В книгата “Зоар”, както и в цялата Тора, се говори само за връзката между нас, веднага след като се обединим, връзката ни разкрива нова сила. Винаги, когато се стремим с цел да се обединим един с друг, сякаш се опитваме да проникнем в центъра на взаимната ни връзка със сила от няколко ,,килограма”. След като  създадем достатъчно напрежение преди взаимното свързване, се разкрива специален вид връзка, наречена ,,свят Асия”. Когато създадем още по-голямо напрежение, се създава връзка, наречена ,,свят Ацилут”. Така се изкачваме на духовно ниво. Няма нищо друго.

Ето защо, докато четем “Зоар”, непрекъснато полагаме усилия да открием как да се свържем един с друг с повече сила и каква е нашата връзка. Чрез връзката, която откриваме, постигаме нивото на взаимното поръчителство, и в съответствие с нивото на взаимното поръчителство, започваме да откриваме специална сила, Твореца. Това се нарича ,,от любов към творението до любов към Твореца”.

Това е единственото състояние, за което мислим, защото нищо друго не съществува освен това състояние. На всички нива има само скриване и разкриване на това състояние. До степента, до необходимостта да бъдем свързани, но още не сме, чувстваме страдание: ракети, финансови проблеми, във всичко, без изключение. Всичко, само поради една причина: не сме свързани с другите с достатъчно сила.

От урок по книгата “Зоар”, 22-11-2012

[93671]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - No Comments→

Въпрос: Какво е това молитва?

Отговор: Молитва се нарича работата в сърцето. Но защо това е работа? Нима не знам какво искам? Не. Не знам нито какво искам, нито какво трябва да желая. В това се състои цялата ни работа – да формираме себе си правилно.

Но ако това е желание, какво мога да направя? Новороденото плачe, без да знае причината – просто му е лошо. А човек, преминал през разкриването на различните решимот (информационни гени), опитал вкусовете (таамим) на получаване и отдаване, вече знае от какво му е зле и от какво му е добре. Това не е просто безформено желание, потребност в чист вид, а желание, в което вече има различни образи, вътрешни различия.

Какво се иска от нас? Да не крещим като новородени, а да си изясним точно какво искаме. Да допуснем, искам да обикна другаря си, който ми е неприятен. Тогава трябва да изпитвам потребност от това. Казано е: ”Направи своето желание като неговото”. Но как да го направя, ако нямам никакво желание за това?

Действай – и от действията си ще разбереш колко не желаеш това. Но извършвайки действията, влагаш сили и тези сили ще предизвикат съжаление в теб, че не желаеш това, което всъщност си длъжен да желаеш.

Да кажем, искам да си купя къща, но затова трябва да положа усилия – да ходя на работа, да работя много. Но нямам нито сили, нито желание, а имам само желанието да си купя къща. Това не е правилно. Човек трябва да обработи желанието си така, че то да бъде свързано с целта. И така, какво е това молитва? Молитва – това не е молбата, която сега произнасям. Молитвата е последователността на моите действия, в които формирам молбата, с която после живея. И всеки път все повече обработвам, поправям своето желание, за да става молитвата ми все по-правилно формулирана, стройна и точна.

Молитва се нарича Малхут, желанието, за което трябва постоянно да се грижа. Няма за какво друго да се тревожа, освен за правилно желание. Затова е написано: ”Да даде Бог да се моля през целия ден”. Това не е тази молитва, когато човек пада по лице или чете думи от молитвеника. Не. Молитва е, когато си изяснявам вътрешно, както е казано за Малхут: ”Аз – молитва”. Това означава, че човек казва: ”Това е моята молитва, моето желание!”, а не написаното или наученото, или чутото от някъде.

Затова, за да се очистиш от всякакви външни влияния и да изясниш вътре в себе си истинското си желание, собственото си ”Аз” – това се нарича ”Аз – молитва”. Това всъщност е Малхут. На такава молитва човек получава отговор свише, защото това е изяснено желание.

От урок по книгата ”Зоар”, 19.11.2012

[93411]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - No Comments→

Въпрос: Как да се уверим, че със своето намерение надеждно подкрепяме другарите си?

Отговор: Трябва да се стараете през цялото време да се самопроверявате: как аз се отнасям към групата? Освен това, друго няма какво да проверявам. Правилният курс е без отклонения, темпото за напредване – всичко това аз проверявам по своето отношение към другарите.

Не е нужно да прехвърлям хиляди параметри и детайли от възприятието, побърквайки се между многото циферблати и датчици, като в кабината на пилот, където погледа ти се разминава между многото прибори. Само след време летецът започва да възприема показанията им във вид на цялостна ” картина” и моментално да открива проблема. В него сякаш е отпечатана контролната снимка на изправното състояние, с която той веднага сверява данните. Тъкмо затова на пилотите  не се поставят прибори със стрелки, а аналогови индикатори със стрелки. Но в духовното нещата са други. Там без да гледам на множеството фактори, трябва всичко да свеждам към една скала, към един критерий – към обкръжението. Аз се споявам с него все по-здраво, докато не се слея напълно и тогава достигам следващото стъпало, и изграждам себе си.

Всеки път се прилепям към групата, влизам в нея, като в ковчег. Старая се със свръхсили да се подложа на въздействието на другарите си. При това, мога да ги анализирам критически, но само при условие, че това усилва моята преданост. И затова първо трябва да се утвърди точката на сливане, подобно на капката семе в матката.

А след това, когато връзката е установена, този зачатък започва да обраства ”с плът” – тъй като постоянно ми добавят егоистични желания. Възникват проблеми, вътрешни възражения, но аз си разрешавам да отварям ”кутията на Пандора” само, ако контролирам ситуацията и я използвам, за да усиля сливането.

Така израства зародиша, предоставяйки на всичките си желания възможността да участват в сливането – над тях, над техните разсъждения, въпреки тях. От една страна, те горят вътре, съпротивлявайки се на самоотричането, а от друга страна, той изисква имено самоотмяна, сливане.

