Въпрос: Може ли да се обясни кабалистичната методика с термини от съвременната наука?

Отговор: Може ли да се обясни на кравата математическото преобразувание на Фурие? Става въпрос за различни степени. Човек, който няма развито шесто чувство, няма точка в сърцето, не може да разбере за какво става въпрос. Той няма потребност от това и да се обръщаш към него е безполезно. И затова, в широкото разпространение ние трябва да се съобразим с желанието на масите, а не с тези, които изучават кабала.

Във всички поколения в света не са разбирали кабалистите. И е правилно: със степента си на развитие хората не са способни още на това. Казано е в Псалмите: ”Човека и животните спасяваш Ти” – но кога? Днес не можеш да обясниш на хората какво е това алтруистично намерение лишма. С тях е трудно даже да се говори на тема ”възприемане на реалността”. Това е любопитно, пикантно, но всъщност не разбират, не схващат, просто не могат.

За да може действително човек да чуе добре думите за поправянето на желанията си му е необходимо още едно стъпало желания. А до този момент ние можем единствено да ускорим развитието му с външни средства. Така или иначе, докато не усети убождане в сърцето, няма да разбере обясненията ти.

Така е устроен светът. Хората се намират на различни степени на развитие и даже в края на поправянето си остават на неживо, растително, животинско и човешко ниво. Обаче е казано: ”Всички ще Ме познаят – от малкия до големия”, всеки в зависимост от нивото си.

Още, ще дойде време и ние ще видим как хората ще започнат да разбират думите ни: един – с научни термини, друг – с чувствата си, трети – благодарение на обикновени действия, които стигат, за да се окаже човек съпричастен със сливането. За някои е необходимо да постигнат, да усетят сливането, активно да участват в него, а за други не е задължително. Всичко се определя от желанието.

Няма защо да се предполага, че всеки по равно получава желания, стремеж към отдаване и разкриване на Твореца. Обаче всеки получава такова количество, в зависимост от съсъдите му, и ще бъде напълнен, благодарение на общото взаимно включване.

Ето защо кабалистите са укривали знанията си до наши дни. Сега може да ги открият, но всеки ще схване само незначителна част. И все пак, в целия свят вече ще започне да действа огромното количество общо желание. Такава е революцията, която се осъществява днес по света. Съвременната криза всъщност е взаимовключването на желанието.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 05.07.2011

[48309]

Filed under: Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Не трябва да се страхуваме от разкриването на злото! Защо е нужно да се връщаш всеки ден към една и съща молитва, за да стане това навик? И даже има такава заповед, но как е възможно да се изисква това от човек, ако молитвата (молба за поправяне) се ражда в сърцето и изцяло зависи от желанието, от усещането?

Работата е там, че човек е длъжен да се приучи да работи ”в тъмнина”. Когато при теб дойде тъмнината, осъзнаването на злото, усещането за низостта на самия себе си, обкръжението, Твореца, всички средства за достижението Му, всичко това губи ценност и ти се оказваш захвърлен изцяло без сили, без и най-малкото усещане за важността на пътя.

Но заедно с това, у теб трябва да живее усещането, че цялото това падение е голямата подготовка към следващото състояние. И благодарение на такова отегчено сърце, ти ще можеш да направиш нови разяснения в новото егоистично желание, което се е разкрило в теб.

А след това ще дойде светлината и в тази светлина ти ще видиш в това непоправено желание, в което сега усещаш ненавист, безпомощност, безсилие, новите свойства – отдаването, любовта и напредъка.

И затова е необходима такава голяма работа за приучване към молитвата, за да може имено в такива тежки състояния, в които в началото дори не знаеш как да се откъснеш и да се пробудиш, – за сметка на навиците и опита, да съумееш да се обърнеш с молитва и да приложиш най-голямото и хубаво усилие. Така ще можеш да напреднеш, работейки в тъмнина, както е казано в Песента на песните ”на нощното ложе”.

Затова молитвата трябва да се повтаря по всяко време, подготвяйки човека за главната молитва на ”Съдният ден”. Тези дни се наричат страшни, ”дни на трепет”, но човек трябва да им се радва! Това са дни на радост. Ще постъпиш неправилно, ако плачеш в такива дни.

Действително, сърцето трябва да се разбие, но трябва да приемем това с радост, като разкриване на злото. Както е казано: ”Аз създадох злото начало и Тора в добавка за неговото поправяне”. И, ако човек е уверен, че има средство за да поправи разкриващото се зло, то той се радва на разкриването му. За него тези дни на трепет стават особени, като празничен период, подготовка за голям празник!

