Достигнахме такъв предел, когато спряхме да монтираме глобалната и интегрална егоистична система на връзките. Свързахме всичко, доколкото това е възможно: всички банки, промишлеността – затвориха кръга. Разбираемо е, че тези действия бяха продиктувани от егоистични подбуди и под натиска на страданията – от желанието да получим пари, почести, власт. 

А когато приключихме с това, в същата тази глобална и интегрална егоистична система започнаха неуспехите. Точно те предизвикват у нас усещането за криза. И сега трябва да реагираме, съгласно методиката на кабала, да се постараем да направим поправяне на отношенията между нас и в отношенията ни към света.

За сметка на това издигаме МАН, молитва, и тогава се разкрива светлината, възвръщаща към източника, която вътре в нас извършва изменения – на всеки, вътре в собствения му егоизъм, изменяйки неговото отношение към другите. Тоест, тя ни привежда в съответствие с тези условия, които ни се разкриват в тази глобална мрежа, за да й подхождаме все повече.

И така ще бъде всеки път: мрежата ще се разкрива като още по-интегрална и по-глобална, в отдаването един на друг – а на нас ще ни се налага с всеки път да работим все повече, за да повлияем на силата на поправянето отгоре, която ни поправя съгласно глобалната мрежа.

Между нас, през цялото време ще ни се разкрива силата на отдаване, а всеки от нас трябва да се погрижи за това, да приведе себе си в съответствие с нея. Отначало Творецът я разкрива от своя страна, а след това ние самите се променяме, съгласно нея.

Но ако разкриването на тази мрежа не се съпровожда от собственото ни напредване, то се усеща от нас като криза. И положението ще се влошава, докато съвсем не можем да осъществим обмен и да печелим един от друг. Защото, на това се крепи целият ни живот. До такава степен, че просто няма да има с какво да се изхраним и това ще ни накара да търсим решение.

И всичко това трябва да се обясни от гледна точка на кабала, иначе хората сами няма да могат да намерят обяснение. Ще се препънат в самото начало, натъквайки се на тази криза, като и не знаят какво да правят с нея. Освен война, човечеството няма други решения в такава ситуация. Защото, за да знае поне малко за това и да започне правилно да управлява, на човека вече са необходими вътрешни изменения, макар и неголеми, минимални, но положителни, в съответствие с глобалната мрежа.

Затова кабалистите, от своя страна, трябва да дойдат и да съветват, как трябва да се постъпи. Така е било винаги – още при пророците и при кабалистите на всички времена и на всички нива.

От урок по статия на Рабаш, 02.09.2011

[54333]

Filed under: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - Няма коментари→

Творецът е създал творенията, за да им дава добро, защото Неговата природа е добра. Въз основа на Неговото съвършенство, Той има свойството отдаване и желае да ни доведе до същото съвършенство, същото отдаване, но трябва да желаем това отдаване, да усещаме нужда от него.

Необходимост може да се почувства само от липсата на такава, от нейната противоположност. Усещам, че се нуждая от нещо, което нямам; искам да бъда някой друг, не себе си. Тази разлика се нарича необходимост. Ако тази необходимост идва не от Твореца, а от самото творение, тя се нарича стремеж.

За да достигнем до стремеж, тоест за да достигнем до съзнателно желание, трябва да положим усилия. Ако работим, за да постигнем нещо, което знаем предварително, това се нарича „работа в разума“. Ако работим, за да постигнем награда, която не е ясна, това се нарича „работа над разума“, тоест срещу ума. Затова нашата работа е да се стремим към това състояние, което трябва да постигнем. За да можем да развием този стремеж, нас ни объркват с усещания, че искаме да постигнем напълване.

Но в действителност трябва да постигнем подобие на формата, а това е напълно различна цел. Усещаме нуждата да напълваме себе си. Всеки прави каквото може, всичко по силите си, за да реализира това на неживото, растителното и животинското ниво, но истинското напълване, което стига до нас, се нарича „човек“ и не е просто за задоволяване на желанието си. Желанието на човешкото ниво се напълва с чувство за подобие с Даващия, подобие с Твореца.

Това се нарича светлина, напълване. Колкото повече съм като Него, толкова по-голямо е чувството на напълване. Това вече не е малка светлина, а пълната светлина НАРАНХАЙ (нефеш, руах, нешама, хая и ехида).

Задачата ние е да търсим това напълване, да си го представяме и да го желаем, да открием методиката, която ни позволява да го достигнем. Вместо да търсим напълване за животинското си тяло чрез различни наслаждения извън необходимото, трябва да се стремим да напълним човека в нас посредством отдаване, подобие с Твореца.