Съответно силите той уравновесява тези две крайности в средната линия и с това подсигурява израстването на ”тялото”. Тъй като тялото – това вече е резултат, средната линия, Тиферет.

От урока по Книга Зоар, 30.10.2012

[91661]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - No Comments→

Трябва да се обединим във всички наши желания, за да постигнем целта, обединението между нас, от което нямаме никаква представа. Това е като пъзел, който Творецът е създал за нас, а ние трябва да се опитаме да го съберем.

Стараем се колкото е възможно повече да се приближим един към друг, но връзката между нас, така че да сме в контакт, е възможна само при условие, че Творецът ще го направи. Самите ние не сме в състояние да влезем в контакт един с друг, още по-малко да се съединим. Творецът трябва да бъде свойството отдаване между нас, което да ни свърже.

Тъй като колкото повече се приближаваме един към друг, толкова по-голямо отхвърляне възниква между нас, както между два положителни или два отрицателни магнитни полюса – колкото повече се опитваш механически да ги приближиш един към друг, толкова повече те се отблъскват взаимно от магнитното поле.

Какво да се прави? Творецът трябва да бъде като лепило тук. Тоест силата на отдаване трябва да бъде повече от силата на получаване и тогава те ще се слепят помежду си, при това без да отменят силата на отхвърляне, а ще започнат да я използват. В нашия свят няма пример за това. А в духовния дори силата на отблъскване се превръща в сила на привличане.

Не разбираме как е възможно това. В теб остава силата на отхвърляне, егоизмът с неговото желание си остава, но работи по обратен начин. В нашия свят няма нищо подобно на това и ние не разбираме как силата на отблъскване може да действа като сила на привличане. За това е нужно особено свойство, наречено „светлина, възвръщаща към източника“, което изведнъж дава на силата на отхвърляне способност да се добави към силата на привличане и свързване, при това без да отменя себе си, без да се превръща в противоположна сила, а да остане себе си.

От урок по книгата “Зоар”, 18.10.2012

[90572]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Цялата книга “Зоар” разказва за разкриването на Твореца от творенията. Кой е Творецът? – Висшите сфирот, в които се облича простата висша светлина, и чрез тези сфирот ние, намиращите се в Малхут, получаваме тяхното въздействие в различни форми. Това въздействие води до разширяване на Малхут и тогава тя, т.е. желанието, се впечатлява от тях.

Ние, в този свят – сме много далечно следствие на тези процеси, които се случват във висшата степен. Но ние също се впечатляваме от висшата светлина, облечена в желанието. Само че започвам да усещам това желание във формата на неживата, растителната, животинската природа и хората. Аз уж виждам тази картина. Всичко това е светлината, действаща вътре в съсъда /кли/, в желанието. Но ми дават да видя нейната проява като театрална постановка, като картина, игра, представена пред мен, макар в действителност да не трябва да виждаме нищо. Защо въобще трябва да виждам, ако не се намирам в правилното желание, не разполагам с екрани, нямам никаква прилика с висшия свят?

Така виждаме също в нашия свят: свалям очилата – и не виждам нищо, слагам едни очила – и виждам на един метър пред себе си, слагам други очила – и виждам на десет метра от себе си. Тоест всичко възприемаме според подобието между това, което е извън мен, и това, което е вътре в мен. Трябва да има някакъв адаптер. Всъщност, основният закон на природата е във връзката  между нейните части – това е законът за подобието по свойства. Ако има два обекта, според степента на общото между тях, те са във връзка, във взаимно влияние, получават впечатление един от друг. Трябва да има подобие, в противен случай те няма да се възприемат помежду си.

Пребивавам само в желание за наслаждение. И има Висша светлина. Желанието за наслаждение не е предназначено да получи каквато и да е от Висшата светлина, да изпитва нейното влияние, то само е разделено от нея. Така трябва да бъде. Дори тъмнината не би трябвало да усещаме. Но е бил създаден някакъв спектакъл, илюзорна картина, наречена „този свят“ – най-вътрешната сфера от всички духовни сфери. В тази сфера желанието за наслаждение е разделено от духовното, от светлината, от тъмнината, от всичко, усеща себе си съществуващо.

Сега сме в това състояние, защото това е отпечатък на целия духовен свят. Така че тук са ни дали игра: опитваме се, опитваме – и в резултат достигаме до духовното. Защо? Нашите усилия не струват нищо, с изключение на това, че прилагам усилие. Трябва да влагам сили – и противно на тях пробуждам за себе си отдалеч, отвън, светлината, възвръщаща към източника.

Но в действителност, нашият свят няма нищо общо с духовния свят. Затова целият ни напредък се извършва по такъв начин, че не сме във връзка, че не знаем и не разбираме. Само че, какво трябва да направим? – Да предприемеш действия, които кабалистите ти казват, за да се пробуди светлината, възвръщаща към източника. Ако я привлечеш към себе си – ще ти помогне, ако не я привлечеш – няма. С разума си никога няма да я събудиш. Възможно е само по един начин – ако се склониш пред групата, която ще стане твое обкръжение. От цялата тази сфера, наречена „този свят“, на теб са ти предоставили група. Ако работиш правилно с нея, ще излезеш от тази сфера във висшия свят, в противен случай – не.

От урока по книгата “Зоар”, 09.10.2012

[89849]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Средство за духовен напредък е работата в група, с помощта на която разбираме дали искаме да се съединим един с друг. И като резултат откриваме, че сме напълно неспособни на съединение и не го искаме, безусловно отхвърляме взаимната връзка.

Природата ни въстава срещу тази връзка. Готови сме да изтърпим всичко, но не и това. Има такива отношения, които дори са ни приятни и сами се стремим към тях. Но сърцето ни никога няма да се съгласи на такова свързване с другарите, в което всеки служи на всички останали.

Само такава връзка се нарича съединение, където всеки като елемент сякаш е споен в електронната схема или компонент в двигателя. Така е във всяка съвършена система, където всеки елемент принадлежи към цялата система и трябва да върши своята работа и отговорности по отношение на останалите части.

