Всичко ново в света се ражда от усещането на конфликт в себе си, несъвместимост на противоположности в един обект.

Такова усещане е непоносимо и именно затова то ни тласка към решаване на конфликта, на проблема. Човек не е способен да търпи противоположности заедно.

Това произтича от състояниянието преди Първото Съкращение, когато творението е усетило себе си получаващо от Твореца и негова противоположност. Затова, когато разкриваме две противоположности заедно, това е непоносимо.

Сега човечеството ще разкрие това и ще се ужаси: от една страна, ние сме свързани помежду си, а от друга се ненавиждаме един друг. Ние сме задължени да разрешим проблема.

И затова, разкриването на наличие на противоположности е начало на революционни действия, трамплин за скок, нали това усещане ни потиска с такава сила, че не ни остава друг изход, длъжни сме да се измъкнем от това състояние.

Ето защо, колкото по бързо се разкрият в нас, в обществото, противоположните сили, ненавистта в нас и необходимостта да се съединим с любов, заложена в природата, толкова по бързо те ще задължат човечеството да разреши този проблем.

Нали тази раздвоеност е причина за всички кризи, които преживяваме сега. И така ще разкрием преимуществото на светлината над тъмнината.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

На практика всяко развитие се извършва за сметка на скритата светлина. Всичко се прави от светлината! Но това развитие е егоистично и затова не подозираме за тази светлина и по никакъв начин не сме свързани с нея. Когато човек се развива, той се отделя от Твореца, защото разбира, че може да мине и без Него.

Къде е Творецът в нашия свят – във всичко, което правя? Затова настъпва епохата на Просвещението и човекът изоставя религията. Но сега, в края на своето развитие ние откриваме, че сме обзети от пустота.

Изучихме и опознахме този свят, разбирайки, че той е мръсен и ужасен. И главното, което разбрахме е, че колкото повече се развиваме и колкото повече усилия полагаме, макар и да ставаме по-умни и вещи в най-различни области, те самите стават все по-зле и светът също става по-лош. Т.е. развивайки света, ние го направихме само по-лош, а не по-добър.

И поради това човек се отчайва. Но и това не е достатъчно, свише не позволяват на човечеството да затъне в наркотиците. Заедно с това, в човека се разкрива точка в сърцето и тя го принуждава да се развива по-нататък. И тук възниква проблем.

От една страна тази точка е егоистична, нали това е просто обратната страна на светостта. Тя е егоистична точка вследствие на разбиването, но е способна да се трансформира в алтруистична. Мога да я превърна в капка семе за духовен зародиш.

Целият останал мой егоизъм и този свят, аз не мога да превърна в духовен. Всичко това е неживо. И тогава отивам в група, при кабалистичните книги и като магаре тъпча на едно място, докато накрая не ми стане ясно, че ми е необходима висшата сила – светлината връщаща ме към източника. Тогава започвам да го търся, да се моля, да се разкрие и да ме поправи.

Затова нашето земно развитие приключи. Цялото развитие на науката и културата достигна своя край. Хората ще почувстват, че тук нищо ново не трябва да се прави – всичко се е изчерпало.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: В израелското общество съществуват такива явления, като акции на милосърдие и събиране на пожертвования в помощ на нуждаещите се. Водят ли тези действия, в крайна сметка, към това, да пречат за развитието на тази част от населението или това е определен вид взаимно поръчителство?

Отговор: Няма добро без зло и не съществува зло без добро. Защото ние съществуваме след разбиването на общата душа и затова във всяко нейно парченце и наше действие има нещо лошо, което впоследствие дава добър резултат и е налично нещо добро, което в бъдеще води до лош резултат. Така е винаги – или в началото или в края ще ти бъде или зле, или добре. Доброто и лошото са взаимно свързани до самия Край на Поправянето, когато цялото зло се превръща в добро.

Ако говорим за пожертвования, за взаимопомощ, за доброволци, за помощници в болниците, за желаещите да помагат на гладуващото население в Африка и други страни, в крайна сметка от това няма никаква полза. И ние виждаме това. Милиарди се влагат за подобни действия, хиляди хора се занимават с благотворителност и това им харесва, но полза никаква, аз даже бих казал – обратна.

