Въпрос: Съществуват много тела – всеки има свое тяло, но душата на всички една ли е? С какво точно се съединявам с другите: със сърцето или разума?

Отговор: Това е вътрешно преживяване, което не може да бъде обяснено на човек, който никога не го е изпитал. Това е усещането за вътрешна връзка, без какъвто и да е съединителен кабел – от един човек към друг.

Въпрос: Какво се случва с човек, който е преживял това усещане?

Отговор: Той знае, че съществува висш свят и живот, който не е свързан с тялото. Сега в него има два живота: един – телесен и друг – духовен.

Въпрос: Това не обърква ли живота на човека?

Отговор: Напротив, това придава на живота спокойствие, тъй като той знае за какво си заслужава да живее. Каквото и да се случи с тялото му – за него съществува вечния живот, за който трябва да се грижи. Тъй като сега, живеейки в два свята едновременно, той може да умножи живота си във висшия свят чрез съединението между хората.

Отначало в човек е имало само малка празна точка, копнееща за връзка с другите. Но сега тази точка се разширява, раздува се и се изпълва с висша светлина, с усещане за единство, съединение с желанията на другите хора, които също са излезли от своите тела, и с общата висша сила, висшата светлина, Твореца. Всички ние се превръщаме в подложка за разкриване на Твореца.

Въпрос: Всеки ли може да дойде на кабалистичен конгрес и да почувства това обединение или за това е необходима специална подготовка?

Отговор: Всеки може да вземе участие в това. Живеем в такава епоха, когато всеки човек има възможност да постигне такова обединение и чрез него да разкрие Твореца. Изпълващото ни усещане, което се разкрива вътре в нашето обединение, се нарича висша светлина или Творец. Когато човек преживява това, в него изчезват всички въпроси, тъй като всичко става ясно.

От 518 беседа за новия живот, 08.02.2015

[155577]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Вие казвате, че силата на късмета ни води в бъдещия свят. Какъв бъдещ свят имате предвид?

Отговор: Бъдещият свят означава, че „излизам“ от своето тяло, т.е. издигам се над егото си. Егото са всички мои желания, мисли, наклонности, цялото ми егоистично осъзнаване – именно това се нарича мое тяло, а не плътта, която се счита животинска.

Трябва да се издигна над всички тези желания и мисли, т.е. вместо стремежа да погълна всичко в себе си, в мен да има желание да отдавам на ближния.

Това означава, че „душата излиза от тялото“ и аз усещам бъдещия свят, т.е. придобивам нови желания за отдаване, любов, обединение и всичко това се нарича второ тяло, в което влизам и действам, изхождайки от новите желания. Така напредвам все повече и повече, докато не достигна пълното поправяне.

Бъдещ свят означава „свят, който идва“, т.е. това е следващото ми състояние, което достигам в резултат на работа над себе си и отношението ми към другите. Сменям „този свят“ за „бъдещ свят“, т.е. променям от любов към себе си на любов към ближния. Това означава, че от този свят съм достигнал бъдещия свят и съм влязъл в Райската градина.

Въпрос: Защо той се нарича Райска градина?

Отговор: Защото започвам да усещам, че се намирам извън всякакви ограничения, тъй като за отдаването на всички няма никакви граници. Пребивавам в пространство, което изцяло ми принадлежи.

Въпрос: Какво означава да отдавам на всички?

Отговор: Отдаването е да правиш добро на всички, изхождайки от любовта към тях.

Въпрос: Защо, ако човек иска да прави добро на всички, се намира в Райска градина?

Отговор: Защото Райска градина се нарича мястото, в което можеш да правиш всичко, което искаш, без никакви ограничения. Тъй като искаш да отдаваш, а за отдаването няма никакви граници. Тогава чувстваш, че всичко е за благо, всичко е за теб, пълно изобилие.

С други думи, бъдещ свят се нарича „земята на Израел“/„ерец Исра-Ел“, желание напълно насочено към Твореца. Творецът е всеобхващаща сила на отдаване и любов, включваща в себе си цялото мироздание, всички нас. И ти трябва да Го разкриеш, съгласно подобието по свойства с Него. Затова се наричаш „Исра-Ел“, тъй като искаш да достигнеш това състояние, тези ценности, които са в Него.

От 485-та беседа за нов живот, 08.01.2015

[154333]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Цялата работа по духовното поправяне се състои в това, да се иска от Твореца сили за  поправяне на егото. Постоянното обръщане към Твореца за поправяне на егоизма, се нарича молитва.

[153250]

Filed under: Клипове, Молитва, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Защо децата играят така естествено и истински, а за възрастните играта е лъжа?

Отговор: Защото ние, възрастните, сме свикнали да живеем в лъжа: нашият живот е лъжа и играта ни е лъжа. Това не е престъпление, а просто такава е нашата природа. Играта винаги е измислица, а не истина, понеже аз не играя самия себе си, а този, който искам да бъда.

