Светът навлезе в период на криза много преди 2008 година, когато това стана просто очевидно за всички. А дотогава никой не желаеше да говори за това. Не просто рухна борсата и някаква там банка, а целият свят бе обхванат от глобална криза. Стана ясно, че целият свят е свързан от една обща глобална система, но тази система не е добра.

Желаем да действаме заедно, Европа се обединява, виждайки своята безизходност, тъй като сме напълно зависими един от друг. Но законите, свързващи ни помежду ни, са егоистични. И затова, вместо да се ползваме един друг правилно, ние си вредим.

По-рано такова не се е случвало. Развиваше се международната търговия, международните връзки между университетите, предприятията, компаниите, държавите. Всичко работеше прекрасно на принципа на взаимноизгодния обмен: ”ти – на мен, аз – на теб” и така можехме да се развиваме.

Но проблемът е в това, че в света съществуват други, особени зависимости, от които той се превърна в затворена система – в една единна интегрална мрежа. Това вече не са предишните икономически, политически или културни връзки между дадени държави, а изисква особени отношения помежду ни.

Но ние не разбираме тези особени отношения, защото сме егоисти по природа. И независимо, че сме свързани помежду си в обща интегрална форма около Земното кълбо, ние продължаваме да работим помежду си по обичайния капиталистически, егоистичен метод, към който сме привикнали. И затова тези връзки не работят.

В това се заключава и кризата. Това е противоречието между новите отношения, които трябва да установим между нас в този свят, свързан по новому, и нашата неспособност да постигнем тази форма, поради нейното пълно непознаване.

Хората предполагат, че могат да продължават по старо му, както преди. Но светът, човешкото общество, цялата нежива, растителна и животинска природа, включително и човекът, вече представляват такава система, където ние сме длъжни да променим своето отношение. Тъкмо това се изисква от нас, хората, а не от камъните, растенията, от животните.

Затова, ако се замислим по-дълбоко за причината, предизвикала кризата, то ще се изясни – тя е в нашето възприятие. Работата е в това, че не осъзнаваме, в каква мрежа на взаимни отношения се озовахме изведнъж и как трябва да се държим в условията на тази мрежа всички заедно.

Тук ни се притичва на помощ науката кабала. Тя ни обяснява, че днес светът трябва да действа така, както ние работим в групата, сред другарите, помагайки си взаимно един на друг, включвайки се в желанието на другаря и възприемайки всички, като един човек с едно сърце. Тези закони постепенно трябва да властват в света.

Независимо дали светът иска това или не, той вече се движи съгласно тези връзки. Ако ние не отидем при човека и не му обясним какво се случва днес, то няма да реализираме науката кабала – няма да изпълним мисията си, за която сме учили и получили тези знания.

От урока ”Подготовка към конгреса в Америка”, 16.06.2014

[137531]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Възможно ли е народът да бъде накаран да се обедини доброволно, за да няма такива нещастия като отвличане на тинейджъри?

Отговор: Целият свят е желание, което търси напълване. Когато напълването го няма, човек се чувства зле и страда, а ако напълването е в излишък, човекът се чувства добре и се наслаждава. Затова, когато на човек му е добре и не се нуждае от допълнително напълване, той не чува нищо. Само тогава, когато той има някаква потребност и ти му предложиш да я напълниш, той ще те чуе и ще иска да приеме твоето предложение.

Сега, когато в хората се е събудила толкова остра нужда от добри промени, сме длъжни да ги накараме да ни чуят, че имаме решение за спасяване на отвлечените тинейджъри и то е: само и единствено да се обединим.

Очевидно е, че всички искат тинейджърите да се върнат! Тогава нека да се обединим. Това е системата, която се подчинява на стриктни закони: тя или работи, или не. Всички нещастия произлизат от недостига на обединение, съответстващо на информационните гени и времевия етап.

Днес трябваше да бъдем много по-обединени, а ние не сме го направили и затова се е случило такова нещастие. Ако искаме да го отстраним, трябва да се обединим. Във всеки миг е необходимо да се грижим за нашето обединяване, използвайки всички предоставени ни възможности. В противен случай ще тръгнем не по пътя на светлината и ускоряването на времето, а по пътя на страданията. Пример за това е трагичната случка с отвличането на тинейджърите.

От урока по статията “Поръчителство”, 16.06.2014

[137540]

Filed under: Ежедневен урок, Разпространение на методиката - No Comments→

Какво е нужно, за да разкрием доброто? Защо този, който се е родил в изобилие, не го цени? Казваш на децата: ”Вижте с какво изобилие сте заобиколени! Колко съм ви дал! Аз като малък нямах нищо!” А те се отдръпват от теб и не искат да слушат.

Те не могат да оценят твоето добро, защото нямат с какво да го сравнят. И затова не разбират, каква благодарност очакваш от тях. Искат на кино – моля, искат компютър – добре, нов мобилен телефон, да пътешестват – всичко, каквото им се поиска. Те имат всичко и затова нямат желание за нищо.