За целта, трябва да се откажем от егоизма си. Хора, при които егоизмът не е много развит, са готови да бъдат заедно с останалите и те лесно могат да се сближават, да се чувстват един друг, да бъдат приятели. Но колкото повече се развива човек, толкова повече расте неговият егоизъм и му става все по-трудно да се съедини с другите. Той изобщо не чувства, че има другари.

Някога, дори преди няколко десетилетия, хората се чувстваха близки един с друг. А днес, всеки е сам. Ние дори не обръщаме внимание как всеки се затваря в своята си ниша. Крием се зад компютърните екрани и смятаме това за връзка. Така ни е удобно и по-добре! И такова е станало цялото човечество!

За да се насърчат хората към съединение, има различни методики, основани главно на нацизма, фашизма, фундаментализма. Всичко това е предназначено да пробуди в масите чувство за солидарност. Това малко спира тяхното психическо развитие и те стават по-лесни за управление.

Но в духовния напредък, напротив, двата противоположни подхода се съчетават един с друг. От една страна, човек трябва да е много добре развит, голям индивидуалист. Всеки има нужда да се чувства напълно изолиран и несвързан с никого. Той въобще сякаш не принадлежи на този свят, толкова се е отделил от него.

А от друга страна от нас се изисква да се обединим с такава сила, че всеки да отмени изцяло себе си – за разлика от желанието му да отмени другите. Това е най-нереалистичното искане, което може да бъде само в нашия свят, което е в противоречие с цялата тенденция на човешкото развитие. След като цялото човечество, с нарастването на егоизма, става все по-разпокъсано. Всеки все повече се отдалечава от другите и се крие зад компютъра или мобилния си телефон, зад стените на дома си.

Всеки живее в създадената за себе си ниша. А от нас изведнъж се иска обратното: да излезем от нишата си и да се съединим със сърце и душа. И всичко това трябва да направим не по принуда, а сами да го пожелаем! След като разкриваме, че единството е най-висшата ценност.

И това не носи някаква изгода, с изключение на това, че в това се крие истината. Затова е изключително трудно да се приближим към тези ценности на отдаване и любов, ако вътре в себе си, в своите чувства не намираме за това никакво оправдание.

Но на този принцип работи висшия свят! И за да вземем тези ценности, съвършено обратни на нашите днес, ние трябва да привлечем на помощ към себе си висшата сила, която ще ни повлияе и ще ни измени.

За това трябва да бъде и молитвата по време на обучение. Всички ние изучаваме действия, които се случват на по-висока степен: действието отдаване, любов, съединение – работа на системата от души. Това не е някаква мъртва механична система, а жива – система от чувства и разум, работещи по закона на отдаването.

Ние изучаваме в какви отношения се намират желанията, свързани с взаимното отдаване и искаме да се уподобим на тях, т.е. да ги опознаем, да се свържем с тях, да влезем в същото това състояние. По такъв начин ние доближаваме себе си до това състояние, предизвикваме върху себе си въздействието на сила, която се нарича светлина, възвръщаща към източника.

За тези висши състояния трябва да мислим по време на уроците – за това, как егоистичните желания всеотдайно работят във взаимното отдаване един на друг.

От урока по книгата Зоар, 19.09.2012

[88732]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Какво да правя, ако в мен не възниква желание да моля за обединението на другарите, а тъкмо обратно?

Отговор: Това е знак, че не си се подготвил. Преди всичко, трябва да принизиш гордостта си, да се принизиш пред обкръжението и да започнеш да усещаш, че другарите ти са велики хора, вървящи напред. А ти си останал сам някъде там, далеко, с една дума, спящото бебе, което са го забравили в количката.

Всички вече са заминали далече напред, а ти в своята гордост си мислиш, че си особен и затова си се откъснал толкова напред. Но не – те са напреднали, а ти си останал назад. Трябва преди всичко да осъзнаеш това. Откъсването от връзката с обкръжението е първата причина за всички неуспехи.

Целият проблем е в това, че във вас няма желаниe, напрежениe. Така е, защото не анализирате това, което е важно. Трябва постоянно да се прилагат усилия за това. Ако мисля за нещо през цялото време, то става най-важното за мен и аз няма да забравя за него по време на учението.

А освен това, цялата група, като едно цяло трябва да работи така, че да пробужда във всеки важността на духовната цел. Това се нарича взаимно поръчителство, когато си внушаваме един на друг, че няма нищо по-важно от отдаването. Ако всички се намират в летаргичен сън, то един човек не може да върви срещу силата на цялата група и той също заспива.

Проблемът е в това, че сте свикнали да се движите с чуждо гориво – вместо, всеки да пробужда останалите, а след това от тях да получава много повече, отколкото е вложил. Групата трябва да работи с усилвателя на всяко частно желание.

Но аз виждам, че всички чакат кога аз ще накарам този кораб да се движи от моите викове и налягане. А без това той лениво се поклаща на вълните и чака кога ще го тикнат напред. Щом престана да тикам, тутакси всички поглеждат към мен, защо съм спрял. В такава форма не е възможно да се напредва.

От урока по книгата  “Зоар”, 11.09.2012

[88296]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Как да проверя доколко молбата ми е правилна?

Отговор: Нямаш такава възможност за проверка, тъй като за такава оценка трябва да знаеш коя молба е правилна, за да я сравниш с твоята, която е неправилна, и да направиш разлика.

Единственото, което можеш, е да търсиш начин за сливане. Сливане означава, че молбата е била правилна. Стреми се да си представяш това състояние и така проверявай. Но това се отнася повече към усещанията, тъй като всяка молитва се заражда от чувствата, а не от разумното разбиране.

Молитва се нарича МА”Н (женски води) и посочва доколко моето желание да се насладя е готово да се съедини с желанието за отдаване в една молба. Произтича само отмяна от страна на желанието за наслаждаване, което се присъединява към желанието за отдаване.

