От външния свят се показва човечеството, а от човечеството – човекът (адам) и неговата точка в сърцето. Зелената линия на чертежа по-долу обозначава „разреза”, над който лежи вече духовния свят.

Ако човекът иска да работи със своята духовна част, той трябва да открие в другите хора тяхната духовна част – групата. Тогава в него се появява възможността за напредване, посредством взаимното въздействие един на друг и първоизточниците, също представляващи външен фактор, в който човек намира вътрешната си същност.

Ако всичко това се спои в едно цяло, то ние намираме в нашия свят средствата, които не се отнасят към него. Те задават свой темп на развитие – съгласно желанието, пробуждането, подема, който те и предизвикват.

И така, има три съставляващи: човек, група и първоизточник (Книгата „Зоар”). А темпът, времето се определят от взаимното пробуждане между човека и групата, а също и от техния подем към първоизточниците, свързани с кабалистите, т.е. с вече поправените души, които имат светлина и келим. Благодарение на тях, към нас идва светлината, възвръщаща към Източника (ор макиф – О”М).

Долу лежи материалния свят, а над него – човечеството. Тук всичко се развива съгласно нашия „пулс”, т.е. усещането на света в нашия материален, „животински” живот. Истината е, че в този процес участва не само „животинското”, но и човешкото стъпало: ние започваме да се пробуждаме, преминаваме на собствен темп, искаме да ускорим своето развитие в технически и човешки план. Но, всичко това е по старому, в рамките на материалния свят.

Няма никаква връзка между духовното време и материалното време. Понятията време, движение, пространство и поддържане на реалността придобиват съвършено различен смисъл в материалния свят и в духовния свят. Те нямат отношение едно към друго и се съотнасят само по закона на клоните и корена.

Духовното време се определя от количеството на нашите духовни действия тогава, когато в материалния свят пулсът не прекъсва, Земята се върти, всичко се намира в движение, и животът тече. В духовното нищо не тече само, там аз го „подтиквам”, пробуждам светлината към действие – и отново всичко спира. Още един тласък – и пак спиране.

Какво става по време на тези спирания между действията? Става натрупване на желания, което ме притиска чрез материалния свят. В духовното всичко затихва – пълна тишина. Но, чрез материалното тя така въздейства на мен, че именно на материалната степен, която продължава движението напред, в мен се натрупват беди и проблеми, провали, войни, разрушения… Тук всичко зависи от това, доколко аз съм чувствителен към тях, към източника и причината. Едва докоснал се до тях, аз мога веднага да се обърна към поправянето им.

Злото се разкрива само в материала, но то произтича от духовното. Докато материалната система пропуска през себе си злото, духовната система е неподвижна и е готова към активизиране от страна на човека.

Оттук е разбираемо, защо на нас ни е нужна реалността на този свят и неговите импулси, преминаващи през материалното тяло. Неживата, растителната и животинската природа около нас и в нас трябва да бъде именно такава, че чрез тези стъпала ние да усетим желанията, които не можем да усетим в техния духовен вид.

Защото в духовното, за да проявим желанията, трябва първо да приложим усилия. Аз трябва да поискам да ги разкрия. А в материалния свят на мен ми се откриват желания, от които бих искал да избягам. В това е цялата разлика.

От урока на тема „Време“, 09.03.2011

[37568]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всички души са обединени помежду си и са разпределени по различните нива: неживо (Н), растително (Р), животинско (Ж), човешко (Ч) и духовно (Д).

На духовното ниво се намират душите, които се поправят. В тези, които са на човешко ниво, има „точка в сърцето”, те се стремят към поправяне. А всички останали – не.

При това, възможно е, на всички останали да не им е необходимо такова напредване. В когото се пробуди точката в сърцето, той може да се издигне на върха – но това ще бъдат особени, изключителни случаи. А като цяло, душите не претърпяват такива резки промени.

И означава, че не трябва да се изисква от човечеството, цялото, то, да приеме структурата на развитите общества.

Заради това ни е трудно да повярваме на Баал а-Сулам, който пише, че всички хора вече са станали едно семейство и, че човечеството е готово за духовен подем. И всъщност това е така.