Разказваш им как на тяхната възраст си си направил кола от кутия за обувки и с нея си играл две години. А те ти се присмиват. И те са прави, защото всичко се измерва според желанието.

Те вече се чувстват на някакво ниво на задоволеност и от него наникъде няма да поемат. Първо трябва да се спуснат до минус Безкрайност, за да могат след това да усетят плюс Безкрайност.

Затова е казано: ”И ще вкусвате отдавна приготвеното”, т.е. нищо в света не се променя, освен нашето осъзнаване. Ти и сега се намираш в света на Безкрайността, но вместо него усещаш само нашия свят, защото нямаш инструменти за възприемане на Безкрайността.

От едната ти страна има чувал със златни монети, а от другата – с брилянти. А пред теб, маса, затрупана с ароматни ястия, но ти умираш от глад и се измъчваш от зловонни миризми.

Всичко зависи от твоите инструменти за възприемане. Ти се намираш в света на безкрайността, която не се променя. Всичко зависи единствено от желанието, а желанието се изгражда над пропастта, която всеки път ни се разкрива все повече и повече.

Затова на нашите деца им е толкова трудно да усетят вкус в този живот, тъкмо защото практически те имат всичко. Баал а-Сулам ни разказва притчата за Царя, който заключил сина си за 20 години в зимника и го огорчавал с това, че му показвал чуждите успехи. Другите седят в бара или гледат световното по футбол, а ти седиш в тъмния зимник редом с мишките и проклинаш баща си.

И това продължава дотогава, докато детето не разкрие, че баща му е действал така, подбуждан от милосърдие и любов. Бащата е страдал от това, че огорчава сина си. Но ако ти, от сърце даваш на децата си всичко, каквото си пожелаят, това означава, че ги ненавиждаш.

Въпрос: Излиза, че трябва да ограничавам насила детето, за да го възпитам?

Ответ: Ти го ограничаваш, защото му желаеш доброто. И затова си готов да страдаш. Правиш това за доброто на детето, за да може в бъдеще да му е добре. Не сега да му е добре, задоволявайки егоизма му – а в бъдеще.

Или ти искаш да ти е приятно, мислейки си, колко си му дал. Ти си мислиш ”Аз не можех да си го позволя, но поне нека синът ми да се развлича. ” Нима това се нарича любов?

Утре ще ти се наложи да му дадеш в няколко пъти повече, защото иначе той няма да усети, че живее. Трябва много мъдро да изградиш ”зимника” и да нагласиш сина си в него, така, че ти самият да страдаш много повече от него. И тогава ще го подготвиш за добър живот.

Затова ние имаме методика, съгласно която можем да напредваме към доброто напълване, не по пътя на злото, а за сметка на неговото осъзнаване. Това е уникален патент. Трябва само да разберем принципа му и това е напълно достатъчно. Тогава няма да е необходимо повече да се страдаме, защото и не бихме издържали да вървим по тежкия път на страданието.

Творецът е създал особена система, стига само да осъзнаем злото, което съществува срещу доброто, за да го получим във вид на съсъд и в него да усетим напълването. Тъй като не сме способни да се спуснем до минус Безкрайността.

От урок по статията ”Поръчителство”, 12.06.2014

[137199]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Как да популяризираме необходимостта от обединение между хората?

Отговор: Виждаме, че в природата съществуват винаги две противоположни сили, като плюс и минус, север и юг – и едната сила не може без другата. Във всяко явление ние забелязваме тези две противоположни сили – при това отрицателната е не по-малко необходима от положителната.

Някога се опитваха да унищожат вълците, които нападат стадата. И това доведе до катастрофа в животновъдството. Това причини такова неравновесие в природата, че започнаха епидемии сред стадата с овце и сред останалите животни, с които вълците се прехранваха.

В природата няма полезни и вредни сили. И двете сили са полезни: и положителната, и отрицателната – и двете трябва да се намират в хармония помежду си.

Само на човешкото стъпало действа една сила, нашият егоизъм – отрицателната сила без каквато и да е положителна сила срещу себе си, с която да се намира в хармония. Затова трябва да постигнем обединение между нас, за да използваме тази отрицателна сила и да я превърнем в положителна.

От урок по статията ”Поръчителство”, 08.06.2014

[136806]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Вие обяснихте, че при съединение между двама се получава нещо трето, съвършено ново, а те двамата изчезват. Но защо не е така и в нашия свят: майката и бащата се съединяват и раждат дете, но при това продължават да живеят?

Отговор: Съединението не е свързване на физическите тела, а сливане на желанията. Физическите тела не се съединяват, тъй като може да се вземат клетки от бащата и от майката и да се създаде дете в епруветка.

Но това не се нарича съединение – съединението се осъществява в желанията. Всеки обработва желанието си така, че от две противоположни желания се ражда трето, включващо в себе си първите две.

Съединяването – това е съвместното съществуване на двамата на по-високо стъпало. Отстъпката и самоотмяната вътре в съединението не нанасят вреда, а тъкмо обратно, прибавят напълване, което позволява издигане на по-високо ниво.