Ако моля да стана подобен на Твореца, аз Го разкривам. Ако моля да задоволя своето животно в мен, тогава в зависимост от нивото на моето развитие, обикновено получавам обратен ефект, за да ме насочат обратно към целта на творението.

Затова човек винаги е между две сили, водещи го към една цел: силата на светостта и нечистата, егоистична сила. И двете действат върху човека и го насочват, но по-скоро ние сме движени от злото начало, защото нашата природа непрекъснато ни тласка да търсим егоистично напълване.

Затова нечистата сила се нарича „цар без корона“, защото тя не се стреми да постигне царската щедрост и иска само да напълни себе си. Тя обърква човека и отглежда неговото егоистично желание заедно с усещането му за празнота и безпомощност.

Постепенно, редом с усещанията в нас, започва да расте разумът. Накрая човек вижда, че неговите желания, както и разумът му, са пораснали поради факта, че той не е получил каквото е искал от дълго време и сега най-после вижда, че това не е пътят за напредък. Той вижда, че трябва да поеме по различен път. Така чрез „противоположната“ сила напредваме към целта на творението.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 04.09.2011

[53602]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Хората не могат да достигнат никакво съгласие за това, какво е справедливо разпределение. Всеки човек има своя „справедливост“. Тогава как е възможно да се изясни?

Отговор: Вие сте прав: как е възможно да разберем какво е справедливо разпределение, когато един човек се нуждае от 1 кг хляб на ден, а друг – от 5 кг? Това зависи от навиците на човек и от неговите вродени свойства. Някои хора са толкова бързи и съобразителни, че за 2 часа могат да спечелят толкова, колкото друг човек не може да получи за цяла седмица.

Някой има толкова добри способности, че получава отлична професия и печели много пари, а друг остава просто работник. На всяка крачка виждаме разликите, защото сме различни по природа и затова е много неясно какво трябва да се счита за справедливо разпределение.

Ако можехме да „сканираме“ човек и да създадем пълна, точна карта за него, която показва от какъв вид напълване има нужда той, и тогава да напълним всеки човек. Ако имахме такова устройство и способности – какво по-добро от това! Тогава всички щяха да са сигурни, че ги напълват по равно. Дори и не изцяло, а само 50-80% , но всички  – еднакво.

Обаче нямаме тази способност! Тогава излиза, че даваме на един човек повече, отколкото на друг, но  въз основа на какво? Защото е спечелил повече ли? Но той е създаден талантлив по природа. Не виждаме и не усещаме справедливостта.

Ако говорим за равенство, тогава имаме предвид равни външни условия за всички. Но това не е правилно! Оказва се, че не е възможно да създадем равенство и обществена справедливост. Обществената справедливост и равенство могат да бъдат само относителни. Но за да определя тази пропорция, трябва да бъда в края на поправянето, когато съм включен във всички и знам стремежите на всяка душа, усещайки ги като мои собствени.

Тогава ще мога да видя всички души пред мен, през всички времена и всички състояния, и ще мога да дам на всяка от тях напълване в уникалната форма, от която тя се нуждае в този момент. Тоест, дори ако преди момент си получил едно нещо, а в следващия – друго, то това  се случва и с всички останали. Вътре в системата всичко непрекъснато се променя във врящо котле. Тогава възможно ли е тук да се постигне някакво справедливо разпределение ?

Но вижте какво прави Творецът! Първо, затваря кранчето и казва „Никой от вас няма да получи нищо! Ако искате, ще ви дам малко – само колкото да живеете, да не умрете. А всичко останало ще получите само при условие, че започнете да се обичате един друг. Тоест първо трябва да се неутрализират разликите, които Аз съм създал във вас.“

Любовта ще покрие всички престъпления и тогава няма да има никакви разлики между нас. Ако обичам другите, тогава не ме е грижа дали те ще получат нещо, вместо мен. Нека всички се напълват до безкрай– няма да ми е зле от това! Не проверявам колко има във всеки човек  и не подхождам към другите с егоистична мярка, със завист и омраза.

От урок по вестника „Народ“, 07.09.2011

[53935]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

В днешната сложна ситуация в Израел и в света става ясно защо Баал а-Сулам настоява, че първо трябва да седнем на чиновете и да учим. Това ни е нужно; иначе няма да можем да се отнасяме правилно към случващото се.

