Въпрос: Вярно ли е, че във всяко поколение има само един истински кабалист?

Отговор: Всички са необходими, защото всеки работи в своята област. Човечеството не е еднородно – за всяка негова част е нужен особен език, докато хората не напреднат и не станат способни да чуят истината.

Затова, не си струва да мислим за това кой е кабалист. Трябва да се стремим да разкриваме истината и да се приближаваме към нея. А ако днес или утре изведнъж се появи някой наистина велик, тогава ще го последваме.

Едва ли, в поколението може да има повече от един истински кабалист, защото главата е една. А останалите, които са редом или под него, са десетки, стотици, хиляди – съгласно пирамидата. Надявам се, че ако не в това поколение, то в следващото ще видим нещо подобно на Санедрин – много кабалисти, притежаващи високо ниво на постижение, които заедно водят човечеството по пътя към Твореца.

Въпрос: Има ли връзка между 36-те праведника и кабалистите?

Отговор: Не. „36 праведника” е понятие. Става дума за намиращите се в този свят особени души, чрез които идва изобилието в този свят, за да поддържа съществуването на тази реалност. Това е особена система, а не отделни хора.

Въпрос: Може ли жената да бъде кабалист?

Отговор: Разбира се. Имали сме пророчици – нашите пра-майки, след тях пророчиците, а после народът – до разрушаването на Втория Храм, са притежавали висшето постижение. В това отношение няма разлика между мъжът и жената. И днес познавам наши ученички, които работят самоотвержено в продължение на много години и напредват. Тяхното възприятие и желание е многократно по-голямо от това на много мъже. Несъмнено, те могат да постигнат не по-ниско ниво, от мъжете.

Освен това, тъй като всички напредваме към разкриването на Твореца, безусловно ще стигнем до това, че и мъжете, и жените ще Го разкрият. Нима жената не е част на творението? Нейната духовна работа е малко по-различна от тази на мъжа, но „различна” не означава, че „не е духовна”.

Въпрос: Как да обясним на детето кой е кабалист?

Отговор: Кабалистът е човек, който получава разкриване на Твореца, съгласно закона за подобие на свойствата. Той е поправил себе си така, че в нещо е станал подобен на Твореца. Затова, в него има частица свише, която се нарича душа – част от Твореца. В тази част, той чувства духовния свят, по-висшето измерение, вечния живот и се отъждествява с него.

Затова, когато животът на неговото физическо тяло свърши, той не възприема това като загуба. Продължава да живее, както и сега чувства духовния живот. Нарича се кабалист, защото е получил висшия живот.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 01.12.2010

[32859]

Filed under: Възпитание на децата, Въпрос-отговор, Духовността на жената - Няма коментари→

Първо трябва да развием такива отношения, за които е казано: „Не прави на другия това, което е противно на самия теб „, а след това: „Възлюби ближния като себе си“.

Трябва само точно да определим кой е другарят и кой съм аз, и какво означава  «да се действа». Става дума за действията на човека по отношение на другаря му и те трябва видимо да се проявят в този свят, в цялото човешко общество.

Като резултат, между всички хора трябва да се разкрият такива отношения, които може да се нарекат свят на Безкрайността! И това ще означава Край на поправянето (Гмар Тикун). Тук, на земното кълбо, между животинските ни тела ще установим такива отношения, които да се нарекат наша безкрайна душа!

Когато стигнем до това, ще се окажем в друг свят. Няма да има никаква нужда да усещаме цялата тази материя и тя ще изчезне от нашето възприятие. Тя, и днес съществува само в нашето усещане – цялата реалност е въображаема.

Именно с такава цел се намираме на тази земя. Всичко се случва именно тук!

До разрушаването на Храма, когато хората са живели в духовно постижение, нима са се намирали в друга галактика, в друго измерение? Вътре в тях е съществувало друго измерение, друго отношение между хората – и това е вярно. Съществувал е този свят, неживата, растителната и животинската природа, нормалният живот е следвал своя ход. Те са отглеждали домашни животни, имали са стопанство, раждали са деца, работили са, плащали са данъци.

Но отношенията между тях са били духовни – всички са били във взаимно отдаване и са го поддържали, доколкото са могли. Всеки човек е бил оценяван според своето отдаване на другите. На тази основа са съдили човека – само от гледна точка на това, доколко е навредил на обществото и изведнъж се е разкрило неговото егоистично желание.

Така е съществувал народът на Израел, изведен от Авраам от Вавилон, до разрушаването на Втория Храм. А сега, в групата, трябва да реализираме на практика това, на което ни учи кабала: нашите вътрешни отношения да се основават на любовта и обединението, за да живеем, както се казва „душа в душа“.

