Въпрос: От каква възраст трябва да започнем да подготвяме подрастващите за семеен живот и в какво трябва да се заключава това обучение?

Отговор: Смятаме, че съпружеството е нещо изключително, но в действителност това е само вид съединение между хората. Трябва да започнем да обучаваме децата на изкуството, на съединяване с хората от 2-3 годишна възраст.

Съвсем малкото дете не умее въобще с никого да играе. А от 2-3 годишна възраст то започва да играе с другите деца и тогава вече трябва да го обучаваме как да намира връзка с другите. Затова съществува методиката на кръговете, науката за съединението, взаимните отстъпки, игрите. Детето трябва да разбира как да използва това правилно.

Съединението – това е когато с всички мои желания, стремежи, мога да се съединя с някой друг: с един, двама, десет или голямото общество. А когато децата пораснат, трябва само да разширим тези понятия и да разкажем, че съществува също и съединение между половете, и че нарастващите в нас желания също трябва да използваме за връзка с другите.

Когато в подрастващия изведнъж възникне сексуално влечение, което разделя всички хора на мъже и жени, на близки и далечни, на любими и нелюбими, той трябва да знае как да използва това влечение за правилна връзка с обществото. Науката кабала ни учи как да достигнем правилно съединение и да усещаме важността на всяка форма на отблъскване или привличане.

На това трябва да се учим и аз бих направил такова обучение задължително за всички, защото очевидно без това ние губим много в живота.

От виртуалния урок „Времето на кабала“, 20.06.2017

[209481]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - No Comments→

Въпрос: Хората вярват, че за изпълнение на приетите в юдаизма заповеди ги очаква награда, а за нарушение – наказание. Наистина ли е така? Знам, че някои си налагат тфилин, преди да направят медицински прегледи, и вярват, че това ще помогне.

Отговор: Съгласно на науката кабала, човек е едно голямо желание за наслаждение, което го прави противоположен на системата на природата, в която той съществува.

За да се изгради връзка със системата, той трябва да поправи своето желание с егоистично, загрижено само за себе си, на алтруистично, действащо в полза на общата система. И тогава той, разбира се, ще се наслаждава от това, че принадлежи на цялата система, а не е откъснат от нея, както сега.

Така че цялата ни работа се състои в това, да обърнем своята природа от радикалния индивидуализъм на пълна интегралност със системата. Този преход се извършва чрез поправянето на желанието на човека. И започвайки да поправяме своето желание, ние откриваме, че то не е едно, а се състои от 613 части.

Всички тези 613 части са егоистични, но е възможно да ги поправим с помощта на специалната сила, скрита в природата, която се нарича “светлина”. Когато привличаме тази сила на отдаване и доброта, която произвежда поправяне и изясняване, това се нарича изучаване на Тора и заповедите. (more…)

Filed under: Възпитание на децата - No Comments→

В тях (последното поколение), има много методически и научни средства, а също книги по етика, които доказват величието и възвишеността, отличаващи се в отдаването на ближния.

Целият народ, от малки до големи, на първо място и в голямата си част, ще се занимава с това. (Баал а-Сулам” Последното поколение”)

Не става въпрос за обичайната и общоприета етика, отнасящи се към психологията или философията. Това не са красиви думи и всевъзможни принципи на поведение, които човечеството е повдигнало на особена висота и изисква да бъдем на това ниво, а на това, което сме длъжни да достигнем под въздействието на скритата сила на природата.

Преди всичко, поведенческата практика трябва да излезе от нашите правилни организационни усилия, с които пробуждаме обкръжаващата светлина – особената добра сила на природата, формираща, обединяваща и довеждаща ни до състояние на взаимно включване един в друг, когато се загубват всичките наши личностни основи. Тогава ще усещаме другите повече от себе си, над себе си и те ще бъдат по-важни от самите нас.

Както майката се отнася към детето, за която то е по-важно от самата нея, така и човекът трябва да достигне до това, че тази висша сила, която формира отношението на майката към детето, прави и с нас така. Затова ние я молим, искаме я, призоваваме я.

Затова трябва да направим определени усилия върху нас, така че висшата сила да ни промени като абсолютно противоположни, чужди, отделни от нас личности, а след това — и целия свят. И така започваме от малкия кръг, който е близко до нас по дух, по разбиране, по пробуждане на тази сила и до най-външните кръгове, които не се намират в контакт с нас.

Баала а-Сулам подчертава, че с методиката трябва да се занимават „целият народ, от малки до големи”, т.е. на всички нива. Тук не се има предвид възрастта на човека, защото не можеш да задължиш бебето, малкото дете и даже тинейджъра, да осъзнае величието на висшите цели и средствата за достигането им.

Затова трябва да работим един с друг и да подготвяме подрастващото поколение, чрез детските градини и училищата, че да могат в подрастващата възраст да осъзнаят правилността на своето поведение в обществото.

От ТВ програмата “Последното поколение”, 26.06.2017

[211461]

Filed under: Възпитание на децата - No Comments→

Въпрос: Какво е това щастие?

Отговор: Щастието е състояние, когато върху човек се спуска висшата светлина и напълва неговото усещане за вечност, съвършено съществуване.

Щастие на иврит е ”мазал”, от думата „нозел” (настоящ). Тоест, когато върху човека се спуска и протича висшата светлина, то напълва неговото познание, постижение и чувство на непреходност и съвършенство, абсолютно и ясно съществуване. Това е щастие.

Въпрос: Може ли такова състояние да дойде без усилията на човек? Нали има хора, които са щастливци по природа.

Отговор: Разбира се, в нашето ограничено материално съществуване може да стане така, че на човека всичко да му е добре и повече нищо да не му трябва, просто егоистично да вегетира. Защо не? Добери се до някое глухо селце, в някаква хижа, устрой си там уютна бърлога и бъди щастлив, ако можеш.

Но работата е там, че егоизма постоянно се развива, на него през цялото време трябва да му се дава ново напълване, иначе няма да бъдеш удовлетворен. Как да направя така, че тези чувства, които идват в нашия егоизъм, да го напълнят без всякакви проблеми? Единствено, ако той е ориентиран на отдаване, извън себе си, той няма да чувства, че е постоянно опустошен. В това се състои щастието: да създадем в себе си такива органи на усещане на живота, които се намират извън нас и тогава ще бъдем щастливи.

Въпрос: Счита се, че да се достигне щастие е нужна хармония и равновесие на свойствата. За какви свойства става дума?

Отговор: Хармонията на човека с обкръжаващия свят е възможна, ако ти и обкръжаващия свят станете като едно цяло. А това може да се случи само в този случай, когато започнеш да усещаш света, както самият себе си, да бъдеш загрижен за него както за себе си.

От урока на руски език, 11.12.2016

[203976]

Filed under: Възпитание на децата, Развитие на егоизма - No Comments→

На най-големия интернет портал Ynet е публикувана нова моя статия.

