Въпрос: Какви възможности ни открива безграничният разум?

Отговор: Аз започвам да усещам творението в дълбочината на своята материя. Ако аз гледам на материята без да включвам мозъка, то виждам само как тя изглежда отвън. С помощта на разума аз мога да проникна вътре в материята и да видя все по-дълбоки и по-дълбоки нейни корени, докато стигна до замисъла на творението.

Аз преминавам през материята до самия корен, който я поражда, до Твореца, до замисъла на творението: защо се е родила материята, каква е нейната функция от началото на творението до настоящият момент. А, връщайки се обратно, стигам до края на творението, защото началото и краят се намират на едно и също място.

Излиза, че процесът, който аз преминавам, се явява придобиване на разум. Затова, получавайки 125-те духовни стъпала, аз получавам своя разум. Ето защо това получаване е с 620 пъти повече, отколкото придобивам вътре в желанието за получаване.

От лекция в аудиторията „Кабала за народа“, 25.01.2011

[34498]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→

От урок №2 на конгреса в Берлин

Въпрос: Какво се случва с Европейския Съюз? Преди месец сгромолясването изглеждаше неизбежно, а сега всичко изглежда наред?

Отговор: Действително е така, и това ще се повтори много пъти. Ще се създаде впечатление, че сгромолясването е неизбежно, а след това всичко ще изглежда наред. Само чрез подобни постепенни, стъпка по стъпка, развития ние осъзнаваме, че трябва да се променим.

Общо взето, е необходимо да разберем, че целта на природата не е да ни унищожи. Сгромолясването трябва да бъде вътрешно. То трябва да се случи в нашето съзнание, в нашето разбиране за това колко погрешно се отнасяме към себе си и света, а не от това, че ни е застигнал ураган, цунами, земетресение, изригване на вулкан или сковаващ студ.

Всичко това е необходимо единствено за да ни издърпа от собственото ни тресавище, да ни издигне и принуди да започнем да разсъждаваме. Всъщност, имено тези последователни действия – внезапен удар и неговото затихване до появата на следващия удар и на последващия удар и затихване – постепенно издърпват човек извън себе си.

С всяка нова стъпка ние си мислим, че всичко се повтаря, но в действителност това не е така. Всеки път ние отработваме нов вид егоизъм, неговата по-голяма част. Един удар върху егото, втори, трети, но ние не усещаме разликата и не разбираме, че всеки път нашият егоизъм отработва напълно нови степени.

Егоизмът е всестранен и докато стигне до последното състояние нищо не ще се измени. Затова трябва да преминем през толкова много удари.

Ние сме почувствали много от тях докато сме се спускали от света на Безкрайността в нашия свят по 125-те духовни стъпала. Тези стъпала съдържат милиарди различни действия и събития, през които трябва да преминем в нашия живот. И ние трябва да ги отработваме по време на нашите прераждания, в този живот.

Няма нищо случайно – нищо не може изведнъж да се случи, да прескочим духовните степени или да подминем някое състояние. Ние трябва да поемем всяко хапче, което е единственият начин да се научим. Няма друга възможност.

От 2-ят урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34151]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

В началото на нашия път, в продължение на хиляди години развитие, съгласно времето на нашия свят, ние напредваме под въздействието на пробуждащите се в нас гени, решимот, заставящи ни да ги реализираме.

Тъй като по отношение на природата ние се намираме в състояние, което се нарича „този свят”, трябва да преминем стъпалата на този свят. Всеки път в нас се събужда ново, по-голямо желание за наслаждение – по-високо решимо, което ние трябва да реализираме, като се стараем колкото може повече да го напълним.

Когато се завършват всички информационни гени, решимот, от тази част на пътя, която се нарича „този свят”, ние започваме да усещаме гени – решимо от нов тип. Първото ново решимо се нарича „точка в сърцето”.

И тогава трябва да започнем да въплъщаваме това решимо на основата на новите условия, по ново сходство – не съгласно желанието за наслаждение на този свят, а съгласно желанието за отдаване, което сега се пробужда в нас. Така ние напредваме – винаги не по своята воля, а под натиска на пробуждащите се в нас гени – решимот.

Човек не може да направи нищо освен това, което изисква неговата душа, защото в решимот вече е заложена информация за всичко. А ние сме само желание, което напълно се управлява с помощта на тези гени – решимот. Като компютър, в който е заложена програма и данни.

