Баал а-Сулам, вестник ”Народ”: Възнаграждението за умствения труд е по-предпочитано, отколкото за физическия, трудът на сръчните е по-предпочитан от този на несръчните, ергенът трябва да получава по-малко от обремененият със семейство, работните часове трябва да бъдат еднакви за всички, а също така и разпределението на продуктите на труда трябва да бъде еднакво за всички – как да обединим в едно тези противоречия?

Как да се въведе справедливо разпределение, ако всички сме различни? При различните хора има различна производителност на труда. Невъзможно е да се предявят към тях еднакви изисквания и да оценяват усилията им по еднакви критерии. Излиза, че у нас няма даже основа, база за построяване на справедливо общество.

Това трябва да се обясни на тези, които призовават по улиците за социална справедливост. Как да я определят? С какво да отмерят? Всички, по природа, се отличаваме един от друг и нямаме критерии за сравнение, значи никога няма да достигнем до справедливо разпределение. Защото, за да се подели всичко правилно, трябва да се намираме на стъпалото на Твореца.

Фактически, справедливото разпределение е това, което всеки от нас получава днес. Защото във всеки миг от живота си получаваш това, което ти дава Творецът. Точно това е справедливост, това е, което ти се полага. Той ти определя абсолютно точна мярка.

Творецът създава за теб всички условия. Нека да не се съгласяваш с Него и със системата, обаче Той ти дава всичко и ти казва:”Работи, започвайки от тази точка, където стоиш. Съгласно свойствата на душата си, ти трябва да се намираш имено в това състояние. За теб е оптимално и можеш да напредваш само оттук. Започни да работиш и ще получаваш все повече. А засега си получил всичко необходимо за по-нататъшните стъпки – по справедливост и по всички правила.”

Даже Фараонът е признал: ”Творецът е праведен, а аз съм грешен.” Макар и да не си съгласен, да не си осведомен, да не си готов, но всичко е така, както трябва да е.

Но в такъв случай, нима можеш да се отместиш от мястото си? Ако получаваш определеното, то къде да се поместиш? Само към отдаване.

Ако искаш да напредваш, променяйки себе си, обкръжението, обществото, света, тогава трябва да се учиш от Твореца на това, какво означава да бъдеш праведен – да се обръщаш към всеки и да помагаш на всеки да върви към справедливо разпределение по стъпалата  на все по-голямо отдаване.

На всички стъпала, съвсем до края на поправянето, на нас справедливо ни разпределят това, което ни се полага, съгласно абсолютно точен разчет. И затова на духовната стълба е невъзможно да се изкачиш на ново стъпало, докато на 100% не се съгласиш с всичко, което се случва, с други думи, докато не придобиеш съсъдите на отдаването и не се съгласиш, че това е справедливостта.

Какви могат да бъдат след тази демонстрация? Какви изисквания? Подобрете обкръжението, подобрете връзката между вас и ще се издигнете на по-висока степен на справедливост. На текущата степен ви се полага имено това, а на следващата ще получите нещо друго. Какво? Започнете да извършвате отдаване един на друг и ще видите. Защото светлината е винаги тук. Просто, издигайки се заедно с обществото, получаваш повече, а спускайки се – по-малко.

Така че, от какво да се крещи на улицата? От собственото неразбиране на случващото се? От кого ще изискваш справедливост, ако всички ние седим в една лодка? Такива призиви никога няма да доведат до нищо добро. Египет и Либия са нагледни примери за това.

И затова преди всичко трябва да се разбере: ние винаги се намираме в поправена система и можем само да напреднем в нея към все по-възвишено състояние на взаимно поправяне. Пребиваваш в света на Безкрайността и получаваш от него толкова, колкото съответства на твоята степен, колкото можеш да възприемеш. Той те напълва, в него има всичко, от което някой ден ще пожелаеш да се насладиш.

И при това ти крещиш, че ти е малко? Получи повече, предоставили са ти такава възможност. Започни да се обединяваш с другите, и колкото по-здрава ще е връзката ни, толкова повече ще получим. А без взаимно поръчителство, никога няма да усетим щастието. Можеш да ходиш на демонстрации и да устройваш революции, но нищо няма да излезе от това.

От урока по вестник ”Народ”, 28.09.2011

[56049]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - No Comments→

Въпрос: Светът вече вижда краха, очакващ го в близкото бъдеще. Но, освен нас, никой нищо не прави, и нищо хубаво не възниква…

Отговор: Ако работехме правилно, светът вече щеше да се е събудил от съня. Той няма да се събуди, ако ние не го разбудим. Само ние сме виновни за ставащото. Хората са неспособни да се опомнят сами – те се събуждат, само ако ги тресеш.

Това касае всички без изключение, включвайки световните лидери и специалисти. В някой от тях вече има искра за разбиране, въпреки, че те малко разбират за ставащото, виждат ситуацията, но все още не променят образа на мисленето, още не осъзнават, че да се променят трябва самите те, а не светът. Преди, егоистично сме променяли света, а сега трябва да се промени самият човек. Има учени, които показват това, но само с първо външно приближаване, сами не разбирайки, какво стои зад техните думи.

Тук е и необходима нашата работа – включително до това, че този учен да седи на урока, заедно с теб.

Да разтресем “материята” на човечеството можем само ние. И поради това, към никого не предявявам претенции. Създаването на СМИ, правилно въздействащо на обкръжението, – също е на нашите рамена. Всичко е възложено на нас, и на никому другиго.

И поради това, гледайки на света, аз се уча само на едно: как да се приближа до това “дете” и да занеса до неговата уста лъжичката с хранителна смес. Тук всичко зависи от нас.

Въпрос: Какво още не правим?

Отговор: Не разпространяваме. Как влияеш на света? Как му предаваш това, което получаваш на уроците? Не правим достатъчно. Защото, на нас е възложенаена цялата работа по поправянето: да организираме себе си, да организираме мрежата от връзката между нас, да я разпрострем между всички наши групи по целия свят. Защото, имаме стотици групи, милиони хора ни слушат, въпреки че не излизат на връзка.

Но, защо ли, все още, не ни достигат силата и мъдростта, за да изградим системата по подобаващия начин. Ние все още не можем да доведем до света посланието в такава обвивка, която да го привлече и да внесе в него новата програма. Хората не са виновни за нищо, те не могат да направят нищо, макар и готови да усвоят повече, отколкото ние им даваме.