Кибер престъпление и наказание

В края на миналата седмица стотици хиляди компютри от 150 страни са били поразени от криптиращ вирус, пуснат в глобалната компютърна мрежа. Попадайки в компютъра, той изменял разширението на файловете, съхранени в компютъра и закривал достъпа до тях.

За да могат тези файлове да бъдат отново използвани, програмата искала “скромната” сума от 300 долара. На бедните, злосторниците предлагали намаление, а тези, които отказвали да заплатят, ги предупреждавали, че всички техни файлове ще бъдат унищожени.
През последните няколко дни интернет и СМИ от цял свят са препълнени от подобни съобщения.
Тревожна аларма за човечеството
Осъзнаваме ли реалните мащаби и причини за това, което се случва? Уверен съм, че не го осъзнаваме! В противен случай коментарите на експертите не биха се ограничили основно с технически и организационни препоръки по защита на информацията. И ако не лукавстваме, то лесно можем да разберем, че една вирусна программа може да унищожи цялото човечество. Какво още трябва да се случи, за да бием истинска тревога! Струва ли си да чакаме, когато творение на поредния компютърен гений и едновременно морален урод ще включи за една секунда всички ракети с ядрени глави? И тогава можем да се отпуснем.
Без съмнение, даденото произшествие е поредния “звънец” за всеки от нас и за цялото световно общество.
Днес не ни се налага да пускаме ядрени ракети. Ние се оказахме беззащитни във виртуалното пространство. В този случай атаката прекрасно го показа. Концернът «Рено» във Франция практически беше спрян, МВД в Русия се оказа със закрит достъп до базата данни, беше затруднена работата на банковите и кредитните организации по цял свят. В Германия бяха нарушени железопътните съобщения, което можеше да завърши с реална катастрофа. Шестнайсет болници в Англия се оказаха под удара на вирусната атака. Поради блокиране на базата дани са отложении сърдечни операции и операции по трансплантиране на органи. И роднините настояват болницата, да плати глобата, която искат бандитите и да спаси техните близки.
Този път успяхме да прекратим разпространението на вируса. Но не трябва да се утешаваме с илюзии и трябва да разберем, че този път усетихме само леко докосване до реално растящ глобален проблем. И ако кибер-терористите успеят скоро да влязат в системата за управление на атомните станции, то тогава ще разберем, че те съвсем не се интересуват от пари. Те ще шантажират целия свят. Забележете, злодеите имат предостатъчно време, а ние с вас разполагаме със съвсем малко време, за да предотвратим тази вакханалия. Затова си струва да си изясним, какво реално можем да противопоставим на тази заплаха.
Кой е виновен?
Можем да спорим колкото си искаме за това, кой всъщност стои зад последната кибер-атака. В редиците на нейните предполагаеми изпълнители са от крупните спецслужби до напреднали ученици. Във всеки случай, ние се оказахме в ръцете на «чистоплътни» терористи. Това не са тези, които режат глави. Те са сериозни и умни момчета, които показват какво могат да направят със света. Засега тяхните искания са смешни. Всичко все още предстои.
Последната кибер-атака ни заставя да се стреснем и да се замислим за истинските, дълбоки причини за случващото се. Трябва да осъзнаем, че това е нова, неконтролеруема заплаха. Бихме помислили, че пред лицето на тази всеобща заплаха лидерите на големите страни трябва да се договорят и да престанат да спорят и да отхвърлят противоречията, а да действат съгласувано.
Те биха могли да наложат твърди мерки в контрола по използването на интернета, да приемат мерки за повсеместна защита на информацията, да отстранят опасните тенденции в своите страни и в други държави, върху които имат влияние. За това трябва просто да се договорят, като започнат да се доверяват един на друг.
Но дори и да допуснем такъв невероятен сценарий, ние се убеждаваме, че заплахата е невъзможно да бъде отсранена. Никакви съглашения, никаъв контрол не ще удържи виртуалния звяр-егоист от злодеяние. Това действително е нов вид терор. В какво се състои проблемът?

Няма как да не ни тревожи това, че непрост за разработка вирус може да попадне в ръцете на някое интелегентно напреднало чудовище. Нали с такива герои сме възпитали собствените си деца.
Какви компютърни игри разрешаваме на децата си, само за да не ни пречат? Печели, граби, убий, излъжи, победи! Какви филми им показваме? Какво гледаме ние самите? Криминални, трилъри, детективи, където е пълно с кръв, убийства, лъжа, ненавист и отмъщение.
Във всяка игра, във всеки филм има супергерой. При това, все по-често герои не са добрите полицаи, спасителите на човечеството, а злият гений, безпощадният терорист. И все по-често героите не само се бият и стрелят, а стоят зад компютъра и заплашват цялото човечество.
Славим индивидуализма, цинизма, жестокостта, макар това да е само проява на обичаен егоизъм. Програмираме бъдещето, тиражирайки филми, в които превъзнасяме същите тези ценности. Така че нека не ни учудва, че децата ни създават и пускат подобни вирусни програми, които заплашват света. За тях не е важна идеологията. За тях е важна възможността да управляват света, да властват, при това да властват изящно, с едно помръдване на пръста. Те мислят глобално. Интересува ги тържеството на тяхната програма. И сега действително е дошло тяхното време. Създадени са идеални условия, тези хладнокръвни “интелигентни” терористи да влязат лесно в глобалните виртуални връзки, които пронизват всички страни от живота на хората.
Днес се убеждаваме, че всички тези щателно построени мрежи се оказаха изключително уязвими, беззащитни. Никакви технически средства за защита няма да предотвратят грубото вмешателство на човека в управлението на тези мрежи. А това означава, че тези глобални връзки се нуждаят от промяна на всеки участник, промяна на Човека!

А засега се намираме в опасна ситуация, когато връзките се създават в интерес на всички, а тяхното нарушаване може да се използва от един човек за своите тесни егоистични интереси. Получава се така, че един примитивен човек използва силата на колективния разум или заплашва да използва тази сила против всички. Излиза, че не ни достига едно – всички ние трябва да се променим.
Какво да правим?
След като действително няма къде да се скрием един от друг, ще се наложи да строим други отношения помежду си. Тъй като искаме или не, всички ние се намираме в глобални връзки и ще се наложи да се впишем в общия модел, който Природата разкрива между нас.
Отношенията между нас трябва да станат дружелюбни. На всеки от нас предстои да се впише в общата система, намираща се в глобалната мрежа.
Природата ни подсказва правилния модел на отношения в глобалната затворена система чрез примера с нашия организъм. Всяка клетка в тялото е егоистична, но се съединява с другите клетки над своето его в полза на цялото тяло. Истина е, че черният дроб не воюва с белите дробове, бъбреците не спорят със сърцето, всички работят гладко и хармонично. Всички клетки и органи са свързани, но с хубава, добра, правилна връзка. Правилната връзка – е връзката, построена на взаимната отговорност и грижа един за друг.
Природата е тази, която ни учи. Преживявайки реалната заплаха от унищожение, ние преминаваме през урок за цялото човечество, повод органично да построим отношения помежду си, но само чрез системата на висшето управление.
Ние достигнахме до необходимостта да изменим природата на човека от егоистична и ненавистна на любов и отдаване. Ще попитате – възможно ли е това? Не просто, че е възможно – необходимо е! В противен случай ще пропаднем, в това вече сме убедени. Трябва да задействаме позитивната сила, скрита в природата. Такава възможност ни дава кабала. Намирайки се в правилна връзка един с друг и с висшето управление, ние можем да се справим с нарастващия проблем.
Затова единственото, което може да даде на човечеството изход от многобройните проблеми към ново ниво на развитие е въпитанието на човека в съответствие със Закона на Природата.
Възпитанието означава построяване на равновесна система между нас хората, превръщайки нашите взаимоотношения от егоистични (всичко за мен) в алтруистични (всичко за връзката между нас). Кабала ни дава необходимия инструмент за постигане на тази цел. Такова възпитание ще позволи на всеки човек, опирайки се на взаимодействието с позитивната сила на природата, да бъде в мир със себе си, с всички останали хора и със самата природа.
Източник

