Аз разкривам този огромен компютър, в който съществуваме и започвам да взаимодействам с него чрез моите мисли и желания. Както и всички останали. Включваме се в работата на този компютър и го привеждаме в състояние на пълно равновесие. За да ни разкрие основното уравнение на Вселената, че всичко съществува само, за да разкрием щастието…
[267179]
Въпрос: Някои хора, усещайки недостиг на нещо, несъзнателно се чувстват нещастни. Тоест, в обществото е разпространен модела, че щастието е непрекъсната радост, наслаждение. И тогава в живота ми не трябва да има никакви страдания. Откъде идва този модел?
Отговор: Това е неправилна формулировка на щастието, неправилно поставяне на въпроса и неправилното възпитание. Ние не познаваме нашата природа и затова, за съжаление, сме нещастни.
Ако разбирахме кои сме ние, какви сме, то бихме могли така да се формираме, че нашата конструкция, отношението към всяко състояние да бъде съвършено.
И това прави кабала. Тя не променя света, не говори, че ти си задължен да променяш нещо около себе си. Трябва да промениш твоето отношение към света. И тогава ще бъдеш щастлив. При това, в абсолютно състояние.
От урока на руски език, 15.12.2019.
[258058]
Въпрос: Гражданите на Швеция сериозно са се увлекли по биохакинг. Биохакингът представлява имплантиране под кожата на чип, с размер на оризово зърно, на който са записани личните данни: номера на банковата карта, паспорта, други документи. Скандинавците твърдят, че животът им е станал много по-прост.
Накъде води такова по-голямо опростяване?
Отговор: Мисля, че това ще докара хората до разкриване на огромна вътрешна пустота. Ще им се наложи да направят нещо с това. Тук никакви чипове няма да помогнат. Ще трябва да потърсят по някакъв начин източник за напълване.
Човекът се изправя пред вечния въпрос: «А къде съм аз? За какво съм? Защо е всичко това? Всички тези чипове, компютърни екрани, телефони – към какво ме водят? Към това, че пред мен има всичко, мога да видя на малък или на голям екран практически целия свят, мога да се свържа с всички. А после какво? И защо? И седя пред празния екран и не знам нито какво да правя със себе си, нито с тях».
Това е добре. То ще ни доведе до търсене на правилния, истинския отговор на въпроса: «За какво е всичко това?».
Въпрос: Ако човек си задава тоя въпрос, той достига ли до отговора?
Отговор: Трябва да достигне. Няма да може изведнъж, отначало ще се мъчи, ще търси, но това е правилния път. Ще търси отговор за себе си! «А къде съм аз, къде е моето място в този свят?» това е потресаващо търсене и прозрение!
Въпрос: Но къде е тук щастието?
Отговор: Щастието е в това, че ще открие отговора. Изведнъж ще открие, че съществува такава сила, такава мисъл, която очаква този отговор и е готова да отговори на него. Това е среща със своя дух.
Въпрос: Човек ще разбере ли, че именно този дух го е насочвал към тази среща?
Отговор: Да. И тогава ще види всичко, ще осъзнае. Ще бъде като откриването на света – от началото, от зараждането, до края и всичко едновременно! Всичко ще стане ясно.
От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 27.01.2018
[242016]
Реплика: Според професорът от Калифорнийския университет Робърт Ластиг, щастието и удоволствието, всъщност не са идентични.
„Преброих седем съществени разлики между щастие и удоволствие, лесно разбираеми от всеки:
Удоволствието е краткосрочно – щастието е дългосрочно.
Удоволствието е интуитивно – щастието е духовно.
Удоволствие достигаш, когато вземаш, а щастие – по-скоро, когато отдаваш.
Удоволствие можеш да получиш сам – щастие, като цяло, се постига вътре в социалната група“.
Отговор: Действително, удоволствието е „животинско“ състояние, когато се наслаждава тялото ми. А щастието вечно, съвършено. За него се изисква излизане от себе си, подем над себе си. То е свързано с висока цел, с вечността, с истинско постижение.
Възможно ли е да се съчетаят и двете? Може, ако всички свои удоволствия издигна до нивото на щастието. Тогава, издигайки се над тялото, всичко най-хубаво ще нося на другите. Именно в това намирам за себе си истинско удоволствие и щастие.
От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 01.02.2018
[223252]
Мнение: Тичаме след щастието, сякаш то може да бъде „намерено“, вместо да го създадем вътре в себе си. Можем да създаваме щастие, независимо от това, което става около нас.
Производителите убеждават потребителите, че определени неща, като автомобили, часовници, дамски чанти, козметични операции, ще им донесат щастие.
Тази стратегия от последните 70 години е довела до това, че всяко поколение все по-дълбоко се е оказвало в депресии и тревожни състояния, в зависимост от това, доколко хората са вярвали на тази лъжа.
Психолозите са въвели „формула за щастие“: при оптимално съчетание на удоволствие + увлечение + цел = дава усещане за щастие.
