Въпрос: Кабала утвърждава, че нашият свят се е образувал в резултата на това, че световете са се спуснали от света на Безкрайността по 125- те стъпала. Кога се е случило от гледна точка на времето?

Отговор: За време може да се говори само започвайки с момента на създаване на нашата Вселена, а до тогава време не е имало. Това се потвърждава от последните открития на квантовата физика. Нашият свят е възникнал преди около 14 милиарда години. До този момент времето не е съществувало, в духовното няма време.

Започвайки от големия взрив, върви развитието на нашия егоизъм. Елементарните частици са започнали да се свързват в атоми за сметка на своя егоизъм, желанието да съществуват, да приближат към себе си полезното и да отделят вредното. Тази сила накарала атомите да се свържат в молекули, в кристали, минерали. Така е започнала да се формира Вселената.

Десет милиарда години Вселената се е развивала на неживо ниво, докато в нея не е започнало да се формира земното кълбо от газовия облак. То продължило неживото си развитие, докато преди милиард години на повърхността на земята не са възникнали първите примитивни форми на живот — начало на растителния свят.

След растителния свят е възникнал животинския, а след това човека. Цялата тази еволюция се е движела за сметка на вътрешната сила, скриваща се във всяко създание — неговият егоизъм.

“Егоизмът” на веществото се определя от неговата валентност и сложността на строежа на атома. Има такива слабо егоистични вещества като кислорода, водорода. Техните атоми са много прости. А има вещества, атомите, на които са много сложни и са свързани с голям брой елементи: електрони, протони, неутрони.

В края на периодичната таблица на елементите има дори такива вещества, които започват да излъчват от себе си енергия и затова се наричат радиоактивни. Това вече е развитие до стъпалото на връзката с обкръжаващия свят, приближаващо ги към растително стъпало. Растението е основано на активното взаимодействие с обкръжаваща среда.

Тоест, ние виждаме, че съществува определен процес, придвижващ еволюциятата и водещ материята от неживото към растителното стъпало. Междинни форми между неживото и растителното са коралите, “живите” камъни.

И в еволюцията между животното и човека има междина форма — маймуната. Кабала е наука, която се основава на откритията на хората, и няма никакво отношение към религията.

От урока по избрани откъси от трудовете на Баал а- Сулам, 14.03.2016
[180504]

Filed under: Възприемане на реалността, Развитие на егоизма - No Comments→

Как да бъда независим съдия?

Въпрос: В човека самооценката започва да се развива от най- ранна възраст, от една до три години.

Детето попива от обкръжението, от родителите, от братята си и в него се развива вътрешен глас, който му подсказва кои постъпки са правилни и кои неправилни.

Счита се, че самокритиката помага за успеха в живота, но не винаги е така. Понякога тя достига такива размери, че потиска човека и не му дава да постигне целите си. Що за механизъм по самоконтрол е даден на човека от природата?

Отговор: Цялата история на развитието на човечеството е необходимо да се раздели на две части. В първата част е всичко случило се до днешно време, когато сме се развивали за сметка на собствения си егоизъм, растящ от поколение в поколение, от година на година, от ден на ден, от секунда на секунда. Всички оценки на себе си и на обкръжаващия ни свят са произлезли от нашия егоизъм.

Дори ако човек се отнася положително с околните, това също е следствие от егоизма. Осъзнал е, че си струва да се разбира с другите и да се държи добре. Егоистичната природа на човека може да се използва както по отрицателен, така и по положителен начин.

В днешно време, в нашето поколение, егоизмът е нараснал до краен предел и затова не е способен да вземе под внимание абсолютно никой и да се съобрази с чуждото мнение. Съвременният човек не може да се обедини с никого и използва само виртуални връзки, които никой с нищо не задължават.

Защо виртуалната връзка е станала толкова популярна в последно време? Защото това не е връзка! Всеки си остава в собствената ниша. Никой при никого не навлиза и затова хората са съгласни на такава свободна връзка с другите.

Разбира се, той изхвърля във виртуалната мрежа цялата си злоба към другите, цялата си отрова. 99% от публикуваното в интернет, по радиото, телевизията, във вестниците е напоено с отрова. Средствата за масова информация са лицето на нашето поколение. Това вече не е критика, а просто изплискване навън на цялата зла природа.

Критичното отношение в човека е възможно на две нива. Едното ниво е следствие от развитието и възпитанието, влиянието на бащата и майката, братята и сестрите, домът, улицата, обкръжението, детската градина, училището, учителите, приятелите, средствата за масова информация, филмите. Пораствайки, над всичко това той изгражда своето отношение и метода, по който ще оценява другите.

Защото, ако не го научат по какъв начин да го прави, той ще възприема всяка ситуация като насочена срещу него. Съгласно възпитаните в него принципи ще оценява света, хората, обществото.

За обективна критика е необходимо да си експерт, който се издига над себе си, над полученото възпитание и жизнена  философия. „Експертът“ е способен да „влезе под кожата“ на някой друг и да погледне с неговите очи, от гледната точка на чуждата философия, образование, партия.

Човек, който може да преминава на различни нива и от там да оценява случващото се, се нарича съдия. Той съди обкръжаващото общество, а по отношение на себе си се явява само независим експерт, тоест, в тази оценка не привнася нищо от себе си.

Не може да има обективен съд, ако съдията предварително има предубедено мнение, например, принадлежи към дясна или лява партия. Съдията е длъжен да бъде неутрален, иначе ще съди предубедено, като подкупен. Това вече няма да бъде обективна критика, а оценка на другите относно себе си.

В този случай, естествено обвинявам другите, че не са като мен, тоест, по-лоши от мен. Дори ако си по-умен, по-богат, по-образован, по- солиден, все едно, аз ще те критикувам, твърдейки, че намирам недостатъци в теб.

Излиза, че за да съдя другите, е необходимо преди всичко да издигна себе си до ниво експерт, в съвършено неутрална позиция. Способен ли е човек на това? Очевидно не е.

Продължение ч. 2

Следващи публикации на тази тема:

Обективната самокритика, ч. 3

Обективната самокритика, ч. 4

От 686- та беседа за новия живот, 04.02.2016

[176985]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Развитие на егоизма - No Comments→

Въпрос: Виждам, че шестнадесетгодишният ми брат и неговите приятели живеят в студен свят, общувайки само чрез интернет, като  затворени в капсула от безразличие. Какво може да ги събуди от безразличието и как мога да помогна на брат си?

Отговор: Това е характерно за новото поколение, защото то притежава много голям и развит егоизъм, който не им позволява да се чувстват един друг. Виждаме как всички стават равнодушни. Всеки ден терористите убиват хора, но ние като че ли сме свикнали с това.

Родителите не се интересуват от децата, както и децата от родителите и все повече се отдалечават едни от други. Намираме се в естествен процес на развитие и затова не можем да се сравняваме с предишните поколения, в които са съществували други отношения между хората.

Нашият егоизъм е нараснал прекалено и това се вижда по случващите се от година на година изменения. В живота ни навлизат техниката, новите технологии, връзката чрез екрана на компютъра, чрез модема. Не се усещаме един друг, а общуваме, обменяйки кратки междуметия и емотикони.

Очевидно, това е изискване на новото поколение. Но е необходимо условие за преминаване на следващото стъпало, както обяснява науката кабала. Ако аз не се занимавах с кабала,  щях да се намирам в отчаяние, както и целия свят. Но като кабалист във всичко, което се случва с нас, виждам разочарованието от текущото състояние, което е необходимо да преживеем, за да поискаме да скочим от него на следващото стъпало.

А в следващото състояние ще поискаме да общуваме не чрез телевизионните кабели и интернет, а наистина да се обединим. Защото ще почувстваме, че отдалечаването, създадено между нас от съвременните компютри вкарва всеки от нас в пашкул, в клетка.

