Реплика: В своето  време античният „топ мениджър“ е дал съвети как да се управляват робите. Той е извел няколко принципа, които както в древността по отношение на роба, така и  в наше време  по отношение на свободния работник, работят по същия начин.

Първият принцип: не се увличайте по изграждането на екип. Не купувайте твърде много роби от една и съща среда или от една и съща националност.

Въпреки, че на пръв поглед може да изглежда изкушаващо да имате работници, които са в състояние да сътрудничат и лесно да намерят общ език, в бъдеще това може да доведе до много големи проблеми. Или ще се борят за почивка, ще мързелуват на работа, ще седнат да бърборят,  или напротив, ще спорят, ще противодействат и ще се противопоставят.

Отговор: Съгласен съм. Ако искате да управлявате хората, трябва винаги да бъдете между тях. Тоест вие ​​да бъдете свързващият елемент на всички служители.

Реплика:  Вторият принцип: обръщайте внимание на характера,  а не само на уменията.

Струва си да обърнете внимание на характера на роба, който възнамерявате да купите. Изглежда ли ви нерешителен или слаб, или, обратно – безразсъден и нагъл? В първия случай той ще бъде в депресия, без воля, а смелият и безразсъдният ще бъде просто неуправляем.

Отговор: В първия случай  работникът  ще бъде напълно привързан към вас, няма да има никаква инициатива.  А във втория – той ще направи това, което смята за необходимо. Дори няма да може да чуе какво му заповядвате.

Разбира се, това са крайни състояния. Като цяло човек трябва да бъде възпитан. Просто  купуването на роб не означава нищо. Ако има междинно състояние, тип вътрешна организация, то след това също трябва да бъде обучаван. Вече може да бъде обучен, защото е някакъв среден тип.

Реплика: Следващият  принцип:  помнете, че има неща, които можете да направите сами. Избягвайте да се показвате и да се хвалите, използвайте робите само за целта, която поставя собственика.

Отговор: Използвайте ги там, където са необходими. А ако не са необходими, се опитайте сами да свършите работата.

Не попадайте в пълна зависимост от тях. Не се увличайте от ръководенето, защото само ще заповядате тук и там, за всяко малко нещо, от което се нуждаете, и ще се занимавате само с писане на заповеди.

Това не е компютър, където всяка най-малка команда трябва да бъде описана правилно, подробно, по специален алгоритъм и т.н. С хората трябва да се работи  по различен начин. Привличайте ги там, където са необходими. А когато няма нужда от тях, се опитайте да я свършите сами. Това ще бъде бързо, без думи, без никакво предаване на команди и контрол, т.е. много по-ефективно и икономично.

Реплика:  Следващият  принцип:  накарайте робите да ви обичат.

Отговор:  Разбира се, това винаги е добре, защото това, което не се купува  с пари, се купува  с  любов.

Много по-изгодно е, отколкото за пари. Тогава човекът се опитва да направи това, което искаш и то му доставя удоволствие. Тоест, той го иска и това е част от неговото възнаграждение.

Въпрос: Как може да се купи любовта на сътрудника?

Отговор:  Любовта се купува с грижи, отстъпки, подходящо отношение, въпреки че е  роб,  както към човек, т.е. с издигане на неговото робско достойнство до човешко ниво. Когато се отнасяш с него по този начин, той започва много да го цени.

Реплика: Следващият принцип: организацията на работата е много важна. Всеки роб трябва да има ясни отговорности. Това създава частна система на отчетност и осигурява напрегната  работа, защото те знаят, че ако някаква работа не е свършена, трябва да отговорят  за това.

Отговор: Да. Но това вече зависи от собственика. Факт е, че в Тора например е казано: „Този, който купува роб, придобива господар.“

Защо? Защото трябва да ги командваш и това те задължава. Но ако не им заповядваш, ще стигнеш до такова състояние, когато той ще те командва или ще ти донесе големи загуби. Само ти ще бъдеш виновен за това. Да бъдеш собственик на роби е много сериозна и тежка работа.

Необходимо е да се разбере и осъзнае това. Много по-трудно е да управляваш, отколкото да работиш сам и да изпълняваш някаква малка работа. Вижте колко милиарди души са готови да вършат работа на конвейер. А малко хора биха искали да ръководят и освен това, не са способни да го направят.

Реплика:  Античният „топ мениджър“ добавя, че е необходимо да се разделят робите на групи от по десет души, защото по-големите асоциации ще бъдат проблемни за надзорниците.