[206906]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - No Comments→

Баал а-Сулам. “Мир в света“, глава “Закон за единствеността”: В природата на всеки човек е да използва всички творения в света за собствена полза. При това, дори ако дава нещо на ближния си, то го прави принудително.

По същество, отдавайки, човек използва ближния си в своя полза, само че по-хитро.

Възможно е отдавайки, човек дори да не чувства, че използва другия. Но не може да бъде такова, да отдава безкористно. Това във всеки случай ще бъде с намерение да получи.

Смисълът на казаното е в това, че природата на всеки клон е близка до своя корен. И тъй като душата на човек произлиза от единствената и единна, властваща над всички висша сила на природата, то човекът усеща, че всички творения на света трябва да се намират под негова власт и са създадени заради негова лична полза. Това е неизменен закон.

Може да се каже, че “законът за единствеността” властва над сърцето на човека. Няма ни най-малка надежда да се отмени или поне малко да се смекчи неговото проявление. Изобщо няма да си изкривим душата, ако кажем за това свойство, че то представлява “абсолютна истина”.

Ясно е, че такава е нашата природа. Главното е да не крием този закон, тази “абсолютна истина”, че само нашият егоизъм действа в цялата реалност, а да го използваме правилно. Тъй като егоизмът е целия материал на творението, и ако не се научим правилно да го използваме, то така и ще страдаме през целия си живот.

Целият живот на човека, от раждането до смъртта е една борба. Как да получим наслаждение от нея и да достигнем вечен, съвършен живот? Затова не е необходимо да унищожаваме своя егоизъм, а правилно да го използваме.

В нашия свят няма сила, която да може да поправи егоизма ни. И затова хората мислят, че няма изход. Всички правителства, всички философии, всички народи на света, най-умните съветници на президенти, не могат да посъветват за никаква методика на поправяне на егоизма. Все едно, конкуренцията и използването на ближния остават.

Само науката кабала, привличаща висшата сила, несвойствена на нашето ниво, на нашия живот в този свят, която ни помага да притеглим силата на любовта, може да ни каже как правилно да работим с егоизма си. Получава се, че егоизмът е много полезен, тъй като именно над него построяваме системата от връзки. За сметка на повдигането си над своя егоизъм, в противоположната му форма, ние разкриваме висшата сила на природата.

Егоизмът има безкраен брой форми, егоистични връзки помежду ни, и всичко това са форми на висшата сила на любовта и отдаването, само че обратни, все едно печат и отпечатък. Ако не е егоизмът във всевъзможните му форми, няма да има възможност да се разкрие формата на висшата сила и да се постигне. Тя би била неуловима.

Но за сметка на това, че обръщаме ненавистта в любов, ние разкриваме нейната форма. Всичко това може да се усети практически, ако се седне в кръг и за половин час, с помощта на проста беседа по интегралната методика, започнат да се разискват прекрасните резултати от нашето обединение.

Дори при условие, че в кръга се събират хора с противоположни възгледи, непознати един на друг. Това показва, че в реалността съществува позитивна сила, която е скрита вътре в обединението и именно сред чужди хора. Ако те седят заедно в кръг и провеждат беседа по интегралната методика, то започват да разкриват помежду си топлина, единство, близост, разбирателство, готовност да отстъпват един на друг.

Те виждат в каква форма могат да се съединят и допълнят, как могат да си помогнат в кръга. Още от първия опит те разкриват множеството закони на обединението.

Нашият егоизъм е неотменен факт, и никой не мисли по друг начин, освен егоистично. Истина е също и това, че в нашия свят няма никаква друга сила, освен тази. И цялата уникалност на науката кабала се заключава в това, че тя знае как да извлече от природата втората сила – позитивната, противостояща на негативната егоистична сила, за да може в допълнение на минуса да се появи плюс – силата на обединението.

От урока на тема “Възпитаване на уменията да отстъпваш”, 03.01.2017

[199864]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Развитие на егоизма - No Comments→

Въпрос: Как външното влияние въздейства на характера на поколението и го формира?

Отговор: Егоизмът на човека е като глина или тесто, от което външното общество може да извае всичко, което иска.

Въпрос: Нима характерът на поколението не зависи от неговия егоизъм?

Отговор: Егоизмът само определя колко податлив е този материал. Преди време са ваяли от глина, след това от мрамор, а по-късно са започнали да използват още по-сложни материали за строителство. Днес повече от всичко се използва пластмасата.

Цялата разлика е в материала, а не какво и как се строи, той определя поколението. Но самият материал, който е подходящ за строителство, идва отвътре, от развиващото се желание за наслаждение.

Въпрос: Старото поколение е създало всички иновации, които не са съществували в света. А следващите поколения влизат в свят, в който вече има всичко. Може би затова младото поколение не се впечатлява много от материалните ценности?

Отговор: Младите хора не се впечатляват от материалните ценности и няма нищо особено, което да се добави в света на материалните ценности. Изглежда, че те няма какво да правят? Но това е подобно на ситуацията, която е била след физиката на Нютон, когато вече всичко е било известно и след него е дошъл Айнщайн, който е открил нови измерения.

Същото е и тук: ние сме създали всякакви видове апарати, но новото поколение има възможност да създаде нови програми за тях, да проникне вътре в материала, вътре в генома, в източника на живота, вътре в мозъка и над него. Те имат още много работа.

Като студент съм работил в областта на медицинската кибернетика, в институт, който се занимаваше с изследване на кръвта и мозъка. Но то беше нищо, в сравнение със съвременните уреди и възможности за изследване. Изследванията отидоха много напред: вътре в клетката, във вътрешността на мозъка, в психологията на човека, отвъд разума, те отиват от другата страна, зад границата на човешкия живот.

