Пред нас се разкрива прекрасна възможност. От конгрес на конгрес се вижда, че никой не е като предишния. Днес сме достигнали до особено състояние и ни се дава специална помощ свише.

От момента на формирането на групата, ние систематично наблюдаваме как Творецът я придвижва напред и я предпазва. Ден след ден, година след година достигаме все по-големи постижения. Бихме ли могли наистина да успеем сами в такъв голям, глобален мащаб, без да знаем предварително стъпките, които правим?

През цялата история никой не е правил „това, което ние правим”. До този момент никой още не се е захващал с поправянията, които „ние се опитваме да направим”. Наистина, получаваме толкова много помощ свише, че аз не преставам да се изумявам как заслужихме такова прекрасно отношение?

Дадена ни е възможността да извършим огромни духовни поправяния, и дори по отношение на материалното да правим наистина колосални срещи и конгреси, на които идват хиляди хора, да превеждаме наши собствени ТВ програми, да разпространяваме чрез средствата за масова комуникация и да развиваме образователни програми на различни езици.

Творецът ни подготвя.  Всичко, което сме постигнали до сега, е било от Него. И сега Той ни помага да се подготвим за конгреса, който „ние правим”, за да Го разкрием. Да се надяваме, че ще го заслужим, и че Той ще престане да бъде скрит, и ще ни се разкрие.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 05.11.2010

[26227]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Огромна и тежка отговорност ли е да живееш в последното поколение?

Отговор: Да живееш в последното поколение не е тежка отговорност, а огромна радост – въпреки силите на противодействие, в които също виждаш помощта на Твореца, преодоляваш ги като детето, което пъхти и се старае да постигне своята цел.

Да живееш в последното поколение е много хубаво и лесно! Всички се грижат за мен, всичко е наред. Заобиколен съм от любовта на другарите и чрез тях, Творецът ме дарява с добро.

Да разкрия Лика на Твореца означава, че целият ми живот е наред – аз съм здрав, нямам никакви проблеми, чувствам се добре и комфортно. Като такива виждам и останалите, които са около мен – всички те живеят добре! Виждам пред себе си целия висш свят, който е открит за мен и  вечен.

Вече не смятам своя живот за миг, даден ми до настъпването на смъртта, без да знам какво ще се случи с мен утре – аз съм разтворен в света на Безкрайността. И защо трябва да очаквам от това някакви неприятности?! В света няма никакво зло – аз се „присъединявам към доброто”!

Именно това искаме да направим на нашият конгрес, за да окаже то върху нас постоянно добро влияние.

А всички тревоги и очаквания трябва да изтрием и отхвърлим – няма нищо такова! В мига, в който се съединяваш с другарите и искаш вътре в това съединение да разкриеш Твореца, ти вече попадаш под най-доброто въздействие на Източника на всичко добро. Освен него няма никаква друга сила, която би могла да ни повлияе.

Чрез групата, ти се включваш към най-силния и добър източник на енергия. Необходимо е само, над всички препятствия да усилиш тази връзка – това е всичко! Ще се постараем да го направим през трите дни на Конгреса и ще видим, че целият живот може да бъде организиран и подреден по този начин.

За сметка на тази връзка, ти ще придобиеш чудесна сила, с която ще можеш да успееш във всичко – в каквото и да е в твоя живот. Но само при условие, че искаш да бъдеш свързан с тази сила – защото тя определя всички действия и събития в нашия свят.

И ще разкриеш това напълно явно. Ще се чувстваш като дете, хванало се за ръката на възрастния, когото можеш да заведеш на всяко място, на което поискаш.

Както малкият син хваща за ръка баща си или майка си и ги тегли да направят за него онова, което той не е успял да направи. Така ще направиш и ти с Твореца – Той го очаква!

Надяваме се, че ще ни се отдаде възможност да постигнем това, че Той ще ни хване за ръка и ще ни помогне да изпълним всичко, което е необходимо!!!

От урока по статията „Последното поколение”, 07.11.2010

[26177]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Любовта покрива всички престъпления , тя ги завоалира, не ги унищожава, а само създава покритие, и от размера на престъплението зависи големината на любовта.

А иначе любовта няма форма, нейната форма зависи от ненавистта. Какво можем да разкажем за щастието ? Почти нищо.

Затова в нещастието, в драмата ние разкриваме безкрайни множества от състояния и оттенъци. За това са написани романи, филми, музика…

Това говори, че всичко започва със злото начало, с ненавистта, с нещастията, страданията, проблемите. Ние сме длъжни да разкрием всевъзможните форми на тези състояния, а после да ги облечем в любов. И това ще бъде формата на Твореца.

