Въпрос: Как човек може да провери доколко е напреднал от урок на урок?

Отговор: Човек трябва да работи, за да изясни това за себе си. Какво искам? Заради себе си ли го правя или заради отдаването? Изградил ли съм връзка с другарите си? Нуждая ли се от тях или не? Работя ли заради егоистичното си желание или заради намерението за отдаване, на страната на Твореца или творението, отвъд егоизма или вътре в него? Целият напредък се основава на такъв самоанализ.

Възможно е след хубав урок тези прояснения да разкрият лошото ми състояние, но те ще са по-прецизни. А това означава, че напредвам! Всеки ден трябва да ми дава простичък резултат: необходимо е утре да дойда на следващия урок с още по-изяснено желание. Имам или нямам желание няма значение, защото то се дава Свише. Възможно ли е обаче това състояние да бъде по-добре определено?

Този анализ ще ме доведе до задънена улица, където всичко става неясно и замъглено. Но това също показва по-голяма яснота и избистряне. Светлината, която идва до мен по време на урок, ми осигурява определения; дали те са позитивни или не няма значение. Тези дефиниции ми позволяват да правя по-чисто и точно изследване, за да оценя себе се, своето състояние по отношение на Твореца или целта – във всички насоки.

По този начин Светлината влияе на желанието. Когато Тя го освети, аз виждам повече. Дори да спра да разбирам каквото и да било и внезапно да се объркам, това също се нарича „да видя повече”. Тези ситуации също предлагат степен на разбиране.

От урока по книгата „Зоар”, 02.06.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Пред нас има цел. Тя може да ни изглежда привлекателна или не. Нашата перспектива е някак си като на дете, което желае това, което е приятно за очите му (бонбони), а не това, което е добре за него (спанак).  Въпреки нашата неохота, ние трябва да намерим и да приемем правилната форма на поведение, за да се издигнем до новото желание за отдаване, вместо да останем в нашето сегашно желание за получаване.

Това означава, че трябва да приемем над нашето желание и природа, че целта и Висшето управление са добри и необходими, защото се отнасят към различно ниво, нивото на отдаване. И кабалистите ни казват кой е най-добрия начин да се движим към целта, нивото на отдаване.

Начинът е лесен, те ни го казват:  трябва да приемаме факти, които са ни неприятни. Искаме да променим света, така че той да ни приляга, докато ние самите искаме да останем непроменени. И все пак, кабалистите ни съветват да приемем света такъв какъвто е (той е добър и съвършен, просто аз не го виждам такъв) и да анулираме себе си.

Така че, човек върви, използвайки вяра над разума, тоест над неговото егоистично сърце и разбиране, и иска да види света в Светлината на отдаване, както е описано в Кабала. Ако се опитаме да видим правилния свят, групата и себе си, ние ще започнем да изискваме светлината, възвръщаща към източника. Ето защо, трябва да проверяваме себе си и света всеки момент, да критикуваме и да вървим над критиките!

Откъс от урока по статия на Рабаш, 01.06.2010

Filed under: Вътрешна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Цел на групата – 2”

Рабаш пише в статията  „Цел на групата – 2”, че човек е роден да обича само себе си и затова, не е способен да направи ни най-малко движение, без да има собствена изгода.

Но, без да отстраним от себе си егоистичната любов, е невъзможно да достигнем до сливането с Твореца, до подобие на Неговите свойства.

Затова е необходима група, в която да се събират желанията и силите на всички, и всеки да може да използва тази огромна обща сила за промяна на своето егоцентрично желание, което не му позволява да достигне целите, за които е роден.

Прозорец в новия свят

Творецът – това е силата на отдаване и любов, заличаване на самия себе си. Затова на мен ми е нужна група – като външна, странична сила, която работи като лост, позволяващ ми да преобърна своята природа.

Кабалистичната група – духовен усилвател

Групата – това е модел на духовното пред теб. Тя ни е дадена в материален вид, но със своето отношение към нея като към събиране на души, а не на тела, ние я преобразуваме в духовна.