Тези изследвания все още се отнасят към материалното, но вече се доближават до границата на духовния свят и ние постепенно губим връзка с материала. Тази информация е от граничната зона, над материята.

Егоизмът на съвременния човек е по-развит и сложен, той е проектиран да възприема най-дълбоките тайни на живота. И за него те изглеждат напълно естествени и обикновени. Човекът вече не се впечатлява от инструментите, които попадат в ръцете му, а търси какво може да постигне с тяхна помощ.

Поколението „бейби-бум“ изгради материалната база, апаратурата. Следващото поколение създаде програми за нея. А най-младото поколение сега ще използва всичко това.

Въпрос: А какво остава да прави следващото поколение? Къде отиваме?

Отговор: Мисля, че следващото поколение ще влезе в реалност, която ще разкрием за сметка на преходното развитие и ще живее в нея. Не него му предстои да разкрие духовния свят. Задачата на бъдещото поколение е да премине от компютрите и изследването на материята към силите. Когато се вглъбим в материала, чрез него ще стигнем до силите, които го управляват. И там ще продължим изследванията си.

Въпрос: От какво ще се впечатляват младите хора след десет години?

Отговор: Струва ми се, че от нищо. Колкото по-младо е поколението, толкова по-трудно е нещо да го докосне. Егоизмът им е толкова тънък, че те не се впечатляват от нищо материално в този свят. Но трябва да разкрият по-високи източници на влияние и вероятно ще се впечатлят от тях. А обикновените неща, които напълват хората: храна, секс, семейство, пари, почести, знания, всичко това вече не е важно за съвременното поколение.

Ясно е, че трябва да се удовлетворяват необходимите потребности на тялото, но извън необходимото младият човек ще иска да бъде в света на управляващата програма, в света на силите, над материята, там, от където се задейства тази материя, в големия компютър на творението, който се нарича „духовен свят“.

От 850 беседа за новия живот, 18.04.2017

[205566]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Развитие на егоизма - No Comments→

Въпрос: Ако във всеки човек освен материалния геном има и духовна ДНК, как тя попада в него? Духовният ген също ли се предава по наследство от родителите на децата?

Отговор: Това е много трудно да се обясни. Може да се каже, че духовните гени не се наследяват, но се предават свойства, които допринасят за тяхното пробуждане.

Когато майката ражда нов живот, тя дава материално обличане на духовната ДНК. Разбира се, все още има някаква връзка между едното и другото, доколкото характерите на майката и бащата се предават на детенцето. Това е относно материалните свойства, но те също влияят на реализирането на духовният ген. Защото в крайна сметка абсолютно всичко е насочено към реализирането на духовната ДНК.

В материалният свят, сам по себе си, няма никаква важност, никаква собствена цел, всичко е предназначено само за това, за да се постигне реализацията на духовния геном.

Въпрос: Аз имам четири деца, но всички те са много различни. Те са получили същите гени от бащата и майката, защо са толкова различни?

Отговор: Но бащата и майката също са различни. Въпреки, че са едни и същи хора, отвътре съдържат много различни свойства. А главното е, че всеки път в света трябва да излезе духовна ДНК, така нареченото „решимо“, което има специално предназначение.

Така че в името на духовното предназначение на детето, от бащата и майката се избират не само доминантите, които се проявяват навън във видни за нас качества, а тези, които са най-подходящи за правилното израстване на духовната ДНК на ембриона.

Духовният заряд определя всички останали качества. Ако нашите духовни ДНК са свързани помежду си, то сме длъжни да реализираме тази връзка. Но тъй като все още не сме готови за нея, ние се намираме в материална обвивка и ни се струва, че имаме материални тела и общи занимания, някакви си отношения.

Но всичко това е само въображаема реалност, създадена, за да приближим духовните ДНК една към друга. В това се състои цялата функция на този свят. А след това той изчезва.

Въпрос: Излиза, че всяко сближаване с някакви хора: на работното място, със съседите по дом, с мъжа или жената – всякаква интеракция между двама души има за цел реализация на духовната ДНК, която стартира целия този процес?

Отговор: Разбира се. Нашият свят няма никаква друга функция, освен тази: да ни осигури място за работа и да ни приближи един към друг във времето, когато не можем пряко да повлияем на нашите духовни ДНК и да започнем да работим с тях директно, като в лаборатория.

Следва продължение

От 745-та беседа за Новия живот, 12.07.2016

[191245]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата - No Comments→

Въпрос: Учените казват, че хората лъжат, за да съхранят своята ценност в очите на другите. По мнението на психолозите, в този случай се използва така наречената “бяла лъжа”. Какво е лъжата от ваша гледна точка?

Отговор: Лъжата е естествена защитна реакция на организма, който не иска да се види повреден и унизен.

Каква е разликата за мен дали е лъжа или истина? За мен главното е да се държа на определено ниво. Ако трябва да излъжа, ще излъжа, ако трябва да кажа истината – ще кажа. Не се съобразявам нито с тези, нито с другите, само със своите вътрешни състояния.

Затова в хората няма никакво разбиране какво е лъжа и какво е истина. Всичко се определя само относително човека. И не можеш да кажеш на другия: “Е, вярваш ли?” – “Аз не лъжа, за мен това е истина”. Защо истина? Защото по такъв начин аз поддържам себе си в най-добро състояние. Ето в какво е истината! И само в това.

А обективната истина не съществува, защото нашата природа е само наслаждение, стремеж във всеки момент от времето да се държиш в състояние на максимално добър комфорт. Затова, което поддържа това състояние, за мен е истина, а което не го поддържа е лъжа.

Въпрос: Какво е лъжа според кабалистичното разбиране?

Отговор: В кабалистичното разбиране всичко се оценява само относително целта на творението. Това, което е съгласно целта на творението, е истина, което не е, е лъжа. Това, което води към отдаване и любов, към сливане с висшата сила, към подем на следващата степен е истина. Всичко обратно е лъжа.

Въпрос: А ако това не е свързано с целта на творението и съществува така, както ние в този свят? Може ли да се каже, че е истина или лъжа?

Отговор: Нищо не може да се каже. Виждаме в различните епохи, в различните култури, съвършено различни критерии за истина и лъжа.

Реплика: Значи, ние живеем в безкоординатен свят?

Отговор: Разбира се. Координатите са според това, как ме върти моето егоистично сърце. В един момент мога да кажа: “Да, това е истина”, – а в следващия момент: “Не, това е лъжа”.

От ТВ програмата “Новини с Михаел Лайтман”, 01.03.2017

[204351]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата - No Comments→

Реплика: Вие казвате, че роботите скоро ще заменят човека. Един от постоянните ни слушатели пише, че дори днес това вече се вижда. Падането на цената на енергията води до това, че всяко нещо ще бъде равно на енергията, нужна за неговото създаване, т.е. напълно ще се обезцени, затова и цената на роботите ще падне.