Тези групи е необходимо да бъдат разпределени в цялото имение и работата трябва да бъде организирана така, че работниците да не остават сами или по двойки, за да могат да се следят.

От друга страна, проблемът с големите групи е, че хората не чувстват лична отговорност, тя сякаш се разтварят в общата маса. А екипът с правилно подбрана големина ги кара да се конкурират и да разкриват  тези, които работят небрежно. Това означава, че работата в десетка  е най-оптималната форма.

Отговор:  Да.  Напълно съм съгласен. Това всъщност е най-оптималната форма, това е цялостното състояние на колектива, цялостното състояние на всяка общност в природата.

Реплика: Следващият принцип, за който говори античният „топ мениджър” е: „Отделяйте внимание на възпитанието на началниците”.

Той пише, да се обучават нови мениджъри на неща, които им помагат да бъдат по-морални. По-специално, забранява им да използват робите за други неща, освен за тези, които са свързани с интересите на собственика. В противен случай новите мениджъри ще използват позицията си, за да принуждават робите да изпълняват техни лични поръчки, докато робите трябва да работят само в имението върху задачите, които са поставени отгоре.

Той подчертава, че управляващият роби трябва да получава същата храна като самите роби. Така, че след тежък ден всички да седнат заедно и да ядат заедно едно и също. За да няма такова нещо, че умореният  роб след изтощителен труд да вижда как началникът яде специални ястия.

Отговор: По време на тези трапези всички да чувстват, че са заедно, въпреки че той е техен началник във всичко останало.  Там, където е работата, той е шефът. Там, където има храна и почивка, той  е същият,  като тях.

Това обединява колективите и дава на робите усещането, че ги зачитат,  гледат на тях като на важна единица в тази група, в обществото,  отнасят се към  тях не като към роби, а с отговорност, и ги ценят, че  по този начин отдават и уважават домакина. Това е много важно.

Реплика:  Като продължение на сплотяването и обединяването с робите, той казва: почивайте заедно с робите. Какво участие ще вземете в тържествата,  зависи само от вас.

Той цитира за пример свой приятел, който организира великолепен празник, докато се уединява в тих ъгъл, защото не му харесва. А „топ мениджърът“, напротив, играе, пие, пее, танцува – прави всичко, но само тази вечер. На следващата сутрин отново е строг.

Отговор: Това означава, че всеки изпълнява своята функция. Но когато тази функция ви позволява да бъдете заедно, тогава той е заедно с всички. Това е вярно.

Реплика: Един от последните принципи: не се превръщайте в роб на робите си.

Има много неща, които вашите роби могат да направят, за да спечелят малки победи над вас в ежедневието. Именно с такова дребно непокорство ви предстои да се сблъсквате всеки ден. Постоянно ви изпитват, наблюдават,  какво и къде могат да грабнат. И ще трябва непрекъснато да намалявате властта си, докато не бъдете напълно изяден от робите, които ще се отнасят към вас с все по-голямо презрение.

Отговор: Тук вече има проблем с шефа, който ясно разграничава, кога е шеф, кога е приятел,  дава да се разбере къде е тази граница, и те се съгласяват, чувстват, че нещо може, а друго не може и т.н.

Може  дори да има състояния, когато трябва да ги накаже физически. Те все пак трябва да чувстват, че в това е техен шеф и господар, а в онова,  е техен другар и приятел, разбира ги и се грижи за тях. Също както при животните. Не можеш да направиш нищо. Те трябва да чувстват ръката, силата. Това им дава увереност. Но в същото време трябва да искате лоялност от тях.

Реплика: Тоест,  необходимо е  разделение: в работата – строгост, дисциплина,  а в  личните отношения …

Отговор: И в работата също: непрекъснато добавяйте свобода към строгата дисциплина с 10-20%, за да им дадете малко усилия сами да покажат своята лоялност, своето участие.

Реплика: И последно: не мислете, че всичко това не ви засяга. Това вече го казва наш съвременник за случилото се в античните времена.

Отговор: Абсолютно вярно! Това е взаимодействието между хората. То е близо до семейните отношения в двойката. Подсъзнателно искаме другият да изпълни нашите желания, предварително да познава вкусовете ни и да живее, за да ни угоди. Нима всеки не  иска това? Оказва се, че всички сме егоисти? Ангели ли сме? Не. Подсъзнателно го очакваме от другия.