И това не е свързано с външна близост. Не сме длъжни да ядем от една чиния, да живеем в една къща и да водим общо домакинство. Става дума за вътрешни отношения.

От урока по статията „Характер на науката кабала“, 12.01.2011

[32645]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо кабалистите хиляди години са крили кабала от народа на Израел, а са разкрили нейните тайни на гръцките философи?

Отговор: Но това се е случило стотици години преди разрушаването на Втория Храм. През това време много учени и философи в света, не само гръцките, са идвали да се учат от кабалистите. Те са изследвали народа на Израел и са искали да го разберат.

Например Александър Македонски, който отначало си е поставил за цел да разпространи цивилизацията в целия свят се е обкръжавал с учени философи, които са изучавали живота на народа на Израел в този период. И затова той се е отнасял толкова добре към този народ.

Учените са се стремили да разберат мъдростта, съществуваща в древния народ Израел, живеещ по духовните закони. Тази мъдрост е била просто очевидна и е било ясно също, че този народ живее според особени обичаи, съдейки по това, как е било устроено цялото правителство и народ.

Съществувала е огромна разлика в живота на народа на Израел в сравнение с другите народи, защото става дума за варварски времена. А в Израел тогава е имало съвършена обществена система, човек е бил напълно защитен, по-добре от съвременната болнична каса и обезпечаване при безработица.

Това време така се описва в Талмуда: не е имало дете, което да не е умеело да чете и смята, да не знае устройството на света! Системата на образование (левитите) обхващала целия народ. Така е било организирано още от Моисей в пустинята след изхода от Египет.

Не е имало безправие, както е казано: „Човек, купувайки си роб, си купува господар!” Не е имало разделяне на обществото на висши и низши слоеве, никога в народа не са се почитали хора заради богатство, както е прието в други народи. Вместо това са почитали мъдреците.

Хората, дошли от други места, се удивявали и не са разбирали как става това. Е, да допуснем такива правила са могли да бъдат установени в някоя малка община, но да съществуват такива закони в мащабите на цели народи?!

Съществувало такова съединение в народа, такава система на правосъдие, особени събития и празници, ясен календар, по който народът е живял, всичко било организирано като в изправен часовников механизъм – съгласно висшия часовник. На този часовник се подчинявал живота в обществото – това е била абсолютно съвършена система, точно съответстваща на духовната.

И всеки е знаел какво трябва да прави – разбирал го е отвътре! Не е имало нужда от властители, армия и пазачи, въвеждаща със сила порядък, проверявайки и наказвайки. Всеки човек сам чувствал как трябва да се държи – това е било общество на всеобщото равенство.

Царят служел на народа, а не се докопвал до властта. Била е съвсем обратна пирамида – този, който е стоял по-високо, чувствал такава голяма отговорност пред останалите. Това коренно се е отличавало от начина, по който са живели другите народи и затова са идвали мъдреци да ги учат. Било е епоха на пророци и древните учени на народите на света приели много знания от тях.

Естествено, че както Авраам е искал да поправи целият Древен Вавилон, така и пророците не са отказвали никому в желанието му да се обучи на законите на мирозданието.

От урока по статията „Кабала и философията“, 10.01.2011

[32420]

Filed under: Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Съществува такова понятие „10 изгубени колена”. Те, както и народа на Израел, имат своя роля в процеса на поправянето. В какво се състои тя?

Отговор: Днес ние извършваме поправянето на егото от нулевото ниво. Отначало ние ще трябва да достигнем до нивото, наречено „сила на отдаването” или Втория Храм, т.е. свойството „хафец хесед” (нищо не желаещи за себе си), нивото Бина.

След това, когато сме излезли от Египет и сме построили Първия Храм (нивото Хохма, нивото на любовта), ние сме паднали във вавилонското изгнание. И тогава са се изгубили 10 от 12-те колене.

А сега е необходимо да се издигнем на нивото на Втория Храм, където ние и ще се срещнем с 10-те изгубени колена. Днес те – това са същите хора, като всички, но в тях има решимот (спомени, записи) за пребиваването им на нивото на Първия Храм.

Те ще се присъединят към нас за поправяне, когато ние се издигнем от нивото на Втория Храм на нивото на Първия Храм, който, всъщност, и ще стане Третият Храм.

Ние се явяваме кръгооборот на душите на нашите праотци и носители на решимот на всички преминати от тях духовни степени. И нашата задача се състои в това, да възстановим тези решимот, да се издигнем на това духовно ниво, от което сме паднали, и да станем светлина за народите на света.