От урок по статията „Една заповед”, 23.09.2011

[55496]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Разпространение на методиката - No Comments→

Науката кабала не е справочник на егоиста, не е борсов пътеводител на новата реалност, не е инструкции по използване на нова операционна система за свои интереси.

Изучавайки кабала, аз осъзнавам, че трябва сам да се изменя и друг изход за мен няма. Ние трябва да приведем себе си в съответствие с новата система, осъзнато и без уговорки да влезем в нея, да оставим всичко старо назад и да преминем Рубикон, зад който е новият свят.

Ето защо кабалистичната методика са разкрили и разработили хора, устремени право към Твореца (яшар-Ел) и наричащи се “Исраел”. Така тя им се е разкрила, така те я подават на света и всеки в света трябва да знае това.

Означава, че няма да ни помогне самото поръчителство – обичайното солидарно поръчителство. Нашите призиви за обединяването са първият етап по пътя наистинското поръчителство. И, колкото по нататък се придвижваме, толкова по-ясно виждаме, че на нас ни е необходимо вътрешно поправяне, в съответствие с новата система. Ние поправяме не природата и не света – ние поправяме себе си.

Кабалистичната методика е противоположна на това, което е било по рано. До този момент Природата ни е движела отвътре: ние винаги сме реализирали своето растящо егоистично желание. Този стопанин е притежавал абсолютната власт над нас, и ние предано сме изпълнявали всички негови заповеди. Той е бил толкова голям, че е заемал цялото полезрение, закривал е очите ни и ние постоянно сме живеели с неговите мисли, без да правим никаква разлика между него и себе си.

Сега в нас се заражда ново отношение към егоистичната природа. Откриваме, че със своята власт тя ни разрушава, че тя е лош стопанин. Защото, в резултат, оставаме на служба при него без всякакво възнаграждение. Властта на егоизма се оказва лоша и ни води към опустошаване. А от друга страна, ни се разкрива друга власт – желанието за отдаване…

Много неща още трябва да поставим по местата за себе си и да предадем на света. В нашите думи, обърнати към хората, се крие светлината, връщаща към Източника. И не е важно, колко разбират те, – светлината вече действа в системата на нашата взаимовръзка.

Затова, ние сме задължени да излезем на улицата, да работим в социалните мрежи, да пускаме материали – колкото може повече. Ние не чакаме да ни разберат веднага, ние не съдим за успеха на разпространението по първата реакция на аудиторията. Отдаването за нас е само по себе си възнаграждение, защото то носи на хората светлина, връщаща към Източника.

От урок по вестник „Народ”, 22.09.2011

[55359]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Разпространение на методиката - No Comments→

Основното в нашите беседи на кръглата маса е да обясняваме, че взаимното поръчителство не се постига само, а е резултат на сериозното изучаване на взаимната зависимост на природата –за внедрения в нея човек, като съставен  интегрален елемент.

И само такова съчетание между природата и хората, когато всички бъдат в абсолютно равновесие, т.е. човек ще получава и отдава в обществото в пълна хармония, както това се прави от клетките в организма, – се нарича взаимно поръчителство.

Но преди всичко трябва да се учим на елементите на поръчителството: взаимна отстъпчивост, връзка – над всички разделящи ни противорвчия, които егоизмът специално ни устройва. Трябва да възприемаме противоречията между нас, като упражнения, над които трябва да се издигнем – и по такъв начин да израстем, както порастват децата, благодарение на своите игри.

Ето, в това се заключава напредъка ни към състоянието на взаимното поръчителство, т.е. пълната взаимна връзка, като в единния здрав организъм.

В това се състои целта на цялото творение – затова според степента на достигане на връзка, ще усещаме взаимна любов, отдаване, сливане, участие, желание да съединим онова, което ни е липсвало. Нищо не се премахва, всичките елементи на противоречия си остават, а над тях строим взаимоотношенията.

Тази методика на съединение, въпреки противоречията трябва търпеливо да се обесни – и в човека, ще се извършва постепена еволюция на съзнанието, с усвояване на общата взаимна връзка над проявяващите се противоречия.

Това е дълък път по възстановяването на разбитото съединение помежду ни – по такъв начин се предвижваме, достигаме пълното поправяне на човечеството и неговото съединяване с природата в едно цяло.

По такъв начин, достигаме Малхут на света на Безкрайността, в която се събират всичките и противоречия, противоположности, пълния егоизъм и едновременно над него пълния алтруизъм – и в нас се проявява осъзнаването на Замисъла на творението.

[55154]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Криза, глобализация, Поръчителство - No Comments→

Важно е да проумеем много просто нещо – в съвременния свят е невъзможно да постигнеш успех в нещо, ако не се съединяваш правилно с останалите. Това е, което разкриваме, за сметка на всеобщата  криза. Кризата ти казва: “Искаш успех във всичко, щом като пожелаеш?

Но погледни: всичко, което си правил до днешния ден – се намира в криза. Трябва да ти стане ясно, че от днешния ден и нататък, няма да можеш да преуспяваш в нищо, каквото и да правиш, ако не съответстваш на глобалната и интегрална система”.

Това съответствие се и нарича поръчителство! Искаш ли да преуспееш,  знай, че можеш да произведеш нещо полезно, само при условие на правилно включване в цялата тази глобална мрежа. И поръчителството е необходимото условие, за да се включиш в нея. Можеш ли да го направиш – ще преуспееш, не можеш ли – ще загубиш напразно време и ще направиш, още по-зле на себе си.

Съвсем не е сложно да постигнеш успех. Всеки човек може да почувства, какво е поръчителството, всеки може да си представи, какво е истинското, топло и грижовно семейство.

Но въпреки това, трябва да се научим на поръчителство. В резултат, ще се наложи всеки да промени мнението си за кабала и да разбере, че това е висша мъдрост и че той се занимава с поправянето на душата си. Нужно е да се освободим от страха пред тази наука и да разберем, че тя е много естествена. Защото, в нея изучаваме силата, която действа в човешкото общество, и сме длъжни да се запознаем с нея и да я познаваме, иначе днес, ние, просто няма да можем да съществуваме.

