Когато дойдат сътресенията в края на епохите, най-важното е да се разбере посоката на процеса. На стръмните завои на историята се провалят тези, които се държат за миналото, а не за бъдещето.

Развитието на човешкия род на планетата Земя се определя от развитието на обществените отношения. Промяната на формата всеки път води до смяна на социалната формация, строя, начина, светогледа. Грубо казано, както се отнасяме един към друг, така живеем.

Досега развитието беше естествено и въпреки, че цивилизациите не знаеха предварително какъв ще бъде следващият етап, промените настъпваха и се прилагаха според необходимостта на самата човешка природа. Те бяха неочаквани и в същото време закономерни.

Сега сме в противоположната ситуация: бъдещето е очаквано, но не е закономерно. То вече е изчислено логически, но противоречи на нашата природа. То вече назрява, но някак странно – иска от нас осъзнато, доброволно участие в раждането си. Никога досега не е имало такава фаза на прехода.

Краят на релсите

Защо се сблъскахме с това точно сега? Какво се промени?

Ние се променихме. За първи път човечеството се почувства като неразривно, противоречиво цяло, затворено в конвулсиите на глобализацията. За първи път общото съгласие, по дефиниция недостижимо, се превърна в насъщна необходимост. Историята ни доведе до безизходица и не иска ситуацията да се разреши, както досега. „Разберете се сами“ – казва тя.

Ситуацията е изключително проста: във време на глобални заплахи единственият шанс за нормален живот за нас и нашите деца е способността за взаимодействие и намиране на баланс. Няма друг  начин. В крайна сметка, никой не печели от бедите на другите и няма да изчака в бункер урагана. Невъзможно е да се заключим от глобалните проблеми, те са пагубни за всички. Коронавирусът е просто цвете.

Което означава, че трябва да се научим да живеем заедно.

Но проблемът е, че не искаме да бъдем заедно. Заедно е точно това, в което се проваляме на изпита. „Заедно с тях!? Всичко друго, освен това!“

Какво ще правим?

Да спрем да се държим за миналото. Оковани сме в една верига, но не сме свързани с една цел. И проблемът изобщо не е в първото, а във второто. Него трябва да решим.

Точно така, човекът не може да се промени. Но връзката между хората е променлива величина. Преди тя се променяше под натиска на природата, по нейния указ. Природата включваше в нас вътрешни пориви, слагаше външни ограничения, подреждаше ситуацията.

Това беше вчера, но днес промените придобиха качествено различен характер. Образно казано, ако преди бяхме обучавани с диктуване на решения, сега оставиха решенията на нас: „Изградете връзка – или ще изчезнете“. И въпреки, че не сме свикнали с това, няма да има милост.

Защото имаме работа с Природата. И сега тя иска от нас да се променим не по необходимост, а по желание, иска предварително да разберем промените, да се съгласим с тях, да помогнем да се реализират в живота и освен това, да застанем начело на тези промени. Отсега нататък ясно трябва да си представим откъде и накъде вървим, какво искаме, как да се разбираме, как да си взаимодействаме, как да създаваме равновесие.

Това е съвсем различен разговор. Нищо добро няма да се случи с нас, докато сами не се протегнем напред. И ако продължим да се дърпаме назад, няма да има нищо добро.

Такава е съдбата на независимите създания. Човекът става решаваща част от природата и сам определя развитието си. Релсите свършиха, пред нас е свят, толкова огромен и толкова тесен, и ние сами подготвяме съдбата си. Отсега нататък каквото и да се случва с нас, е наш избор, наше решение, наш успех или провал. И колкото по-бързо започнем да се учим по този път, толкова по-лесно ще бъде да изградим нови отношения, нов свят между нас.

Да се удържим на завоя

Преди време живеехме като семейство, племе. След това дълго и трудно преминахме през епохата на робовладелството и феодалното поробване. После се освободихме, усетихме апетит, обиколихме цялото земно кълбо  и… се сблъскахме със себе си. Светът сега е огледало на нашите отношения. Всички вируси, кризи, изблици на вражди, са отражение на нашата егоистична природа. И те все по-широко обхващат човечеството, защото с цялата ни цивилизованост, сме пропити с плътната жлъч на себелюбието. Ходим по главите си, конкурираме се, търсим възможност не просто да превъзхождаме другите, но и да ги стъпчем в калта, поне морално. Всичко наводнихме с любимото себе си.

Но точно това ни помага да се освободим от последните илюзии, да признаем фиаското на стария преход и да се устремим напред към новия. Самостоятелността започва със самооценка.

Днес започваме да осъзнаваме, че от незапомнени времена сме били водени от слепият егоизъм, който хвърля всеки от нас от една на друга страна. Отново и отново следваме неговия повод, а след това се справяме с резултатите.

Сега всичко е различно: първо трябва да разберем, а след това да действаме. Съгласете се, че това вече е друго ниво. Въпреки, че заплахите са големи, те винаги се случват при порастването.

И затова просто трябва да разберем законите на интегралната, взаимосвързана, затворена система, в която се превърна човечеството на планетата Земя. Те са коренно различни от всичко, с което сме свикнали. Старото сега не просто е безполезно, то носи вреда, нарастваща ден след ден. Защото във всички сфери на живота постоянно се издигаме от индивидуалното към общочовешкото, от частната полза към общите интереси.

Всъщност вече сме достигнали до такова ниво, когато целият свят е единно общество. Казано по друг начин, всеки човек, осигурявайки своето съществуване за сметка на цялото човечество, по този начин става задължен да обслужва и обезпечава целия свят. (Баал Сулам)

Тук е заложен коренът на трансформацията, която трябва да направим. Взаимосвързаността е взаимозависимост и отговорност един за друг. В общата лодка не трябва да мислим за себе си, а за другите. Например, да се опитаме да не заразим другите в период на епидемия. Само по този начин за всеки е гарантирано, че самият той няма да се зарази.

Това изисква Природата от нас и това означава независимост за нея. Идва епохата на общността, взаимността, емпатията, издигането над различията и истинското единство. Дори вирусът ни подтиква към това.

Но ние продължаваме да харчим астрономически суми, за да се върнем там, където е невъзможно да се върнем. Всички наши субсидии и компенсации не отчитат прекъсването на тенденцията, не са насочени към неотложните задачи на общата система. На завоя на историята упорито се държим за старото и рискуваме да останем без нищо.

План за действие

„По-добре да вземем закона за развитието в свои ръце и под свой контрол, защото тогава ще се спасим от всички страдания, които историческото развитие ни подготвя от този момент нататък.“(Баал Сулам)

Очаква  ни рецесия, голяма рецесия, която ще сложи край на безумното свръхпроизводство на стоки и услуги. В идеалния случай, трябва да се спуснем от „блестящата висота“ на консуматорството внимателно, постепенно, забавянето се случва и много внимателно трябва да се грижим за хранителната индустрия, която е изпълнена с неприятности за много милиони. Като цяло неотложните нужди, включително образованието, сега трябва да станат приоритет.

Тогава рецесията няма да се превърне в катастрофа. А след това, стабилизирайки ситуацията, ще видим в нея спасение, щастлива възможност да избегнем краха. Вземайки нещо от нас, ни дават друго, несравнимо по-ценно.

Но, за да приемем този дар, да използваме дадената възможност, трябва да се заемем с работа, с изграждане на нови отношения, на ново общество. Умира парадигмата, която кара хората да живеят, за да печелят от другите. Дойде време да живеем, за да растем, да обичаме, да се грижим за другите. И тази революция ще стане не на улиците и на площадите, а в сърцата, между нас.

Само трябва да осъзнаем, че това е изискване на Природата, чиито закони за насочени към нашето развитие. Тя е мъдра: осигурява ни независимост, въпреки че може да настоява на своето. А нашата мъдрост е да не ѝ пречим и сами да действаме по нейния начин, на освободената от нея „територия“. Тогава всичко ще се подреди и ще живеем добър, ползотворен живот.

Този живот вече ни чака, просто не е такъв, какъвто изглеждаше вчера. Външно той тече спокойно, умиротворено, а вътрешно е пълен със съдържание, действие, смисъл, възходи и падения, предизвикателства и радост. В него се крие много повече, отколкото в лъскавите обещания на отминаващата епоха. В него всеки ще намери себе си. В него ще станем единно човечество на общата Земя.

[266332]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве, Криза, глобализация - No Comments→

Емоционалната устойчивост е сериозен проблем в периода на коронавируса след карантината и стресовите ситуации в семействата. Все повече хора се нуждаят от психологическа помощ, чувствайки се изолирани и страдащи от самота, както никога досега.

Още преди коронавируса медицинските експерти обявиха епидемия от самота в САЩ. Коронавирусът рязко обостри този проблем, който засяга 28 процента от американските домове: тоест около 36 милиона човека живеят в самота, без семейство и деца.

От друга страна има надежда, че коронавирусът ще ни принуди да обърнем внимание на проблемите на самотата и да търсим път как да установим в бъдеще повече социални връзки.

Както се оказа, по-лесно е да избегнем заразяването с коронавирус, отколкото да се предпазим от емоционален стрес и ментални отклонения във връзка с карантината. Как обществото трябва да се бори с последствията от социалната изолация след коронавируса?

Усещането за самота ще се запази и след епидемията, то само ще расте. Обществото ще се раздели на много части и хората все по-малко и по-малко ще имат контакт един с друг. На работните места ще има по-малко възможности за срещи и общуване. Спортните клубове, ресторантите, баровете, театрите ще се посещават от по-малко хора. Ще се чувстваме все по-отделени един от друг, далечни.

Новата вълна на коронавируса и другите проблеми ще ни принудят да се отдалечим един от друг и освен това, всеки ще се занимава с проблемите на собственото си здраве  и проблемите на обществото. И ще видим, че не само 36 милиона човека живеят сами и страдат от самота, а много повече.

Драстично ще нарасне броят на разводите и другите проблеми в семействата. Предстои ни много тежък период, в който човечеството ще трябва  да разбере, че вече е невъзможно да съществува по стария начин и трябва да установи нов ред в живота.

Проблемът е в това, че днес  човекът се чувства много самотен в този огромен свят. И дори този свят да  е толкова богат и многоцветен, той не може да намери себе си в него. Дори ако има добър доход и може да си позволи много неща в материален план, той все още страда от самота. Защото не сме научени как да установяваме правилни връзки, не ни възпитават за живот в глобалния интегрален свят.

Ние не чувстваме, че живеем вътре в една сфера, където неживият, растителният, животинският свят и хората съществуват заедно, в една интегрална система на земното кълбо.

Напротив, всички се изправяме един срещу друг и в личните отношения, и целите народи, държави. И тогава идват много други проблеми, които са неизбежни при това наше поведение и разбира се, не можем да се чувстваме по-добре.