Днес целият ни живот е съсредоточен в тази  клетка, откъдето поръчваме пица и кола, и не искаме да видим нищо, освен екрана на собствения си компютър. Необходимо е да преминем през този етап, който  ще ни доведе до осъзнаване на злото. Ще почувстваме злото на сегашното ни състояние и неговата пустота. В живота няма да остане напълване, цел, смисъл.

Вътре в човек ще пробие въпроса: „За какво живея?“, точно в това равнодушно поколение, което е станало толкова механично. Тогава ще видим прекрасното му развитие.

А засега да се стараем да обясним към каква цел ни води това развитие и каква е ползата от него. Компютрите ни разкриват истината, носят усещането, че не могат да запълнят живота на човека.

Човешкият живот протича не през клавиатурата и мобилния телефон, а в чувствена връзка един с друг, когато се издигаме на по-високо стъпало на възприемане на реалността и започваме да чувстваме висшия свят. Тогава усещаме живота си вечен и съвършен.

Науката кабала ни обяснява пред каква врата стоим в новата реалност, която е готова да се отвори за всички. Хайде заедно да работим над това, да приближим човечеството до разкриване на вратата в новия свят.

От програмата на радиостанция 103FM, 08.01.2016

[175670]

Filed under: Възпитание на децата, Развитие на егоизма - No Comments→

Въпрос: Съгласно науката кабала, са ни отпуснати 6000 години за крайното поправяне на света. Тоест, са ни останали само 224 години до това време и какво ще бъде тогава?

Отговор: Ще бъде много хубаво! Ще живеем в много хубав свят, който от по-рано ни е приготвен и ние непременно ще стигнем до него. Въпросът е само: “Кога”?

Може да стигнем по-рано, без да чакаме 224 години, дори още през своя живот и по добър път, а не по пътя на страданията и войните, които сега назряват в света.

Тоест, можем да приближим доброто състояние за сметка на разумното, рационално уравновесяване на силите между нас, като хора, виждащи и разбиращи крайната цел, и решаващи да я достигнат по-скоро.

Крайната картина вече е известна и тя е забележителна. Максимумът, който ни е останал до нея е 224 години. Имаме две опции за достигането на тази картина. Или да чакаме 224 години и през цялото това време да се мъчим, или да стигнем по-рано и по добрия път.

Въпрос: Как ще изглежда поправения свят?

Отговор: Човечеството ще установи равновесие между двете сили: доброто и злото, силата на ненавистта и силата на любовта. Ще използваме тези сили в правилна, балансирана форма. Не е възможно да има ненавист без любов и любов без ненавист.

Тези противоположности винаги се съпровождат една друга, така е построена цялата система на природата. В най-малкият атом има положителни и отрицателни заряди, балансирани помежду си, във всяка молекула, при обмяната на веществата, в химичните и биологични процеси, във всичко, във всяка макро или микро система.

И разбира се, в нашето тяло, в нашите мисли също винаги присъстват две сили. Относно човека те се проявяват като ненавист и любов. В идеалното състояние, тези две сили трябва да се уравновесяват една друга. Засега не знаем какво е това и не можем да го направим нито в едно място. Не можем да приведем пример къде може да съществува.

Балансирането на ненавистта и любовта означава, че и двете действат заради рационалното съединяване между тях. И добрата, и злата сила разбират, че и двете са предназначени, за да установят помежду си равновесие, да се допълнят една друга, и на двете да е хубаво.

А когато и на двете е хубаво, означава, че те произвеждат нещо трето, тоест състояние, в което тези две сили се използват напълно и правилно: и ненавистта, и любовта. Тогава те произвеждат третото състояние, което трябва да достигнем – усещането на райската градина, съвършенството.

Рай е правилното съчетание на ненавист и любов, и такова ще бъде крайното състояние на човечеството, което непременно ще достигнем. Имаме само две алтернативи: да стигнем до него по бърз и приятен път, или по бавен и мъчителен.

Въпрос: От къде гадателите, правещи предсказания, могат да знаят бъдещето?

Отговор: Гадателите не говорят за състоянието на крайно поправяне, те виждат само спирките по този път. Има хора, притежаващи специални екстрасензорни способности, които могат предварително да почувстват нашите запланувани в бъдеще състояния. Тъй като всичко вече съществува предварително, само не е известно по какъв път ще бъде реализирано: по хубав или по лош.

Въпрос: Как може гадателите да предричат някакво събитие в определена година, ако имаме свобода на избора?

Отговор: Обикновено гадателите виждат лошото развитие на събитията. А ако можем да се обединим помежду си и да предпочетем силата на доброто, то можем да усилим добрата сила в природата. По такъв начин бихме уравновесили злата сила и изменили страшното предсказание на добро. Възможно е да се направи.

Гадателят говори за това бъдеще, което ни очаква, ако егоизмът ни би се развивал свободно, без нашето вмешателство.

От програмата по радиостанция 103FM, 11.12.2015

[172488]

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - No Comments→

Реплика: През 2015 година рязко се увеличи броят на пътно-транспортните произшествия в Израел. В страната загинаха 357 човека, което е с 12% повече от миналата година.

При това през 2012 година имаме известен спад, а след това рязко увеличаване, което продължава до днес, независимо от предприетите мерки.

Отговор: Едновременно с това расте егоизмът, хората стават по-мрачни, непоносими, нетърпеливи и нетърпими. Естествено,  те не могат да действат по друг начин и обезумяват. В този момент те не могат да контролират себе си.

С други думи, ако нещо е насочено против желанието ми, аз съм готов да убия, да размажа другия, за да го няма! Натискът от дълбините на егоизма ми, е най-силното действие. При това то така ме завладява, че вече нищо не помня и нищо не разбирам – просто действам!

Достигнахме до такова състояние, когато егоизмът не може да бъде уравновесен от никакъв разум. Разумът попада под въздействието на нарастналия егоизъм и егоизмът заема неговото място и тласка човека към какво ли не!

Вижте как действат арабите. Омъжена жена, майка на малки деца взема нож и тръгва да убива. Нима в нея няма майчин инстинкт?! Но тя става и тръгва, като зомби.

Същото е и по пътищата! Егоизмът си е егоизъм! Без значение от чия страна и как. Надига се в мен и край, само той ме движи!

Затова няма значение дали излизат с ножове или те блъскат с кола – програмата е една: „Трябва да го убия! Да изчезне от пътя ми!“

Виждам как хората се изпреварват и отрязват пътя на другия. При това на равно място. А много от тях за никъде не бързат!

Въпрос: Какво да направим?

Отговор: Докато не поправим егоизма, нищо не може да се направи! По пътищата ще загиват повече хора, отколкото във войните! Ако изчислим загиналите във всички войни в Израел, то мисля, че по пътищата са загинали много повече хора.

И нищо не можеш да направиш с това. Трябва да се убива егоизма, в противен случай той нас ще убие. И не само по пътищата, а навсякъде! Ако пресметнем какво прави егоизмът ежедневно с нас, бихме се ужасили!

Това зло трябва да бъде осъзнато и тогава с него можем да започнем да работим. Иначе нищо няма да помогне! Все така ще си продължава, докато всеки под въздействието на правилното възпитание не се изчисти от егоизма.

От ТВ програмата “Новини с Михаел Лайтман”, 12.01.2016

[174652]

Filed under: Израел днес, Развитие на егоизма - No Comments→

Съобщение: Според мнението на известни специалисти в интернет мрежата, 2015 г. стана година на изгаряща ненавист във виртуалното пространство. Генералният директор на една от социалните мрежи стана жертва на расистка атака на собствения си уебсайт, животът на художник-карикатурист се е превърнал в ад заради тролове, много жени станали обект на заплахи от изнасилване и убийства.

И това са само няколко примера от тревожната тенденция. Според изследване на Demos: всеки месец се публикуват 480 000 туита, които могат да бъдат определени като расови обиди. Институтът по предотвратяване на онлайн ненавистта: в сравнение с преди, езикът на ненавистта е станал по-приемлив за обществото.

