Ако четейки Зоар и срещайки имена като Яаков, Исав, Авраам, Ной, ние ще приемаме всички свои предишни представи за Тора, като някакъв исторически разказ и ще се объркаме тотално. Изобщо няма да разберем, за какво ни разказва Зоар.

Необходимо е да влезем в едно като че ли празно космическо пространство – няма земно кълбо и нищо, което някога на него се е случвало, всичко това така ни се е струвало.

Времето, движението и пространството са само илюзия, съществуваща във нашето въображение.

Мислим си, че нещо е съществувало преди хиляди години и сега правим разкопки и дори намираме някакви кости като доказателство, но всичко това съществува само в моето възприятие и усещане и това аз наричам реалност.

А аз искам да достигна до правилното разбиране, до желанието, в което съществува решимот (информационните гени) и именно него изследвам, а не археологическите разкопки.

Искам да видя целия този свят намиращ се вътре в моето желание, само там в действителност съществува той! Нужно ми е да премина към възприемане на истинската действителност, вместо въображаемата.

Искам да видя обкръжаващите ме хора като различни форми, образи вътре в моето желание, а не като привиждащите ми се физически тела.

Искам да видя, че вътре в моето желание се вмества цялата реалност, включително дори Твореца. Тогава то се нарича Малхут в Света на Безкрайността.

Длъжен съм да съединя всичко заедно – всичко се намира вътре в едно желание.

Там виждам различни образи, действия, движения във времето и пространството: материални и духовни, защото в мен действа светлината, Творецът и така постепенно, стъпка по стъпка ме води към истинското, правилно разбиране на Неговите действия.

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Ако искам да видя истинската реалност, не трябва да си представям нищо извън своето желание.

Такива сме се родили и сме свикнали да гледаме този филм, в който целият свят като че ли се намира извън нас. Но той изцяло съществува вътре в нашето желание.

Ще ни се наложи да влезем във война със самите себе си, за да се убедим, че всичко възниква вътре в желанието. Това не отменя действителността, нали желанието е самата реалност.

Ние си мислим, че желанието е просто това, когато ми се иска нещо. Но желанието – това е всичко! Стената, на която се натъквам – това също е желание! Аз се сблъсквам с желанието!

Всичко, което се случва около мен – това са желания – сили, които рисуват върху моя екран.

Когато разглеждаш една снимка на екрана на компютъра, ти нали не си мислиш, че това са реални обекти разположени вътре в него. Ти знаеш, че това са просто електрическите сили създаващи това изображение.

А когато ти гледаш нашия свят, ти това не го осъзнаваш. Ти просто не виждаш екрана, върху който се проектира този свят.

Но всъщност, случващото е още по-елементарно. Ако изображението на екрана на компютъра ти се струва случващо се извън теб, откъде тази картина попада в очите ти, обработва се, сравнява се с паметта и се осъзнава чрез други електро-химични действия в мозъка, то ти виждаш света направо в себе си, в своя мозък, в него виждаш проекция на този свят така, като че ли той се намира извън теб.

Но това е същият този екран с електрическите сили, рисуващи картината върху него. А ти си мислиш, че тя е някъде наоколо……

Ако с помощта на книгата Зоар се приближим към такова истинско възприятие, то ще видим пред себе си един свят на сили, свойства. А тези сили и свойства са движени от една обща сила, Твореца.

Това ще бъде и Неговото разкриване, което така много желаем… И това разкриване се извършва вътре в нашето желание, в съответствие с подобието на свойствата на Твореца.

Целият Зоар е предназначен единствено за разкриване правилното възприемане на реалността.

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Нашата цел: да изясним на самите себе си, нашата реалност, кой е Творецът и какви свойства са ни необходими за да Го достигнем.

За това, в живота ни се разкриват множество възможности и с колкото повече от тях се залавяме, толкова повече ще страдаме.

Ако пък си ги изясним за себе си, съкратим и се фокусираме само на едно желание, тогава ще почувстваме наслаждение.

Ние се наслаждаваме, само когато съкращаваме областа на своите искания и след много изяснявания се концентрираме върху една единствена точка.

А от всички останали наслаждения и възможности, изяснявайки ги едно по едно, ние създаваме специален инструмент – подобно на огромна стъклена леща, която може да фокусира в един лъч цялата огрома приходяща към нея светлина.

И колкото по-голяма става лещата, толкова по-силно фокусира все повече светлина, която се свива във все по-малка точка и достига таква концентрация и сила, че е способна да направи всичко в тази точка на светлина и желания.

Това се вижда от оптиката, от работата на лазерите, като пример и от собствената ни вътрешна работа, когато от множество различни желания ги довеждаме до фокусиране в себе си, като именно по този начин постигаме висшата сила, духовната. Всичко се гради на това, което и сега се намира в нас.

И колкото по-голямо става нашето егоистично желание, толкова повече се разпиляваме в него, искаме всичко, което се намира в този свят!