Роботите свобождават време. Нищо не ни остава, освен да се учим как да бъдем хора и да подобрим технологията, която ни прави още по-свободни. Днес младежите в САЩ получават образование след образование, тъй като не могат да си намерят работа, а образованието им дава структура, прогрес, перспектива. Те живеят заради перспективата.

Затова тенденцията, за която говорите вие, че човечеството ще започне да се учи да бъде Човек, вече започва да работи.

Отговор: Говорим, не просто за обучение, за да създаваме по-сериозни роботи или компютри. Ние искаме да обучаваме хората, за да могат да разберат за какво живеят, каква е целта на еволюцията на човека, към какво води, защо сме преминали през такива формации и какво трябва да постигнем в бъдеще.

Това трябва да бъде осъзнато и да погледнем на целия процес отгоре, над себе си, за да можем още днес да създадем правилно общество и да го постигнем не чрез метода на проба – грешка, както е било винаги: чрез революции, войни, страдания.

Можем да моделираме всичко много просто и можем да направим правилни изводи.

Въпрос: Значи, човечеството само може да стигне до това, не е задължително да бъде насочвано от кабалистите?

Отговор: Не, ако човечеството върви към това по естествен път, то това ще е чрез големи страдания. Какъв е смисъла, ако хората изобретят още по-умни машини и заменят себе си с тях. Какво ще стане с тези милиарди хора?

Реплика: Можем да запълним тяхното време с постоянно обучение. Нека изучават география, история, устройство на света – какво лошо има в това? По-добре е, отколкото да стоят в дома си или да се бунтуват по улиците.

Отговор: Безперспективно е. Да допуснем, че днес задължим няколко милиарда човека да се учат – какво ще стане с тях след това? Човек не може да се занимава с безполезен труд, ако не чувства необходимост от това, ако никъде не може да бъде приложен.

Искаме да видим правилен резултат, или поне някаква печалба. А от това никаква печалба няма да има.

Въпрос: Каква печалба ще видят в това, да направят от тях Човек?

Отговор: Ще знаят, защо правят това – за да се издигнат на следващото ниво на съществуване, ще започнат да чувстват себе си в друга реалност. Но за това е нужно да бъдат обучавани.

Въпрос: А ако нямат такова желание?

Отговор: То може постепенно да бъде развито, защото зачатък на това желание има във всеки, но в някои то се намира по-дълбоко, а в други е на повърхността. Това е така наречената «искра на Твореца», която лесно може да бъде възбудена, защото във всички съществува неразбиране по отношение на страданията, на тяхното предназначение, на това, че всичко може да свърши и отпред е само смъртта.

А тук трябва не да потискаме, а обратно – да възбудим: «Напред към смъртта или към живота? Избирайте! Ние предлагаме – към живота, за да можете да видите своя свят и да разкриете още повече в този свят. Или към смъртта? Тогава знайте, че тя е пред вас».

Всеки човек има основание да му се обясни какво представлява истинският, вечният, съвършеният живот или неотвратимата смърт.

От ТВ програмата “Новини с Михаел Лайтман”, 14.12.2016

[200148]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: На хората не им харесва когато ги възпитават. Какво означава възпитание от гледна точка на кабала?

Отговор: Въпросът тук не е във възпитанието. Ако вземем за пример животните, те се развиват инстинктивно и все пак, тях също ги обучават на определени навици. Майката взема със себе си малките на лов, всячески им помага.

Самата природа ги обучава на правилно приспособяване към обкръжаващата среда. Ние виждаме колко е развито това при тях, особено при бозайниците.

При човека го няма. Естествено, ако останем на нивото на животните, бихме постъпвали така. Но тъй като ние се развиваме, при това много бурно и в най-различни посоки, понякога не ни достига разбиране, как да взаимодействаме помежду си.

При животните взаимодействието е много просто: приятел – враг, негово стадо – чуждо стадо. При човека съществуват огромно количество връзки. При това, ако при животните връзките са инстинктивни – положителни или отрицателни, то човекът ги развива по неизвестно каква система. Още повече в днешно време, когато светът става все повече взаимосвързан и интегрален.

Човешката същност е абсолютно противоположна на правилните връзки между нас, при които хората с добро се отнасят един към друг, мислят един за друг като добри роднини. Именно като „добри“, защото тяхната близост е сърдечна, притегателна, предизвикваща същото движение от страна на околните.

За съжаление, в нашата природа това не е програмирано. Ние сме най-разглезените животни, защото те нямат такива отношения един към друг, както при хората. Не си вредят един на друг, помежду им няма завист, ревност, а ако има, то е само на нивото на инстинктите. Например, водачът на стадото отблъсква другите или се опитва да ги победи в схватката. Всичко се случва на нивото на инстинктите, не повече. Така се проверяват един друг, кой е по-силен и кой не. Така си разпределят властта.

В човешкото стадо се появяват съвсем други пориви – жестоки, осъзнати, излизащи от нашия необуздан егоизъм, на който му е добре тогава, когато на другия му е зле.

При животните няма такова нещо. Те действат по много проста система от инстинкти. Искам да ям – убивам, но без желание да причиня зло на другия. Животното не убива повече от това, което му е необходимо за препитание. В същото време при човека всичко се случва необуздано. Той е готов да убива целия свят, макар че не му е нужно.

Затова човекът трябва да бъде възпитаван. В неговата жестока, отрицателна, егоистична природа трябва да се привнесе от околния свят силата на доброто. Тази сила се намира в природата, но е необходимо да се извлече от там.

Обаче, трябва да знае как да я извлече, по какъв начин да я противопостави на отрицателната сила и за сметка на връзката с двете сили да израства.

От урока на руски език, 03.07.2016

[198581]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Развитие на егоизма - No Comments→

От статията на Баал а-Сулам „Мир“: Независимо от факта, че този свят изглежда в очите ни като отворен магазин без собственик, където всеки минувач може да вземе всякоя стока и всичко, което душата му пожела, безплатно и безгрижно, раби Акива настоява и ни предупреждава, че „магазинът дава назаем“.

Тоест, въпреки че не виждаш тук никакъв собственик, знай, че има собственик и не иска заплащане само защото дава на кредит. Казано е: „Книгата е отворена и ръката пише“, т.е. съществува обща книга, където се записва всяко действие, без изключение.

Хората не знаят, че живеят на кредит, който ще трябва да отдадат. Техният дълг постепенно се натрупва и те започват да чувстват, че нямат избор – от този ден и нататък трябва да се плащат сметките.

Подобно на пораснало дете, на което родителите му са го изпратили да работи. А той, получил първата заплата и радостен от всички пари, си купил бонбони. Когато се върнал вкъщи го попитали: „А къде ти е заплатата? Вече си голям и трябва да участваш в разходите.“ Той вече не може да си позволи да харчи всичките пари за бонбони, защото трябва да започне да погасява дълга.