Мъничка част на мозъка, с размер милиметър на милиметър, управлява цялото тяло. Така и малка част трябва да управлява цялото човечество, свързвайки го с Твореца. От тази част всички ще получават поправяне в пасивна форма, каквато съответства на техния тип душа.

С това не трябва нищо да се прави. Не трябва да се изравняват всички по демократичен образец. Те ще станат равни после, когато всеки се поправи съобразно с егоистичния си потенциал, със своето решимо. Тогава всички ще станат единно „тяло”, но в това тяло ще има 90% „плът”, „кости”, „мускули”, „сухожилия” и т.н.

Колко важни органи има организма? Колко се подчиняват на мозъка? И каква част от мозъка представлява човека като такъв? Малка точка, „микропроцесор”, не повече.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание“, 21.03.2011

[38707]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

„Злото начало” – това не е просто желанието да навредиш на някой, присъщо ми по рождение. Това природно качество все още не се нарича зло начало.

Злото начало ние разкриваме, само когато започнем да се занимаваме с Тора, притегляме светлината, възвръщаща към източника, и искаме да се съединим с помощта на тази светлина.

Тоест, то се разкрива не на просто битово ниво, а само на хората с духовен ген, с „точка в сърцето”, които се включват в кабалистичната група и започват да работят в нея, за да излязат от своята егоистична природа, от намерението „заради себе си”.

Те преминават целия предварителен път на развитие, вътрешните състояния: Авраам, Ицхак, Яков, египетското изгнание, и се отчайват, разбирайки, че не са способни да се съединят – както е казано: „И завикаха синовете на Исраел от тази тежка работа”. Тогава на тях постепенно им се разкрива това зло начало, което се нарича Фараон.

Но това все още не е всичко. Те бягат от Фараона, някак се издигат над него, и тогава стигат до разкриване на злото. Благодарение на това, че те са се отделили от злото на егоизма, преминавайки Червено море, те могат сега да разкрият, че това зло е точно като планината Синай (планината от Ненавист). И само при това условие на тях им се разкрива методиката за поправяне на злото, която се нарича „Дарованието на Тора”.

Тогава те достигат втората половина на условието: „Аз създадох злото начало и създадох Тора за подправка, като средство за неговото поправяне”. Ако ти действително разкриеш в себе си силата на разбиването, която се нарича „зло начало”, то можеш да я поправиш. Това е силата, разделяща те с другите, и тя се разкрива само при условие, че ти много искаш да се съединиш, отдавайки всичко, което е в твоите сили заради съединяването.

Тогава на нас ни се разкрива „злото начало”, и това е много високо състояние на разкритие. На нас ни се разкрива условието, че ние трябва да бъдем като един човек, с едно сърце, във взаимно поръчителство (а дотогава, е невъзможно да се разбере какво е това).

И сега ни става необходима Тора – средството за поправяне. Защото ние вече разбираме, че е невъзможно сами да направим никакво действие, и всички наши достижения – са само благодарение на светлината, възвръщаща към източника, който ни е разкрил злото, а сега може да го поправи на добро.

Когато светлината установява между нас мир и добро, това означава, че тя добавя намерение за отдаване към нашето зло начало, и тогава „ангелът на смъртта” постепенно се превръща в „свят ангел”.

Затова е казано: „Аз създадох Тора като подправка” към злото начало, тоест ние само добавяме към злото начало отдаващо намерение, точно като подправка, и не го разрушаваме. Цялата ненавист остава, и всеки път тя се разкрива все повече и повече, за да ни даде възможност да построим над нея все по-голям екран.

И така ние растем – от малката точка, която е в нас, всеки може да порасне до света на Безкрайността и да придобие цялото това огромно желание/кли, от самото начало на създаване от Твореца. Именно с помощта на злото начало ние ставаме подобни на Твореца, израствайки над него, точно като тестото повдигано от маята.

От урока на тема „Аз създадох злото начало и Тора като средство за неговото поправяне“, 17.03.2011

[38329]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос от Япония: Каква трябва да бъде нашата вътрешна работа в екстремни ситуации? Докато аз гледам урока, трусовете не спират.