Ако по-рано можехме с намеци да изразим негативно отношение, то към 2016 година коментариите в социалните мрежи станаха нагли и откровени. Ако преследването и обидите в интернет се развиват така и в бъдеще, социалните мрежи ще отблъснат младежите.

Реплика: Несъмнено, интернет ще преодолее периода на бандитизъм, ще изхвърли бандитите от себе си. Наистина, по естествен път това може да отнеме десетки години,  тъй като в него господстват търговците на сензации и ненавист.

Така че, спасението ще дойде от друга страна – не от страна на човека и обществото, а от природата, която развива в нас егоизма, а новият егоизъм ще прерасне в   еснафска омраза и на него ще му стане безинтересно ваденето на мръсни ризи и всички тези търговци сами ще измрат, т.е няма да има купувачи за тяхната стока.

[173523]

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - No Comments→

Въпрос: Баал а-Сулам, великият кабалист на ХХ век, в един от своите трудове пише за възможността от трета и даже от четвърта световна война. Как смятат кабалистите, това ще се случи ли или не?

Отговор: Кабалистите виждат общата система на управление и възможностите, които стоят пред нас. Те виждат, че във всеки човек и в цялото човечество съществува свобода на волята.

Има два пътя, по които ние преминаваме всякакви състояния: път на страданията и път на светлината.

Ако ние желаем да вървим по обикновените пътеки на материалния живот, мислейки само за него и без да прилагаме усилия да се повдигнем над нашия свят, тогава този свят ще ни подгони в още по-голяма безизходица, за да може, в крайна сметка, да ни принуди да се издигнем.

Но преди да решим с какво да започнем подема, ние ще преживяваме огромни страдания, включително трета и четвърта световни войни и други ужасни състояния. Виждаме, че засега нищо не се променя към добро.

Въпрос: Тоест, във висшата програма е заложена трета и четвърта световна война, и сега всичко зависи от нас, хората, доколко съзнателно ще се включим в програмата на Природата?

Отговор: Не само това. В програмата на Природата са заложени екологични проблеми, глад, климатични удари, земетресения и др., с цел така да ни разтърси, че да усетим необходимостта от следващата степен на развитие. Но всичко това е чрез животинското възприемане на материалното тяло!

А ако пожелаем да повдигнем себе си духовно, тогава ще се включат съвсем други сили, защото ще започнем да влияем на самата система на управление! Не нашата нисша система ще ни застави да излезем на следващата степен, а ние сами, доброволно, ще излезем на нея. И тогава нашето участие ще изглежда по съвсем друг начин, и светът ще стане прекрасен.

Ние разумно ще се включим в управлението и ще тръгнем напред, разбирайки заради какво. Това напълно ще измени нашия живот и отношението към него. Такова движение се нарича движение по лъча на светлината.

Светлината е подемът над нашето животинско съществуване, това е желанието да се сближим с Висшия.

Над мен се намира система за управление, която трябва да усвоя, в която е необходимо да се включа. Приближаването към нея се нарича движение към светлината. Този път трябва да премине всеки човек и тези, които не са преминали, ще дойдат и ще преминат.

От урока на руски език, 20.09.2015

[167515]

Filed under: Кабала, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - No Comments→

Духовна антиматерия

Въпрос: Какво лошо има в стремежът на всеки да получи по-голямо наслаждение? Защо в нашия свят това носи толкова много проблеми и страдания?

Отговор: Проблемът е в това, че се наслаждаваме за сметка на другите. Когато се наслаждавам, аз откъсвам от насладата на другите, крада от тях, ограничавам ги. Това е причината за войната между хората.

Освен това сме създадени със зла, егоистична природа и искаме да се наслаждаваме именно на това, че имаме повече от другите. Наслаждението за сметка на другите е много голямо удоволствие.

Достатъчно е да погледнем как се държим на пътя, засичаме се един друг и не се пропускаме. Наистина ли всеки толкова закъснява, че допълнителната минута е решаваща за живота му? Съвсем не, просто получаваме наслаждение от това, че шофираме пред всички. Това е нашето зло начало.

В самия стремеж за наслаждение няма нищо лошо, той е характерен за всяко животно. Но човек иска да се наслади именно за сметка на другите, да се издигне над тях, да ги притисне и това разрушава нашето общество. Затова светът е в такава криза.

Въпрос: Но има много хора, които даряват в полза на обществото.

Отговор: Те също действат от желанието си за наслаждение. Всъщност никой не мисли за другите, самите те просто не разбират истинския мотив за своите действия.

Ако отнемете от хуманистите наслаждението, което получават, помагайки на ближния, те няма да могат да направят никакво действие. Ако майката изведнъж спре да усеща удоволствие от бебето, то ще умре от глад.

Целият материален свят работи само на този единствен принцип. Но има още един свят, наречен духовен, който не се усеща от нас и работи на друг принцип – отдаване, а не получаване. Духовното е основано на даването на наслаждение, а не на получаването. Това е антиматерия, „обратен“ свят.

Духовният свят съществува, дори обикновената наука открива някои гранични явления, но ние не можем да ги уловим с помощта на нашите уреди. Въпреки това, човек може да достигне до усещането за висшия свят, на антиматерията и точно с това се занимава науката кабала.

Чрез специални упражнения можем да трансформираме нашия материал в нов – в желание за отдаване, вместо желание за получаване. И тогава ще можем да се наслаждаваме на отдаването, а не на получаването.

От програмата на радиостанция 103FM, 29.11.2015

[171341]

Да живееш и да се наслаждаваш, ч.1

Да живееш и да се наслаждаваш, ч.3

Filed under: Възпитание на децата, Развитие на егоизма - No Comments→

Максимум наслаждения при минимални загуби

Въпрос: Каква сила от гледна точка на кабала движи цялото мироздание? Какво заставя всичко да се върти?

Отговор: В света съществуват само две сили. Едната е силата на желанието да се насладиш, да напълниш себе си.

Тя е свойствена на всяко творение, започвайки с най-малките частици на атома, всяка молекула, всички обекти от този свят: неживата природа, растенията, животните, хората.

Желанието е материала на творението, който може да се съдържа в мислите, в желанията, във физическата материя. Целият свят е желание за наслаждение, за съхраняване на своя живот, за по-удобно и приятно съществуване. Осъзнато или не, всяка секунда се стремим към тази цел.

Енергията на наслаждението движи материята. Ако материалът встъпва в контакт със силата на светлината, с енергията на живота, той се чувства напълнен, уравновесен, намиращ се в най-приятното и добро състояние.

Същата тази сила движи всеки човек, същото желание да се наслади, само че човек е способен да направи сметка за бъдещето, действайки за да се наслади след ден, след месец, в края на живота си или дори след него.

Целият ни материал работи по една формула: “Да получи максимум наслаждения при минимални загуби”. Само че всеки получава наслаждения съгласно своя характер, от различни места. Един иска да напълни корема си, друг – ума, трети – чувствата.

Съществуват три телесни напълвания, свойствени също за животните: храна, секс, семейство и допълнителни, чисто “човешки”, напълвания: богатство, почести, знания. Няма нищо повече, всичко се включва в тази класификация.

Каквото и да прави човек, той се мотивира само от наслаждението. В това няма никакви съмнения, тъй като нямаме възможност да постъпваме по друг начин. Всеки се стреми да получи повече наслаждения или да избегне страданията.

Нищо не може да се направи против този закон, заложен в основата на нашия материал – такива сме се родили и съществуваме. Всички сме егоисти, желаещи да се насладят във всеки момент от своето съществуване, в миналото, настоящето и бъдещето .

