Въпрос: Аз не се страхувам  да умра, но се страхувам и не искам да се родя отново. Какъв е тук замисълът на Твореца?

Отговор: Ти се страхуваш да се родиш отново, защото знаеш какво е: отново раждане, ясли, градина, училище, болести, ваксини, проблеми, обиди.

Казано е, че седели мъдреците и мислели: ” Кой е по-щастлив: роденият или нероденият човек?” И решили, че по-щастлив е нероденият, Но ако вече си се родил, изпълни своето предназначение и повече не се раждай.

От урока на руски език, 02.09.2018 г.

[239030]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - No Comments→

Въпрос: Могат ли душите да се пораждат една от друга?

Отговор: Не. Хората също не се раждат един от друг. Само така ни се струва.

Нищо ново не създаваме, освен условия за възникване на нов образ в нашия свят. Тоест, силите вече съществуват и са готови за развитие. И затова, чрез определени мъжки и женски индивиди се развива, като че ли, ново тяло. Всичко е зададено предварително.

Въпрос: В духовното, когато се обединят две желания, се получава трето. То вече ново ли е или не?

Отговор:  Ново е в сравнение с тях и тяхната връзка с висшето. Както е казано: “Мъж, жена и Шхина между тях” – тоест проявлението на  Твореца. Силата на Твореца, която подтиква мъжката и женската особи (духовните сили) да бъдат вътрешно свързани, определя следващия етап от тяхното развитие, това, което ще дойде след тях.

От урока на руски език, 16.09.2018

[240162]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - No Comments→

Реплика: Наскоро било проведено допитване: „ Вярвате ли, че ако много силно пожелаем нещо, то ще се изпълни?“ Много отговорили: „Не, разбира се“.

Тези, които вярват в неограничените възможности, ще кажат: „Разбира се, да“. Защото вярват в неограничените възможности  на разума и съзнанието.

Те казват, че има методика, която помага за изпълнението на желанията: да призовеш Вселената на  помощ. Тя се нарича „ефект на визуализация на желанията“.  Принципът на визуализацията е удивителната  свързваща нишка между безграничната сила на нашата мисъл и Вселената, която е готова да предложи дарове на всеки, който правилно я помоли“.

Отговор: Да общуваш с Вселената е полезно. По-полезно, отколкото  с хората. Да се общува с Вселената е полезно,  като се има предвид, че тя е твое отражение. Ти искаш да ѝ се наложиш, да изявиш себе си в нея. И това е възможно, но тогава, когато  напълно се отменяш и се сливаш с нея.

И тогава се получава истинското сливане със света, с Вселената: човекът чувства, че всичко наоколо е една единна система, в която той съществува, а тя изглежда, че го възприема, той може да отрази себе си в нея.

Започва да възприема цялата Вселена, цялото мироздание, целия свят като себе си. Усеща, че всичко това е самият той, целият негов вътрешен свят се изразява сега чрез цялата Вселена, чрез звездите, пространството, планетите. Всичко е израз на неговите вътрешни качества. И за това той иска да усеща всичко това единно, интегрално, вечно, съвършено, като израз на своята поправеност.

Ако човекът се адаптира, обедини се с Вселената, той започва да усеща този дух, който се рее в космоса, това състояние на мисълта, което е само по себе си е цялата вселена. Всъщност, цялата Вселена – планетите, пространството, звездите – е мисъл.

Това е овеществяване или проява на мисълта на творението по отношение на нас. И ако се опитам да се отъждествя с това, да се свържа, да се обединя с цялата Вселена, аз ще започна да възприемам нейния вътрешен смисъл, мога  по такъв начин да разговарям с него.

Реплика: Човекът се състои, като че ли от пашкули, облечени върху него: проблеми, мисли…

Отговор: Затова и се говори, че това трябва да се прави в особено състояние, постепенно. Кабала ни учи как сме длъжни постепенно да се „разсъбличаме“ пред Вселената, да сваляме от себе си егоистичните обвивки.

Това се постига с тренировки в група, когато  човекът поставя останалите вместо себе си и така става готов да се отъждестви с цялата Вселена. Това е възможно. Необходими са само усилия и сериозна работа, именно с другарите

Проникването във Вселената може да стане чрез взаимодействие с хората. Колкото и да е странно, именно „  възлюби ближния като себе си“,  се явява ключ към разкриване на Вселената.

Работата е голяма, но интересна, вълнуваща, особена. Това е и работата на човека.

От ТВ програмата “Новини с Михаел Лайтман”, 02.12.2018

[239822]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - No Comments→

Въпрос: Рав Пинхас Уинстон, автор на повече от 50 книги с религиозно-мистична тематика, заявил, че Израел трябва спешно да се готви за война, която ще се случи на тази земя, а след нея може да настъпи краят на света. Войната може да продължи само 12 минути, но ще обхване  целия свят.

Хората се притеснили и изведнъж забелязали , че всички признаци водят към това. Например, неотдавна по Стената на Плача пропълзяла змия, намерена била жива риба в Мъртво море. А има предсказание на пророка Йезекил за появата на живот в мъртвите води преди края на света.

През септември 2018 година се родило червено теленце , – за това се споменава в Тора, като предсказание за края на времената. И ето неотдавна от Стената на плача паднал голям камък, едва не притиснал молеща се жена.

Вие как мислите? Всичко води към края на света от гледна точка на признаците…

Отговор: Признаците, разбира се, са много интересни. Те могат да вълнуват някого. Хората обичат да се занимават с мистика, тя малко гъделичка нервите. Това тревожи, изпълва живота с някакво особено напълване, свойства.

Реплика: И всичко съвпада.

Отговор: Съвпада всичко, което поискаш. Можеш да вземеш Медицинската енциклопедия, „Майн Кампф” , всичко, което искаш,  – всичко съвпада навсякъде, по всякакъв начин. Така работи нашата фантазия. Има ли това някаква основа, реалност?

Успокойте се. Краят на света се отменя. Пренася се в по-далечен период. Както обикновено, това се е случвало много пъти в човечеството, така е и този път.

Въпрос: Тогава за какво се пише, когато се говори за края на света, за войната на Гог от Магог?

Отговор: “Край на света” на иврит се нарича “соф а-олам”. “Олам” – от думата “алама” (скриване). Краят на света означава край на скриването, т.е. начало на разкриването на Твореца от творенията. И нищо повече.

Може ли преди това да има големи страдания? – Да!

Войни? – Да!

Изтребления? – Да!

Но все едно, това няма да бъде краят? Светлината – висшата светлина, божията светлина, не е важно как се нарича, – няма да изгасне. Нашето слънце още дълго ще гори. Ние дотогава ще направим  такива поправяния над себе си, че всичко, което ни изглежда, – като слънце, планети, ние, тази Земя и всичко останало, постепенно ще изчезне от усещанията ни.

Ние сякаш ще преминем в друго състояние. Възможно е това да се има  предвид под „края на света”? Но това е желан край на света, преход в ново измерение.

Тоест, краят на нашия свят  е най-хубавото  събитие, което може да се случи. Ние преминаваме в друго състояние.

Нашата душа – усещането за Твореца – е вечна и няма отношение нито с материята, нито с нищо. Затова материята постепенно изчезва, сякаш се разтваря, става все по-просторна и ние преминаваме в други усещания, в други измерения. За това, по принцип, днес вече говори и физиката.

Така че, не трябва да се страхуваме от това. А ако някой иска по този начин да се прослави – той, разбира се, има възможност.