От лекция в аудиторията „Кабала на народа“, 07.12.2010

[30092]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Раби Шимон бар Йохай и неговата група

Рашби (авторът на Книга Зоар) и неговото поколение (последното поколение на падането на Храма), са постигнали всичките 125 степени (на поправяне, от нашия свят до света на Безкрайността), въпреки факта, че това е било преди идването на Машиаха (периодът на поправяне, е започнал развитието си едва в наше време, след 2000 години).

За него и учениците му е казано: “Мъдрецът е за предпочитане пред пророка“ (защото пророкът казва това, което е заложено в природата, дори страданията, а мъдрецът предлага път за поправяне, лек и мирен, и затова е за предпочитане пред пророка).

И затова много пъти се говори в Зоар, че няма да има поколение, подобно на поколението на Рашби (по висота на духовното постижение), чак до поколението на Машиаха (започвайки с нашето поколение и нататък).

Затова великата книга на Рашби е направила на света такова голямо впечатление (известна в целия свят като особената книга за тайните на мирозданието), тъй като тайните на Тора (висшето управление и неговата цел), заключени в нея (по начина , по който се разкриват на човек спрямо степента на неговото поправяне), обхващат висотата на всичките 125 степени.

Баал аСулам. Статия при завършване на Книгата Зоар.

[29025]

Filed under: Баал Сулам, Зоар, Кабалистични източници - Няма коментари→

Има Исраел в неговия вътрешен смисъл (исра-ел/„яшар кел“/„право към Твореца“), тоест човекът с „точка в сърцето”, стремящ се към духовното.

А има и „външен смисъл”, „народът на Израел”. Но и това не са просто хора, а души, които са били избрани в Древния Вавилон от сила, която се нарича Авраам (силата Хесед, отдаването) от всеобщото разбиване, наречено „Вавилонско смесване”.

Това смесване станало тогава, на първото ниво на желанието, и оттам (от Вавилон), от Авраам били избрани тези души, които искали да се поправят – и впоследствие постигнали нивото Мохин де-Хая – Първия Храм. Тоест те се издигнали до нивото А”Б и СА”Г – и се разбили.

Сега, тези келим са включени в общо желание и е ясно, че имат предварителна подготовка, в сравнение с другите, която им помага да започнат да се издигат. В нашия свят, тези келим се наричат „Израел”.

Затова, има разлика между онези, които са се родили евреи и тези, които не са се родили такива, но се отнасят към Исраел, благодарение на своята точка в сърцето. В онзи, който се е родил Исраел, навярно има готовност за издигане, заложена в случилото се предишно разбиване.

Макар че, по отношение на този, който не принадлежи на народа на Израел по рождение – не се знае кой е той.

Защото, ние не знаем къде се намират 10-те Израелски колена, които се разпилели, след разрушаването на Първия Храм.

Те не са участвали в строителството на Втория Храм и затова не са стигнали до „безпричинната ненавист”, заради която той бил разрушен. Те са преминали само през първото разбиване, не съумявайки „да получат заради отдаване”. Но въпреки това, в тях е останало стъпалото „отдаване заради отдаване” – в неразбито състояние!

Тоест, когато сега, издигайки се отдолу на горе постигнем в общата маса стъпалото „отдаване заради отдаване”, ние ще разкрием 10-те изгубени колена! Ще постигнем подобие на свойствата с тях, и тогава те ще се разкрият.

От урока по статията „Предисловие към книгата „Зоар“”, 05.12.2010

[28802]

Filed under: Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо е казано, че разбитите души се издигат за поправяне в света Ацилут, ако ние отначало трябва да преминем всички светове БЕА, стъпало по стъпало, започвайки от Малхут де-Малхут на света Асия?

Тогава, къде се намирам – в Малхут на света Ацилут или някъде в световете Асия, Ецира, Брия?

И ако земята на Израел се намира в света Ецира, а най-святото място в Храма, където е разрешено да влиза само Главният Първосвещеник, се намира в света Брия – то как мога аз да бъда над него?!

Отговор: Когато се обръщам с молба за поправяне, аз се издигам със своята точка в Малхут на света Ацилут, събранието на душите на Израел.

Всички наши поправяния се извършват в Малхут на света Ацилут – това е нашият дом, нашият Кетер. А всичко, което се намира по-ниско, в световете БЕА – това е разпространяването на Малхут, нейните 9 долни сфирот.