Колко човек ще се наслаждава за сметка на другите, вече зависи от възпитанието му, от страха от наказание, от влиянието на обкръжението. На това основание той си прави разчет: струва ли си да открадна, за да стана богат, или дори да убия? Но в основата на този разчет винаги стои наслаждението, което е в основата на всяко действие.

И така действа не само човекът, но въобще цялото творение: търсене на максимално наслаждение при минимални загуби. По тази формула може да се разчете поведението на всяка частица и на всяко създание, и няма да сбъркаш.

От програмата по радио 103FM, 29.11.2015

[171309]

Filed under: Развитие на егоизма - 2 Comments →

Мнение: Предстои внедряването на браузър, който може да превежда от всеки език на който и да е друг език неусетно, без усилия от страна на ползвателя. Това ще превърне света в глобално село и отново ще се получи Вавилонска кула. Този браузър ще бъде цялостната реализация на идеята за интернет.

Вестниците  се появяват в началото на XVII век,  в средата на XIX век  се появяват масовите вестници, възниква  журналистиката, формира се политическата система, която идва за гласовете на масовия читател.

 В началото на XX век се появява радиото, средство за масова информация, което не изисква грамотност, което  предизвикава формирането на фашистката, комунистическата и комерсиалните империи, реклами и пропаганди. По-нататък идват телевизията и интернет. Всяка нова медия  създава нови обществени отношения.

Цветните революции, религиозният екстремизъм, международното напрежение са  ”новото средновековие“, реакция на твърде бързата еволюция на медиите през последните години. Традиционалистичното съзнание, което се намира все още на стадия на информационното предаване „отгоре надолу“ встъпва в конфликт с публичната медия.

Печатното издание на Гутенберг е довело до религиозни войни, революционен и реакционен терор, прекроило е картата на Европа, заселило е три континента с политически, икономически и религиозни бежанци. Способността да се фокусира върху абстрактни мисли, физиологически е променила мозъка на милиони хора, което е довело до бум в развитието на науката.

Мозъкът при прехода на обществото от книгите към онлайн, губи способността си за концентрация. Децата мислят, че винаги е имало интернет и нямат опит с дългото четене.

По- нататък при нас ще дойдат пространствените медии, поглъщащите медии, предизвиканата реалност, имплантацията на устройства, включване на нервните окончания към мрежата…

Реплика: Всичко се развива само заради реализацията на плана на Природата: единство на цялото човечество във вид на системата на Адам, Единният Човек.

Всички медии, които  внедрява човечеството ще доведат до неизбежната потребност от пълно обединение на всички в един организъм, в „единно сърце“, желание и в „единен разум“. Но това ще се въплъти не в техническите постижения, а във волевият подем над нашия егоизъм по методиката на кабала.

[167142]

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - No Comments→

Въпрос: Хората постепенно започват да разбират, че в света настъпва криза. Те чувстват това върху себе си и се опитват да си отговорят на въпросите: “Какво да правим с нея? Как да реагираме? Доколко е сериозна?”

Съществуват ли някакви закони и правила, по които ще се развива тази криза по-нататък? От какво можем да се ползваме реално и кое ще ни предложи решение на този проблем?

Отговор: Работата е там, че ние се намираме вътре в природата, в определена мрежова сила, която се е разгръщала в зависимост от развитието на егоизма, тоест според развитието на желанието на всички нива на природата.

В началото това са били малките желания на елементарните частици. След това частиците започнали все повече и повече да се групират, докато не образували толкова огромна постройка, каквато е нашето земно кълбо, на което се развили условия за биологичен живот: растителен, животински и на човека.

Това се явява следствие от развитието на желанието в материята: желание да получаваш, да се наслаждаваш, наситиш, използвайки материята, която се намира в някакъв контакт с нас.

Въз основа на това се получава съединение на елементарни частици, молекули, атоми, всевъзможни биологични частици материя, и от животните постепенно се формира животинско общество, а от хората – човешко. Тоест, всички еволюират вследствие от развитието на егоизма.

По този начин са се развили и нашите желания: от животинските желания на тялото (храна, секс, семейство) към обществените желания (богатство, слава, власт), които са възникнали в нас, защото нашият егоизъм е станал обществен, а след това и към знанията.

В своята история ние сме преминали тези етапи по оста на еволюционното развитие и винаги сме знаели как да действаме. Нашето егоистично развитие инстинктивно правилно ни е тласкало нанякъде: повече да използваме скритите и разкрити ресурси, да реализираме стремежа си към храната, секса, семейството, богатството, славата, знанията.

Но развивайки се в продължение на десетки хиляди години, изведнъж достигнахме до състояние, в което законите на нормалното линейно и даже експоненциално егоистично развитие престанаха да действат.

Човечеството винаги се е развивало линейно, и изведнъж през последните 100-150 г. излезе на експонента и достигна до някакво насищане, пик. В този пик се намираме в момента.

На това ниво възникна много интересно явление – внезапно нашият егоизъм спря да работи. Преди, колкото повече полагахме усилия, колкото бяхме по-развити умствено, толкова повече успявахме. Колкото по-силни бяхме, толкова по-уверени се чувствахме. А сега нито една от тези линейни, прости зависимости не действа.

Ако в предишните векове човек с по-голям егоизъм е печелил повече от неговото използване, то сега това не се случва – нашето нормално егоистично развитие се е изчерпало. Става така, че влизаме в съвършено различна парадигма, различна зависимост, а в каква именно, още не знаем.

В последно време учените започват да се досещат, че по-нататъшното ни развитие не зависи от индивидуалния егоизъм, а от изградените връзки помежду ни.

Вероятно това произтича от факта, че сега много бързо се развива комуникацията. И въпреки, че тя е интегрална и обхваща цялото човешко общество, цялата цивилизация заедно, ние я използваме в линеен вид, мислейки за това какво можем да вземем от нея.

Тоест, сега се намираме на етапа на преход от линейния егоизъм към интегралните връзки, а по-нататък, възможно е, и към алтруизма. И постепенно се досещаме накъде отиваме. Тези догадки започнаха да се проявяват в средата на ХХ век, по времето на “Римския клуб” и се осветляваха в различни разработки на икономисти, философи и други учени.

Но проблемът е в това, че нещата са точно такива, и учените се догаждат за това, но никой не ги слуша. И макар да виждаме безполезността на продължаващите егоистични подбуди и в хората, и в големите организации, въпреки всичко има инерция, и от нея няма къде да се избяга.

Нещо повече, доколкото продължаваме да работим в общество, в което вместо линейни закони вече започват да действат сферични, интегрални закони, виждаме как нашето общество започва да попада под тежък натиск и се проявява по най-уродлив начин.

Това се изразява в разслоение на обществото, в което най-висшата част – няколко хиляди души в целия свят, е съсредоточила в своите ръце цялото богатство и власт, а останалата маса слиза надолу. Получава се огромна разлика между най-висшите слоеве от няколко хиляди човека и низшите слоеве, включващи останалите милиарди население.

От една страна, това естествено трябва да доведе до голям взрив. От друга страна, цялото натрупано богатство няма да означава нищо. Тъй като на стълбата на развитието на желанията (храна, секс, семейство, богатство, слава, знания) идва стъпало, на което можеш да замениш богатството за следващото ниво от своето развитие.

А когато човечеството започне да израства на това стъпало, на теб богатството няма да ти трябва за нищо, защото започва да възниква следващото стъпало, водещо към постигането на смисъла на съществуването.

Учените, изучаващи мирозданието, изведнъж започват да изследват неговата холограма, множествеността на вселената, и достигат до заключението, че Земята и цялата наша вселена имат край.

Ние започваме да разбираме, че през цялото време сме играли на някаква игра: пари, армии, войни. А в действителност сега започва голям процес, на който се явяваме само елементи, при това съвършено не определящи неговото развитие, течение, ход и още по-малко цел.

