Въпрос: Много от приятелите ми се чувстват нещастни, защото не могат да си намерят подходящ партньор. Какво трябва да направи човек, за да открие истинската любов?

Отговор: На първо място, трябва да престанем да очакваме другите да имат някакви необикновени качества, а да потърсим човек, който знае как трябва да бъдат изградени едни взаимоотношения на любов.

Любовта се основава единствено на отстъпки, които всеки прави спрямо партньора си и се радва на всяка възможност да отстъпва пред него.

Аз не изисквам от партньора си специално внимание и грижи, а дори обратното – цялото ми удоволствие идва от факта, че анулирам себе си пред другия.

Въпрос: И какво му е удоволствието на това да отстъпваш пред някого?

Отговор: Това се нарича любов. Когато даваш нещо на детето си не получаваш ли огромно удовлетворение от това? Същото може да бъде и по отношение на съпругът/съпругата ти. Просто чувстваш детето по-близко до себе си по един природен, животински начин, тъй като го приемаш като част от себе си.

Съпругата ти също е донякъде твоя, но тя все пак съществува отделно, стои до теб и има свое собствено мнение. Но чрез истинската любов се изтрива разстоянието, създадено от разликите между моите и нейните желания.

Понастоящем, аз чувствам само собствените си желания и почти никакви от тези на партньора ми. Моето желание е по-важно за мен от неговото. Но е казано: „Направи желанията си като Неговите, за да направи Той Своите желания като твоите“. Това е връзката на любовта.

Нашите желания трябва да се обединят в едно. Това се нарича сливане. „Мъж, жена и Шхина помежду им“, сякаш сме едно тяло. Много е просто, липсва ни само малко обучение.

За да бъде способен да обича, човек трябва да е отгледан, образован и подготвен със специални уроци. На цялото човечество му липсва такова обучение. Докато не се научим как да постигаме такива взаимоотношения, ще си останем нещастни.

Въпрос: Всеки търси любов, но как да може да убедим някого да посещава такива уроци? Съмнявам се, че на хората ще им хареса това условие да жертват себе си.

Отговор: Това е, защото ние лъжем себе си. Когато настояваме да получим своето, си мислим, че печелим. Но кой печели от тази заблуда? Ние искаме да обичаме и задоволяваме само себе си, като за целта използваме близките и роднините си. В крайна сметка, това не ни носи нито любов, нито удовлетворение.

Трябва да научим човек как да намира удовлетворение по правилния начин, който е съвършен и вечен. Това удовлетворение е възможно само ако обичаш някой друг, тъй като човек винаги може да дава на другите и да ги напълва до безкрай, извличайки постоянно удовлетворение.

Това е един безспирен цикъл, който винаги се връща към мен и по този начин аз достигам чувство на абсолютна, вечна любов и дори нещо повече – вечен живот.

Защото тогава аз не консумирам себе си и средата си, а напротив – с любовта си нося живот на всички, които ме заобикалят. Така постигам чувството на непрестанен възход към по-високо измерение, към Едемската Градина, към вечен живот. Раят – това е любовта.

Затова няма нужда да търсиш любовта някъде. Просто трябва да я изградиш.

Откъс от предаването „Нов Живот“, 30.07.2015

[164078]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Любов, Мъжът и жената - No Comments→

Въпрос: Възможни ли са такива съвършени семейни отношения, че да чувствам всичко, което партньорът ми преживява, сякаш това се случва в собственото ми тяло?

Отговор: Възможно е, дори повече, ние трябва да достигнем до такова взаимно усещане не само в семейството, но и в цялото човечество, сякаш сме един човек с едно сърце.

Защото от самото начало сме принадлежали на едно тяло, на едно желание. Цялата материя е желание, което се проявява по различен начин на различни нива. Първоначално е било създадено едно желание, но след грехопадението на Адам и разбиването, ние сме загубили способността да усещаме себе си като един човек.

Но сега трябва да се върнем към това, при положение, че нашият егоизъм многократно е умножил всички усещания. Между нас цари пълно разбиване и разрушение.

А когато се съединим в деня на любовта 15-та Ава, след цялото разкриване на тъмнината и взаимната ненавист на 9 – та Ава, ще достигнем до прекрасното единство, 620 пъти по-мощно от предишното.

Въпрос: В съвършеното духовно семейство съпрузите никога ли не се карат помежду си?

Отговор: Ние заедно се  опитваме да разкрием какво несъгласие, неразбиране е останало още между нас. Но всичко това се случва в лъчите на светлината, осветяваща тъмнината, тъй като преимуществото на светлината се постига от състоянието на тъмнина.

Ние разкриваме тъмните области и разбираме защо ни е нужна тази тъмнина, която обостря вкуса на взаимоотношенията ни като пипер или горчица, добавени към някое блюдо.

