Ханука е празник на светлината. Човек го празнува, когато излезе от материалния свят, тъй като неговият живот е много кратък, изпълнен с тревоги и грижи, със страх пред неизвестността.

Той не знае за какво живее, какво ще се случи с него след миг. А и целият свят е обхванат от терор, наркотици, разводи и депресия.

И тук, както обяснява науката Кабала, се появява възможност да излезем към светлината, към усещането за вечността и съвършенството, на висшата хармония. Издигайки се над този свят, чрез него започваш да усещаш духовния свят и изведнъж пред теб се открива нова реалност.

Сякаш си пътувал с кола по шосе, което неочаквано свършва и се оказваш пред пропаст. Още секунда и тя ще те погълне.

Но… това не се случва. Внезапно, тази пропаст изчезва и ти продължаваш по равен, гладък и широк път – от сивия и мрачен живот преминаваш в свят на радост и светлина.

Когато на човек му се разкрие този чудесен допълнителен свят, в който веднага започва да живее – няма по-прекрасен миг!

Той чувства, че е получил огромен подарък и именно това олицетворява празникът Ханука – от думата «ханая» – спирка, по пътя към пълното поправяне. А също от „Ханукат а-Баит“.

Ханука  се празнува, като исторически празник по 3 причини:

1. Въстанието на Макабейците, които били малко на брой, срещу редовната армия, и тяхната победа.

2. Осветяването на  Храма – на иврит „Ханукат а-Баит“ – оттук и името на празника Ханука.

3. Чудото на светилника, горял 7 дни с масло за 1 ден.

В духовното, под  „Осветяване на Храма“ се има предвид, че  човек се издига над своя егоизъм  в свойството бина, в Храма – мястото, където се разкрива Творецът.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 01.12.2010

[28390]

Тема : Духовна работа

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос:  Какъв вътрешен смисъл се влага при запалването на ханукалните свещи? Как да обясним това на децата?

Отговор: Ние се стремим към отдаване и любов към ближния, които трябва да станат за нас светлина, напълваща ни с наслаждение.

Ако ние се съединим като един човек с едно сърце, то започваме да усещаме духовния свят, Твореца, вечния живот – това се нарича горящата свещ на Ханука.

Ханука – това не е още краят на поправянето, а само спирка по пътя. Ние достигаме свойството Бина, отдаване заради отдаването, излизаме от своя егоизъм – издигаме се от Малхут в Бина.

Засега аз още не мога от Бина да се спусна обратно и да използвам Малхут, а само да се издигна над знанието – това се нарича Ханука. Затова не трябва да се използва тази светлина – може само да се гледа на нея.

Когато после достигаме празника Пурим, то взимаме тази светлина и я използваме в своето желание, желание да се насладя, за да ”засияе тъмата като светлина”. Тогава всички сили на Бина се спускат в Малхут и тя самата започва да свети – това е вече краят на поправянето.

А Ханука (”хану-ко” – ”спрели сме се тук”) – това е засега спирка, отдих насред пътя. Като поколение, което странства в пустинята и си изяснява как да се издигне над своето его.

От урок по писмо на Рабаш, 01.12.2010

[28334]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Цялата наша работа се състои в това да се оправдаят състоянията, които ние преминаваме, и тогава те ще ни се покажат като по-комфортни.

И това зависи само от нас! Тъй като  всички тези състояния са неизменни, всичките решимот (духовните гени) трябва да излязат по веригата, едно след друго, и да се реализират до края на поправянето.

Те постепенно се разкриват в теб, за да ги оправдаеш. А какво означава „да оправдаеш“? – Да осъзнаеш, да почувстваш и да разбереш с каква цел  идват, кой ги донася, за какво, в каква последователност.

Така самият ти се развиваш, при това дотолкова, че започваш да включваш в себе си цялото творение. Именно това иска от теб Творецът! И затова ти дава не крайната форма – в нея ти нищо не би почувствал и не би разбрал, а те превежда през цялата тази последователност от действия.

Но съществува ли този процес на практика? – Няма го! Няма нито начало, нито край – нищо няма! Има едно съвършено състояние. Само за теб Творецът го разтегля от началото и до края, като гумено въженце, внедрявайки в Своето единствено действие него, злото начало, желанието за наслаждения.

И тогава ти можеш да преминеш последователно всичките тези състояния – от началото до края, усъвършенствайки при това своите чувства и разум.

Това ти помага да разбереш целия процес на творението – от двете противоположности: от тъмнината – към светлината.

А ако това е било едно състояние, то ти не би съумял нищо да различиш, тъй като ти си творението. На теб са ти необходими две състояния, за да почувстваш и да изясниш едното срещу другото.