Намираме се в такъв етап, в който сме длъжни да открием за себе си истинската еволюционна цел на нашето развитие. Това ще ни доведе до отрезвяване, до нов възглед за света. Ще гледаме на всичко, което се случва, и на нас самите отстрани, и ще изследваме цялата природа в нейното последващо развитие.

Тоест след физическите (храна, секс, семейство) и обществени желания (богатство, власт-слава, знания) идва ново желание – постигане на истинския смисъл на нашето съществуване. Именно то трябва да ни завладее. Към това вървим.

Така че, сега човечеството постепенно открива кризата, и аз се надявам, че ще оформим правилен възглед за нея. Тогава няма да стигнем до сериозни ексцесии, защото ще ни е ясно, че животът продължава, само че в нов вид.

Из ТВ програмата “Последното поколение” №15, 12.08.2015

[164785]

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - No Comments→

Конгрес в Гуадалахара „Едно сърце за всички”. Предварителен урок.

Въпрос: Откъде можем да вземем сила, която ще ни позволи да се борим със злото на егоизма?

Отговор: Нямаме сили, да се борим с егоистична си природа. Проверявах това през последните 40 години и мога да потвърдя, че човек няма такива сили.

Написано е: „Аз създадох злото начало”, това означава, че цялото творение е изцяло егоизъм на всевъзможни нива и в разнообразни форми. Светът е пълен с егоизъм. Затова, ако искаме да се обединим, то трябва да го правим на по-високо ниво от нашата природа.

Живеем в свят, където вече сме свързани един с друг, но по особен начин. Изначално е било създадено зло – едно индивидуално, егоистично желание. А след това, желанието започнало да се дели, а от другата страна, да се свързва.

Висшата сила впръсква в него силата на злото, благодарение на която от най-първата частица, която послужила за началото на големия взрив, започнали да се създават множество различни обекти, все повече и повече егоистични желания.

Но от друга страна, същата висша сила, която създала първата частица на егоизма, разделила се на милиарди егоистични желания, внедрява в нея своята собствена сила на единството. Тази сила на единство е включена вътре в желанието за наслаждаване, но в скрита форма.

По такъв начин, силата на отчуждението и силата на единството действат на всичките нива на природата. В неживата природа те са проявяват като плюс и минус, електрон и позитрон, на растително ниво като поглъщане и отделяне, кръговрат на веществата.

На животинско ниво става много по-интензивен обмен на веществата, което довежда до развитието на разума. Разумът е необходим, за да разберем как да достигнем по-голямо разделяне или свързване. Егоизмът става много по-активен, принуждавайки животните да се придвижват от място на място, да се изяждат едни други и да обичат своите малки.

Двете противоположни сили, заложени в цялото творение, проявяват себе си вече по-забележимо. И след това се появява човекът, способен да усеща много видове ненавист, отхвърляне, и съответно, голямо разнообразие на привързаност.

На всичките тези нива: на нежива, растителна, животинска и човешка природа, действат позитивната и негативната сила, разделящи творението и, в същото време, удържащи го заедно над отхвърлянето. Така била създадена цялата Вселена със звездите и планетите, Земното кълбо.

Но все пак, силата на отблъскването превъзмогва силата на единството. Ние виждаме, че цялата Вселена се разширява, все повече и повече. Макар във Вселената и да се образуват нови обекти, клъстъри от материя, и все пак общата тенденция води към разсейването.

Същото се случва и на Земята, особено с човека. Човечеството се стреми да се разпръсне и да се разсели по цялата земя, то дори се стреми зад пределите на своята планета, към космоса, за да властва над цялата Вселена.

Но тук ние стигаме до такова разбиване на човешко ниво, че силата на ненавист и отхвърлянето започва да проявява себе си много негативно. Тя изисква от нас да разберем тези две действащи в нас сили, и да ги доведем до баланс, към средната линия, към хармония между силата на получаване и силата на отдаване.

Задължението на човека е да установи такъв баланс за сметка на съединението на двете сили вътре в себе си: положителната и отрицателната, и да запази помежду им този баланс, за да може всичките престъпления да покрие с любов.

Не разрушаваме отрицателната сила, а само се грижим за това, тя да работи в правилната форма, довеждайки цялата природа: нежива, растителна, животинска и човешка в хармония.

Когато започваме да се приближаваме към хармония или поне да се стремим към нея, започваме да се усещаме живеещи в хармоничен свят, по-високо от всички ограничения. Защото всички ограничения са следствие на нашата ненавист, която ни отчуждава и разбива.

Ще започнем да усещаме вечния живот съвършено на друго ниво на съществуването и ще усетим как се издигаме на новото ниво. Неживо, растително, животинско и човешко ниво на природата с това свършват, а ние се издигаме на стъпало, което се нарича Адам, „Човек“.

Човечеството започва да се обединява, макар и не всички наведнъж, но постепенно, все повече и повече хора се включват в това обединение. И онази част, която е достигнала единство, започва да усеща преход в нова – вечна и единна реалност, наричаща се духовен свят.

Някои избрани хора, кабалисти, в миналото вече реализирали такъв преход, са написали книги за това. Но днес това е достъпно за всички, така че нека да започнем да работим над общото обединение.

Във всеки остават неговите негативни сметки, но положителните намерения, трябва да бъдат по-високо от тях. Аз играя сам със себе си и специално демонстрирам на всички как превъзмогвам ненавистта заради любовта, въпреки че всичко това остава вътре в мен.

Опитайте и ще видите, доколко нов е този подход към целия ни живот: в групата, в семейството. Та нали точно по тази причина групите и семействата се разпадат. Егоизмът расте, а ние не сме способни да го компенсираме с доброто, и затова се разделяме.

Не разбираме, че егоизмът расте именно, за да ни доведе до по-голямо обединение и вътре в него, ще се разкрие висшия свят. Нека да започнем да се учим на това.

От предварителния урок на конгреса в Гуадалахара, 17.07.2015

[164178]

Filed under: Възпитание, Деца, Духовна работа, Конгреси и събития, Развитие на егоизма - No Comments→

Въпрос: Защо напоследък в света се проявява такава ненавист?

Отговор: Защото нашият егоизъм се развива много интензивно, по експонента, която в последно време излиза на невиждана преди висота, рязко устремяваща се към върха.

Всеки момент от времето се отличава кардинално от предишния по своя характер, ускорение, дълбочина на разкритие на егоизма като основно свойство на природата. Няма смисъл да се учудваме доколко това ще се проявява във всичко още по-дълбоко, явно, рязко. Хората, без да се срамуват, ще започнат да изискват своето, ясно знаейки какво искат.

И макар, че ще им бъде ясно, че не могат да се сдобият с нищо, те с всички сили ще отстояват своето. Егоизмът ще принуди човека да бъде жесток и неразумен. Независимо от това, че всички ще започнат да го убеждават в нецелесъобразността на неговите изисквания, той нищо няма да чуе. И така ще е всеки от нас.

Това се проявява именно днес, защото в нашата степен на развитие човечеството е дошло до окончателна реализация на своята земна история. Ние трябва да се повдигнем на следващото ниво на съществуване, където ще можем да се усещаме, не във вид на земни тела, живеещи в обкръжение на неживата, растителна и животинска материя, която се явява наш дом, а във вид на сили, неограничени от физическите тела.

Затова сега трябва да излезем от своето животинско състояние. Егоизмът на нашето тяло, на нашия живот, на нашето съзнание, се проявява, за да ни застави да се заемем със своето развитие извън своите тела, да забравим за тях и да престанем да ги усещаме.

Той ще ни тласка напред към това, че нашите егоистични пориви ще се възприемат от нас като мерзост – не защото ние сме станали идеалисти, а защото ще усетим доколко нашата зла природа ни управлява.

С други думи, ние няма да започнем да бягаме от егоизма, а просто няма да можем да се примирим с него, защото ще видим, че всеки ден от утрото до вечерта ни командва той, ръчка ни, тласка ни напред, хвърля ни на земята, повдига ни. Тоест той ни принуждава да съществуваме съвършено безполезно, влагайки усилия, които носят само страдания, безизходица и разочарование.