Учителка от щата Мисури описва състоянието си по време на карантината: “В някои дни се държа и се чувствам добре, а в други ми се струва, че ако тази карантина продължи още малко, просто няма да издържа и ще се побъркам. Мога ли да запазя здравия си разум и да продължа да живея в самота месеци, години?”

Защо връзката между хората е толкова важна за тях? Защо хората се нуждаят от постоянно общуване с другите хора, а ако не могат да го правят правилно или се побъркват от самота, или живеят заедно и се побъркват един друг?

Работата е в това, че човекът е социално същество. Ние не можем да живеем като животните, които се срещат за кратко време, за да създадат потомство и след това се разделят. Човекът се нуждае от семейство, общество, роден дом, град, страна, където може да живее заедно с другите.

Човекът се нуждае от духовна връзка, каквато не съществува в неживата, растителната или животинската природата: не е химическа, хормонална, а именно чувствена. А тази връзка не ни се получава и ние се опитваме да заменим чувствените отношения с делови или конкурентни.

И всички страдат. Дори най-богатият човек няма това, което трябва да получи от обществото. Той трябва да получи от обществото повече, отколкото от майка си.

Но ние го нямаме, защото не изграждаме такова общество, което да даде на всеки усещане за топлина, увереност, поддръжка. А без това човек се чувства като във вакуум и дори още по-зле, във враждебна среда. Той излиза на улицата и възприема всеки срещнат като свой враг.

Човечеството много страда от това. И вследствие на тези отношения между нас ние, с нашите егоистични мисли и желания създаваме място, от където излизат всякакви вредители като коронавируса и поставяме живота си в опасност.

В крайна сметка  трябва да разберем за какво живеем, кои сме, защо се държим така, можем ли да се отнасяме един с друг по друг начин?

Нека да помислим, как да изградим такова общество, което да съответства на цялата Вселена. Защото цялата природа е интегрална, всичките ѝ части са свързани помежду си. И човешкото общество трябва да бъде приятелско, изградено на взаимна подкрепа. Ние го изградихме върху егоизма точно наобратно.

Дойде време да направим пълна ревизия и да решим, че ще вървим срещу егоистичната ни природа, за да изградим над нея правилна връзка между всички. Само от това зависи доброто ни бъдеще.

Ясно е, че самият човек, който е в тежка ситуация, не знае какво да прави и е объркан под натиска на средата, която го затрупва с дългове и отговорности. Остава само да го съжаляваме. Но има обществени системи, които трябва да мислят за това. Вече е ясно, че е невъзможно да продължим, защото се приближаваме до тотално разрушение.

Необходима ни е система от интегрално образование, за да възпитаме новия човек, по-приятелски настроен. Природата ни задължава да го направим. Ние сме вътре в сферата като единна симбиоза, където неживата природа, растенията и животните, всички се подкрепят и допълват. Всички, освен човека.

Човекът иска сам да властва над всички без всякакви граници. Не му пука, че вреди на цялата система. Ако не спрем човека, той ще разруши земното кълбо.

Затова и от гледна точка и на общата природа, и на нашата вътрешна природа, трябва да осъзнаем, че се отнасяме към една интегрална, взаимосвързана система и да се образоваме отново.

[265121]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Преди научно-техническата революция през 19 век хората са работили по 16-18 часа на ден само, за да се изхранват. Ако нямаше техническа революция,  откъде бихме имали възможност да работим по 2-3 часа и да имаме всичко необходимо?
Отговор: Не казвам, че съм против развитието на технологиите,  на всички науки и техники. Казвам, че това, което човек създава, се превръща в нещото, което го контролира. От господар той се превръща в роб.
Вижте в  какво се превърнаха нашите банки и финансови институции. Те поробиха човека.  Той не трябва да се работи толкова много.
Давате ми пример с 19 век, а аз ще ви дам пример за 21 век. Какво се случва с  човека днес? Работи ли по-малко часове? – Не. Чувства ли се по-свободен? – Не.
И къде е неговата производителност? –Използват я специално, за да поробват човека все повече и повече и да изхвърлят  продуктите на неговия труд в морето. В крайна сметка, ако не работи, какво ще прави?
Той ще има много свободно време! Това е опасно. Ще започне  едно свободомислие, ще започнат всякакви неподходящи или неудобни за властта събирания, ще се появят нови тенденции и т.н. Не ни е нужно това!
Нека  хората да работят по 15-20 часа на ден или поне 10. Но ако човек работи 10 часа, ще му дадем още два часа, за да стигне до работа и два часа, за да се върне от работа  и ще се получи добре. Той ще се прибере вкъщи, ще вечеря, ще погледа телевизия половин час и ще се бухне в леглото. И така през цялото време.
Ще му резервираме почивка на някое отдалечено места. Той ще отиде, а ние ще го обградим с реклама:  ти още не си видял това, още не си купил и това т.н.  И така ще работи  през целия си живот. Човекът е бил роб през XIX век, ще бъде роб  и през XXI век.

Но тук възниква проблемът: така биха искали  нашите стопани, но природата не е съгласна. И затова се появяват всякакви коронарни вируси и други неща. Влязохме в състояние, наречено „последно поколение“, когато трябва да постигнем интегрална, правилна, приятелска зависимост и разбиране между нас. Ако това не се случи, ще започнат да ни наказват не само с вируси, а и с всичко друго.

[265326]

Filed under: Без категория, Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве, Криза, глобализация - No Comments→

Светът, в който се върнахме, стана някак малък и неуютен. От какво преболедувахме? И наистина ли се поправяме?

От началото на пандемията на лекарите се наложи да работят според нейното темпо, без всякакви отстъпки и уговорки. Те сменяха различни лекарства и подходи, събираха данни, изучаваха симптоми и последствия, и правеха изводи. Например, не от само себе си се получи така, че Израел избягна дефицита на  апарати  за Изкуствено Вентилиране на Бял дроб – зад това стои ежедневен труд и постоянен анализ на полетите. Като резултат, мнението за лечението на коронавируса днес  вече не е такъв, какъвто беше в началото на годината.

Обаче кризата не се ограничи с болниците – в добавка той рязко промени целия ни живот и свали в нокдаун  световната икономика. И защо  не се учим? Защо обществото и неговите лидери не  вземат уроци за бъдещето? Защо цялата „стратегия” се сведе до  пускане на предкризисната схема?

Вирусът отвори очите на мнозина, изяви предателските слабости на глобалния свят, постави пред нас най-наболелите въпроси. Мимоходом ги ”озвучаваха”, малко ги „посмекчаваха” и радостно ги забравяха, предвкусвайки връщането към „нормалния живот“.

И след всичко това ние мислим, че сме възрастни, трезвомислещи хора? Все още нищо не сме разбрали и затова  се поставяме под следващия удар.

Недописаната диктовка
Парадоксът на днешната ситуация е: от една страна  в народите и правителствата се появи реален общ интерес – възстановяване на разрушеното, а от друга страна – тези очаквания са пагубни, защото не съвпадат с тенденцията на развитие. Такава е цената на всеобщата взаимна връзка: когато непоправимите егоисти дружно се съгласяват с нещо, чакай беда.

Добре е все пак, че властите, въвеждайки отслабване на мерките се колебаят и склоняват глава пред това, което е по-силно от тях. Това е по-добре от изсмуканите от пръстите  рецепти, приети под натиска на заинтересовани кръгове или, да кажем, заради идеологически подбуди. Вчерашните покорители на природата несигурно я поглеждат, страхувайки се от нови неочаквани „директиви”. Но все едно, отстъпват!

Ето и първият урок за нас: с природата повече не бива да се отнасяме господарски, от високо, пренебрежително. Тя просто демонстрира какво може да направи с едно щракване с пръсти. И затова от сега нататък трябва да отчитаме нейните изисквания. А по-точно, да ги изпълняваме съвестно.

Вижте сами: решенията, които сме вземали през последните месеци бяха, всъщност, нейните решения спуснати ни отгоре като вирусни ”окръжни документи”. Пари, власт, честолюбие – всичко, което открай време движи елитите и им придава сила, изгубиха своята действеност при първия глобален удар. Всички седнаха на чиновете и започнаха да „пишат под диктовка”.

Но нас няма така лесно да ни отклонят от вече изминатия път, на нас все още ни се струва, че той води нанякъде. И затова парите се леят като река в опита да потушим пожара, докато все още не е унищожил „всичко, което е натрупано с непосилен труд”. При това всеки счита, че държавата му е длъжна, сякаш тя е пуснала вируса. И  пет пари не дава, че не стига за всички, главното е да стига за мен. Като резултат, нашата „справедливост“ е шантаж от страна на силните и безмълвие от страна на слабите, за които с цяло гърло викат политическите интересчии и техните  подвластни. Единственото спасение  е в правителството, там също седят хора врели и кипели…

Ние сме свикнали с това и не си представяме нищо друг. Но това е глупост! Точно това не трябва да се прави, когато сме под общ удар. Проблемът дори не е в парите, а в нашите отношения, изцяло построени на съперничество – явно и скрито. Всъщност, в тях не е останало нищо адекватно, съзидателно. Всичко добро, което правим, в крайна сметка ние правим за себе си. И смятаме това за правилно, прикривайки се със заучени фрази.

Обаче това, което за нас е естествено, е само фрагмент от човешката история. Бъдещите поколения ще гледат на нас така, както ние гледаме   времето на феодализма.

Прекрасното бъдеще…

В основата на Западния свят лежи капитализма, а в основата на капитализма лежи конкуренцията (competition). Глаголът compete (състезавам се, съревновавам се, конкурирам се) произхожда от късно латинското competere, което означава да търсим заедно. А по-рано на латински тази дума е означавала да се събереш, да се съгласиш, да съвпаднеш. Изглежда като лоша шега, но това е истината. Ето така растящият егоизъм във времето извращава понятията, добавяйки им противоположен смисъл.

Коронавирусът сломи нашата коронна тенденция за безкрайно съперничество. Той показа колко всички зависят един от друг. Показа, че огромната част от съвременния бизнес е откъснат от реалността, от здравия смисъл. Това са само прекрасни, въздушни замъци в залеза на епохата, но лишени от всякаква опора и разсейващи се под ветровете на промените.

За няколкото последни десетилетия са построени гигантски „хранителни вериги“, които хранят милиони хора и организации, ненужни абсолютно на никого, освен на самите тях. Тяхната сила е в кръговите поръчки и незнанието на оглупелите маси.

Но в това е и тяхната слабост. Според степента на глобалните удари излишният бизнес, едър и дребен, ще започне да отпада. Да отпада  заради  безполезност. Никакви милиони няма да го спасят – обратно, ще притеглят към дъното мъртвия товар. А, ако и това не ни отвори очите, то целия капитализъм ще се изсипе на главите ни като един  крах на системата. Та той не е пригоден за кризи, той е високомерен, надут и стар. Границите на неговата трайност са почти изчерпани.