Въпрос: Каква трябва да бъде първата стъпка към съвършените съпружески отношения, от които днес сме толкова отдалечени, колкото са изтокът от запада?

Отговор: Постарайте се да се възприемате един друг така, сякаш сте едно цяло. Започнете да развивате в себе си такава вътрешна чуствителност, че всеки да започне да чувства другия, като себе си. И тогава ще можете без каквито и да е думи през цялото време да се чувствате заедно.

От 600-а беседа за новия живот, 30.07.2015

[164369]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Вътрешна работа, Кабала, Мъжът и жената - No Comments→

Въпрос: Ако аз се поправя дотолкова, че да мога да обичам съпруга си без никакви условия, какъвто е, ще виждам ли неговите недостатъци?

Отговор: Ако моля висшата сила да ме поправи и да ми помогне да видя моя съпруг без никакви условия, то го виждам абсолютно поправен. Това се нарича „Любовта ще покрие всички престъпления”.

Така майката не вижда недостатъците на своето дете, то е най-доброто, най-умното, най-красивото за нея.

Въпрос: Тоест, аз се издигам над своето недоволство от някакво качество на съпруга ми, моля се да поправя своето отношение на любов, и тогава то изведнъж ми се вижда добро?

Отговор: Само по този път може да се достигне до любовта, чрез поправяне на самия себе си. Не се опитвам да не забелязвам недостатъците на партньора, заблуждавайки себе си, а се издигам над тях. Искам да го обичам такъв, какъвто е.

Но поправянето трябва да започне от любовта към приятелите. Докато не започнем да поправяме отношенията между всички нас, не можем да поправим отношенията в семейството. Затова институцията на семейството се разрушава и продължава да се руши все повече.

Реплика: Но хората търсят романтична любов, а не любовта към приятелите.

Отговор: Това е защото хората търсят материалната, егоистична любов, която никога няма да намерят. Любовта съществува само над егоизма и е необходимо да се търси единствено вътре в самия себе си.

Няма нужда да търсим привлекателен обект за любовта. В мига, в който разберем какво е истинска любов, трябва да търсим партньор, който също разбира как да я постигне.

И тогава не е важно дали външността един на друг ни харесва. Мога дори да отида при някой мъдър човек и да му кажа за своето желание за женитба, за да ми намери той подходящ мъж, с когото мога да построя правилното семейство.

Такива съпрузи искат да намерят любовта, която е по-висша от тях. И затова те не се вълнуват нито от лицето на партньора, нито от характера му, а само от неговата готовност да изгради отношения на взаимна любов, която е над всички недостатъци. Те разбират, че всеки е длъжен да поправи себе си и в тази степен на поправяне, се сближават и съединяват.

От 601-та беседа за нов живот, 30.07.2015

[164074]

Filed under: Възпитание, Деца, Мъжът и жената - No Comments→

Въпрос: Духовната красота женско качество ли е?

Отговор: Духовната красота е именно женско качество, защото човек, който умее да достигне такава вътрешна светлина, има желание да я получи заради отдаване.

Желанието за получаване се счита за женско качество, а желанието да предадеш тази светлина на другите е мъжко свойство. Тоест, в такъв човек се съвместяват две духовни качества: мъжкото и женското.

Духовната красота се ражда вследствие на нашето желание да достигнем огромно отдаване. И тогава човек спира да обръща внимание на външната красота.

Въпрос: Какво трябва да направи една жена, за да излъчва вътрешна красота?

Отговор: Ако жената иска да запази своята младост и красота вечни, тя трябва да се грижи за своята вътрешна красота, т.е. да мисли за това, как да помага на другите, как да обича всички и да им показва добър пример. Тогава тя ще бъде много красива.

Въпрос: А обикновените хора, гледайки я, ще видят ли тази духовна красота в нея?

Отговор: Ако истински човек (адам), тоест „подобен” (доме) на Твореца, погледне такава жена, той ще види нейната вътрешна красота. А за физическото тяло не става въпрос.

Каквито и методи да прилагаме за подмладяване, тя все пак някога ще остарее. Дори и да успеем да удължим живота до двеста години, то до сто години човек би изглеждал и би се чувствал млад, а след това още сто години би живял като старец.

Медицината може относително лесно да удължи живота на човек до сто години, но има ли смисъл в това? Не е ли по-добре за колкото се може по-кратък срок от време от живота в това материално тяло да развием своята душа и да започнем да живеем в нея?

За 20-30 години мога да постигна своето общо поправяне, да построя своето духовно тяло и да започна да живея в духовния свят. Защо да разтягам своето съществуване в този свят, който е най-низкият и най-лошият от всички светове? Трябва по-скоро да изпълня своята задача в него и да се освободя от него, получавайки вечен живот. И тогава младостта и красотата ще изглеждат съвсем различни.