Към това ни води Природата, действително, нейният план, според който трябва да започнем духовното издигане именно при пълно разочарование от егоистичната система на управление, и да потърсим нова, различна управляваща система. Но тя ще се появи в нас точно от този егоизъм.

Затова той се нарича “помощ срещу теб”. Точно така е казано за Фараона, символизиращ егоизма, че той е приближил синовете на Израел към Твореца със своите груби, жестоки действия.

Предстоящото страшно егоистично противопоставяне на всички хора, народи, държави, пълното разочарование от всичко, упадъкът на основните на нашия свят – икономиката, която е водила света в продължение на хиляди години, започвайки с натуралната размяна, говори за това, че егоизмът е изживян на всички нива.

Ненавистта ще стигне до предела си, но същевременно ще доведе до безсилие и разочарование. Какъв е смисълът да убия някого, да го изгоря, да го изтребя?! Някога, по времето на Кръстоносните походи това е изглеждало като решение на проблемите, но днес – не! Затова трябва да виждаме целия процес от гледна точка на ползата, получена от всички етапи на развитие.

Из ТВ програмата “Беседи с Михаил Лайтман”, 05.08.2015

[164382]

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - No Comments→

Егоизмът нарасна до такава степен, че напълно ни отчужди. Човекът вече не е способен да бъде в хармония и мир, дори със самия себе си. Затова стават толкова популярни наркотиците и антидепресантите, на всеки му е необходим личен психолог.

Всичко указва на това, че трябва да се върнем към единството, защото то се явява централна точка за нашето здраве.

Всички болести в тялото произлизат от отсъствието на правилната връзка между неговите органи, не позволяваща на системите на организма да работят във взаимна хармония. В миналите векове докторите са лекували болните именно по такъв принцип, с помощта на различни средства, връщайки организма в хармонично състояние.

Но в последните двеста-триста години, с началото на технологичния прогрес, хората са забравили за това, че хармонията на тялото е залог за неговото здраве и са престанали да се грижат за нея.

Съвременна медицина се бори с всяка болест поотделно, използвайки специални химични препарати, вместо да връща тялото към хармонично единство.

И по този въпрос също ще стигнем до осъзнаването на злото, виждайки, че само за сметка на обединението помежду ни можем да излекуваме нашите тела. Методиката на обединението, която предлага науката кабала, ще ни осигури здраве на тялото и душата, ще сплоти семейството, ще ни научи, как да се възпитават децата, как да се построи правилното общество и един добър свят.

А главното е, че ще усетим висшата сила, скрита в природата и ще достигнем до ново стъпало на своето развитие чрез обединението между всички в един човек и съединяването със силата, която ни е създала като едно желание. Към това едно желание и ще се върнем, сливайки се с висшата сила.

Тогава хората ще спрат да умират, защото смъртта, това е силата на отчуждението. Вместо смърт, човек ще усеща подем на следващото ниво на съществуване. А за сметка на нашето съединение с останалите, между нас ще става постоянен обмен на материя, знания, енергия и благодарение на тази циркулация, ние ще достигаме вечен живот.

Всичко това може да постигне всеки – тук, в този живот в нашия свят. Трябва да се радваме, че имаме на свое разположение такава велика и уникална наука, отговаряща на всичките ни искания и водеща ни към съвършенство. Аз съм щастлив да виждам, че в света вече има толкова много хора, вървящи по пътя на разкриването на висшата сила.

От  предварителния урок на конгреса в Гуадалахара, 17.07.2015

[163754]

Filed under: Здраве, Конгреси и събития, Развитие на егоизма - No Comments→

Конгресът в Гуадалахара “Едно сърце за всички“. Предварителен урок.

Ако човечеството не приеме методиката за обединение, която науката кабала предлага, то просто ще се разруши. В крайна сметка ще осъзнаем необходимостта от единството, но на цената на страшни удари.

Това е подобно на децата, които не искат да слушат родителите си, които ги уговарят да дружат едни с други. А след много синини и караници, всички те постепенно ще разберат, че когато са самички е невъзможно  да играят, да се развиват и ще застанат на правилния път.

Но такъв път на обединение се нарича път на страданията. Науката кабала предупреждава, че този път носи в себе си световни атомни войни, огромни страдания, глад, епидемии. Недостигът от обединение между нас предизвиква такива изменения в климата на планетата, които скоро ще предизвикат настъпването отново на ледников период.

Кабалистите казват, че ако човечеството не пожелае да се обедини на добра воля, то все едно ще му се наложи да го направи, но след всички ужасни събития ще оцелеят едва шепа хора, които ще постигнат обединение.

Проблемът е в това, че единството е цел на цялата еволюция на природата, а не само на човека. Всички видове в природата трябва да се съединят заедно в едно хармонично цяло. Във всички части на природата: в камъните, растенията, животните и  човека трябва да се възцари хармония така, че всички нива да се изпълнят и да се поддържат едно с друго.

Пророците са казали, че в края на поправянето на света, вълкът ще съжителства мирно с агнето, а малкото момче ще ги управлява.

Достигайки до такава хармония, единство, обединение, равновесие, този свят от множество разни части ще се превърне в един организъм. А тялото, чувстващо се като едно общо цяло, ще започне да чувства висшето ниво на своето съществуване, което се нарича Творец, висша сила.

На висшето ниво на природата се намира програма, подобно на голям компютър, на мозък, който ни управлява и ни води към единство и обединение или по пътя на страданието, или за сметка на това, че сами се съединяваме помежду си.

За първи път човечеството е усетило потребност от методика за обединение в древния Вавилон. Дотогава обединението е било естествено, тъй като всички са живели като един народ, в който всичко е било общо. Макар и да е имало много различни общини, народности и семейни кланове в този древен народ, но всички са живеели в дружба и съгласие. Егоизмът е бил много малък.

Но след това егоизмът внезапно е нарастнал и тогава те започнали да чувстват, колко са разделени и как не им достига единството. Така те разбрали необходимостта от методика за обединение. Всичко това се е случило преди около 3500 години. Част от вавилонците почувствали потребност от методика и оттогава се е разкрила науката кабала, която обяснява как трябва да се направи това.

От предварителния урок от конгреса в Гуадалахара, 17.07.2015

[163543]

Filed under: Древен Вавилон, Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - No Comments→

Въпрос: Защо в източните методики медитацията е толкова важна?

Отговор: Източната медитиация е много популярна в света. Преди известно време посетих група американци в Северна Каролина, в едно необикновено красиво място в планината Смоки. На тяхно разположение е огромна територия.

Те получават дарения от различни източници, които им позволяват да живеят много скромно, да се хранят, да имат покрив над главата и да медитират през цялото време. До такава степен, че ни помолиха да не минаваме с колата и дори да не минаваме под техните прозорци, за да не им пречим.

Хората седят с часове без ни най-малко движение, човек напълно се потапя в себе си. Въпросът е в това, с какви инструменти той прави анализ? Доколкото разбирам от науката кабала, тези хора потискат егоизма си, т.е. престават да го използват и искат да постигнат пълно спокойствие.

Разбира се, това е егоистично желание, но то се отнася към най-нисшия, към най-малкото ниво на егоизма и затова човек има усещането за свобода от обичайната преса на огромния егоизъм. Медитацията понижава всеки до такова ниво на егоизма, до което е способен да се спусне.

Затова на човек му се струва, че сякаш достига до духовно разкритие. Но това определение за духовния свят се отличава от това, което науката кабала дава. Хората са способни да влагат много сили и време в такава медитация, тъй като тя им дава мощно подхранване на егоизма, дава им усещане за комфорт и напълване.