Кой може да възразява, че ако засега не разкрия висшата сила, просто няма да имам препитание! Хората мислят, че това е някаква забранителна наука, за някакви висши сфери. Но, в действителност, по-близко от нея, няма нищо за нас.

От урока по статия на Рабаш, 02.09.2011

[54679]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация, Поръчителство, Разпространение на методиката - No Comments→

Днес няма голяма разлика между работата в група и в цялото човечество, между частната и общата работа, тъй като общата мрежа се е разкрила. В миналото групи от кабалисти са работили в скритие, отделно от всички останали. Те не са показвали себе си, защото е било забранено да се разкрива кабала и да се обяснява нейната цел преди същинската мрежа на общи връзки да се разкрие и да възникне нуждата от методиката за поправяне.

Затова кабалистите запазили мълчание. Но от момента, в който тази мрежа започнала да се разкрива, ситуацията станала кардинално обратна – сега ние трябва да разкрием науката кабала.

Кабалистите са предсказали това още преди тази мрежа да се е разкрила на света. Почти преди 100 години Баал а-Сулам започнал да разказва на света за нуждата да разкрием мъдростта на кабала. Той смятал, че светът трябва да се подготви предварително за разкриването на връзките, за да се избегнат войните и страданията, които преживяхме в миналия век.

Човечество преживя повече убийства и страдание през 20 век отколкото през цялата човешка история. Разбра се, било е възможно да преминем тези поправяния в различна форма. Но за сега поправянията, които висшият извършва, остават в Него и ние не знаем за тях и не ги виждам с очите си. Нямаме средство да видим поправянията, които сме постигнали на цената на такива големи страдания.

Въпреки поправянията, неговата форма е била нежелана и се е облякло в нас под висшия натиск и против нашето желание. В кабала тази връзка се нарича „ахор бе-ахор” (гръб в гръб). А трябва да стигнем до пълно съгласие и да се обърнем „лице в лице” един с друг (паним бе-паним).

В крайна сметка, по един или по друг път, ние винаги напредваме, но по нежелан начин. Сега, след като кабала се разкрива, човечеството може да се подготви за разкриването на мрежата, която ни свързва, чрез интегрирано, глобално възпитание и взаимно поръчителство, тоест чрез правилната връзка между нас.

И когато се подготвим за това разкриване, ще го посрещнем като добро и ще го възприемаме като общо поле, благословено от Твореца, а не като живот, изпълнен с опасности и заплахи. Всичко зависи само от нашия съсъд, който трябва да е преди светлината.

Ще усетите, че това поле на взаимни връзки е благословено от Твореца, защото самите вие ще искате да го благословите! Ще мислите, че всяко ново разкриване ви носи полза, защото ви доближа до общото отдаване, до взаимното поръчителство!

Каквото се е случило е трябвало да се случи. Нито сме сгрешили, нито сме направили погрешни действия – всичко се е случило според желанието на Твореца, което се е разкрило по този начин. Не трябва да съжаляваме за нищо в миналото, дори за най-болезнените събития, които е много трудно да приемем: „Няма никой освен Него”.

Но от днес нататък трябва да разберем, че всичко зависи от нас и че „никой не може да ни помогне освен самите ние!”.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 30.08.2011
[53518]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - No Comments→

Торонто. Урок преди конгреса.

Въпрос: Възможно ли е да се обясни просто как осъществяваме изхода от самите себе си?

Отговор: Ние пребиваваме в Природата. Цялата тази външна Природа сама по себе си представлява отдаване (+). А ние сме ѝ противоположни. Всички ние пребиваваме в получаване (–).

Как да се изменим? По същия начин, по който се изменят децата, когато растат. Трябва да създадем един вид адаптер, който постоянно ще ни приближава към даващата Природа, превеждайки ни по 125-те стъпала на съответсвието и поправянето.

Този адаптер трябва да построим сами. Създавайки го, всъщност сами формираме духовните свтове. Казано е, че праведниците се явяват партньори на Твореца: Той е създавал световете и ги е разрушавал, а праведниците поправяли тези светове. В нашия корен вече са заложени всички необходими предпоставки.

Така че тябва според големината на нашата възможност, да изграждаме общество, в което всички извършват отдаване, всички обичат, всички потдържат правилни взаимоовръзки. За тази цел трябва да изучим това, което е казано от кабалистите, вече достигнали това.

Трябва да се замислим над това, какво означава свойството на съвършеното отдаване, какво е това – да се пребивава над желанието, в кои наши отношения трябва постоянно да виждаме промените към по-добро. Казано на кратко, тук, между нас – не само между телата, а и между нашите желания – се стараем да изградим системата на взаимното отдаване, взаимното поръчителство.

Преди всичко, трябва да се определи злото: всички сме егоисти, противоположни на отдаването. След това търсим възможност да се издигнем над себе си, да преодолеем злото и да преминем към отдаване – както е казано: “Не прави на другия това, което е омразно за теб“.

След това ще преминем към следващия етап на поправянето и ще установим между себе си такава връзка, че всеки ще поиска да напълва желанията на другите както майката, която се грижи за своето дете. Получавам желанието на ближния вместо своето собствено. Поставяйки своето желание на служба на неговото желание, получавам онова, което иска той, и му го отдавам. Така всичко преминава през мен към него. Това вече се нарича: да получаваш заради отдаване или да обичаш ближния както себе си.

Така, поетапно вървим към целта.

Трябва да се разбере, че кабала – това е най-практичната наука. Тя ни е дадена, за да я реализираме в нашата взаимовръзка, тук и сега. Това е първото условие, за да поставим правилно себе си в съвремения свят. Затова светът се намира в криза и ние се намираме в криза – всичко това е, за да разпознаем работното място. А останалото вече зависи от нас.

От урока преди конгреса в Торонто, 16.09.2011

[54871]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация, Поръчителство - No Comments→

Въпрос: Къде е гаранцията, че ако народът на Израел се обедини в поръчителство, той ще успее да достигне до мирът и безопасността?

Отговор: Това е закон на природата. Природата поставя пред нас проблема, и ние, всички хора ще загубим във всичко ако не ѝ съответстваме. Ние сме длъжни да достигнем съответствие и подобие по свойства с природата. Ако не ѝ подхождаме, то ще загубим сериозно. А особено ще загуби народът на Израил, защото той притежава тази методика за поправянето. И ако той не я изпълнява, то спира всички останали, които стоят след него.