Сега въпросът е: по какъв начин да взаимодействам с другия, за да се чувства той щастлив до мен? И тук трябва да вземем целия списък, да го преработим по отношение на семейството и ще видим, че не са далеч едно от друго. Каква е разликата? Взаимност. Аз към теб, а ти – към мен, ние се отнасяме един към друг така,  както господарят към роба, и робът към господаря,  и тогава и на двамата ни е добре.

Готов съм да бъда твой роб, готов съм да приема, че си мой господар, ако си готов на същото от твоя страна и тогава сме щастливи един с друг. Просто използваме човешката природа правилно.

Защото разумно разбираме, че всеки от нас е егоист и побеждаваме нашия егоизъм в правилната връзка между нас. Това не е лесно. То може да съхрани отношенията в продължение на десетилетия и никога няма да приличате на друг, а през цялото време ще привнасяте нови нюанси.

Въпрос: Какво трябва да бъде посланието в компанията, за да  не се чувства никой като роб и никой да не се чувства като господар?

Отговор: Това трябва да бъде възпитателната работа, а тя  много трудна.

Ще имаме този античен специалист по организацията на робовладелското предприятие, той ще бъде във всеки днешен екип,  – и в министерството, и в завода, и вкъщи, навсякъде ще заложи правилните взаимоотношения. Най-важното е балансът. Това може да се научи. Ще се опитаме.

От телевизионната програма „Новини с Михаел Лайтман”, 19.12.2018

[243540]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание на децата - Няма коментари→

Въпрос: Освен главната цел – да постигнем Висшия свят, има ли висши цели, свързани с природните таланти и способности, докато човек не се е развил за търсене на Висшия свят?

Отговор: А за какво му е на човек да си губи времето за друго? За да бъде велик музикант? Да допуснем, че по 12-14 часа на денонощие се упражнявам да свиря на музикален инструмент, за да мога после да свиря красиво. В това ли се изразява смисълът на моя живот?!

Какво ще постигна с това? – Огромно егоистично напълване. Покланят ми се, уважават ме, познават ме, печеля, излизам на сцената – всички стават, ръкопляскат!..

Реплика: Не само. Хората слушат тази музика и стават по-възвишени.

Отговор: Да, хората плачат от възторг, това е прекрасно и после какво? В крайна сметка и аз, и моите слушатели благополучно ще умрем, и с това всичко ще свърши. В това ли е смисълът на живота?

В такъв „капан“ попадат всички. Но има хора, кабалисти, с огромно желание да познаят смисъла на съществуването. Те казват: „Не сме съгласни на по-малко, непременно трябва да постигнем Твореца! Смисълът на живота е в постигането на точката, от която произлиза всичко. И нищо по-малко от това“.

Реплика: А ако вземем предвид учените, които, например са създали вещества, помагащи на здравето. И човечеството от векове ги използва. Нима в това няма смисъл?

Отговор: Те подобряват само животинската част от живота на човека.

В нашия свят не може да има смисъл и няма какво да ровим в него! Виждаме какви сме и как всичко свършва. Хората се раждат, живеят и умират. И така поколение след поколение, докато земята ни носи. Няма нищо друго. Тогава, струва ли си да говорим за смисъла на съществуването на белтъчната материя на тази планета?!

Въпрос: Получава се, че смисълът на живота е да откриеш смисъла? Кабалистите казват, че той е в сливането с Твореца.

Отговор: Разбира се! В този живот! В този свят!

Ти трябва да постигнеш Твореца, да го разкриеш, да го познаеш! При това постигаш състояние на вечност и съвършенство! Без да умираш! Без да се отъждествяваш с тялото, което отпада като абсолютно ненужна част, като отработена степен на ракета.

Това трябва да постигнеш. И то явно, отчетливо, като дете, което пъха всичко в устата си, тъй като само по вкуса може да определи, какво е това. Затова така се и казва „таамей Тора“ – „вкусовете на светлината“.

От урока на руски език, 28.01.2018

[226144]

Filed under: Без категория - Няма коментари→

Въпрос: Къде е границата между духовното и културното?

Отговор: Няма отделно понятие „култура“.

Между културата, етиката и духовното състояние няма никаква разлика. Културата е произлязла от религията. Без религия не би имало живопис, литература, музика. Всичко това се е зародило в религията и после немного се е развило извън нея. Но, като цяло, всички основи на това лежат именно в духа.

Въпрос: Но има племена, които не изповядват нито една от световните религии. Те имат своя култура, общуване, поведение, устои.

Отговор: Те имат своите традиции, тъй като в света съществуват около 2800 всевъзможни религии и вярвания.