От урок по писмо на Баал а-Сулам, 26.11.2010

[28278]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

Творецът действа само със Своята светлина. Светлината въздейства на желанията/келим, които, в зависимост от своето състояние, усещат себе си по-зле или по-добре, според своето равенство със светлината. Това се нарича закон за подобие на свойствата.

Ако аз съм повече подобен на светлината, то се чувствам по-добре. А колкото по-малко съм подобен на нея, толкова усещам себе си по-зле –  дотолкова, че чувствам удар. Но всичко това е действие на Висшата светлина.

Да, и тъмнината, която усещам е също въздействащата на мен светлина! Само заради противоположността на моите свойства, тя ми се разкрива като тъмнина. Вместо светлината – ”ор”, чувствам тъмнина – ”орта”.

Но при Твореца няма тъмнина. Просто когато Той едва-едва добавя светлина – на нас ни е вече лошо. Поради това, че в тази светлина ние разкриваме още повече егоистично желание – и тогава настъпва тъмнината.

Светлината стои срещу желанията. С други думи, с помощта на светлината аз разкривам огромни желания, срещу тях в някакво скрито от мен място се намират големи наслаждения, но аз се чувствам зле!

Това може да се изрази и в проблеми със здравето, и в недостиг на хранителни продукти, и в лошо настроение, във вътрешно безпокойство, чак до нежелание да се продължи да се живее. Но всичко това е резултат от въздействието на светлината!

Ако светлината идва в подготвени желания (келим), то тя се усеща като наслаждение – нали тя ги напълва. Ако келим не са готови, то това е удар.

От урок по писмо на Баал Сулам, 26.11.2010

[28123]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

На всеки човек му изглежда, че Творецът му оказва предпочитание в сравнение с другите.

Това е свойствено за всеки. Нали всеки усеща, че произхожда от особен/свой Висш корен.

А тъй като не усеща в другите този корен, му се струва, че той е особен. Така работи силата на разбиването.

Но няма лошо без хубаво – само е необходимо правилно да се използва това усещане за своите особености.

С други думи, вместо това да усеща себе си като царски син, роден в дворец, човек трябва със своите собствени усилия да достигне степента, която се нарича „син” („бен”). И това е голяма и трудна работа.

Човек трябва да изтрие от себе си тази своя „изключителност”, която преувеличено си е съставил, да приключи с всичките свои предтексти и надежди, на които разчита, и да разбере, че „ако не си приложил усилия – няма да намериш”.

От урока по писмо на Баал Сулам, 26.11.2010

[28017]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всеки човек в този свят трябва да разкрие Твореца в своите усещания – без каквито и да е съмнения, че Го чувства и разбира.

Постижението е най-дълбокото и най-високото стъпало на нашето възприятие.

Всички мои органи, чрез които възприемам – чувството и разумът, умът и сърцето, трябва да бъдат изпълнени с безусловно духовно разкриване.

Не трябва да останат никакви съмнения, противоречия, стари въпроси и обяснения. Тогава аз стигам до пълното и окончателно напълване и разбиране – и няма нищо, освен него. Цялото желание за наслаждение, което е създадено от Твореца, се е развило окончателно и изцяло се е напълнило.

Ако човек не изпитва потребност от такова разкриване, той може да живее обикновения си живот. Аз от цялото си сърце му желая успех. Но, ако това не му е достатъчно, ако иска да знае защо живее, какъв е смисълът – тогава, той трябва да разкрие корена, източника на живота, а за тази цел му е нужна науката кабала.

Ако не може да намери отговор на всички тези въпроси чрез религията, „духовните” практики, различните хобита, наркотиците – той остава празен и се нуждае от разкриване на смисъла на живота.

В природата има множество явления, за чието разкриване са ми необходими допълнителни уреди – телескопи, микроскопи. Но има нещо, което не съм способен да разкрия, защото природата е много по-сложна от мен.

И не защото тя действа в по-широк диапазон, където могат да ми помогнат някакви локатори. В природата има такива явления, за които никога не бих си и помислил, защото съм изграден съгласно три оси – такъв е вътрешния строеж на моя мозък.

Но в мен се събужда точка, която казва, че всичко онова, което знам е недостатъчно! И аз виждам, че не мога да получа удовлетворение с помощта на традиционната наука. Тази точка е от друго измерение.

Там липсват 3-те оси на координатите – на времето, движението и мястото. Това е нещо напълно различно. И не е просто пространство с няколко допълнителни оси на координатите – сбито или разширено, а напълно различна реалност, без каквато и да е връзка със съществуващото тук.

И ако мога да изследвам тази висша реалност – нима не съм учен? Разбира се, че съм – и още как!

От урока по статията „Тяло и душа“, 28.11.2010

[28077]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

В нашия свят, всеки от нас има едно много малко желание за духовното – точката в сърцето. А цялото сърце – това е нашият егоизъм.