Богатството не гарантира щастието: макар през последните 50 години хората да станаха значително по-богати, но те станаха и забележимо по-нещастни. Славата не гарантира щастието: достатъчно е да погледнем живота на известните личности с много семейни проблеми, със зависимост от наркотиците, необходимостта да живеят на показ пред публика. Гонитбата за щастие е илюзия. Но ние продължаваме да го търсим, сякаш то е вещ, а не състояние.
Реплика: Щастието е усещане за хармония на връзката: Аз+светът+Твореца.
[195956]
Въпрос: Какво е щастие от гледна точка на кабала?
Отговор: Щастие, от гледна точка на кабала, е да направиш щастлив Твореца.
Да направиш щастлив Твореца, означава да усещаш, че Му доставяш наслаждение, правиш Го щастлив, защото, гледайки те, Той се радва. Чувстваш как ти се радва, това е велико състояние! Дори не знам как може да се предаде.
Може би е сравнимо с чувството, когато родителите се радват за своите деца. Почувствал съм това върху себе си, усетил съм го чрез децата си, чрез внуците и мога да кажа, че това е голяма радост, когато родителите се радват за теб.
Но с Твореца е на съвършено друго ниво!
В кабала се получава двуяка, двустранна връзка: Творецът се радва на това, че ние се радваме, правейки Го щастлив, и ние сме щастливи от това.
Ние се съединяваме с Него и затова се получават двустранни усещания, които се сливат в едно. Излиза, че и аз, и Той, заедно, усещаме едно и също. Тоест, усещането на Неговото и моето щастие е неразривно.
Въпрос: Как да направим така, че Твореца да е щастлив?
Отговор: Творецът сме ние всички взети заедно в пълен обем, съчетание, съединение един с друг, вътрешно, чувствено, осъзнато. Ние, свързани с всички сърца и всички мисли, това е и Твореца. Когато всички се съединяват заедно в едно единно цяло, възприемаме това като Творец. Затова Творецът се постига именно по такъв начин – чрез нашето съединяване помежду си.
Въпрос: Как да бъда щастлив, без да имам никакво понятие кой или какво е Твореца? Как да се стремя към Него?
Отговор: Творецът трябва да се разкрие! Неразбирането, неизвестността са ни дадени за да разкрием Твореца. А ако беше известно, то човекът би бил вече отдавна в духовно-животинско състояние, тъй като в този свят се намираме в животинско състояние. Тоест е необходимо да преминеш сам към новото състояние, сам да го създадеш в себе си – с помощта на инструментите, които са ни дадени! Но човек сам се изгражда, създава.
Затова се получава, че човек сякаш взема материята и започва да работи с нея. И постепенно от неживата материя в него започва да се образува жива: растителна, после животинска и след това човешка. Възникват всевъзможни вариации и метаморфози.
Излиза, че човек сам създава в себе си цялото това натрупване, съединяване, безкрайно множество съчетания! Всичко това са сфирот, сфирот, сфирот. В крайна сметка се получава ДНК, всички тези белтъчини, спирали – което виждаме в биологията.
Само че на по-високо ниво: на нивото на целта, когато човек не просто създава и сглобява по някакви природни закони, а сам разкрива тези закони, и сам ги претворява! Тоест, това всъщност е огромна работа. Затова човек влиза в тази работа и тя се нарича работа за Творец.
Няма по-голямо наслаждение от това, когато човек сам твори в себе си! И всичко това предстои на всеки от нас!
Въпрос: Каква е разликата в щастието получаваш ли от Твореца или Му даваш?
Отговор: Няма значение. Дори да получаваш от Твореца означава повече, отколкото да Му даваш, само ако това е заради сливането и съединяването в Негово подобие.
От урока на руски език, 19.06.2016
[193703]
Изследване: За нас е типично да измерваме щастието в капитал. Натрупваме го под вид на предмети – работим, печелим и си правим подарък. Това измеримо щастие може да бъде показано на другите или да го премерим.
Но колкото по-силно се съсредоточаваме над нещата, доставящи ни удоволствие, толкова по-бързо това чувство изчезва и губи своята ценност. Един от най-големите парадокси на науката за щастието е състоянието, когато човек отдава, но при това усеща себе си максимално удовлетворен.
Изследванията показват, че регулярната проява на доброта към хората, изменя погледа ни върху самия източник на чувството за щастие. Ние го откриваме в себе си. Това усещане за сила, способността да влияеш върху обкръжаващия свят и по този начин да го доведеш до добро, ни тласкат да правим добро отново и отново.
Реплика: Това е вярно и просто: Да отдаваш означава да откриваш източника на щастие в себе си!
[155362]
Въпрос: Статистическите изследвания показват, че човек, който има повече приятели, има по-големи шансове да се почувства щастлив. Защо е така?