Човечеството се е развило до състояние, когато е длъжно да върне обратно на Собственика всичко, което е получило от него досега, всичко, което е вложено в развитието на човека, а също и всичко, което ще получи в бъдеще, но вече по собствено искане. Ние трябва всеки път да молим и тази молба трябва да бъде за това как да насладим Кредитора чрез отдаване на ближния.

Този преход от използване на света като „магазин без собственик“ към желание да се върне дългът, се случва благодарение на страданията: на духовните или на материалните. Духовните страдания се наричат „точка в сърцето“, когато човек започва да пита: „За какво живея? В какво е смисълът на този живот?“ А материалните страдания са просто удари, които ни заставят да се замислим.

Да допуснем, че човек е имал голям успех и е забогатял. И изведнъж бизнесът е спрял да носи приходи – не се получава и това е! Той го отдава на лошия късмет, на съдбата, а всъщност на него просто искат да му помогнат и му намекват, че вече е достатъчно. Малко е заработил, но най-важното е, че се замислил, че може още нещо да заработи в този живот – духовното възнаграждение.

Така насърчават човека, народа, страната, целия свят – с помощта на удари. Всичките ни минали „бизнеси“ са престанали да бъдат доходни. Мислили сме си, че вечно ще продължаваме така, но всичко в един момент достига докрай. Земното кълбо завършва съществуването си, въздухът свършва, свършва и нашият живот. Поживели сме и това е достатъчно.

Така човечеството ще се наложи да достигне до разчет. Кризата показва, че живеем в последните мигове на изминалия свят. Старият свят се затваря! На вратата на магазина седи обявление: „От този ден и нататък трябва да се разплатят дълговете“.

Преди сме си мислили, че е било безплатно, но не. Отсега нищо безплатно няма да получиш. Ние сме пораснали и сега трябва да отидем на работа. Вече не сме на пълна издръжка на милосърдните татко и майка, които се грижат за нас, като част от своето тяло. Сега вече сме самостоятелни хора, защото егоизмът ни е пораснал до огромни предели.

Можем да възразим, че не искаме да пораснем, а искаме да останем при татко и мама. Така сега правят много млади хора, не желаещи да се женят и да работят. Но това се нарича инфантилност.

Скоро тази мода ще приключи – ще дойдат такива удари, че ще се наложи да се простим с такъв живот и ще отидем да се учим. Няма да има друг избор; родителите и цялото общество ще почувстват, че просто се случва катастрофа с младото поколение, което не иска да работи и остава на попечителството на родителите.

Вместо да им раздават обезщетения, ще им платят стипендии за обучение, за да се учат как да се загрижат за обществото. Ще им се наложи да вдигнат цялото общество на следващата степен и това ще бъде тяхното заплащане за погасяване на дълга.

От урока по статията „Мир“, 01.09.2016

[193627]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Какво е добро от гледна точка на кабала? Ако може приведете пример.

Отговор: Не мога да приведа пример, защото това не може да се покаже. Да правиш добро на хората просто така, т.е. да удовлетворяваш потребностите им, това не е добро. В материалния свят няма никакви положителни последствия от нашите благи пориви.

Множество организации и отделни хора правят добро на другите хора, но не виждаме правилни, хубави последствия от него. Тъй като за това трябва да се познава програмата на природата, нейното вътрешно устройство, схемата от сили, които въздействат на нашия свят и да се действа в съответствие с тях.

Представете си, че пред вас има компютър и вие искате да работите с него, без изобщо да разбирате каква програма е заредена в него. Какво можете да направите?

Същото е и със света. Мирозданието е огромен компютър, който се намира пред нас, и ние влизаме в него, не разбирайки, че нашите мисли, чувства, особено нашите взаимоотношения, по много ясен и активен начин влияят на цялата природа.

И ако те са построени неправилно, не в съответствие с програмата на природата, то ние, сякаш искайки да направим нещо хубаво, натискаме неправилните клавиши. Не виждаме самата клавиатура и какво правим на нея, и в крайна сметка получаваме изкривено човечество, проблеми с екологията, с децата и т.н.

Както се казва: “Пътя към ада е постлан с добри намерения”. Не разбираме, какво означава добри намерения. Ако те бяха правилни, щеше да бъде пътя към рая, тоест правилното съответствие помежду ни, с природата. Всичко би било красиво, хубаво: птички, свеж въздух, ласкаво слънчице.

Но виждаме, че света е съвършено друг: над нас надвисват радиоактивни облаци, приближават се цунами и смерчове. Под нас е замърсената земя, която във всеки момент може да се раздруса и да се изпепели. Изобщо, приготвили сме всичко за много неспокойно бъдеще, именно поради това, че не знаем как правилно да влияем на света.

Затова трябва да се откажем от привичните стереотипи “хубаво/лошо” и да разберем какво означава “хубаво” или “лошо” от гледна точка на природата. А от нейна гледна точка тези понятия са съвършено противоположни на нашите, защото ние сме създадени по егоистичен начин.

Трябва да се издигнем над егоизма си и само тогава ще можем обективно да разберем какво е “хубаво” и какво “лошо”. Ще ни стане ясно как природата се отнася към нас и ще можем да действаме правилно и непреднамерено. До тогава – по никакъв начин.

Ако доброто е “направи добро на другия”, то ние не знаем какво за него е добро. За един може да е да пийне, да хапне; за друг да потанцува; за трети – да отиде на пустинен остров, за да не го закача никой, и така нататък. Всеки си има своите желания. А какво наистина е добро за човека? Това не го разбираме.

Затова сякаш правим един за друг хубави неща, но ако погледнем рекламата например, тя не желае нищо хубаво на човека, а само подтиква егоизма, който все по надълбоко и надълбоко ни закопава.

Въпрос: Какво е „добро“ от гледна точка на кабала?

Отговор: Добро е това, което ни позволява да излезем на нивото на правилното взаимодействие, хармония с обкръжаващата ни природа. Когато се окажем в равновесие със системата, започваме да усещаме самата система на природата, ново измерение, състояние на вечност, безкрайност, съвършенство.

Необходимо е човекът да се доведе до такова състояние. Именно тогава ще узнаем какво е добро и зло. Така е и казано в Тора: “И ще бъдете като Твореца, познаващ доброто и злото”.

 От ТВ програмата “Новини с Михаел Лайтман”, 26.10.2016

[195950]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата - No Comments→

Днес беседвах с родители, които ми се оплакаха от депресивното състояние на децата си. Притеснени, те не знаят какво да правят.

Депресията тласка младежта към глупави постъпки, с които да притъпят, да скрият своята потиснатост.

Всъщност аз не бях готов веднага да изкажа мнението си и да ги посъветвам.

Депресията сред подрастващите е международен проблем. Казват, че в такова състояние се намират до 15% от подрастващите, а в някои страни тази цифра се превишава.

Много болезнено е да виждаш децата си или внуците в такова състояние. Затова сме длъжни да се опитаме да донесем до тях смисъла на съществуването. Защото животът е толкова многообразен, така сложен и дълбок!