За това е необходимо да се готвим за тези дни на трепет като в самите дни – това е подготовка за съсъда, за Началото на Годината и Съдния ден. И, ако човек е направил правилната подготовка, организирал е поддръжката на обкръжението, защото всички молитви са общи и се нуждаят от неговата поддръжка, то той много бързо и на всякакво ниво ще изяснява своето зло и ще се радва на всеки етап, който е минал по пътя.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 14.07.2011

[48 122]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Глава ”Трума”, п.443: Съдът на наказанието в преизподнята е предназначен за четене на присъдата над грешниците. Обаче преизподнята – това е огън, горящ денем и нощем. И подобно на това, как грешниците се подгряват на огъня на злото начало, престъпвайки думите на Тора, с целия жар, предизвиквайки в тях злото начало, така ги пари огънят на преизподнята.

Ад – това е степен на разкриване на егоизма като зло, когато човек усеща себе си получаващ и огънят на срама го гори. Този огън ни принуждава да се поправим. При това, в това състояние Ад, у човека има всичко освен свойството отдаване и от това той страда. Аз имам всички блага за напълване на моя егоизъм, но не ги искам. Искам да бъда в отдаване, защото така съм близо до Твореца. Аз не искам да бъда получаващ! Това е ад.

От урок по книгата „Зоар”, 08.07.2011

[47 526]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Страданията ни отвеждат до въпроса: защо живеем? Да живея, за да изпитвам страдания в служба на егоизма си, не искам. По-добре смърт, отколкото такъв живот. Mного хора по света са готови да умрат, а някои от тях действително си разчистват сметките с живота.

Как да изменя ситуацията, за да не обслужвам желанието си, а то да ми служи? Това е възможно само ако дойде светлината, възвръщаща ни към Източника. На мен ми е необходима тази скрита сила, макар и да не зная откъде се е взела. Единствено тя променя у мен порядъка на приоритетите, издига важността на духовния живот, отдаването, излизането от себе си насреща, над егоистичните грижи за съществуването, тук и сега.

На някакъв етап човек осъзнава робството си и смисъла на думите: ”Аз съм създал злото начало”. То те води към смъртта, защото ти работиш за жесток собственик, който нищо не ти плаща и те оставя без наслаждение, докато накрая ти не умреш. Няма по-тежко робство.

Аз все още  не мога да видя собственото си зло начало, то ме изиграва, представяйки се за самия мен. Но в действителност,  като че ли някой ме е хипнотизирал, препрограмирал и аз правя това, което той ми каже. Властта му е толкова велика, че незабележимо, но деспотично ме управлява.

Ние се раждаме вече хипнотизирани и даже не разбираме, че се намираме под чуждо въздействие. В живота има случаи, когато попадаме под нечие влияние, а после с удивление откриваме това. Ето и със злото начало е по същия начин. Проблемът тук е какво ще е средството, което ще ни помогне да се откъснем от неговия гнет?

Отговорът е: страданията. Те са като Фараонът, който е приближил синовете на Исраел към Твореца. Този ангел на смъртта по всяко време те заставя да превиваш гръб за него и накрая от заповедите в робската си служба откриваш, че страдаш. Тогава започваш да търсиш причината за страданията си и излиза, че те ти помагат да се отречеш от злото. Така Фараонът, обременявайки синовете на Исраел с тежка работа, ги приближава към освобождението им.

И ние, заедно с целия свят, стоим в началото на същия този процес. Днес първи се пробуждат най-чистите души, които си задават въпроса за смисъла на случващото се: ”Къде е този негодник, който ме измъчва? Аз не искам да страдам!”

В първия момент човек егоистично се опитва да се разбере със собственото си страдание. Затова той повдига очи и започва да си изяснява ситуацията цялостно: ”Какво въобще става тук?” Така постепенно се устремяваме към друга форма, а по пътя – към друга власт. От един ангел минаваме на друг: от Фараона към Твореца. Има само два варианта и нищо друго между тях. В крайна сметка ти избираш кой ще властва над теб.

Най-чистите души минават през това сега, а другите вървят зад тях.

От урок по статията „Свобода на волята“, 08.07.2011

[47 551]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Духовното е построено върху отдаването. На каква основа да построим работата си, докато се намираме в ”период на подготовка” за встъпване в духовния свят?

Отговор: Има указание: ”Слушай Израел!”, т.е. човек е длъжен да се нагласи за това, че ”Творецът е единствената Висша сила над нас, Творецът е един” (думи от молитва).

Да допуснем, че аз говоря на себе си: ”Слушай, Творецът е висшата сила над теб, Той е един.” С това се определя моята посока, която ме води към Източника, към разкриването, съединяването, единството.