Ако беше възможно, щяхме да получим всичко: пари, власт, знания…

Но защо виждаме пред себе си толкова много различни наслаждения? Така си представяме напълването в нашите желания.

Всички низходящи светове, от света на Безкрайноста чак до нашия свят, се свеждат до увеличаване броя на различните светлини, желания, наслаждения – постепенно разделяне на простата светлина на света на Безкрайноста, на множество светлини.

Отдалечаването от Безкрайноста, от съвършенството – това е увеличаване броя на свойствата, произлизащи от една точка и въображаеми за нас.

А ако ние съумеем всички тези многочислени свойства да съединим в едно и ги доведем до Едно, Единно и Единствено – то това ще бъде поправяне и достигане на единство.

И само тогава ние ще се избавим от страданията! Когато изберем едната сила на отдаване, предпочитайки я пред всички егоистични наслаждения, и ще се издигнем нагоре.

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Filed under: Клипове - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава разпадането на келим, когато свойствата на Твореца проникват в свойствата на творението?

Отговор: Аз съм създаден да бъда получаващ и разбирам само от напълване. Висшата светлина ми подейства и ме потисна – показа ми свойството отдаване и ми е внуши срам заради моя егоизъм.

Това е извършено върху мен със силата на светлината. Засега я виждам, готов съм да и подражавам, но вътре в себе си оставам предишния.

Сякаш съм попаднал в изискана компания, в която говорят за музика, литература, живопис и на мен също ми се иска да бъда такъв.

Гордея се със себе си и ме е срам да си спомня, какъв съм бил допреди да попадна в компанията.

А след това излизам от там и виждам, че всичко е позволено, които и да са желания не са срамни, нито която и да е мръсотия и лъжа и аз също започвам да смятам и да постъпвам по този начин, мислейки, че това е житейската правда.

Т.е. творението е било под влияние на светлината, но това не е негова вътрешна същност, не е поправено.

Необходимо е мракът да засияе като светлината и да се поправи цялата мръсотия вътре в творението, неговото егоистично желание, изначално противоположно на Твореца – а не просто да се съкрати.

Как да се излъже творението, така, че да бъде заставено да разкрие себе си? Като че ли се прилепваш към някого и оставаш прилепен докато не му кипне, и не покаже истинското си лице. Именно това се случва с творението при разбиването на келим-свойствата.

Но творението засега нищо не знае за това. То се намира под въздействието на светлината. Като че ли съм се присъединил към една прилична компания и също се чувствам достоен, солиден и чист.

След това изведнъж ми дават някаква задача и се разкрива цялата истина – всички ще разберат какъв съм. Какъв позор, какъв крах!

Аз желаех да правя като тях – да получавам заради отдаването, а на практика се разкрива цялата ми злина.

Творецът и творението се намират един до друг, разделени от тънка преграда, която се нарича „парса”.

И ако разбием тази стена, то творението ще разкрие цялото зло затворено в него – в сравнение с всичкото добро, съществуващо в светлината.

Те са били един вид заедно, но изведнъж стената (парса) между тях се е разбила и те са застанали един срещу друг!

Ти виждаш колко добър и отдаващ е Твореца – а сега погледни на себе си! – Без такова разкриване на своята природа, противоположна на Твореца, няма да можем да постигнем подобие с Него.

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Filed under: Клипове - Няма коментари→

Ако човек правилно организира в себе си тези три вътрешни свойства: „свещ“, „масло“ и „фитил“, то тогава стига до състояние, което се нарича „Ханука“ (от думите „хану ко“ – „спряхме се тук“), т.е. кратък отдих посредата на пътя.

„Масло“, това е нашият материал, желанието да се насладим, съдържанието на съда (кли). Но то не е способно само да се запали от светлината, която привличаме отвън, а само с помощта на фитила.

Фитилът трябва да се намира в маслото, а също така и да излиза извън него. Той символизира екрана, който ние строим извън егоистичното желание (извън маслото).

Тази част от егоистичното желание, която сме способни да включим вътре в екрана, тоест маслото, което е просмукано във фитила, само то може да свети, да бъде в съприкосновение с висшата светлина.

Но това може да стане само при условие, че маслото може не просто да проникне вътре във фитила, а да се издигне над нивото на маслото, егоизма, към среща с Бина, към светлината, отдаването! Само тогава то може да свети!

Светлината изхожда от горният край на фитила, там, където той излиза навън и губи връзка с маслото, с егоизма.

Отразената светлина, огъня, издигащ се отдолу нагоре достига до Кетер в десетте сфирот на отразената светлина, и там почти се разкъсва връзката между отразената светлина и силата на получаващия желание, егоизъм, от когото идва силата на горенето.

Маслото се издига нагоре по фитила, и чак там се достига контакт, подобие на свойствата между маслото във фитила и светлината.

Именно заедно те могат да светят. Светлината не може да се проявии, докато не се съедини с фитила и маслото вътре в него.