Всички светове, парцуфим, души, намиращи се по-долу от парса (долната граница на света Ацилут), се отнасят към Малхут де-Ацилут. Тоест, за да се поправя,  аз трябва да се издигна там и да се свържа с Малхут на света Ацилут. Но къде ще поправя себе си и своята душа?

Общата душа Адам Ришон се намира в световете БЕА (като започва с неговата „глава“ в ГАР де-Брия и до „краката“ в Асия).

Ако издигна своята душа в Малхут де-Ацилут и се моля за поправяне там, тогава получавам отгоре светлина, връщаща към източника (която идва при мен от света на Безкрайността, през всички светове и е предназначена лично за мен), и чрез нея поправям отнасящата се към мен връзка между Зеир Анпин и Малхут на света Ацилут.

По такъв начин поправям разкъсаната връзка между Малхут и З“А, Шхина и Твореца.

А самият аз принадлежа към „приятелите на Невестата, поддържащи Тора“, за които пише в книгата «Зоар», в главата „Нощта на Невестата“. Аз и помагам да се съедини с Жениха и се наричам син на сватбената зала на Невестата.

С това поправям  своята душа, тъй като З“А и Малхут са се разделили само заради мен, и аз трябва да съединя и събера това разбито „лего“!

И когато възстановя първата връзка между Малхут и З“А, това означава, че поправям своето първо духовно стъпало – Малхут де-Малхут на света Асия (виж Баал аСулам. Предисловие към книгата «Зоар»).

За втори път довеждам до съединяване Малхут и З“А и поправям своя Есод де-Малхут де-Асия и т.н. Всеки път, когато поддържам Малхут, подтиквайки я към нейното сливане със З“А , поправям своята душа.

Тоест ние винаги издигаме своята молба (МА“Н) в Шхина, в Малхут на света Ацилут, но поправяме и съживяваме себе си в световете БЕА, защото Адам Ришон се е родил в световете БЕА и не чувства нищо, освен тях – това е неговата околна среда. Той се издига и спуска заедно с тези светове.

Тъй като искам да доставя удоволствие на Твореца и това мое намерение се издига в Малхут де-Ацилут. А самият аз, за сметка на това, се поправям в световете БЕА, в своята среда.

И да се надяваме да се издигнем така, че да можем както Главния Първосвещеник, да влезем в „Светая Светих “ – в Бина на света Брия. Но с това, аз издигам зивуг ЗОН  към АВ“И…

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 23.11.2010

[27425]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ако днес светът се погрижи за възпитанието на подрастващото поколение, то след 15 – 20 години бихме живели сред други хора, в друго човечество.

Тогава нямаше да ни се налага да мислим какво ще правим с порасналите. От 3 – 4 годишна възраст щяхме да обучаваме детето на напълно ново възприятие, насочено към отдаването

До разрушаването на Храма, целият народ на Исраел е бил възпитаван по този начин, живял е с това. Казано е, че от Дан на север до Беер – Шева на юг, тоест в цялата страна, не е имало малко дете, което да не знае какво е „заради получаване” и какво „заради отдаване”. Тогава е действала методиката, получена още от Авраам при излизането от Вавилон.

С времето, на нас също ще ни се наложи да направим това, но и днес, вече има такава възможност. В крайна сметка, ние ще научим децата как да живеят едно с друго, как да формират  връзката помежду си, как да дружат, да си взаимодействат и обичат.

При сегашните условия, това е много трудно, защото децата се намират в съвременната система на обучение с всички нейни проблеми. И все пак, ние се стараем да им обясним, че любовта към ближния, като към себе си, се явява универсален закон на природата.

От него не можеш да избягаш. Колкото и да се съпротивляваш, колкото и да противодействаш, като резултат само ще си навредиш. Историята ни дава примери с паднали империи и народи победители, оказали се в беда след своите победи.

На заблудения егоизъм му се струва, че успешното съперничество ще му донесе изгода, плячка, власт: „Вижте какъв съм герой!” Но ако погледне дори в близка в перспектива, ще разбере, че това не работи. Ние сме взаимно свързани по природа и взаимността ни е необходима.

И затова добавяме към съвременното профилирано обучение принципа за любовта към ближния, като към себе си. Затова използваме различни форми на преподаване: игри, песни, беседи, обсъждания, дискусии – всичко, което ще отведе детето до новото възприемане на реалността.

Намираме се в самото начало на пътя. Надяваме се, че тази година ще ни се отдаде възможност да организираме международна просветителска мрежа, която да обхване всички наши групи по света.

Ще пускаме филми, книги, разяснителни брошури. Ще работим с психолози и други специалисти и за няколко години ще видим каква полза ще донесе това на нашите деца.