Всичко, което има в човечеството, е възникнало благодарение на религиите. Всички изкуства са произлезли от религиозните потребности на човека да изрази себе си пред висшата сила.

Въпрос: В Тора се казва: „Учи отрока свой на изкуство“. Какво се има предвид?

Отговор: Под изкуство (оманут) се подразбира свойството отдаване.

От урока на руски език, 08.01.2017

[205964]

Filed under: Без категория - Няма коментари→

Въпрос: Вътрешната пустиня е състояние, присъщо за всеки човек, или не е за всички?

Отговор: Има хора, в които егоистичното желание се е развило дотолкова, че те започват да чувстват неудовлетвореност от живота си.

Усещането е, сякаш си в пустиня. И той иска да провери защо се случва така. Има ли някаква цел или висша програма в това? Защо чувства такава суша, пустота в живота, от която няма да израснат никакви плодове?

Той си казва, че трябва да провери що за пустиня е това в него. И това означава, че той ще избяга в пустинята както нашите праотци – търси цел и не намира. Още по-дълбоко се потапя във вътрешни изяснявания, опитвайки се да разбере защо чувства такава пустота в живота и защо не може да направи нищо.

Това е състоянието на пустиня, в която той търси източници на вода – кладенци, както са търсели някога Авраам или Ицхак. В Тора има много разкази за кладенци, които са така необходими именно в пустинята. Тъй като, ако човек изпитва сухота в живота си и няма с какво да оживи душата си, той е длъжен да намери извор с жива вода, т.е. висша сила, способна да му отговори в какво е целта на неговия живот, същността и смисъла му.

Той търси каква сила е създала тези две състояния: суша и вода, т.е. егоизъм и желание да обича, зло и добро. И като му става ясно, че те идват от един източник, недоумява как може да е така.

Защото хората са вярвали, че има две сили: зла и добра. И дори самият Авраам някога в Древен Вавилон е изготвял идоли, половината от които са били зли, а половината-добри.

Именно за сметка на това, че той отива в пустинята и изкопава там кладенци за вода, чрез това намира средната линия. Средната линия – е същата тази висша сила, която причинява и суша и влага. В това се състои отговора на търсенето на човека: усещането за суша и пустиня се дава, за да търсим и намерим висшата сила, която е източник на двете явления.

Въпрос: Как намират висшата сила в пустинята?

Отговор: Човек разкрива висшата сила, именно защото усеща сушата и абсолютната пустота в живота.

Въпрос: Защо именно в пустинята?

Отговор: Човек трябва да отговори на въпроса защо е такава суша в душата му. И тогава намира кладенец с жива вода, който се намира именно в пустинята.

Следва продължение…

Предишни публикации по темата:

Пустинята, част 1

Пустинята, част 2

От 924 беседа за новия живот, 28.11.2017

[217505]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Какво е „пустинята“, намираща се в човека?

Отговор: Пустинята в човека е неговото егоистично желание, което е невъзможно да бъде поправено веднага. Човекът трябва да стигне до тази „пустиня“ и да се постарае да живее в нея, и от нея да излезе „в земята, в която тече мляко и мед“.

Затова нашите праотци са започнали от пустинята. Аврам отишъл в пустинята, спуснал се в Египет, върнал се в Беер-Шева и т.н… Ицхак, Яков – целият им живот е бил свързан с пустинята. Моисей избягал от дома на фараона и в пустинята се срещнал с Итро, пресичайки пустинята.

Разбира се, тук се говори повече за духовни действия, отколкото за материални. Това се е случвало и в материята, съгласно съществуващия закон, че всяка духовна сила трябва веднъж да докосне своя материален клон и да се отпечата в същия ред в материалния свят. Затова е необходимо да стигнем до разбирането какво е пустинята и как можем да я обърнем в цъфтяща, плодоносна земя, както е написано в Тора. Това зависи не от преместването на друго място, както е в нашият свят. В духовното промяна на мястото означава изменение на моите вътрешни свойства.

„Място“ в духовен смисъл е вътрешното желание на човека. И ако вътрешното ми желание е като пустиня, то аз живея в него. Ако желанието ми е като морски бряг или градина, то живея в градина. Всичко зависи от това, как човекът е поправил вътрешните си свойства. Изхождайки от това следва да разбираме казаното в Тора.