Оставете своите магарета да пасат в ниското

За да мога да залича себе си пред групата, аз трябва да видя достойнствата на другаря си, а не неговите недостатъци. Трябва да видя в него духовната, божествената точка:

1/ Защото това иска Творецът!

2/ Той е особен, велик, защото в него има част от Твореца.

3/ Той е избран да бъде мой партньор в духовния път. Когато го е създавал, Творецът е знаел, че само с  него аз мога да Го достигна.

Точки на входа в духовното пространство

Точката в сърцето – това е Творецът във всеки от нас! И Той се намира във всеки човек в света!

Но в другарите по кабалистична група Той присъства открито. Нали затова Той те е довел при тях, при тези духовни точки, за да се съединиш с тях, и чрез тях – да отидеш при Него.

Ти трябва да бъдеш благодарен за това, че ти е дадено такова средство.

Filed under: Духовна работа в група - Няма коментари→

Въпрос: При четенето на книгата Зоар, моят разум през цялото време си представя картини извън мен.

Как мога да помня, че всичко това произтича вътре в мен и става дума за връзка между нас?

Отговор: Право да си кажем, това е без значение, „Каквото не прави разумът – прави го времето”. Времето за учене и сближаване с другарите.

Ако човек по време на урока (с главата), не може да мисли за целта (сърцето), – нека слуша своето сърце.

Главното е – да удържаш през цялото време мисълта си за това, какво ти желаеш да усвоиш от изучаваното. Без това Тора не действа.

Тора въздейства съгласно намерението на човека, както е казано: „Аз създадох злото начало и дадох Тора като подправка към него”.

Имаш ли в себе си зло начало? Донеси го – тогава ще получиш Тора, като подправка към него (средство за неговото изправяне).

А ако нямаш в себе си злото начало, с какво ще ти помогне подправката? Кабалистите ни дават прости примери.

Имаш ли супа? Искаш ли към нея да прибавиш пипер, сол и всевъзможни подправки? – Заповядай! А ако ти нямаш супа, с какво ще ти помогнат пиперът и солта? Сами за себе си те са отвратителни.

В нашият случай: ние трябва първо да сготвим „супата”. Без нея подправките са излишни. Даже да искаме, няма да можем да ги ползваме.

В процеса на приготвянето на супата – групата, тогава възниква необходимост от подправките – за да ни съедини Светлината. Тора е нужна само на онези, които имат (открито) зло начало.

Затова, към четене на книгата Зоар и към всички наши занимания, ние сме длъжни преди всичко да подходим с правилно намерение, знаейки какво желаем, т.е. да подготвим своята зла природа.

Ти имаш ли какво да изправяш, в теб има ли зло начало – ще получиш за него изправяне. А ако не откриеш в себе си злото – длъжен си първо да го намериш.

Ако се чувстваш праведник, Тора не е за теб, тя е  за грешниците – за да ги изправя.

Затова, по-големият от другите разкрива в себе си по-голям егоизъм, по-голямо зло – и той има какво да изправя.

И затова, не е важно доколко човек разбира по време на занятията. „Не умниците изучават Тора” (ло ахахам ломед). Важното е – той да чувства, че има какво да изправя във връзките с другарите си.

Защото трябва да се съединим в едно желание, душата на Адам, трябва да станем братя – по цел.

И макар сега да се ненавиждаме, не искаме и се пренебрегваме  един друг, но  разбираме, че целта е – съединение.

Затова, ние чакаме да дойде светлината, да ни върне към източника. Тогава ще станем едно цяло желание и между нас ще се разкрие Творецът.

От урока от книга Зоар 17.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как през целият ден да работим над построяването на кабалистичната група – съдът, който ние приготвяме да запълним със светлината на Твореца, с Неговото разкриване? Как да оценяваме своето състояние и на цялата световна група?

Отговор: Всички послания на Твореца, получени от нас чрез Баал Сулам и Рабаш, трябва да се разбират като едно обръщение – призив към обединение.