Ако плаваме на повърхността, значи сме подобни на мръсотиите, които изплуват от жизнения водовъртеж. Ако се гмурнем в него и, главното, достигнем дълбочината му, там ще намерим смисъла на съществуването, програмата за развитието на творението, и ще видим, че в действителност сме особени същества в цялата Вселена.

В живота ни е заложен най-огромният смисъл! Можем да бъдем над звездите, да се повдигнем над времето и пространството, да достигнем безгранично състояние!

Трябва да разкрием и разпространим това знание не заради себе си, а заради своите деца и внуци, и да се сдобием с това, те да бъдат щастливи. Хайде днес да помислим за това!

От ТВ програмата „Мъдростта на деня”, 17.07.2016

[190049]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве, Криза, глобализация - No Comments→

На най-големият портал Ynet е публикувана новата ми статия.

Превод на статията на български език:

Тънката линия между щастието и отчаянието

Всички ние се стремим към щастие. Да посрещаме всеки нов ден с радост в сърцето, да живеем пълноценен живот, да обичаме и да бъдем обичани. Не, това не е приказка и е много по-лесно, отколкото си мислим.

Какво се нарича щастие и какво се нарича депресия? Всъщност, въпросът не е детски и не е риторичен. По-скоро е въпрос за милиони долари. Професор Джордж Вайлант (George Vaillant) от Харвард му е посветил целия си живот.

Най-дългото и обширно изследване в областта на човешкото развитие, продължило75 години, обхваща огромен комплекс от психологически, антропологически и физически параметри. В полезрението на учените са се оказали 268 човека, които подобно на нас цял живот се стремят към щастие. Основният резултат от този гигантски проект е пределно ясен: най-голямо влияние на нивото на щастие и здраве оказва системата на човешките отношения. Нашите взаимоотношения решават почти всичко.

И това е само началото…

„Хората, които усещат съпричастност към местното общество са два пъти по-щастливи от другите“.

„Позитивните социални връзки влияят на нашето благосъстояние много повече, отколкото парите“.

И ето още един цитат, може би най-любопитният:

„Груповото обучение в кръг, когато хората се изслушват с взаимно уважение, с две трети повишава успеха на учениците, понижава насилието  и отчуждеността, повишава самооценката, подобрява психичното здраве“. Още…

Filed under: Възпитание на децата, Здраве - No Comments→

Мнение: Американците на възраст от 18 до 29 години продължават да губят интерес към брака. Само 19% от „поколението Милениум“ (millennials- родените от началото на 80- те до края на 90- те години) живеят в официални семейни отношения. Всички опити да се върне интереса към институцията на брака, предприети от правителството и религиозните учреждения, са се провалили с гръм и трясък.

Младежите разбират защо родителите им са се женили, но те самите не смятат да вървят по техните стъпки. Много от тях считат брака за остаряла процедура, която от гледна точка на законодателството само усложнява живота. Както е известно, без брак няма и развод, делба на имуществото и други съдебни процедури.

Как свидетелството за брак може да промени живота ни? Бракът е изгубил религиозната си магия… Получаването на образование, собствено жилище, покупката на къща и автомобил, раждането на дете са много по-важни за съвременните младежи от сватбата.

Институцията на брака получава защита от американците над 45 годишна възраст. Те са отраснали с други ценности и искат да научат на тях децата си. Никой не оспорва факта, че брака като институция отмира. Целият въпрос е в това, как да се отнесем към този факт. Не можем да върнем времето назад.

Реплика: В основата на поведението на човека лежи неговото единствено свойство – егоистичното напълване. То определя цялото ни поведение. Затова причина за промяна на поведението е в промяната на самото базисно явление, на егоизма.

Той се е променил, развил се е и продължава да се развива рязко, най-вече качествено. В основата на природата е заложена програма за нейното развитие и програма за развитието на човека. За отсъствие на свобода на волята вижте в поста „Свобода на волята не съществува“.

Според тази програма човек трябва да проникне в програмата на природата, да я изучи върху себе си и да действа в съгласие с нея. В днешно време той действа обратно на тази програма. И това е нормално и също е заложено в самата програма, така наречения период на ръста, подобно на растежа на децата в нашия свят.

В днешно време се намираме в стадия на преход към активно участие в програмата на творението. Тази програма ще ни принуждава да постигнем нейната същност и да постъпваме именно в съответствие с нея. Подобно е на периода, в който децата ни преминават към самостоятелен живот. Част от това може да бъде лесно, а друга част трудно.

Науката за развитието на човечеството – кабала, е призвана да ни обясни случващото се с нас, да ни подготви за правилно взаимодействие (Ахишена) с природата (Твореца).

[187619]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация, Мъжът и жената - No Comments→

Свобода и инстинкти

Въпрос: Войната на половете е най-увлекателната битка, която човек започва от ранно детство.

Вече на 5-7 годишна възраст се забелязва голяма разлика между момчетата и момичетата. Между тези две групи започва противопоставяне, конфликти, а от друга страна се усеща привличане.

С какво обяснявате тази игра, която продължава цял живот?

Отговор: Човекът е най-непълноценната и нещастна част от природата. Цялата нежива природа, растенията и животните се държат според действащия в тях инстинкт. При лъва и лъвицата или при слона и солницата не възникват въпроси как да се държат един с друг.

Всичко им е ясно и всичко се случва съгласно законите на управляващата ги природа. Всеки знае какво да прави и действа в тези рамки. Животът им е много по-лесен, отколкото на човека.

На човекът е оставена свобода на действие, тъй като по отношение на развитието си е по-висш от животните. Той може сам да реши какви да бъдат правилните отношения между мъжете и жените, както и много други форми на поведение и отношения в обществото, в природата, с висшата сила, изобщо в целия ни живот. Всичко това не вълнува животните и дори човека, докато не е много развит.

Но развитият човек мисли над това и когато създава отношения, започва да действа изкуствено, вместо да следва своя инстинкт. Необходимо е да се изучи природата на мъжа и жената, да се осъзнае нашето текущо състояние и крайното, до което трябва да достигнем.

Въз основа на това, ние трябва сами да изградим между мъжете и жените такава система от отношения за допълване един на друг, каквато би създала природата, ако се беше заела с това.

Затова е необходимо много да учим. Невъзможно е да го направим сами, ако не познаваме дълбоките закони на природата, природата на човека и крайната цел на неговата еволюция. Необходимо е да разберем природата на мъжете и тази на жените, да изясним защо са точно такива, а не други и какви форми на взаимоотношения е необходимо да достигнат. Очевидно е, че ние трябва да се допълваме един друг.

Очевидно хората не разбират това. Психологията на мъжете и жените е много млада област на изследване, още е в зачатъчно състояние. А освен това ние нищо не знаем за общата природа и вътрешната психология на човека: неговия поглед към света, към самия себе си, към своя живот и перспектива.