Тора описва процеса, проявяващ се вътре в човека, който преминава от вътрешно състояние на пустиня, пълна със скорпиони и змии, в цъфтяща земя. След четиридесет годишното поправяне в странствания из пустинята, ние идваме на земята, в която тече мляко и мед.

Въпрос: Оказва се, че пустинята е нещо лошо?

Отговор: Пустинята не е лошо, а изходно състояние, от което започваме развитието си: както във вътрешното, така и във външното.

Следва продължение….

Пустинята, част 3

Предишни публикации по темата:

Пустинята, част 1

От 924- та беседа за новия живот, 28.11.2017

[217430]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

Лаг ба-Омер е най-кабалистичният празник – празникът на светлината. Лаг ба-Омер означава 33-тият ден (ламед – гимел) след Песах, тоест изхода от егоистичното желание към отдаване заради отдаване, в отдаващото желание.

Затова след него настъпва период на очистване на желанията: 33 дни от Песах до Лаг ба-Омер и после от него до Шавуот. За тези 50 дни ние завършваме всички поправяния и ставаме готови за получаването на Тора, тоест на светлината, която поправя желанията вече на получаване заради отдаване.

До настъпването на Лаг ба-Омер още не се считаме напълно излезли от Египет, защото е нужно да поправим в себе си желанията, в които има свойството Египет (егоизъм). На 33-тия ден достигаме поправяне в 33-тата сфира и ни остава да поправим най-долната част на стъпалото, получаващите желания.

Тогава можем да сме сигурни, че непременно ще стигнем до получаването на Тора. От деня Лаг ба-Омер вече започва да ни просветва светлината на даряването на Тора, макар и още отдалече.

Ето защо Лаг ба-Омер е толкова важен от гледна точка на поправянето. До Лаг ба-Омер все още поправяме и завършваме изхода от Египет, а след този ден започваме да се готвим за получаването на Тора в Шавуот. Излиза, че Лаг ба-Омер е много особен „ден“, тоест състояние, което човек преминава по пътя на поправянето.

Изходът от Египет се осъществява под въздействието на висшата светлина, огромната светлина Хохма, която се разкрива благодарение на пробуждането на човека. В резултат той се издига над своя егоизъм и се откъсва от него, но това е благодарение на светлината, идваща отгоре. Желанията все още остават егоистични, но светлината им дава възможност да се издигнат над егоизма и да поискат да отдават.

Всичко е само благодарение на висшата светлина, която ни държи като магнит. А сега трябва да реализираме това поправяне, за да се отпечата то във всички наши желания. Общо трябва да поправим 49 сфирот, за 50 дни от Песах до Шавуот, но поправяйки 33 сфири, вече може да не се съмняваме, че ще завършим нашето поправяне. След това вече нищо няма да може да го прекъсне.

Известно е, че 24 хиляди ученици на Раби Акива са умрели от епидемия за един месец. В тях се е проявил такъв огромен егоизъм, че вместо любов към ближния, която заповядал учителят, те изпаднали в безпричинна ненавист един към друг. И затова не могли да издържат светлината на поправянето, която е трябвало да се разкрие в тези дни, и умрели. Едва в деня Лаг ба-Омер епидемията се прекратила и учениците спрели да умират.

От всички ученици на Раби Акива останала само малка група, под ръководството на Раби Шимон. В тази група били десет души, които могли да се съединят помежду си, като десет сфирот, и благодарение на това написали книгата Зоар – най-великата кабалистична книга, коментари на Петокнижието на Тора.
Всеки път те получавали светлината, възвръщаща към източника, поправяли се с нейна помощ и записвали своите поправяния и разкрития. Това и се нарича коментари на Тора. Невъзможно е да се опише самата светлина. Но когато тя осветява желанията, стремящи се към единство, проявява нови форми на тяхното обединение и по този начин се разкрива, тоест Тора.

Има връзка между духовния корен и материалния клон и затова в нашия свят има дни, в които идва по-силна обща светлина. Затова трябва да го използваме особено по време на празника Лаг ба-Омер и с всички сили да се постараем да достигнем обединение. Защото е най-благоприятният момент за това – всички условия способстват за поправянето.

Групата на Раби Шимон в своето време е направила поправяния в десетте главни сфирот. Но сега цялото човечество трябва да достигне такива десет основни сфирот и тогава ще разкрие същите желания и светлина, същото състояние. Това, че книгата Зоар се е разкрила, след многовековно скриване, свидетелства, че нашите желания вече са готови за окончателното поправяне, и живеем в поколението на Месията.