От ТВ програмата “Новини с Михаел Лайтман”, 20.11.2018

[237300]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - No Comments→

Реплика: Новите изследвания показват, че човешкият мозък много по-емоционално реагира на лошите действия, извършени от други хора. Следователно за нас е по-лесно да обвиняваме, отколкото да направим комплимент.

Оказва се, че за да похвалим човека, трябва да задействаме зоната в мозъка, която отговаря за аналитичното мислене, а за обидите и осъжданията са ни достатъчни чистите емоции и спонтанните чувства.

Получава се, че за всичко е виновен мозъкът. А вие казвате: “За всичко е виновен егоизмът”.

Отговор: Мозъкът е просто машинка. Той не произвежда нищо. Но в крайна сметка, когато четем информацията, ние виждаме, че да се говори нещо положително за друг човек е по-трудно, отколкото да се говори  отрицателно.

Отрицателното е чиста емоция, а емоциите са нашият егоизъм в чист вид. Затова ние не се нуждаем от енергия, за да го използваме. А за да направим някакви положителни изводи за друг човек, е необходима много голяма вътрешна работа. И разбира се, човекът не е предразположен към това.

Въпрос: Тоест всички тези безумни, напълно необясними войни, които сега се водят, са сблъсък на емоции?

Отговор: Разбира се! Нима това е здрав смисъл?

Въпрос: И вие казвате, че трябва да се издигнем над емоциите, но веднага твърдите, че е невъзможно.

Отговор: Невъзможно е. А как  можеш да се издигнеш над тях, когато емоциите, това сме ние? Без емоции ние не сме хора, ние сме компютри. И така не можем да действаме

Въпрос: Значи човечеството през цялото време ще воюва?

Отговор: Докато не промени  своите емоции, не промени егоизма, не го поправи. Ето защо пред нас е период на поправяне на егоизма. Той е много труден, но светъл, хубав. И тук се  разкрива кабала като методика  за поправянето на егоизма.

Въпрос: Тоест всичко, до което е необходимо да достигнем, е осъзнаването на злото, на егоизма? И това ли е всичко?

Отговор: Всичко. А какво друго е необходимо? Освен него, в света няма никакво зло. И всичко ще се подреди добре.

От ТВ програмата “Новини с Михаел Лайтман”, 18.12.2018

[240065]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - No Comments→

Реплика: Южнокорейците са развили следното качество: по време на работа те трябва да работят непрекъснато. Тяхната ефективност трябва да бъде 100%. Срамно е да не се изпълнява дневната норма, срамно е да се боледува, срамно е да не се прави нищо.

И това ги води до депресия, ужасни нервни сривове, самоубийства. В това отношение те са измислили нещо, което се нарича “затвор  вътре в мен”.

Близо до гора, на 90 километра от Сеул, има затворническа сграда, в която  влизат за два или три дни. Условията в затвора са: слагат ги в изолатор, дават им килимче за  йога, дават им тетрадка, писалка …

За мен е интересна психологията на човека, търсенето на свобода.  А се оказва, че тя е в затвора.

Отговор: Тя е в затвора. Когато не се насилвате и не се принуждавате да тичате по целия свят, имате физическа свобода.

Това е много интересно състояние: да се заключиш в стая, да получаваш хляб  два или три пъти на ден и нищо друго. Дори и книги. Без радио, телевизия и всичко останало. Ти си сам. Ето, вижте какво ще правите, колко ще можете да живеете по този начин с мислите си, с плановете си. Това е добре…

Въпрос: Какво трябва да мисли човек в такива състояния?

Отговор: Защо живея? За какво съществувам? Какво става с мен? Кой ми заповядва, определя съдбата ми? Какво съм направил с живота си? Как ще свърши той? Какво ще стане след това? И ако не след това, тогава какво ще оставя на потомците си?

Има специална молитва, преди човек да умре, наречена водач, когато той много сериозно преминава през целия си живот и го преглежда: направил ли е нещо или не. От една страна, той го отнася към Твореца, а от друга страна, към себе си. Като цяло се подготвя за сериозна противопоставяне със съдията.

Когато му  показват живота, който е преминал, той вижда, че в действителност е бил подтикван към познаването на Твореца, към познаването на природата, към правилните действия, така че да осъзнае тяхната реалност и т.н. А той е избирал друга посока.

Реплика: Обикновено човек оправдава живота си, като казва: “Аз преживях живота си щастливо”.

Отговор: Това е за момента. На всеки човек, когато отиде в съда, му изглежда, че ще оправдае себе си, защото всеки човек е близък със себе си. Но всъщност, нито един човек няма възможност да се оправдае. Никаква!

А този, който си мисли, че е праведен, се сблъсква с такова невероятно обвинение, че дори не може да си го представи.

Друго нещо е, че ние неправилно си представяме наградата, наказанието, обвинението, насърчението. Но когато пред човека преминава целият му живот… Това, в края на краищата, не отнема време, това вече е духовно измерение. И когато той вижда и разбира не това, което е направил, а това, което е мислил … Тук вече, приятелю мой…

Реплика: Става страшно,  честно казано …

Отговор: Това е чистилището, реално, сериозно. Това е истинският ад. Това са съжаления, угризения – не за миналото, а за да поправиш свойствата си и да се устремиш към бъдещето.

И след това ти предлагат: “И така, приятелю, да повторим? Само избирай за себе си сериозни условия, за да направиш нещо наистина”. И човекът отново се гмурка в нашия живот, в същия момент забравя за всичко, което му се е случило, и това объркване започва отново.

Реплика: Това е, както казват, влиза ангелът на забравата – и това е всичко?

Отговор: Да. Ангелът удря човека и той забравя всичко. Това е особено поправяне. Има 13 черти на лицето, които определят нашето поправяне. Човекът получава удар не по носа, а в точката под носа (т.нар. “урха”) и всичко забравя.

Въпрос: Защо забравя всичко? Защо не продължава високите си размишления?

Отговор: За да действа по свободен начин.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман, 27.11.2018

[238482]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - No Comments→

Реплика: Виртуални супермодели пресъздават живи модели.

Отговор: Разбира се! Защото виртуално можете  да създадете перфектни форми за всеки вкус.

Но хората разбират, че всичко това е изкуствено и няма никаква стойност. Представете си, че можем да изваем пред нас не виртуален модел, а реален. Тук пред мен стои човек и мога да го извая както искам. А може би, дори и себе си.

Ние също сме виртуални. Съставени сме от клетки, от сили. Това са само вектори, които ни се рисуват в нашите сетива.

Виждам нещо пред себе си, но всичко е вътре в мен. От всички вектори, мозъкът ми създава определен образ в мен. Така че, каква е разликата между това, което виждам в мозъка си, или освен това, аз също мисля, че е пред мен? В това, че мога да го докосна, да хвана? ..

Въпрос: Каква е разликата между виртуалния свят, който рисуваме, правим дигитален и виртуалния свят, който създава мозъкът за нас?

Отговор: Разлика е само в нашата представа. Няма друг начин. И едното, и другото са виртуални. Има само степен на виртуалност: към която сме свикнали и към която не сме свикнали..

Ако имаме рентгеново зрение, термично зрение, на други честоти, в други диапазони, ние ще възприемаме света по различен начин. Не бих чувствал стената като нещо, което стои на пътя на моето зрение или другите ми органи на усещане. Ако сетивата ми не се сблъскват с препятствия, ще чувствам, че светът е съвсем различен.