Някога той гордо провъзгласяваше своите идеали за свобода и стремеж към щастие. Но с времето свободата се изроди в потребителство, а правото на стремеж към щастие, както се оказа, съвсем не гарантира неговото постигане. Измината е поредната обиколка по спиралата, на изхода на която всичко прекрасно за пореден път е извратено и покварено.

Това е още един урок: в периода на глобалните катаклизми е нужна система, базираща се не на конкуренцията, а на съвсем други отношения. И не е важно как ще я наречем, важното е как да я разберем и да въплатим  в живота точно сега, докато не сме  прахосали последните ресурси в старанията си да спасим умиращия.

Сега ни е нужно постепенно да построяваме такава структура на социални отношения, която не оставя никого в беда и поставя като най–важен човека, а не неговия портфейл. Борбата за пазари, за джобове, за умове – всичко това остава в миналото. Бавно, но си отива. А напред излиза борбата за сърцата, за възможността да се живее в единно общочовешко семейство, за подема на духа, за новите отношения между хората, които не трябва да се налагат със сила, а могат само да се отгледат.

И в такова общество ние ще построим нова икономика, като основа за по-нататъшното развитие. То вече ще бъде не комерсиалност и търговия в чист вид, изцеждаща от нас всички сокове, а система от позитивни социални връзки, икономическа база, която не доминира, а е спомагателна, обслужваща, балансирана.Простичко казано, ние ще преобърнем обществото да стои на краката, вместо на главата си.

Не, това съвсем не са мечти. Това е назряла необходимост, здрава прогноза, заповед на времето. И ако по начало е трудно да се приеме сериозно, то представете си мнението на бъдещите поколения, за които ние сме  неразумни предци, с всички сили спиращи неизбежното и заплащащи кошмарна цена за своите грешки.

… Не бъди жесток към мен

На нашите потомци отлично им е известно: в единен свят всякакви опити да живееш за сметка на другите бързо води до обратното. Затова ключовите думи днес са равновесие и рационализъм. Равновесие между нас, равновесие с природата, рационално използване на ресурсите, истински стратегически поглед напред, набелязващ започнатата работа, която трябва да се довърши за общото добро бъдеще, а не общо гробище за миналото.

Този подход не възниква сам по себе си. Той трябва да се формира, а на него трябва да се обучават. Особено младежта, която още не се е омърсила, не е закостеняла и е готова за промени. А след нея,  мърморейки, с недоволство ще тръгне и старото поколение.

И изобщо ще се учат на новото – на нормалното и необходимото. Защо толкова се  отвращаваме, когато слушаме за обучение, за възпитание? Винаги трябва да се учим на нещо, да се променяме в нещо. От всички видове труд най-важния е работата над себе си.Тя задава тон на всичко останало.И ако я правим заедно,  целенасочено, осъзнато,  в живота ни ще има и приятни изненади.

Още повече, именно тогава ще се излекуваме истински, ще оздравим обществото, ще се избавим от несметните запаси оръжие, ще разрешим купища неразрешени до днес въпроси.

Главното е да разберем, че с каквото и да се сблъскваме, се сблъскваме със себе си. Нашите взаимни връзки и отношения определят всичко, включително реакциите на природата. Днес тя реагира на растящия дисбаланс, утре ще реагира на вътрешното сближаване между хората. Когато говорим за „глобално село“, за „една лодка“, става дума не само за човечеството, а за цялата планета, за цялата система, която ни предстои да изучим. Тя цялата е свързана с нас и тази връзка с нищо не може да се отреже.

И ето, излиза, че конкуренцията вече не е актуална. Не трябва да се развива бизнес и всякакъв вид дейности, който в действителност не са нужни на обществото. Не трябва повече да вървим под юздите на нашия егоизъм. Всичко, което излиза извън рамките на рационалното равновесие, на общите интереси на поколението, стремително се обръща срещу нас. И вместо да се ужасяваме, измервайки ситуацията със старите критерии, хайде вече да вдигнем очи и да признаем, че процъфтяването, развитието, подемът са нещо много повече, отколкото са ни вдълбали в мозъка.

В крайна сметка ще се изясни: това, което „губим“ –  съвсем не е загуба, а това, което придобиваме, е истинско съкровище – мирен, балансиран, истински живот, наситен с бездънен потенциал за самореализация.

Тихото начало

Човечеството бяга нанякъде.

– Накъде?

– Не ми пречѝ, нямам време! Като стигна, ще си поговорим.

– А кога ще стигнеш?

– Вече ти казах: не пречѝ!

Всичко велико винаги  започва с малко и няма да се чуе силен глас, ако не го предхожда фина тишина. (Баал Сулам)

Нека си представим, че периодът на самоизолацията е станал тази „тишина“, когато разгръщането на живота е затихнало, оборотите рязко са паднали, светът почти е спрял, природата малко е живнала в наше отсъствие. Сега, чувствайки този момент, ние можем да започнем от малкото – от простите, натрапващи се неща.

Вижте: наложи се да се грижим един за друг, за да спрем разпространението на пандемията. Дистанцирахме се и си седяхме по къщите не само за да не хванем вирус, но и за да не го предадем по-нататък.

Междувременно постоянно предаваме един на друг множество други вируси – главно социални. Така че, нека проявим отговорност и в тази сфера. Нека не се заразяваме един друг с негативи от различни видове, нека да следим за чистотата на нашите отношения. Ето така: не искам да предавам лошо на обкръжението, а те – на мен.

Вирусът буквално ни тика под носа нуждата от взаимна грижа, от кардинално решение на всички предизвикателства, стоящи пред човечеството. Той показва началото на път, който ще ни изведе от безизходицата, ако просто вървим по него без да си намираме извинения. Такова „тихо“, комфортно начало е шанс, който трябва да се цени.

Ако не приемем призива днес, то все едно, новите глобални беди ще ни накарат да помъдреем утре. Въпросът е в цената на мъдростта. Ние сами я повишаваме със своето бездействие.

 [264875]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве, Криза, глобализация - No Comments→

Стотици страни подкрепиха независимо разследване на Световната Здравна Организация в периода на епидемията. Америка повдигна тежки обвинения към СЗО и Китай, а Тръмп нарече СЗО китайска марионетка. Китай,  от своя страна, удари “активиста” на протеста,  Австралия, с мита върху ечемика и спиране на вноса на говеждо месо.

Здравето, политиката и икономиката се разбъркаха в котела на коронавируса, разкривайки конфликти, които до този момент се премълчаваха. Започнаха ли търговските  войни на световната сцена?

Разбира се, че започнаха и то не днес. Всяка страна налага определени ограничения, квоти, мита за продукти от различни видове, преследвайки интересите на различни кръгове, а понякога дори и на собственото население..

В сегашната ситуация един от големите играчи – САЩ, се опитва да намали износа на друг голям играч – Китай. Няма да разбера кой е прав. Като цяло, няма прави, докато всеки мисли за себе си. Правота може да има само в стремежа към общи интереси, а това е следващият етап.

Затова не става въпрос за Китай или за Австралия. Работата е само в нашия подход към разпределението на общите природни ресурси и техните  производни. Грубо казано, всеки държи на своето и се опитва да извлече от него максимална полза. И тъй като всички са егоисти, всички търговски връзки се заплитат в кълбото на егоистичната световна икономика, която работи не за благото на хората, а за благото на портфейлите. Само не ми приписвайте веднага “комунистически” мироглед, просто говоря за очевидното.

В резултат на това, въпреки излишъка от природни ресурси, необходими за нормален живот, ние ги експлоатираме с диви отклонения. Световната икономика произвежда баснословно количество ненужни стоки и услуги, които тровят въздуха и почвата, предизвикват болести, изхвърлят се на боклука, от детството водят човека към безкрайна надпревара за статус, докогато в съседство, буквално от “другата страна на пътя”, милиони са лишени от насъщно необходимото и умират от глад. Въпреки прогреса, лозунгите и благотворителността, нищо не се променя. Това е създадено от самата човешка природа.

Но промяната вече започна. Пред очите ни се случва осъзнаване на злото, разобличаване и разрушаване на системата, която преди беше прогресивна, а сега само задържа развитието. Тя ще продължи още известно време, ще позволи на Тръмп да насочи американската икономика към нови релси, но дните ѝ са преброени. Тя не отговаря на нуждите на глобалния свят, защото е изградена върху егоизма на силните. И вредата от нея е повече  от ползата.

Това още не е агония, а залез: виждаме как Америка неистово се опитва да си върне икономическата независимост, дадена за откуп на Китай, а Китай, превръщайки се в гигантски световен износител, открива обратната страна на медала: всички зависят от него и той също зависи от всички.

Никой обаче не се нуждае от истинска война. Търговските битки засега ще продължат в обичайния режим, с нарушаване на китайската тенденция към разширяване.

Най-доброто, което може сега да направи Китай, е да демонстрира на света, че доброто единение на хората е полезно за всички, стабилизира обществото и икономиката, намалява натиска върху природата, разплита възлите на проблемите, вместо да ги затяга.

Само това ще намали напрежението на анти – китайската кампания. В глобалната криза примерът за реално равновесие и единство, без победители и победени, ще надделее над всичко. Светът, разкъсан от противоречия, се нуждае от истински мир.

[265163]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве, Криза, глобализация - No Comments→

В продължение на много поколения жените остават в сянка, но в днешно време те започват да се събуждат и да излизат на преден план, защото живеем в „последното поколение“, в последния етап от развитието на човечеството, в който трябва да стигнат до  обединение всички мъже и всички жени , а след това да се обединенят мъжете и жените с Твореца.

Кабалистите пишат за появата на “последното поколение” и всички негови признаци се потвърждават, съдейки по глобалната епидемия от коронавирус , както и други събития, които престои да се случат.

Прогресът през  21 век ни доведе до състояние, в което няма какво да правим, освен да се обединяваме  и да се издигаме на духовно ниво. И тук, при раждането на ново човечество, жените трябва да изпълнят своята неизменна роля.

Каква е разликата между работата на жената в новия,  пост-коронавирусен свят от стария? Все още не го разбираме и чувстваме, но вече  виждаме  как коронавирусът ни заключи по домовете, вътре в семейството, оставяйки ни насаме със съпруга или съпругата, с децата, с всички проблеми.

Започнахме да гледаме на живота по съвсем различен начин, защото бъдещето е покрито с неизвестност. И дори сега, с отслабването на карантината, привидно връщайки се към нормалния живот, не знаем какво ще се случи и се страхуваме от нова вълна от коронавируса. И е възможно,  освен него да има много други опасни вируси.

Трябва да разберем, че всичко това идва, за да направи от нас  едно човечество. И най-важното е да се  организират жените да се обединяват и да водят света. Ако хората прекарват повече време у дома, това означава, че жените получават много голяма сила.

Мнозина ще изгубят работата си, а други ще работят от вкъщи през интернет, тоест мъжете ще бъдат вкъщи през повечето време. И ако всичко е съсредоточено в къщата, тогава със сигурност  жената ще има по-важна, висша  и решаваща позиция. Къщата се управлява от жената, а не от мъжа.