От 580-та беседа за новия живот, 02.06.2015

[161293]

Filed under: Здраве, Мъжът и жената - No Comments→

Изследване: Ефектът, който влюбването оказва върху организма на човек е като болест. Любовта е опасна болест, която причинява сериозна вреда на здравето. Когато човек е влюбен, преживява буря от емоции.

Това отрицателно въздействие върху тялото му, в крайна сметка завършва с куп болести. В момент на влюбване той не е в състояние, адекватно да признае, че неговото самочувствие се е влошило.

Еуфорията от състоянието на щастие пренебрегва здравия разум, а трагедиите, които влюбените преживяват при скъсване или други проблеми, свързани с партньора, могат да имат фатални последствия за човека.

Реплика: Всъщност, може да се каже и противоположното. Но е факт, че любовта в нашия свят е най-силният егоистичен шок, най-висшето егоистично желание, което хваща в своята мрежа и твърди обятия човека, напълно, до затъмняване на съзнанието и изключване на разума.

С помощта на това чувство, човек разширява своите егоистични желания и едновременно с това, ограничава себе си само в тях. Но ако любовта е истинска, т.е. алтрустична, от „себе си” към другите, не вземайки под внимание себе си, то тя не ограничава човека, а напротив, разкрива му нови чувства „извън него” и в тях той постига вън от себе си, света.

[160988]

Filed under: Здраве, Мъжът и жената - No Comments→

Въпрос: Защо хората мечтаят да бъдат вечно млади?

Отговор: Естествено е човекът да се стреми да съхрани младостта. Но още по-важно за него е  да се скрие от мисълта за неизбежната смърт. Страхът от смъртта дори при животните се проявява много силно. Животинското тяло не иска да умре – това е природен инстинкт.

Макар животните и да не ги вълнува въпроса за вечното съществуване, те панически се боят от смъртта. И в човешкото тяло също живее този страх, защото то е животинско.

Въпрос: Повече ме вълнува не мисълта за смъртта, а остаряването. Приближавам се до огледалото и виждам нови бръчки и разбирам, че е дошла старостта. Защо е толкова важно за човека да бъде млад?

Отговор: Човека го разстройва не  самата старост, а факта, че това означава приближаване към смъртта. Сама по себе си старостта е относително понятие. Когато бях на десет години, мислех че петдесетгодишните хора са много стари, че животът им е завършил. А днес аз съм на седемдесет и живота ми харесва. Аз не бих я сменил за по-млада възраст.

Остарявам, но въпросът е в това, дали съм реализирал целта на живота и имам ли още нереализирани програми, строя ли планове за бъдещето.

Реплика: Но всяка жена много иска да бъде млада!

Отговор: При жените това се случва по друг начин, за жената е много важен външният вид – това е естествено явление. Жената ще престане да се вълнува за бръчките само в този случай, когато замени телесната красота с духовна. Това е съвсем друг вид красота, която разкрива в човека огромна вътрешна светлина (хохма) и излъчващата се от нея сила на активно отдаване и любов към хората.

От 580-а беседа за новия живот, 02.06.2015

[161240]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве, Мъжът и жената - No Comments→

Семейството е преди всичко майката. Защото детето пораства в ръцете ѝ, на гърдите ѝ, и това е за него целия живот. То обича мириса ѝ, топлината ѝ. При много народи майката носи постоянно детето със себе си, привързано на гърба или на гърдите ѝ, и така то расте.

Когато човек порасне и вече не се нуждае от родителска грижа, той трябва да излезе в живота, сам да заработва хляба си и да се издържа. И тогава из-под майчиното крило, той преминава към жена си, в собствено семейство, което се получава по естествен начин.

Преди е съществувала много силна връзка между снахата и свекървата. Снахата отивала да живее в дома на мъжа си и неговата майка я обучавала какво обича той и към какво е привикнал. Снахата трябвало да приеме всички традиции от родителския дом на мъжа, привичните му блюда.

Така е прието, кухнята да съответства на вкусовете на мъжа. Жената са нагажда по кулинарните вкусове на мъжа си и трябва да научи от майка му как да приготвя обичайната за него храна.

Тоест, мъжът преминава от майка си, към жена си и добрата жена, доколкото е възможно, създава около него същата атмосфера, за да се почувства той също както в майчиния си дом. Така е устроена природата и ако следваме това правило, то се чувстваме добре.

Мъжът ще цени жена си не за нейната красота, тъй като знаем че тя не е дълговечна, и не заради младостта ѝ, която също бързо отминава. Разбира се, невъзможно е без спорове и караници в семейството, когато двама егоисти живеят заедно. Но ако жената взема пример от свекърва си, тя самата става за него като майка.