Така че, всичко зависи от модела, който имаме в мозъка си. Просто в този момент ние сме програмирани от природата така, че да усещаме само тесен диапазон от това, което действително съществува.

Реплика: Пластичните хирурзи казват, че жените искат да си правят пластични операции не за да приличат на тези, които са били в младостта си, а  да бъдат такива, каквито ги  прави фоторедакторът в социалните мрежи.

Отговор: И какво от това? Всичко това е външно. Трябва да погледнем човека вътрешно и тогава ще видим, какво ценим в него, какво трябва да се промени и какво не, какво е красиво и какво не е. И той сам ще го види и ще се опита да се промени.

И ние ще го оценяваме по истинското му състояние по отношение на другите: колко е добър, готов ли е за общуване с другите, или обратното. Това е най-важното! Такъв портрет трябва да видим в човека, а не да гледаме външното.

Въпрос: Вие говорите за вътрешния образ на човека, че е добър, отзивчив и така нататък. И няма ли той да се страхува да не съответства на това?

Отговор: Не, напротив! С удоволствие се откъсни от това, което си днес, от това отвратително, злобно нещо в теб! Защо не? И с това спечелѝ целия свят със твоята доброта и твоето разбиране за света. А какво ще кажеш за факта, че през цялото време ще бъдеш красив на външен вид, докато такъв красив не те сложат в ковчег?…

Реплика:  Хората се страхуват да бъдат добри, защото смятат, че ще ги използват.

Отговор: Ако човек е наистина добър, не можете да го използвате. Защото няма да успеете. Ако той наистина е поправен, няма да имате никакъв контакт с него, за да изпълни той вашите егоистични желания.

Той няма да може да ви разбере и вие няма да можете да му посочите, поръчате, да му изпратите някаква програма, за да я изпълнява. Защото той не е този, не е ваш!  Той е различен! Има други мисли, други причини за действие, други задачи, други цели. Вие виждате, че той прави нещо, а защо го прави, тълкувате по свой собствен начин.

Въпрос: А каква е мотивацията на действията му?

Отговор: Абсолютното добро.

Абсолютното добро е когато виждаш света от край до край и виждаш каква наистина е вечната, съвършената полза за всеки от съществуващите в света.

Въпрос: Възможно ли е да се създаде мода на поправен човек?

Отговор: О-о! Ако може да се създаде такава мода!

Това е съвсем различен поглед към света. Това са съвсем различни мисли, желания, действия, които се виждат отстрани по различен начин. В края на краищата, всеки човек вижда в степента на своята непоправеност или в степента на своята поправеност. Затова не ги виждат. Ние интерпретиране всички хора под себе си.

Въпрос: Ще бъде ли заменен истинският виртуален свят?

Отговор: Ще бъде. Но за това трябва добре да пострадаме.

Трябва да разберем, че нашият свят е обърнат отвътре навън, че в него има абсолютно зло и че ние трябва да поправим себе си, а светът няма какво да поправи. И когато започнем да поправяме себе си, ще започнем да виждаме нашия свят различен.

Ние ще започнем да виждаме в него напълно различни, други сили, обекти, връзки … Внезапно всичко се разкрива… Така, като малко дете, – то не разбира какво се случва между възрастните. То гледа от едно на друго, от едно на друго – не разбира. Така сме и ние. Ще започнем да разкриваме света.

От ТВ програмата „Новини от Михаел Лайтман”, 16.09.2018

[236596]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - No Comments→

Тя е още тук, но нещо в нея е изгубено завинаги, и всички го чувстваме. Застаряващата Европа се спъна в това, което някога  вдъхваше живот в нея.

Старият свят е затънал в противоречия. След като се закле във вярност на демокрацията, той се подчини на брюкселските функционери, които никой не е избирал. Възхвалява равенството, но дивидентите отиват в Германия. Приютява имигранти, които не признават неговите ценности. Приятел е с Иран и се кара с Америка.

Не може да се споразумее за общ бюджет. Бори се за плурализъм, но нарича “популисти” всички, които не са съгласни с неолибералния курс. В ход е непосредствената пропаганда и новинарството. Населението е отстъпило, но това не помага. Локомотивите се забавят, югът се разклаща, изтокът се опира. Англия вече и сама не знае какво е по-добре: да напусне или да остане.

Така свършва великата епоха. Настъпват нови времена и за първи път от хилядолетия Европа не е напълно готова за тях.

Наблюдавайки отстрани конвулсиите ѝ, някои предпочитат да подценяват значението им. Други иронизират, присмиват се, подиграват се. Трудно е да вдигнем глава и да видим истинското значение на събитията.

А в действителност не Европейският съюз се натъква на вътрешни конфликти. Този европейски дух, центърът на цивилизацията, идеологическият авангард на човечеството, умират на руините на своята мощ. Европа вече не е център на света – по-скоро е център на миграцията. Тя губи от тези, които някога е завладяла: Китай, Индия, Азия като цяло. Тръмп я избутва в ъгъла. Нейните елити и правителства предават своите народи. “Гостите” започват да доминират.

Падението на Европа е разпад на вековни фундаменти. Основата, върху която е установен съвременния свят, е разбита. Защото Европа е източникът на култура в продължение на хиляди години, от дните на древния Рим. Много от нас, и ние също, черпихме от него. Философия, религия, мироглед, наука, образование, подход към живота, прогрес – всичко започна оттук, разпространи се на другите континенти и държави, мина през колониализма и много пъти израсна върху различни почви… Но сега умира.

Изчерпана е вътрешната, трансцендентална основа, заложена в нашите гени. Всички сме от Европа, дори и ако никога не сме били там. Изгубим ли нея, губим част от себе си.

Повече от един континент

На какво се основава Европа вече 2000 години? Какво вдъхна живот в нея, даде ѝ сили?

Ако влезем вътре, в сърцето ѝ, ще намерим еврейско наследство, заимствано веднъж и трансформирано според влиянието на времето и човешката природа. Неслучайно периодът на образуване на Европа днес се нарича “юдео-християнски” въпреки, че това определение е объркващо. Ако махнем всички завеси, то в идеологическия, концептуален смисъл, Европа е получила първоначалния си тласък от кабала.

“Платон и неговите предшественици са похитили външната обвивка на науката кабала, посвещавайки много време на учениците на пророците. Те откраднали основите на науката на кабала и ги облекли в дрехи, които не им принадлежат”.

Това пише кабалистът от миналия век, Баал аСулам.

“Моят учител Питагор, бащата на философията, е приел своето учението от кабалистите. Той пръв е превел думата кабала, непозната на съвременниците му, на гръцки с думата философия “.

Това е казал известният немски учен и хуманист Йохан Райхлин, който е живял преди петстотин години. Той е повторен от Реймънд Лулий, писател и изследовател от XIII век:

“Науките като теология, философия и математика вземат своите принципи и корени от нея (кабала), затова всички тези науки са подчинени на тази мъдрост и техните принципи и правила са подчинени на нейните принципи и правила, и заради това тяхната обосновка не е достатъчна без нея”.

Не само религията, но самата сърцевина, самата същност на западната цивилизация се е родила в периода, когато кабалистичното учение е докоснало нейните кълнове. Този контакт се е превърнал в катализатор за нова епоха, нов свят, в глобалния стадий на който живеем с вас. Европа се е обединявала и разпадала, падала е и се е изправяла, но постоянно е била устремена напред, пробивайки в бъдещето, борейки се, незадоволявайки се с постигнатото.