Тъй като с желанието си да се насладя искам това, което е добро за мен. А желанието за отдаване, което мога да намеря в своя свят – това е желанието на групата. И ако желанието на групата става по-високо за мен от моето собствено, това означава, че се издигам както Малхут в Бина. Включвам се в Бина, в желанието на другарите и съм готов с всички сили да действам така, както е нужно на тях. А ако не ми се отдаде, то за това си има молитва.

И е разбираемо, че не мога да го изпълня, тъй като моето желание да се насладя постоянно расте. Затова всеки път издигам молитва, МА”Н. Аз искам да издигна своята Малхут в Бина – да се включа към желанието на останалите и да им служа, за да мога чрез това да достигна до служене на Твореца, от Бина да се издигна в Кетер, но не мога да направя това.

За да се осъществи това, моля в своята молитва. Моля се да дойде светлината, възвръщаща ни към Източника, и да ми помогне да се присъединя към Бина, към отдаването, към вярата над знанието, за да стане за мен сливането със свойството отдаване повече от това с Малхут, по-високо от моите собствени желания и разсъждения.

А ако не чувствам в себе си потребността от такова сливане с групата, това означава, че не съм мислил за това преди и не съм се подготвял за молитва. Добре, с какво съм дошъл на урока? Какво още може да се направи, освен това? Всичките ми желания, мисли, устреми, дела – всичко, което образува моето ”Аз”, преди всичко това, трябва да издигна молба за служене на ближния. Това е най-първото поправяне.

От урока по книгата “Зоар”, 11.09.2012

[88155]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - No Comments→

“Колко хубаво и приятно е братя да седят заедно” – това са другарите, които седят заедно, не отделяйки се един от друг. Първо, те изглеждат като хора, които враждуват помежду си и желаят да се убият един другиго. Но после се връщат към братската обич. И тогава възкликват: “Колко хубаво и приятно е братя да седят заедно”. И така достигат подобие със системата на интегралната природа и започват да й съответстват. А в своята обща любов разкриват същината на природата, нейното съвършенство и вечност.

[79361]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Принципи за работа в група - No Comments→

Трябва да изградим системи, които постоянно да пробуждат групите. Ако е казано, че разликата между човек, който напредва със собствена скорост, и човек, напредващ като животно, което пробуждат отвън, е в това, че човекът ускорява своя темп на развитие – колко пулсации във всеки един момент той обработва, колко той напредва, колко стъпки прави за една минута, то на нас ни е възложено единствено да пробуждаме сами себе си по всякакъв начин.

Както казва Рабаш, ако сега извикат, че ти гори къщата, ти няма да седиш и вяло да поклащаш с глава, няма да останеш да подремнеш още няколко минути. А ще скочиш и ще хукнеш да се спасяваш.

Разбира се, това състояние ни се струва нереално. Защо? – Защото зависи от обкръжението. Ако обкръжението е спокойно – дори и да желая да се пробудя, аз идвам тук – и заспивам. Какво да се прави… Не мога да се съпротивлявам на тази атмосфера.

Затова всичко зависи от обкръжението – как човек ще се пробуди. Ако той не се пробуди, ще напредва по обикновения път, когато му дойде времето (беито). Цялото ни поправяне е чрез ускоряване на времето. За всеки човек са определени състоянията, в тях промяна не може да има. Изменението става за сметка на подготовката на човека. Тъй като състоянието е разкриване на решимо (на информационен ген). Ако решимото се разкрива и искам да го реализирам, да се издигна, да го превърна в стъпало, то трябва да бъда подготвен за това. А ако не съм готов, то решимото идва, отхвърля ме или ме отделя. Тогава следващия път ще ми се наложи да направя две крачки, по-следващия път – три и така всеки път се озовавам във все по-голямо отделяне и изоставане.

Това засяга целия свят, тъй като с останалите нямаме никакви сметки. Ако те не са получили пробуждане за духовното, точка в сърцето, способността да ускорят развитието си, то на какво ще реагират те, за какво ни е да ги пробуждаме…?

Затова на тях им действа общата светлина, предизвикваща кризите, всевъзможните проблеми и беди – във всеки народ, във всяка част на човечеството, а също и във всеки отделен човек, в неговия частен живот. Но това не се нарича лично управление. Личното управление е, когато има връзка между човека и Твореца.

От урока по книгата “Зоар”, 12.08.2012

[85313]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Писано е, че „краят на действието е заключен вече в първоначалния замисъл“. Така е установено от Твореца и също така трябва да се действа от страна на творението, което иска да достигне целта на своето създаване.

Краят на нашето действие е сливане с Твореца. А сливане е възможно благодарение на подобието по свойства – придобиване на свойството отдаване, за да има съсъдът същите свойства като светлината. Подобие по свойства постигаме благодарение на това, че достигаме до любов към ближния, която реализираме в групата с другарите. В групата има всички условия, за да разкрием тази любов при взаимна подкрепа, разбиране и  участие.

Главното е, че по такъв начин притегляме към себе си светлината, възвръщаща към източника, която влияе на групата в състояния, когато тя се стреми да достигне подобие на светлината. Тоест групата иска да бъде свързана, хомогенна, единна, като един човек с едно сърце, където всички са насочени към една цел и всеки се включва във всички.

В такъв случай съответстваме на светлината. И с колкото по-голяма сила се съединяваме, преодолявайки егоизма си, безразличието, взаимното отхвърляне и търканията, толкова по-силно ни въздейства светлината, разкривайки в нас една единна система. Тогава този общ организъм, желанията и намериенията ни, се съединяват помежду си, превръщат се в тяло на нашата душа. А светлината, напълвайки това общо желание, се нарича светлина на душата. Така разкриваме своя първи духовен парцуф, нашата първа духовна степен.

Нека се опитаме да си представим това състояние и по такъв начин ще очакваме светлината, която ще изпълни това.