Той ще се отнася към жена си като към майка: със същото уважение, почитание, топлина. Това сработва подсъзнателно, благодарение на познатия мирис на домашна храна, по вътрешен инстинкт.

Ако искаме институтът на семейството да продължава да съществува, трябва да обясняваме тези принципи на младите двойки. Снахите трябва да получат възможност да се обучават в дома на свекървите си, за да разберат с какво е свикнал техния жених.

Не е важно, ако той вече много години живее самостоятелно, а не в родителския дом, може дори зад граница. Но до 15г. той е живял там? Значи, жената трябва да бъде заинтересувана да пресъздаде същата атмосфера в своя дом.

По такъв начин мъжът ще се почувства сякаш отново се е оказал в майчиния си дом. И тогава той подсъзнателно ще се отнася към жена си със същото почитание и дори страх, със същото внимание, както към майка си. Той ще поиска в неговия дом да има същите отношения, както в детството му.

Мъжът иска да бъде около майка си! Мислим, че момичетата искат да останат с майка си, но момчетата желаят това не по-малко. Макар да заминават надалеч от дома, но те вземат със себе си този вкус – неповторимият вкус на майчиния дом.

От 521-та беседа за новия живот, 15.02.2015

[158573]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - No Comments→

Желанието, женската част на творението, остава непроменено, променя се само намерението – мъжката част. След грехопадението на Адам, се развалило намерението: вместо ‘’заради Твореца“ станало ‘’заради себе си“, но това прегрешение се проявило в желанието, в жената. Затова се казва, че цялото зло идва от жената, в нея е отровата на змията, а не в мъжа…

[154068]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Клипове, Мъжът и жената - No Comments→

Изследване: Любовта не  винаги е добра, тя може да причини болка и загуба, да провокира насилие. От гледна точка на физиологията на мозъка любовта е хормонален процес, който може и е желателно да бъде контролиран.

Желанието за спасение от любовта възниква, когато това чувство е подобно на болест.

Любовта, която събира хората и ги държи заедно за раждането и отглеждането на потомство е в основата на оцеляване на вида. Тя включва: 1) сексуално привличане, 2) симпатия и 3) привързаност.

1) Сексуалното привличане ни тласка към среща с потенциалните партньори, 2) симпатията ни позволява да изберем най-подходящия между тях, 3) привързаността ни помага да създадем дълга връзка и ни дава сили да си сътрудничим, докато не бъде изпълнен родителският дълг.

Работата на всяка една от тези системи е основана на хормоните, които се изработват в организма. Сексуалното влечение е свързано с естрогена и тестостерона – половите хормони на мъжете и жените.

Способността да се оцени привлекателността се определя от хормоните на удоволствието и стреса (допамин, серотонин, адреналин), които ни насочват към обекта на увлечението, предизвиквайки приятно оживление в негово присъствие.

Привързаността се поражда от действието на невромодулаторите (окситоцин и вазопресин) – те ни вдъхват чувство на спокойствие и увереност, които са благоприятни за отношенията.

Но тъй като тези системи се задействат едновременно ние може да желаем един партньор, да считаме за привлекателен друг, да поддържаме постоянни отношения с трети.

Тестостеронът формира привързаността, а окситоцинът свързва привързаността с привлекателността, така че най-любимият се оказва този, който е най-близо.

В първите месеци любовта напомня на обсесивно-компулсивно разстройство. Но след година нивото на серотонина се връща в норма и идеализацията на партньора изчезва.

Отговорните за привързаността и намаляването на стреса хормони (вазопресин, окситоцин и допамин) се произвеждат по време на докосването, гушкането, секса, кърменето. Те задържат заедно двойките, майките и тяхното потомство.

Реплика: Главното е да не се намесваме с таблетки в природния процес. Възпитанието в руслото на глобалните, добри взаимоотношения, както ни учи науката кабала, предизвиква баланс в секрецията на хормоните и ни води към съвършени взаимовръзки – приятелски, любовни и семейни.

[153632]

Filed under: Възприемане на реалността, Здраве, Мъжът и жената - No Comments→

Въпрос: Вие обяснихте, че при съединение между двама се получава нещо трето, съвършено ново, а те двамата изчезват. Но защо не е така и в нашия свят: майката и бащата се съединяват и раждат дете, но при това продължават да живеят?

Отговор: Съединението не е свързване на физическите тела, а сливане на желанията. Физическите тела не се съединяват, тъй като може да се вземат клетки от бащата и от майката и да се създаде дете в епруветка.

Но това не се нарича съединение – съединението се осъществява в желанията. Всеки обработва желанието си така, че от две противоположни желания се ражда трето, включващо в себе си първите две.

Съединяването – това е съвместното съществуване на двамата на по-високо стъпало. Отстъпката и самоотмяната вътре в съединението не нанасят вреда, а тъкмо обратно, прибавят напълване, което позволява издигане на по-високо ниво.