Това е основата, на която се построява нашата работа – оста, по която аз трябва да се движа. Сега трябва да се присъединя към тази ос с всички всевъзможни, намиращи се в мен средства, за да осъществя този принцип.

Аз и Творецът се намираме в двата противоположни края на една линия. И аз се приближавам към Него за сметка на намиращите се в мен средства: съединяването на ”Исраел, Тора и Творец” в едно цяло.

Тора, това е всичко, което може да си представиш, всичко, което съществува, освен самото изходно желание на творението. Както е казано: ”Аз създадох злото начало и Тора в добавка, за неговото поправяне”. И всичко това аз трябва да съединя в едно направление.

Липсва ми близостта с Твореца, моята цел е сливането с Него. Аз не зная с точност какво е това – съгласно желанията, мислите, решенията, завършека на целия този път. Но аз имам себе си, целта и средствата за нейното постигане. Ето всичко това аз трябва правилно да организирам и използвам. А крайната точка, резултатът е един. Всичко се включва в това понятие – Един и единствен.

По пътя ние получаваме друга форма на разума, мислите, взетите решения, действия, абсолютно всичко се променя вътре в човека. Светлината извършва революция в нас по пътя и създава нов човек.

Ние сега не можем да си представим какво е това. Но във всяко състояние, на всеки етап, ти трябва да се стремиш към това, способен си и длъжен да го направиш сега, на това ниво. И тогава се получава, че всичко действа в едно направление.

Тук се включва и твоето търсене, и особено борбата с препятствията, които се стараеш да разгледаш и да видиш, че тук работи твоят егоизъм, поваля те от пътя, от мисълта, че ”Няма никой друг, освен Него”.

Необходимо е през цялото време да се проверявам с особено внимание дали се намирам в мир и съгласие с единната висша сила във всичко, което правя. Разделя ли се сега в мислите ми и в моето усещане цялото мироздание на две или даже на три части, сякаш има Творец, всички останали създания и всевъзможни причини, и аз самият.

Някой ме дразни, поставя ми всякакви препятствия, създава ми проблеми  – това означава, че аз не свързвам целия този свят с Твореца, а признавам идолите, ”другите богове”. Защото как може да има някакви си други причини за моите състояния, щом като има една сила, действаща в мирозданието?

Трябва да проверя себе си, как реагирам на всички тези причини: на всеки човек, враг или другар, и на всеки проблем поотделно, или обединявам всички тях и зад всичко виждам да стои Творецът, който ми устройва целия този театър. За да съединя всичко в едно и да го отнеса към Него, аз достигам принципа: ”Няма никой друг, освен Него”.

Това е сериозна работа и, ако човек притежава чувствителност и внимателно анализира състоянията си, то той бързо и правилно ще напредва.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 07.07.2011

[47 448]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Необходимо е да се разбере, че освен трепета, който се явява при правилното отношение към Твореца, повече нищо не ни е нужно! С това и започва работата на човека, когато той започва да прави разлика между ”святост” (отдаване) и ”нечистота” (клипа, егоизъм).

Да се намираш в святост – означава да се безпокоиш през цялото време, за това Творецът да ни поддържа и да ни позволи да съхраним правилното отношение към Неговото разкриване и проявата на Неговата любов към нас. Това безпокойство трябва постоянно да овладява човека, защото, ако той се сломи и в някаква секунда, в някакво състояние по този път той остави тази грижа, то незабавно ще изпадне в егоизъм, в клипа.

И той веднага започва да използва доброто и любящо отношение на Твореца към него, заради лична изгода. Ако той, макар и за миг, се наслади от тази любов заради себе си – това вече е клипа.

А ако той се страхува дали ще съумее да обърне цялото разкриване на любовта на Даващия в ответно отношение към Него, за да Му отвърне с такава любов и отдаване, това е ”святост”.

По такъв начин човек издига себе си на такова ниво ”святост и нечистота”, което се определя от неговата способност да приеме любовта на Твореца. Ако той прави това само в страх за това, дали ще върне същото такова отношение, – това се нарича отдаване, ”святост”. Но, ако той иска сам да се наслади на любовта на Твореца, то това се счита за ”нечисто желание”, клипа.

Това се нарича ”екран”, който той през цялото време трябва да запази над себе си и да се грижи, за това да приеме разкриването на светлината, на Твореца – само в ”отразената светлина”. Тази отразена светлина и определя степента на ”страха”.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 06.07.2011

[47 323]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ако Творецът е създал желанието и иска да го наслади, то не е ясно какво още е нужно от нас? Да бъде разкрито нашето желание, и да го напълни?