Това не означава, че трябва да обичам враговете си – „всеки ще трябва да плати за делата си”, а аз няма за какво да ги мразя. Трябва да знам само едно нещо: как мога да подготвя себе си за обединение и в какви форми. Само това може да пречупи омразата – само чрез тази връзка, вътре в която се разкрива висшата сила.

Ако се разкрие, ще излекуваме всички тези зли сили. Просто нямаме избор. Творецът ни притиска толкова много, защото иначе никога няма да стигнем до точката, когато висшата сила, светостта ще властва в нас. Без това, нямаме никакъв шанс за спасение. Надявам се, че ще успеем да предадем това на народа едновременно с натиска, който се прилага над нас сякаш отвън, тоест от горе, и ще можем да постигнем обединение.

Всъщност това се нарича войната на Гог и Магог. Чрез всички народи и използвайки всеки момент и възможност, Творецът ни притиска и ние трябва да се обединим. Това е като изходът от Египет: натискът расте и расте, докато вече нямаме никаква алтернатива и избягаме. Иначе не искаме да напуснем робството на нашия егоизъм и сме готови да останем и да живеем в него завинаги.

Затова нямаме изход, ще трябва да преминем през всички „египетски наказания” и натиск. Колкото по-добре ги разберем, толкова по-малко ще се материализират тези удари. Те ще бъдат по-вътрешни – с разбиране, осъзнаване, търсене и анализи, и ще бъдат по-бързи на следващото стъпало. Ако ударът се усеща в материята, той е милиарди пъти по-суров и дълъг.

Разликата между нивата е такава, че цялото неживо ниво е равно на едно растение! Опитайте се да оцените тази пропорция: едната чаша на везната съдържа цялата нежива материя на вселената, а другата – една тревичка. Можете ли да си представите колко огромна разлика е това, ако се издигнем само една степен в нашите анализи и поправяния, а да не говорим за издигане от животинското на човешкото ниво! И можем да направим това вместо ударите, които ни очакват на неживото ниво.

Представете си колко много удари и страдания ще трябва да преживеем на неживото ниво… Затова цялата ни работа сега е само да се издигаме и издигаме по-бързо. За да направим това, трябва да седнем на чиновете и да се научим да разбираме какво се случва с нас и със света, и защо. Трябва да обясним това на себе си и на целия свят. Нямаме друго оръжие освен обяснения. А ситуацията просто ни задължава.

От урока по вестник „Народ”, 05.09.2011

[53725]

Filed under: Баал Сулам, Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Днес ние чувстваме, че светът се променя – но защо? Защото се разкрива Творецът. Той се приближава и ние усещаме измененията в нашия свят. Тези изменения са насочени против егоистичното ни желание и затова ги възприемаме като нещо непонятно. За първи път в живота ни се струва, че не ни се удава да се впишем в този свят, в този живот. Не сме способни да разберем, какво става.

Обикновено, ние сами сме вършили тази работа, сами сме правили изменения, без животът да ни е заставял. Просто сме виждали, че така ще е по-добре. Но днес всичко е наопаки. Животът се мени, светът се изменя и ние се объркваме – сякаш, изгубвайки власт над случващото се и преставайки да го разбираме. Изведнъж се оказваме в някакъв нов свят, пълен с неприятни изненади – и с всеки ден, все повече и повече.

Чувстваме се абсолютно безсилни, като хора отдалечили се от пътя – или като силно изплашени и объркани деца, които нищо не знаят и нищо не разбират. И всичко е благодарение на това, че към нас се приближава свойството отдаване и любов към ближния и започва по малко да ни покрива, подобно на облак.

Засега облакът е лек и прозрачен, но той се спуска над нас отгоре и ние започваме да губим в него обичайните си усещания: зрение, разбиране. Вече нищо не работи в тази мъгла. Тук – там, все още се ползваме по малко, от това което е останало в нас отпреди. Но вече има много такива действия, които не можем да възпроизведем, защото облакът засланя от нас причината и следствието и не дава възможност да разберем, как да действаме правилно.

По същество, това означава приближаване на Твореца към нас. И докато не започнем да се изменяме съответно на Него, не ще можем да видим през облака, през това ново свойство отдаване и любов, свързване, съединение, глобалност и интегралност, какво да правим с живота си.

Разбира се, че можем да се опитаме някак си да се приспособим под този облак. Няма да ни се удаде да го прогоним – а само, някак да се пристроим под него. И тогава, колкото повече се спуска над нас, толкова повече ще ставаме подобни на него.