Но прочитайки едно изречение, чувстваме, че вече сме се отдалечили от правилното намерение – и сега отново трябва да се върнем в него. Така на всяко изречение трябва да проверяваме с какво вътрешно състояние влизаме в него. При тази форма, постоянно ще генерираме в себе си „вход“ и „изход“ от намерението. И тогава няма да ни се налага да преминаваме през продължителни възходи и падения, а ще напредваме през цялото време в такива постоянни мигновени подеми и падения.

От урока по книгата “Зоар”, 28.08.2012

[87041]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - No Comments→

Въпрос: Какво ще ми помогне при четенето на “Зоар”, за да мога да видя точката в сърцето на моите другари?

Отговор: Помоли! “Зоар” е като електричеството в контакта на стената: ако искаш нагрявай, ако искаш охлаждай, включвай към него каквото искаш. Това е енергия. “Зоар” е просто светлина. Как ще го използваш – ти решаваш.

От урок по книгата “Зоар”, 07.08.2012

[84897]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - No Comments→

Въпрос: Как да проверяваме намерението, когато четем книгата “Зоар”?

Отговор: Книгата “Зоар” е източник на светлина, която идва към нас при условие, че искаме да я използваме правилно. В противен случай тя ни свети, сякаш не както трябва – съобразно това, доколко сме противоположни на нея.

По такъв начин, изучавайки кабалистична книга, аз винаги привличам някаква светлинка, но тя идва в зависимост от мощта на моите усилия и от готовността, която проявявам.

Ако уча, за да заработя за себе си нещо материално или за да заслужа бъдещия свят като лична привилегия, тогава светлината със своето въздействие образува в мен все по-голяма тъмнина и аз все повече се отдалечавам от разбирането, за какво ми е дадена тази методика, какво трябва да направя със самия себе си, как трябва да се отнасям към ближния. Може и да чета прекрасните слова за единство и любов, но вече не усещам своята съпричастност, не различавам връзката, не знам как да възприемам текста: да го пусна в сърцето си или не… Това означава, че се уча, подобно на прилепите, които се прехранват в тъмнината и не очакват разсъмването.

Ако се старая да се обединя с другите и затова изучавам методиката, съблюдавайки условията за нейното получаване на планината Синай, ако се стремя заедно с всички да стана като един човек с едно сърце, да встъпя в поръчителство, да достигна до братска любов и чрез нея – до любов към Твореца, тогава светлината ме предвижва напред. Това също не е лесен път, който се преодолява поетапно, обаче по малко започвам да разкривам своето разбито, лошо състояние.

Егоистичното учене скрива от мен моя егоизъм и аз се мисля за праведник. От друга страна, ако се уча правилно, откривам, че съм затънал в злото. Светлината най-напред ми разкрива моите лоши свойства – и аз трябва да работя по съответен начин. Разкривайки в себе си злото, поправям доста съмнителните си усещания, които съм имал по-рано. Какво да направя? Та нали по природа искам да избягам, когато ми е лошо.

Може би трябва да прекратя обучението и да се отдръпна от групата? Или да изпадна в отчаяние? А може би обратното, да се радвам на това, че са ми дали да осъзная злото? Нека това бъде за мен знак, покана: ако успея да се издигна над това неприятно усещане, то ще се устремя към отдаване над получаването.

Предпочитам да издържа на удара, отколкото на страданията, разкриващи се в егоизма, демонстриращи ми, че не работя върху него. Без да гледам лошите усещания, все пак ги преодолявам и вървя към единство. Не бягам никъде, за да подсладя горчивината, не се затварям в себе си, не се спускам, не прекъсвам учението. Тъкмо обратното, всички беди, които идват от всички страни на правилния път към единство с другарите приемам като послание от Твореца, освен Който няма нищо друго.

Всяко състояние приемам като полезно за моя напредък. Не искам да го зачерквам и продължавам да се уча не за да неутрализирам това лошо усещане. Напротив, аз съм заинтересован от него –  нека остане, тъй като ме насочва точно към подем над него, към подем над знанието. С радост приемам проблемите и пречките, натиска от обстоятелствата, външните насмешки, страданията от различен вид, тъй като те ме насочват правилно към целта, изграждат такива препятствия, такива рамки, в които като работя, напредвам без съмнение.

Така формирам в себе си съсъд за отдаване над съсъда за получаване. Те продължават да растат и да страдат, а аз на едно стъпало нагоре, искам да държа връзка с Твореца, докато не достигна пълната вяра, свойството Бина, и не започна да използвам своите съсъди за получаване заради отдаване.

Но и тогава не мисля да се ”успокоявам”, тъй като съм се издигнал на такова стъпало, където вече не трябва да мисля за успокоение. Напротив, устремявам се все по-високо и дори съм готов да получа наслаждение – не за да се напълня, а за да изпълня волята на Твореца.

И в това се състои цялата ни работа. През целия път ми трябва истински източник за получаване – егоистичното желание, представляващо силата за отдаване благодарение на онези проблеми и страдания, които се разкриват в него. И от само себе си, всичко това идва от Твореца.

От урок по книгата “Зоар”, 16.08.2012

[85707]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - No Comments→

Въпрос: Какво означава да помолиш Твореца?

Отговор: Да помолиш Твореца означава, че ти осъзнаваш силата, която действа в цялото сътворение, разбираш, че ти си зависим от нея и никой освен нея не действа. Ти започваш да усещаш, че наистина тази сила съществува, действа и управлява всичко, тогава има към Кого да се обърнеш и с какво.

Затова са ми нужни разкритията, че не действам аз, а Той, за благо или за зло, в какво Той въздейства, какво прави, какво ми трябва, за да го извърши Той. А Той ти причинява всевъзможни злини, за да обърнеш внимание на това, кой си ти, какво представляваш, доколко на нищо не си способен. Тъкмо това сега се разкрива пред света със сегашната криза.