Нали някога в Африка, преди да започнат да раздават храна и да се безпокоят за нея, създаваше, произвеждаше и продаваше много стоки. А сега, когато снабдяват тези страни с храни и оръжие, те само воюват помежду си.

Затова, ако искаш да сломиш някого, започни да го снабдяваш с необходимото му, за да престане за мисли за живота си и да се безпокои за него. Точно това се случи в Русия. Откриха нефт и газ, започнаха да го продават и цялата страна се разруши. За какво да работим, след като имаме пари?

Същото се случва с националното осигуряване в Израел. Ако ти е отредена помощ, ти няма да искаш да излезеш от вкъщи: “Защо? Ще си купя бутилка бира, ще си гледам телевизия и времето си минава. Днес всичко е наред”. Човекът си прави един сандвич, отива на морето – и целият ден е в морето.

Нищо не може да донесе по-голямо разрушение, отколкото такава на пръв поглед добра сила и загриженост на един човек за друг. Дори ако на човек му се стоварят удари, това ще бъде по-добре. Необходимо е нещо го задължи да работи, да го застави да учи!

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение: Ако предположим, че кризата приключи – работа така или иначе за всички няма да има. Хората започват да купуват по-малко, защото разполагат с по-малко пари. Човек без работа, това е опасно. Какъв е изходът: в световен мащаб трябва да се подменят ценностите, които се разменят срещу пари.

Кризата ни заставя да осъзнаем, кое всъщност се явява ценност понастоящем в 21-и век. Подготвят ни, за да променим ценностите на своя живот. Подготвят ни за да разберем: какви са тези ценностите, за които сме готови да дадем пари.

Ако всички най-богати хора се съберат и създадат световно правителство основано на други ценности, начинът на живот в света би могъл да се промени. Но очевидно без криза, такова намерение няма да може да възникне. Съзнанието не се променя в парникови условия. Необходим е стрес, криза. Тя е нужна за всеки: за работника, за средната класа, за пенсионера, за да си зададат главния въпрос: какви нови ценности имат значение за мене днес?

Досега не открих нито един човек, който да може да даде ясен отговор: какво да се прави. Струва ми се, че приложна точка в управлението на кризата трябва да се яви не изменението на ситуацията във външния свят – това е просто суета на суетите, а съзнанието на човека. Там са всички източници. Там е причината за всичко.

Реплика: Хората вече се досещат, че кризата не е във финансите, а в необходимостта от промяна на нашето общо отношение към живота, към себе си, към света, към Природата. Какъв е проблема: ясно ни е, че трябва да се променим, но как и какво да променим – това не знаем и сами няма да узнаем. Ще получаваме удари, а как правилно да ги избегнем, няма да узнаем.

Природата изисква от нас да се издигнем на ниво “Човек”, за което ние нямаме никаква представа, защото това ниво е противоположно по свойства на нашето. В своето си развитие ще достигнем до осъзнаване на злото, но как да преминем от него към доброто – сами никога няма да разберем, защото преходът включва ново съзнание и нови наши свойства. Затова сега ни се дава науката за разкриване на нашето следващо състояние – Кабала.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как външната Висша сила може да създаде равновесие между Малхут (желанието за наслаждение) и духовните светове, ако всичките те са вътре в човека?

Отговор: Духовната сила се намира в нас. Няма нищо външно. Всичко се намира вътре в човека и Твореца, и творението, и всички създания. И ако на мен ми се струва, че съществува външен свят, то е поради отсъствието в мен на истинско, правилно възприемане.

Но аз бих могъл да се отнасям към себе си, както към целия свят и да се грижа за това, да съм подобен на Висшата сила. Да си я представям вътре в себе си, повече отдаваща и любеща всички, доколкото аз я разбирам и усещам. Тогава ще организирам всички мои вътрешни желания и свойства по такъв начин, че да се съединя с другите – в мене.

Така се получава, че съм длъжен да поправя само себе си, своето виждане за това, че светът съществува сякаш извън мен. Аз започвам да усещам, че той целият действително се намира в мен и по такъв начин достигам поправяне на реалността. Получава се, че поправянето се заключава не в моето отношение към другите, а във виждането ми, че те са други, а не ми принадлежат. Но същия егоист ли оставам аз при това, разкриващ само че, всичко е мое?