Представи си, че зад теб стоят на опашка 7 милиарда души, а ти си пръв, но се опъваш, не искаш да вървиш. Те всички те бутат отзад, а ти не им даваш да минат. Ето това е състоянието, в което се намира народа на Израил.

По този начин ние действаме против природата. Общата програма на природата действа чрез цялата еволюция, от самото начало на възникването на Вселената, от Големия взрив (и изобщо от света на Безкрайността) и до ден днешен, стремейки се да доведе всичко до равновесие. Природата не търпи неравновесие, и тук възниква натискът, който трябва да компенсира това неравновесие. Още Аристотел е казал, че “природата не търпи празнотата“.

Затова ние сме задължени да изпълним закона на природата, и ако го изпълним – върху ни няма да има никакво отрицателно въздействие, отникъде. Ако ние изпълним своята особена мисия, то в целия свят ще се установи спокойствие.

От урока по статията на Рабаш, 02.09.2011

[54702]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - No Comments→

Всичко, което трябва да направим е да се обърнем с желанията си към Висшия, да отправим молитва (МАН). Но тя трябва да бъде молитва за поръчителство, а не „дай ми квартира, дай ми продукти, които да са ми достъпни“. Ако тя не бъде стремеж към поръчителство – няма да можем да я отправим нагоре – тя трябва да бъде насочена нанякъде. Не мога просто да моля: „Дай ми добавка към заплатата“ – това няма да помогне.

Затова, преди всичко, трябва да се учим на поръчителство. Всички трябва да узнаят, че само за сметка на нашето обединение, ще преуспеем всички. Този елемент е необходим във всяка молба. Във всяка, дори и най-житейската молитва, поръчителството трябва да бъде включено – във всичко. Искам квартира, защото нямам – получавам я за сметка на поръчителството. Искам всичко, което ми е нужно за живот, за здравето, отпуска, пенсия, безплатна детска градина за децата ми – и всичко това го получавам, но при условие, че облека земните си нужди в такава обвивка, че те се постигат за сметка на нашето обединение.

Тъй като обединението е това, което се разкрива в природата, показвайки ни, че тя е глобална и интегрална. Нищо не можеш да направиш против това, на нас също ни е нужно обединение. Иначе няма да можем да пристъпим към решаването на нищо. Всяка молба, с която сега се обръщаш, всяка нужда може да бъде удовлетворена само при условие, че съответстваме на това, което става с нашето човешко общество – т.е. правилно да се съединим.

В крайна сметка, трябва да пожелаем да тръгнем в тази посока, нищо че все още не се получава да се обединим. И нека не ви се струва, че никой не иска да слуша за него. Хората искат да се съединят, те са готови да слушат за това – дори ако не слушат днес, утре сами ще заговорят за същото това съединение. Така работи това, затова и не е нужно нищо повече. Ако в човек, в главата му, се появи дори и бегла мисъл за поръчителство – достатъчно е. А всички останали негови грижи са естествено за насъщния хляб, защото преди всичко трябва да се храним всеки ден.

Всички молитви в крайна сметка ще се излеят в много прости нужди: жилище, храна, здраве, безопасност. Всичко останало не е толкова важно – главното е да има къде да живеем, с какво да се храним, физическо здраве и безопасност. Това са основно грижите на човека. Но ако всичко това го обличаме в такава обвивка, когато поне малко разбираме и усещаме, че само заедно можем да разрешим тези проблеми – това вече е достатъчно.

Всеки разбира, че съединението е изгодно дори от чисто материална, рационална гледна точка – ако се обединим и си помогнем един на друг и бедни, и богати, всички заедно. Получава се такава атмосфера в народа, че хората сами ще поискат да поделят, да въведат по-голяма справедливост в обществото. А това също ще работи и над разбирането ни, там където не виждаме никакво рационално решение. Затова нямаме избор, можем да решим проблемите си само по пътя на взаимното поръчителство – и рационално, и над всякаква рационална логика.

Ако обясним това на всички, така че всеки да свърже надеждите си и всички свои стремежи с постигането на поръчителство – това вече ще бъде истинска молитва, на която ще се получи отговор. Аз мисля за изварата, но в комплекс с поръчителството, мисля за квартира, за безопасност и ги свързвам с поръчителството, с общото обединение. И тогава молитвата ми се издига и достига до Висшия.

Иначе не достига до върха. Нима Творецът ще седне да слуша моята молитва само за квартирата или за изварата? Той сам ме е лишил от всичко това, именно за да присъединя към тази молба елемент на поръчителство. И тогава то ще бъде истинско искане – искам извара за своя корем, а освен това – искам поръчителство за душата. Това вече е свойството Бина – така на най-ниското ниво се съединяват Бина и Малхут. Едното желание идва от корема, а другото – от сърцето: извара + поръчителство. Едното без другото не може да бъде.

И тогава отправяме МАН – молитва, която се приема свише. А иначе има да крещиш на Твореца: „Трябва ми извара!“, а Той отговаря: „ Знам, самият Аз съм ти я отнел“.

От урока по статия на Рабаш, 02.09.2011

[54621]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Криза, глобализация, Поръчителство - No Comments→

Конгрес в Ахзив (Израел), урок №1

Трябва да разкрием място в сърцето и разума за истинската грижа.

Всичко останало трябва да стане принудително за мен. Живея в този свят и по необходимост се занимавам с неговите работи, но моята истинска, съкровена грижа е за главното. В крайна сметка, аз съм човек и искам да постигна нещо. За мен, освен парите и ежедневните проблеми, е важно нещо друго  в живота. На това трябва да придадем много по-голямо значение, отколкото на всички други перипетии в живота.

Мога да работя, да пазарувам и да бъда на приятни или неприятни събития – това не е важно. Най-важното е да имам в сърцето и разума място, в което искам да се издигна. Ако има такова място, то трябва да присъединя своите другари към тази неизбежна грижа. Когато мислим един за друг и се подкрепяме, то това е и групата. Всеки един е загрижен всички да имат същите мисли и същите грижи. Искам те да се грижат за най-важното нещо и тогава – аз също ще се грижа за него.