Без игри не можем да се развиваме. Децата възприемат всяка игра като чиста истина и затова се развиват и растат. Ако ние с цялото си сърце се включим в играта, като деца, не бихме могли да излезем от нея и така оставаме в нея.

Именно това средство използва науката Кабала. На мен ми казват: ”Ти трябва да обичаш ближния и вътре в тази любов ще започнеш да усещаш Твореца! Ето ти група от десет човека, започнете да организирате помежду си такива отношения, в които като че ли всеки от вас обича останалите. Трябва да създадете между вас такава атмосфера, вътре в която всеки ще изчезне, ще се разтвори в любовта към другите”.

Аз играя на любов към другите отново и отново, връщайки се към нея хиляди пъти всеки ден, докато не се включа в нея в такава степен, че да се разтворя вътре в тази любов и обединение. И тогава ще стигна до разкриване на Твореца. Включвайки се в любовта, се включвам в Твореца.

Това престава да бъде просто игра, а става играта на моя живот. Но първоначално аз я играя изкуствено: преструвам се, че обичам приятелите и се отменям пред тях без никакво желание. Насилвам себе си в това, убеждавайки се, че съм длъжен да играя на любов, дори и изобщо да не я чувствам.

Но след това изведнъж идва чувството и топлото отношение. Другите ми въздействат със своя пример и предполагаема любов. Аз виждам как те са предани на тази любов и мен ме е срам, че не мога да им отвърна със същото. Упреквам се и отново и отново се заставям да обичам другите.

Но когато така отменям себе си, изведнъж започвам да виждам как постепенно изчезват всички материални предмети наоколо: масата, столовете, стените. Всичко това изчезва от моите органи на възприятие и остава само едно, усещано от мен чувство – чувството на любов. И аз сам изчезвам, продавам себе си в робство на това чувство. Нищо повече не остава, освен това усещане извън мен, понеже моето „аз” изчезва.

„Аз”- това е моят егоизъм, който престава да съществува и тогава започвам да усещам как всичко се изпълва с висшата сила, Твореца. Тъй като съм отменил себе си, сега мога да усещам Него. Анулирал съм своя егоизъм и съм получил свойството на висшата сила, свойството на отдаването. Ето това е истинската игра.

От програмата „Глави на Тора със Шмуел Виложни“, 02.02.2015

[153855]

Filed under: Десятка, Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Мнение: Разликата между мозъка на човека и компютъра се състои в реда на обработка на информацията. В компютрите програмата се съхранява в паметта и за нейната обработка е нужен процесор.Съхраняването и изчисленията в мозъка са съвместни, тъй като съхраняването на информацията се извършва във връзката между клетките, които я обработват.

Именно за сметка на разделянето новата програма в компютъра се зарежда лесно, а намиращият се там процесор получава други функции. За зареждане на мозъка с нови настройки е необходимо едновременно да се преобразуват връзките между множеството неврони, което практически е невъзможно.

Мозъкът, за разлика от компютъра, има независима паралелна архитектура и невроните правят изчисленията автономно. Тази способност позволява на мозъка да изпълнява и контролира организма на човека. Компютърът е построен въз основа на последователната система за обработка на данните.

Компютърната система е практически неустойчива на грешки. Загубата на части от програмата влече след себе си прекъсване на целия процес, същевременно с това мозъкът е спососбен да функционира, когато част от клетките губят трудоспособност. Дори значителни повреди в мозъка, влияят слабо върху основните функции и тяхното възпроизводство.

Реплика: Това е само частта от нашия животински мозък, която откриваме, а освен това има и мозък, който е призован да изпълнява действия, подобни на Твореца, на цялата глобална природа – към него трябва да започнем да се включваме, този мозък се намира навсякъде и се нарича „Замисъл на творението“, точно в него ние съществуваме…

[154612]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Казано е: „Вземете на заем от Мен, а после ще върнете“. Творецът иска да ни даде знания, сили, възможности, при едно условие: да Му се доверим, като малките деца, да Го хванем за ръката и да тръгнем след Него към Великата цел…

[153730]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Клипове, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Най-вълнуващият въпрос за човека е: ”Какво е Творецът, който се разпорежда с целия ни живот?” Само няколко избрани хора, през цялата история на човечеството, са могли да разкрият Твореца. Как да се направи така, че повече хора да могат да постигнат висшата сила и да се насладят на това разкритие?

Отговор: Творецът е разкрит за всички, но за да Го усетим, трябва да променим природата си. Затова е и казано, че „не всеки, който пожелае да разкрие Твореца, може да го направи”. За това е необходима сериозна работа.