Тогава цялата реалност и външната, и вътрешната ми се струват като едно цяло. И дори ако все още не достигам правилното, духовно възприемане на действителността и тя не ми се струва едно цяло, това не е важно. Главното, което извличам от науката Кабала е това, че човек е длъжен да поправя само и единствено себе си.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: През последните години в Русия общественото мнение се манипулира чрез средствата за масова информация. При това потока и плътността на това информационно въздействие превишава естествените потребноси и способности на човек да го обработи и възприеме. А това означава, че възприятието влиза вече в някакви болни, неправилни, нездрави ритми независимо от съдържанието.

Отговор: Само възпитание и просвета могат да бъдат противовес. Ние трябва да действаме в съществуващата реалност, без да се опитваме да я унищожим, а да поправим човека и само него. Кабала: ако можеше в градската канализация да пуснем една таблетка и хората, като пият вода да поумнеят, за да престанат да са шовинисти, да станат по – добри, но това не бива да се прави! Необходимо е съзнателно поправяне! Необходимо е човек постепенно да осъзнава необходимостта от поправяне на свойствата му. Той трябва сам да осъзнае това. Затова трябва да се прояви целият му егоизъм. Това ни е дадено от Природата. Тя специално предизвиква у нас противоположни на духовното свойство, за да ни предизвика да намерим правилното състояние и да осъзнаем необходимостта от възвишеност.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Да предположим, че извършваме не външно, механично, а вътрешно действие. В какво се заключава вътрешната сила на това действие? Какъв е неговия смисъл?

Отговор: Целият смисъл е в разкриване на реалността, за сметка на много тежки усилия! Точно в това се състои работата на човека в този свят. Той идва в нашия свят, за да достигне осъзнаване на своето зло. Осъзнаването на злото в съществуването му достига до него постепенно – за всеки поотделно и до цели народи, или дори различни цивилизации с определена скорост съгласно пирамидата, по която е създадено човечеството.

Но в края на краищата всеки е длъжен да достигне осъзнаване на злото, т.е. да разбере, че нашето материално съществуване нищо не струва и ние сме в състояние да го коригираме дотолкова, че просто да живеем като поправени животни, които чувстват, че им е добре.

Освен това, дори да бихме могли да поправим своето земно съществуване, за да може тялото ни да се чувства комфортно като крава, пред която се простира безкрайна зелена ливада, има и слънце, и вода, всичко което можеш да си пожелаеш – но все пак този живот, някога приключва! Някога и тревата ще свърши, моят живот също и това е всичко … И тази мисъл, която не спохожда кравата, изведнъж започва да измъчва човека, всекиго на определено равнище от развитието му.

Повечето хора не се замислят върху това или се стремят да го забравят. Но в крайна сметка човек се развива дотолкова, че започва да се пита: защо е така и какъв е смисълът?! И нещо повече, ако види пред себе си неминуемия край, ако ясно си го представи, започва да му се повдига от цялата тази зелена трева, която се простира пред него. Защото тя не му носи вече никаква наслада, ако той знае, че един ден това ще свърши.

Той не иска да живее само заради днешния ден! И тук в него започва една нелека вътрешна борба и изясняване: искам ли да продължа да се наслаждавам на радостите, които мога да получа днес и да се изключа от следващия миг – или живея за бъдещето и съществувам само заради него в настоящия момент.

В това се заключава решението на човека – да живее в днешния ден и да не мисли за бъдещето, като че ли не съществува или да живее заради бъдещето без да се тревожи за настоящия момент. Едно от двете. Ако мисли само за сегашния момент, той се нарича животно, ако мисли за бъдещето, той се нарича човек. И когато получим такова усещане, ние се обръщаме към науката Кабала –отчайвайки се, да намеря смисъл в своето материално развитие. И Кабала ни обяснява, защо е създадено всичко и как можем да се развиваме по-нататък.

И останалите науки потвърждават, че дейността ни в този свят е порочна, ние го разрушаваме. Трябва да вземаме от света само толкова, колкото вземат и животните. Защото нашето тяло е просто едно животно. А всичките си останали сили, трябва да отдам на духовното си развитие, за да се издигна до равнището “Човек”. Природата ни принуждава да достигнем човешкото равнище.