А след това започваш да напредваш в това осъзнаване и да опознаваш от какво всъщност си зависим, докато не Го разкриеш – отначало като зло, защото на теб ти е зле. А след това постепенно напредваш, започваш да разбираш, че всичко това е за твое благо и дори ако не се усещаш добро, разбираш, че Той ти въздейства, за да те насочи към доброто, като възпитател. И макар че в земните ти усещания не ти се струва, че това е добро, започваш да възприемаш Неговите свойства, да разбираш и осъзнаваш Неговите действия, че те са за наше благо.

Ти се отъждествяваш с Него, въпреки лошото усещане. И това ти дава нов разум и чувства – духовни, вместо земни. И независимо, че тялото страда, на теб ти се иска да се слееш с този план на творението, с тази цел повече, отколкото с твоето тяло. Тогава молиш да те повдигнат, извършваш такива действия, че този Висш да ти даде нови ценности, и ти да си по-голям в своите разум и чувства, и да си слят с Него, с Неговия план, с всичко, което върши Той, вместо да пребиваваш в своето желание за наслаждаване. Доколкото молиш за това, дотолкова ценността за отдаване и любов става по-висока от получаването и изолираността от другите. И така напредваш все по-напред и по-напред.

От урок по книгата “Зоар”, 01.08.2012

[84537]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - No Comments→

Въпрос: По какви признаци може да се определи, че Зоар ми въздейства?

Отговор: Признаците се проявяват в това, че аз започвам да усещам, доколко групата става важна за мен, грижата за благополучието на другарите, за тяхното съществуване, за съединението с тях, стават за мен все по-необходими, доколкото средствата за постигане на целта стават за мен важни, като самата цел, тъй като вътре в това средство ние постигаме целта.

С други думи, няма цел, която да се разкрива в средството, както ние си мислим сега. Творецът (Боре)  е „”Ела и виж” (Бо–ре). Правилният ред за връзка на душите, който ние разкриваме – това е образът на Твореца.

Тоест групата не е средство за разкриване на Твореца. Сама по себе си групата става Творец. Това се разкрива, като ”Той и неговото име са единни”, едното с другото се слива и не може да има между тях никаква разлика.

И няма никаква възможност да направим разлика между ”Аз” и ”групата”. Това е такова единство, че ти се разтваряш там, и теб те няма. А вярната връзка между нас, свързващата ни мрежа образува схемата на висшите светове и превръща всичко в Малхут на Безкрайността. В съответствие с това ние се изкачваме по стъпалата на разкритието на светлината, силата за отдаване, преливащи се вътре в системата, като вечно течение на жизнената сила и енергия.

И не е възможно да се различи едното от другото, защото всички явления на светлината са същите тези съсъди/желание, които действат отвътре в такава форма. Няма светлина, която да се разкрива като нещо чуждо вътре за системата. Напротив, сама за себе си системата започва да свети, както е казано ”И тъмата ще засияе, като светлината”. И това се нарича светлина. Нищо не идва отвън. Правилните действия на съсъда – засияват. Няма светлина извън съсъда.

От урока от книгата Зоар, 30.07.2012

[84249]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Последните изследвания показват, че невроните в мозъка проявяват гъвкавост при съединение. „Материалът” остава същият, но връзките в него се променят. Може ли от тук да се направи аналогия с „материала” на получаващото желание?

Отговор: Със средствата на традиционната, „материална” наука никога няма да разберем работата на мозъка. Предполагам,че на изследователите това вече е ясно. Нали мозъкът зависи от текущата ситуация и затова данните в тази сфера почти не позволяват да се определят статистическите закономерности или да се намери някаква последователност. Мозъкът – това не е просто „половин килограм сиво вещество”. Той през цялото време е променлив и макар ние да сме класифицирали по предназначение всички негови части, те могат да изпълняват съвършено различни функции.

В главата на духовния парцуф, от където произтичат решенията, има пряка и отразена светлина –  връзката между Твореца и творението. Така стоят нещата и в нашия мозък, само че на друго ниво. И затова ако не разкрием в себе си част от Твореца, няма да ни се отдаде да узнаем принципите на работа на мозъка. Половината картина едва излиза от тъмнината, а ние не знаем какво я привежда в действие.

Като цяло, нашият мозък може да се сравни с детектор, с приемник, който улавя сигналите от обкръжаващата среда. Няма голям смисъл да го разглеждаме сам по себе си, освен в неговото пространство. Изучавайки само мозъка и „оставяйки го зад кадър”- неговата връзка с източника на данни, никога нищо няма да узнаем. Нашият мозък възприема външната информация от някакво поле.

Устроени сме с много детерминиран образ: нашата природа се дели на нежива, растителна, животинска и човешка, ние се разделяме по парцуфи, по сфирот, по части, по „дебелина на желанието” и  „скованост” на  екрана, а всъщност в духовното всичко е едно, всичко е свързано в неделимо съвършенство. Там е  миналото, настоящето и бъдещето, там са трите състояния на развитие, там е заключено всичко.

Мозъчната дейност сякаш е приемно устройство или взаимодействие вътре в системата, която мога да възприемам само в степента на собственото отдаване. Може да се каже, че мозъкът – това е част от общата система. Но в действителност мозъкът е разумът на всеки, простиращ се в цялата Безкрайност, която човек трябва да постигне на дело. А за сега ние усещаме само нейните трохи.

Не мисля, че науката ще продължи да се движи в предишното направление. Един ден учените ще установят, ще изменят подхода и ще започнат да правят открития на по-високо ниво. Точно така, както от времето на парния двигател човечеството е преминало към двигател с вътрешно горене. Изследователите на мозъка ще поискат да се издигнат на нивото на „информационния слой”, лежащ над нашия свят. Само от там те ще могат да продължат своите търсения, като в същото време съвременният подход нищо не им дава.

От урока по ”Предисловие към книгата Зоар”, 16.07.2012

[83203]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Как мога да се отнасям към Твореца, ако Той е свойството отдаване?

Отговор: Наистина, какво е това свойство? Физическа сила? Нима мога да обичам силата на притегляне или да я ненавиждам? Да кажем, че тя може да ми харесва при условие, че ми причинява нещо хубаво. Но това не означава, че я обичам или ненавиждам. Аз осъзнавам, че това не е живо същество и се отнасям към нея съгласно своето усещане, съгласно изгодата, която получавам от нея.