А ако не – то се получава обратното. Той ще ни обгърне с такава мъгла, че ще ни застави да преведем себе си в съответствие с него, тъй като ще усещаме все по-голямо безсилие и неспособност да разберем каквото и да е, да почувстваме, да отреагираме, да се ориентираме в живота си.

Можем да почакаме, докато положението стане съвсем страшно, безизходно и неопределено и страданията, най-накрая, ще ни подтикнат към действие. Те ще станат повече от усилията, които трябва да положим и тогава ще хукнем да търсим, как да се спасим от тези страдания, да ги намалим или да ги подсладим. Или пък, отрано ще започнем да търсим енергия и сила, причина, мотивация, които ще ни позволят да напреднем против природата си и да я изменим, за да съответстваме на този облак.

И тогава ще разберем какво става тук. Чрез новите си свойства ще съумеем да разберем природата на облака – съгласно закона за подобието и ще можем да се устроим в него. Той вече няма да ни се струва като мъгла, а напротив, ще се превърне в разкриване на новото управление, което е доста по-добро, по-силно и по-желано от предишното.

Защото, по-рано ни е управлявало нашето его, а сега властва висшата сила. И дотолкова, доколкото я разбираме, ние навлизаме в същата тази област на разкриване и започваме да съществуваме в нея, с разбиране и с усещания.

От урок по статия на Рабаш, 02.09.2011

[53809]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Зоар ни разкрива Шхина, връзката между нас, във всевъзможни форми и образи, на различни езици, описвайки различни ситуации.

Ако искаме да се отъждествим с това, което четем, даже не разбирайки за какво става въпрос, това означава, че желаем да опознаем изучаваното, че се стремим да бъдем в тази мрежа, свързваща душите, която Зоар ни разкрива – в събирането на душите, стремящи се към Твореца, в светата Шхина. Под ”свята” се подразбира, че тази мрежа действа във взаимно отдаване, във взаимно поръчителство.

Тогава, четейки Зоар и желаейки да разкрием тези явления на Шхина между нас, привличаме към себе си светлината, възвръщаща към източника, към Твореца, от тези същите състояния, скрити от нас зад думите в Зоар, защото искаме да се приближим към същата тази мрежа от правилни връзки между всички.

От урок по книгата Зоар, 30. 08. 2011

[53062]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Успехът в тези дни зависи от нашето изпълнение на програмата на природата. А природата се стреми да ни доведе до съединение и днес вече реално ни демонстрира това от своя страна, от страна на висшата сила. Тази сила се приближава към нас, за да я разкрием, но ние я усещаме като зло.

Висшият ти разкрива долната си част, АХАП, за да ти даде възможност да се прилепиш към него. Той се разкрива като форма на отдаване – но ти го възприемаш като тъмнина, объркване, безсилие. И сега трябва независимо от това да се присъединиш към Него.

Ние представляваме две съседни степени: висша и нисша. И сега висшата степен АХАП де-Бина – тоест Елохим, Творецът ни се разкрива в най-ниската степен. Трябва да приложим усилия, за да го възприемем с разбиране. Такава е природата и нищо не можеш да направиш против нея – тя ни се разкрива, показва ни се, че сме длъжни да се съединим.

АХАП на висшия иска това от нас, разкривайки ни желателната форма, която трябва да приемем – и тогава ще се чувстваме добре. А иначе Той ще ни свети, но Неговото светене ще бъде тъмнинан за нас, тоест не светлина (ор), а нощ (орта). И ще получаваме Неговото въздействие, докато не ни стане съвсем зле и под натиска на това зло ще ни се наложи да се изменим, да се съгласим с Неговата власт.

Това, което наричаме криза, в действителност не е криза, а разкриване на следващата висша степен, на която трябва да се изкачим. Колкото по-бързо го разберем, толкова повече ще облегчим за себе си целия процес, който така или иначе ще трябва да изминем, по добра воля, или по принуда.

Затова отиваме при хората и се опитваме да обясням това на всички. И колкото повече хора узнаят за това, дори без да се вслушват и разбират много, но ако тази информация по някакъв начин проникне в масите, тя започва да влияе. Тъй като масовото мнение притежава особена сила, защото се опира на много хора и на народа и затова хората изведнъж започват да чувстват това и да го разбират.

Те ще започнат да действат на страната на обединението, дори без да знаят защо им е дошло такова желание. Тъй като, ако мнението се разпространява сред масите, то е достатъчно и половин дума, за да разберат всички, че си струва да се обединим и че е толкова хубаво.