Нашата обща грижа е да построим духовния съсъд, правилното желание, да издигнем молитва за поправяне. Когато то набере достатъчно количествена и качествена сила, тогава в мрежата, разпростряла се между нас, ще разкрием това, което искаме да постигнем – висшата реалност – и ще придобием сила, здраве, сигурност и просперитет…

Дори днес еврейският народ разчита повече на чудо, отколкото на твърда основа. А междувременно ние имаме особен съсъд, благодарение на който можем да прогоним всички беди и трудности, и цялата ненавист. Ние и само ние държим ключовете за успех и добър живот за всички. Именно затова целият свят и нашите съседи няма да ни оставят на мира.

На нас ни е дадена възможност, и само ако достигнем взаимно поръчителство, нашето обединение ще стане световен център на доброто. Така че, нека го направим заедно, грижейки се с радост един за друг.

От 1-я урок на конгреса в Ахзив, 01.09.2011
[53410]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Поръчителство - No Comments→

Въпрос: Ние усещаме неотложност във вашите думи. Но защо аз не съм състояние реално да почувствам тази интегралност на света, за която вие говорите? А вместо това възприемам думите ви, по-скоро като една плашеща концепция, а не като абсолютна постоянно усещаща се истина?

Отговор: Трябва да се чете моя блог, да се слушат занятията и да се четат всички изказвания на учените – практически всички вече започват да говорят за интегрална взаимовръзка в света и вече по-голямата част от тях говори за необходимостта от обединение (казано с наши думи – взаимно поръчителство).

Въпрос: Ако нашата световна група се обедини това ще доведе ли до незабавно наклоняване на везните към доброто в света? Или преходът на човечеството към добрите взаимоотношения (арвут) ще отнеме дълъг период?

Отговор: Духовните действия се проявяват мигновено, въпроса е само в това, кой ги наблюдава…

Въпрос: Как да успеем да усетим света, за да съумеем да усетим собствената си ответственост за него?

Отговор: Чрез своите усилия да се обединим с групата, ние след това преминаваме към света.

[54458]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Криза, глобализация, Поръчителство - No Comments→

Оглавявайки духовния процес, ние нито налагаме ред, нито даваме заповеди на някого. Ние просто предосатвяме познания на хората.

По няколко часа на ден аз изучавам отчети и анализи за събития, които се случват в света днес. Не взимам всичко на сериозно, а давам мое лично становище, формирайки собствена гледна точка за случващото се, което изгражда основата, на която действам.

По същия начин водим хората към свободното им мнение. Ние просто им даваме метода, който самата Природа ни „спуска”. Този метод се основава на научни изследвания.

Например, много от нещата, които изучавам сега, са ми известни от моите знания за законите в системата на кибернетиката. Кибернетиката е наука за системите и тяхното регулиране в различни сфери: биологически, механически, природни, екологически и т.н. Определени формули описват точното ниво на регулация: вход, изход и търсеното състояние. Това се отнася до зареждането на ракета, която се движи при опрделени условия…

Представете си, че един влак трябва да достигне от точка А до точка Б, използвайки минимум гориво при минимум амортизация на механизмите, преминавайки с максималната и минималната скорост през железопътните възели, без внезапно спиране или ускорение. Оптималното изпълнение, да кажем, е с двадесет подобни условия и е един от проблемите на правилната регулация. Според същия принцип в нашия организъм хиляди от параметрите се балансират помежду си и водят до универсалната формула, наречена „живот”.

И така, сега трябва да обясним на всички хора какво ще се случи, ако не изпълним формулата на взаимно поръчителство до степента, в която тя е разкрита днес на нас самите. Всъщност говорим за поправен и балансиран Малхут в света на Безкрайността, но сме ръководени от текущия момент. Игнорирайки формулата на взаимно потъчителство, ще претърпим загуба и затова трябва да се научим да съблюдаваме нейните параметри.

Следователно нашият подход е информативен. Така са обучавани студентите в университета, за да могат по-късно сами да получат познания в живота. Човек трябва сам да се научи на взаимност в своите взаимоотношения с другите, без натиск от наша страна.

Днес практически няма професии, които да не изискват интелигентността на човека. В крайна сметка, той не е животно. Остави го да изкопае една дупка – даже тук, въпреки физическите си сили, той се нуждае от главата си.

Следователно обучавайки хората да общуват правилно, им предоставяме поле на дейност за ума и чувствата. Не ги оставяме на животинско ниво, защото взаимното поръчителство ги свързва с човешката степен: именно човекът в мен размишлява как да съществува с другите. Говорим за вътрешното, чувственото развитие.

Не е случайно, че хората днес търсят взаимовръзка, минавайки през демонстрации, търсят социална справедливост и всеобщо обединение. Това е, което им липсва, а ние обясняваме, че според волята на природата ние самите трябва да установим връзка между нас. Взаимна комуникация, взаимно поръчителство – това е закон на интегралната система, която представяме.

От урока по вестника “Народ”, 04.09.2011

[53614]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Поръчителство, Разпространение на методиката - No Comments→

Човек не може да съществува отделно от обществото. Целенасочено сме създадени по такъв начин, който ни задължава да живеем сред други хора. Това следва от разбиването на общата душа на много отделни части.

За да разкрием Твореца, трябва да разкрием разбитата връзка между нас и да я поправим. Тогава, постигайки Неговите действия, ще постигнем Неговото съвършенство. Затова сме създадени така, че никой от нас да не може да живее в пълна изолация. Иначе той би се спуснал до нивото на животно. Ако човек се е развил до човешкото стъпало, тогава трябва да живее като човек, тоест да използва всички останали, но също и да дава своята част на всички.

Развитието на човечеството трябва да се вижда като развитие на връзките между нас и на нашата зависимост един от друг. Отначало съществували само семейства. После големи семейни общества започнали да се развиват, последвани от племена, после села, градове и народи. Преди няколко стотици години между много страни започна активна международна търговия.

Точно затова развитите народи са пътували, за да завладеят други страни и да открият нови земи, чувствайки, че им липсват връзки. Егоистичното желание винаги ни тласка към взаимовръзка и размяна.

