Въпрос: Когато гледаме този свят, ние го съдим със своят разум, но как можем да постигнем разума на Твореца?

Отговор: Затова трябва да направим поправяния: да пречистим разума от всички егоистични глупости, които го напълват, пречейки ни да видим Твореца. Ако направим поправяне чрез светлината Хасадим, тогава се издигаме над егоистичното ни желание и ставаме готови да приемем светлината Хохма – разума на Твореца.

По същество търсим себе си, и на основата на това, опознаваме Твореца, който ни е създал. Написано е: „По Твоите действия ще Те позная”, но какви са Неговите действия? Това съм аз! Аз съм действието на Твореца! И аз трябва да разбера кой съм.

За да направя това, трябва да изляза извън моето ограничено егоистично виждане и да изградя група извън себе си. Ако започна да проверявам себе си относно групата, като желание относно светлината, то това слага началото на моето постижение на действията на Твореца. Това се случва до степента, до която съм способен да издържа и да го пожелая.

От урока по статията „Създаващ разум“, 28.10.2010

[25211]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо човек трябва да бъде радостен на Сукот?

Отговор: Радостта е знак за съгласие с Твореца да добия Неговите качества. Аз (душата) получавам свойството на отдаване, светлината Хасадим (милост) под влиянието на Ор Макиф (Заобикалящата светлина), която „идва към мен през покрива на храма” благодарение на екрана, който изграждам от „харман и винарна”.

В хармана се добива зърно (светлината Хасадим), но люспите остават. Виното се прави във винарни, но остава кюспе. И все пак, от отпадъците, които нямат стойност за моя егоизъм, създавам най-хубавото нещо в  живота си – екран, т.е.  издигам важността на свойството за отдаване над получаване точно в тези две Светлини или сили на природата: Хасадим и Хохма (мъдрсот).

Променям намерението на желанието  на тези две светлини (напълвания) от получаващо на отдаващо. Виждам стойност в „отпадъците от хармана и винарната”, издигам се над  егоизма си, моето зло и предпочитам да съществувам в това да напълня желанията на другите, вместо моите желания.  Правя това, за да разкрия Твореца впоследствие.

Радостта показва, че съм в състояние на отдаване. Това е резултатът от моето пълно съгласие с Твореца и оправдаване на Неговите действия.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 21.09.2010

[21678]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

„В зависимост от това, доколко човек е излязъл от самолюбието си, той може да се удостои със съвършена вяра”.

Рабаш, „Кой свидетелства за човека”, статия 37, 1984/85

Въпрос: Какво е това съвършена вяра?

Отговор: Става дума за много висока степен – за процеса на построяване на средната линия.

След периода на подготовка ние идваме в състояние на частична вяра (хафец хесед). На този етап за мене е важно да се издигна над постоянно растящото в мен егоистично желание.

Всеки следващ път, издигайки се над него, аз превръщам зломислията и грешките от предишната степен, съответно, в грешки и заслуги. С това аз ставам несъвършен праведник.

А след това, аз се издигам на степента на любовта и превръщам всичко в заслуги. Това е и съвършената вяра, която също се разделя на степени.

„Вяра” – това е светлината хасадим, разпространяващ се в кли, а „съвършена вяра” – това е хасадим с осветяване от хохма. Съвършенството се постига именно благодарение на светлината хохма, когато тя може да се напълни със светлината хасадим.

На този етап, аз работя в две линии и реализирам средната линия, получавайки я заради отдаване. Когато напълня желанията си за отдаване и получаване – тогава в мен възниква съвършената вяра – хохма в хасадим.

От урока по статията на Рабаш, 21.09.2010

[21665]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Да изпълним целта на творението означава да станем подобни и равни на Твореца. Такава е Неговата програма по отношение на нас, тъй като това състояние е най-доброто, най-съвършеното.

Но за да станем равни Нему, ние трябва да намерим желание, което да Му е равно.

Творецът е създал точката на желанието, а след това я напълва със своето отношение, със светлина, с всички наслаждения и любов към творението.

Той показва две свои отношения към творението – светлината Хохма и светлината Хасадим. От това желанието става огромно, свят на Безкрайността.

Но ние трябва да добавим към това желание и своето, което е обратно по отношение на Твореца. Затова Твореца влага в създаденото от него желание точката за отдаване, а ние със своите усилия я развиваме по отношение към Него, до размера на Неговото отношение към нас (увеличаваме 620 пъти).

Не е възможно да се променим с осъзнаването на промените отведнъж, а постепенно стъпка по стъпка, с малки промени. Пътят се състои от падания и изкачвания.

Понеже, от една страна, творението трябва да остане празно, желаещо да се напълни, а от друга страна, над това празно желание, то трябва да се прилепи към Твореца и да стане подобно Нему . Затова в творението се съчетават винаги две противоположни състояния.

Има две светлини: пряка и обратна. Творецът иска от нас чрез обратната светлина да се обръщаме към Него така,  както Той към нас със своята пряка (директна) светлина – да станем такива като Него.

Но за Него отдаването – това е Неговото желание, Неговата природа, а за нас отдаването е намерение да отдаваме при желание да получаваме заради Него.

И затова ние можем да Му бъдем противоположни по нашите и Неговите желания, но равни, подобни на Него, по намеренията – отдаването и любовта.

Ако аз се обръщам към него със своето желание, то аз съм Му противоположен. Ако аз се обръщам към Него със своето намерение, то аз съм такъв като Него.

И затова в своите отношения с Него, аз през цялото време падам (заради разликата в нашите желания) и се издигам (заради сходството в нашите намерения). Когато в мен се увеличава желанието, аз ставам противоположен на Твореца, а когато поправям своето желание за получаване в намерение да отдавам – аз Му ставам подобен.