Самото желание за наслаждение никога не изчезва – това е материалът на творението. Ние само временно отменяме тези желания, които все още не можем да използваме за отдаване. А желанията, които можем да използваме за отдаване, ние съединяваме в такава форма, че от тях получаваме трето тяло, което наричаме човек, Адам, включващ в себе си и мъжа, и жената.

От урок по статията ”Поръчителство”, 08.06.2014

[136853]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Мъжът и жената - No Comments→

Въпрос: Със сигурност много семейни двойки си мислят, че си отстъпват един на друг, без да разбират, че го правят не заради другия, а само за да се отърват един от друг. Тогава, какво е това да отстъпиш?

Отговор: Истинска отстъпка – това е когато се въздържам, а в това време отвътре ми идва да се взривя, защото мисля, че правият съм аз. Аз реагирам на партньора така, както би му се искало на него. Тоест поставям се на неговото място.

Тази система трябва да се развие и тя обезателно изисква поддръжка от обкръжението. Семейните двойки трябва постоянно да споделят тези ситуации помежду си и да тренират, за да достигнат до такива състояния, когато навикът става втора природа.

Да допуснем, че в къщи цари безпорядък. Защо трябва да се упрекваме един друг и да си казваме неща, които са излишни? Веднага преминете към една обща, взаимна и добра платформа. Започнете да се прегръщате и да се целувате насред бъркотията.

Главното е да се чувстваш добре. Та нали когато си щастлив, ти няма да искаш да правиш каквито и да е промени в своя живот и спокойно ще живееш в този хаос.

Понякога посещаваш нечий дом, а там всичко е облизано, чисто, но липсва топлина. А у вас е топло, цари атмосфера на любов и разбирателство, има взаимен контакт.

В един японски стих е казано: ”Умряло детенцето, и каква хладнина обхванала дома, нямало вече кой да прави дупки в хартията на прозореца.” Тоест, докато детето лудувало, в дома царяла топлината, а сега него го няма и настъпила хладина.

Така и в този случай. Всичко зависи от чувствата. И това е основното, което трябва да се направи.

От беседа за семейството, 28,05.2014

[136851]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - No Comments→

Filed under: Клипове, Мъжът и жената - No Comments→

[91628]

Filed under: Възпитание на децата, Клипове, Мъжът и жената - No Comments→

Въпрос: Кой не се е влюбвал през живота си? Огромни сили се крият в това чувство. Сили, движещи всички нас и активиращи цяла каскада от вътрешни импулси. В тези „приливни вълни“ се съдържат разнообразни елементи, с които не умеем да работим правилно.

От една страна, влюбването е страстно сексуално влечение, а от друга страна, е по-дълбоко чувство, любов, изискваща интимна, съкровена връзка.

От какво се състои любовта? В какви цветове е подреден нейният спектър? В какви граници блести този брилянт? Как да го шлифоваме, така че той да не избледнее, а обратното – да блести все по-ярко? Явно, ако не се научат на това, хората и занапред ще „затъват“ в „поредицата от препятствия“, която ще поставя пред нас съвместният ни живот.

Наред с другите сфери, любовта днес също се оказва в криза. Започваме да разбираме, че в същността си любовта е майсторство, което трябва да овладеем. Не ни достига умението да обичаме… (more…)

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - No Comments→

Само искам да направя едно много важно допълнение към всичко, което съм казал за изграждането на успешни семейни отношения. Нищо няма да се получи, ако се опитваме да приложим тези методи в някои частни случаи.

Може да работим с много двойки и да ни се струва, че сме ги научили на този метод. Но с негова помощ те няма да успеят да постигнат какъвто и да е успех.

Тъй като никой няма такова търпение, за да го изпълни, и обществото не го поддържа. Ние не сме устроени така, че да съумеем да го направим – за тази цел трябва да има истински „професионалисти” в изграждането на такава система от отношения и да се занимават само с това.

Само в рамките на поправянето на цялото общество, в което ние също ще построим такива отношения помежду си, ще можем да научим хората да създават такава вътрешна семейна връзка. Тоест, това е неразривно свързано с интегралното образование.

При идеални съпружески отношения двойката е свързана така, че ние се напълваме един от друг, давайки на другия наслаждение, което не може да бъде постигнато самостоятелно. И аз не мога да го получа от никой друг, защото чувствам, че тук участва целият вътрешен свят на човека, който е редом с мен или срещу мен.

Ние се намираме в сливане (в зивуг) с душа и сърце, което означава най-дълбокото взаимно проникване, благодарение на което ние се включваме един в друг.

И това е така, защото вътре в нашата връзка чувстваме цялостното въздействие на обкръжението, което също е свързано в такива отношения. Ние двамата се превръщаме в едно цяло и чувстваме, че именно чрез връзката между нас можем да се свържем с голямото общество, за да постигнем сливане (зивуг) и от това да получим чудесно допълване: усещане за хармония с обществото.