Самото желание за наслаждение никога не изчезва – това е материалът на творението. Ние само временно отменяме тези желания, които все още не можем да използваме за отдаване. А желанията, които можем да използваме за отдаване, ние съединяваме в такава форма, че от тях получаваме трето тяло, което наричаме човек, Адам, включващ в себе си и мъжа, и жената.

От урок по статията ”Поръчителство”, 08.06.2014

[136853]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Мъжът и жената - No Comments→

Въпрос: Какво е това Ад?

Отговор: Адът зависи от това, как го определя самият човек. Някои си мислят, че Адът настъпва тогава, когато губят всичко, което са имали в този свят и съжаляват за живота, отминал без каквато и да е полза.

Има и такива, които смятат, че Адът не е тук, в този свят, от гледната точка на усещанията: за добро или зло, а че адът ни очаква в бъдеще, след като тялото умре. Те мислят, че след смъртта на тялото се отправят към Рая или към Ада.

В кабала Ад се нарича най-нежеланото състояние. За сметка на обучението и на работата в групата ние се стремим така да променим своите ценности, че Раят и Адът да придобият за нас друга същност в сравнение с общо приетата. Еснафите мислят, че за сметка на умиращото тяло, на човек му се отваря някаква пролука към Ада или към Рая.

А нима едно бедно животно е виновно, че е умряло или че живее. Тук става дума за живота и смъртта в желанието за наслаждение в състояние, когато имаме свобода на избор.

Тази илюзия, че се намирам във физическо тяло и усещам този свят, ми е дадена специално, за да я прекрача и да се видя живеещ и съществуващ само като духовен съсъд по отношение на светлината.

Полезно е всеки път да си представяш Ада по нов начин. Ад означава, че се намирам под властта на желанието за наслаждение, което не ми разрешава да отдавам. Нека имаме такъв Ад!

От урок по книгата Зоар, 30.05.2014

[136471]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Как да развием сетивен орган за усещане на  ближния?

Отговор: Сетивният орган за усещане на ближния се развива за сметка на опита насила да склониш себе си пред правилното обкръжение и да присъединиш към него външното обкръжение, докато те не се слеят в едно, и тогава да им служиш. Със своето добро и любящо отношение към тях аз ще разкрия Твореца съгласно подобието по форма.

Доколкото се старая да донеса благо на обкръжението – дотолкова ще разкрия Твореца, тъй като и Той се отнася добре към тях: и към лошите, и към добрите. Затова и аз трябва да се постарая така да се отнасям към всички.

Лоши се наричат онези хора, които се стараят да изглеждат добри, но над тях все още властва злото. Разкривайки своето отношение към тях под различна форма, аз разкривам Твореца, съдейки по това, до каква степен аз трябва да приведа себе си в съответствие с Него.

Проверка и изяснения са възможни само спрямо обкръжението. Няма друго място, където да мога да срещна Твореца, да Го видя и преценя, по какво се отличавам от Него. Неговата форма се разкрива вътре в групата или между хората, т.е. вътре в обкръжението, в света. Затова свят (олам) е ”скриването” (алама) на Твореца.

Колкото по-добре се старая да се отнасям към света и съгласно това да се променям, дотолкова разкривам Твореца там. Няма друго място, където Той да може да бъде усетен, тъй като Той няма форма. Ако, променяйки себе си, започна да се отнасям отнасям към света по друг начин, тоест с добрина, то съответно на това разкривам, че светът – това е Шхина, в която пребивава Шохен, Творецът.

От подготовка към урока, 26.05.2014

[136035]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

От статията на Баал а-Сулам “Поръчителство”: Всеобщото поръчителство е освободило всеки от всякакви грижи за тялото, като му е дало възможност да изпълни заповедта ”възлюби ближния както самия себе си”, отдавайки всичко, което имаш, на всеки нуждаещ се.

Тъй като той знае и е уверен, че редом с него се намират още шестстотин хиляди предано обичащи, готови с всичко да му помогнат във всеки един миг.

Ще мога да достигна поръчителство при условие, че ще се чувствам уверен в себе си. Тази увереност идва от обкръжението, което показва, че се грижи за мен дотолкова, че е безсмислено аз да се грижа за своето съществуване.

Затова завися от обкръжението. Главното е да намеря такова обкръжение, което да проектира върху мен тази сила на поръчителството. С това те ще неутрализират моя егоизъм и ще ме накарат да забравя за себе си и да обикна ближния.

Това означава, че се намирам в ръцете на обществото, което, ако поиска, може да направи от мен човек, който обича цялото творение. Можем да вземем най-грубия и неподходящ, но ако всички го обкръжим с поръчителство, то тогава този човек ще бъде принуден да постигне любов към ближния.

Човек е 100% зависим от обкръжението. Но работата му се състои в това, да задължи обкръжението да му повлияе със силата на поръчителството. Дотолкова, доколкото направи това, той ще стане чувствителен към получаване на силата на поръчителството от другите и ще достигне любов към ближния.