И затова, ако действаме разумно и деликатно, жените могат постепенно да привлекат мъжете към поправянето на света, която вече трябва да дойде и вече се задава, нямаме избор. Трябва да го обясним на нашите мъже и да ги убедим да участват.

Жената трябва като майка да се грижи за децата  и съпруга си, за да ги насочи в правилната посока към поправяне. И тогава със сигурност ще можем да постигнем мир в семейството и мир в света, както и да се издигнем, за да се свържем с Твореца.

Затова последното поколение ще бъде времето на жената, ако тя успее да изпълни ролята си. А ако не успее, ще трябва да продължим към поправянето чрез удари и страдания.

От  урока на тема “Ролята на  жените  в новия  свят”, 09.05.2020

[ 264942]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовността на жената, Здраве, Мъжът и жената - No Comments→

Досега природата се опитваше да се защити от нас. Сега  продължава в настъпление.

„Носителите на смъртта нямат жалост дори към себе си. Някога те съсипаха своята планетата и оттогава изцеждат сокове от нови светове, унищожавайки ги един по един. Внимавайте  вселенски замърсители, пазете се от земляните.” (От галактическия епос)

Всъщност все още сме далеч от вселенското ниво. Но сме овладели напълно разточителството в планетарен мащаб. То е наше, родно. Вече има гигантски опашки в Ikea и McDonald’s. Вълните вече се стичат до обетованите брегове със стелажи и каси. Шопингът обновява! Шопингът  вдъхновява! Особено след няколко седмици въздържание. Здравей свят, липсваш ни, искаме да те довършим!

Маските все още не са свалени, но очите вече горят. Човек гордо се отъждествява с това, което е в състояние да купи, да консумира, да яде, да изгори. Ако му отнемеш тази възможност, какво ще остане от него?

Киселинни реки в пластмасови брегове

Природата ни се струва беззащитна, несподелена. Не я чувстваме като сложна система, като жив, дишащ организъм, не можем да усетим нейния пулс, нейните ритми, цикли, нива, включително нашия собствен. И въпреки, че се храним от нея, егоизмът заслепява очите и сърцето ни, разкъсва връзката с Майката и се затваря в себе си.

Няма да чета екологичен морал. Планетата не може да бъде спасена със „зелени“ протекции – тя е разрушена от нашата природа. Затова не можем да защитим природната среда, докато не поправим човешката.

Ако се върнем към фантастичните аналогии, цивилизацията рискува да бъде въвлечена в глобална война с природата, описана от Хари Харисън в романа „Неразрушимата планета“. Сюжетът е поучителен: от няколко поколения хората водят ожесточена, безнадеждна битка с враждебна, мутираща среда, докато най-накрая не  достигне до някого, че проблемът се крие в самите тях  и че яростният антагонизъм на околната среда може да бъде спрян  просто чрез промяна на вътрешното отношение към нея.

Трябва да разберем: вирусите и другите бедствия вече “чакат на опашка“, вече “са сложени в пълнителя“ на природата заради нашето егоистично отношение към всички нейни нива. Въздух, вода, земя, флора и фауна – опитахме навсякъде, навсякъде сложихме ръка. Нашият девиз е преразход на всичко. Нима така човекът – истинският човек – трябва да се отнася към своя дом?

Представете си, във вас се вселява безмозъчен, нарцистичен младеж и започва да чупи мебелите, да къса тапетите, да изпразва хладилника, да отравя водата, да чупи стъклата, да прави пакости, просто защото му харесва. А сега разберете: природата ни изтърпя повече, отколкото сме могли да заслужим, дори и ако  го бяхме обмислили. Младежът не иска да порасне, въпреки че е пораснал толкова, че е му е тясно в къщата. Той има глава, но изобщо не я използва по предназначение.

Ирационализмът на случващото се вече излиза от всички пукнатини, като трева под  рушащ се бетон. Учим децата да не изхвърлят, но самите ние замърсяваме безразсъдно. Законите за оздравяването се приемат, а природата се влошава. Възобновяемите енергийни източници служат като смокинов лист за нефтената, газовата и пластмасовата промишленост. Министерствата по опазване на околната среда по същество само регулират нейното замърсяване. Спомнете си, както при Оруел: Министерство на мира, Министерство на истината, Министерство на изобилието, Министерство на любовта … Това е всичко за нас днес.

Учените правят песимистични изчисления – колко е остава на човечеството, докато не се задуши със собствените си ръце. Но природата ще се разбунтува още по-рано.

Ами ние? Виждаме накъде отиват нещата. Да, малко ни е болно и срамно от тази картина. Но варварството ни е в кръвта и не е по силите ни да спрем. Защото трябва да си купим  нови маратонки, кухненски робот, диван. В най-лошия случай хамбургер с всичко, което се предлага към него или семейна пица. Между другото, имате ли дребни за доставчика?

И след това трябва да караме коли, да летим на самолети, да плаваме на кораби. Не можем просто така да се откажем. Не можем да живеем без всичко това – освен в период на изолиране  от природата …

Такива сме създадени.

От кого? От нея!

Така че защо природата ни изигра толкова жестока шега? Защо тя е заселила с варвари къщата си, знаейки, че накрая ще я разбием на парчета, учудвайки се на собственото си веселие?

Спасяване на замърсяващите

Разбира се, първоначално природата не е изпитвала никакви илюзии за наша сметка. Тя обаче не диктува посланията си към нас, както диктуват на първокласниците какво да пишат в тетрадките си и не ни принуждава със сила да постъпваме правилно. Природата предлага само да помислим –  онези, които са узрели. Да мислят  според нейните категории, според нейните ориентири. И да, вече сме съзрели.

Първият извод е ясен: на първо място, да почистваме от замърсяването не Земята, а самите нас. Защото в нас няма живо, чисто място. Нашите отношения са замърсени от наложените „стойности“ на пластмасовите синини. Разяждащата смес от пари, медии и политика, настояваща за лоши идеологии, оставя слузести петна в умовете и душите.

Вдишваме лъскав боклук, слагаме гнили печати, безсрамно фалшиви по отношение  един към друг  и към природата. В нас не е останало нищо искрено, освен, може би, неизбежното желание към хладилника. Ако мислите, че е прекалено, намалете топлината с  няколко градуса. И без това не е добре, нали?

Така че, за да не се плъзнем към сценария с неукротимата планета, ще се наложи да се заемем с нас,  с нашата природа. Само така ще можем да поправим природата  около  нас.

Това самоочистване няма нищо общо с проповеди и задушаваща социална реклама. Това, от което се нуждаем, не е нещо, което смекчава тъжния край, а онова, което наистина предотвратява, – здравословна, трайна връзка на човешкия, а не на потребителския формат.

Само с общи организирани усилия можем да омекотим острите ъгли на индивидуалния егоизъм, да го направим по-интегриран, съпричастен и отговорен. Само заедно ще издигнем представата си за света от нивото на тесните лични искания, изобразяващи фалшива, порочна реалност, до нивото на универсалните човешки интереси. И тогава ще направим това, на което днес сме неспособни – ще спасим себе си и Земята.

Това трябва да бъде голяма, съсредоточена, колективна работа. Не можем просто да се върнем от изолацията към предишните ни дела. Всички наши дейности, всички наши усилия трябва да се стремят към обединение, взаимодействие, взаимно участие, към състрадателно общество, което ще пренесе своята емпатия към околната среда.

В общия дом просто не може да се живее по различен начин. В дома на единната природа ние също трябва да станем единни, за да я разберем, за да се разбираме с нея. Това преобразяване, на първо място, вътрешно, ще обхване целия ни свят, ще ни покаже неговите закони, ще подскаже как да поддържаме баланс в неговата интегрална система. И това ще бъде истинската задача на Човека, короната на Природата.

Тук обаче е необходима първата стъпка – стъпката на Нахшон в морето, преди да се раздели. И сега това може да стане без напрежение, без тежки драми и глобални катаклизми. Удивителен прозорец от възможности.

Дългът за плащане е на червено

Природата няма да ни позволи да продължим да разбиваме нейния дом. Безумният поток от стоки и услуги ще се прекъсне, така или иначе. От век или дори повече ние изграждаме благополучието си за сметка на природата и правим богатството си за сметка на нейните богатства. Но получихме всичко това не безвъзмездно, а на кредит! Кой, ако не ние, с нашето „Свещеното писание” Икономика, разбира тези неща. Рефинансирахме се, влязохме в минус, затънахме в ужасен дисбаланс. По-лошото е, че не е предвидена процедура по несъстоятелност и събиращите дългове и съдебните изпълнители вече са получили заповеди. И те ще го търсят…

Как да върнем на природата това, което пропиляхме? Няма начин. Можем само да ѝ демонстрираме нашата платежоспособност – да пораснем, да променим отношението си, от събрание на егоисти да се превърнем в едно единно цяло. Всъщност от нас не се изисква повече. Когато започнем да се обединяваме, за да съответстваме на природата, ще започнем да плащаме по сметките ѝ.

Ползата от това ще бъде огромна – както за обществото, така и за околната среда. И накрая ще осъзнаем колко излишни са били нашите необуздани апетити и ще разберем как да ги овладеем, без да се влизаме в кризисния тирбушон. Има изход, можем да забавим бягането и да избегнем ударите, ако правим всичко както трябва.

Няма нищо страшно: самолетите ще продължат да летят, корабите ще плават, но ще има по-малко дим – от ушите и комините. Смогът и саждите ще стават по-малко през прозореца и върху душата. Джунглите в обществото ще започнат да умират, а в природата – да се диша по-свободно. Водата ще стане по-прозрачна, както и отношенията ни. Ще работим по-малко, ще си почиваме и ще се радваме повече на живота. Ще стане по-добре. Ще се почувстваме по-добре – природата ще се почувства по-добре. Проста по същество, аритметика, ако всичко е организирано правилно.

Защото в действителност икономиката като наука и като система за управление изобщо не трябва да осигурява парична печалба, а здравословен баланс на нуждите и ресурсите. Само по този начин тя ще служи на интересите на всички. Днес тя служи на дремещите, закостенели богове.

Преценете сами: нима човек се е родил, за да изгаря нефт, газ, живота си? В какво е ползата от всеобщата заетост, ако много хора  на практика не са заети с нищо полезно? Задачата на обществото не е да намери работа на всеки на всяка цена и в алтернатива нещастен живот. Този подход е саморазрушителен, защото лишаваме милиарди хора от смисъл, развитие, самореализация, трайна радост, възможност да намерят своето място в общото, задружно семейство. Вместо това ги принуждаваме да се състезават за място под фалшиво слънце, обезобразяваме душите им поколение след поколение. И в същото време приключваме със собствената си планета.

Пътят от криза към криза е фатален; човек трябва да върви от възход към възход – всеки път към по-голямо единство. Но упорито оценяваме успеха си чрез критерии, зад които се мержелеят изгарящ нефт, пластмаса, плаваща в реки и океани, планини от боклук, необезпечени финансови активи и пълно неравенство.