Но стъпаловидната природа в нас винаги остава неизменна – нашето желание за наслаждение се дели на 125 порции – стъпала, по които ние се издигаме. И докато не завършим поправянето на предишната порция желание за наслаждение, като напълно направим всички необходими поправяния на това стъпало, невъзможно е да напреднем на следващото стъпало.

Природата на стъпалата – това е непоклатим закон и никакви уловки не ни помагат да го избегнем и да се скрием или да допуснем в него някакви снизхождения. Всичко зависи само от това, как се стараем да изпълним неговите условия.

От урок по статията „Характер на науката кабала”, 20.01.2011

[33258]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

От урок №2, Москва

Кабала разказва за усещането на желанията и напълващата ги светлина. Тяхното постепенно проявяване, по отношение на нас, изгражда духовните светове. Първият от тях е светът Асия, който е все още мъничко усещане – не възприемаме нашето взаимно състояние като динамично. То е доста статично и затова се нарича „нежива природа“.

След това, постепенно започваме да усещаме, че състоянията са променливи. Оказва се, че те имат своя диалектика, свое развитие. Така преминаваме на растителното ниво, където има поглъщане, отделяне и растеж. Започваме да усещаме динамиката и своето участие в процеса. Намирайки се в пространството с останалите желания, т.е. с душите и със светлината, която ги напълва, вече можем да оказваме своето влияние.

След това чувстваме състоянието вътре в това пространство – на животинско ниво. Сега можем да действаме самостоятелно, като се местим от място на място. Растението, макар и да расте, стои на едно място, а животното, освен че расте се мести, ражда и живо потомство. С това, практически стигаме до състояние, което е  аналогично на нашия свят. Изведнъж започваме да усещаме, че живеем, че съществуваме в нашия свят само в свойството отдаване.

А после идва ред на следващото свойство, когато дотолкова усвояваме цялото това пространство, че започваме да усещаме неговия цялостен замисъл, плана на природата отначало докрай и се включваме в този план. Именно тогава се запознаваме с основната мисъл, наречена Творец.

Всичко това изучаваме в науката кабала. Световете Асия, Брия, Ецира,  Ацилут, Адам Кадмон, светът на Безкрайността – всички те представляват постигане на пространството, в което ние с вас съществуваме.

При това, нашият свят, със земните му дела, остава в нашето възприятие. Той существува, докато не постигнем пълното абсолютно знание, познанието, единството с всички желания и напълващата ги сила.

А след това, когато постигнем последното ниво – света на Безкрайността, всичко в него сякаш започва взаимно да се включва, да се съединява, да се подрежда – и пространството се свива.

И всичко това е изградено върху молитвата на обществото. Това означава, че никога не се спирам на личното отношении към това, което става с мен. Установявайки, че правя първичен, егоистичен анализ, трябва да се приведа в ред – да поставя себе си в правилното положение.

Затова правя предварителен анализ на всяко духовно действие: разбирам, че се намирам вътре в другите и Творецът специално възбужда в мен, в групата, ненавист към другите, за да мога да се издигна над нея и с Негова помощ да изградя всичко правилно и добре. Аз си правя сметка: за какво ми е всичко да бъде уредено добре?

Привличам Твореца и предизвиквам Неговото явяване, разкриване – състоянието,  при което между нас възниква пълен комфорт, когато сме като един човек в едно сърце.

Ние имаме нужда от Твореца не, за да установи мир между нас, като майката, която трябва да се появи, за да не се карат децата помежду си. Той пробужда разногласия в нас, за да Го повикаме и да Го накараме да се разкрие сред нас.

И когато постигнем мир помежду си, това е просто индикация, че Творецът наистина се разкрива между нас. И ако още съществуват някакви търкания помежду ни, това означава, че все още недостатъчно сме Го разкрили. Така се издигаме по 125-те съпала, докато напълно не постигнем това.

От урока по статия на Рабаш, 16.01.2011

[33211]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Книга „Зоар”. Предисловие, статия „Водачът  на магарета”, т. 105: …И казали „Това е Рав Амнона Саба”, защото сега те постигнали неговото стъпало и разбрали, че това бил самият Рав Амнона Саба, а не както си мислели дотогава, че  е само син на Рав Амнона Саба.

Въпрос: Обикновено учим, че „син” е следващото стъпало на „баща”. Защо този параграф твърди, че синът на Рав Амнона Саба е по-нисше стъпало от него?

Отговор: По време на спускането отгоре надолу, всяко стъпало е по-висше. Затова „дядо” (Саба на иврит) е по-висше стъпало, а „баща” (Аба) е по-долу от нея, а още по-долу е „син” (Бен).