Но тук кръгът се затваря. Дори най-доброто обкръжение няма да може да предаде на човек силата на поръчителството, ако му липсва чувствителност. Ние сами по себе си знаем, колко сме невъзприемчиви към външните въздействия. В детството ни родителите са прилагали всякакви усилия да ни повлияят, но ние сме пренебрегвали това. Затова човек трябва от своя страна да въздейства на обществото и в зависимост от това влияние, става много по-чувствителен към влиянието на обществото.

Въздействието трябва да е взаимно. Ние не можем да хванем първия срещнат и просто така да го обкръжим с нашата сила на поръчителство – това ще го превърне в по-голям егоист. Трябва да дадем на хората нужното образование, за да разберат, че това работи само в тази форма: Аз – на групата, а групата – на мен.

Но ако групата ми влияе и ми предоставя силата на поръчителството, тя ме променя и задължително ме настройва на любов към ближния.

От урок по статията ”Поръчителство”, 28.05.2014

[136128]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - No Comments→

Въпрос: Как да преподаваме методиката на обединението, ако връзката с другите предизвиква рязко неприемане в някои слоеве на обществото?

Отговор: Да, има такива слоеве на обществото, където се отнасят рязко отрицателно към връзката един с друг и преднамерено си развалят отношенията, за да очертаят границите на владение на всеки: това е мое, а това е твое и не се намесвай на моята територия.

Днес така става навсякъде: всеки се старае максимално да се отдели и никого да не засяга, за да не го докосва никой и него. Цялото поведение на човек е доста “политически коректно”: аз не ви безпокоя и вие не ме закачайте. Но заедно с това, в такова общество има много проблеми, болести, нерви, стресове. Всичко това се предава на семейството, на отношението с децата.

Човек не е създаден от природата, зa да се намира постоянно в продължителен стрес. Това, че стресовото състояние вече става навик, е още по-лошо. Това е известен проблем и много силно се усеща от хората в скъпите райони.

Основно, това е проблем на средната класа. По-обикновените хора са по-открити и живеят по-иначе. Затова те имат по-малко медицински проблеми, не им трябва личен психолог за всеки, както за “белите” или “небесни вратовръзки”.

Колкото са по-обикновени хората, толкова им е по-лесно да се обединят и толкова са по-здрави. Но обезпечените хора, имащи всички възможности да се погрижат за себе си, страдат много повече от тежки заболявания.

В такива условия защитната сила на организма принуждава човек да се затвори към останалите с вежлива маска и да пази своите граници. А навикът става втора природа и е много трудно да се избавим от нея. Още повече, че това се поддържа от обществото и е станало норма на живот.

Това е много проблематично отношение, навличащо ни много неприятности на всички нива: от най-ниските, тоест здравето, до отношенията с децата, към природата, пораждаща всички пороци на съвременното общество и генетични изменения.

Човек не е устроен, така че да се чувства самотен и да се отнася към другите само като към чужди хора. Създадени сме от природата такива, че по степента на своя растеж, все по-тясно, в съответствие с възрастта ни, да сме свързани със семейството. Но ние не правим това.

Бебето е неразривно свързано с майката на телесно ниво, а с възрастта, тази връзка става по-душевна, но външна. По степента на възмъжаването си от бебе до дете, до подрастващ и накрая до възрастен човек, все повече се отдалечава от майката.

Сякаш, вече не се нуждаем от нейната грижа и не се молим – “на ръце”. Но е необходимо да допълним тази връзка на душевно ниво. А ние не го правим и в това е причината за всички проблеми. Всички проблеми и болести са предизвикани именно от липсата на връзка.

От урок по писмо на Рабаш, 20.05.2014

[135569]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Здраве, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - No Comments→

Усещането за външния свят ни е дадено специално, за да развием чувство сякаш на страничен човек. Мога да използвам този друг човек егоистично, приближавайки или отдалечавайки го, в зависимост от своята полза. Или мога да го използвам не за своето, а за негово добро, и по такъв начин да променям, да използвам себе си.

Веднъж, другарят е важен за мен, а всичко, нуждаещо се от промяна, изменям в себе си, за да направя на него по-добре. Друг път, съм важен аз самият и “въртя” другаря, както на мен е изгодно.

Борбата е именно между тези две възприятия: кой е важен и кой определя всичко. Тази борба е много важна за мен, защото ми помага да разбера, какво не ми достига, за да изградя орган за усещане на ближния.

Всъщност, ближният е Творецът, а цялата тази картина: този свят и висшите светове, намиращи се уж извън мен, са само инструменти за разкриването на Твореца. Изначално, не притежаваме такива инструменти, а само техния зародиш – точката в сърцето. Така, работейки в групата, с другарите, в разпространението, в големия свят, формирам този орган.

От една страна, си представям, че всичко се намира в мен, а това, че всички тези мои части ми се струват външни, това е моя илюзия. Ако прескоча през това възприемане, то ще го поправя и ще започна да изграждам усещане за отдаване, усещане за ближния.

От друга страна, си представям какво съм “аз” и “те”, намиращи се извън мен. Моето егоистично желание нараства и заявява, че съм задължен да се грижа за себе си, за тяхна сметка. Тоест, трябва да оставам постоянен, а другите да се променят за моето добро.