Нейният дух на пионерство е поразявал и подчинявал другите народи. Да, той е бил жесток, ненаситен, но повеждал всички след себе си. Америка също е негово творение. Дори Европа да е наследила от кабалистите само искра и то преиначена, но дори този заряд е достатъчен за дълго време и за безпрецедентен възход.

В епохата на Ренесанса европейците преосмислят основите си и откриват, че техният корен е в кабала. Затова в прав текст пишат основателите на европейското Възраждане. Италианският учен Джовани Пико делла Мирандола, който специално изучава иврит, за да изследва кабалистични трудове, признава:

“Истинското тълкуване на Закона, което беше разкрито на Мойсей… се нарича кабала“.

Всъщност, философите неоплатоници са основали през онези времена кабалистично училище. Както казва съвременният учен Джефри Сатиновър, те “подлагат кабала на строго изследване, част от тях я изучават тайно, друга част – открито, някои дори са платили с живота си за тези усилия”. За съжаление, тяхната смелост и научна коректност не са били оценени нито от европейците, нито от еврейския народ.

По един или друг начин, Европа изминава дълъг път, по който евреите я придружават постоянно. Обменът на способности продължава векове. И тогава, с първите проблясъци на либералните свободи, еврейското участие приема колосален мащаб.

“Израел се разхожда из Европа като слънце: където свети, от земята израства нов живот, а там, откъдето се отдалечава, всичко изчезва”.

Така свидетелства Вернер Зомбат, немски икономист и един от водещите европейски социолози от началото на XX век.

Но нищо не трае вечно. Нашето време стана за Европа не просто преходен етап – то увенча нейните постижения и пише епилог. Да, все още живеем в този “епос”, но няма да има продължение. Ще има още нещо.

Как точно ще продължи процесът? Новата ера отново зависи от нас – от народа на Израел. Какво да направим, в този свят всичко е “обвързано” с евреите.

Еврейска основа

„Винаги ни е необходима солидарност с Израел, каза президентът на Чехия Милош Земан, говорейки в Парламента пред парламентаристите. – Когато предаваме Израел, ние предаваме себе си“.

Изглеждаше, че Европа е на върха, на границата със съвършенството, на прага на пълното единство, но само след няколко години трябваше да осмисли причините за своето фиаско. И тази рефлексия подсъзнателно я води към нас – към тези, с които започна всичко.

Поддръжниците на Земан, обаче, са твърде малко. Точно както и преди хиляди години, европейците не са наясно с произхода на своята цивилизация, не разбират ролята на еврейското наследство и… не обичат евреите. Антисемитските настроения стават все по-силни по целия Стар свят. Заплахите постоянно се увеличават и идват далеч не само от мюсюлманите. Що се отнася до европейската политика по отношение на Израел, едно може да се каже в нейна защита – това все още не е BDS /Антиизраелско движение Boycott, Divest, and Sanctions/.

Нека, както и Земан, да бъдем честни: Европа постепенно стига до обичайното заключение, че за нейните неприятности сме виновни ние. Един ден тя ще го каже на глас, без колебание и ще създаде условия за нов Холокост.

Какво не сме ѝ дали? Защо всичко се връща в този кръг? Може ли това да бъде предотвратено?

Да, отговаря науката кабала. Може и трябва. Преди две хиляди години преживяхме най-тежкото духовно падение в нашата история и затова не можахме да дадем на Европа главното – разбирането за това, какво е истинско единство. Европа винаги разбира нашето послание за него не точно, извращава го, прилага го във вреда. Не е изключение и Европейският съюз, който сега преминава през осъзнаване на собственото си зло.

Така че, преди отново сочещият пръст да бъде показан на евреите, е необходимо да се вземат мерки.

Не, не можем да обясним на европейците, че не са прави. Когато ни гледат, те чувстват вътрешна правота, която категорично свидетелства за това, че евреите са виновни „по дефиниция“, поради факта на своето еврейство. Коренът на това е в подсъзнанието, в общия духовен багаж на поколенията. Цялата европейска история е наситена с тази ненавист. Подвели сме ги и въпреки, че не разбират как и в какво, те няма да ни слушат.

Въпреки това, можем да им покажем от какво те наистина се нуждаят, общочовешко единство без губещи. Истински просперитет без разплата за наивност. Когато народите го видят със собствените си очи, осъждането в сърцата им ще бъде заменено с надежда. Те ще почувстват, че си струва да се държат за нас, да вървят след нас. Защото имаме духовна основа, с помощта на която всеки ще бъде спасен.

Да, самите ние още не осъзнаваме възможността, която ни предлага кабала. В продължение на две хиляди години напълно забравихме за нея. Ами, време е да си спомним. Защото това не е просто наука, това е нещото, което ни свързва заедно, това е нашата основа – за разлика от европейската, непоколебимата. Благодарение на нея ще се обновим и ще заемем нашето място в света. Благодарение на нея сбогуването със старата Европа ще стане пролог към истинско единство.

[237949]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос от Фейсбук: Как да съгласуваме емоциите с разума, щом като емоциите ни възникват като реакция на събития от живота, които са далече от разумното устройство на света?

Отговор: Емоциите ни нямат никакво отношение към разума. Те се проявяват, защото „изскачат“ от желанието. А желанието е нашата естествена природа.

Разумът е допълнително придобита система, която е призвана да събере емоциите, да ги сортира, съпостави помежду си, да ги обуздае и т.н. Но по принцип, разумът е слаб пред емоциите, пред желанията, той е вторичен.

Въпрос: Могат ли да се обуздаят емоциите?

Отговор: Няма смисъл. Трябва да достигнем до състояние, когато емоциите ти ще бъдат уравновесени. Тъй като всички отрицателни емоции могат да бъдат уравновесени с положителни и тогава да се чувстваме комфортно между тях, доколкото и отрицателните и положителните емоции ще работят заедно за висшата цел.

И ти знаеш, че всичко това ти е нужно. Не се намираш в борба със своята природа, не се бориш с обкръжаващите те хора. Напротив, навлизаш в състояние, когато се намирате в хармония между вас.

И това, което в един от вас е плюс, се компенсира от минус в другия. Създадени сме по такъв начин, че ако бихме се съединили всички правилно, то бихме образували идеална система и всички наши плюсове и минуси точно биха подхождали един на друг.

Въпрос: Тоест, плюсовете и минусите са разпръснати по света, за да се съединят ли?

Отговор: В това е проблемът. Нямаме друг изход. Опитваме се да направим нещо между нас, отпускаме ръце, виждайки, че нищо не може да помогне, и така умираме.

А в действителност, трябва да видим, че нищо не можем сами да направим, и молим Твореца да ни помогне. Тогава Той ни свети с висшата светлина, под чието въздействие бързо се събираме в правилна мозайка и се допълваме един с друг.

Тогава се получава идеално съчетание на всички с всички. Всички отрицателни и положителни емоции се допълват, всички ще са необходими един на друг. Така ще стигнем до съвършенството.

От ТВ програмата “Новини с Михаел Лайтман”, 24.04.2018

[227800]

Filed under: Възприемане на реалността, Въпрос-отговор, Духовна работа - No Comments→

Да изградим нови органи на възприемане за разкриване на духовния свят,  означава да изградим връзки между нас, вътре в които да можем да разкрием Твореца и с това да Му доставим удоволствие. Това ново възприятие се нарича „вяра над знанието”, степента на Бина, на отдаването, алтруистичното намерение.

Подготвяйки ни за такова поправяне, Творецът постепенно скрива духовните светове, спускайки ги до нивото на този свят, където може да съществува творението и  разбива общата душа на множество части.