Не виждаме и не си представяме образа на мъжа и жената в бъдещето, какви ще бъдат те след сто или хиляда години. Необходимо е да знаем какви трябва да бъдат идеалните отношения между мъжа и жената във всеки момент по оста на времето. Но нямаме никаква представа за това.

И затова не можем да дадем на своите деца правилно възпитание по този въпрос, не знаем какво да им кажем. В училищната програма също липсва този най-важен предмет. Всичко това внася безпорядък в живота ни и много разочарования и проблеми, стига се до трагедии.

Очевидно е, че такова възпитание е необходимо, и тук науката кабала може да окаже неоценима помощ.

От 707 беседа за новия живот, 31.03.2016

[181402]

Войната на половете, част 2

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Мъжът и жената - 1 Comment →

Въпрос: Любовта е много силно чувство. Има много видове любов: любов на майката към детето, любов между съпрузи, братска любов, любов към родината, любов към приятелите, към любими храни…

Какво е любовта от ваша гледна точка?

Отговор: Аз възприемам всичко като учен, над чувствата любов и омраза, и се задълбочавам вътре в природата, от която сме произлезли. А ние сме произлезли от един източник, в който сме били свързани всички заедно и от там сме се развили.

Може да се каже, че това е започнало от първата частица, която се е образувала в резултат на Големия взрив, и след това се е развилo по повърхността за Земята в неживата природа, след това в растителната, в животинската и в човека.

Но в нашия източник всички сме свързани заедно. И не е важно, че от този момент са минали милиарди години на развитие. В този източник, в който сме свързани заедно, има една сила, принадлежаща на всички, както в семейството всички братя и сестри имат майка и баща.

И затова отношението към нас на този източник, който желае да ни развива и да ни доведе до пълно благо, се нарича „любов“. Така майката обича детето си, въпреки, че при нея е естествена любов, която съществува също и на нивото на животните, всяко от които се грижи за развитието на своите малки.

Това нарича ли се любов? Това е инстинктивна, естествена любов, присъща на всеки. Жената е забременяла, родила е дете и го обича. От първата минута, в която е започнала да усеща в себе си новия, зараждащ се живот, растящото дете, тя е започнала да изпитва към него особено чувство, което се нарича „любов“.

Това е естествена любов, присъща на всяко живо същество към новия живот, който се развива в него. Такава е любовта на неживо, растително и животинско ниво.

Що се отнася до любовта на човешко ниво, по-висша от присъщата ни любов към нашите деца, има много други видове любов – любов към представителите на своя народ, към съотечествениците, особено отношение към жителите на своя град, село и т. н.

От къде идва самото понятие „любов“? Понятието „любов“ идва от естествената любов, както на майката към детето, само че още по-развита, това е особена връзка между две създания, когато единият иска да напълни желанието на другия, както майката напълва всички потребности на плода, развиващ се в нея и целият ѝ организъм работи за да се развива той.

Това се нарича, че тя го обича. Затова, когато той вече се ражда и живее заедно с нея, тя обича да му отдава, да го напълва с всичко, което иска, каквото е добро за него.

Тоест, любовта се изразява в това, че аз напълвам ближния с това, което е добро за него, което обича, каквото не му достига. Това означава, че аз вземам неговото желание, неговият недостиг, неговият стремеж и или го напълвам сам, или му помагам да напълни това желание. Това означава, че го обичам, така се изразява любовта. Аз искам да му дам дори повече, отколкото той иска.

В същност, какво се нарича любов? – Желанието да насладиш ближния. И ако зная, че този човек иска нещо, и аз го напълвам, а той усеща наслаждение, то и аз чувствам наслаждение не по-малко, а дори и повече от него.

Тоест, любовта ми носи удовлетворение от това, че аз напълвам другия. И затова е казано, „Възлюби ближния както самия себе си“.

Аз мога да отдавам на ближния и при това да чувствам, че съм напълнил себе си дотолкова, че на мен нищо да не ми е нужно, освен най-необходимото за съществуването ми, а с всичко останало мога да напълня себе си неограничено с това, че напълвам своите любими, понеже ги обичам и това ми е достатъчно. Още…

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - No Comments→

Изследване: Колкото повече са приятелите ни, толкова по-голяма болка можем да понесем.

Ендорфините, които синтезират невроните на мозъка, помагат за преодоляване на болката и стреса, влияят на емоционалното състояние.

Изследванията показват, че нивото на ендорфините е свързано със социализацията, колкото по-високо е тяхното ниво, толкова повече и по-добре си общуваме с другите. Приятелството може да бъде обезболяващо.

Реплика: Всички сме изцяло взаимосвързани в една система и затова, доколкото поддържаме междуличностните връзки, дотолкова можем да споделяме както добрите, така и лошите усещания.

Но ако се свързваме с добри връзки, тогава неприятните усещания напълно изчезват. А ако се грижим за другите, вместо за нас самите,  несъзнателно се освобождаваме от мислите за себе си, от егоизма, и  можем да усетим Твореца…

[183570]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Здраве, Новини - No Comments→

Въпрос: Какво дава любовта на човека?

Отговор: Любовта дава на човека вътрешно светене, което го оживява. Живот.

Но проблемът е в това, че любовта е много по-дълбоко отношение, което ние трябва да разкрием между нас.

Става въпрос не за тези чувства, които възникват съгласно вътрешните склонности на човека, заложени в него от природата или придобити с възпитанието. Трябва отначало да разкрием правилните ценности: да разберем кое именно се нарича любов, колко се намираме в природата на взаимната ненавист, взаимното отблъскване и ако е така, то какво трябва да правим, за да достигнем любовта, тъй като източника на живота е любовта.

Въпрос: Трябва да разкрием какво е любовта?

Отговор: Трябва да разкрием тайната на живота. Тази тайна е свързана с любовта. Тъй като без нея няма продължение.

Ако нямаше притегляне между плюса и минуса на неживо ниво, съединяване и отделяне между молекулите на растително ниво, ако нямаше такива разчети между живите тела, когато те ненавиждат или обичат другия, в зависимост от нивото на развитие, ако го нямаше чувството на любов на майката към детето, на животинско и човешко ниво, то без това природата не би се развивала, не би съществувала дори най-простата клетка.

Защото всички съществуват съгласно любовта и ненавистта, съгласно силата на привличане и отблъскване. Тези две сили трябва да бъдат усъвършенствани.

Затова в науката кабала не просто е написано така: “Любовта ще покрие всички престъпления”. Тези две базисни сили, намиращи се в творението, трябва да бъдат уравновесени помежду си и тогава между тях ще има правилно, поетапно развитие – до такава степен, че и любовта, и ненавистта ще се развият до безкрайни мащаби и така ние достигаме света на Безкрайността, света на истината, което се и явява цел на нашето развитие.

Затова още ни предстои да разкрием как да стигнем до изясняване какво е това любов, защото любовта е източник на живот.

От 692-та беседа за новия живот, 16.02.2016

[180108]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Мъжът и жената - No Comments→