Това състояние се нарича разкриване на Твореца от творенията, който е готов вече открито да влезе с нас в контакт на най-първата степен. Затова тази степен разкрива за нас своята долна част. АХАП-а. А ние наричаме това криза, т.е. несъответствие, дисбаланс, недостатък на връзка, на хармония, на хомеостатза – между нисшия и висшия.

Трябва да се сравняваме с Него по свойства, тъй като във всяко място действа закон, задължаващ ни да съответстваме на висшето управление. Ако не му съответстваме, ще ни бъде зле, а ако започнем да му съответстваме – ще ни бъде добре. А висшият не се изменя, Той само се старае все по-ясно да ни покаже свойствата си – своя АХАП, към който трябва да се прилепим.

И ако не го направим в текущото състояние, то неговият АХАП действа по готова програма и все повече се разкрива – още и още малко. Сякаш ни обръща гръб все повече и повече, докато идващата от него тъмнина не стане съвсем непоносима за нас. И тогава ще ни се наложи да направим нещо със себе си, под въздействието на удари и големи страдания.

А висшият винаги се разкрива в по-висока форма – т.е. под формата на идеи и ни дава възможност за сметка на това да се развиваме. Той не ни се разкрива като недостиг на препитание и безопасност, а основно като недостиг на разбиране, лутаница, неспособност да управляваме. Тъй като Той се стреми преди всичко да развие в тебе степента „човек“ – иска ти да разбереш, да се съгласиш и да започнеш да променяш себе си и обкръжението – да преустройваш своята степен, т.е. целият свят – в съотвествие с Него.

А ако не го направиш, Той се обръща още малко, тъй като в Него то работи като механичен двигател, което се нарича „в своето време“ (беито), точно като по часовник. Той все повече и повече показва своя АХАП, така че в крайна сметка ще ти се наложи да реагираш. Затова не си струва да чакаме!

Може да се каже, че тук вече имаме работа с практическата кабала.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 02.09.2011

[53701]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Когато се обръщаме с молитва нагоре, то издигаме искрите от разбиването, от което сме произлезли. Искрите са парчета от екрана и от отразената светлина, а след разбиването, попаднали вътре в разбитите желания. А сега трябва да съберем и да вдигнем тези искри.

Не създаваме нищо ново, работата ни се състои само в това да подбираме, сортираме и правилно да съединим парчетата. Тези изяснения правим за сметка на разни действия, с които се опитваме да изясним желанията си и свойствата, скрити вътре в тези желания: за какво работи моето желание, заради получаването или отдаването?

Така започвам да сортирам желанията, доколкото съм способен да направя това. Работя върху себе си, в групата, по разпространението, за поправянето на света и на самия себе си, тоест над вътрешните си и външни желания. Опитвам се да ги съединя в едно цяло, за да построя там правилна система.

А после трябва да отделя това, което не ми е по силите да направя, от това на което съм способен, и именно да се прилепя към него, да съсредоточа вниманието си върху това.

Не трябва непременно да се хвърлям и да поправям всяко свойство, не с всички явления съм способен сега да работя и да мисля за отдаване на ближния и на Твореца. Трябва да се съсредоточа върху това, къде съм способен и главното е това да ми помогне през цялото време да остана в правилното намерение.

И когато приключа с това изясняване, започвам да събирам разбитите парчета заедно, доколкото ми се удава да присъединя всичко към групата, ученето, разпространението и към Твореца, заради когото правя всичко това.

През цялото време се старая, за да може всеобщото свойство на отдаване, което се нарича закон на природата или Творец, да стане моя цел. Защото разбирам, че целия свят и моята вътрешна неизправност, и всичко случващо се трябва да е само за това, за да ме подтикне към тази цел. Всичко е започнало заради това и  всяко мое действие трябва да се присъедини към същото това направление и да стане част от процеса на поправяне!

Ако разбирам, че ”няма никой, освен Твореца”, и няма друга причина за действията ми, то започвам правилно да възприемам ежедневното си съществуване, всичко случващо се с мен, с моето обкръжение, със света. Всичко се съединява ведно и виждам, че ми е необходим целият свят и всичко е създадено само с цел да ме доведе към отдаване.

Така напредвам: изяснявайки, разделяйки, събирайки, присъединявайки всичко, което може към една цел. Около тази една точка се измъчвам ден и нощ, докато не пристъпя към молитва (МАН) – когато всичко се натрупва до краен предел, което се нарича ”сеа” и тогава получавам отговор на молитвата си.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 24. 08. 2011

[52519]

Filed under: Духовна работа в група, Духовност, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Винаги се намираме в пълната власт на Твореца и Той ни напълва, извиквайки в нас усещане ту за Самия себе си, ту за собствената Си противоположност. Това усещане може да се облече в множество различни образи, но в крайна сметка има само две състояния.