Раби Шимон е починал в деня Лаг ба-Омер. Но напускането на този свят от праведник не е траурен ден, а празник, защото действа за благото на света, защото душата на праведника се издига на още по-високо стъпало, което дори не можем да разберем.

Лаг ба-Омер е празник на кабалиститие, празник на висшата светлина, която трябва да дойде и да се облече в душите на хората. Това е тази светлина, която е била в 24-те хиляди ученика на Раби Акива, благодарение на тяхното съединение, а после е изчезнала, когато те не са могли да преодолеят своя егоизъм и са умрели духовно. Затова, както разказва историята, те умрели и физически, от епидемия.

Цялата тази светлина е разкрила помежду си групата на Раби Шимон, издигайки се по 125-те стъпала на духовната стълба, написала е за това в книгата Зоар и я е скрила до наши дни.

В наше време книгата Зоар се е разкрила и се е допълнила с пълните коментари на Баал а-Сулам, под названието „Сулам“ (стълба). Това е допълнение, благодарение на което можем постепенно да пристъпим към книгата Зоар и да я разкрием, докато не открием всички 125 стъпала и не достигнем пълно поправяне.

От урока на тема „Празникът Лаг ба-Омер“, 14.05.2017

[206759]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Празници - Няма коментари→

Авраам разкрил, че в Древен Вавилон избухнала егоистичната сила, която била възможно да се уравновеси с добрата сила. Той разбрал, че това не е местен конфликт, касаещ само Вавилон, а се отнася до цялата Вселена, до цялата висша система, включваща в себе си не само този свят, но и петте висши свята.

А след това Авраам започнал да си задава въпроса: как е възможно да се достигне до равновесие? В крайна сметка егоизмът ни е много малък в сравнение с висшите светове и огромните сили на добро и зло, действащи в тях. Каква огромна сила на злото трябва да разкрием, за да постигнем цялата позитивна сила на природата? Как можем да изтърпим такъв егоизъм?

И Творецът успокоил Авраам, че няма за какво да се безпокои, защото потомците му ще попаднат в изгнание. Тоест, групата на Исраел ще получи такава огромна отрицателна сила, която ще ги задължи да разкрият положителната сила, за да я уравновесят.

Равновесието на тези две сили започва със стоенето при планината Синай и получаването на Тора. Ние не можем сами да извлечем от природата положителната сила, която би уравновесил огромната сила на егоизма ни.

За постигане на позитивната сила и за уравновесяване на двете сили ни е необходима цяла система, която се нарича “Храм” — огромен съсъд, особено състояние, в което отрицателната и положителната сила се намират в хармония една с друга.

Когато Авраам чул това от Твореца, разбрал, че успехът е гарантиран. Най-важното е разкриването на достатъчно мощна отрицателна сила, която се нарича Египет. Цялата тази отрицателна сила се разкрива като фараон, властващ над синовете на Израел, заставяйки ги да почувстват, че са длъжни да се издигнат над него.

На планината Синай се случва чудо. На нея те получават положителната сила. Това е голям празник и огромна радост от издигането над природата си. Пред човека се разкриват нови хоризонти.

Без разкриването в нас на огромната отрицателна сила е невъзможно да се разкрие положителната, защото егоизмът действа като “помощ от противното” и ни тласка напред, принуждавайки ни да търсим положителната сила. Ние чувстваме, че не можем повече да съществуваме в робството на егоизма ни. Всички египетски наказания, удари по нашето его, ни подтикват към разкриване на добрата сила.

Въпрос: Какви изводи можем да направим за днешния ни живот от случилото се на планината Синай?

Отговор: Всеки ден става даряването на Тора и човек отново трябва да си представя, че стои пред планината Синай. Във всеки миг трябва отново и отново да обновяваме този корен, защото егоистичната сила в нас през цялото време се обновява и е необходимо да се притегля положителната сила против нея, за да бъдат те уравновесени.

Така ще напредваме, докато не разкрием цялата негативна сила и против нея цялата положителна сила, всеки път достигайки до тяхното равновесие. Това означава изкачването по 125-те стъпала. В крайна сметка цялата егоистична сила, отделена на творението, ще бъде уравновесена с положителната сила, наричана Творец. И тогава ще се почувстваме в хармония между тези две сили и ще достигнем до разкриване на добрата висша сила.

А отрицателната сила не е била лоша. Тя ни е помогнала да разкрием Твореца и да се съединим с Него.