Това състояние, точката на контакта, която Рабаш разкрива и ни разказва какво тя включва в себе си. Но да стигнем до нея е възможно само съвместявайки в себе си всичките противоположни свойства.

Доколкото ти не си съвършен, тези свойства ти се струват различни. Но колкото повече се занимаваш с това, толкова по-скоро ще видиш как всичко се свива в една единствена точка, която се нарича единство.

В тази точка на единство се сливат: ти, Твореца, твоите усилия, групата, изправянето на злото начало, величието на целта и собствената нищожност, намерението за отдаване и под него егоистичното начало – всичкото се обединява в едно цяло.

Не трябва да се отделя един абзац и да се приковаваме върху него. Всеки е длъжен да работи над цялата статия през целия ден – да я прочете няколко пъти, да направи кратък конспект.

И изведнъж ще откриеш, че този кратък план може да разглежда темата от различни страни.

Но главното – това е самото занятие! То притегля към нас светлината, завръщаща ни към източника.

От човека не се очакват правилни и успешни изводи и колкото по-нататък се придвижваме, толкова по-малко успяваме в разумните заключения, ще се почувстваме все по-вече разбити и на нищо неспособни.

Струва ни се, че се движим в отрицателна посока, но това усещане ни дава светлина, която идва при нас и ни пробужда!

Всеки ден трябва да си поставяме нова задача, която всеки да изпълнява в продължение на целия ден. И ако някой не изпълнява тази работа – той вече изпада от нея.

На следващият ден той вече няма да може да продължи с останалите, та нали ние се придвижваме последователно от състояние в състояние.

Аз не мога да прескоча през няколко състояния, хвърляйки се в движещия се влак.

Затова, ако сме се захванали с тази работа, то всеки ден трябва да се безпокоим, да я изпълним, без да обръщаме внимание на нашите настроения.

И трябва да си помагаме един на друг, за да не падне никой, понеже един паднал пречи на всички останали да разберат и усвоят всичко както трябва.

От урока по статия на Рабаш, 16.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Въпрос: След като всичко вече е казано и направено, каква е тайната за постигане на целта? Би трябвало да има такава, тъй като само малък процент от хората, които идват при науката Кабала, са способни да я постигнат.

Отговор: Ще ти издам една тайна: Ако човек не напусне пътя, то тогава, независимо какво се случва с него по пътя, той постига целта. Няма друга формула към успеха.

Човек преминава през много трудни състояния. Понякога той поглежда назад и дори не може да повярва, че всичко това му се е случило. Обаче, без значение какво се случва във всеки момент, човек трябва да вижда само една цел пред себе си и това е ключът към успеха. Само това е важно.

Следователно,  бих  пожелал на човек само едно нещо: Упоритост в постигането на целта! Нищо друго няма да помогне, нито особен ум или тънки чувства, нито тежки усилия, знание, нито дори приятелите, които са до теб. Ти просто трябва да сграбчиш целта със зъби като булдог и да не пускаш, независимо какво се случва.

Filed under: Духовна работа - 1 коментар →

Въпрос: Световния Зоар Конгрес току що приключи. На него ние видяхме повече от хиляда човека от различни раси и националности, много, от които носят исторически стереотипи. Неочаквано, в някакви си 20-30 часа всички тези разлики изчезнаха, давайки път на обединението и любовта. Какво ни липсва, за да сме в това състояние постоянно?

Отговор: На Конгреса хората почувстваха обединение, вдъхновение и важността на целта. Обаче, 20 часа са минали от събирането и сега трудно можем  да си спомним как беше там. Всичко изчезва от нашите сетива и памет. Защо не можем да продължим по този начин и винаги да сме в това състояние?

Това състояние, както всичко друго в нашия живот, не може да трае дълго.  Вдъхновението и ентусиазмът на човек достигат своя връх и тогава човека се успокоява. Невъзможно е да останеш вдъхновен завинаги. Това идва от закона за обратната връзка между Светлината и желанието: В един момент Светлината трябва да се увеличи, а в друг – желанието. Те се редуват в увеличаването и чрез това ние напредваме, сякаш ходейки на два крака покрай средната линия, която свързва две други линии – лявата и дясната.