От урока по статията на Рабаш, 29.10.2010

[26009]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Творецът желае да получим наслаждение от Него. Това е Замисълът на творението. Защото ако Той е „Добър и Творящ добро”, на Него не му достига само това, да прави добро на някого. Затова, Той ни е създал от материал, който се нарича „желание за наслаждаване”.

Но от какво трябва да се наслаждаваме? Именно от Него. И когато нашето желание чувства Твореца близък, напълващ го и намиращ се слят с него – то се наслаждава. А когато то се отделя от Твореца, тогава желанието изпитва охладняване към Него – дори страда и усеща опустошеност. Ние винаги усещаме само Твореца!

Ако нашият материал е чувствителен към усещането за Твореца и Неговото присъствие, ако чувства Твореца повече, тогава Го възприема като наслаждение, а ако Го чувства по-малко – тогава Го усеща като страдание.

И това продължава дотогава, докато желанието за наслаждаване от Твореца все повече се отдалечава от Него. И тогава то се оказва в този свят, където няма никаква връзка нито със самото наслаждение, нито с неговият източник.

Необходимостта от такова отдалечаване се състои в това, ние сами да поискаме да се сближим с Него, да се наслаждаваме от Него и да разберем, че няма нищо по-приятно и добро от това, да бъдем слети с Него.

Това взаимно действие се нарича „зивуг” (духовно съединяване), когато ние се включваме един в друг до такава степен, че да не можем да бъдем различени един от друг. Именно до такова съединение трябва да стигнем. И ако придобием правилната потребност, тогава ще започнем да Го чувстваме, да се съединяваме с Него и да усещаме Неговите обятия.

От лекцията „Кабала за народа”, 02.11.2010

[26069]

Filed under: Духовна работа, Творец - Няма коментари→

Ако днес светът се погрижи за възпитанието на подрастващото поколение, то след 15 – 20 години бихме живели сред други хора, в друго човечество.

Тогава нямаше да ни се налага да мислим какво ще правим с порасналите. От 3 – 4 годишна възраст щяхме да обучаваме детето на напълно ново възприятие, насочено към отдаването

До разрушаването на Храма, целият народ на Исраел е бил възпитаван по този начин, живял е с това. Казано е, че от Дан на север до Беер – Шева на юг, тоест в цялата страна, не е имало малко дете, което да не знае какво е „заради получаване” и какво „заради отдаване”. Тогава е действала методиката, получена още от Авраам при излизането от Вавилон.

С времето, на нас също ще ни се наложи да направим това, но и днес, вече има такава възможност. В крайна сметка, ние ще научим децата как да живеят едно с друго, как да формират  връзката помежду си, как да дружат, да си взаимодействат и обичат.

При сегашните условия, това е много трудно, защото децата се намират в съвременната система на обучение с всички нейни проблеми. И все пак, ние се стараем да им обясним, че любовта към ближния, като към себе си, се явява универсален закон на природата.

От него не можеш да избягаш. Колкото и да се съпротивляваш, колкото и да противодействаш, като резултат само ще си навредиш. Историята ни дава примери с паднали империи и народи победители, оказали се в беда след своите победи.

На заблудения егоизъм му се струва, че успешното съперничество ще му донесе изгода, плячка, власт: „Вижте какъв съм герой!” Но ако погледне дори в близка в перспектива, ще разбере, че това не работи. Ние сме взаимно свързани по природа и взаимността ни е необходима.

И затова добавяме към съвременното профилирано обучение принципа за любовта към ближния, като към себе си. Затова използваме различни форми на преподаване: игри, песни, беседи, обсъждания, дискусии – всичко, което ще отведе детето до новото възприемане на реалността.

Намираме се в самото начало на пътя. Надяваме се, че тази година ще ни се отдаде възможност да организираме международна просветителска мрежа, която да обхване всички наши групи по света.

Ще пускаме филми, книги, разяснителни брошури. Ще работим с психолози и други специалисти и за няколко години ще видим каква полза ще донесе това на нашите деца.

Днес е просто необходимо да се разработи и разшири здравото възпитание, за да не растат децата според вълчите закони и да не станат човеконенавистници, както е сега.

Израствайки, нашите деца ще успяват на всички поприща – и в естествознанието, и в професионалната подготовка, и в поведението, и в отношението към обществото и света. Защото вътрешно ще съответстват на Твореца.

От урок по статия на Рабаш, 05.11.2010

[26040]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Баал а-Сулам. Изгнание и освобождение (конспект)

Хармония между религията и закона за развитието или сляпа съдба

„Сред тези народи няма да намериш ти покой и няма да има отдих за твоите крака”

„И замисленото от вас – няма да се случи онова, което казвате вие: „Ще бъдем като другите народи, като племената на другите страни”

Народът на Исраел не може да съществува в изгнание. Той няма да намери там покой, подобно на останалите народи, които се смесили с другите и се разтворили в тях без следа.