В началото на поправянето трябва да установим връзка на материално ниво, т.е. егоистично, вътре в знанието. А след това трябва да се издигнем над него, за да бъдат всички наши връзки от не егоистичен тип и да произлизат не от желанието за наслаждение, а от природата за отдаване.

Но при това ние не унищожаваме желанието си за наслаждение, а напротив, всеки път го използваме като пример, което се нарича лява линия, и строим над него обратната форма, дясната линия, желанието за отдаване.

Излиза, че е невъзможно да се издигнем на степента на любовта и отдаването, докато не се разкрие ненавист, отблъскване, разединение, егоизъм във всичките му образи. И над всичко това строим дясната линия: обединение, любов, сближаване, взаимно разбиране, както е казано: „Всички прегрешения ще покрие любовта”. А няма ли прегрешения, няма любов, трябва да има и едното, и другото, едно след друго: крачка вляво, крачка вдясно.

Първо трябва да разкрием недостатък от лявата страна, а от него вече ще разберем каква трябва да бъде неговата противоположност, като „преимуществото на светлината от тъмнината“ и ще можем да изградим дясната линия, правилната връзка.

Сега ние не знаем какво е правилната връзка, нямаме никакви предпоставки за нея. Затова остава само да следваме съветите на кабалистите, само по този начин ще можем да изградим нови връзки между нас, които ще се наричат духовни. Защото вътре в тези особени връзки ще разкрием силата на отдаване и любов, която се нарича „Творец”.

В това е работата на човека. Цялото учене е подготовка за практическа реализация, за изграждане на връзки на друго ниво, съгласно друга природа – на отдаване, в която няма нито капка егоистично желание, което властва над нас.

Сега не знаем какво е желание за отдаване. Колкото и да се насилваме, не можем да изтръгнем от себе си нищо друго, освен егоизъм. А всъщност всичко е много просто: трябва само да направим желанието си подобно на желанието на Твореца.

Ако се опитаме да влезем в желанието на ближния и да го поставим над нашия егоизъм,  като го правим по-силно и по-важно от нашето желание, независимо от противоположността на личния интерес, ще можем да се научим да заменяме едната природа с другата.  В такава форма ще можем да разберем какво означава да преодолеем себе си и да вървим над мнението си, над чувствата и разума си.

Моите собствени усещания и разум си остават, но освен тях аз придобивам сърцето и разума на другарите, на групата. Вървя след другарите със затворени очи, защото не мога да проверя и да съпоставя техните желания със своите. Просто трябва да отдам на другаря „последната си риза”, т.е., неговото желание трябва да определи всичките мои действия.

Използвам тялото си като машина, вътре в която действа желанието на групата. Така ще се придвижвам, докато не разкрия, че това е желанието на Твореца, което вече е в мен и ме води. Когато изпълнявам действията, аз започвам да Го разпознавам, защото този Творец действа вътре в мен.

Ако Му дам такава възможност по свой свободен избор, вътре в тези действия ще разкрия Неговата природа, характер, програма, подход, и ще стана подобен на Него. Така постигаме сливането с висшата сила, Творецът се облича в творението.

Дойде време сериозно, по-интензивно, практически да се включим в тази работа. Надявам се, че вече сме направили първата половин крачка напред.

От урока на руски език „Работа в знанието и над знанието“, 04.11.2018

[235866]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Духовна работа - No Comments→

Въпрос: Професор Джеймс Тили изведе пет неща в политиката, които можем да научим от шимпанзето. Ако може да ги коментирате. Първата точка е:  „Дръж приятелите си близо до теб, а враговете още по-близо”.

Отговор: Приятелите са приятели. А от враговете трябва да се пазиш. Но ти не можеш да се пазиш, ако ги отблъскваш. По-добре е да ги държиш „в клетка” близо до теб.

Реплика:  Вторият принцип на шимпанзето е: „В изграждането на  съюзи отдавай предпочитане на слабите, а не на силните”.

Отговор: За да ги командваш.

Въпрос:  И за човека ли това трябва да е точно по същия начин?

Отговор: Те така и се създават. Просто бихме искали да се създават така, но не се получава.

Реплика: Трето: Добре е, когато се страхуват от теб, но още по-добре е, когато те обичат.

Отговор: По-спокойно е, разбира се, когато те обичат. Няма нищо по-добро от това, то е най-ясната защита. Но поне се страхуват.

Реплика: По-нататък: „Добре е, когато те обичат, но още по-добре е, когато можеш да споделиш угощението”.

Отговор:  Разбира се, тогава другият ще зависи от тебе.

Реплика: И петият: „Външната заплаха може да обещае подкрепа, ако тя е реална”.

Отговор: Външната заплаха може да обещае подкрепа, защото тя те задължава да реализираш всички твои вътрешни възможности и тогава ти търсиш партньори.

Външната заплаха те мобилизира, помага, без нея е невъзможно да се движиш напред.

Въпрос: Това са пет маймунски принципи. А можете ли да назовете няколко човешки принципа?

Отговор:  Човекът няма никакви принципи, той е безпринципен. Всички негови принципи са само за миг.

Въпрос:  Защо маймуните имат принципи, а човекът няма?

Отговор:  Маймуните действат въз основа на природата. И дори разумът, който имат, идва от природата – натрупване на всякакви резултати. А човекът няма, защото в него всичко постоянно се развива.

Егоизмът се развива и затова човекът не може това, което е решил вчера, да реши днес по същия начин. Защото обстоятелствата са съвсем различни, друг е егоизмът, друг е възгледът за света, друга е обстановката.

Въпрос:  Какво е тогава човечността? За нея всички постоянно казват:  „Бъди човечен, бъди добър“ и така нататък.

Отговор: Аз мисля, че това отношение е продиктувано от слабост. Не може да бъде по различен начин,  ако нашата природа е егоизма. Какво може да бъде човечността? Ако искам да се покажа добър или искам да се отнасят към мен добре.

Въпрос:  Всичко това маски ли са?

Отговор: Само маски. Ако при маймуните този егоизъм е естествен и затова всички се разбират помежду си, то човекът се облича в такива разнообразни форми, че е много трудно да го разбереш. И затова той използва още и доброта, разум, и всичко останало, за да командва другите, да ги управлява, да се издига  над всички. Това е много по-лошо  от всяка маймуна.

Въпрос: Какво да правим тогава, как да стигнем до светлината, до доброто?

Отговор: Има методика за поправяне, но за нея човекът трябва да разбере, че е необходимо се поправи.

Въпрос: Той трябва да почувства, че е такъв?

Отговор: Да.

Реплика: А ако човекът стигне до разбиране, че е абсолютно егоистичен, че това е неговата природа…

Отговор: Затова той трябва да дойде в кабала. Трябва да изучава природата си и на тази основа да продължи. Той няма друг изход, всичко върви към това. И колкото по-рано, толкова по-добре.

За мен да стане човечен означава да стане подобен на Твореца. Тоест, когато човекът започне да осъзнава, че връзката с другите е негова лична, необходима потребност, при това такава, която надделява над всички останали. Само благодарение на развитието на това съвършено анти  егоистично, тоест. анти природно свойство, той може не само да оцелее, но да се издигне до звездите. Но само в такъв вид.

Много е сложно, невъзможно е, освен ако не стигнеш до правилната методика.

 От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман, 04.09.2018

[235402]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - No Comments→

Въпрос: Международна конференция на привържениците на теорията за плоскостта на Земята се събра в Канада. Те твърдят, че планетата е плоска,  не се върти в космоса, не се върти около Слънцето.

