговото влияние и постигайки съвсем различни резултати в живота.

Вече няма да е необходимо да вярваме в кармата. Ще разбираме ясно причините и следствията от нашите постъпки. А плашещата с неопределеността си съдба ще се превърне  в поредица от планирани събития, които ще изградим със собствените си ръце.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Ако разберем историята на нашето развитие, неговата тенденция и осъзнаем, че природата ни води към хармония, към това човекът да възстанови равновесието в нея, вместо да предизвиква обратния ефект, тогава ще знаем как трябва да се отнасяме към природата на нейното неживо, растително, животинско и най-вече на човешко, т.е. на социално ниво; как трябва да изградим нашето общество, така че то да влияе на цялата природа и да я доведе до хармония.

Когато започнем това движение, всичко около нас и вътре в нас веднага ще стане балансирано: здравето, психологията, физиологията на човека, отношенията със семейството, децата, околните, с държавата и света. И в същото време всички закони на света, включително екологията и климатът, ще се балансират.

Ще започнем да усещаме цялостното движение на природата – над материята, над времето и пространството. Днес дори физиците говорят за това по принцип: всичко зависи от всеки от нас, тоест от наблюдателя.

Ако променим наблюдателя, ако му дадем друго свойство, противоположно на омразата, т.е. любовта и той успее да управлява тези две свойства по средната линия, ще се издигне над нашата природа и ще започне да изпитва състояние на вечност, на съвършенство.

Тогава наистина ще разберем към какво ни тласка тази наша природа, защото нейният план е много по-висш от това, което собственият ни малък разум е в състояние да осъзнае. Ето до какво ще стигнем.

От беседата: „Телефонът звъни. Как да направя революция“

[308178]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - Няма коментари→

Човек прекарва в сън една трета от живота си и през цялото това време сънува, въпреки че не помни повечето от сънищата.

Много митове и приказки са натрупани около сънищата, това явление е вълнувало човечеството през цялата му история. Да разшифроват сънищата са се опитвали древните римляни и гърци. Но досега този феномен остава загадка. И така, какво са сънищата? Откъде и за какво идват?

Сънищата са сериозна работа

За сънищата се говори и в Тора: сънят на Яков, сънищата на Фараона и неговите министри. Сънят е естествено явление, но понякога възприемаме сънищата като нещо несериозно, като някакви нереални видения.

Кабалистите казват, че в съня мозъкът обобщава цялата информация, която е получена през деня и това възприемаме като сънища. Тези данни, определени вибрации, възникващи в мозъка без връзка с реалната материя, получават специални форми и затова виждаме необичайни картини: хора, животни, странни събития.

Всичко това е следствие от факта, че сънят, за разлика от реалността, няма материална основа. В него всичко се случва сякаш във въздуха, без връзка с нашите конкретни желания. Освен това в съня може да се проявят желанията, които бихме искали да реализираме, но не можем. А също и страховете, от които не можем да се освободим, всякакви фантазии, преживени приятни и неприятни преживявания.

Сред тях има и такива, за които бихме искали да забравим. Може би в реалния живот сме успели, но подсъзнателно те още живеят в нас. Следователно когато спим, откъсвайки се от реалния свят и когато обкръжаващата ни среда не ни влияе, всички тези страхове и преживявания се събуждат в нас и оживяват в съня.

Сънищата могат много да разкажат за човека: за неговото вътрешно състояние, желания, мисли, всякакви планове, страхове, пречки. Когато е под хипноза, той може да се изследва и да се извлече много информация от него. В това състояние човек губи контрол над себе си и се отваря за изследване.

Има ли пророчески сънища?

Във всеки от нас има вече заложена програма за всичко, което ще се случи с него до края на този живот, а може би и по-нататък. И ако човек има специални способности, които му позволяват да види бъдещето, тогава той може да го предскаже. В реалния живот бъдещите състояния още не са се проявили, но можем да ги видим в сънищата.

В историята има такива пророци. Хората през вековете са ги използвали, но накрая обикновено са ги убивали заради нежелани прогнози. И не е случайно, че бъдещето е скрито от нас. Защото ако човек знае бъдещето си, той просто ще се самоубие, защото животът му би изгубил смисъл. Затова природата ни е лишила от способността да виждаме бъдещето.

С помощта на науката кабала имаме възможност да подобрим бъдещето си. Можем да се издигнем над програмираната ни съдба при условие, че се издигнем на нивото, където е съставена тази програма на бъдещето, можем да проникнем в този „компютър“, в правилната папка и да препрограмираме живота си.

Тогава ще можем сами да планираме предстоящите междинни етапи и да променим всички състояния, през които преминаваме, с изключение на последното. Крайното състояние се отнася до по-високото ниво, което не можем да постигнем сега.

Науката кабала ни обяснява, че това е най-доброто, съвършено състояние. И ако искаме да напреднем към него по добрия път, трябва да го изучим и от това да разберем как постепенно да реализираме това прекрасно бъдеще на всеки етап от нашето развитие.

Понеже започвайки от днес, аз вече мога да привлека към мен фрагменти от доброто бъдеще и да ги реализирам точно сега в живота си. С това се занимава науката кабала, като ни обучава как да реализираме нашето добро бъдеще.

Не можем без сън

Човек не може да живее без сън. След няколко безсънни нощи той започва да губи разсъдъка си, мозъкът не е в състояние да функционира без почивки за сън.