Тази нелека работа изисква от човека да се отстрани от живота, но тя му обезпечава добра компенсация. Групата, която видях в Северна Каролина, наброяваше стотици хора, мъже и жени. При това в нея действаше забрана за каквито и да е физически отношения между мъжете и жените, сексът беше строго забранен.

Човекът бил длъжен да се издигне над всичко материално и да обезпечи единствено храна за тялото, необходима за неговото съществуване, а всичко останало да посветят на вътрешно съзерцание.

Виждал съм и други такива групи, срещал съм се със суфи в Англия и САЩ. Имал съм срещи с хора, които имат постоянна аудитория от 30 милиона слушатели в Америка.

Абсолютно ми е ясно, какво става по време на медитация: хората дотолкова потискат егоизма си, че той почти престава да се усеща. И тогава в тях възниква чувство, сякаш те се реят във въздуха, над цялата природа. И затова те считат себе си намиращи се вече в духовния свят.

Интересното е, че много вземат за своите упражнеия някои кабалистични символи: например, букви от еврейската азбука, особени думи (мантри), имената на Твореца”АВАЯ”.

Има много църкви , на които дори е гравирано АВАЯ и звездата на Давид. Звездата на Давид е символ на съединението на материята с духа.

Такава медитация се отдава най-вече на индусите, които могат да се изключат от живота до такава степен, че почти престават да дишат. Тялото изпада във вътрешен сън, всички негови системи се потискат дотолкова, че човек може да живее много дни без храна и почти без кислород.

Въпрос: В какъв свят съществува човекът през това време?

Отговор: А той почти не съществува. В тялото му едва вирее живот, обменът на веществата почти се прекратява, затова и на него нищо не му трябва.

Въпрос: Това не се ли счита извисяване над материята?

Отговор:  Това не е духовно извисяване. За извисяването е нужно човек да излезе от властта на тялото, т.е. от желанието да получава егоистично напълване и да достигне до желание за отдаване. Всички източни методики искат да достигнат до там, но не могат, тъй като не притежават сила за издигане на следващата степен.

Те само подтискат жизнената сила в човека, благодарение на което чувстват сякаш са се издигнали над телесния, над материалния живот, над животинското ниво. И макар и да му се струва, че това е едва ли не духовна степен, то науката кабала говори за съвсем друг духовен свят.

От 509 беседа за новия живот, 25.01.2015

[158469]

Filed under: Развитие на егоизма - No Comments→

Изследване: Затлъстяването представлява по-малка опасност за здравето на човека, отколкото самотата и изолирането от обществото. Липсата на връзка с обществото е висок, допълнителен риск за съхраняване на живота.

Изследователите достигнали до извода, че рискът от смърт сред младите хора е свързан по-дълбоко със самотата, отколкото в преклонна възраст.

Те предсказват също така и епидемия от самота в най-близко бъдеще, при това на тази опасност ще бъдат подложени и тези, които са заобиколени с много хора, но се чувстват самотни.

Реплика: Този проблем ще се проявява все повече и повече, тъй като светът става все по-затворен за външни връзки, а хората стават все по-самотни, т.е. протича постоянно несъответствие между нашите отрицателни връзки и положителните връзки в природата. Величината на това несъответствие поражда всички страдания в света.

[156084]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве, Интегрално възпитание, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - No Comments→

Костелив орех

За да напредваме към целта на творението, сме длъжни да полагаме много усилия. Защото този път представлява нещо повече от естествено развитие.

Природата ни тласка напред, развива в нас всевъзможни желания, нужди и естествено сме усилено в търсене на недостигащото ни. А не ни достигат наслаждения, свързани с храненето, секса, семейството, парите, почестите и знанията.

Така и маймуните постоянно се грижат за своите потребности, списъкът на които примерно, съвпада с нашия. Всъщност, имаме обща жизнена структура: формираме еднаква социална йерархия в човешкото общество, също обичаме силата, а в добавка и парите. Към това ни принуждава Природата и така се движим напред.

Но на естествения път, нито на йота не сме напреднали качествено, не сме внесли в социума принципни промени за последните пет или петдесет хиляди години.

Ако говорим за целта на творението, то тя се състои в уподобяване на Твореца, в сливане с Него. Творецът, това е силата, противоположна на нашата природа. Само леко се проявява в нас склонността към тази, плътно “обвита” в много “облекла”, дълбоко утаена, покрита с “черупка”, подобно на орех.

За да достигнем целта на творението, ни е нужно да се въоръжим с ново желание, което Природата не ни осигурява. Това желание, устремено към целта не изниква в нас само. Трябва да го развиваме със собствени усилия в себе си, разбира се, с помощта на тези средства, които имаме на разположение: група, методика, учител.

Оттук е проблемът, че много малко хора искат това, по-малко се насочват към реално търсене и още по-малко достигат желаното.

Да излезем от джунглата

Вярно е, в наши дни ситуацията се е променила. Наистина стоим пред глобални бедствия, заплашващи цялото човечество. И тези бедствия вече ни принуждават да се замислим за новото общество, подредено не във вид на йерархия, не според званията, които винаги издигат тези, които са по-богати и по-силни.

Аналогично стоят нещата в животинския свят. Като цяло, такава е естествената, природна структура на групата, на народа, на обществото, на човечеството: най-големият “бабуин“ се бие в гърдите и иска покорство от останалите. Така сме устроени – живеем в общи “джунгли“, разбити на “стада”.

Но новата природа, целта на творението, изисква от нас реорганизация, преоформяне в кръг, в единно общество. Изисква нови ценности, базиращи се даже не на желанието за знания, които също придават известна сила, а на отдаването и любовта, на общата взаимна грижа.

Тя изисква всички да са равни помежду си, а не да се стремят да се издигнат един над друг. Противоположно на старата парадигма, колкото човек по-надалече излиза от себе си в грижата за ближните, толкова повече постига съответствие с истинската цел на нашето развитие, което трябва и да достигнем.

Настъпило е време да се въоръжим с това ново желание, обърнати в кръг, в единство, извън себе си – там, където няма никакви користни интереси.

Раждането на Човека

Но да изникне в мен и да се разкрие нещо с името “Човек” (Адам) е нужно друго обкръжение, подаващо съответни примери, в контекста на новите ценности.

Откъде да взема такава потребност? Природата няма да ме снабди с нея, нали така бих си останал “бабуин”, макар и от друг вид.

Въпреки това, същността “Човек” е не само друго социално устройство, не само равенство в грижата за другите. Не, това отношение, притеглянето, тази взаимна връзка от моя страна трябва да е съзнателна, за да искам отдаване по причина на нейната особена стойност, независимо че нямам никаква предразположеност в себе си, никаква подтикваща сила, задължаваща към това.

По някакъв начин сме длъжни да придобием желание, направление от нов тип, неподвластно на нашите инстинктивни начала. И за това Висшата сила, Природата, програмата на творението, ни подготвя подкрепа «от противното», така че в процеса на осъзнаване на злото, аз все пак да мога да осъзная, кой съм и какво съм и постепенно, поетапно, далеч не по прост, причинно-следствен начин да разбера какво желание трябва да развивам в себе си, изграждайки над него напредване.

Когато разбирам стоящия пред мен проблем, да изградя от себе си Човек вместо “бабуин”, тогава в това ново желание виждам истинско съкровище. Ако то иска малко да се прояви в мен, ще бъда много радостен, нали се ражда Човек, готов за подем над творението.

Точно обратното

Така трябва да се отнасяме към желанието, възникващо в нас чрез злото начало, което е създал Творецът.  То се нарича по различен начин: “Фараон”, “Билам”, “Балак”, “Амалек”… Седемдесет имена има злото начало: на всяка степен, във всяко състояние то ми поставя помощ “от противното”, противоположно на целта, но позволяващо да напредна към нея.

Тази помощ пробужда в мен някакъв импулс, порив, насочен точно към целта. Тя помага с качество, за да мога всеки път малко повече, още и още да разбирам, доколко тази цел е нова и различна от моето сегашно чувство и разум.