Отговор: В тези дни ние трябва още по-силно да се фокусираме върху единството и да бъдем уверени в това, че именно благодарение на вътрешните усилия, ние ще успеем да предотвратим подобни катастрофи в света – в Япония, и във всички региони, където хората сега страдат.

Защо страдат те? Защо не напредват по правилен начин към поправянето? Защо не се пробуждат и не излизат на улицата с призива: „Искаме Машеах сега!”? Казано по друг начин, защо те не искат поправяне, промяна, ново състояние?

Защо, вместо това призовават за смяна на правителството? С какво ще им помогне това? На никой няма да му стане по-добре от това, даже и да си отиде либийския диктатор. Образувалият се разрив ще запълни ислямския радикализъм или нещо друго, но това ще бъде само сляпа психологическа компенсация. На практика, на хората няма да им стане по-добре. Това е пътят на страданията.

В последно време светът стремително се въоръжава. Ние възобновяваме прекъснатата отпреди надпревара, сякаш желаейки да си премерим силите. Каква глупост – да се караме като малки деца! Но погледни, колко сили отнема това и ресурси.

В крайна сметка, всичко зависи от нас, от всички наши другари по целия свят, получили импулс към поправяне. Ние само трябва да се обединим отвътре, да се усетим като едно цяло. Тогава, желаейки да сплотим заедно целия свят, ние можем да  приближим и други. Защото те – това са нашата пасивна част, те са неспособни да се приближат със собствени сили, докато ние не им предоставим възможността за връзка с нас.

Получил пробуждането, точката в сърцето, човек идва при нас и се присъединява към всичко това, което активизира и ускорява развитието, адаптирайки темпа на своята работа към темпа на появяване на нови решимот. Тогава никакви сили, никакви цунами, революции, войни и др., няма да ни принуждават към придвижване в отрицателната форма.

Всичко зависи от нашите усилия, от това, в каква степен работим над обединяването. За света няма друго решение.

От урок на темата „Екологическият проблем и пътят за неговото решение“, 13.03.2011

[37940]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Нашият свят действа съгласно желанието за наслаждение, тоест всяка част на творението инстинктивно прави вътрешна сметка на това, какво за нея е най-изгодно, спроред нейното разбиране, вътрешното устройство, получено по рождение, от възпитанието и от влиянието на обкръжението. Иначе не сме в състояние нищо да направим.

Ние дори и не си даваме сметка, доколко всеки от нас е зациклен в тези егоистични пресмятания във всеки един миг. И даже и да правим някакво милосърдно действие,  то е само заради това, да спечелим за негова сметка, иначе нямаше да имаме никаква мотивация да го правим. Така действа цялата природа – от най-дребните частици на атома, до най-високообразования и развит човек.

Но съществува и друго намерение – заради отдаване, не за собствена изгода, а за благото на ближните. И този антисвят, антиматерия, е противоположна на всичко това, което съществува в този свят.

Там не може да има мисли за самия теб, на него е било направено съкращение (цимцум) и отсичане. Всичко се поправя и  движи единствено от загрижеността за благото на ближния.

И как така ние не можем да се приближим към такова виждане и пресмятане? Това е единственото, което не е по нашите сили, защото в нашият свят тази сила не съществува. Трябва да си я притеглим от тази друга, обратна реалност, намираща се от другата страна на границата на духовния свят, наричана “махсом“.

Но как въобще е възможно да дойде тази сила при нас – защото всичко се подчинява на закона за съответствието по свойства и подобното се съединява с подобно? Но има особена сила, която се нарича “светлина възвръщаща към източника“, или “обкръжаваща светлина“, която може да ни свети в съответствие с нашият стремеж да се окажем в този обратен свят.

Тя ни помага, дори и ако нашият стремеж е фалшив, и ние не разбираме този свят и  не го чувстваме, но имаме дори и малко отношение към него, една едничка точица за контакт с него – “точката в сърцето“, искрата от духовния свят.

И ако ние работим над тази искра, то според приложените усилия, на нас ни свети духовната искра – и превръща усилията ни в “духовна плът“ за тази точка, която започва да расте. Докато не се превърне в цял духовен съсъд, с който ти ще пробиеш в този същия антисвят и тогава ще се окажеш в “обратната реалност“.