Факт е, че нямаме друга възможност да преминем от състояние в състояние, без да ги разделим със сън. Ако го обясним с термините на науката кабала, то състоянието на човека, духовното стъпало, на което той се намира се дели на две части: горна, която се нарича ГАР и долна, която се нарича ВАК.

В горната част човек е буден и действа активно, получава и отдава, обменя чувствена и интелектуална информация с обкръжението си. Но за да промени активното си състояние, има нужда от почивка за сън. И сънят е като най-долната част на стъпалото, ВАК, изчезването на светлината хохма.

Това е подобно на автомобил със стандартна скоростна кутия, която през цялото време трябва да преминава през неутралната предавка при прехода от първа скорост към втора и от втора към трета. Между тях винаги има неутрална скорост, това е сънят.

Не е случайно, че хората спят по 8-10 часа в денонощието. Който спи по-малко от 6-7 часа вече се чувства зле. И това може да бъде дори духовна пречка. Но самият сън и сънищата са материални явления, които се отнасят към нашия егоизъм.  В тях няма нищо духовно.

Въпреки това не може да се каже, че в съня си човека става като животно, той е просто спящ човек. И няма значение дали вижда сънищата си или не, главното е, че те преминават през него. Затова той се събужда готов за следващия ден. А по време на съня природата е подготвила в него всички инструменти, необходими за изпълнение на новата задача.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Здраве - Няма коментари→

Великият кабалист на 20 век Баал Сулам пише в своята статия „Свобода на волята“:

„Въпреки, че всеки от нас има своя вътрешна основа, в действителност нейните сили се проявяват само под въздействие на обкръжението. И в обществото човек е като глина в ръцете на грънчар“.

Тоест именно обществото формира нашите вкусове и навици, въпреки че ни се струва, че ние сами ги избираме. Ето защо изборът на обкръжение играе решаваща роля в нашия живот. Всъщност от обществото, което сме избрали, зависи цялата ни  бъдеща съдба.

Както пише Баал Сулам: „Първоначално на човек е дадена свобода да избере среда от такива книги и учители, които да предизвикат в него добри мисли. И ако не го направи, а е готов да влезе във всяка произволна среда и да чете всяка случайна книга, то непременно ще попадне в лошо обкръжение или ще прекара време в четене на безполезни книги, които са повече и те са много по-приятни.

В резултат на това образованието му задължително ще стане ужасно и той ще започне да извършва глупави постъпки. И разбира се, той ще бъде наказан не за лошите мисли и дела, за които няма избор, а за това, че не е избрал добро обкръжение“.

Какво да изберем?

Когато на един от моите уроци изучавахме тази статия, един мой ученик попита с недоумение: „Каква е целта на онези, които в последно време се опитват да променят социалните приоритети, поставяйки под въпрос ценностите, които са приети за даденост в продължение на хиляди години?

В крайна сметка мъжете днес искат да бъдат жени, жените искат да бъдат мъже, децата искат да бъдат третирани като котки, а учителите трябва да изпълняват всякакви капризи на децата. До какво ще ни доведе това? До какво можем да стигнем?“

На това отговорих просто и директно: „Ако това продължи, ще станем по-лоши от животните във всички отношения“ И обясних, че ние, хората, имаме свойства, които превъзхождат нивото на животните. Това ни е дало възможност да развием културата, науката, изкуството, етиката, държавността, тоест всичко, което наричаме цивилизация.

Когато обаче използваме неправилно тези качества, не според тяхното предназначение, ние деградираме и ставаме по-лоши от всяко животно. Например когато прилагаме човешкия морал към животинските инстинкти.

Инстинктите действат в нас по същия начин, както във всяко животно и нямат нищо общо с морала. Но ако започнем да разсъждаваме дали проявата на нашите природни инстинкти е морална или не, по този начин изкривяваме възприятието си и създаваме изкривяване в социалните отношения.

Животните не си задават въпроси за пола и не се чудят към какъв вид принадлежат. Те са просто такива, каквито ги е създала природата. И когато приписваме морал на биологията, която е царство на чисто природните инстинкти, създаваме объркване и объркваме себе си. Което се отразява негативно на нашите взаимоотношения.

Да се издигнем над реалността

Ние, хората, можем да се издигаме над реалността или да паднем под нея. Ако спрем да се занимаваме с животинското ниво и съсредоточим вниманието си върху човешкото ниво, тоест върху подобряване на обществото чрез по-голяма сплотеност и взаимна грижа един за друг, по този начин ще издигнем човечеството над цялото творение. Така ще дадем положителен принос на света, в който живеем.

И обратното, ако вместо това се занимаваме само с нашето биологично ниво, ще паднем на ниво дори по-ниско от животинското, защото с това ще разрушим нашето общество, ще развратим морала и дори ще навредим на биологичното си тяло.

Единственият начин да оправим всичко е да започнем да се занимаваме не с телесните проблеми, а с проблемите на ниво Човек. Ако се погрижим за повишаване на социалното сближаване и взаимната отговорност, хората ще придобият твърдост в разбирането кои са и как трябва да се държат.

Това ще направи по-спокойни и щастливи всички. Ще почувстваме такава връзка помежду си, ще се издигнем на такова ниво на нашето единство, че ще спрем да се чудим дали сме мъже, жени или котки.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Мъжът и жената - Няма коментари→