От 730-та беседа за нов живот, 02.06.2016

[187936]

Filed under: Древен Вавилон, Празници - Няма коментари→

Защо думата „жена (иша השא)“, произлиза от думата „огън (еш שא)“? Защото тя съдържа в себе си както „съд„, така и „милосърдие„.

Думата „жена (иша השא)“, това са буквите на думата „огънят на Твореца (еш а-шем ה שא’)“. „Огънят е съда, Творецът е милосърдието. [Книгата Зоар, „Бемидбар“, „Матот“]

Става въпрос не за мъжът и жената във физиологичен смисъл на думата, а за духовни свойства.

Женското свойство се явява творението и може да бъде реализирано само чрез мъжкото свойство – Твореца. Но всичко, което има в женската част, е желание за получаване, което трябва да се поправя по подобие на желанието за отдаване.

А мъжката част е само проводник, който адаптира Твореца към женската част, така тя да стане подобна на Него в работата с мъжката част.

Всичко съществуващо в мирозданието, включително човечеството, представлява творение и всичко се нарича „женска част“.

Въпрос: А кога тя се нарича мъжка част?

Отговор: Никога. Тя може да бъде просто подобна на мъжката част, защото мъжът е Творецът. Само по подобие на свойствата ние влизаме в пълно съчетание с Него, в сближаване, съединяване. Това се и явява целта на творението.

Жената (Малхут) сама не е достатъчна  да създаде условията за каквото и да е духовно действие. Всичките ѝ обети трябва да преминават или чрез бащата, или чрез мъжа, иначе нейните желания няма да бъдат подобни на желанията и свойствата на Кетер – Твореца.

Затова, когато в Тора се говори, че мъжът или бащата са премълчали, означава, че те нямат възражения, тъй като всички действия и намерения на Малхут са правилни. Ако те не са премълчали, то, естествено, всички нейни желания се отменят, и тя трябва по такъв начин да провери правилността на намеренията си.

Зеир Анпин (мъжът) или Аба (бащата) са две духовни конструкции, които стоят като адаптери между Малхут и Кетер/Твореца, тъй като жената няма възможност по друг начин да се съедини с Него, само чрез бащата или чрез мъжа. Оттук и произлиза законът, че тя е длъжна да бъде само под властта на бащата, а след това само под властта на мъжа, и в никакъв случай сама. Самотната жена се счита за враг на обществото.

Въпрос: Какво е това „самотна жена“ в мен?

Отговор: Самотна жена е желанието, което не поставя за своя цел да се адаптира под свойството отдаване на Твореца.

Въпрос: Що за калибровка става пред влизането в Земята на Израел?

Отговор: Ако синовете на Израел не калибрират всички свои микро желания от създадената в пустинята схема, където всички 12 колена са съединени помежду си по определен начин, ако те не проверят и не проконтролират себе си преди влизането в Земята на Израел, то те могат просто да паднат – земята ще ги отблъсне обратно.

Проверката на всички желания, които се наричат „женски“, е необходимо и достатъчно условие за влизането в Земята на Израел. Тук проработва веригата за съединение с Твореца.

От ТВ програмата „Тайните на вечната Книга“, 24.09.2015

[177352]

Filed under: Духовна работа, Духовността на жената, Мъжът и жената, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Математическият апарат в науките е способен точно и адекватно да опише нашата реалност. Например, в квантовата електродинамика се описват свойствата на атома с фантастична точност чрез математическия метод.

Способна ли е кабала да обясни тази адекватност и ефективност на математическия апарат? Много учени – математици и теоретични физици считат, че математиката сама по себе си е цяла реалност.

Отговор: Особеността на математиката е в това, че тя за нищо не говори предметно, а от друга страна, тя е много конкретна наука и това ни впечатлява. Тоест, тя се явява език, който е подходящ за абсолютно всички науки.

Науката кабала практически също е построена на изчисляването на нива и градации, които са сходни с градуировката на електронните заряди, на квантите и т.н. В нея всичко е построено на единици енергия, които постоянно се обменят помежду си, осъществяват контакт, съединяват се и се разделят. Накрая това създава в нас, наблюдателите, усещането за света.

Затова математиката се явява основа и за кабала. Думата „сфира“, от една страна, означава „светя“, а от друга страна – „изчислявам“. Така че в кабала, както във всяка наука, всичко е построено на изчисления. Без това е невъзможно.

В кабала често се използва терминология, която ни се струва заимствана от психологията, философията или дори от приказките, като загадъчни превъплъщения извършени със замаха на вълшебна пръчка.