Молбата за силата, която ти носи тази промяна, молбата за светлината, възвръщаща към източника, поправяща нашите намерения от егоистични към отдаващи за ближните – се нарича молитва. И в тази големина, в която ние се стремим, търсим, и сме настойчиви, в нас действа тази чудотворна сила и извършва измененията в нас.

От урока по статията на Рабаш, 06.03.2011

[37159]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Учение за Десетте Сфирот”, част 1, „Вътрешно съзерцаване” , гл.6, п.34: „Цялата същност на понятието време в нас не е нищо друго освен усещане на движенията.

Тъй като материалният разум в нас представя и предава форма на определено количество движения, усещани едно след друго, той ги преобразува в представа за определено „време”.

По този начин ако човек и неговото обкръжение се намираха в абсолютен покой, понятието време нямаше да е известно на никой.”

Ако, раждайки се в този свят, веднага получавахме друго обкръжение, тогава щяхме да станем други създания. Затова, сегашното обкръжение ни прави такива, каквито сме.

Човек се състои от две части. Едната от тях е „животинска”. В нея няма нищо осъдително – това е просто стъпало на развитие. Често сравняваме някого с животно, за да подчертаем неговата „приземеност”, безчувствие – но това не е непременно вярно. На своето ниво животните се намират в подобие с природата и нямат недостатъци.

Така че онази наша част, която се отнася към животинското стъпало, действа и възприема своята реалност, съгласно собствените си свойства, собствения си „пулс”. Този „пулс” отброява всеки миг.

Човек има вътрешен биологичен часовник, свързан с Луната и Слънцето, с движението на Земята, със смяната на годишните сезони и с много други фактори, свързани с природата на биологичния организъм, а също и с космическата природа на системите на небесните тела.

Всичко това ни дава усещането за време, движение и пространство. Именно в тези координати съществува нашето тяло.

А освен това, извън каквато и да е връзка с него, в нас съществува друга реалност, наречена „душа”. Тази част е скрита от нас – не я откриваме отвътре. Тя може да се прояви само като зародиш, като „точка в сърцето” – все още не е самата душа, а само възможността да я открием. С други думи, точката в сърцето е средство за разкриване на душата. Благодарение на нея можем да стигнем до втората, по дълбока част от себе си.

Науката кабала обяснява, че духовните парцуфим се изграждат по скалата „външно-вътрешно”. Нашият външен парцуф е същото това „животно”. Тук става дума не за плътта, а за усещането на собственото битие в този свят – битието в психологически, физиологичен, социологичен, семеен, емоционален смисъл. С други думи, нашето „животно” не е просто тяло, а същество, усещащо себе си като човек в материалния свят.

А след това в него започва да се пробужда по-висок, духовен образ и скоростта на развитие на този образ по никакъв начин не е свързана с онова, което се намира долу. Той няма отношение към нашата нервна система, към нашите свойства и манталитет, към нашето възприемане на света и към самия външен свят. Духовният образ в нас е нещо съвсем различно. Той е противоположен на цялата материална действителност и е отделен от нея. Има собствен ритъм на развитие, свои причини да се развива.

Сега, заради тази своя вътрешна духовна част, човекът трябва да призове духовната помощ, духовните средства. При това, трябва да ги намери в заобикалящия го свят, но вече чрез вътрешни сигнали.

От урока на тема „Време“, 09.03.2011

[37571]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние се намираме в система на действащи закони. Съществува висша сила, въздействаща на нас, чието желание е да ни даде блага. И затова тя е създала желанието да се насладим, което тя може да наслаждава.

А наслаждение за творението е да стане точно като тази висша сила – съвършено и вечно. Затова е необходимо да постигне същото усещане и ниво, същата дълбочина и сила, същия статус, като тази висша, първична сила.

Първата сила се нарича Творец, а втората – творение. Втората сила трябва да премине изменения, натрупвайки разнообразни впечатления – общо 125. Сама трябва да ги премине – благодарение на собствено търсене, разбиране, осъзнаване, усещане, усилие да се постигне всичко това, стремейки се да дойде до състоянието, което й е приготвено от висшата сила.