Не е такъв народът на Исраел. Няма да намери покой сред народите – докато не „пожелаете оттам Твореца”.

Ако си мислим, че това е случайност и съдба, тоест само едно лекарство – отново ще ни изпратят бедствия в такава степен, че да видим, че те не са случайни, а е Висшето управление.

Благодарение на приемането на науката кабала, нашето развитие е протекло по-бързо, от това на другите народи. И затова, на нас е възложено задължението да вървим напред и да поправяме себе си.

Но тъй като не сме продължили да се поправяме, а сме поискали да добавим също и себелюбие, страст към богатството и господство на силата, както е при другите народи, това довело до разрушаването на Първия Храм.

А тъй като науката кабала е забранила всичко това, ние сме я отхвърлили и сме приели нравите на съседите, за да се наслаждаваме на живота.

И силите на народа се разделили – някои последвали егоистичните царе и сановници, а други  – кабалистите. И този разкол продължил до разрушаването на Храма.

А по време на Втория Храм, това разединяване станало още по-забележимо заради егоистичните ученици, които се разбунтували срещу задълженията на алтруистичното намерение лишма, тъй като не искали да излязат от егоизма.

И те създали съобщество – секта на садукеите, на богатите и знатни хора, утоляващи своите силни желания.

Те воювали с прушим (излезлите от егоизма), навлекли Римското царство на Исраел и не пожелали да сключат мир с окупаторите, както ги съветвали кабалистите. В резултат, Храмът бил разрушен, а народът на Исраел изпратен в изгнание.

Разликата между светските идеали и религиозните

Светският идеал произтича от човешката природа – извисява себе си, подобно на човешката природа.

Духовният идеал произтича от Твореца – извисява себе си над човешката природа.

Основа на светския идеал е признанието. Човекът действа, за да се прослави в очите на хората, дори ако те не знаят за него.

Духовният идеал е той да се прослави в очите на Твореца и затова човекът се извисява над човешката природа.

В изгнанието, докато съхраняваме намерението лишма, в нас остават сили. Но егоистите надделели и ние сме загубили целта на живота, променяйки я на егоистични цели.

Вместо да отдават икономическите излишъци за благото на обществото, те ги прахосвали за прелестите на живота.

Науката кабала, законът за естественото развитие и сляпата съдба вървят ръка за ръка. И затова, причината за всички наши несгоди в изгнанието се явява злоупотребата – ние сме злоупотребили с Тора. Ако бяхме съхранили духовната цел (обединение и лишма), с нас не би се случило нищо лошо.

Съгласуваността и единството между науката кабала и сляпата съдба и извършване на човешкия разчет.

Като следствие, ние сме длъжни да кажем на своите беди: „Достатъчно!”, и да направим човешки разчет също и на нашата земя – нямаме никаква надежда да се задържим на тази земя в качеството си на народ, докато не приемем работата с намерение лишма, а не заради себе си.

Ако не приведем себе си в ред, тогава ще бъдем принудени да направим много повече кръгообороти от другите народи. Защото природата на развитите е такава, че всеки, който разбира – не скланя глава и не познава компромиси, а държи на своето.

Това е психологичен закон, който виждаме в народа.

Макар да предполагат, че противоположната страна ще разбере опасността и ще приеме тяхното мнение, природата на развитите е такава, че няма да отстъпят един на друг заради опасността и няма да се откажат от реализирането на своите стремежи.

Затова, докато не извисим своята духовна цел над материалния живот, няма да имаме и материално възраждане.

Защото ние сме носители на идеята. В нас не могат да съществуват духовното и материалното. И макар да сме затънали в материята, няма да се откажем от идеята. И затова ни е необходима духовна цел.

[25856]

Filed under: Баал Сулам - Няма коментари→

Природата на човека е напълно егоистична. Затова той сам не може да я промени и се нуждае от външна сила, която да го промени. Тази сила може да бъде извикана единствено в групата, чрез изучаване на науката кабала.

„Действително, аз признавам, че не е по силите на човек да измени своята егоистична природа, със собствени сили, да обърне желанието за получаване само за себе си на противоположното, така че да не получава за себе си, а всички действия да извършва единствено заради другите.

Но точно заради това Творецът ни е дал и науката кабала (Тора) и действията в групата (Заповедите), в опитите за изпълнение на които, не за собствена изгода, а за да доставим удоволствие на Него, ние променяме своята природа” (Баал Сулам. Статия за завършване на Книгата Зоар)

[25907]

Filed under: Баал Сулам, Духовна работа, Духовна работа в група, Кабалистични източници, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: По какъв начин е свързано разкриването на истината с разкриването на системата на взаимна връзка между всички души?