Отговор: Изглежда, че приятелите трябва да ми носят даже повече неприятности, отколкото щастие. Нали те ми предават настроението си и аз преживявам всичко, което им се случва: и доброто, и лошото. Затова трябва повече да се разстройвам от тях, понеже, обикновено човек в живота си има повече проблеми, отколкото радости.
Работата е в това, че за хората е характерно да скриват проблемите си и повече да разказват за успехите. Затова ми се струва, че те живеят нормално и благополучно. И даже, ако околните не са особено щастливи, то общата беда не е толкова страшна. Виждам, че и другите имат същите проблеми, каквито и аз, и вече не измервам състоянието си относно идеала си за щастие.
На мен ми е ясно, че не ми е по-лошо, отколкото на другите и такъв е животът. Вече го приемам като даденост, понижавайки своите стандарти до общото ниво, прието в обществото.
Освен това виждам, че търговските и промишлените компании изграждат системи, облекчаващи живота на всички. С тази цел и се обединяваме, създавайки градове, фабрики. На всички заедно ни е по-лесно да оцелеем в този свят и имаме по-големи възможности да получим удоволствие от живота, отколкото всеки поединично. На човекът, живеещ като отшелник в гората му предстои много трудно съществуване, ако той изобщо може да оцелее.
Очевидно е, че връзката между всички ни е от полза. Ако възникнат проблеми, те стават общи и се поделят между всички. Живеейки в общество, се учим един от друг, вземайки пример от другите. Затова, колкото повече съм включен в обществото, толкова повече мога да получа поддръжка от него, усещане за стабилност.
Всичко лошо и добро, случващо се в живота, в края на краищата се изглажда. Независимо, че накрая обществото може да ми донесе повече проблеми, отколкото добро, те ще бъдат такива проблеми, както у всички и затова ще бъда съгласен с това.
От 242-та беседа за новия живот, 17.10.2013
[154728]
Въпрос: Счита се, че с колкото повече хора контактува човек, толкова по-голяма е опасността той да се зарази с нещо и да се разболее. Но изследванията показват, че човек, който живее изолиран от другите, има многократно по-големи шансове да умре от болести. Защо се получава такова противоречие?
Отговор: Имало е периоди в историята на човечеството, когато в Европа са свирепствали страшни епидемии. Поради компактната пренаселеност в градовете, те са довеждали до истинска катастрофа, вземайки милиони жертви. Ако човек е живеел в някакво далечно село, той е имал много повече шансове да се спаси от епидемиите.
Но днес човечеството вече е преминало периода на големите епидемии. Последните изследвания показват, че в наше време усещането на връзка и щастие притежава такава сила, способна да победи всички проблеми и болести, защото живеем в друга епоха.
Четох за едно изследване, проведено в някакъв университет с трима подрастващи, болни от рак в крайно тежка форма. Попитали ги какво биха си пожелали в живота си и им обещали да им изпълнят всяко желание. Едното момче поискало да полети на самолет в кабината на пилота, а момичето поискало да бъде кралица. Всички тези желания били изпълнени.
За момичето организирали в университета царски прием. Студентите се наредили в старинно облекло и й оказвали царски почести. След това било установено, че състоянието на болните се е подобрило с 80%.
Разбира се, че е невъзможно всички болести да се лекуват само по този начин. Има болести на различно ниво: неживо, растително, животинско, човешко – в зависимост от засегнатите системи на организма. Но именно ракът много силно се поддава на такова въздействие, отстъпвайки пред усещането за щастие. То може да излекува и най-безнадеждните състояния.
Лекарите съветват в такива случаи да се прави това, което се харесва на човека: да пътешества, да пие вино, да се наслаждава на живота. И най-изцеляващото е поддръжката на обкръжението, любовта, помощта, защитата. Проблемът е в това, че нерядко хората постъпват обратно и започват да съжаляват болния, да плачат вместо него. По този начин те незабавно го погребват.
Колкото по-нататък продължим да се развиваме и да придобиваме връзка с тази сила, която удържа целия ни живот, цялата вселена, всички нива на нашето съществуване, толкова по-добре ще се научим да лекуваме всички проблеми с помощта на усещането на щастие. И ще разберем, че щастието се постига само вътре в съединението.
Тоест, преди всичко ние се нуждаем от единство. Съединявайки се, ние разкриваме връзка между нас, в която чувстваме силата, която ни обединява и ни дава усещането за щастие, и с това усещане за щастие ще излекуваме всички проблеми.
От 242-а беседа за новия живот, 17.10.2013
[154586]
Нужно е да разберем, че ние се намираме не в хаотичен безпорядъчен свят, а в изпълнение на строго определена програма, и нас по възможно най-добър, оптимален начин ни водят към целта. Така Природата разговаря с нас, така че да разберем нейния замисъл, да усетим появяващите се пречки, като нужни и желателни, водещи до баланс с нея. Така за нас се изгражда място, където ние ще бъдем безкрайно щастливи.
[151325]