И затова трябва с голяма чувствителност да се отнасяме към всички пречки, които се събуждат в нас.

Червените дни от календара

Същото се отнася до всички еврейски празници и “червени дни от календара”. Нова година (Рош а-шана), Съдният ден (Йом кипур), Суккот, Симхат Тора, Ханука, Нова година на дърветата, Пурим, Песах, Лаг ба-омер, Шавуот, девети ава – във всички тези състояния на пътя се крие новото желание, новото разкриване на злото, позволяващо правилно, осмислено и осъзнато да го използваме.

То се проявява в нас, така че да сме свободни в своето придвижване към целта като Човек, а не като “бабуин“, чиято природа се задвижва само от едната сила на егоизма. Откриваме няколко сили и равновесието, балансът между тях.

Важното е на какво се учим от тези празници, а това е какви особени желания трябва да разкриваме, за да се изкачваме на всяко от стъпалата, символизирани от празниците. Те изискват да се запасим с желание, устремено към целта.

Желанието за това произлиза от Човешото стъпало, което нямаме в себе си. И ако правилно, целеустремено гледаме на възникващите проблеми, то именно в тях ще разпознаем съзидателната сила, помощта «от противното».

От урок по статия на Рабаш, 02.03.2015

[155037]

Filed under: Духовна работа, Развитие на егоизма - No Comments→

Въпрос: Трябва ли да потърся себе си в Пасхалното Сказание, разказващо за изхода от египетското робство, и да направя аналогия със сегашния си живот?

Отговор: Казано е, че ”действията на отците са пример за синовете”, а също и, че човекът трябва всеки ден да вижда себе си излизащ от Египет.

Въпрос: Какво означава да бъдеш роб в Египет?

Отговор: Робът е много висока степен. Да усещаш себе си като роб, означава да осъзнаеш, че се намираш вътре в егоизма си, който властва над теб и не ти позволява да излезеш от него дори ако поискаш.

Ние гледаме към прозореца на съседа, излизаме на улицата, тръгваме по шосето, ходим на работа – навсякъде действаме според егоистичната си природа. Колкото и да се стараем да бъдем дружелюбни и вежливи, след няколко минути ние избухваме и се ядосваме.

Авраам на първо място обяснявал на хората тези сили, които ги управляват. Той учил, че мислите, желанията, които се пробуждат в нас, са следствие на егоистичната ни природа.

Необходимо е постоянно да анализирам мислите си и отношението си към другите, опознавайки самия себе си, за да разбера какъв съм аз и кой ме управлява. В крайна сметка аз си изяснявам, че се движа от зла сила, тъй като през цялото време тя ме противопоставя на останалите, кара ме да завиждам на техните покупки, дела, успехи.

Но нека да сравним това с отношението ни към нашето дете. Как бихме се отнасяли към ближните, ако те бяха най-близките за нас хора – нашите деца? Тогава си изясняваме,че нашето отношение е зло. Към своето дете, разбира се, ние се отнасяме по различен начин, отколкото към чуждия човек, защото чувстваме инстинктивна, животинска любов.

Въпрос: Защо трябва да обичам чуждите хора както собствените си деца?

Отговор: Иначе егоизмът няма да ми даде да съществувам, тровейки целия ми живот. Той през цялото време ме противопоставя на другите, превръщайки живота ми в безкрайна война. Достатъчно е да видим какво става в човешкото общество в целия свят.

Колкото по-свързани ставаме в интегралния свят, толкова по-силно се ненавиждаме. Нашият егоизъм все повече се проявява, защото ставаме по-близки и започват разногласията между нас. И затова тук ние се съгласяваме, че природата ни е зла.

По-лесно, разбира се, е да забележиш това у другите, отколкото в самия себе си, но трябва да се учим, за да можем в крайна сметка да осъзнаем, че нашата природа ни носи зло. Защото тя не ни дава да се наслаждаваме на живота.

Ако аз гледам на света и се радвам на чуждите успехи и напредък, сякаш тези успехи са на моите деца, ще ми бъде приятно да живея. Аз винаги ще бъда в прекрасно настроение. А сега аз виждам новата кола на съседа и страдам от завист – нима това е хубав живот?

Ние дори не си представяме колко удоволствие бихме получавали, гледайки на ближния с възторг, все едно синът ни си е купил новата кола.

От 537-а беседа за новия живот, 22.03.2015

[156450]

Filed under: Празници, Развитие на егоизма - No Comments→

Въпрос: Аз не се чувствам в робство, струва ми се, че съм свободен човек. Как се отнася към мен напътствието всяка година на празника Песах да си се представям излизащ от египетско робство?

Отговор: Струва ни се, че сме свободни, защото не чувстваме, че зависим от другите. Стараем се да устроим живота си така, че с никой да не сме свързани, само и нас никой да не ни търси. Такава е природата ни.

Заради тази независимост изобретяваме нови компютри, мобилни телефони. Във всеки дом има толкова домашни прибори, така че колкото може по-малко да се нуждаем от помощта на другите. Така е удобно на нашата егоистична природа и ние изпълняваме нейното изискване – аз никого не пипам и нека и мен никой да не ме пипа.

Всъщност, всички ние сме свързани и зависим един от друг. Става ясно, че цялата нежива, растителна и животинска природа представляват една интегрална система, където всичко е свързано едно с друго. Затова науката кабала ни предупреждава, че зависим един от друг и ни предстои да разкрием тази зависимост.

Ако не достигнем обединение, ще ни бъде много зле. Засега не чувстваме много добре необходимостта от това, затова науката кабала не се е разкрила на предишните поколения и е била скрита хиляди години. Не сме имали необходимост от нея, защото сме били неспособни да разкрием, че зависим един от друг.

Днес целият свят усеща тази взаимна зависимост. Спрямо степента, в която той ще разкрива тази негативната връзка, той ще се обръща към еврейския народ, защото само този народ владее методиката, позволяваща обединението над всички различия.

Тази методика е много търсена по света в наши дни. Затова, ако не я предоставим на другите народи, ще почувстваме силен натиск. Антисемитизмът ще расте и народите по света ще предявяват към еврейския народ все повече претенции, обвинявайки ни за всичките си беди.

Те няма да знаят причината за омразата си към нас, но тя се състои именно в това. Натискът може  да се проявява в различни форми, както виждаме, отношението на САЩ  към Израел се влошава с всеки ден.

Въпрос: Когато днес гледате света, определяте нашето състояние като робство?

Отговор: Разбира се, намираме се в робството на своята природа. Аз постоянно изпълнявам заповедите на вътрешната си природа и й се подчонявам без всякакви разяснения, критики или съпротива. Просто не съм способен да вървя срещу нея.

Моето егоистично желание ми заповядва да успявам, да получавам изгода, без да се съобразявам с никой друг. Ако се намирам в интегрална връзка с другите, то как бих могъл да не се съобразявам с тях? Ограничен съм във всичките си действия.

Въпрос: Тоест, проблема не е в това, че преуспявам, а в това, че го правя за сметка на другите?

Отговор: Аз даже не мога да успея по такъв начин. Днес дори цялата държава не може да успее, ако е изолирана от другите. Всички разкриват необходимостта от връзки с другите, само че не могат да го направят по правилен начин. Никой не знае как да установи добри връзки между себе си: Америка, Русия, Китай, Европа, евреи и араби.

Никой не може да се отличи и да излезе на първо място, ако не го прави за доброто на общите връзки. Излиза, че най- успешният е този, който най- точно от всички отчита нашите взаимовръзки и действа съгласно това. Това и означава изход на свобода от робството. На това са задължени да се научат всички – цялото човечество.

От програмата на радиостанция 103 FM, 15.03.2015

[156073]

Filed under: Криза, глобализация, Празници, Развитие на егоизма - No Comments→