Най-разпространената теория е: Земята е плосък диск с център на северния полюс, а южният полюс, Антарктида, не съществува. Мненията са много, но в едно участниците са солидарни: всички снимки на Земята от космоса са фалшиви.

Вие как се отнасяте към това? Защото винаги казвате: „Съществува ли този свят или не?”

Отговор: Да, но аз се основавам на по-различно виждане. Аз съм в състояние, в което нищо не опровергавам и говоря от гледна точка на друго свойство на човека.

Когато променяме свойството на човека от получаване на отдаване, в нас възниква съвсем различно възприемане на реалността. И тогава светът не е този, който виждаме. Той не е кръгъл, квадратен или плосък. Той е свят на две сили, които си въздействат една на друга и във връзката между тях се ражда нашето усещане.

Освен усещането няма нищо. Това усещане се състои от съединяване на двете противоположни сили: на получаване и отдаване.

Материята не съществува. Не е плоска или кръгла, а изобщо я няма!

Аз бих им дал такава лекция: няма материя, нашия свят го няма, няма земно кълбо, нито север, нито юг съществува, нищо не се върти наоколо. И въобще няма нито хора, нито животни, нито растения, нито звезди. Няма нищо.

А къде се намира всичко това, все пак го усещаме. Това се усеща вътре в мен.

А кой съм аз? Това е въпросът.

А кои сте вие? Това е още по-голям въпрос.

Къде ви усещам? – Също вътре в мен.

Реплика: Представям си, че ви слушат тези 200 човека, които са се събрали на конгреса… Те мислят, че с изявленията си обръщат света, а вие казвате, че светът не съществува.

Отговор: Кабала говори за това отдавна.

Нашият свят не съществува. Той е нещо, което си представяме в себе си  както и други светове, които можем да си представим. А вместо това трябва да разкрием как го  чувстваме. Не е важно какво чувстваме, а по какъв начин го чувстваме.

Когато влияем на нашите усещания, ние започваме да изследваме всички тези метаморфози, картини, които се променят в нас. Тогава   ще разберем законите на нашето възприятие и ще можем да ги управляваме.

Ние ще видим, че няма нищо друго, освен две сили, които си взаимодействат и рисуват в нас тези картини, едната сила рисува върху другата. Във връзката между тях се създават тези картини, които се състоят от четири компонента – четирибуквеното име на Твореца (или природата). И това е, което чувстваме.

Въпрос: Aко човечеството разбере и приеме това, какъв практически извод можем да направим?

Отговор: Практическият извод е, че е необходимо наистина да постигнем истинската реалност, в която съществуваме. Тя се състои от две сили, а при пресичането им можем да се почувстваме наистина съществуващи.

Тогава кой съм аз? Продукт на връзката, на комутацията на двете противоположни природни сили.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 14.08.2018

[233943]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - No Comments→

Реплика: Да опознаеш себе си означава да усетиш и разбереш, че неживата, растителната, животинската природа и осемте милиарда души, това съм аз. Творецът така рисува моята субективна картина на света. Всъщност, нищо от това го няма, в това число и мен. Има само висша светлина. Страшничко е някак.

Отговор: В никакъв случай! Аз съществувам във вечността, в съвършенство, в Твореца, заедно с Него, подобно на Него. Само трябва да се определя, да намеря себе си. И аз, и ти, всички ние сме включени в тази система.

Да се говори, че нищо от това го няма и че мен ме няма, е неправилно. Ние сме вечни същества, само е нужно да намерим това състояние. Заради това и живеем в най-нисшия от световете.

От урока на руски език, 11.02.2018

[229337]

Filed under: Възприемане на реалността - No Comments→

Въпрос: От какво зависи спокойствието и хармонията в душата?

Отговор: Спокойствието и хармонията не са добри състояния за кабалиста.

Въпреки, че съгласно замисъла на творението, ние да се стремим към това, но в човек, който се е насочил към висшата цел, спокойствието предизвиква чувство на непреодолимо отвращение, той не го понася. Затова не трябва да мислим за спокойствието.

Човек преминава през различни състояния. Независимо от това, трябва да се стреми не към покой, а към правилно движение към целта, която постепенно се обновява и ви дава все нови и нови усещания, напълвания.

Въпрос: Но Творецът винаги се намира в покой. За какъв покой става дума?

Отговор: Действително, Творецът или Висшата светлина се намират в пълен покой. Факт е, че Той е не се променя и се отнася към всички с безкрайна любов. Постоянното движение, освен ускорение и изменение, също се наричат покой.

Ако тялото е в състояние на праволинейно движение, тоест не се променя,  се счита за намиращо се в покой – върху него не действа никаква сила, която да го забавя или променя. Така е и тук.

Кабалистите се стараят през цялото време да се движат напред, да се променят, да се напълват, да повишават ускорението си и затова не ни е нужен покой.

В кабала движението напред без ускорение се счита за движение. Можете постоянно да идвате на уроци, да правите нещо година след година – това няма да се счита за движение. Трябва да се стремите да ускорите себе си.

От урока на руски език, 14.01.2018

[226312]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Духовна работа - No Comments→

Природата ни е дадена от Твореца, заради това не е възможно да се прeправи, може само да  се изучи.Като се опитваме да изменим съществуващите в нея закони, ние само нанасяме вреда на себе си. Напротив, трябва щателно да спазваме законите на природата и да се отнасяме към тях като към даденост.

Невъзможно е да подчиним на себе си  Природата, с това само ще се разрушим, затова не си струва дори да опитваме. Човекът трябва да разбира, че живее в система от природни сили и да ги възприема като ангели – вечни, съвършени и с постоянни параметри, зададени свише.

Единствено на човека е дадена свобода на действие, но само с цел опознаване на цялата природа. Свободата на избора трябва да се използва, за да се присъединяваме към всяко действие и закон, към всеки елемент и правило,  което съществува в природата.

Само в това  на човека е предоставена свобода. В такава форма ние изучаваме цялата природа, всички нейни закони и взаимовръзки, цялата висша система. И когато  започнем да разбираме и да чувстваме природата, то според това можем да разберем и почувстваме нейния създател – Твореца, който се намира  вътре в системата на природата  и я напълва. Чрез постигане  системите на природата  ние ще стигнем до сливане с този, Който я е създал.

От урока по статията на Баал а Сулам “Мир”, 24.07.2018

[230575]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - No Comments→

Какво бих казал на водещите световни магнати за голямата тайна.

Известният професор, писател и публицист Дъглас Рашков разказва на широката публика как най-богатите представители на борсовите кръгове планират да преживеят бъдещите катаклизми. Разговаряйки лично с милиардери от финансовия елит е открил, че те са настроени по-скоро песимистично и „с цялото си богатство и сила не вярват, че могат да повлияят на бъдещето“.

Страхувайки се от мащабни бедствия, съвременните богаташи строят бункери, търсят по-безопасни места на планетата и дори разглеждат възможността за… бягство на Марс. При това не се безпокоят от някаква отделна опасност, а от целия спектър планетарни заплахи в най-различни сфери – икономика, екология, здраве, масова миграция, ядрени конфликти и т.н.

Единственото „решение“ на такива предизвикателства за супер богатите е самоизолацията. Отлично разбирайки, че в случай на всеобща катастрофа парите ще се обезценят, те залагат на частен анклав с лична охрана, подземен автономен комплекс или например, остров в средата на океана.

С една дума, изключително безнадеждни сценарии. Наистина ли всичко е толкова лошо?