Представям си го ту така, ту иначе, и с това определям своите подеми и падения. По такъв начин в мен се развива допълнителен орган на чувствата. Когато той започне да работи, се нарича Шхина – усещането, в което се проявява Шохен, Творецът. По степента на развитие на това усещане, Го разкривам, чувствам и разбирам.

Затова, най-важното занятие в този свят, заради което се намираме на тази земя, през отредения ни за този живот период, е да развием чувството за осъзнаване на доброто и злото, да го копираме и усъвършенстваме, за да може с негова помощ да достигнем до усещането за Твореца.

Всичко това се постига чрез работа с публиката, по която мога точно да измеря, доколко съм се придвижил към тази цел, към развитието на инструментите за разкриване на Твореца, на любовта и на отдаването. Доколко групата и изобщо целият свят, намиращ се извън мен, за мен стават по-важни от мен самия, така че ги считам за постоянни, а себе си за променящ се спрямо тях – съдейки по това, мога да оценя своя напредък.

От подготовка към урока, 26.05.2014

[135962]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как мога да отговарям за другите, ако не мога да отговарям дори за себе си?

Отговор: Тъкмо за сметка на това, че се отдаваш да служиш на другите, ти ставаш отговорен за всички. Сам за себе си ти не съществуваш, а само за другите.

Така работи законът за поръчителство, при което другите не притежават свободен избор. Аз определям тяхното състояние и свобода и затова поемам отговорността и съм готов да издържа вместо тях.

Всичко случващо се зависи само от мен: каквото и да се случи, добро или зло. Аз присъединявам всички, като свой нисш парцуф, и решавам за всички.

Това не е ли нагло от моя страна да мисля така? Не, не е нагло. Ако всички сме равни, то всеки от нас има своя лична връзка с Твореца, а не чрез другите. А всички останали вървят след мен.

Тъй като в мен има точка в сърцето – мое място в корена, което не принадлежи на никой друг. И такова уникално място има във всеки. Затова всеки може да каже, че само той се разпорежда с неговите свойства, с корена на неговата душа – и никой, освен него.

Всеки има свое особено свойство, а всичко останало идва от взаимното включване с останалите. Но от това уникално, персонално свойство, аз се съединявам като с пряка нишка с Твореца и в това съм преди всички. Ако не съм аз, то останалите няма да бъдат съвършени. Само аз мога да поправя това свойство, като го съединя с останалото човечество, т.е. със всички останали свойства на Малхут от света на Безкрайността.

Да допуснем, в Малхут от света на Безкрайността има седем милиарда части, и всяка част е свързана с Твореца в специално специфично свойство. А всички останали мои качества зависят от включването ми към останалите седем милиарда.

От урока по статия ”Даряване на Тора”, 27.05.2014 

[135974]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Свобода на волята - No Comments→

Въпрос: От резултатите за Евро-парламент, крайнo-дясната националистична партия във Франция получи най-много места: 30 вместо предходните 3. За първи път в историята в Евро-парламента ще участват и неонацисти от Германия и Гърция.

В какво се изразява причината, че в Евро-парламента рязко се увеличи участието на крайно десните партии, открито обявяващи се срещу емигрантите, а всъщност срещу всички чужденци и особено срещу евреите?

Отговор: Проблемът не е в емигрантите, а в това, че хората търсят твърда ръка и ясна цел, стабилна основа, отговор на въпроса: какво да правят със своя живот? И нито едно направление и цел не могат да бъдат по-ясни от националистическата идея.

Национализъм – е това, което е най-понятно за егоистическото желание и затова хората гласуват за него. Тъй като демокрацията има на сметката си вече много пропуски. Нашето егоистично желание за наслаждаване, в демократични условия достига до ужасни извращения.

Затова, някога нацистите се домогнаха до властта в Германия, а сега това ще залее Европа, а след това и целия свят. На практика ние се доближаваме до войната на Гога и Магога, описана от пророците. Това е войната на двете сили: Пътя на страданието, естествения ход на развитие (беито) и пътя на светлината, ускорявайки времето (ахишена).

Ние нямаме избор, ние сме длъжни, изразявайки своята любов към всички да им обясним причините за това състояние и да им дадем методиката за поправяне. Ако действаме правилно, то разбира се ще имаме успех. А какво ще се случи ако не направим това – по-добре е да не мислим…

От урока ”Даряване на Тора”, 26.05.2014

[135901]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Как да си представя съответствието по форма с Твореца, за която трябва да помоля?

Отговор: Това е именно съответствието по форма. Тоест, вътрешно ти напълно се различаваш от другия, но спрямо трети човек, вие действате абсолютно еднакво. Това означава, че между вас има съответствие на формите относно нещо трето, нещо външно, или дори в отношенията между вас.

Това е само форма. Вие имате различни желания, различни мисли – всичко е различно. Но вие се самонастройвате така, че постигате съответствие.

Ако аз приличам на другия, това не се нарича съответствие. Ако съм точно такъв като другия аз не мога да се свържа с него: аз обичам месо и той обича месо, аз ненавиждам риба и той ненавижда риба – излиза, че няма какво да си дадем един на друг.

