Откъси от моята бъдеща книга „Пътеводител към книгата Зоар”

„И нарекох тези коментари „Сулам”(стълба), за да покажа, че предназначението им е като на стълба, ако например пред теб има прекрасен връх, но не ти достига само „стълба”, за да се изкачиш до него, и тогава всичките съкровища на света ще бъдат в твоите ръце”.

Баал Сулам – „Предисловие към книгата Зоар” п.58

Без коментара „Сулам” няма никакъв смисъл да се отваря книгата Зоар. Към нея са написани много коментари, но „Сулам” е единствения коментар, който се явява като стълба, издигаща ни нагоре към съвършенството на Твореца.

Защото Баал Сулам е достигнал всичките 125 стъпала, от които авторите са написали книгата Зоар, съединил се е с тях и от тази висота разкрива Зоар специално за нас.

Коментарът „Сулам” адаптира Зоар към душите, появяващи се в настоящия момент в нашия свят. В резултат, нашите поправени от светлината на „Зоар“ души могат да се изправят пред „Зоар” – „висшето осветяване”, висшата светлина, за да ни върне  към обединението между нас, в което се разкрива Твореца.

„Сулам” ни помага да се движим в средната линия, за да отговаряме на онази форма, в която висшата светлина идва при нас („съчетание на мерките милосърдие и съд” ) и да можем да я получим.

Средната линия – това е формула, с помощта на която ние трябва правилно да съчетаем двете сили, съществуващи в природата: силата на Твореца – отдаването, изобилието, светлината, и силата на творението – желание за получаване на наслаждения. Построяването на средната линия – това е работата на човека, и в нея се изразява цялата ни свободна воля.

Коментарът „Сулам” ни дава възможност да построим средната линия и затова, след като е бил написан, няма място за нищо друго, освен реализацията на книгата Зоар в съответствие с него.

Баал Сулам истински направлява нашето виждане, подход и усещане така че всичко казано в Зоар да преминава през нас чрез средната линия, в златната среда.

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Книгата Зоар, глава „Лех Леха (върви напред)”, пункт 211: Седем небосвода създаде Твореца свише, които са ЗАТ (Заин тахтунот – ивр., последните седем) на Ацилут, ХаГаТ НеХИМ.  И всички те, за да познаят величието на Твореца, и всички те, за да ни съобщят за тайната на Висшата воля.

Защо сфирот са наречени небосводи? Небосводът е екран. Но има много видове екрани. Екран, който разделя духовните степени се нарича небосвод.

Ние говорим само за желание, а над него има екран и Отразена светлина. Желанието е под съкращение. То има Авиют (дебелина, сила на желанието) и съответстваща сила за неговото преодоляване – в екрана.

Това са технически термини. Но когато работим с желания и с тяхното съпротивление ние разкриваме чувства и впечатления. Има желание за наслаждение, а отвътре множество явления се разкриват. Ние говорим точно за явлението, а не за конкретното желание, което го пробужда.

Да кажем, че съм способен да дам детайлно обяснение за цигулката, нейната структура, материал, как да се прекарва лъка по струните, с какъв натиск, скорост и т.н.

А мога и словесно да изразя  чувствата и впечатленията си от мелодията. И в двата случая аз описвам феномен, но на различни езици. Един е техническият език, който е разбираем от ума. Езикът на чувствата се разбира от сърцето.

Книгата Зоар говори на езика на чувствата и затова той е ясен на онези, които чувстват тези явления. Баал Сулам добавил към текста на Зоар езика на Кабала, описание на Зоар с технически термини (сфирот, парцуфим, авиют, екран). Така паралелно имаме описание на два езика, което ни помага да ги свържем и да се приближим до разкриването на истинския феномен.

За да разкрия текста, аз трябва да се съединя със средата, групата. Така са направили авторите на книгата, групата на Рашби. Чрез свързване по между им те са постигнали всичките 125 степени на Висшата светлина и го нарекли „Сияние (Зоар)”.

От урока по Книгата „Зоар”, 29.07.2010

Filed under: Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това светлина възвръщаща към източника? Това някаква мистическа сила ли е?

Отговор: Обкръжаващата светлина – това е висша светлина, която се намира в съединението помежду ни.

Но всеки от нас сега не чувства своето съединение с другите, а е отделен от тях, намира се като в сън, в безсъзнателно състояние.

Той не усеща своето изправено състояние. Та нали ние всички сме свързани един с друг, но мен сякаш са ме ударили по главата и аз съм загубил съзнание, загубвайки усещане за тази връзка.

Светлината и сега присъства във връзката между нас и доколкото аз искам да се върна при нея – светлината ще действа върху мен. Едното срещу другото.