Както в цялата природа се е развивало желанието за наслаждение: от неживото ниво до растителното, а след това и до животинското, както се е развивала цялата Вселена, така сега вече е дошло време човечеството да се развие от животинското си равнище до човешкото.

Сега ние стоим на прага на човешкото равнище. Това означава, че сме длъжни да прекратим да се развиваме на материалното ниво – с всички тези електронни играчки ще се приключи. Хората губят интерес към тях. Всичко им е омръзнало, нищо не желаят! Нищо не можеш да продадеш на човека, изключая неговото желание да се издигне и да стане човек. Освен това, на човек нищо друго няма да му бъде необходимо.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение: Мухите, лениво стоящи върху масата, докато не ги ударят с вестник, постъпват правилно. Както са доказали математиците, най-ленивата от възможните подвижни стратегии да се избегне хищника се явява изключително ефективна. С помощта на тази теорема се изследва поведението на химическите реакции, движението на хранителните вещества и сигналните молекули в клетката, динамиката на фондовия пазар.

В Кабала е казано: Да седиш и нищо да не правиш е за предпочитане (Шев ве ал таасе – адив). Защото всичко, което човекът прави над необходимото за неговото съществуване е не само излишно, но и винаги вредно. Ние сме създадени животни (поне в тяло) и човекът в нас – това не е развитие в плоскостта на този свят чрез доставяне на удоволствие на животинското тяло, а издигане в следващото, вечно и съвършено измерение. Природата ни тласка към това чрез страдания, показвайки ни, че въпреки нашите усилия никога няма да бъдем щастливи в създадения от нас свят. Така че леността е едно от полезните свойства!

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Ние говорихме за това, че именно кризата може да предизвика в човек въпрос за смисъла на живота. Но наистина до него може да достигне и човек, който притежава абсолютно всичко, но не чувстващ покой…

Отговор: На нас не са ни известни “пътищата на Твореца”. Настоящата криза, това е преди всичко една лека уплаха. Истинската криза предстои. Тя ще се проявява под различни форми, без да е свързана с парите. Парите са само един малък дразнител. Всъщност това не е смъртна опасност, а само отсъствие на увереност, глад който може да бъде преодолян. Всичко това, все още не е надвиснало над нас като страшно чудовище, което се готви да ни унищожи.

Все още нашето състояние не ни се разкрива, като Висша сила, против която нищо не можем да направим. Ние все още си мислим, че ще успеем да се насладим на живота. Нали финансовата ни система е изкуствена и затова предполагаме, че ще съумеем да се справим с това състояние. Това все още не е удар.

Ударът, който ще дойде е “пръст Божи”, както казваха мъдреците на Фараона. Хората тогава ще почувстват, че ставащото не е случайно, че всички удари са целенасочени. Това ще бъде начало на изявата на Твореца пред народите. И човекът ще започне да разбира случващото се, като естествен природен процес, срещу който не могат да бъдат противопоставени неговите изкуствени решения. Затова сегашната криза не е истинска. Но ние се стремим, използвайки този пример да обясним, че е настъпил нов период в човешката еволюция.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Нито една нова система не се утвърждава в чист вид. Така или иначе, тя задължително влиза в компромис със старата, от която израства. Просто не става по друг начин ….

Отговор: И да, и не. Поради това, че говорим за качествено ново ниво, което не се развива по традиционно егоистичен начин, от по-малко към по-голямо. Става дума за качествен обрат: от отношения на потребление – към отношения на отдаване, от “интро” към “екстра”, когато човек започва да усеща света, излизайки извън себе си. Това е инверсен модел и затова не се изгражда върху старото, развивайки го.

Човекът продължава да живее с всичкия си опит и култура. Но когато започне да възприема (усеща) вътрешните (скритите) връзки в света и вътрешните му форми (сили, души), тогава неговия общ свят става прозрачен. Обектите и действията в този свят се превръщат в неодушевено следствие от действията на Висшите сили, които по явен начин му разкриват един много по-вътрешен слой от света.

Днешното състояние на криза ни подтиква към необходимостта от постигане на скритата реалност, силите и действията, управляващи нашия свят. Сегашната криза по принцип не е нищо друго, освен подготовка за приемане на нещо кардинално ново, тъй като няма друг изход.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→