По този начин, ние получаваме огромно допълнение, дори в сравнение с любовната идилия в семействата. Но действайки като двойка, една семейна клетка по отношение на обществото, ние получаваме милиарди пъти по-дълбоко усещане.

Любовта между нас нараства многократно, ако съответства на общата любов, която цари в обществото, в което живеем! В наши дни, само ако е заради това, ще сме в състояние да създадем правилно семейство – в противен случай, не. И затова, повтарям, това е невъзможно да се достигне без Интегралното образование.

И това ще е от полза за цялото общество, което също ще чувства любовта вътре в себе си, но такава, която ни издига на съвсем ново ниво. Вътре в малкото семейство това може също да се нарече психологичен ефект, телесни чувства. Но ако постигнем такава любов в мащабите на цялото общество, то се издигаме на съвършено ново ниво на живот.

Въпрос: Нима чрез любовта между нас двамата ние можем да разпалим любовта в цялото човешко общество?

Отговор: Не, ние трябва едновременно да развиваме и едната, и другата. Едната любов поддържа другата и те не могат да съществуват една без друга. Ето защо, ако се опитваме да приложим този метод само в рамките на семейството, нищо няма да се получи.

Любовта изисква взаимна подкрепа между семейството и обществото. И очевидно това умишлено е устроено така, че този огромен недостиг на добри семейни отношения, който чувстваме днес, да ни накара да уредим отношенията в обществото.

От 196 беседа за нов живот, 09.06.2013

[133241]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - No Comments→

Реплика: В съвременното общество има такава тенденция, при която хората встъпват в интимна връзка много бързо, още след първата среща. В това има огромен недостатък. В общественото съзнание сексуалната революция се възприема като слободия.

Отговор: Именно затова не получаваме наслаждение от секса. Съществува някакво обществено съгласие, че можем да встъпваме в интимни връзки много бързо, едва запознали се и нищо не знаейки един за друг. И тогава губим цялата тази огромна добавка, която и именно ни довежда до взрив от чувства.

Защото, какво се случва, след като двойката е достигнала до телесно удовлетворение? Всичко свършва и нищо не остава. Така природата ни задължава да добавим към този акт чувствен компонент. Ако него го няма, излизаме от това празни. След момента, когато всичко свършва, нашите мисли вече са на съвсем друго място. Възможно е вече да мислим за някаква нова връзка.

Напълването е възможно само в този случай, че изграждаме такава система от връзки, които сексът само допълва, а не се прави само заради удовлетворяване на животинския инстинкт на най-ниско ниво. Трябва да се учим да обичаме! Преди всичко, трябва да изградим обща система на връзки, взаимни отстъпки и взаимно разбиране, приятни контакти.

Това са такива системи, които ми позволяват вътрешно да почувствам човека и това, как да му нося наслаждение. Той ще почувства как да ми достави удоволствие, наслаждавайки ме. Тук става въпрос не за секса, а за всякакви други връзки между нас двамата.

Приятно ни е да бъдем заедно, харесва ни да си говорим, да се виждаме, приятно ни е да ядем храната, приготвена от другия – това са тези всевъзможни човешки прояви, с които можем да доставим удоволствие един на друг.

За да заобичам другия както себе си, първо трябва да разбера какви са неговите потребности и да се постарая да ги напълня. Партньорът разбира какви са моите потребности и ги напълва. На него му е необходимо да почувства удоволствие от мен, а аз искам да почувствам удоволствие от него. Когато между нас възниква такава връзка, при която всеки се намира като че ли в другия и напълва неговите потребности, ние вече можем да достигнем интимна близост. Тя също означава, че се намираме един в друг и напълваме партньора.

Ние сме разностранни личности, заети с различи неща и не винаги искаме внимание един от друг. Но в нас постоянно “дреме” тази потребност, която може да се събуди във всеки момент и да се удовлетвори с няколко нежни думи, докосване.

Въпрос: Разбирам тази техника, но красивите думи не винаги докосват сърцето. Какво трябва да направя, за да трогна тази вътрешна точка в съпругата ми, която тайно чака внимание от мен?

Отговор: Започваме отдалече с ласкави думи, за да разчувстваме човека. Това е същият  подход, както във всички други човешки взаимоотношения, не само между съпрузите: ти се стараеш да дадеш на партньора напълване, любов.

„Ухажване“ означава, че преди всичко изучавам човека, за да разбера какво представлява той, с помощта на всевъзможни малки, кратки проверки, опитвайки внимателно. Така си изяснявам чувствителните точки в него и докосвайки ги, мога да му доставя удоволствие. Трябва да развия свой подход в отношението си към тези чувствителни точки, разширявайки ги все повече и повече.