Глупост. Истинският успех на страната се дължи на факта, че всички нейни граждани получават всичко необходимо за нормален живот и във времето, останало след тази задача, са свободни и могат да използват свободата си конструктивно. Няма нужда от безкрайното състезание, няма нужда от постоянно въртящият се валяк на нашите дългове. Все едно, ние никога няма да плащаме за тях и в старостта си ще ги предадем на следващото поколение, заедно с екологичния дълг.

Така, че защо ни е всичко това?! Защо да се върнем към остарялото? Няма никакви причини отново да оскверним света, който облекчен отдъхна в наше отсъствие. Да го оскверняваме не само с отпадъците от нашия забързан живот, но и с токсините от нашия ферментирал егоизъм.

В крайна сметка видяхме със собствените си очи: достатъчно е да смачкаме малко тази змия, да стъпим върху егото си и светът веднага става по-чист, по-добър, по-спокоен, по-уравновесен. Този урок трябва да бъде научен за в бъдеще. По-точно в момента, защото няма какво повече да чакаме.

[263685]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве, Криза, глобализация - No Comments→

Всичко, което сега няма да разберем благодарение на вируса, ще се върне при нас като бумеранг. Затворени сме между четири стени, но пък най-после сме свободни от ежедневието. И това е само началото на разкрепостяването.

„Нищо, скоро кръвта в Нил ще изчезне и ще заживеем както преди“, (чуто по време на египетските наказания).

Ние всички – хора и страни – живеем сега за сметка на бъдещето. Финансирайки гражданите и държавните ведомства, поддържайки частния бизнес, държавите разчитат на бъдещи постъпления, чийто поток ще се възобнови с победата над коронавируса. Всички извънредни бюджетни програми се базират на това послание.

Вярно е, че и по-рано  живеехме за сметка на бъдещето – и във финансов, и в екологичен смисъл – но сега това извратено кредитиране  стана очевидно  и с това оголи цялата крехкост и несигурност на днешната система на отношения. В сложните периоди нейните недостатъци  се оказват фатални.

Войната за медицински маски, апарати за изкуствена вентилация на белите дробове и друго оборудване е в разгара си. Страните се оплакват една на друга, а техните служби продължават да се състезават в прихващането на стоки и информация. Доставчиците се договарят с тези, които плащат повече. Производителите на първо място обезпечават „своите хора“. Има, разбира се и красиви жестове, но в края на краищата, те не биха били нужни, ако не беше хищничеството на силните!

Можем да разберем и правителствата: те нямат много варианти. В глобалния свят производствените връзки се простират над държавните граници и тяхното преплитане  не може да се промени бързо. Налага се импровизиране.

Особено опасна е тази ситуация в сферата на продоволствието – в края на краищата и тук егоизмът работи с пълна сила. Не са застраховани дори и проспериращите страни. Например, израелските фермери за пореден път са „притиснали„  Министерството на селското стопанство за внос на чужди краставици, което ще позволи подбиването на цените. Според логиката на земеделците, дори в този труден период е необходимо да се гарантира печалбата им за сметка на населението. Още по-лошо, напълно не осъзнавайки символиката на случващото се, фермерите демонстративно унищожили незакупената им продукция: „Няма да принадлежи на никого“.

Затворени в своите домове, ние скептично гледаме тази суета и разбирането в нашите очи е повече от възмущението. Да, научиха ни на „пазарни отношения“, заставиха ни да повярваме, че само така може. Но какво ще стане ако повече „така“ не може?

Вирусът като изцеление

Сегашната  „спирка на света“ е първата по рода си, разкрила основния недостатък на цивилизацията: изградихме система, която при екстремни обстоятелства заплашва да се превърне в общо „гробище“. Тя отлично знае как да пилее, забавлява, разсейва, баламосва, налага ненужното, мотивира за зловредното, дискредитира полезното, обезоръжава логичното, обожествява изсмуканото от пръсти, канонизира меркантилното,  идеализира преходното, опошлява вечното… С една дума, разделя.

А истински да сближава – това, не че не го може, тя не го понася. И разбира се, когато на света са му нужни общи съгласувани усилия, когато трябва не алчност, а взаимодействие, цялата тази система се разпада върху нас.

Вярно, не веднага. Първо тя надвисва, както сега: насъщното е още с нас, а останалото изведнъж се оказа безполезно и дори вредно за общото благо. И ние започваме да разбираме това, да свикваме с него, бавно, но необратимо.

Нямаше нито преход, нито подготовка. Вятърът на промените обърна изписаната страница и отвори чист лист. С един замах вирусът смени ракурса и ето ние гледаме същия свят, а виждаме нещо съвсем различно. Виждаме външния затвор и вътрешната… свобода. Да, свобода от призраци. Миналото сега не властва над нас и това удивително чувство, което се зароди, сега капка по капка прониква в съзнанието.

Хората няма да излязат същите от самоизолацията. В крайна сметка те видяха обратната страна на декора, свалиха VR-очилата. Това няма да изчезне незабелязано. Малко ще се промени подходът към живота, към бизнеса, ще се променят критериите, целите, отношенията, надеждите. Струва ни се, че вирусът лекува изоставената от нас природа, но всъщност лекува нас.

Обновяване без натиск

Епидемията  COVID-19 не е просто случайно препятствие. Глупаво и безотговорно е да разчитаме на това, че подобни кризи няма да се повторят. Напротив, сега едва влизаме в тяхната последователност.

При това влизаме като едно глобално цяло. Погледнете: достатъчен е лек тласък, слаб импулс на едно място – и целият свят падна на колене, а и по гръб ще легне. Всъщност сега ние сме безумно уязвими и отчаяно беззащитни заради своя користолюбив мироглед. Всичко, което до вчера сякаш беше играчка в ръцете ни, днес се обръща срещу нас.

Сега всички сме в обща лодка и тя не може да плава с обичайните стимули. В общата лодка не може да се гребе в различни посоки. В общата лодка не може да печели един за сметка на друг, да игнорира, да спъва, да враждува.

Общата лодка обезценя предишното богатство и придава ценност на съвсем друго нещо –  на това, което не ще позволи да потънем в бурното море.

Ясно е, че при обща беда, такава като сегашната, са нужни кардинални мерки: замразяване на парични разплащания и сметки, обезпечаване на всички по равно със  стоки и услуги от първа необходимост, поддържане на всеки човек, всяко семейство, всяка страна. И всичко това за неопределен срок.

Още по-ясно е, че нашите социално-икономически отношения са наситени с алчност и не позволяват да се осигури подобно ниво на защита. Те имат само определен запас  на сигурност, отвъд прага на която ще започне “обсадна ситуация”, строг контрол, привилегии за елита, пропуски за останалите, танкове по улиците, принудителна национализация, отчуждаване, нулеви спестявания, хаос, безредици, варварство, зверства – накратко, кой къде.

С други думи, ако епидемията не приключи в „необходимите“  времеви рамки или например, ако тя се засили /бъде заменена от друг мащабен взрив/, нашата нестабилна система ще се срине като Вавилонската кула, без възможност за презареждане и рестартиране.

Всъщност ние живеем върху бурето с барут на нашия егоизъм и всяка искра може да се окаже съдбоносна.

Така, че на човечеството ще му се наложи да се промени – да достигне  равновесие със себе си и с природата, да се сбогува с единството на властта и капитала, да изкорени консуматорското си отношение, да се издигне над нуждите на тялото  и да задоволи търсенето на духа. А най-важното – да поправим връзките между нас така, че на лодката да плава не банда разбойници, а дружно, неразделно семейство.

Ние просто нямаме друг изход. Не можем вече да се върнем нито във вчерашния ден, нито в миналия век – още по-малко в детството. Което е било, е минало.  Ние пораснахме.

И продължаваме да растем. Заселихме цялата планета и вече не знаем къде да се скрием от самите себе си. Нашата кула е по-висока от Вавилонската и затова срутването ѝ би било по-катастрофално. Всъщност бяхме спрени в последния момент и изведнъж видяхме, че издигнатите ни до небето  амбиции  окончателно са ни отделили един от друг.

Сега на всяка цена трябва да предотвратим краха, да си вземем поука, да хванем края на нишката, спусната от утрешния ден на човечеството. И  всъщност няма нищо сложно: утре сме единни. Държейки се за този ориентир, без да го изпускаме, заедно ще излезем от всички препятствия, ще се издигнем над всичко, което ни разединява.

Такова е посланието на коронавируса, Подобно на египетските наказания, освободили народа на Израел, той ни насочва към изхода от егоизма. Този път всички, без изключение.

[262924]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве, Криза, глобализация - No Comments→

Не, няма да се върнем към нормалния живот. В най-добрия случай ще го започнем.

Рано е да празнуваме победа. Вирусът не е отстъпил. Бързайки да се освободим от затвора, рискуваме да попаднем в капан. В крайна сметка тази криза има вектор, епидемията не просто ни удря, тя насочва човечеството. А опитът да се върнем назад – срещу течението, против тенденциите в развитието – ще ни струва скъпо. Много по-скъпо от самоизолацията.

На първо място, изобщо не сме постигнали победа над болестта. Дори не сме я проучили добре и тя продължава да ни изненадва всеки ден. Човекът може само да гадае, как коронавирусът ще се държи по-нататък.

При тези условия връщането към наистина необходимите сфери на дейност е частично оправдано. Въпреки това, дистанцирането вкъщи един от друг е все още най-сигурната стратегия. Така поне ограничаваме природата си, неразрушимото си желание да разваляме всичко, до което се докоснем.

Разбирам правителствата, които въвеждат отпускане на мерките, за да спасят икономиката от рязък спад, бизнесът от фалит, гражданите от безработица и реколтата от изгниване. Но всъщност ние не сме готови за това и вярвам, че ще видим негативните резултати от нашето бързане през следващите седмици.

Коронавирусът ще си отиде, само когато научим социалните му уроци.

Не знам дали всички усложнения ще ни бъдат разказани и дали обикновените хора ще могат да видят голямата картина без ретуша на цензурата и политическата заблуда. Очевидно навсякъде ще бъде различно. Но, по един или друг начин, ситуацията ни притиска и от двете страни: не можем повече да седим вкъщи и не можем да се върнем към безразсъдството на миналия живот. Сякаш ни изстискват, прокарват ни през тясна стресова фуния към нещо непознато. И това ни се струва като избор на най-малкото зло.

Можеше и по друг начин. В идеалния случай универсалната изолация си струва да продължи, докато не намерим медицинско и социално решение на проблема. И ако първото принадлежи на системата на здравеопазването с всички нейни партньори, второто се отнася преди всичко до науката кабала. Точно тя дава ясен отговор на по-дълбоките и по-мащабни въпроси, повдигнати от епидемията. Всички други науки изучават природата от човешка гледна точка – кабала изучава Природата в откъсване на нашите егоистични представи.