Аз се наслаждавам от слънцето. Но нима го обичам? Какво е любовта към слънцето, в сравнение с любовта към растението, животното, човека?

Та как да се отнасям към Твореца? Преди всичко, за Него е казано: ”Аз своето АВАЯ не меня”, ”Висшата светлина се намира в абсолютен покой”, ”Добър и Творящ благо и на лоши, и на добри”, Творецът се отнася към нас с абсолютна любов.

От друга страна, наричат Твореца – Велик, Страшен и т.н. Цялото зло произлиза от Него, цялото добро – от Него. Говори се така противоречиво, че аз се обърквам.

Ако нещо е неизменно – това е лошо. Защо ни казват, че Творецът не се променя?

Баал а-Сулам ни обяснява в своето писмо №2, че ако бащата се отнася към сина си с абсолютна любов, той предизвиква в него ненавист, вместо любов. Понеже няма никаква реакция и синът вижда, че без значение как се отнася към баща си – бащата отвръща с абсолютна любов. Това не дава на сина възможност да развие любовта си, да се променя, да вижда взаимовръзката, да се доближат. Сякаш се намираш не пред живо същество, тъй като растението все пак реагира, животното – още повече, а още повече човек. Така положителните и отрицателните реакции дават възможност за взаимопроникване, а от тук се образува връзката, взаимното включване.

Но ако Творецът не се променя и е изцяло толкова Добър и Любящ, то какво мога да изпитвам към Него? Не мога да се сравнявам с Него. А щом не мога да се сравнявам, то Го оставям така, сякаш Той не съществува. Защо ми е да вземам под внимание нещо неизменно?

Това са много дълбоки разбирания, с които са се занимавали не само кабалистите. Но кабалистите са искали да кажат, че Творецът винаги е – „Ела и Виж”, така Го разкривам. Аз не разкривам самият Него, Неговата същност, а само формата, облечена в материя. И затова, когато Го разкривам в цялата Му пълнота, в пълната и съвършена форма, която може да бъде разкрита само от творението – тогава Го разкривам в Неговото отношение действително като Абсолют, Съвършен, Вечен, Добър и Творящ добро.

Но във всички останали мои състояния, според степента на собствената си неизправност, виждам доброто и злото от Негова страна, както е казано: ”всеки съди в зависимост от своята неизправност.” Тогава имам възможността да се обърна към Него в състоянията на своята неизправност и съответстващите поправяния, и да Го видя и добър, и зъл. Но след това трябва да вярвам в това, което говорят великите кабалисти, които са Го разкрили в истинския Му вид, че там е Той – абсолютно Добър и Творящ блага.

Трябва да съотнеса това със своите желания/келим така: в даден момент виждам Твореца един – доколкото те са поправени и повредени; а когато Го достигна на крайното стъпало на стълбата, ще Го разкрия като Добър, Носещ благо.

Тогава в мен вече няма противоречия, а имам само карта за напредък, където съм постигнал определено ниво в своите отношения с Твореца, и така осъзнавам, че се променям сам – и с това Творецът се променя в моите очи.

И благодаря на Твореца за това, че е създал тази стълба със стъпала на скритие, с помощта на която имам възможност да придобия връзка с Него. Иначе не мога да се свържа със Съвършения.

От урока по статия от книгата “Зоар”, 09.07.2012

[82488]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Творец - No Comments→

Въпрос: На вчерашния семинар се изпълних с надеждите на всички другари за предстоящия конгрес, който ще се състои след пет дни на север в Израел. Тези пет дни дори ще преминат под девиза “Чукаме на вратата на Твореца!” А днес се чувствам в напълно противоположно състояние, няма го това искане, което беше вчера, като че ли “издърпаха килима под краката ми”…

Отговор: Мисля, че такива смени на състоянията трябва да са не от ден на ден, а от минута на минута. Преди минута бях дотолкова слят с цялото, с такава сила и енергия се стремях към него, а след минута напълно обратно – като че ли никога не е било.

И какво от това? На какво може да се учудваме тук? Доколко желанията ни могат да се менят? Няма никакъв проблем – това е творението. В крайна сметка, сме подобни на екрана на телевизора – това, което показват на него, това и виждаме, а което не показват – не. А онзи, който показва – не съм аз. И какъв сигнал ни изпраща – не зависи от мен.

Въпросът е в това, как сам да започна да извършвам това действие, за да прожектирам филма, който аз искам, а не онзи, който ми показват? Не искам да оставам в този живот, в който ми превъртат това кино. Искам друг филм!

Въпрос: Как да ми прожектират този филм, как да проведа правилната подготовка от този момент и по-нататък?

Отговор: Проблемът е в това, че мога да изменя своето усещане, филма, който ми прожектират, при условие, че се издигна до неговата истинска форма. Постоянно ми изпращат нови решимот, сигнали, нови картини – от Безкрайността през цялото време идват до мен. С помощта на всяка такава картина се приближавам до Безкрайността. Това е много дълъг път, а засега се намирам на такъв етап, когато реагирам на тези въздействия като животно: стремя се към хубави усещания и бягам от лошите.

Ако искам да напредвам не по ”животинския” начин, когато кадрите, идващи към мен, усещанията, в които се намирам в това триизмерно пространство, определят целия ми живот, ако искам да напредвам добре и бързо, то трябва се отъждествя с този Киномеханик, който ми прожектира този филм. Трябва да се съединя с Него, с Неговия план, да се съглася с процеса, да се съглася с това, което Той ми изпраща, и да разбера, че това, което Той изпраща, и това, което виждам – това са две противоположности.