Разбира се, става дума не за физическото сърце – помпа, а за желанията. И тъй като аз имам само едно мъничко желание за Твореца, не съм способен да получа нещо повече от тънко светене от духовното, напълващо наслажденията на целия наш свят.

За да стана подобен на Твореца е необходимо да се съединя с ближния, защото Творецът може да бъде усетен само в желанието за отдаване, т.е. помежду ни. Опитвайки да се съединя с ближния, започвам да разбирам, че не съм в състояние да  искам това.

Но е необходимо да продължа да полагам усилия в следната последователност:

● действам със цел да се обединя с другарите,

● разкривам ненавистта към другарите,

● постепенно осъзнавам важността на целта – свойството отдаване,

● в мен дори възниква потребност да отдавам,

● обкръжаващата светлина поправя в мен свойството отдаване.

Тогава, какво не ни достига, за да се обединим и наслаждаваме? Както малкото дете не разбира какво искат от него, когато изискват то да се държи добре, така и ние възрастните не разбираме, че ни липсват някакви условия и действия, благодарение на които да разберем какво се иска от нас.

Само затова, Творецът е „разбил“ общата душа (общото желание), разделил я е на безкраен брой – да кажем на седем милиарда души, за да можем да си изясним какво не ни достига, за да се наслаждаваме от Него.

Да предположим, че Той е някакво неизвестно за мен ястие, което няма да взема, докато не ми се прииска да го изям. Но защо да поискам това?

Точно, за да се въоръжа с правилното желание, съществува работата по обединението между нас. И посредством нея, аз разбирам какво трябва да желая.

А след като се опитаме да се обединим, ще се разкрие ненавистта ни към другарите. И тогава, едновременно с това, което влагам в останалите и останалите – в мен, ние ще разкрием важността на целта.

И разбира се, през цялото време ще ни въздейства обкръжаващата светлина. И като следствие от нейното въздействие, в мен започва да се появява потребността от свойството отдаване – иска ми се да го усетя, да го придобия! И вече започвам да чувам, че това си струва, че е нещо голямо, особено и високо.

Казват ми, че с помощта на желанието за отдаване, аз ще премина в друго измерение, където ще се намирам над всички проблеми и над целия този свят – при това, ще изляза в него тук и сега!

Освен това не умирам, а придобивам допълнително свойство – тогава, защо пък не? И моето егоистично желание се съгласява: „Хайде, нека да имаш и свойството отдаване!”

И това се нарича „ло лишма” (да желаеш духовното егоистично, заради себе си). Тоест това се случва постепенно, по естествен начин, защото тези изменения са заложени в нас от природата.

По този начин, аз имам важността на целта, а след това се появява потребността от отдаване и ако постигна пълната степен на своите усилия, то обкръжаващата светлина вече ми въздейства и разкрива в мен свойството отдаване – макар и съвсем малко. Но това е вече достатъчно, за да се докосна до Твореца и да Го усетя.

Първият контакт с Него е най-важният и най-трудният, но затова пък, след това човек вече не се нуждае от по-нататъшни обяснения – той започва да разбира самостоятелно за какво става дума.

От лекцията в аудиторията „Кабала за народа”, 02.11.2010

[27833]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Въпрос: Ако веднъж избера пътя и се издигна над егоизма, оставам ли си свободен или трябва през цялото време да избирам отново?

Отговор: За да стигнем до целта на творението, ние трябва да постигнем състоянието  „Исраел (стремящ се към Твореца), Тора (поправящата светлина) и Твореца са едно цяло“ – да открием това във всички свои свойства и желания.

И затова, във всеки момент от своето развитие, ние трябва да насочваме себе си към сливане с Твореца – и само в това е нашият свободен избор. А от всички тези точки на сливане, ние изграждаме една линия и постигаме крайната цел.

Тоест не е достатъчно да направиш избор веднъж, за да можеш след това да правиш, каквото си искаш. Ти си направил избор възоснова на условия, които са се разкрили пред теб сега. Следващия път ще бъдеш абсолютно различен – ново творение, нов свят и отвътре, и отвън.

Защото през цялото време, ти разкриваш в себе си ново желание за наслаждение, по–силно и с всички нови свойства. И трябва отново да се справяш с всички условия,  да откриеш точката на свободата на избора, да решиш какво избираш, и по този начин да напредваш.

Тоест във всяка точка от пътя, ти имаш работа, свързвана с изясняването, за да се „отдръпнеш от злото и да избереш доброто“ и окончателната реализация.

От урока по статията „Свобода на волята“, 26.11.2010

[27776]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: На какъв етап от работата, човекът постига свобода на волята?

Отговор: Само след придобиването на душа, след разкриването на духовното.

Духовният парцуф е разделен на две половини: горна – Кетер, Хохма, Бина, Хесед, Гвура, горната третина на Тиферет и долната третина на Тиферет, Нецах, Ход, Есод, Малхут, а между тях е средната третина на Тиферет.