„Моите мисли не са вашите мисли“

Природата с всички сили ни насочва към интегралност, към единство, към обща система, в която няма нито лидери, нито изоставащи. Бавно започваме да го разбираме, но все още не отчитаме намеренията на Природата, опитвайки се да преодолеем призивите, които слага пред нас. Ето защо коронавирусът няма да изчезне толкова лесно.

Жалко е, че не използваме принудителното карантинно безделие за работа – за запознаване с мислите и плановете на Природата. Времето, предоставено от нея, може да се превърне в ползотворен период, „Болдинска пролет”… Но импулсът  назад, към миналото ни заслепява. И затова няма да се учудя, ако след известно време отново се наложи да се приберем по домовете.

Коронавирусът всъщност ни сложи на място: раздели ни далеч един от друг и в същото време ни събира в общо нещастие. Сега, разделени от „вакуумни черупки“, бихме могли да помислим как да запълним този вакуум, така че да можем истински да се свържем, без да заразим другите. Нека копаем малко по-дълбоко от нуклеиновите киселини и протеиновите обвивки.

Истинското изцеление от болестите на човечеството ще бъде поправянето на нашите отношения. И затова са създадени всички условия: между нас са скъсани извратените връзки на потребителското общество и остава „само” да ги заменим с топлината на сърцата си. Може би не е веднага, но поне да се движим в тази посока.

Ние обаче, както обикновено, подценяваме даровете на Природата и надценяваме нейното търпение …

А тя повече не чака, тя изисква. И с  времето ще изчисти всичко – всякакви области на човешката дейност, които не са жизненоважни. Коронавирусът, както и последвалите глобални предизвикателства, са лостът за преобръщане на човечеството от главата за краката. Всички те проправят път към глобалната  общност на хората. Неправилните отношения помежду ни само засилват натиска на Природата, засилват болестта, а правилните връзки, напротив, я неутрализират. В резултат на това можем да се сближим само в това, което не вреди на интегралността. Останалата част от територията ще се превърне в “минно поле”.

Какво загубихме и какво намерихме

Време е за преосмисляне. Всички послания и стимули от отминаващата епоха, всички нейни „прекрасни“ възможности се появяват днес като измамнически набор от печати и лъжи. Тя възвеличи незначителното и смири великото. Тя обезсмисли живота ни и го превърна в колело на катерица.

Стига, израснахме от това царство на карти. Сбогом, “вълшебна” страна. Всичките ти „чудеса“ бяха лъжа, самозалъгване, тесте с маркирани карти.

Още ни викат обратно, още ни предлагат да се върнем в детството: „Нека се изтеглим и да се върнем в страната на чудесата …“ Няма да се върнем. Не можем да се върнем назад, да се впишем в тази илюзия. Тя така или иначе ще се пръсне по шевовете.

Пуснете я. Не я оплаквайте. Имаме съвсем различно бъдеще – с необятни хоризонти от възможности, с неразривна взаимна свързаност на сърцата, с безкраен потенциал за човешко развитие. Отвъд четирите стени, в които прекарахме няколко седмици, има океан,  очакващ открития и пробиви. Общи открития. Общи  пробиви.

Необходимо е само да се научим да живеем в равновесие помежду си и с Природата. И това обучение вече започна. Без да знаем, ние се променяме. Коронавирусът, подобно на програма за актуализиране, се изтегли в общия компютър, в човечеството и започна да работи в него.

И следователно, след като се връщаме към света отвъд границите, трябва да го правим с поглед към бъдещето, а не към миналото. Обратно към постоянната криза ни тегли болният егоизъм, а не здравият разум. Към задънената улица. А предстои трансформация: отсега нататък е важно човек не само да не се зарази сам, но и да не зарази другите. Просто да не се заразиш вируса, е копнеж към миналото. Именно такава взаимна грижа ще ни предпази от болестта. Така се изработва общият имунитет.

Алтернативата е страшна. Обичайната конкуренция на хора, компании, държави ни дърпа към дъното, няма да има победители в тези конфликти. След като се включи в икономически и идеологически размирици, човечеството ще се търкаля надолу по  наклонената топка от неразрешими глобални противоречия – чрез катаклизми направо към световна война.

Или да пораснем. В крайна сметка царството на картите така или иначе ще се разпадне.  Пред очите ни губи сила, хватка, влияние. В резултат на това то ще има само скелет от неотложните нужди, върху който ще трябва да формираме нова социална система – равна, грижовна, справедлива, балансирана. Как? За това трябва да помислим сега..

Нашето добро бъдеще е в съвместната грижа един за друг, в социалната отговорност, в общността на интересите. Обществото трябва да се превърне в силно семейство, в което всеки е ценен, обичан, щастлив. Не, не както при Оруел, а истинско. Природата постоянно ни води към това. „Трябва да се научим“, казва тя, „трябва да се сближим, да се съгласим, да се издигнем над себе си към единство. Да си помагаме един на друг. Да сме съпричастни. Да обичаме. “

Не приемайте това като проповед или нравоучение. Не обожествявам Природата, тя просто е нещо повече, отколкото сме мислили досега. И днес тя нарочно сложи „корона“ на човека, за да демонстрира колко той не съответства на ролята на неин “венец“. Без никакви революции, без Ленин на бронирана кола, тя свали „непоклатимите” основи и ни отвори очите: всички дисбаланси се коренят в нашите развалени отношения, всички неприятности произтичат от неправилните отношения между нас, всичките ни изкуствени задръжки и баланси спират да работят.

Какво следва? Днес се нуждаем от рестартиране на цялата социална платформа, за да я приведем в съответствие с Природата. В действителност, екологията на обществото и екологията на околната среда са две страни на една и съща монета, една „операционна система“, интегрална и всеобхватна.

Вярвам, че в близко бъдеще ще започнем да “смиламе” тези послания, да се примиряваме с тях и да ги приемаме. Влакът ни се движи към други коловози, светогледът ни промени гледната си точка, погледът ни смени фокуса. Не временно – завинаги. И колкото по-бързо осъзнаем, осмислим тези промени, толкова по-лесно ще можем да изградим нови социални и трудови отношения, нова икономика, нов подход в образованието, нов живот.

Главното е да вървим в хармония с Природата, не да ѝ се подчиняваме сляпо, а съзнателно, целенасочено да изучаваме нейните закони. Това вече е степента на Човека, а не на потребителя, който философства в свободното си време. На човека, а не на догматика, на когото всичко е ясно веднъж завинаги. На човека, а не на онова недъгаво, недалечно съществуване, в което за мнозина се превърна предишният начин на живот.

Ако ние самите не се съгласим да се върнем в миналото, Природата с радост ще отвори вратата към бъдещето за нас.

[263508]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве, Криза, глобализация - No Comments→

Много страни започнаха да говорят за постепенното премахване на карантината и връщането на възрастните на работа и децата в училищата. Това заплашва ли с нова вълна от инфекция?

Всичко ще бъде наред, ако спазваме предпазните мерки, за да не се заразим един друг и да спазваме дистанция. Разбира се, трябва да се върнем на работа, за да си осигурим необходимите услуги и продукти. В противен случай няма да можем да живеем.

Ако се замислим как да върнем хората на необходимите места за работа, без които няма да има храна и основни услуги, като се грижим само за да осигурим нормално съществуване на всички, тогава епидемията няма да се засили.

Но ако това е опит за връщане към предишния стремеж към печалба с цел напълване на нечии банкови сметки, тогава ситуацията рязко ще се влоши. Защото това ще противоречи на общата сила на природата, тогава ще има рязко избухване и вирусът ще се разпространи още повече.

Ако се върнем на работните места и в училищата, това трябва да става постепенно и да бъде придружено с възпитание на хората, тоест, с обяснения на състоянието, в което се намираме, до каква форма трябва да стигнем, защо трябва да се подкрепяме и пазим един друг.

Важно е човек да се тревожи не само  да не се зарази, но да се страхува да зарази другите. Именно тази взаимна загриженост ще ни предпази от вируса.

Коронавирусът е специална програма, която се зарежда в общия компютър, наречен „човечество“ и започва да работи в него. Тази програма изисква от нас по-голяма взаимна връзка и ако я постигнем, ще се справим с вируса.

Ако не започнем да се обединяваме, колкото и да увеличаваме броя на тестовете и устройствата за изкуствена вентилация на белите дробове, нищо няма да ни помогне. Засега се учим само от ударите.

Светът се движи към усещането за свързаност, единност. Общият проблем, който обхвана всички, от север до юг и от запад до изток, обедини хората. Вече не мислят за войни, за конфликти между държави, корпорации, индивиди – главното е да живеят спокойно. Всеки беше затворен вкъщи и е съгласен да стои там, защото сега за него основният проблем е да не се зарази с вируса.

В този смисъл коронавирусът много помогна на човечеството. Сега просто трябва да се погрижим, как да възстановим производството и дистрибуцията по такъв начин, че да  осигурява на човечеството необходимите продукти, но без излишно потребление, заради което почти напълно унищожихме земното кълбо.

Не трябва да се връщаме към предишния си живот, защото самите ние се превърнахме във вреден вирус на повърхността на земята, вирус, който убива природата. Ние разрушаваме цялата среда и затова получаваме отговор от природата на това състояние.

Затова трябва да помислим внимателно как да се върнем към нашите дейности на земята по такъв начин, че да осигурим на всеки повече или по-малко нормален живот, но не за сметка на опустошаването на земното кълбо от всичките му ресурси.

И ако не го направим сега, тогава ще дойдат други, още по-страшни и вредни вируси, с които природата ще ни научи и ще ни принуди да се променим. Природата е Творецът и  има много средства в запас, за да ни накара да се поклоним.

Природата е висшата сила, Творецът, АВАЯ. Без значение как се нарича, главното е, че има една сила, която управлява неживия, растителния, животински свят и хора. Това се признава от почти всички като очевиден факт.

От урок по статията на Баал Сулам „Любов към Тореца и творенията“, 18.04.2020 г.

[263357]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве, Криза, глобализация - No Comments→

Коронавирусът ни раздели и ни накара да почувстваме, колко сме далеч един от друг. Разкри ни истината за това, как се опитваме да се разделим и в същото време сме напълно зависими един от друг.

Това означава, че вирусът ни дава възможност да се замислим, каква трябва да бъде правилната ни връзка. Ако обединим хората, събуждайки в тях добро и силно желание за правилна цел,  ще променим нашата история, нашето състояние.

По никакъв друг начин не можем да подобрим ситуацията, няма да ни помогнат нито демонстрации, нито протести, нито искания. Защото правителствата нямат средства да дадат на народа това, което иска. Може да напечатат още пари, но с тях няма да има какво да се купи. Затова най-важното е правилно да се организира човешкото общество и преди всичко да се снабди всеки с храна, медикаменти, дрехи, подслон.