С такива упражнения пробуждам в партньора потребност от моето внимание. Аз го напълвам и напълвам: казвам му красиви думи, подарявам му някакъв подарък, проявявам грижа и внимание и така постепенно приучвам човека към това напълване, буквално както се приучва животно. Всеки от нас е устроен по този начин. За сметка на това, формирам в него потребност от напълване, от моето добро отношение към него.

Тук за малко спирам тези свои действия, после отново напълвам партньора, за малко спирам – напълвам. По такъв начин го разпалвам и формирам в него все по-голямо желание. Такава игра играем един с друг. Тази игра е между двама обичащи се души, които знаят как да поддържат своята любов на слаб огън така, че във всеки момент да могат да разгорят от нея голям пламък.

Това е изкуство. Не мога да повтарям една и съща дежурна фраза на всяка жена, трябва да се настроя на желанията на съпругата си. Но и това все още не е достатъчно. След като се настроя, трябва да започна да отглеждам това желание, всеки път да го разраствам за сметка на напълването. До момента, докато това не стане навик и втора природа, жената остро ще се нуждае от това мое отношение. Същото е и по отношение на мен спрямо нея.

Излиза, че ние сме построили обща площадка: в жената се формира потребност от мен, а в мен – от нея. Това е общата област, в която зависим един от друг и това е пространството на нашата любов.

От 196-а беседа за нов живот, 09.06.2013

[132948]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - No Comments→

Въпрос: Искам да попитам: как да завоювам мъжкото сърце? С какво да го подкупя?

Отговор: Жената започва с това, че показва на мъжа, че е влюбена в него: възхищава се на това колко е велик, умен, какъв герой е – ободрява го, сякаш той е малко дете.

По това малкото дете и възрастният мъж с нищо не се различават един от друг. Нужно е през цялото време да му се осигурява усещане, че той е силен, голям, умен, единствен в света!

По този начин жената го привързва към себе си подобно на малко кутре, водено на верижка. Където и да отиде тя, той ще я следва, защото се нуждае от одобрението й като от въздух. Това е начинът, по който тя най-добре привързва мъжа към себе си.

Освен това, тя започва малко по малко да го «дресира», да го приучва към най-различни форми, показвайки му, кое е приятно на жената, а кое – не. Защото сега той постоянно иска да получава потвърждение на това, че тя се възхищава от него, обича го и го цени. И затова трябва да му се показва, че той ще получи всичко това, но само при условие, че проявява към нея отношението, което й харесва. Издавам ви всички тайни…

Жената започва да предава на мъжа впечатлението от него, основано на неговото поведение спрямо нея. По този начин тя го учи на това, как той трябва да се отнася към нея, показвайки му какво поведение й е приятно и какво ще я накара да направи такива ответни действия, които ще му бъдат приятни.

Въпрос: Как мога да му дам усещане, че той е голям, без да се принизя? Как да му дам да разбере, че той е цар само дотогава, докато аз съм царица?

Отговор: Това е прекалено тежко и много задължава. Мъжът не иска да има царица до себе си. Жената трябва да го цени без предварителни условия, така, както майка цени сина си. Майката винаги обича своето дете и го цени, независимо от качествата му.

Ако жената казва на мъжа, че той е велик, тогава той наистина е велик, а не при условие, че великата е тя. Ако той е умен, това не е защото тя е умна. Оценката му трябва да е независима, но никой освен нея няма да му каже такива думи, каквито ще му каже тя, и затова той ще бъде привързан към нея.

А едва след това тя започва да предявява условията. Ако той прави нещо не както трябва, тя демонстрира своето недоволство, изразявайки недоволството си върху лицето си, досущ надвиснал дъждовен облак. Той е много чувствителен към настроението й, защото през цялото време иска да вижда възхищението й, да се чувства мъж, «мачо»: ако не силен, тогава умен, ако не умен, тогава герой.

И ако тя показва, че той я разстройва с отношението си и заради това тя не може да се отнася към него със същото възхищение, с което той вече е свикнал, тогава той започва да търси, по кой начин да спечели нейното разположение, за да получава комплиментите и пак.

Мъжът има нужда от комплименти в много по-голяма степен, отколкото жената. По този начин го приучават към хубаво, правилно отношение. И тогава той наистина ще свикне да се отнася към нея така, както тя иска и както й се нрави: уважително и добре, и ще я цени. Но той цени не самата нея, а нейното отношение към него. С това се подкупваме един друг, не трябва нищо друго освен това.

За да възникне обичта в семейството, изначало не е нужно нищо особено. Достатъчно е просто да ни е приятно да се намираме един до друг: да се гледаме, да се докосваме, да ядем храната, приготвена от другия, да се грижим един за друг. А всичко останало се изгражда като резултат от играта.