Така сме развили икономиката, която е отражение на вътрешния ни стремеж да бъдем свързани един с друг. Ето защо цялата икономика е изградена на нашия егоизъм, на желанието за наслаждение, което чувства, че то трябва да спечели и да извлече полза за сметка на всички останали: аз ти давам, ти ми даваш и т.н. Един човек е фермер, друг – занаятчия, и свързвайки се, всеки получава изгода.

Ясно е, че не е възможно да спрем еволюционното развитие и да произвеждаме всичко сами, поддържайки натурално домакинство – така, както хората са правили в древни времена. Така сме изградили всички форми на връзки помежду си. Всички те съответстват на нашия егоистичен характер, който се е развивал през много години и поколения, докато в наше време изведнъж разкриваме, че тази връзка вече не е толкова проста, колкото сме смятали, когато сме гледали на нещата от нашето его! Днес се разкрива различна връзка – взаимна и световна. Така тя се разкрива от страна на природата.

Изградили сме връзката както сме искали, както ни се е струвало най-добре за изграждане на полезни връзки един с друг. Създали сме я по свое желание, следвайки изискванията на нашето его. Това е издигнало политиката, обществото, икономиката, семейството, образованието и всички жизнени системи.

Но внезапно някакъв вид нова връзка се разкрива, която е различна и противоречи на всичко, което съм направил до сега! Затова възникват проблеми и се развива криза.

От урок по вестник „Народ“, 17.08.2011

[51610]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - No Comments→

Въпрос: Как да се обясни на хората, че законът за взаимното поръчителство, така да се каже е ”спуснат отгоре”?

Отговор: Не е отгоре. Той произлиза от Природата. Ние буквално се намираме в балон, където действа един закон, законът на взаимността, поръчителството, обединението. Наречи го глобален, интегрален, универсален, всеобщ. Този факт вече се признава от всички. Значи, всяко действие трябва да съобразяваме съответно с този закон.

В центъра на нашия балон се намира правителството, то е обкръжено от народа, народът е обкръжен от човечеството, а цялата тази система е обхваната от Природата. Как мислиш, какво ще стане, ако правителството и народът не действат съобразно с Природата? Самите те ще се окажат в още по-голямо противопоставяне с нея, толкова силно, че Природата ще започне да прилага твърди външни въздействия. Защото отвън еврейският народ е обкръжен от народите на света и в частност от най-близките наши съседи.

Сега разбери, какви последствия ще предизвикаме, ако не поставим обединението на челно място. Веднъж вече се върнахме в земята на Израел, защото преди всичко трябва да се сплотим като народ. Такова е условието, което не зависи от нас. Ако не направим това, ще ни дадат определен срок, за да извлечем поука от бедите и все пак ще изпълним предназначението си. Но в крайна сметка времето започва да работи против нас.

Така че друг изход няма, длъжни сме да се замислим над това, как да достигнем равновесие с поставените условия.

От урока по вестник ”Народ”, 31. 08. 2011г.

[53198]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Поръчителство - No Comments→

Нашата реалност се състои от две части. Материалната реалност: нежив, растителен, животински свят и хората, които възприемам в петте органа на осезание – не е нужно да поправям. Тя си остава да съществува, а аз съм длъжен да поправя само своето отношение към създателя на тази реалност – към светлината, Твореца.

В степента, в която оправдавам Твореца и достигам до отдаване, в тази степен аз използвам тази материална реалност във всички нейни форми и с това поправям именно духовната част на своята реалност.

А тази част, която се отнася към този свят остава и не се поправя. Тя ще бъде поправена едва в края на поправянето, защото се намира в такива области на желания и свойства, които се поправят само заедно с „каменното сърце“ (лев а-евен) – в заключително всеобщо сливане.

Затова през цялото протежение на духовната стълба, по която се повдигаме, ние оставаме в материалния свят и вътре в него усещаме духовната реалност – своето отношение към Даващия, дотолкова, доколкото можем да се доберем до своята черна точка в океана от бяла светлина.

И в наши дни ние трябва да видим състоянието в света като много ефективно за напредване. Тъй като много хора вече чувстват своя живот черен, неспокоен, не добър, оставящ ни в безсилие и неразбиране. Такива са условията на играта, които ни налагат свише – на цялото човечество, за да започнем да се отнасяме към целия този живот, като към упражнение, зададено ни свише, от страна на природата, с помощта на която цялото човечество ще се издигне на по-високо измерение.

Затова трябва да преминем от теоритическо изучаване към практика и да разберем, че най-накрая дойде времето, когато можем да се занимаваме с практическа кабала. В света се разкрива духовна система от връзки между нас, която иска да се намираме във взаимно отдаване, взаимно участие, поръчителство.

И тази мрежа е упражнение свише, с помощта на която трябва да видим своята противоположност на това отдаване. Поради това то се разкрива като тъмнина, а ние трябва да приведем себе си в съответствие с тази мрежа, която Творецът иска от нас да поддържаме.

Затова трябва, колкото се може по-бързо да изменим мнението си, че кабала е нещо откъснато от света и да видим, че кабалистите съвсем не мислят така. Баал а-Сулам пише, че всичко се реализира именно тук и сега, за сметка на нашия живот. Накрая достигнахме особеното състояние, когато ни задават такова упражнение. Тоест предоставена ни е особена ситуация, след всички предишни животи, за да напреднем по-бързо към тази цел.

От урока по статия от книгата “Шамати”, 08.09.2011

[54036]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Кабала, Поръчителство - No Comments→

Сега ни се разкрива „втората власт“, някаква чужда сила, и ако се постарая да я разгледам правилно, ще ми бъде добре. А ако не се опитвам правилно да я разбера, получавам удари от нея – за да ѝ обърна внимание и да се отнасям с уважение към нея, за да разбера кой тук е началникът!

Ще бъдат тежки уроците под удара на пръчката, ако не я превърна в захарна. А това е възможно само, ако аз сам тичам след нея и се опитвам да разбера, какво иска тази чужда власт и съм готов да се преклоня пред нея. Това и се нарича „да се отчаеш от работата и да отправиш зов към Твореца“.