Двете линии се свързват само с цел движение напред, и след това започват да се движат отново.  Ние първо вървим в дясната, където получаваме важността на целта, връзката и желанието да продължим и да вървим. Тогава от лявата идва „тежестта в сърцето”, така че ние имаме нещо, с което да работим и да се върнем отново в средната линия. Това е как ние напредваме.

Ето защо това състояние не продължава дълго: То би било срещу природата. Дори бих казал, че не състоянието е по-нежелано, от колкото да си в постоянна еуфория. Човек трябва да чувства, че напредва, работи и преодолява някои вътрешни съпротивления, вместо да бъде постоянно „в облаците”.

Нашата работа е да почувстваме силно, че даваме и получаваме нещо, и тогава пак даваме и пак получаваме.  Трябва да чувстваме съпротивление, действия и постижения.  Това е причината да има толкова много удоволствие в трудната работа и подготовка, която кулминира при такова страхотно събиране, където  виждаме резултатите от нашата работа и се наслаждаваме на това, което сме постигнали за два или три дни. Обаче, след това ние отново трябва да се върнем в състоянието на бреме, на преодоляване, търсения, изяснявания и поправяния, така че накрая да постигнем друг красив резултат.

Това е така, защото Твореца и творението стоят противоположно един на друг, като две противоположни свойства: желанието да получаваш и желанието да отдаваш. Равенство между тях може да се постигне само чрез взаимни действия. Напредъкът е невъзможен по друг начин. Не можем да останем в малкото състояние (Катнут)  или Хафец Хесед: ние трябва да се движим напред.

Filed under: Зоар, Кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

Егоизмът, лежащ в основата на нашата природа, се явява причина за всичките ни страдания.

Но тъй като не могат да избягат от  природата, хората се опитват да ограничат неговото използване – да стигнат до споразумение, разбирайки, че в противен случай егоизмът ще ги доведе до сблъсък, до война.

Страните се опитват да подпишат помежду си някакви споразумения, знаейки, че ситуацията не може да бъде променена кардинално, може само да и се противостои с властта на силата.   

Но ако човек знаеше, че нашата природа може да се поправи, че злото в нас се разкрива специално за да го поправим, за да достигнем нещо велико и възвишено!

Че ние можем не просто да се спасим от неприятности, а да се издигнем над нивото на смъртта, до степента на вечният и съвършен живот!

Това знание ние се опитваме да направим достояние за  хората, и когато те започнат да го разбират, то ще донесе на всеки един огромно облекчение. 

Никой не знае колко време ще отнеме това, та нали нашето време се ускорява по експонентата, почти вертикално нагоре. Затова трябва да работим и да не се отчайваме, и в най-скоро време ще видим плодовете.   

Трябва да обясним на човека причината за произтичащото ( за нашето поправяне ), целта ( вечен и съвършен живот ) и пътя към нея, а също така как да го реализираме с помощта на светлината. 

И тогава на човек ще му се разкрие какво е истински живот. Да му се обясни, че истинския живот не е това, което той възприема сега в своите ограничени егоистични желания.   

Преходът от един парцуф в друг той възприема като смърт, като загуба на всичко.   

Но ако възприемаме света в желание за отдаване, то тази смяна няма да се усеща като загуба, защото ще усещаме общата система.

И ако човек загуби своят парцуф, остава да съществува в нея, влизайки в нов парцуф.

Ако поне в нещо присъединявам към своето желание други хора, аз вече усещам вечното течение в целия този процес, през който преминавам.  

Днес ние не усещаме тази вечност и за нас сега да загубим този свой парцуф, тези 10 сфирот, които си представяме като сегашният ни  живот – това за нас е всичко! Нали освен това ние нямаме нищо друго?! 