Представяйки си запалена свещ, можем да разберем вътрешната работа на човека: какво трябва да направим със себе си, за да може душата ни да достигне подобие със светлината, Твореца.

Желанието не изчезва, но цялото то трябва да се присъедини към екрана, към фитила. От него създаваме своята средна линия, доколкото сме способни да внесем маслото-желание вътре във фитила.

В екрана може да се включи само малка част от желанието. Фитила символизира тази сърцевина, тънката нишка, според която се измерва съответствието на желанието ни със светлината.

Екранът, средната линия, се строи от тези две сили: маслото и фитила, лявата и дясната. Дясната линия е отдаването, светлината, а лявата е получаването, маслото.

Средната линия, която създаваме от двете висши свойства (получаване и отдаване) се нарича душа.

От урока по писмото на Рабаш от 13.12.2009

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Най-доброто средство за духовно напредване е разпространението на кабалистични знания.

Нали с това ние, безусловно, осъществяваме желанието на Твореца.

Творецът желае, всички създания да се обединят в единно творение, което ще отиде към сливане с Него.

Общото желание, разцепено, разбито, разпокъсано и раздробено на милиарди части, е длъжно отново да се сплоти над това разделяне, да стане единно цяло и да се съедини с Твореца.

В това се заключава целта на творението и желанието на Твореца.

Ако действаме в това направление, ако разпространяваме науката кабала, като единствено средство, водещо към тази цел, то привличаме върху себе си заобикалящата ни светлина, няколко пъти по мощна, отколкото би се получила поотделно.

Знаейки за тази забележителна възможност, ние призоваваме хората към разпространение.

Нали ако всеки участва в разпространението, то силата на привлечената от нас светлина многократно ще нарастне и това ще донесе полза на всички нас.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 11.12.2009

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Всичко идва от Твореца, Висшата сила – и светлината, и тъмнината, както е казано: „Сътворяващ светлина и създаващ тъмнина”.

Ако желая да го разкрия, съм длъжен да взема тези две сили и правилно да ги съединя заедно.

Те ми се струват обратни една на друга и аз не разбирам как от един източник могат да излизат две противоположни сили – добро и зло, светлина и тъмнина, дявол (клипа) и светец, намиращи се в неприкъсната битка. Как е възможно това?

В нашия свят ние виждаме свойства и действия, полярно различаващи се помежду си – прекрасни, добри и зли, отвратителни, ужасни. Как можем да ги съединим заедно и да свържем с един източник, с Твореца?!

А в духовния свят това разделяне, разминаване между свойствата е мнго по-голямо, отколкото в нашия свят.

Длъжни сме да построим в себе си система, съединяваща тези две противоположни сили заедно, нали те пребивават в мир и съгласие, допълват се една друга, т.е. нито една от тях не може да съществува без другата.

Строейки вътре в себе си тази система, аз започвам да разбирам нейния корен, да виждам откъде произлиза тази противоположност, какво се случва.

Ние още не разбираме това. Докато ние не започнем да изграждаме себе си над махсом, вече в духовния свят, това няма да се побере в нашите глави.

Ние може да се намираме в една или друга крайност, или пък отделени от там. Но ние не сме способни да сме свързани и в хармония с две противоположни сили.

Затова работейки за съединяването на две противоположни сили в себе си, аз изграждам точката на тяхното докосване, създавам система за тяхното обединяване, без да гледам на тяхната противоположност, без да подценявам едната за сметка на другата, както е в нашия свят, достигайки пълна хармония.

Пространството, което аз строя отвътре и е моето „я”, моята душа, точно наподобява Твореца.

Твореца е един. Спрямо мене той се разделя на две сили – положителна и отрицателна, „плюс” и „минус”. Аз съединявам тези две сили вътре в себе си в една система.

Излиза, че системата, която аз строя между „плюса” и „минуса”, напълно съответства на Твореца. Така аз чрез действията на Твореца, го познавам.

По такъв начин аз строя в себе си човека, подобен на Твореца. Аз съм един в системата Малхут, така както Твореца в системата Кетер.

В това подобие е цялата наша работа.

От урока по книгата Зоар, 10.12.2009

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Въпрос: Ако човек, четейки книгата Зоар, съумее за миг да улови контактната точка с Твореца, то как може да я задържи?

Отговор: Той ще се задържи в нея при условие, че няма да се бои от нищо, което ще последва и ще бъде готов отново и отново да създава тази връзка при всякакви условия, които ще възникват пред него.

Ако той се бои до смърт, така че да загуби усещането за връзка, значи той не усеща увереност и е недостатъчно съединен с другите.

А освен това, той не разбира, че неговото предвижване протича в свойството отдаване, което през цялото време расте, развива се и се усилва в него.

И то не може да се развива, ако аз се боя и сковавам в себе си. Ако аз се безпокоя за своето бъдеще, значи, че в мен действа егоизма, а не желанието за отдаване…

Filed under: Зоар - Няма коментари→