Целият свят започва да се приближава към тази работа – осъзнато или неосъзнато. Всички ние сме „работници на Твореца“ и се намираме в окончателно поправено състояние, само че не го знаем и не го чувстваме! Всички работим, за да разкрием и да приемем  всички състояния, през които преминаваме, и да достигнем до разкриването на Безкрайността. Ние и сега се намираме в тази безкрайна светлина – само че не сме съгласни с Него и затова Той  изцяло се крие от нас.

Затова цялото човечество работи заедно – само че едни работят неосъзнато, а други искат да разберат работата и искат да я изпълняват по собствено желание. Но за всички се разкриват едни и същи етапи на тази работа. И по това объркване, през което преминава човечествот, може да се разбере, че това вече е подобно на объркването през което преминава човек във вътрешната си работа, изяснявайки своето следващо стъпало. Така сега целият свят  от чувството на объркаост, неясност и безсилие, започва да си изяснява своята висша, духовна степен.

Само че, всеки ще работи съгласно мястото си в системата. За едни това ще стане стъпало на явно постижение, а за други също постижение, но изцяло практическо, произлизащо от обединението, от взаимното поръчителство, което е достатъчно да бъде постигнато и те ще почувстват общата система, а себе си – като нейна част.

На някои се пада по-тежката задача и изясняване да разкрият същата тази система, но на ниво „глава“, а не „тяло“. Но е известно, че всяка част на тялото си има свой „мозък“, свое „сърце“ – т.е. части, отговарящи за усещанията и намерението. Тъй като всяка част трябва да приема заповедите, идващи от централния мозък и да ги преработва, за да изпълни работата на своето място.

Всяка част трябва да усеща въздействието, възвръщайки съответната реакция в мозъка. Затова, дори в тялото има „костен мозък“ – такива части, които притежават осъзнаване, разбиране, усещане на общата система. А в крайна сметка, всички се съединяват така, че се смесват изцяло и се включват напълно една в друга.

От урока по статия от книгата “Шамати”, 07.09.2011

[53909]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - No Comments→

Въпрос: Какво трябва да направя, за да се съединя с желанията на другите хора? Достатъчно ли е просто да го искам?

Отговор: За обясненията са нужни практически действия, за да разбере всеки, в крайна сметка, защо му е зле. Подобно е на това, как постъпваме с малките деца. Ако детето се е ударило и плаче, то преди всичко, трябва да му обясним поради каква причина е станало, за да се предпазва от това следващия път.

А после трябва да се обясни как да поправи случващото се и как да постигне успех именно за сметка на опита от тези грешки.

Сега целият свят е попаднал в такава особена ситуация, когато се разкрива висшето силово поле – връзката между всички нас. А човечеството не е готово за него, то не му съответства със своите свойства. Затова тази разкриваща ни се мрежа предизвиква усещане за разбиване, крах, криза и в нас нищо не се получава, всичко е непонятно, всичко е като в мъгла, объркано.

И преди всичко, като на малко, объркано дете, трябва да обясним  каква е причината за случващото се и за целия процес. Едни ще започнат да разбират по-рано, други по-късно и общо, това се нарича „осъзнаване на злото” – първият етап на поправянето. На човек му казват: погледни, защо на теб не ти е добре!

А сега, хайде да погледнем какво да правим, за да ни бъде добре. Ако останеш в това състояние като сега и не положиш никакви усилия, за да се приведеш в съответствие с мрежата, която ни се разкрива, то няма да ти се удаде да достигнеш добър живот.

И тук се разкрива методиката, науката кабала, която обяснява на човека в какво е причината за злото и как да го избегнем. Постепенно започваме да разбираме, че това зависи от правилната и добра връзка между всички хора – така нареченото взаимно поръчителство, защото по такъв начин привеждаме себе си в съответствие с тази мрежа.

Колкото по-добре подходим към нея, толкова по-добре ще се чувстваме. В крайна сметка, от лошото усещане започваме постепенно да се приближаваме към доброто.

А ако напреднем още повече, е възможно да се подготвим толкова добре от по-рано за разкриването на тази мрежа, че да вървим от успех към успех. Всичко зависи от нашата подготовка.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 30.08.2011

[53522]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - No Comments→

Въпрос: В нашия свят е прието да се преклоняваш пред този, когото считаш за важен. Защо в духовното е толково трудно да склониш себе си?

Отговор: В нашия свят, ние се склоняваме пред важния човек, защото печелим от това. Нашият егоизъм винаги изпълнява такива действия, които са му изгодни. Ако човекът е влиятелен, силен, богат, то за мен е изгодно да се склоня пред него и да бъда около него, да му услугвам, тъй като знам, че обичайно малкия получва от големия и затова разчитам и аз да получа нещо от него.

Нормално така действаме в нашия свят. А ако не то – получаваме удари, които ни запознават с този принцип. Да допуснем, че аз не желая да слушам какво ми говори полицая – и тогава получавам глоба или повикване за съда и наказание, и така следващия път вече ще го послушам. Тоест в нашия свят е егоистически изгодно да слушам силния, но ако аз не разбирам това, то животът ще ме научи с удари.

Обаче, относително Твореца това не работи – защото Той е скрит! Защото ако на теб ти се разкрие Неговото свойство отдаване, ти би бягал след него, както крадец, който бяга пред тълпата и силно крещи: “Дръжте крдеца!“

На теб ще ти се струва, че ти обичаш Твореца с всичкото си сърце и душа – тъй като можеш толкова много да получиш от Него. И кой не би искал да се прилепи към такава сила, която направлява целия свят? Разбираемо е, че така би направил всеки.

Ето затова Творецът не може да ни се разкрие колко е велик, могъщ и щедър. Той може да се разкрие единствено като образец на свойството отдаване, което самите ние трябва да придобием. Но тогава ти няма да Го поискаш и би избягал от Него. Затова Той по никакъв начин не може да ти се разкрие: нито от добрата, нито от към лошата страна –  нито от страна на напълването, нито от страната на намерението.

Единственото, което ни остава – това  е работата с обкръжението. Творецът ни дава малко начално желание за отдаване., но всичко останало ние трябва сами да разкрием, чрез обкръжението, което трябва да ни вдъхнови за отдаване, да помогне на нашето желание към взаимно поръчителство да израсте. Цялата наша работа идва с обкръжението и почти не касае висшата сила. Само в тази мяра, в която ние вклаждаме в ученето, обкръжението, разпространението – ни идва и помощта, пробуждането свише.