И така през цялото време се „люлея” между тези два полюса, но най-важното е моето „Аз” да остава по средата, в средната линия, да придобие максимум противоположно на Твореца желание да получава, а след това да присъедини към него съответното намерение за отдаване. Да създаде своя средна линия за получаване заради отдаване на Него, заради Него, и в Негово подобие, да се прилепи към Него.

Ако за мен не е важно как усещам своето състояние, добро или лошо, а най-важното е да остана в намерение да достигна максимално подобие с Твореца – това означава че аз се намирам в средната линия.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот””, 07.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Зоар, глава ”Ваеце”, т.219: …Когато Творецът решил да ги приближи до Себе си, Той им дал стъпалото „хляб на бедността”.

„Хляб на бедността” – това е цар Давид, за когото е казано: „Тъй като съм беден и нищ”.

Цар Давид – Нуквата в онова време, когато тя получава осветяване от лявата Бина, и тогава тя се намира на едно и също стъпало със Зеир Анпин, четвъртата основа на престола, Бина, и тогава;

Нуквата, съединена с Бина и не извършваща зивуг със Зеир Анпин, със своя мъж. И за това тя е бедна, лишена от светлина, и се нарича „хляб на бедността”, доколкото хохма не свети без хасадим.

И тогава е казано: „Тъй като съм беден и нищ”. И това стъпало на Нуква се явява като нейно първо стъпало.

Като че ли богатството е в светлината  Хохма. Но какво ще ти даде светлината Хохма, ако не можеш да я използваш , без да я облечеш със светлината Хасадим – тя ти донася тъмнина?

Тогава е желателно да нямаш Хохма, докато нямаш Хасадим. Според наличието на светлината Хасадим се разкрива цялото твое богатство в светлината Хохма.

И затова, богатството се измерва само със степента на светлината Хасадим, която духовния съсъд (кли) притежава. Понеже Хохма може да свети според Хасадим  .

Затова „хляб на бедността” означава, че ти имаш светлината Хохма, но нямаш възможността за нейното разкриване – светлините Хасадим, в теб няма отдаване и любов.

От урока от Книга Зоар, 30.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: В духовният свят не съществува понятието време, но не трябва ли да извършваме действия в рамките на материалният свят?

Отговор: Когато започнем да усещаме духовният свят, ние ще си служим само със сили, както в океан водата на който ни заобикаля от всички страни. В действителност полето от духовни сили се нарича „вода”, защото първоначално е изпълнено със Светлината Хасадим (Светлината на Милосърдието, „вода”) и отражение на Светлината Хохма (Светлината на Живота).

Светлината Хасадим изпълва цялото пространство. Несъществуват понятията ляво и дясно, горе и долу. От центъра на Светлината Хасадим се разпростират кръгове, които представляват нивата на Светлината Хохма. Светлините наподобяват магнетично или електрическо поле, силите на които се променят с нарастване на разстоянието от центъра.

Когато човек придобие духовни усещания, той ще възприема целият свят със сетива чужди на понятията време, движение, пространство или съществуване на материална реалност.

Въпреки че духовното пространство си служи със собствено време, движение, пространство и реалност, те просто са наименувани по аналогичен начин на земните понятия. Категорията време в духовното се нарича действие, което човек извършва, променяйки себе си.

В резултат на духовните действия, вътрешните промени на човек и неговото установяване на духовното поле се нарича движение. Той се предвижва в зависимост от вътрешните си промени и се уподобява все повече и повече на духовното поле, доближавайки се до центъра.

Място се нарича неговото разположение на полето. Той непрекъснато е в баланс с полето, по подобие на заряд в магнетично или електрично поле.

Кръговете, през които той преминава, стремейки се да достигне до центъра, осъществявайки множество вътрешни изменения, се наричат светове.

(От първият урок на Северно Американският Конгрес в Бъфало 16.10.09)

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Ако ви зададат простия въпрос: „По света живеят седем милиарда човека. Как мислите, дали всеки от тях притежава душа?“
Да, непременно ще отговорите: „Всеки от тях има душа. Съществуват седем милиарда човека, което означава, че има и седем милиарда души“.
А ако ви попитат : „Как смятате, те обединени ли са заедно или не?“
Тук са възможни два варианта на отговора:
Първи вариант – ще отговорите раздразнително: „Какво означава обединени?! Защо ме обърквате? Нали ви казах – седем милиарда души“.
Втори вариант – нищо няма да отговорите, ще се замислите.
И тогава ще се възползваме от това, че сте се замислили и ще ви разкажем, какво казват по този повод кабалистите.
Всеки кабалист ще отговори на този въпрос мигновено, с лекота и без никакво съмнение: „Да, всички души са съединени заедно в една единна система, която се нарича Единна Душа“.
„Тоест всички ние се явяваме частици от тази Душа?“ – ще попитате вие.
„Именно.“ – ще ви отговори кабалистът.
След такъв отговор, вие може да продължите и да попитате: „Тогава защо не усещаме тази Единна Душа, след като всички сме съединени в нея?“
„ Защото ние усещаме само себе си, заети сме само със себе си, със своето его, и живеем в този свят разделени, често сме ядосани един на друг, без да чувстваме никакво единство. За какво тук да говорим повече!…“
„А как можем да го почувстваме?“ – ще попитате вие.
„Като се съединим. Науката кабала е дадена на човечеството с цел да разкаже на всеки един (абсолютно всеки!) как да се почувства като част от Единната Душа. Сега, без да го отлага, в този живот.“
Кабала разказва, че за това ние трябва чисто и просто да съответстваме на закона, съгласно който съществува тази Единна Душа. Този закон е следният: „Възлюби ближния, като самия себе си“. Излиза, че Единната Душа е величествено обединение между обичащи се един друг хора. (още…)

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→