Ако се намирам вътре в системата, напълнена със светлина, където всички са съединени помежду си, но изключен от осъзнаването и, то аз прилагам усилия, за да се върна в нея.

Както когато ми си вие свят и губя съзнание, аз прилагам усилие, за да се опомня и да се удържа.

Ето така, аз прилагам вътрешно усилие, за да се завърна в съзнание в духовният свят и да почувствам връзката си с всички останали.

Светлината, която ми действа до такава степен, до колкото аз се стремя към изправено състояние, се нарича обкръжаваща светлина. Аз се намирам сега в Малхут на света на Безкрайността, съединен с нея на 100%.

Но проблемът е в това, че аз имам 125 слоя или стъпала на загуба на съзнание, относно онова истинското състояние, в което се намирам.

И ако искам да дойда отново в съзнание, то това желание ми действа в отговор.

Ние сме подобни на дете, което мечтае да стане възрастен – благодарение на това желание то израства.

От урока от ”Предисловие към книга Зоар”.16.02.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Ако ние сме отдавали на Твореца благодарение на желанието, което той е построил у нас, – може ли да има по-фалшива любов?!

Получава се, че аз Го обичам, защото Той ме е направил такъв, за да го обичам. В любовта не може желанието да не излиза от мен!

Затова не е възможно да ни е създал с готово желание за любов към Него. Това просто би било отвратително.

Любовта трябва да бъде съвършено искрена в своя корен, да възникне на съвършено пусто място, абсолютно безкористно, независимо от всичко, независимо от получаваните удоволствия.

А как мога да достигна толкова вечна, абсолютна, чиста любов, която не търси в отговор никакво възнаграждение, която да е съвършена и безкористна?! Да постигна точно такова отношение на творението към Твореца, каквото е на Твореца към творението?

Излиза, че това желание, тази потребност за отдаване, е необходимо да я построим сами и в това се заключава цялото наше развитие от тук и до света на Безкрайността – достигане на потребност от любов!

И този недостатък от любов не изчезва, защото ние сами го създаваме в себе си. Ние сами се държим за този недостатък и благодарение на него можем да отдаваме и да обичаме.

И затова този духовен съсъд никога не се препълва! Той не може да се напълни – ние само го покриваме отгоре, както е казано: „Всяко престъпление ще го покрие любовта!„.

И от това покриване – недостатъкът става още по- голям. Аз отново го покривам – той отново расте. Все едно винаги се разгаря все повече и повече.

Затова протичащият процес в нас не може да бъде различен – той излиза от крайния замисъл. Творецът иска да ни привлече към взаимната любов, такава каквато е неговата към нас, ние нямаме друг избор.

От върха, от крайната точка към нас, към началото на пътя, вече се разгръща стълбата на степените и ние сме задължени да извървим този път, както сега вървим.

От урока по статията на Баал Сулам „Даряване на Тора”, 03.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава, че в духовното предвижване всяка степен започва от нулата и се „изтрива” всичко, което е било по-рано?

Отговор: “Започва от нулата” означава да се отмени старото виждане върху нещата. Започва нова степен, а старата е изчерпала вече себе си.

Как новото поколение трябва да расте по новому, а не под давление на старото. Всяка от 125 степени на духовното въздигане започват от нашия свят.

Както е известно, Нуква, Малхут на света Ацелут, всеки ден се превръща в девственица, т.е. всичко започва от нула – ново сливане.

Нито един детайл от контакта ти с Твореца не съдържа ниакъв отпечатък от предишното състояние. Всеки път се ражда нова душа.

Това се и нарича кръгооборот на живота. А всичко, което е било по-рано се смята само като подготовка към това ново състояние, дава на новото състояние само ниво.

Което било – било, а сега всички можем и сме длъжни да започнем наново! Всяко сътояние – това са нови 10 сфирот.

Такова обновяване е нужно, за да може качествено, а не количествено да се постигне Твореца, като се използват нови аспекти на егоизма, повдигайки се все повече над него. А не просто да изтриваме миналото, защото на мен не ми е приятно да си спомням.

Така, както в нашия свят, когато откриваш нова работа и търпиш загуби – трябва да я закриеш окончателно и да откриеш съвършено нова работа.

Невъзможно е да се постигне нещо, ако постоянно и напълно не обновяваш своето състояние.

Написано е: «Да бъде за теб всеки ден като нов». Но ние по природа се стремим да продължаваме всичко, както си е, по инерция.

Трябва да вземем пример от паденията си, как всичко изчезва и настава тъмнина вместо светлина, а след това всичко се сменя отново и едно състояние не напомня за друго!

Откъс от урока по писмо на Баал Сулам, 03.12.2009

Filed under: Духовност - Няма коментари→