Отговор: Това е едно и също. Взаимната връзка е и истината. Мрежата от нашите връзки се нарича „съсъд”, кли.

Творецът е отпечатал себе си в материала на желанието за наслаждение, поставил го е върху слоя на Своя отпечатък. Сега в мен има „плочка” с релефна рисунка.

Тази рисунка представлява преплитане на връзките между желанията, които Творецът напълва, ако те са поправени. В този случай, тяхната мрежа – всъщност е Той. Общата мрежа от тези точки се нарича „Малхут на света на Безкрайността”.

Творецът постепенно скрива Себе си, напуска системата от души и тогава става слизането на световете. Според степента на неговото изчезване, душите се чувстват все по-противоположни, преминавайки на обратната страна (ситра ахра), където връзката е нарушена, отслабена и придобива егоистичен характер.

В резултат, ние се оказваме в този свят и вместо взаимна връзка, вместо Твореца, който ни напълва, усещаме пустота, чувстваме се отделени един от друг.

В крайна сметка, аз винаги усещам Твореца – просто няма какво друго да усетя, защото съществува само Той. Но в настоящата ни реалност, аз Го възприемам съгласно сегашното си егоистично състояние.

Целият процес се състои в това да постигна истината, истинското състояние, сваляйки от себе си всички покрови. Разкривайки отново връзката между нас, в един момент ще видя, че тя не обединява хората, а душите, желанията. Именно в характера на тази връзка, в нейната същност, в мощта ѝ, пред нас се разкрива Творецът.

Няма друга реалност, освен всеобщата взаимна връзка. Тя изпълва всичко и ние сме устроени така, че не можем да усещаме нищо друго, освен нея. Ние сме вътре в нея.

От урок по статия на Рабаш, 03.11.2010

[25763]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Още от времената на древния Вавилон са останали хора, принадлежащи към „Исра-ел” (яшар-кел – желанието към Твореца).

С течение на времето, техният брой става все повече, поради взаимното включване на душите една в друга. И затова, сега има много такива хора, търсещи духовно освобождение – изход от свойствата на егоистичното получаване – към отдаване.

И вътре във всеки от нас протича такава вътрешна борба между желанията „Исраел”, стремящи се да постигнат отдаване и любов, и всички останали мои желания, които засега не искат и да чуят за отдаване и съединение. Така човек през цялото време се колебае, чия страна да вземе, на коя власт да се подчини.

Ако желанието е наистина за отдаване, духовната искра, останала след разбиването, то човек няма да може да остане потопен в своя егоизъм, в своите желания „народите на света”. Духовните искри неизбежно изплуват оттам.

Отначало те са паднали и са се смесили с това огромно егоистично желание, все едно са били хвърлени в този „бульон” и са просмукани от него, а след това биват извличани обратно, заедно с всичко, което са попили, желанието (авиют).

Тоест искрата (Г”Е) се връща на своето място, но заобиколена от желания, прилепнали към нея – те се наричат „АХАП де-алия”).

А докато „Исраел”, желанието към Твореца, е потопено в желанията на „народите на света”, то няма да намери покой и ще бъде избутвано от тях, като чуждо – за да се повдигне и извърши изправянето.

Съществуването във властта на тези желания – това се нарича изгнание. А подемът и изправянето – се наричат освобождение.

От урока по статията „Изгнание и освобождение“, 02.11.2010

[25717]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Мога ли точно да знам, кое властва над мен в даден момент – желанието за получаване или желанието за отдаване?

Отговор: Това зависи от това, към какво обкръжение се претегляш. Друг критерий за проверка не съществува.

Нашата отправна точка е желанието за наслаждение. С помощта на правилното обкръжение аз започвам да анализирам ситуацията и да проявявам своето егоистично намерение.

По-рано аз не забелязвах в себе си властта на злото начало, а сега смених критерия за проверка. Няма Творец пред мен, затова аз се проверявам чрез обкръжението си и според неговите ценности определям, кое начало властва в мен: доброто или злото.

Може би е така, защото целият аз горя от желание да достигна духовната цел, а моите роднини и близки приятели казват:”Хванали са те бесовете. Какво толкова си намерил там? Какво разгада? Това ще свърши зле, по-добре ела с нас, да се наслаждаваме на живота?

От тяхна гледна точка аз съм завладян от злото и преследвам целите на злото начало.

Всичко е относително и всеки сам определя за себе си, кой властва над него. Затова, ако искаш да погледнеш от позицията на Твореца, провери се чрез доброто обкръжение, с групата, вземи нейния еталон.

От урока по статията на Рабаш, 01.11.2010

[25540]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→