Аз трябва да му дам онова, което имам, а той да ми даде онова, което той има. Тук обезателно трябва да има такова съответствие, както между мъжа и жената, които проникват един в друг. Тогава това ще бъде съответствие между даващия и получаващия.

Аз постигам съответствие с Твореца именно за сметка на това, което искам да получа от Него, това, което Той иска да ми даде – тъй като с това аз Му отдавам. Ние и двамата отдаваме един на друг, но аз установявам връзка с Него за сметка на това, което получавам от Него. По отношение на Него аз съм като жена, както Малхут срещу Зеир Анпин.

И ако моето получаване е само заради Него, то това се смята за отдаване. Както е казано, че ако невестата дарява подарък на важния младоженец, то това се смята, че сякаш тя получава от него.

Излиза, че съответствието по форма е многозначно понятие. Съгласно желанието си, аз трябва да искам да получа от Твореца всичко, което Той желае да ми даде. А Той иска да ми подари света на Безкрайността, светлината, която няма край. Но съгласно моето намерение, аз трябва, тъкмо обратно, да искам да отдавам точно така, както Той.

Нашите действия се различават: аз получавам, а Той отдава. Но спрямо намерението е тъкмо обратно – аз Му отдавам, а той се наслаждава от мен. Така аз спасявам състоянието, тъй като иначе няма как да доставя удоволствие на Твореца. Той няма никакъв шанс да се наслади, ако не е това.

Само при условие, че аз приемам всичко, което Той има за мен, както крава, която се разкъсва от мляко, желаейки с това да Му доставя удоволствие – той може да се наслади.

От урока по статията “Даряването на Тора”, 13.05.2014

[135289]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Какво представлява отдаването?

Отговор: Същото, като любовта ли? Но любовта е отношение, а отношението е действие, реализация на любовта.

Но в нашия свят ние наричаме любов стремежът към напълване на егоизма.

Какво представлява любовта между нас? В мен има желание и в теб има желание.

Ако съм способен да се присъединя към твоето желание и да направя твоето желание като свое, по-важно от моето собствено, да направя така, че моето желание да служи на твоето, да го напълни – това ще означава, че аз те обичам.

И когато по такъв начин напълвам твоето желание, това се нарича, че извършвам действие по отдаване.

Ние сме създадени като едно желание. Но след неговото разбиване на части, сме се отделили един от друг, между нас се е появил егоизъм, който ни заставя да се чувстваме далеч един от друг.

Със собствени усилия, без да унищожаваме егоизма, трябва да построим над него такава връзка между нас, която самият егоизъм да я укрепва!

В крайна сметка, полученото между нас съединение ще бъде 613 (Таряг) пъти по-силно от създаденото първоначално от Твореца единно желание.

А ние ще се почувстваме подобни на Твореца, напълнени вместо с първоначалната светлина Нефеш, със светлината НАРАНХАЙ – светлината на любовта и отдаването!

От урока по статия от книгата “Шамати”, 06.11.2009

[5542]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Веднъж, когато моята десетгодишна дъщеря прекоси пътя пред една кола, ми се поиска да умра. Това може ли да се нарече истинска любов?

Отговор: Това е естествено, инстинктивно усещане, над което не ти си този, който е работил.

Въпрос: А нали аз съм я отгледал?

Ответ: Всяко животно реагира така. Така или иначе, това усещане идва без всякакви целенасочени усилия от твоя страна. И затова, това не е онази истинска любов към ближния. Дъщеря ти в твоето възприятие не е ”ближния”, а е част от самия теб и привързаността ти към нея си остава на материално ниво, не се отнася към стъпалото Човек (Адам).

Въпрос: Какво е това стъпало? Трябва ли да обикна цялото човечество, както своите деца?

Ответ: Не. Преди всичко, ти трябва да провериш, доколко обичаш себе си – във всяко едно отношение. А след това, по подобаващ начин, трябва да пренесеш тази любов върху човечеството – във всички възможни детайли и вариации.

Въпрос: Казано честно, аз не че не обичам другите – аз просто не мога да ги търпя. А вие говорите за такава любов?

Отговор: Вярно. Над това страдание осъзнаваш, до каква степен ти си влюбен в самия себе си. На фона на другите хора ти осъзнаваш своето себелюбие.

Въпрос: Днес е тъкмо обратно: чувайки по новините, че виден политик е вкаран в затвора, аз ликувам. Учудвам се, как може да се радваш, че някого го чакат страдания в близките 6–7 години? Стана ми дори болно от собствената ми липса на жалост. В крайна сметка, какво ме засяга, че той ще прекара зад решетките?

Отговор: Колкото на другия му е зле, дотолкова на мен ми е добре. Човек винаги проверява себе си като се сравнява с обкръжаващите. Ако ти попаднеш на място, където хората получават половин килограм хляб и литър вода на ден, обикновен сандвич би те извисил над останалите в твоите усещания. Сега ти дори не го поглеждаш, а там той би станал за теб прекалено скъп. Всичко е относително.