Аз не мисля, че е толкова трудно да се обясни. Та нали човек получава от това такава голяма печалба, че той ще иска да слуша – кой не мечтае за вечността, за съвършенство… 

От урока по статията на Баал Сулам ‘’Мир в света” 25.04.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Развитият човек се отличава с това, че е готов дълго и много да страда за да постигне целта си, която е велика и точно поради това изисква много усилия и време за да бъде постигната.

С това се определя нивото на развитие на човека – колко сили той е готов да вложи и колко време, за да се удостои с награда, защото е способен да си представи цел, която заслужава това.

Виждаме в нашия свят, че има хора, които живеят от случайна заработка.

Сутрин те излизат от къщи, намират каквато и да е работа, заработват от нея, за да се изхранят и се връщат обратно в къщи.

Някога имах съсед, който казваше: «Днес имам 50 шекела и това ни стига, за да отидем цялото семейство на море. Стигат за садвичи за целия ден, можем да си позволим почивка.

Аз се удивлявах: «А утре?!» А той отговаряше: «Нали има за днес!». Ето ви и отношение към живота!

А друг излиза от дома си потопен в грижи. Питаш го: «Да не се е случило нещо? Да не би да нямаш храна за семейството?» – «О-о не, всичко е наред», «А какъв е проблема?» И той започва да ти разказва за «световните» проблеми, или за такива които могат да се случат след няколко години.

А ако му предложиш почивка със семейството му на море, той и там не ще може да се отдели от мислите си.

Колкото по-развит е човек, толкова по-широк е кръгът на неговите грижи. Колкото по-голяма е целта му, толкова повече и по-дълго е готов да страда, за да я постигне.

Така е и по отношение на духовното: достига го само този, който се намира на неговия път, който без да се съсредоточава на собствената си критика и несъгласие е готов да влага сили и да чака години, защото целта стои по-високо от целия негов живот.

Единственното, което му е нужно, това е усещането, че той върви към тази цел и не е важно кога ще я постигне: сега, незабавно или в безкрайността. Ако получим такова усещане – значи сме поправили своите келим.

Ако целта ми е да постигна отдаване – то аз въобще не питам за възнаграждението.

Искам да почувствам, че нищо освен нея не ми трябва и не ми е важно кога ще я постигна – когато и ще да е… И това означава, че аз съм вече в нея!

Така човек навлиза в духовното, а съвършенството усеща като потопен в океан от доброта.

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Човекът, който може да се включи в група, работи за обединяване желанията на всички другари към една цел, за да достигне единство с останалите в обединяване на желанията и в разкриване в обединеното единно желание на единното свойство на взаимовръзка и любов, т.е. Творецът (това свойство е и Творецът), лети заедно със всички в този порив напред, в поривът, който създава в нас четенето на книгата Зоар.

Който не се включва в това вътрешно движение, ще бъде изхвърлен навън посредством силата на влияние на книгата Зоар. Защото книгата Зоар прави селекция: този, който се стреми към обединение остава и още по-силно се устремява към целта, става все по-силен и устремен, а този който не се стреми към обединение, за достигане на целта, ще бъде изхвърлен навън от силата на движението, изтласкан от групата.

Книгата Зоар носи в себе си сила, която привлича човека към центъра, нейната сила създава групата и затова тя е била написана именно от групата на най-великите кабалисти в историята.

Затова, с пристъпване към четене на книгата Зоар, всеки е длъжен отново да провери своето включване по отношение на целта, както е казано при получаване на Тора: „Да бъдем като един човек с едно сърце“ – това е условието за разкриване на духовното.

Или по друг начин казано: „Тук ще бъде мястото на вашето погребение“, вас ще ви изхвърли същата тази духовна сила във вашия мъртъв свят.

Докато бяхме в последните години на периода на подготовка, ние не усещахме върху себе си такава строга селекция в процеса на изучаване на Кабала.

Но силата на книгата Зоар веднага определя, кой е задно с нея и кой е против нея. И само по този принцип се съди човекът „кой е към живота и кой е към духовната смърт“.

Откъс от урока по книгата Зоар, 01.01.2009

Filed under: Духовност - Няма коментари→