Затова в развитието на творението е необходим елементът на собствено участие – собствено чувство и разбиране, усещането, че аз съществувам, и аз сам постигам!

Но творението не може да направи нищо само – освен, да желае да се промени. Тъй като цялата сила за измененията, програмата и тяхната последователност, идва само от първата, даващата сила – Твореца.

Успехът на човека в работата се определя преди всичко от това, да се научи точно да разделя своето напредване на две части: тази, която е възложена на него, и тази, която изпълнява Висшият. Те са два партньора, но трябва да се разбира, как се разделя съвместната им работа: какво се отнася за човека, а какво – за Твореца.

Главно, да не се занимава с това, което се отнася към работата на Твореца, и да се опитва да поправи себе си и този свят. Задачата на човека е да желае да се измени! А тези изменения трябва да бъдат над моята природа – това, което се нарича „над моя разум“. Тоест, аз не разбирам, в каква посока се изменям, към какви свойства и вътрешни усещания, защото получавам нова природа.

И признакът на появяване на новата природа е точно в това, че човек не знае, къде и към какво върви! Ако той предварително знаеше и чувстваше, всички тези изменения щяха да стават според неговия егоизъм, неговата природа.

Когато расте вътре в своята природа, той примерно знае, какво може да очаква и избира, според разбирането на своята сегашна егоистична полза. Но в духовното развитие, когато искаме да придобием друга природа и да се уподобим на Висшия, ние винаги вървим към нещо неизвестно и неочаквано. Ние само привличаме към себе си силите на развитие.

Всъщност, има само една висша сила, но тя се разделя на няколко съставни, по това, как я използваме: нашето собствено желание, дадено ни за начало – „точката в сърцето“, силата на групата, силата на ученето, и накрая, тази сила, която реално действа и ни променя, наречена „обкръжаваща светлина“.

От урока на тема „Чудотворната сила на ученето“, 08.03.2011

[37441]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

От Конгреса в Мецукей Даргот, урок 2

Вече сега, даже още преди, като започнем да живеем там постоянно, ние можем навреме да се издигнем и да влезем в духовната реалност – всичко зависи само от силата на връзката между нас.

Ако ние постигнем някакво минимално, първо ниво, което се изисква за усещането на духовния свят, то ще почувстваме как се приближаваме натам и влизаме в него.

И за да не бродим в тъмнината, с пипане, в търсене на правилното съединение, което  ни позволява да достигнем духовния свят (защото ние за сега не го чувстваме и не го разбираме, а се водим от своя егоизъм) – кабалистите ни дават точни съвети, какво трябва да се прави.

Ние събираме всички тези съвети и се опитваме да формулираме на тяхна основа методика, по-подходяща за нашето време, за нашите условия и свойства. В духовното е невъзможно да се проникне със свои сили.

Самата тази искра от светлината, която се е промъкнала от духовния свят, създала цялата наша Вселена и нас в нея – тя и трябва да ни измени. Тя ражда духовен съсъд от нашата „точка в сърцето”, от духовната искра, поставена във всеки от нас.

Тази голяма искра се е разделила на множество малки искри, и във всеки от нас има нейна част – нея е нужно да отгледаме.

На нас ни е необходимо светлината да е повлияла върху нас и развила, отгледала, както от капката на семето израства цялото тяло – отначало зародиш, после малък човек, а след това възрастен. Но проблемът е в това, че ние не знаем какво трябва да правим, за да може светлината да започне да ни действа.

Затова ни е необходимо колкото се може по-внимателно да съблюдаваме съветите на кабалистите – в това е цялата тайна на успеха. Просто, следвайки инструкциите, да напредваме точка след точка – и тогава в крайна сметка, аз стигам до такъв момент, когато „включвам” този механизъм, и той започва да работи!

От 2-ия урок на конгреса в Мецукей Даргот, 25.02.2011

[36913]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгресът в Мецукей Даргот, урок 1

Въпрос: Каква е връзката между корена на душата на човек и неговата способност или неспособност да се съедини с другите души, според степента на неговото желание към съединение?