Ние изкачваме стъпалата отдолу нагоре, преминавайки през тях в обратен ред: „дядо” –  „баща” – „син”. „Син” е най-високото стъпало, над всички останали. Но по време на спускането, „син” е най-долу от всички.

Стъпалата, от които идва „водачът на магарета” са стъпала на световете. Тези сили се спускат към мъдреците от нивото на всички 125 стъпала като „дядо”,  „баща” е по-високо от „син”.

Но когато  мъдреците се издигат, в тях стъпалата на постижение „дядо – баща – син” се проявяват отдолу на горе и „син” е най-високото стъпало.

От урока по книгата „Зоар”, Предисловие, 20.01.2011

[33238]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

В творението се разкриват сили, които са противоположни на Твореца. То постига и усеща всичко чрез противоположностите. За това е казано: „преимуществото на светлината се познава от тъмнината”.

Творението добавя, поставя себе си пред разкриващите се в него сили и преминава 125 степени или състояния по пътя към Твореца.

Целият този процес осъществява Висшата сила, Творецът. И така постепенно по степените на подем творението постига това, че силата на съдене, сблъсък и противопоставяне са му дадени, за да придобие независимост и да осъзнае изначалната точка. Когато творението прибавя към нея всички свои свойства, тази точка се разраства 620 пъти и в същото време става точката на единство и сливане с Твореца.

По пътя към това творението разкрива, че то се различава от Твореца. Силите на Твореца му изглеждат противоположни, осъдителни. А после то открива, че всички тези състояния произтичат от милосърдие, за да усети то съвършенството в своята независимост. Оказва се, че всички обратни състояния, всяко егоистично желание, въставащо срещу Твореца, срещу силата на отдаване е необходимо само правилно да се използват.

Тогава творението вижда как съдът се превръща в милосърдие и осъзнава, че от страна на Твореца никога не е имало нито една помисъл, нито едно действие освен абсолютната любов.

От урок по статията на Рабаш, 12.01.2011

[32609]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Отсега вече е невъзможно да напредваме с предишните методи, със затворени очи към неизвестността – без разбирания, без разум и точно знание, а като животните, които в паника се спасяват с бягство в някаква неизвестна посока, където им се струва, че ще бъде по-добре.

Такава е била формата на нашето напредване в течение на цялата история, но днес ни е необходимо да започнем да напредваме, както е определено за човека. Човекът е този, който „има очи” и вижда пътя напред, знаейки къде напредва. Той най-напред постига следващото състояние в неговия „потенциален вид”, а после го реализира на практика.

Формите, към които сега трябва да преминем – това са формите за уподобяването на Твореца. И затова, ние преди всичко трябва да ги въплъщаваме във връзката помежду си, а благодарение на това получаваме нови свойства.

И тогава ще можем заедно практически да реализираме следващото състояние – с по-здрава и по-тясна връзка един с друг, основана на отдаване, и вътре в нея да разкрием Твореца, тоест своето следващо състояние.

Така ще напредваме стъпало, след стъпало и ще преминем всичките 125 стъпала. Това ще означава изход от изгнанието – към  пълното освобождаване. Започвайки от днешния ден и по-нататък, напредването трябва да бъде зримо и осъзнавано, без повтаряне на миналите грешки, които постоянно и методично сме извършвали, всеки път на всички етапи от развитието на човечеството.

Защото всеки път сме се опитвали да направим нещо, като не притежаваме никакви знания за бъдещето, и този, който е викал по-силно от всички, е получавал възможността да променя природата и човешкото общество. Той е претворявал своите идеи в живота, докато не са го сваляли или той сам не е умирал със своята си смърт, след което се е откривало, че всичко е било направено неправилно. И се е започвало всичко отначало – от една грешка към друга.

Днес, освен всичко друго, се е създала особена ситуация с ръководството, оказващо се начело на света и с цялата тази тенденция. Ще гледаме още какво е това огромно препятствие на нашия път и какви са всички управители. Докато те накрая не се сменят с някакво достойно правителство, по примера на ”Санедрин” (събрание на кабалистите) – истинското духовно ръководство, което стои начело на цялото човечество.

От урок по статията „Кабала и философията”, 29.12.2010

[31183]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Каква отговорност нося пред света? Ако през деня не съм успял да се справя с нещо, това оказва ли влияние върху света?