От 196-а беседа за новия живот, 09.06.2013

[133235]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - No Comments→

Въпрос: Какво ако напредвам по-бързо, отколкото жена ми?

Отговор: Грешен подход. Напредването на мъжете и жените се различава по своя характер, по “стил” и сравнението е неуместно.  В творението жената изпълнява съвсем не това, което мъжът.

Понякога можете да намерите общ език, но като правило – не. Започнете заедно да четете която и да е статия или да слушате урок и ще видиш, че тя мисли малко по-различно от теб, като че ли насочва темата на друга страна, гледа от друг ъгъл. В крайна сметка, тя достига до същите детайли на възприятие, но начинът, подходът, анализът са много различни.

Вие можете да  обсъждате заедно общи въпроси, но за  по-специалните трябва  да се отчита текущото ниво…

Въпрос: Виждам, че моите и нейните впечатления се допълват взаимно от различни страни. Но в същото време, на нея и се налага да отдава много време и усилия  на детето…

Отговор: Такова е поправянето на жените. Тя се грижи за децата сякаш за сметка на собственото си поправяне и разпространение. В действителност обаче нейното поправяне се осъществява именно така, и тя е длъжна да бъде майка.

Някои си задават въпроса: може би трябва да се откажа да имам деца и да се отдам на учене,  разпространение, поправяне на душата? Не. Жената трябва да поправя душата си чрез грижата за децата, заедно с тях, според времето и желанието, оставащи след това.

И затова, ако има възможност да се ожени, тя трябва да го направи, за да роди деца и да се грижи за тях. Макар да и се струва, че без това тя е в състояние да направи толкова много и да премине много по духовния път. Може, но това не е пътят  на поправянето.

Въпрос: Трябва ли жените с деца  да са “сравняват” с жените без деца, които повече се отдават на учене и разпространение?

Отговор: Не.  Ако жена  с деца, според възможностите си,  участва в учене или друга наша дейност, тя преминава поправяне в пъти повече от жена, която “се въздържа” от деца в името на кабала. Такова “въздържане” не помага.

Ние с вас не разбираме това, че този свят е изграден в съответствие с духовното. И ако в него, в нашия живот тук ние внасяме духовност, това ни носи поправяне. Ти не се издигаш до следващата вече духовна степен, ако не си заложил нейното начало в този свят. И затова трябва да се женим, или омъжваме, да имаме деца и с това да започваме напредъка си.

На пръв поглед би било страхотно, ако всички мои ученици се изключат от грижата за този свят и се посветят изцяло на духовното. Всички учат, всички разпространяват по всички фронтове, всички “в действителност”… Но вместо това, те се женят, а жените почти веднага напълно се откъсват от процеса, а мъжете трябва да издържат семейството и заедно със своите съпруги да решават редица проблеми.

Така че, това е поправянето и не може да се избяга от него. По-късно ще осъзнаете, че именно така ние изпълняваме работата оптимално, по най-добрия начин.

И напротив, тези, които отбягват брака, отхвърлят възможността за поправяне. Това се отнася и за жените, и за мъжете. Така че ако има такава възможност, е необходимо да се създаде семейство и да се живее с неговата тежест.

Така или иначе, семейството е за предпочитане, каквото и да е то, тъй като е основна част от поправянето на света. Не е случайно, че днес светът е изправен пред разпадането на институцията на семейството – в навечерието на голямото поправяне.

От урока по “Въведение в книгата Зоар”, 14.02.2014

[127454]

Filed under: Духовна работа, Духовността на жената, Ежедневен урок, Мъжът и жената - No Comments→

Мнение (Марков, Проф. РАН): Откъде в човека се е появила способността за устойчива, дългосрочна романтична любов с образувано на постоянна семейна двойка? При човекa и животното работят една и съща система на регулиране на тази форма на поведение – невронната мрежа за управление на сексуалното и социалното поведение.

Невробиологични изследвания подвърждават, че любовта е нещо повече, отколкото основна емоция. Тя е свързана с по-високи познавателни функции. Романтичната любов включва в себе си активността на кората на главния мозък, отговорна за социалните познания (работа с информация за други хора) и възприятието (изображение) само по себе си. Извод: любовта се основава на желанието за разширяване на вътрешния образ на себе си чрез включване на друг човек в този образ.

Реплика: Всичко е създадено само за разширяване на усещанията и включване на усещанията между всичко запълващо света. В човек любовта е необходима като средство за свързване и взаимовключване, което води до по-голямо както положително, така и отрицателно взаимодействие, и още към разбиране необходимостта от пълно обедиенение, за да се изпълни целта на творението.

[127372]

Filed under: Здраве, Мъжът и жената - No Comments→

Filed under: Въпрос-отговор, Клипове, Мъжът и жената - No Comments→