Днес е просто необходимо да се разработи и разшири здравото възпитание, за да не растат децата според вълчите закони и да не станат човеконенавистници, както е сега.

Израствайки, нашите деца ще успяват на всички поприща – и в естествознанието, и в професионалната подготовка, и в поведението, и в отношението към обществото и света. Защото вътрешно ще съответстват на Твореца.

От урок по статия на Рабаш, 05.11.2010

[26040]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Зоар, глава „Бешалах“, стр. 332: Съществува заповед за съграждане на долен Храм в подобие на висшия Храм. Както е казано: „На мястото, което е подготвено от Теб, за обитаване там”.

Защото е необходимо да се съгради Храм долу и в него да се отправя ежедневна молитва – т.е. да се служи на Твореца. Тъй като молитвата – това е и служенето.

Долният Храм – означава в Малхут, където ние сме длъжни да създадем изправено желание (кли). Молитвата – е отправяне на молба (ман) за изправяне.

Връзката на висшето с низшото е произтекла от подема на Малхут в Бина, а след това от спускането на Бина в Малхут. Оттук се появяват и двата Храма. Малхут и Бина, намиращи се долу, – Долният Храм; а Малхут и Бина горе – Висшият Храм.

„Да се съгради Храм долу и да се отправя в него молитва” – значи да се съединят Бина и Малхут заедно, опитвайки се да създадем такова състояние в групата, в нашите желания.

Защото къде още мога да изразя своето състояние на отдаване? – Единствено във връзката между нас. Тогава, от осъзнаването на пълната си неспособност да направя каквото и да било, аз въздигам своята молитва и от това се строи Храмът отгоре.

Така трябва да правим „ежедневно” – т.е. в състояние на подем, когато имаме някакви сили, с цялата си енергия да се стараем да вършим тази работа.

От урока по Книгата Зоар, 03.11.2010

[25785]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Кой не знае какво е това молитва – нея я има във всичките религии, във всички култури.

Хората се обръщат един към друг с молба, молят за нещо, т.е. молитвата бива обръщение към хората или към висшата сила (както човек си я представя).

В молитвата е заключена огромна сила, та нали когато човек чувства, че е попаднал в безизходна ситуация, от него от самосебе си се откъсва искрена молба за помощ.

Това е такава естествена реакция, която ние наричаме молитва, молба, вик, или това може да бъде благородна молитва, която също се излива от самото сърце.

Такова действие предизвиква огромни вътрешни човешки ресурси и го довежда до изцеляване, способности за преодоляване на непреодолими препятствия.

Но в кабала „молитва” не е обикновена молба, а молба за поправяне, за достигане целите на творението.

До падането от усещането за Твореца не са съществували молитвеници, защото хората са усещали Твореца, и всеки се е обръщал към Него от своето сърце, „душата на човека го учи”.

Човекът сам е знаел, какво му било необходимо да си изясни и направи, за да се приближи още малко към целта и да се съедини с Твореца, да се сравни с Него по свойства.

Така до разрушаването на Храма целият народ е бил в усещане на висшето и е чувствал за какво трябва да моли. Усещането в сърцето, всъщност е било молитва: „каквото на сърцето, такова и на устата”.

Човекът усещал в сърцето си стремеж за отдаване, любов към ближния, любов към Твореца, уподобявайки се с Него – това са чувствали със сърцето и не е имало нужда от думи.

Да изразиш с уста – това за нас е да чуем самите себе си, сам да разбера какво преживява моето сърце.

Това било време, когато ние сме се намирали в поправено състояние.

Но когато се разрушавал Храма в  нашите сърца, вследствие на общото падение от любов към ближния в безпричинна ненавист един към друг – ние сме престанали да се оприличаваме на Твореца по свойства и затова Той е изчезнал от нашето усещане и ние вече просим за своя егоизъм, а не за своето поправяне!

Ние молим за онова, което ни се иска за тези нови завладяващи ни желания – това е егоизъм.

А какво може да иска егоизмът? – Да му бъде на него добре и лошо на останалите, понеже относно тях, аз ще почувствам себе си още по-добре!

Така работи нашето ново сърце – „каменното сърце”. Разбира се, че ние не достигаме истинска молитва, докато не изправим своите желания.

Но от друга страна сме длъжни да знаем каква трябва да бъде истинската молитва, за да разберем, ако не със сърцето, то поне с разума, и да се придвижваме в тази посока, поправяйки своите свойства.

Затова кабалистите са ни съставили молитвеник, за да знаем за какво все пак да молим….

От урока по статията на Рабаш, 12.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→