Аз бих казал така: умението да се правят много пари и истинското разбиране на големите проблеми на човечеството не са едно и също нещо. В рамките на своята парадигма финансовите асове наистина не виждат други варианти, но това е така, защото не мислят достатъчно мащабно.

Как да спрем цунамито

Ние не еволюираме просто така, нас ни развива Природата. Тя постепенно ни води към равновесие на всички свои нива: неживо, растително, животинско и най-важното, човешко. Да, точно ние, хората, сме на нейната „мушка“, защото сме най-висшата степен на развитие. Тази степен е водеща и определя системните параметри и докато тя е непълноценна, и останалите са непълноценни.

Всъщност пътят към единството започва с Големия взрив, от момента на максималния дисбаланс. Но сега процесът е достигнал до главното ниво на общата система. Такъв е естественият ход на нещата, кабалистите от хилядолетия предупреждават за настоящия етап. Той се характеризира с факта, че за първи път с цялата яснота разкриваме нашата противоположност с Природата.  Тя е единна, а ние сме чудовищно разединени.

Междувременно, общият вектор на движението – тенденцията към равновесие на всички части, остава непроменен. Да се опитваме да вървим в друга посока е не само глупаво, а безполезно. То ще доведе до загуба на време, ресурси и възможности. Напротив, нашата задача е да „плуваме“ заедно с Природата, разбирайки я правилно и реализирайки нашия потенциал в рамките на нейния „сценарий“.

А това означава, че не си струва да разчитаме на спасението на единици. Личното убежище в деня на Страшния съд ще бъде бягство наникъде. Природата живее според строги закони и не можем да я надхитрим и разчувстваме –можем само предварително да се приведем в съответствие с нея. И тогава облаците на хоризонта ще се разсеят. Защото са се сгъстили по определени причини, заради увеличения дисбаланс между нас и ако се справим с тази голяма беда, богатите няма да се нуждаят от „скривалища“ на Земята или на Марс.

Да, те сигурно чувстват приближаването на някакво „цунами“, което ще отмие всичко, но навярно не отчитат неговите данни. Проблемът не е в него, проблемът е в нас. И той е разрешим.

Освен това, човечеството вече е узряло за решение. Антагонизмът, който разкъсва всички и всичко, свидетелства за едно: хората трябва да се научат да съществуват съвместно, да преодоляват противоречията, да се сближават, да бъдат едно семейство. Ние се нуждаем от широка, всеобхватна програма за обучение, което да обяснява какво е това равновесие в човечеството и как да го постигнем. Нуждаем се от световна мрежа, която да формира Човека, утвърждавайки ценностите на единството, издигаща ни на ново ниво, без лъжи и лицемерия.

 За изпълнението на тази задача са повече от достатъчни милиардите, които се изразходват днес за потенциалното спасение на отделни семейства. С други думи, виждайки реалната ситуация, богатите могат да спасят света, вместо напразно да се опитват да спасят себе си. При това, те ще запазят социално- икономическия си статус и  няма да се налага да прекарат цели години или да прекарат  остатъка от живота си в „балони“, ефективността и безопасността на които вече предизвикват в тях много въпроси и съмнения.

А от друга страна, какво може да се очаква от милиардерите? През целия си живот те се поставят в центъра на вселената, умножават огромните си капитали и затова за тях е наистина много труден глобалния подход.

Какво е това единството, което ще реши всички проблеми?

Равновесието в природата не е диктат на силните, не е принуждаване на слабите и не е политическа сделка. То е неотменим закон за взаимодействието на частите на цялото. На човешко ниво то се реализира само по общо съгласие, когато хората са готови да променят себе си, своето отношение към околните.

Равновесие за нас е същността на общото желание, в едно сърце. Идентичността на всеки придобива истински смисъл и се реализира в общността. Всеки може да се издигне над различията и конфликтите. Всеки на първо място поддържа единството и го укрепва. А всички заедно създаваме многообразна човешка мозайка, мрежа,  пропита от неразривна взаимовръзка, която ни настройва на „по-високи честоти“ и ни открива целия свят. Свят на взаимно отдаване.

Тук лежи дълбоката причина за събитията, които съпътстват нашето израстване. Тук виждаме най-накрая нашия път като цяло, а не отделните му сегменти. Тук детайлите и щрихите се оформят в единна картина на всеобщо равновесие. Тук съответстваме на Природата и по този начин отменяме строгите „възпитателни мерки“ от нейна страна. Наистина, тя трябва да ни възпитава, ако не го правим сами, не растем по собствено желание, без ексцесии.

Господа милиардери, вие напразно отричате глобалното решение. Защото то е единственият път за спасение на всички и на всеки. Спасение от себе си. Нашата основна  заплаха е собственият ни необуздан егоизъм. Когато се справим с него, ще решим всички задачи, които Природата поставя пред нас. Правилният отговор не е в бягството, а в обучението.

Обучение по обединение.

[231049]

Filed under: Възприемане на реалността, Криза, глобализация - No Comments→

Езикът е средство за свързване на елементите на творението. Например, има език за компютърно програмиране.  Компютърът e набор от всякакви видове запаметяващи елементи, а как да бъдат свързани помежду си и в каква последователност, в каква взаимна връзка да се пускат, се нарича език.

На различните нива на развитие се изискват различни езици. Когато бях студент изучавахме езици за програмиране, които днес вече са забравени, никой не ги знае и не е чувал за тях. А днешните езици се адаптират съобразно съвременните задачи и съвременните компютри.

Съществува голямо разнообразие от езици. Един език е предназначен за игра на шах с компютър, друг за биологични изследвания, трети за поставяне на някакви въпроси и т.н. Тоест, езикът описва взаимодействието на елементите на системата.

Системата на мирозданието е една, но има четири нива: първо, второ, трето, четвърто. И всяко ниво има свой език, макар че всичко, което се извършва на едно от тях, е подобно на това, което става на другите нива, но в различни форми, в различни материи.

Независимо, че на всички нива действат едни и същи закони, то въплъщавайки се в нежива, растителна, животинска и човешка материя, те изглеждат съвсем различни. И естествено езикът, който ги описва, много силно се променя.

Например, във Вселената си взаимодействат неживи елементи на природата, безбройни по количество, но елементарни по качество. От друга страна, ако вземем човешкото общество, то в сравнение със звездите и галактиките е малко по количество, но най-висше по качество.

И затова езикът за описване на тяхното поведение и взаимодействие е различен.  Затова и съществуват четири езика за описване на правилното взаимодействие с природата.

Обаче в кабала всичките четири езика могат да бъдат приложени за всяко ниво:  най-нисшето и най-висшето,  просто ги употребяваме за описване на природата на всички нейни нива на размесване. Това е много интересно, защото например в компютърните програми е невъзможно така да се прави. Те имат напълно различни задачи, различни подходи, части от програми. А тук няма.

Кабалистът, който описва някаква система, прилага езика на кабала, след това преминава на езика на Танаха, след това на езика на законите (алахот), и накрая на езика на сказанията. Той може да използва всички абсолютно произволно в зависимост от това, как му е най-удобно да опише нещата.

И той има право на това, тъй като системата на мирозданието е устроена по комбинаторен признак. Тя цялата е усукана, комбинаторна, съединена, със сложен състав. Затова част от всяка система може да се опише с езика на нивото „човек” (това е най-високото ниво, нивото на кабалистичния език), а друга част, на нивото на най-простия език, езика на законите. И така нататък.