Въпрос: Какво е това Творец? Всеки народ си Го представя по своему. Тора Го описва ту като такъв, който ни се сърди, ту като любещ и милосърден. Има ли Творецът някакъв образ или характер, по който да прилича на нас?

Отговор: Преди всичко, трябва да си изясним какво е нашето възприемане на реалността. Нали ако усещаме някакво явление, това съвсем не означава, че то в действителност съществува извън нас. Ако вече съществува, възможно е да е в друг вид, а не така, както ни се представя .

Сега виждаме някаква картина на света, но ако обладавахме други свойства, бихме усещали тази реалност в съвсем друг вид. Тя цялата се представя само вътре в нашите сетивни органи.

Всеки човек има зрение, слух, обоняние, вкус и осезание. Най-важните са зрението и слухът. Чрез тези сетивни органи на възприятие улавяме и изграждаме картината на реалността. Тя се определя от нашите собствени свойства.

Ако в нас не са заложени модели за възприятие, определени свойства, не бихме усещали реалността. И обратно, възможно е около нас да има множество допълнителни форми в различни измерения, а не само в триизмерното пространство.

На нас ни се струва, че се намира стена, зад която няма нищо, а в действителност, редом с нас могат да съществуват цели светове, напълнени с всевъзможни обитатели, но ние нищо да не знаем. Тези светове не ни засягат, не се улавят с нашите сетивни органи и затова за нас те сякаш не съществуват.

От цялото безкрайно многообразие на форми и светове за нас съществува само този свят. Тъй като улавяме само него от цялата безкрайна реалност.

Творецът е висшата сила, която се намира над нас, т.е. по-силна е от нас, по-могъща, по-умна. Как тогава да Го уловим? Нали ако дори Го почувстваме, това става само в собствените ни свойства?

Първият етап е да се насочим към възприемането на висшата сила. Затова трябва да променим свойствата си – да придобием допълнителни органи за възприятие, позволяващи улавянето на Твореца.

След като Го усетя, от този момент и нататък, аз продължавам да подобрявам и усъвършенствам свойствата си, за да мога все по-добре да улавям Твореца, да Го усещам, разбирам, докато не Го постигна изцяло и напълно.

От 516-а беседа за новия живот, 05.02.2015

[153813]

Filed under: Възприемане на реалността, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Да допуснем, че мога да си представя, че всичко, което се случва с мен идва от Твореца. Но как да се съглася, че всичко изхождащо от Него е добро, защото в основата на живота ми възникват неприятности?

Отговор: Това е доказателство, че ти не си подобен на висшата сила и се отличаваш от нея по свойства. Очевидно онова, което ти изглежда лошо, Творецът счита за добро. Цялото зло, което ти донася, Той смята за добро.

Творецът не може да ти направи нищо лошо, защото Той е изначално добър и дарява добро. Очевидно ти просто не разбираш какво прави Той с теб.

Купувам на сина си цяла библиотека всевъзможни сериозни, класически книги. А той ми казва:”Аз не искам това! Защо не си ми купил компютър? Искам да играя в интернет”: По този начин съм му направил лошо от негова гледна точка.

От моя страна това е хубаво, а от негова – лошо. От него се изисква да се поправи и да види, че за него е хубаво това, което е подарено от баща му. Ето така и ние, ако се променим, ще почувстваме, че животът ни е пълен с добро.

Творецът през цялото време разговаря с мен, обгрижва ме, изпраща ми само добро. Но аз не виждам нито това, че Той устройва всичко, нито това, което е добро. Над тези две точки трябва да работя, за да усетя, че няма никого освен Него, добрия и творящ благо, че съм потънал в добрия облак през целия си живот.

Изобщо няма никого повече: само аз и Творецът, напълващ мен и всичко наоколо – целия свят.

Въпрос: Това самовнушение ли е? Тъй като засега аз се усещам в злия облак.

Отговор: Това не е самовнушение, а формиране на себе си. Необходимо ми е да достигна същите свойства, като у Твореца и тогава ще почувствам Неговото въздействие като добро и благоприятно.

Неговото свойство е отдаване и любов, а моето, обратно – получаване. Ако достигна отдаване и любов извън своя егоизъм и бъда готов да отдам на целия свят каквото мога, означава в крайна сметка, че отдавам на Твореца. Защото вече разбирам, че този свят не съществува, а е само видимата за мен външна обвивка на Твореца.

Ако отдавам на света и се старая да го приведа в същата тази добра форма, с това връщам на Твореца доброто, което Той ми дава. По такъв начин ние с Него сме равни и започваме да се усещаме един друг. Творецът ме е усещал и по-рано, но сега и аз Го усещам.

Започвам да Го забелязвам във всички действия, във всичко, което получавам и чувствам. Виждам, че във всичко действа Той; една сила, една мисъл, която през цялото време работи над мен и постепенно ме приближава към себе си все повече и повече. Така напредвам. В света оставаме аз и Творецът, и няма никого освен нас.