Горната част е желание за отдаване, а долната част – желание за получаване. А какво е средата, средната третина на Тиферет? Тя не се отнася нито към получаването, нито към отдаването и именно тук има свобода на избора – какво ще правиш ти с това?

Но ти, като буриданово магаре, не можеш да минеш нито на едната, нито на другата страна, разкъсвайки се на части и не е по силите ти да направиш избор. Докато не разкрием, че тук има възможност да съединим тези две половини, за да могат висшата и нисшата половини да работят заедно в третата, средна линия!

Аз съединявам тези две сили – силата на отдаване и силата на получаване и те започват заедно да ме управляват. Това се нарича „получаване заради отдаване”, когато тези две сили работят в хармония помежду си.

В това се състои цялата същност на науката кабала и затова тя се нарича „кабала” (получаване), защото те учи как да получиш двете сили – на получаването и отдаването в такава форма, че те да се допълнят една с друга. И по този начин, ти изграждаш своята независимост, истинската свобода.

Ти си независим от Твореца и едновременно си подобен на Него! Вземаш пример от Него, но оставаш напълно самостоятелен. Няма от къде другаде да вземеш пример, защото получаваш тези две сили в задължителна последователност. Но как ще ги приемеш и ще се уподобиш на тях – в това си напълно свободен.

Тук, по средата между двете сили, в средната третина на Тиферет е заключена нашата душа, която ние сами изграждаме.

Свободата на избора започва с разкриването на Твореца. Казано е: „Мъртвите са свободни”. Това означава, че когато егоистичното желание умира, двете сили – на получаване и отдаване, стоят една срещу друга, а ти се намираш между тях – и тогава си свободен. Защото можеш да работиш еднакво и с двете сили.

И макар да ти се струва, че стоиш между тях и не знаеш накъде да се придвижиш – от едната страна е желанието за получаване, а от другата – желанието за отдаване, но когато едната убива другата, само при това условие ти се оказваш в неутрално състояние и можеш да бъдеш свободен.

А сега, всички ние се намираме под властта на единственото желание за получаване –нямаме желание за отдаване. Затова, докато не придобием желанието за отдаване, ние сме като управлявани от природата животни, а получавайки го – ставаме свободни, но само, за да се уподобим на Твореца и да изградим от себе си човека (Адам), което означава „подобен” на Него.

От урока по статията „Свобода на волята“, 08.10.2010

[27096]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

От получени писма с впечатления от конгреса:

Обиколката из северен Израел – най-кабалистичните места, където някога са живели велики кабалисти. Приказна земя – маслиновите гори сигурно са били точно такива по времето, когато тук е идвал Раби Шимон със своите другари.

Такава пронизваща реалност, сякаш целият живот преди това е бил декор – по този начин, тук всички чувстваме отпечатъка на вечността.

[Покажи като слайд-шоу]

Гробниците на раби Акива и Рамхал в Тверия на високата планина. Лекият бял камък на гроба, който никак не се асоциира със смъртта – тъй като кабалист и смърт са несъвместими неща. Напротив – всичко тук излъчва жива енергия, а долу лежи езерото Кенерет, символ на Бина в материалния свят – цяло море от светлината Хасадим.

Пещерата Идра Раба, където е била написана книгата «Зоар». Вътре цари тайнствена, кадифена тъмнина, в която блещукат свещи. Толкова много хора влязоха вътре, но стените, като че ли се отместиха. Изведнъж, в тишината, някакъв глас започва да чете „Ейн од милвадо“( «Няма никой, освен Него») и всяка дума се отразява от стените и се усилва така, че изведнъж започваш да вярваш, че действително „Няма никой, освен Него“.

Последната спирка е в Амука – всички автобуси и групата Галил-Голан, дошла специално, се събират заедно на трапеза. Отгоре на планината има верига от мъже, които извикват поред някакви проникващи право в сърцето думи, на всевъзможни езици и дори не се разбира кой вика първи, и кой на кого превежда – иврит, английски, френски, немски, италиански, руски… Вавилонската кула от времената на Гмар Тикун. Срещу тях долу се е строила същата верига – като двата полюса на магнит, свързани с невидими нишки.

А редом с тези места е гробницата на праведника Йонатан бен Узиел. Казват, че неговата душа включвала в себе си толкова много души и неговата молитва била толкова силна, че птиците, които прелитали над главата му – изгаряли. Йонатан обещал, че молитва за бърза и щастлива женитба, издигната на неговия гроб, непременно ще се сбъдне и ще бъде чута от Твореца.

И действително – ние се чувствахме толкова щастливи и се усещахме като едно семейство! Липсваше ни само Той, и ако Йонатан е спазил обещанието и е предал на Твореца – то разбира се, Той ни е чул…

[27643]

Filed under: Без категория, Конгреси и събития - Няма коментари→