Но работата е в това, че в създаденото ни желание за наслаждение, заложено в нас от Природата, ние трябва да добавим собствения си стремеж, глад, апетит. Защото общите желания за напълване не ни дават усещане за съществуване. Подобно на това, как създанията не усещат себе си на неживо, растително и животинско ниво, включително и човек, водещ неосъзнато животинско съществуване.

Но стремежът да усетиш Твореца е да разкриеш у себе си свойството отдаване – това е съсъда, обратната страна на светлината, в който се разкрива това свойство. И тогава този съсъд се напълва със светлина. Затова не вярвай, че е възможно ”да прилагаш усилия и да не намериш”! Защото всичко се намира пред теб – заповядай, всичко можеш да разкриеш, нищо не е скрито от теб! Само недостатъка на собствения ти стремеж скрива светлината от теб.

На нас не ни достига само съсъд, собствено желание, усещане за глад, жажда, недостиг на напълване, страдание. Но това трябва да е страдание имено от отсъствието на това свойство, явление, което трябва да се разкрие. Това означава, че не ни достига само едно – стремеж за отдаване!

Затова не е достатъчно желанието създадено от Твореца. Защото това е природа, общо свойство. И не е достатъчно само да развиваме това желание. Ние виждаме, че желанието се развива от неживо ниво и поражда растителната и животинската природа, но това не им дава усещане за същността на живота, защото всеки съществува вътре в самия себе си.

И така живее човечеството в продължение на цялото свое хилядолетно развитие, защото това развитие е обикновено желание за наслаждение, и толкова. Така ти няма да отидеш по-нататък от интересите на съществуването си, животинския живот. По този начин само поддържаме в себе си живота, но не постигаме източника му, причините, целите, които се намират по-високо от обикновеното желание за напълване.

Всичко това е заключено в Този, който ни дава желанието, ражда го, – в неговия Създател. И затова в животинското състояние ние трябва да открием, въоръжавайки се със стремеж към Него, съсъда за разкриване на Твореца, причината за живота, самата истина за живота на човешкото ниво и неговата цел.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 12.07.2011

[47902]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: За да разпространявам науката кабала, аз трябва да увелича желанието си. Колкото по-голямо бъде желанието ми, толкова повече давам на света. Как да израсне в мен такова желание, че да прелее навън?

Отговор: За това трябва да развиваш в себе си способността за състрадание към хората, да съпреживяваш болката им.

Възможно е да си се ентусиазирал от някаква идея на Баал а-Сулам, да си решил да разкриеш Твореца и да се слееш с него. И сега искаш да принудиш всички към това. Това отдаване на света ли ще бъде?

Да извършиш отдаване на хората, означава да напълниш техните желания, а не собствените си. Не ги заставяш да приемат това, което е важно за теб, напротив, тяхното желание става най-важно от всичко останало. Ето това е отдаване.

А иначе, искаш насила да ги принудиш за нещо. На тях им се иска да гледат футбол, но ти закриваш всички стадиони: ”Ще им покажа аз един футбол, ще асфалтирам всички полета, ще въведа закон, забраняващ футбола, като хазартна игра”.

Ти си мислиш, че тогава те ще имат време за вътрешно поправяне. Поне някакво. Те не искат никакво поправяне, те искат футбол. И това, по твоему, любов ли е? Нима си мислиш, че на хората можеш да им дадеш нещо насила? Та ти просто им преобръщаш живота. Нима е възможно така?

Да обичаш някого – означава да вземеш желанието му и да го напълниш. И затова ни е необходима система от възпитание, за да се действа постепенно, нежно, без натиск. Ние трябва да обясним на човека, че всички негови беди са предизвикани от дисбаланса с Природата, от ненавистта към другия. Имено в това сме противоположни на Природата и затова страдаме на различни нива. Даваш обяснения според възможностите си и постепенно установяваш контакт с този, който иска по малко да ги възприема.

Към човек трябва да се обръщаш така, че да му обещаеш благо. Например, сега е отпускарски сезон. Раздавай ярки брошури с илюстрации на заминаващите със самолет, с чувство за хумор и в същото време с идея, която искаш да съобщиш. Нека на човек да му бъде приятно да открие тази брошура в самолета или на шезлонга. По начина на поднасяне тя съвпада с настроението му, а съдържанието звучи примамливо, обещавайки му хубаво продължение след връщането в къщи.

Можем ли да направим такава брошура? Засега не сме го направили….