Отговор: Всеки човек в света има корен на душата – духовна искра, точка в сърцето. Тази точка може да се развие дотолкова, че човек да усети влечение към нещо по-висше, което е зад пределите на този свят – и тогава стига до науката кабала, влиза в група.

Има и такива хора, в които тази точка още не се е развила и всеки от тях живее своя частен материален живот.

Но дори ако в човека „гори” тази вътрешна точка и той страстно желае да постигне духовното, Твореца, целта на своя живот, неговия смисъл – това е само точка и нищо повече.

Какво да прави понататък? Необходимо е да се разбере, че душата на човека се образува от онези духовни искри, които присъединява към своята точка на душата – от всеки от седемте милиарда човека. Защото душата на всеки човек е съвкупното съединяване на всички тези точки заедно.

Затова, ако сега се съединя с всички, които се намират тук, на този конгрес, ако присъединя към себе си тези 600 духовни искри, ще постигна мощта на съединението на всичките 600 точки заедно.

Как е възможно това? Как мога да се съединя с техните желания и да постигна духовното? Само с помощта на „възлюби ближния като самия себе си”, за да станем „като един човек с едно сърце”, както е написано в статията „Даряването на Тора”.

Ако по този начин се съединя с тях, в мен ще се образува плоскост на съединението – желание, състоящо се от множество искри. Ние сякаш ставаме „като един човек” – и в това желание мога да разкрия духовното.

Това желание се нарича съсъд/кли на моята душа, защото Аз съм присъединил към себе си всички тези точки. Ако някой друг, една от тези точки, които съм присъединил към себе си, също присъедини към себе си всички останали – това се нарича негова душа. Тоест неговата точка е изходна и той я присъединява към другите точки. Това е неговата душа.

Всеки присъединява към себе си всички точки, които са извън него – така се образува неговата душа. А ако не ги е присъединил към себе си, той няма душа, а само точка – корен на душата му.

Съгласно силата на съединяването на тези точки в мен, тяхното количество и сила на единение помежду им, аз разкривам в тях светлината, живота и съществуването. Свързвайки се помежду си, те започват да се съединяват и разкриват във вид на единна система – подобно на животинското тяло, в което тече кръв и лимфа, преминават нервни импулси, стават всевъзможни действия. Там започвам да усещам живота.

Присъединяването на точките към мен става поетапно. Съединявайки се с тях, започвам да усещам, как в мен се формира малко устройство – зародиш. След това то расте, развивайки се в продължение на девет месеца. Чувствам как присъединявам към него все повече точки – и така, той през цялото време расте.

В него вече се извършват различни вътрешни действия, възниква някакъв живот. Започвам да разпознавам всевъзможните процеси в него – докато накрая се роди. Да се роди означава, да започне да живее свой собствен живот. Тогава се откъсва от висшата сила и живее сам по себе си. Именно това е душата. Така, всеки от нас изгражда своята душа.

От 1-вия урок на конгреса в Мецукей Даргот, 24.02.2011

[36701]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава – да мислим за съединение в света? Това е съединение на духовните желания, на “точките в сърцата“ или въобще на всички хора?

Отговор: “Човекът – това е един малък свят“. Целият свят, всичко, което виждам и усещам – е една обща реалност, свързана заедно. Неживото, растителното, животинското и хората, които аз виждам – всичко това са мои вътрешни желания и свойства, които аз наблюдавам в себе си.

Необходимо е да се постараеш поне малко да се вглъбиш вътре, и тогава ще започнеш да виждаш, как е устроено това в теб, и че то в крайна сметка наистина е така. Тъй като това е твоята вътрешна система.

Все едно аз гледам екрана на компютъра и виждам просто една демонстрация, отражение на всичко, което става вътре в него. И точно така е устроен човекът.

И затова е нужно да излезем от “този свят“, да се откъснем от този супер-телевизор с огромен триизмерен екран с рекордни “инчове“, стерео изображение, и да проникнем вътре в самата ни система – в “паметта“ и “процесора“, във всички наши програми, във всичко, което е вътре в нас.

И тогава ще достигнеш до духовното, до висшия свят – защото всичко слиза от там.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот“, 27.02.2011

[36509]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→