Отговор: Естествено. Защото ти си „зъбно колелце” в общия механизъм на творението. Творецът е създал тази система, в която всеки е егоист, и тя се дели за теб на 125 стъпала – състояния: от пълното откъсване от другите, към все по-плътно и по-плътно сцепление на твоето зъбно колелце с другите, докато всички вие не станете едно цяло.

Всъщност, само на теб ти се струва така, а в действителност, няма много хора – има само един Адам Ришон.

Върху теб действат същите закони, както и върху всички останали. Просто твоето желание е по-голямо от това на другите – те се задоволяват с „дреболии”, а ти искаш да „погълнеш” в добавка и духовния свят.

Точката в сърцето ти, все още не е отдаване. Обратно, именно в духовното се разкрива самото „неудържимо” желание за наслаждение. И ето тогава, когато се отвори тази дълбочина, човек е готов за поправяне.

От урока по статията „Мир в света“, 26.12.2010

[30819]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Казано е: „Не вярвайте в себе си до деня на своята смърт”. Тогава, какво е поръчителството, ако не трябва да вярвам нито в себе си, нито в другаря си?

Отговор: Разбира се, че в себе си не мога да вярвам. Но това не се отнася за другаря.  Групата не се състои просто от хора, които сега са се събрали и са дошли на урок. Групата е тяхното вътрешно съединение между душите. 

Творецът е създал желание/кли, наречено „свят на Безкрайността”, в което се намират душите. Тези души са свързани заедно в една система, в една душа, която е напълнена със светлината на безкрайността.

Но тази система закрива от теб скриващия екран – филтъра, и през него ти я виждаш отчасти непоправена, разбита. После, след следващия филтър, тя ти се струва още по-непоправена.

От първото състояние – света на Безкрайността, до последното – нашия свят, съществуват всичко на всичко 125 такива стъпала, филтри, скривания на безкрайното състояние.

Затова, ти виждаш групата със своето земно зрение и си мислиш: „Кои са те всъщност? Аз не съм на по-ниско стъпало от тях! Нима са обединени? Не. Нима искат да се съединят? Не. Дайте ми групата на раби Шимон – готов съм в нея, в техните ръце, да бъда като малко дете! А тези… За какви се мислят те?”.    

Но това не е правилно. Всичко зависи от отношението към другарите. Ако човек проникне през тях, желаейки да се съедини не с това, което представляват сами по себе си и което разбират техните тела, намиращи се сега в скриване, а започне да се отнася към тях като към група, намираща се в пълно единение в Безкрайността, тогава работата е свършена – той се присъединява към това съвършено състояние.

Затова раби Йоси Бин Кисма, не е могъл да мине без своите начинаещи ученици. Но те съвсем малко желаят  духовното? Това е достатъчно, за да може през тях да проникне в онова духовно състояние, където са съединени като един човек с едно сърце. Не е важно, че те самите все още не го знаят.

Това се нарича обкръжение, група. Но самият аз се намирам там, където мога да си се представя. И тогава си представям себе си срещу идеалното, съвършено обкръжение, от което мога да получа всичко. И само чрез него получавам всички сили.

Затова, групата не е просто физическо събиране на хора, а моето вътрешно духовно свойство.

От урок по статия на Рабаш, 24.12.2010

[30748]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Раби Шимон бар Йохай и неговата група

Рашби (авторът на Книга Зоар) и неговото поколение (последното поколение на падането на Храма), са постигнали всичките 125 степени (на поправяне, от нашия свят до света на Безкрайността), въпреки факта, че това е било преди идването на Машиаха (периодът на поправяне, е започнал развитието си едва в наше време, след 2000 години).

За него и учениците му е казано: “Мъдрецът е за предпочитане пред пророка“ (защото пророкът казва това, което е заложено в природата, дори страданията, а мъдрецът предлага път за поправяне, лек и мирен, и затова е за предпочитане пред пророка).

И затова много пъти се говори в Зоар, че няма да има поколение, подобно на поколението на Рашби (по висота на духовното постижение), чак до поколението на Машиаха (започвайки с нашето поколение и нататък).

Затова великата книга на Рашби е направила на света такова голямо впечатление (известна в целия свят като особената книга за тайните на мирозданието), тъй като тайните на Тора (висшето управление и неговата цел), заключени в нея (по начина , по който се разкриват на човек спрямо степента на неговото поправяне), обхващат висотата на всичките 125 степени.

Баал аСулам. Статия при завършване на Книгата Зоар.

[29025]

Filed under: Баал Сулам, Зоар, Кабалистични източници - Няма коментари→