И ние работим така. Но когато изучаваме тази система, влизаме в нея, започваме да я усещаме, за нас няма значение какъв е езикът. Всеки от тях влиза в нас и става език на чувствата, на усещанията.

Ако трябва да предадем нещо на другите, по някакъв начин да се съхрани тази система, какво да се направи с нея, тогава се използва език, а вътре в мен езикът не ми е необходим. Или ако чета нещо, за мен не е важно на кой от четирите езика е, тъй като вътре в мен цялата информация се преобразува в езика на чувствата.

По този начин, четирите езика на кабала описват цялата система, но освен тях съществуват още 70 езика, защото тялото на всяко духовно явление или образ, или   обект, или мирозданието, се състои от 70 части.

Всички те включват 7 сфирот (хесед, гвура, тиферет, нецах, ход, есод, малхут), всяка от които на свой ред се състои от 10 сфирот. Всичко: 7 по 10 = 70. Ако искаме да опишем нещо характерно за една от тези подсистеми, се оказва, че трябва да използваме някакъв специфичен език.

В кабала това практически не се използва, но трябва да знаем, че е възможно да се направи специален превод на определен език – алгоритъм, който ще бъде разбран само с това специфично малко звено в общата система на общата душа.

От урока на руски език, 24.07.2016

[198494]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - No Comments→

Въпрос: Когато вземат решения, хората разчитат на някакъв модел на света, който се е образувал в главата им. Всеки модел в някаква степен е лъжлив, защото отразява само определени свойства на действителността.

Бихме искали да разберем в каква част този модел е лъжлив и в каква е истински, макар и в процентно отношениие. Какво означава истина и лъжа по отношение на природата, на модела, в който ние я отразяваме?

Отговор: Кабала  разлежда две системи: висша (духовна) и нисша (материална).

Във висшата система всички интегрално сме свързани  един с друг, затова в нея не може да има никакви независими състояния.Това е идеалното ниво, така нареченият свят на Безкрайността, на съвършенството, на което  всички обекти от нашия свят, намирайки се на духовно стъпало, усещат своята пълна взаимна свързаност и съдба, постигат я и  затова правилно взаимодействат  по между си.

Това е идеалната система, в която всички нейни части се намират в много точна взаимно съгласувана връзка, която е описана в кабала.

Науката кабала говори за това, че в резултат на материалната еволюция, ние трябва да достигнем до тази система. Именно това ни очаква занапред. Или сами ще пожелаем да ускорим пътя на нейното разкриване в нас – в чувствата и в раума. Или на това ще ни научат ударите на съдбата – това, което виждаме сега. Така човечеството напредва.

Под съгласуваната, идеална висша система, се намира нашият свят, който се е образувал в   резултат на постепенна деградация и спускане на тази система по 125 стъпала  до  най-ниското   ниво –  това, на което днес  усещаме себе си, че  в него живем.

В този свят ние  се чувстваме абсолютно несвързани един с друг  с добри връзки, а ако  нещо  ни    свързва, то това е само  нашият  егоизъм. Всички наши усещания  са насочени само към използването на всичко  и  всички заради нашия личен интерес.

Естествено, истина ние можем да наречем само това, което съществува на висшето ниво. А това, което съществува на нашето ниво е абсолютна лъжа, защото всичко, което днес ни движи е личният егоизъм на всяко творение, който ни заслепява, отдалечава ни един от друг, заставя ни да се използваме един друг, доколкото е възможно.

Това и е „истина и лъжа” според кабала.

В нашия свят изобщо няма истина. Тя може да съществува само при хората, които постигат пълна взаимовръзка с природата, тоест с висшата система, която се опитват да разкрият в себе си. И тогава те се отнасят към всичко заобикалящо ги със съвсем   различни   стремежи: на дружба, любов, сътрудничество, взаимовръзки.

За това по принцип и се говори в Тора в оригиналната ѝ форма, макар че за съжаление, никой не го възприема на сериозно, а само на думи. В това е разликата между истина и лъжа.

Истина и лъжа не са субективните утвърждавания на човека, на когото нещо се струва истина, а друго лъжа.

Когато напълно съгласуваната система, обединената система на всички видове творения – нежива, растителна, животинска природа и човек се намират в хармонична взаимовръзка помежду си, – това се нарича истина, а абсолютно противоположното състояние  се нарича лъжа. А между тях има всички възможни степени – с малко повече истина, с малко повече лъжа.

От ТВ програмата “Заедно за главното. Александър Жданов”, 08.12.2017

[220403]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - No Comments→

Светът започва да чувства, че е стигнал да задънена улица. Изяснява се, че  няма никаква демокрация, либерализъм. Докъде стигнахме заради това, че позволихме на средствата за масова инормация и олигархията свободно да безчинстват?

След десетки години те отново ще се съберат в Давос и ще провъзгласят:”Сега 99% от целия капитал се намира в 1% от населението и скоро  всичките 100% ще преминат в наши ръце. Всички останали могат да умрат от глад. Нас, разбира се ни е жал за тях, но какво да се прави, това е егоистичният път на развитие, – ако не ви харесва, оплачете се на Твореца.”

Богатите сами ще кажат: ”Вие искате промени, но това не е в нашите ръце. Ние не сме виновни, и ние сме такива егоисти, както всички. Вие на наше място бихте направили същото. Всички пари са се натрупали при нас, защото желанието    за наслаждение така ни е задължило да действаме. Оплачете се на този, който ни е създал”. И тогава тези нещастници, у които не е останала нито трошичка, може да разберат, че трябва да се обърнат към Твореца.

От урока по статията “Предисловие към Книгата Зоар”, 25.01.2018

[221013]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - No Comments→

Въпрос: Може ли силата на светлината, заложена в кабала да ме спасти от депресия?

Отговор: Ако вашата депресия съществува на физиологично ниво  поради недостиг на определени химически  вещества, то имате нужда от точно тези  химически добавки. Днес това явление се среща много често.

Но ако депресията произлиза от вътрешно неравновесие съм сигурен, че тя се напълва чрез кабала. Човекът преминава в нова система на равновесие. Той започва да уравновесява положителната и отрицателната система и така действа върху него.

Необходимо    му е правилно обкръжение, което да го поддържа и учител, който да  обяснява как да  се сдобие с правилно сливане на положителните и отрицателните свойства. Той трябва да слуша учителя  и да се опитва да изпълнява неговите препоръки.

Методиката на кабала издига човека над всички проблеми. Но кабала подчертава, че проблемите още ще съществуват и ще възникват   нови, за да  може човекът да ги уравновесява   с  дясната линия.

Въпрос: Излиза, че това е  чисто психологически проблем?

Отговор: Всички проблеми са психологически. Ако човекът постоянно получва заради себе си, той по принцип е ограничен и не може да се наслаждава.

Въпрос: Науката кабала предлага нова  форма на  наслаждение – отдаване. Ако  мисля постоянно за  другите и отдавам, то ще бъда ли щастлив?

Отговор: Състоянието на  наслаждение  от отдаване трябва и да се достигне. Но ако се появи такава възможност, тогава ти наистина ще си безкрайно щастлив, можеш да отдаваш колкото ти се иска и при това да се наслаждаваш. В този случай е правилна самата концепция за щастие, както при майката, която иска всичко да отдаде на детето.

Ако човекът се намира в правилна група, то от ваимното отдаване един на друг те започват  не само да усещат щастие и духовен подем, но и да разкриват между себе си Твореца.

.

От урока на руски  език, 17.12.2017

[223341]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - No Comments→