По друг начин е невъзможно. Защото в противен случай ние бихме се прилепили към Него, желаейки да го погълнем, или пък бихме избягали от Неговото свойство отдаване, плашейки се от необходимостта самите ние да станем такива.

От урока по статия от книгата “Шамати”, 04.09.2011

[53599]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - No Comments→

Конгресът в Ахзив (Израел), урок № 1

Днес се намираме пред изкачването на ново стъпало.

Преди милиарди години нашата Вселена се е зародила от Големия взрив, започвайки от простата материя, която по-късно се развива в растителна и животинска. И ето сега стоим пред изкачването на човешкото стъпало. Според термините на науката кабала, ние още не сме достигнали това стъпало. То се отличава от животинското по качество, по самата си същност. Човек възприема действителността не със своите пет животински органа на чувствата, той живее не с онова, което влиза в него – той живее със способността да излезе сам извън себе си и чрез ближния да разкрие реалността, която се намира отвън и не зависи от неговото тяло. Така навлизаме в новото битие.

Днес сме изправени пред проблема: как да се обединим един с друг във взаимно поръчителство, което ще стане ”пропуск ” за нагоре?

Тази възможност вече е заложена в еврейския народ – отговаря науката кабала. Та нали сме преживяли кризата на древния Вавилон преди 3700 години. Там се е получила също такава ситуация, както и днес – и ние можем да я използваме като пример.

В онези времена хората също не знаели какво да правят. Техният всекидневен живот се разстроил, те открили в себе си ненавистта един към друг, толкова силна, че не било възможно да живеят заедно. Техният егоизъм нараснал, устремил се към небесата, подобно на Вавилонската кула. Те престанали да се разбират помежду си, сякаш заговорили на различни езици. И тогава един от жреците на име Авраам започнал да събира група, основана на взаимното поръчителство – група, която по-късно, в последствие станала народ – Израел.

Ето и ние, казват кабалистите за нашето време, ще трябва да направим абсолютно същото. Загубвайки в изгнанието цялото си достояние, ние сме престанали да бъдем народ. Тъй като ще станем „народ“ само на основата на взаимното поръчителство и любовта към ближния, както към самия себе си, на принципа на другарството. Падайки от това стъпало, сме се лишили от усещането на висшия свят и разбирането на книгите, написани на неговото ниво. Всичко е скрито.

И сега, казват кабалистите, сме длъжни да се върнем към взаимното поръчителство.

Сред нас има хора с точка в сърцето, които изпитват естествено привличане към това, без да са зависими от състоянието на света. Добре или зле вървят работите на материално ниво, на тях все нещо не им достига и те се присъединяват към изучаването на науката кабала. Това са нашите другари в Израел и в целия свят. За тях кабала е част от живота: те се учат как да се обединят и постигнат духовния свят – онова, което се намира извън нашето тяло.

А останалите ще се присъединят под натиска на кризата, когато ситуацията в света се влоши. Така е било и по времето на Авраам, Ицхак и Яков, когато в земята на Израел е настъпил глад, когато животът станал съмнителен, лош и подтикнал хората към разкриването на духовния свят. Така ще бъде и днес, но не само в Израел, а в целия свят. Всички ние стоим на прага на голямата криза и на големите промени.

От 1-я урок на конгреса в Ахзив, 01.09.2011

[53400]

Filed under: Движението "Поръчителство", Древен Вавилон, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Поръчителство - No Comments→

Трябва да разберем, че целият проблем се заключава в нас. Струва ни се, че сякаш не ни чуват? Защо не ни разбират? Защото все още не сме достигнали такова ниво, за да ни чуят и да ни разберат. Трябва да поработим над себе си.

Никой не издига стена между нас и масите. За всичко това, което ни се представя като препятствие, трябва да видим съдействие и поддръжка. Проблемът не е в другите – ние трябва да се усъвършенстваме и да се приповдигнем, за да видят хората и да поискат да се сближат с нас.

В спънките трябва да видите помощта. Защото те ни показват, че все още не сме готови за обучаването на народа.

Въпрос: Какво трябва да правим в групата? Защото да вървим към взаимно поръчителство между нас става все по-трудно.

Отговор: Разбира се. Това е признак за напредък. И трябва, както преди, да възвисяваме важността на целта в очите си.

Въпрос: Опитваме, но не се получава…

Отговор: Тогава повикайте помощ. Изискайте силата отдаване. Чуйте от другите вестта за величието на отдаването и я поискайте.

Намираме се в критично, много, много добро състояние. И в тази точка трябва „да натискаме” още и още. Не знаеш какво стои зад всяко такова „натискане”. Всички фактори, акумулиращи се отвън и отвътре, събитията във външния свят и в нас самите, икономиката, политиката, безопасността – всичко започва да се концентрира и трябва само да даваме на този процес вярната посока.

Както пише Баал а-Сулам, всички проблеми трябва да се решават на основата на един единствен принцип на поръчителство. Представете си: седим зад кръглата маса като едно семейство. Всички, със затворени очи, взимат от общата чиния пари и не искат повече. И всички остават доволни.

Тъй като всъщност не е важно на кого по колко раздават. Проблемът тук не е в държавните комисии – благодарение на поръчителството, винаги ще бъдеш доволен от това, което си получил. В това се и заключава решението.

А всичко останало е необходимо само за да проверят правилността на твоите намерения. Физическото действие на тялото на парцуфа е само признание на решението, което е взела неговата глава. По такъв начин просто удостоверяваш, че си направил правилната преценка. И изобщо не е важно какво ще се случи после на практика. Защото ако достигаш взаимовръзка, всички резултати от нея ще бъдат добри. Тогава за теб всичко ще се допълва свише и няма да чувстваш недостатък в нищо.

А освен това, те чака благословение на материално ниво – разцвет и успех, който ще усетиш веднага. Защото законите на природата сработват без забавяне. А в дадения случай става въпрос за законите, които действат в желанията и мислите мълниеносно. Това не е ураган, който се движи към крайбрежието няколко дни, а пробив, чиито резултати ще бъдат видими още на следващия ден.

От урок по вестника „Народ”, 31.08.2011

[53191]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Разпространение на методиката - No Comments→