Въпрос: Творецът мисъл ли е?

Отговор: Творецът е мисъл и желание, но само за това, че аз Го разкривам и възприемам в такъв вид според свойствата си. А какво още има в Него освен това, ще поговорим после…

От 516-а беседа за новия живот, 05.02.2015

[154167]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Творецът говори с мен сякаш на китайски език, а аз се уча как да преведа Неговите думи ли?

Отговор: Ако е на китайски език, ние поне чуваме казаното. А Творецът дори не го чуваме. Не ни се струва, че целият свят – това е езикът на Твореца.

Мислим, че светът си се върти от само-себе си, по своите си закони. Някой ни е обидил, развикал ни се е, а друг е направил нещо добро за нас – всичко това не го възприемаме като въздействие на висшата сила, освен която нищо друго не съществува.

Целият свят се занимава с проблемите в политиката като малчугани, които играят в пясъчника и вечно се карат едни с други. Но ако искам да разбера за какво говори Творецът, трябва да си представя, че всичко случващо се в живота ми идва от Твореца. Съществуваме само двамата: аз и Творецът.

Това ще бъде началото на правилното ми възприемане на реалността. Все още не я долавям, но именно така мога да се удържа за края на нишката, водеща към истината. Освен тази точка на единственост на Твореца, за която сега се държа, няма нищо друго – няма никой друг, освен Него.

Това е най-първата точка, от която започвам да Го разбирам: извън мен съществува само Творецът, една сила, една власт, едно желание. А вътре в мен всичко е създадено също от Твореца, освен желанието да Го позная.

А дори и това желание да позная Твореца също е създадено от Него. Но вътре в него Той ми е оставил свобода на избора, която трябва да развия. И тогава ще стана свободен човек, т.е. създание с име Адам, което означава „подобен“ (доме) на Твореца.

Въпрос: Как така – а всички тези хора около мен?

Отговор: Няма никакви хора – всичко това е само Творецът. Това е изходна точка за правилно възприемане на реалността, чрез която мога да видя пътя. А след това ще ми се наложи да превъзмогна различни препятствия и проблеми, фокусирайки погледа си все повече върху Твореца, строейки с Него все по-дълбоки взаимоотношения, за да разбера как Той говори с мен.

Той нарочно ме обърква, за да мога по-дълбоко да проникна в Него и да разбера Неговите свойства, метода Му. Впивам всичко това от Него и по този начин изграждам себе си по подобие на Него.

От 516 беседа за новия живот, 05.02.2015

[154031]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Кой е Творецът? Той ми е съвършено непознат.

Отговор: Ние не усещаме Твореца и затова са ни необходими обясненията, които ни дава науката кабала. Да усетиш Твореца може само при изпълнение на условията на закона за съответствие на формите. Тоест, трябва да придобием форма, подобна на висшата сила, да придобием същите свойства като Твореца.

Свойството на Твореца е абсолютното добро, любов, даряване, което се нарича с една дума „отдаване“. Творецът е готов да отдаде всичко на всеки. Ние притежаваме противоположната природа и искаме да получим всичко, което е полезно за нас, от всички и колкото се може повече.

Всеки ден в нас се събуждат нови желания и във всеки миг искаме нещо ново: едно, второ, трето. В това се състои целият ни живот, всяка секунда да преследваме нови наслаждения. И затова нашият орган за възприемане, се нарича, в общи линии, желание за получаване, за наслада.

А усещането за Твореца се нарича желание за отдаване, да наслаждаваш. Ние сме противоположни един на друг. Това не е например като човекът и змията, които просто не се разбират, но въпреки това имат нещо общо. Имат очи, сетивност и затова се виждат и усещат един друг, заедно живеят в един свят.

Докато с висшата сила не се намираме заедно в този свят, тя разполага със съвсем други свойства. То е като радио вълните, които минават през нас и не ги забелязваме. Не ги прихващаме и затова, като че ли те не съществуват.

Но тази висша сила управлява цялото мироздание, въздейства му и му дава живот. И даже нещо повече, тя ни обучава поколение след поколение, през цялата история на нашето развитие, наречено еволюция. В крайна сметка, тя ни води към необходимостта да разкрием тази висша сила, оставяйки ни без никакъв друг избор.

Ние сме все по-близко до това осъзнаване, тъй като съвременното поколение наистина се нуждае от разкриване на Твореца. В противен случай, то не може да оцелее. И всичко това произлиза от същата тази висша сила – добра и даряваща, любяща и отдаваща. Тя ни води към тази драматична ситуация, където нямаме друг изход, освен да я разкрием.

От 516-та беседа за нов живот, 05.02.2015

[153916]

Filed under: Възприемане на реалността, Любов, Творец - Няма коментари→