В действителност, това просто е по-удобно описание на превръщането на едни материали в други, преход от едни нива в други и т.н. Затова този език е по-кратък и без проблеми се разбира от учените. Но ако го преведем на математически език, то от едно изречение ще се получи цяла книга.

Кабала не се отнася към Тора както към обикновено повествование. Защото ако в нея, да допуснем, е казано, че Моше е взел нещо и е отишъл някъде, това означава, че става дума за определено енергетично ниво, на което усещането на човек се издига от едно ниво на друго. Изменението в свойствата на човек започва да се разтяга в описанието на нещо много огромно.

Понякога за решението на някаква малка математическа задача е необходимо да се напише дори цяла книга, която води човека в тази задача, за да може да му стане ясно за какво става въпрос. Същото е и тук.

Затова в кабала математическият апарат не е така ясен и видим. А друго нещо е гематрията (числовото значение на буквите и думите). Но ако вземем книга, която е написана само на езика на гематрията, то за обикновения човек тя изобщо няма да е разбираема, така, както не е разбираема и висшата математика.

От ТВ програмата „Кабала и науката“, 07.10.2015

[168198]

Filed under: Без категория - Няма коментари→

Въпрос: Може ли да се каже, че рано или късно човек разбира, че „Корах“, „проказа“ и всичко друго, за което се говори в Тора, са вътрешни свойства?

Отговор: Едва ли голямото количество хора могат да възприемат това правилно, но индивидуалистите са способни да се преобразуват така.

Обаче с масите това се случва много по-просто, тъй като тях ги променя природата и те дори не чувстват, че се променят. Как живеят обикновено масите? – Днес мисля така, а вчера дори не помня, какво съм мислил.

На индивидуалиста му е много трудно да повдига масите, защото у него има особено отношение към тях, особен егоизъм.

Въпрос: Значи на нас не ни достигат индивидуалисти, които да повдигнат народа?

Отговор: Не. Масите напълно се управляват и изменят в съответствие с тези сили, които се намират в тях. Те не се занимават с изследването на процеса.

В индивидуалистите има предишни, вчерашни, днешни и утрешни състояния, защото в тях е заложена система на вътрешна оценка, анализ на случващото се. Сами по себе си те представляват главната част на общата душа, и поради това, в тях има мисъл, насоченост, съгласуваност с Твореца.

Те се безпокоят за това и са длъжни всичко да погълнат, да абсорбират, да се съгласят със случващия се процес. След като бъде направено, всичко, което те са разбрали, осъзнали, съгласували в себе си със Твореца, именно на основата на състоянието от вчера, днес, утре – всичко това преминава надолу, към масите. От главата в тялото.

А масите не чувстват, че се променят: ние сме такива и това е всичко. В тях няма понятие за вчера, днес, утре, за анализ на своите вътрешни състояния, за еволюционно движение напред.

Те не усещат това, защото се намират на животинско ниво, а животното, както знаем, е просто привързано към времето и състоянието, в което съществува – за него няма проблем.

Кравата, пасяща на ливадата, с нищо не се отличава от оная крава, пасла там преди 500 години. А между човекът, който е живял преди 500 години и днешният човек, все пак има разлика.

Още повече, у хората изчезва усещането за хилядолетното им съществуване – няма го в нас. Миналите събития се намират вътре в нас, но скрити в кръгооборота на душите. Ето защо масите ще възприемат всичко абсолютно естествено, не съпоставяйки го с нищо: „А сега аз мисля така“

Разликата между масите или животното, от главната част на човечеството е, че те се прилепват към настоящия момент и това е всичко. А главната част – човекът, сякаш пътешества по всички оси на времето: него го интересува и палеонтология, и зоология, и биология, и кабала, и бъдещето и всичко останало.

Въпрос: А ако главната част усети, че казаното в Тора се случва в нея, какво ще се стане с масите?

Отговор: Масите получават всичко по естествен начин. У тях изведнъж се появяват съвсем други отношения един с друг: „Да отдавам – защо не? Аз виждам, че е полезно и нужно, значи така трябва да се живее“. Те не работят с егоизма. Тези мисли и усещания просто се вселяват в тяхното сърце и разум, и те ги изпълняват.

Реплика: Щастливи хора…

Отговор: Най-щастливият предмет в света е камъкът – от нищо не се нуждае, лежи си на пътя. А този, който „увеличава знанието – увеличава скръбта“.

От ТВ програмата „Тайните на вечната Книга“, 27.05.2015

[167903]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→