Въпрос: Значи, когато вкарват някого в затвора, трябва истински да ми е болно от това?

Ответ: Разбира се.

Въпрос: И това е любовта, за която говорим?

Ответ: Да, болно ти е, сякаш са заключили теб самия.

Въпрос: Възможно ли е това?

Ответ: Ако го пожелаеш, светлината ще го изпълни. Тогава ти ще страдаш заедно с целия свят – и ще можеш така да поправяш целия свят. Иначе – няма друг начин…

От урок по статията ”Даряването на Тора”, 16.05.2014

[135121]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

В нашия свят има едно много странно явление – явлението човек, който се развива от поколение на поколение. Той развива своя разум и за сметка на това, променя обкръжаващата го среда.

Но разумът сам се развива за сметка на обкръжението и затова не се издига над постигнатото от това обкръжение, над използването. С това той не се различава много от животното. Човек просто малко повече използва природата, обкръжението.

Желанието на животното е ограничено, не расте от поколение на поколение и се напълва от обикновени, простички неща: храна, секс, продължаване на рода. Това е всичко, с което живее животното.

В човека ги има същите тези удоволствия, но освен тях, има още богатство, власт, знания. Затова хората са много по-активни и действени, а също и по-егоистични, отколкото животните. Тъй като в тези човешки напълвания силата на егоизма не е ограничена от нищо, човек желае да погълне целия свят и затова му вреди. Той разваля своята обкръжаваща среда до такава степен, че става трудно да се живее в такъв свят, който като че ли е построен за благото на човека.

А нали човек е получил разум, за да се устрои по-удобна и добра среда. Но тук се намесва нещо, което разваля всичко това –нашето егоистично желание.

Ако оценим целия досегашен живот от такава гледна точка, то би било по-добре да не се раждаме и да не се обричаме на такива страдания. Баал а-Сулам пише в статията ”Мир в света”, че ако човек би направил разчет и би претеглил наслажденията и страданията в този свят, то би предпочел да не се ражда.

Но има особена цел, поради която се намираме в този свят. Само по тази причина съществува цялата нежива природа, растенията, животните и особено хората. Тя определя характера ни и всички вътрешни и обкръжаващи ни условия. Всичко това е предназначено за нашето духовно развитие.

Духовното развитие – е подем от текущото ни състояние в духовния свят, който означава единство, любов и отдаване на ближния. Но така той се определя спрямо нас, а по същество, духовност се нарича Творецът, светлината, даряващият и любющият.

Всичко това разкриваме като природа на Твореца и го наричаме духовно. Нашата природа е материална, тъй като произлиза от материала на желанието за наслаждение. А природата на Твореца произлиза от светлината, от силата на отдаване и любовта и затова се нарича духовна. Нейна основа е духът, противоположен на материята.

От урок по статията ”Даряването на Тора”, 13.05.2014

[134931]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Развитие на егоизма - No Comments→

Въпрос: Как да работим с болката, която ни задържа на животинското ниво?

Отговор: Обкръжаващата светлина, възвръщаща към източника, ми въздейства и преминава през нивата на моето желание (авиюта): 0-1-2-3-4. Ако светлината достига само до трето ниво (0-1-2-3), то аз не усещам в това никакъв източник на светлината.

В четирите стадия на пряката светлина, само в 4-тия стадий на 4-ти стадий (далет де-далет) се е пробудил срамът и било направено съкращаване. Затова светлината трябва да достигне до 4-я стадий на желанието. А ако се разпространява само в трите стадия, аз усещам само болка. Но в 4-я стадий усещам източника на болката.

Аз все още усещам болката, но разбирам откъде идва тя. И благодарение на това, започвам да съпоставям болката и нейния източник, причината: защо Творецът ми причинява тази болка, за какво?

И тогава разбирам, че това съвсем не е болка! Тази болка не ми я причинява Творецът. Аз изпитвам болка, защото самият аз не съм поправен. А Творецът ми изпраща чудни подаръци, иска да ме прегърне, да ме целуне от любов към мен. При мен идва светлината на любовта, а вместо това аз усещам болка.

Като любящи родители, които се карат на детето и дори го пошляпват. Но всичко това се прави с любов. Тъкмо така трябва да преобърна своето възприемане, да изчисля тази делта – разликата между болката и нейната истинска същност.

Всичко това мога да направя само с помощта на групата – там аз правя този разчет, също и в отношенията си към другарите. Всички отношения между хората ми помагат да се науча да правя разчет спрямо Твореца.

От урок по статия на Рабаш, 02.05.2014

[134825]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Във всички хора ли трябва да се пробуди желание към духовното?

Отговор: Духовното желание ще се пробуди после, а засега хората искат просто напълване: усещане за пълнота в живота, жизнена сила, радост, вдъхновение. А в момента нямат нищо от това. Вече нищо не им носи удовлетворение: нито покупките, нито децата, кариерата, музиката, изкуството дори и футбола.