И ако човек се опитва през цялото време да пребивава в състояние на изясняване на Твореца и осъзнавайки, че работи само против Него, той икономисва време. Тогава разбира, че и в подемите, и в паденията и във времето, когато прославя Твореца, и когато Го ругае, и когато Го обича, и когато Го обвинява, той се намира в ръцете на висшата сила, която или го избутва от пътя, или му помага.

Това се счита за успехи или прегрешения, в зависимост от гледната точка на човек. А от страна на Твореца всичко изглежда свято, защото е необходимо за изясняване на свойствата на отдаване и няма нищо лошо в целия този процес, който човек преминава.

Но все пак, заслужава си да се постараеш, за да бъдат изясненията ти бързи и стабилни. Както Творецът играе с теб, така и ти трябва да играеш срещу Него, за да се неутрализира тази игра. Творецът те повдига или те пуска, а ти така използвай обкръжението, така му отдавай, че да получаваш от него, за да изравниш подемите и паденията си.

Всред тези подеми и падения, е необходимо за сметка на обкръжението да намериш за себе си някакво промеждутъчно, устойчиво състояние, което да не се мени. Тоест да се използва обкръжението като стабилизатор, като ресор, като акумулатор на сили, който ти помага да поддържаш равновесие и в подемите, и в паденията, за да прелива от едното състояние в другото: сили, намерения, желания, намирайки се и в най-голямата дълбочина и на най-високия връх.

Получава се, че обкръжението ще работи буквално като токоизправител за променлив ток и всички твои подеми и падения ще се съберат в едно състояние – разкриването на Твореца като една сила.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 22.08.2011

[52296]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ако чувайки една дума, някакъв слаб намек от Твореца, аз съм способен да го увелича до огромни страдания – заради противоположността си на Него, даже от страх пред още по-големи страдания, но вече ще бъда внимателен и ще започна да действам така, че да не се конфронтирам с Него. Струва си даже да го направя от егоистични подбуди, заради самия себе си.

Но ако използвам всички тези състояния, за да достигна отдаване и възприемам намека Му, това леко предупреждение, като напомняне за мястото на моята неизправност, мога да го обърна в напредък. Въпросът е само в това, колко от моя страх мога да добавя към Неговото леко предпазване, за да обърна незабавно моето желание в посока на отдаване.

Тоест, всичко зависи от моето състояние. Възможно е веднага да съм готов да бягам и с всички сили да искам поправяне: да се обединя с останалите, да уча, да привличам светлината, възвръщаща към източника, сякаш съм попаднал в ужасна беда. А може и да си мисля, че няма нищо страшно: нещо не се случило, навярно съм уморен или болен и може дори да се занимавам с други неща, вместо с поправяне.

Протакам това във времето и си навличам още повече беди, ако не съм способен да се пробудя от лекия намек. В резултат страдам двойно – от разтегляне във времето и от все по-тежките удари. До момента, в който ситуацията не се влоши дотолкова, че просто ще ме принуди да се отместя от мястото си. Но колко време съм загубил безцелно и колко силно съм страдал! Сега колко време ще ми се наложи да работя над себе си, за да изляза от това състояние!

И всеки път състоянието ми е все по-ниско, все по-далече от духовното. Затова тук е необходима работа от страна на обкръжението, за да пробуждаме един в друг чувствителността, отзивчивостта към призива, който чуваме всеки ден, всеки миг. Ти трябва да чуеш как Творецът се обръща към теб, как през цялото време те предпазва, пробужда те като ти шепне на ухо!

Постоянно трябва да се ослушваш за това и тогава у теб ще се развие възприемчивост към Неговия език, към това, как Той работи в теб и през цялото време те настройва, както се казва ”с дебелината на косъм”. Повече не е необходимо!

Но праведникът възприема този тънък косъм като сноп волски косми – такова огромно значение придава на това. Всичко зависи само от нашата чувствителност.

Да увеличиш разума си – това означава да повишиш чувствителността, за да възприемаш все повече и по-надълбоко. Не усещаме духовния свят, именно защото е твърде фин за нас, сякаш се изплъзва от грубите ни сетивни органи. А за сметка на такива упражнения ще започнем да улавяме и да усещаме духовната реалност.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 21.08.2011

[52151]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→