И така постепенно да се осигури на човека всичко необходимо, за да може да съществува със семейството и децата си. Ще дойдат други удари и вируси, които ще ни принудят да се защитаваме и да изградим живота си правилно. Ако всичко идва свише, то със сигурност ще доведе до добри промени.

Всеки обществен строй: социализъм или капитализъм, облечен в егоизма на човека, става разрушителен. Съветският народ пострада от социализма много повече, отколкото другите държави от капитализма. Доказателство е, че в крайна сметка те оставиха социализма и сами преминаха към капитализъм, който сам по себе си не е добър, но е по-добър от това, което беше.

Социализмът, за който пише Баал Сулам, предполага нещо съвсем различно –  социум, социален строй, който преди всичко се грижи за народа. Това не се е случило и никога няма да се случи, ако се облича в егоизма на човека. Само ако се изчисти човека от неговата егоистична природа и се сформира в него грижа за другите, за народа, тогава ще се получи.

Но не е възможно да се махне егоизма от човека, защото тази сила Творецът е сложил в него. Може само с помощта на интегралното образование и висшата светлина да се организира този егоизъм така, че да работи правилно. Затова е необходима подкрепата на цялото общество и висшата светлина.

Ние живеем в последното поколение преди поправянето, но то може да продължи още много години. Ще трябва да се научим как да реализираме методиката на поправянето в човечеството, което е родено егоистично и затова всяка форма на обществото е прекрасна теория – социализъм, капитализъм, комунизъм, на практика се превръща в егоизъм, и следователно няма да има успех.

Само за сметка на светлината, възвръщаща към източника, можем да поправим нашата природа и правилно да организираме обществото. Сами нищо не можем да направим, нашата работа е само да притеглим светлината, възвръщаща към източника, която ще го направи за нас.

Ако свържем егоистичното човечество с висшата сила, която поправя егоизма, ще получим правилен, добър резултат, над егоизма. И затова трябва да организираме голяма група първопроходци, която ще покаже на всички останали как да вървят напред.

Само по този начин можем да успеем съгласно програмата, съществуваща в природата, а не измислена на заседание на някакъв комитет. В историята вече има такъв прецедент по времето на Синедриона, между Първия и Втория храм са били такива времена, когато обществото е живяло по правилните закони.

От урока на тема “Обединение на света в последното поколение”, 20.04.2020

[263422]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве, Криза, глобализация - No Comments→

Как може да се обясни от гледна точка на връзките на духовните корени с материалните клони, защо главното средство за защита срещу коронавируса е миенето на ръцете?

Вирусът се проявява в най-слабото ни място. Но не става въпрос за изцапаните с материална мръсотия ръце, а в съсъдите за получаване, които символизират ръцете.

Ние през цялото време цапаме ръцете си с това, от което искаме да заграбим повече за себе си. И затова коронавирусът се предава главно чрез мръсни ръце, слюнка, въздух, поразявайки директно органите ни за получаване.

От урока за жени “Въпроси и отговори”, 04.04.2020

[262779]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве - No Comments→

Коронавирусът e сила, пробуждаща човечеството да направи пълна ревизия. Цялото ни егоистично развитие, цялата еволюция на човека от времето, когато е излязъл от пещерата, слязъл от дървото и е започнал да се различава от маймуните, произлиза само от егоизма. А сега за първи път в историята, ние променяме начина си на напредване.

Егоистичният метод се е изчерпал, отвеждайки ни до Египет и правейки ни пълни роби на желанието за наслаждение. А сега човечеството е длъжно да премине към намерението за отдаване, т.е. да излезе от Египет към земята на Израел.

Сега се намираме в повратна точка, пред пълно преобръщане. Това е исторически момент, тече духовна революция в човечеството. Трябва да работим, за да привлечем светлината, връщаща към източника, която ще измени лицето на човечеството. Ние сме длъжни да бъдем тази група, този инструмент, който дърпа тази нишка, благодарение на която човечеството ще напредне.

Нека ние, стремящите се към Твореца, не сме толкова много. Но главното е да положим началото на връзката, както е казано: “Направете за мен отвор колкото иглено ухо “. Нищо повече. От страна на човека е нужно да се направи за Твореца в цялото пространство между нас само мъничък отвор, като убождане с върха на игличка и чрез него да започнат и да се разкриват, и развиват всякакяи връзки, и ще влезем в духовната система на отдаването.

Ние вече няма да се върнем към предишното. Старият свят умря, той не съществува! Ще влезем в новия свят и ще бъдем новите хора. Разбира се, това ще се случи не в един момент, а поетапно. Както е описано в историята за изхода от Египет: колко пъти Мойсей отивал при Фараона и се връщал.

Това не е прост процес, но той вече започна. И няма да спре, докато коронавирусът не се превърне в истинска корона, в Кетер и не ни свърже с Твореца в различни форми и на всички нива. Той непременно ще го направи.

Затова е нужно да ценим времето, в което се намираме. Човечеството не е способно да възприеме това, в крайна сметка не разглежда този процес в мащабите на цялата човешка история, от сътворението на света до края на неговото развитие. Но ние виждаме, че всичко се развива, както е описано в кабалистичните книги.

Баал Сулам още преди сто години е написал, че навлизаме в дните на Машиаха, тоест във времето, когато над нас започва да действа огромна притегляща ни духовна сила и ни придвижва.

От сутрешния урок 03.04.2020

[262587]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве, Криза, глобализация - No Comments→

От прозореца на карантината можете да видите много повече, отколкото от шаблонното ежедневие.

И така, първият етап е извървян – отлъчиха ни от познатия свят и ни сложиха по ъглите. Свикнахме, устроихме се, кой както може, разбрахме, в какво трудно положение се оказахме. Да общуваме можем както преди, но да живеем както преди – не. Това не се е случвало никога досега.

През втория етап започваме да свикваме с новото. Още ни се струва, че само временно са сменени рамките, а в действителност бавно се променя нашето отношение към живота и един към друг. Ние наистина осъзнаваме кое е важно, кое е ценно, кое е скъпо. По друг начин съдим за себе си и за другите. Отсъствието на ясна перспектива ни кара да мислим. А мнозина преди само мислеха, че мислят.

Във филма „Обикновен фашизъм“ Михаил Ром гениално е показал този момент – срив в съзнанието, когато светлото бъдеще предателски  изчезва от хоризонта. Съвсем скоро хората с празни очи предано се вслушваха в речи и комюникета и изведнъж нещо се променя в тези същите лица. Какво е то?

„Те започнаха да мислят“ – казва Ром.

Късничко са започнали.

Добре, че аналогията не е пълна. Първо, ние просто избегнахме войната, а второ, именно сега, в това висящо състояние, имаме време спокойно да обмислим ситуацията. Какво имаме?

Сякаш цунами премина през  нашия бит, измивайки всичко натрупано и в същото време, оставяйки необходимото. Едва вчера човечеството въртеше педалите на потребителската машина, живееше „на ръба“, пъплеше опиянено от съвършено налудничави идеали и цели. Но дойде бедата и нашите стимули се оказаха пластмасови играчки, нашите замъци се оказаха от пясък, нашият живот – пясъчник.

Затова сега се появи възможност да намерим истинската обща цел, висока и непреходна. За това вече говорят,  това се чува. Вярно е, че ако вирусът отстъпи – всичко ще се върне постарому. Така че, в известен смисъл е добре, че вирусът е още тук. Неговото влияние изчиства, освобождава, издига ни над вчерашната инфантилност. Парадоксално, но неговата неопределеност е полезна. Ние външно вече се отказахме от потреблението – сега можем да се откажем и вътрешно.

Вече ясно се вижда, че може и иначе, че откъсването от „зърното“ – съвсем не е краят на света,  че не е задължително за всичко да се съглсяваме със своя егоизъм, дори ако неговата „правота“ е узаконена от социалния ред.

Сега, веднага можем да си представим живота без неговия диктат, да очертаем контурите на света, на отношенията, в които основното ще бъде не това, което купуваме, а това, към което колективно се стремим, да се издигнем над алчността.

Да, вирусът направи невъзможното: спря безкрайната надпревара, прахта се слегна, юздата се разхлаби и ние получихме шанс да се огледаме с отворени очи. Погледнете за какво прахосвахме живота си, с какво се тъпчехме, със злоба дъвчейки мундщука, колко изпускахме всеки ден. Защо? За какво?

Целият наш „прогрес“ е построен  на разточителство, на преразход, на пилеене. Цялата наша икономика – безцелно изгаряне на ресурси, природни и човешки. Тази парадигма има за цел не да разрешава, а да затваря, не да решава проблеми, а да ги затяга, да изстисква максимума от тях. Абсолютно разрушителен подход.

Как да се измъкнем от лудата надпревара? Затова трябва да се сближим истински със сърцата си.

Глобализацията не ни сближаваше, а ни оковаваше един с друг. Тя ни оплете всички с мрежа от връзки, но без човешко участие тези връзки са мъртви. По-рано те гърмяха с общите си окови на пазарните отношения и неолибералните догми, а днес ни вкараха в карантинните камери.

Но е добре, че се събудихме и започнахме да разбираме: проблемът не е в това, че сме взаимосвързани, а в това как сме взаимосвързани.

Преди това външното преплитане само ни объркваше, сближавайки ни по форма и разединявайки ни по същност. Затова сега ние можем да вдъхнем живот в тези възли. Предписаната от Министерството на здравеопазването дистанция съвсем не пречи на истинското сближаване. Което ни е разделило външно, ще ни събере вътрешно. Преди бяхме нужни един на друг, за да вземаме, сега – за да даваме. Физическата връзка се преражда в духовна.

И всичко това става ясно, благодарение на „коронафилтъра“,  оставящ ни от предишния свят само гръбнака на необходимите стоки и услуги. Всичко останало изведнъж се оказа “наднормено тегло” – тлъст егоистичен придатък, който претоварва системата.

Човечеството сега е като един шишко, който се е погледнал в огледалото на утрешния ден и се видял строен и стегнат. Въпросът сега е на каква цена шишкото ще отслабне? Възможно е да прояви воля и сам да се подложи на диета? Или…

Впрочем, защо „или“, ако точно сега са създадени всички необходими условия? Ние можем да извлечем урок от световната карантина и да построим нормален, здрав, пълноценен живот без излишества. Можем да въведем достатъчен за преживяване не минимум, а максимум. Можем да поставим нашите взаимовръзки на преден план. Можем да се свържем и всичко да направим правилно.

Тогава от своите домове, от общия ни дом по нов начин ще погледнем света, всички тези призрачни постижения, всички пясъчни замъци. Ще сме готови да се откажем от токсичните “урбанистични“, „железобетонни“ отношения с техния фалш и лицемерие заради добрата, естествена, „екологична“ човешка среда. Ние ще се излекуваме вътрешно, ще научим главния урок на епидемията и ще го предадем на децата.

И тогава вирусът ще си отиде.