До сега спортът даваше на хората голяма част от удоволствията в живота. По всички ТВ канали показват или спорт, или кулинарни програми. Но и това скоро ще спре да носи удоволствие на хората – ще дойде ново стъпало и никакви опити да се пробуди интерес към спорта в хората вече няма да помогнат.

И тогава само ние ще успеем да предоставим на човечеството лекарство. Съединявайки се с наша помощ, хората ще получат чрез нас духовно удовлетворение, даже без да знаят за неговия висш произход. Радостта ще дойде към тях от висшата светлина, но те няма да почувстват светлината, а просто наслаждение, и затова ще започнат да работят над своето обединение и все по-силно ще се присъединяват към нас.

А ние ще работим заради тях. Те ще ни задължат на тази работа за хората, благодарение на която ние ще се издигнем. След това, те също ще разкрият, че в съединението е заключена особена висша сила, скрита в природата. Тази обща сила на отдаване удържа цялото творение и напълва цялото мироздание, като неуловима тъмна материя.

Това са напълно рационални неща, учените днес вече говорят, че в същата тази Вселена присъства скрита сила на природата, която все още не улавяме, както тъмната материя.

Това е нашият източник на живота, от който получаваме жизнена си сила. И затова си струва да узнаем как да се приближим към него и да подобрим собствения си живот – докато не достигнем до истински контакт с тази сила и не потънем в нея, докато не влезем в този облак и не останем там! Това е най-доброто, което може да се случи с нас! На това всъщност ни учи науката кабала – методиката за получаване (кабала) на съвършеното напълване.

От урока на тема “Единство на народа”, 04.05.2014

[134323]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: В резултат на естественото развитие, желанието на човечеството се променя отвътре, постепенно губейки интерес към материалните придобивки. Кои са признаците, които ни показват, че трябва да започнем изпълнението на нашата мисия към човечеството?

Отговор: Това се вижда по усещането за празнота и неспособността да се само-напълним. Човек започва да пита за смисъла на своя живот, не желаейки да води животинско съществуване.

Някога той е намирал смисъла на живота в материалните придобивки и е бил готов да полага тежък физически труд, за да си купи едно или друго нещо. Но днес той вече не намира смисъл в това, то не му носи напълване. Излиза, че човек губи вкус към живота. И всичко това, за да може да разкрие, какъв е истинският вкус на живота.

Всичко старо вече не му върши работа, а ново няма. Но човек сам няма да може да намери това ново напълване и затова ще му се наложи да изпита много трудности. Понеже човек не може без наслаждения, ако е достигнал до отчаяние, започва да се побърква.

Това е критична точка, при която могат да избухнат войни, кризи. От безпомощност човек е готов на всякакви безумни постъпки, само и само да заглуши празнотата.

Няма нищо по-лошо от празното място. Ако няма любов между нас, то ще трябва да запълним това празно място с ненавист. Затова трябва да обясним на хората, откъде идва всичко това, защо и как това може да бъде поправено. Хората трябва да се организират, да се започне с тяхното обединяване, да им се покаже, че може да бъде преодоляна тази празнина, срещу която лекарствата и психологическите внушения също са безсилни.

Единственото лекарство, което може да помогне – това е нашата методика за обединение. Човек опитва и изведнъж открива, че тя наистина дава напълване.

От урока на тема ”Единство на народа”, 04.05.2014

[134320]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Как ще изглежда държава, която живее по законите на взаимното поръчителство?

Отговор: Бъдещата форма на човечеството ще е такава, че то ще престане да произвежда продукти повече от необходимото за съществуване.

Формата на съществуване се определя от това, че духовните ценности стават по-важни от материалните. Ако човек с цялото си сърце е в духовното извисяване, то не му е нужно много за материалното съществуване – само обикновеното, на нормално ниво, за да не се ограничава.

Нужно му е малко да спортува, трябва му храна, сън, семейство – да има всичко необходимо до себе си. Възможно е дори да му е нужно някакво особено облекло, за да излиза пред хора и да изпълнява своята работа, но той самият да няма нужда от такова. Той би се отказал от всичко това, но доколкото съществува във физическо тяло, той трябва да се подсигури.

А всичко над необходимото се смята за излишно бреме, тежест. Към такава форма на съществуване човечеството ще се доближава постепенно. Скоро ще стигнем до такава ситуация, че все още произвеждайки по инерция огромно количество ненужна стока, постепенно ще престанем да я купуваме. Хората ще купуват по-малко не поради недостиг на пари, т.е. заради външни причини, а поради вътрешни причини – просто няма да имат желание. Изведнъж ще се промени отношението, ще изчезне интересът: ”Е, хубаво, ще го купя, но какво от това?”.

Желанието постепенно ще намалява, докато напълно изчезне. Едно желание ще заменя друго. В човечеството трябва да се разкрие духовното желание, и макар че това още е далече, но то постепенно започва да неутрализира материалното желание.

Хората купуват все по-малко и по-малко. През следващите няколко години ще видим, как хората ще стават все по-равнодушни към  материалните придобивки. Не защото някой ги ограничава, а защото ще усетят, че не се нуждаят от това.

От урока на тема ”Единство на народа”, 04.05.2014

[134253]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→