От урока по статията „Даряването на Тора“, 12.07.2011

[47924]

Filed under: Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Днес завършваме онова, което започна Авраам, обучавайки синовете на наложниците на всевъзможни духовни практики, предшестващи истинската духовна работа за отдаване. Той е заложил в тях основите на вярата и ги отпратил на изток.

По-късно тази работа, започната от Авраам, се е осъществила от народа на Исраел, който паднал от духовното стъпало при разрушаването на Храма и с това предизвикал появата на религиите.

По такъв начин, вярата, появила се по времето на Авраам, и религиите, появили се след крушението на Храма, всъщност представляват етапи от включването на методиката на Исраел към народите на света.

Юдаизъм, християнство, ислям – всички тези концесии са движели човечеството напред към разбирането за Божествеността. Без тях човечеството би останало в абсолютно варварство.

В наши дни, след хиляди години развитие, на нас ни е трудно да си представим човек, който да не се замисля за този свят и за бъдещия, за Твореца, за доброто и злото. Без религията днес нямаше да имаме култура, образование, общество.

Ние не осъзнаваме каква роля е била отредена на религиите за човешкото развитие. Благодарение на тях са създадени първите университети. Желаейки тяхното разпространение, хората са усвоявали нови земи и са откривали нови континенти, стремили са се към нещото напред.

По такъв начин, включвайки се в егоизма на нашия свят, духовното послание достигнало до хората, лишени от каквато и да било връзка с Твореца и нежелаещи връзка с Него, поради липса на точка в сърцето. Сега, все пак те имат някакъв импулс, страх от бъдещия свят, от възможни наказания, от нещото, което е по-високо от този живот.

В тях живее нещо, което се усеща като голямо, те усещат нещо и нека в тяхното въображение възникват материални образи, нека това да е идолопоклонничество – все пак от ”висшето животно” започва нещо близко до човека. Те мислят за неща, от които животното не се интересува.

По-рано мислите на човека не са излизали извън рамките на кръга: заплаха, прехрана, размножаване, смърт. Ние просто не си даваме отчет за това, какъв принос има религията за човешката култура и изкуство. Но нашето развитие наближава своя край. Като признак за това ни служи глобалната криза, завладяла човечеството. Тук вече не става въпрос за религията – просто ние вече не поддържаме егоистическото общество, живеещо по законите на себелюбието.

Нашият егоизъм ни доведе при своята духовна съставна. Парите станаха за хората ”духовна ценност” и ги накараха да надуват празни балони в икономиката, продавайки един на друг въздух в рамките на виртуалния бизнес.

В резултат на това ние се изправихме пред необходимостта от промени. Нас ни очаква истинска духовна работа за отдаване.

От урока по статия на Рамхал “За мъдростта”, 13.05.2011

[47011]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Проблемът е в това, че постоянно забравяме за Твореца! Разбира се, ние работим в група, защото е написано, че всичко зависи от нея и само там имаме свобода на волята. Само там аз мога да направя това, което зависи от мен.

Другото средство е разпространението. Ние разбираме, че ако разпространяваме нашироко, то се проникваме със стремежа на всички останали, предавайки един на друг желанията.

Но за всички тези действия: в ученето, в разпространението, в групата, ние забравяме, че ги извършваме само заради това, за да доставим удоволствие на Твореца. Ние губим това разбиране в нас. Не Го усещаме и затова сякаш Той не съществува за нас.

Понякога се сещаме за Него и си мислим:”Е, добре, все някой ден ще стигна до това”. Но това не е правилно – аз вече не съм насочен като стрела, право в целта! Всяко мое лично, най-малко усилие, трябва да бъде съпроводено с такова намерение, когато ”крайната цел се състои в първоначалния замисъл”, и аз всичко правя за това, за да доставя удоволствие на Твореца, макар и отначало да не Го усещам и не знам, какво всъщност е Той.

Но през цялото време аз търся, както е казано в Псалмите:”Нощем в леглото си” – лежа на широката страна, в състояние, когато ”главата” и ”краката”(всички сфирот) са на едно ниво и няма нищо, нито чувства, нито разум, в пълен мрак. И въпреки всичко,”търся любов в душата си”.

И макар че аз не знам къде да търся и какво е това, но всеки път си нареждам нарочно да търся, отново и отново, и постепенно започвам да получавам някакво впечатление. И това започва да работи.

Необходимо е да се привлича обкръжаващата светлина имено за това, за да се насочат всички действия за радост на Твореца. Иначе това ще се счита, че си предприел някакво действие и сякаш не си го завършил. То не ти дава нужния резултат.

От урока по статия по книгата „Шамати“, 05.07.2011

[47208]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→