[262623]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве, Криза, глобализация - No Comments→

Какво е необходимо, за да се победи вируса?

Въпрос: Вие, като кабалист, виждате ли ударите, които ни  очакват? Имам в предвид десетте египетски наказания, т.е. десетте удара по егоизма на цялото човечество. Какво ни чака?

Отговор: Ние не сме задължени да понесем всичките десет удара. Ние вече сме ги понесли в миналото и затова днес те не могат да бъдат толкова мощни, както в Египет.

Затова са ни достатъчни само няколко сериозни намеци, когато ни мушкат, както мушка магарето с остра пръчица, наречена „стимул”, за да върви напред. Този стимул ни е нужен, за да се движим правилно напред.

Аз се надявам, че, може би, този вирус ще бъде достатъчен. Плюс нашите обяснения. Напълно е възможно, че човечеството вече е способно по някакъв начин да направи правилните изводи.

Тук много зависи от правителствата. Те, на първо място, започват сериозно да мислят за това, защото вирусът поразява цялата икономика.

Въпрос: Какво бихте посъветвали правителствата?

Отговор: Бих ги посъветвал да поумнеят. Просто да разберат, че развитието на човечеството не е в техните ръце и затова те са задължени да се вслушат в това, което говорят кабалистите.

Въпрос: А хората, които сега седят в къщи в изолация? Те какво трябва да правят?

Отговор: Искам хората да разберат, че нашите добри взаимоотношения са най-доброто, вярното и единственото лекарство, което може да ни доведе до благо, до добро и до всичко хубаво.

Въпрос: Тоест, хората, които си седят вкъщи, просто трябва  да разберат, че идеята за развитие на Природата е в правилните взаимоотношения между нас. Именно природата генерира проблемите и катаклизмите на всички нива. А от нас се изисква само взаимна реакция. Ако има реакция, проблемите намаляват, ако няма реакция, проблемите и налягането се увеличават. Правилно ли съм разбрал?

Отговор: Да. Трябва просто чувствено да се сближават един с друг по добрия път, и това е! Успех на всички нас!

От ТВ програмата “Коронавирусът изменя реалността, 12.03.2020

[262430]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Световната здравна организация е включила в своя списък от болести и разстройства зависимостта от видео игрите. Човекът се счита за зависим от игра, ако отделя голяма част от своето време „до такава степен че игрите преобладават над останалите жизнени интереси.“

Каква е основата на това, човек толкова да се прилепва към играта, че тя да стане за него живот?

Отговор: А какво е нашият свят? – Също е игра.

Когато няма нищо друго, човекът сменя едното за другото.  А играта, в която влиза, го подчинява, той е в нея, получава отдаване от нея, въздейства върху нея. За него това е най-близкия спектър от връзки, събития, взаимност.

Той участва активно! Хората харчат много пари и са готови просто да живеят в това.

Въпрос: Смятате ли, че това е болест?

Отговор: Вярвам, че всяко хоби, ако не отклонява от целта на творението, може да има място в свободното време, но извън това вече е болест.

Въпрос: Може ли да се победи тази болест?

Отговор: Не мисля, че човек доброволно ще се откаже от нея. Защото да замениш приказния свят с реалния, е просто да крадеш от себе си живота.

Реплика: А за него животът е игра…

Отговор: Всъщност не е игра, а е неговия живот! А нашият живот е глупава игра.

Реплика: Вие през цялото време говорите само за едно: само когато човекът стигне до истинския смисъл на живота, всичко това за него ще стане като детски игри.

Отговор: Това ще изчезне от само себе си. Защото перспективата за разкриване на истинският свят, вечността, съвършенството ще засенчи всички игри, всичко, което той има днес.

Въпрос: Може би затова игрите днес съществуват, за да го подтикнат към това?

Отговор: Няма да го подтикнат, а просто ще облекчат времето, докато човечеството осъзнае в какво безнадеждно, крайно състояние се намира.

Въпрос: И кога ще дойде това време?

Отговор: Това зависи от два фактора: когато човечеството ще се настрада и когато кабалистите могат да се доближат до него и да обяснят, в какво се състои проблема.

От Тв. Програмата “Новини с Михаел Лайтман“, 20.06.2018

[231630]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве - No Comments→

Съобщение: В САЩ има таблетки, които дават спокойствие и щастие на милиони хора. Това е “Ксанакс”.

През 2010г. заема дванайсто място в списъка на най-често предписваните лекарства. От тогава е едно от най-назначаваните психоактивни вещества от класа на бензодиазепамите.

Стивън Хейс, психолог от университета в Невада, вярва, че бензодиазепамите изпълняват интересна функция – компенсират недостатъците в еволюцията на homo sapiens.

Реплика: Светът се развива прекалено бързо и човек просто не е способен да се справи с всички предизвикателства. Тук на помощ идват постиженията на съвременната фармацевтика.

Ако при обикновените антидепресанти трябва да проведеш курс на лечение, за да усетиш действието им след седмица-две, то с “Ксанакс” ефекта е моментален: разстроен си – взимаш таблетка – успокоен си. Това лекарство е сравнимо с чашка кафе и по цена също.

“Ксанакс” отдалечава човека от проблемите. И ако животът го “държи за гърлото”, то подобни средства са спасение за него. И това ще работи, докато човек не осъзнае, че трябва да постигне истината, смисъла на съществуването. Само тогава ще изостави “успокоителните”, ще изхвърли “Ксанакс”-а и ще вземе в ръка книга по Кабала.

От ТВ програмата “Новости с Михаел Лайтман “, 08.02.2018

[224054]

Filed under: Здраве - No Comments→

Реплика: Според професорът от Калифорнийския университет Робърт Ластиг, щастието и удоволствието, всъщност не са идентични.

“Преброих седем съществени разлики между щастие и удоволствие, лесно разбираеми от всеки:

Удоволствието е краткосрочно – щастието е дългосрочно.

Удоволствието е интуитивно – щастието е духовно.

Удоволствие достигаш, когато вземаш, а щастие – по-скоро, когато отдаваш.

Удоволствие можеш да получиш сам – щастие, като цяло, се постига вътре в социалната група”.

Отговор: Действително, удоволствието е “животинско” състояние, когато се наслаждава тялото ми. А щастието вечно, съвършено. За него се изисква излизане от себе си, подем над себе си. То е свързано с висока цел, с вечността, с истинско постижение.

Възможно ли е да се съчетаят и двете? Може, ако всички свои удоволствия издигна до нивото на щастието. Тогава, издигайки се над тялото, всичко най-хубаво ще нося на другите. Именно в това намирам за себе си истинско удоволствие и щастие.

От ТВ програмата “Новини с Михаел Лайтман”, 01.02.2018

[223252]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве - No Comments→

Въпрос: Защо преди е нямало депресия?

Отговор: Защото хората са се занимавали с духовна работа, и всякакви видове свои душевни състояния са отнасяли към духовния напредък.

Тъй като в днешно време хората трябва да се занимават с духовна работа, но не правят това, естествено, че 70% от човечеството се намират в депресивно състояние. Можем да измисляме всякакви причини, но депресията възниква само от това, и от нищо друго.

Въпрос: Помагат ли при това антидепресантите?

Отговор: Не, приемът на антидепресанти е химична компенсация, която не решава проблемите.

Въпрос: Защо помагат такива неща като плацебо ефекта, които лекуват най-различни болести. Това чрез метода на убеждаване ли става?

Отговор: Разбира се. Човекът живее и съществува с духа, а не с всевъзможни химически материали. Затова плацебото може да действа. Всяко внушаване, всеки подем, всяко повишаване на настроението влияят върху човека. Дай му увереност и той ще се избави от повечето си заболявания.

От урока на руски език, 20.08.2017

[219145]

Filed under: Здраве - No Comments→

Въпрос: Причината за стреса се крие в нашето неудържимо желание за наслаждение. Но, в крайна сметка, в самото желание няма нищо лошо, то е в самата основа на живота. Нали без него в живота нямаше да има никакви наслаждения?

Отговор: Лошо не е самото желание за наслаждение, а желанието за наслаждение за сметка на ближния. През целия ни живот постоянно се съревноваваме помежду си, измервайки своето благополучие спрямо другите.

Ние всички сме в една система, а някога сме били толкова свързани, като един човек. В света е имало много хора, но техният егоизъм е бил толкова малък, че не са усещали никаква разлика помежду си. Така е било в първобитното общество. След това желанието за наслаждение е започнало да расте и ние сме започнали да се делим: това е моето семейство, това е твоето семейство, а това – неговото семейство.

Преди това хората са живеели в една община, както при комунизма, където всичко по равно е принадлежало на всички, както в племето. Но след това са започнали да се отдалечават от това равенство: това е моята жена, моите деца, моята пещера. Започнало е разделение по професии, както е казано: „Отидете и печелете един от друг“.

Нашият егоизъм непрекъснато е растял, затова в започнало съревнование: кой е по-успешен, и кой по-малко. Така сме се придвижвали до ден днешен, когато конкуренцията е нараснала до световни мащаби, защото средствата за масова информация ни объркват, демонстрирайки ни на екрана на телевизора или смартфона целия свят.

Те ни принуждават да се съревноваваме с целия свят, като ни показват колко по-успешни от нас са всички останали. И не е чудно, че човекът е обхванат от депресия.

Въпрос: Вие мислите, че желанието да бъдеш първи е лошо? Защото то принуждава човека да бъде успешен?

Отговор: Това желание е лошо. Човекът се нуждае от спокойствие и щастие, а не от изключителни постижения.
Стресът означава, че външното въздействие на егоистичното желание на човека, изкушението  да получи наслаждение  е повече, отколкото той може да издържи и спокойно да постигне поставените пред него цели. Разликата между желанието ми да се насладя и възможностите ми да получа за него напълване, създава стресово състояние.

Ясно е, че нормалният човек никога няма да може да получи всичко, което му показват медиите и затова той през цялото време е в скрит, вътрешен стрес за всички наслаждения, които вижда на екрана: облекло, спорт, красота. Това се отнася и за жените, и за мъжете.

Този стрес ни въздейства многообразно. В крайна сметка, когато стигнем до голямо разочарование и видим, че положението е безнадеждно, ние ще се откажем от това състезание за наслаждения и ще направим преоценка на ценностите. В края на краищата, всеки ще стигне до това. Тогава ще видим, че трябва да вървим по друг път и да търсим наслаждение на съвсем друго място.

Там ние също ще се съревноваваме за получаване на наслаждения, но добронамерено. Този, който прави повече добро на другите, ще се счита за по-успешен от всички. Наслаждението от отдаването на ближните е много по-голямо от егоистичното напълване и не води до никакъв стрес.

Предишни публикации:

Живот в епохата на стрес, ч. 1

Живот в епохата на стрес, ч. 2

Живот в епохата на стрес, ч. 3

От 888-а беседа за нов живот, 27.07.2017
[214887]

Filed under: Здраве, Развитие на егоизма - No Comments→