Например, има картина, която можеш да видиш като черно на бяло или като бяло на черно – негатив и позитив. Така и тук: трябва да променя формата на възприятието, само че при нас не е просто черно-бяло, а противоположни форми, в множество най-различни свойства на възприятието. Трябва да си пожелая да възприема тази картина такава, каквато Той я вижда, каквато Той я изпраща. Картината идва на моя триизмерен екран, вътре в който се намирам и искам да я усетя в такъв вид, какъвто се представя в Неговите очи, каквато я изпраща Той. Той ми изпраща картина, пълна с доброта и благо, бидейки Добър и Творящ добро, а аз я виждам в пълнотата й, противоположна в цялото свое възприятие – в желанията, мислите.

За да я видя в същинския й вид, трябва да променя възприятието си, свойствата си, желанията си – на противоположни. Това е напълно възможно. Имам допълнителна връзка с Него освен тази картина, а и чрез картината мога да се свържа с Него.

Ако от тази картина, всъщност, взема целия свят, всичко, представящо се пред мен, искам да го съединя заедно и да го съотнеса с това, Кой ми прожектира този филм, то по такъв начин влизам във връзка с Него и как мога да поискам от Него да промени моите свойства.

Така, с помощта на света, правилно подреждайки го по методиката, се свързвам със Създателя и Той прави в мен това изменение. Тогава виждам, че картината се променя и вече разбирам какво трябва да правя. Важното е да получа първото изменение. Оттук вече разбираш как да вървиш нататък, имаш път, имаш правилния подход. Да се надяваме, че ще можем да реализираме това първо действие.

От урок по книгата “Зоар”, 01.07.2012

[81813]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

“Зоар” е светлината, възвръщаща към Източника. Така се нарича книгата „Зоар“ (висша сияйност, светлина). Да се насладим с тази светлина можем само при условие, че сме в състояние да я привлечем и сме в подобие по свойства с нея.

Какво трябва да направя, за да постигна подобие по свойства със светлината? Тя е отдаваща, а как мога аз да отдавам? Акo се издигам във връзката с другарите си, малко отменяйки своето его, за да се съединя с тях, опитвам се да бъда малко по-близо до тях във всички видове действия, мероприятия, разпространение – по този начин постепенно придобивам форма, подобна на светлината. И според силата на приближаването си се удостоявам с това, тя да ми въздейства повече.

Светлината е постоянна в своето отдаване, но аз за сметка на своите действия се приближавам до нея, уподобявайки се на нея. Така се удостоявам с въздействието на светлината, а в резултат, личното ми, частно кли (съсъд), желание става отдаващо. Според степента на вътрешната ми промяна, когато вътре в своите желания и свойства ставам отдаващ, започвам да разкривам тези изменения, които стават в мен.

Неочаквано в мен възникват такива желания и мисли (сърце и разум), които се отличават много от тези, които съм имал по-рано. Така разпознавам в себе си тези и други изменения, все повече и повече, докато не достигна някакво ново състояние, в което чувствам: „Край, тук се измених!“ Тази промяна разкрива в мен една нова форма на обединение от свойства, желания и мисли, която се нарича „парцуф“, „Човек“ (Адам) или „Творец“, което е едно и също.

В крайна сметка, според тази нова структура – съвкупност от свойства, желания и мисли, които са възникнали в мен, разкривам своя нов вътрешен образ – Човека, а вътре в него откривам неговия корен, причината, която го е породила – и това е Творецът. Така разкриваме духовния си напредък.

Да се надяваме, че в стремежа ни към нивото Човек, което означава отменяне на егото и съединение с ближния, с целия свят, изучавайки книгата ‘Зоар”, ще се насладим със светлината, възвръщаща към Източника, и ще приемем една и съща форма – Човек.

От урок по книгата “Зоар”, 15.06.2012

[80959]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Всъщност сега аз представлявам животинско тяло и нямам душа. Как мога да я получа?

Отговор: Душата е частица от Твореца свише. Творецът е отдаване, стъпалото Бина, нивото на всеобщата любов. Ако придобиеш това свойство – това значи, че си получил частица от Твореца свише. Свише – означава, че стойността на отдаване и любов в очите ти са над твоите животински желания.

Ако откриеш част от това свойство – значи си получил душа. Защо? Защото в тази част, където можеш да обичаш другите, да им отдаваш, ще почувстваш по-различен свят, светът на бъдещето – нещо отвъд това, което чувстваш сега. В действителност цялата област, която усещаш сега – я усещаш така, сякаш се намираш в нея и те обкръжава – това е област, която възприемаш в егото си.

А ако спечелиш свойството отдаване, сякаш излизаш от тази област в по-висша сфера – извън теб. Получаваш извънтелесни усещания, свръхчувствителни (екстрасенсорни) и тогава започваш да разкриваш Висшия свят – мисли и желания, напълно отправени към отдаване и любов. Това се нарича „екстра“ – отвъд петте сетива, които притежаваш днес – зрение, слух, вкус, обоняние, осезание, в които си представяш този свят.

Към тези пет сетива добавяш още допълнителни органи на усещане, работещи в отдаване – те се наричат Кетер, Хохма, Бина, Зеир Анпин и Малхут и в тях усещаш нещо допълнително, напълно спазваващо отдаването. Тогава в тази нова структура, която си придобил, започваш да бъдеш Човек (Адам) – подобен на Твореца.

Днес съществуваш изцяло в егоистичната сфера, наречена „този свят“, чувстваш всичко само в егото си – и това е твоят живот. Да предположим, че си се разширил до някаква външна сфера. Това, което усещаш в нея, се нарича „Висш свят“.

Тогава съсъдите на възприятие, които придобиваш при това – желания и мисли – се наричат Човек (Адам), подобен на Твореца. А светлината, която постигаш в тези съсъди, напълването – е Творецът, свойството отдаване и любов.

След това достигаш още по-голям свят – следващото стъпало и така напредваш по 125-те стъпала. Но там вече имаш висш разум и чувства, които ти помагат да разбереш какво се случва. Главното е да се излезе от първата сфера, защото нейната природа е напълно обърната навътре, тя се противопоставя на всички останали области, чиято природа е насочена цялата навън.

От урок по книгата “Зоар”, 15.06.2012

[80887]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→