От света на Безкрайността ние сме се спуснали до този свят, от свойството отдаване дo свойството получаване.

По пътя на това спускане, на намаляване на свойството отдаване в нас, в степента на подобие с него, съответно в нас намалява и напълването (светлината, чувството за Твореца).

Докато не достигнем състоянието „Наш свят”, където въобще изчезват всички признаци на светлината и духовния съсъд (желанието за отдаване), и се оказваме изцяло откъснати от духовното.

Над нашия свят, в световете Брия, Ецира, Асия, се намират разбитите души – чувстващи своя егоизъм.

И ние трябва от нашия свят да влезем там, т.е. разкрием това, че нашите души са разбити (разделени), разединени. А след това да преминем границата, отделяща света БЕ”А от света Ацилут (парса), т.е. да изпълним условието включване в процеса на изправяне – да пожелаем да постигнем любов, до пълно обединение.

И тогава пробуждаме нашите разбити души, за да се включат в Малхут на света Ацилут, която първоначално е само точка, намираща се в Хазе (гърдите) на Зеир Анпин. Над ЗА се намира ГАР на света Ацилут: Атик, Арих Анпин, Аба ве Има, Ишсут, а още по – на горе, следващата граница – табур на Галгальта, света Адам Кадмон и света на Безкрайността.

Душите в нашия свят – това са  точки. Така човек разкрива своето духовно състояние, наричано „наш свят”. А след това, привличайки развиващата го светлина, той започва да чувства себе си в световете БЕА – усещането за разбиване т.е. егоистичните желания (състоянието египетско изгнание).

Оттук трябва да се повдигнем към светлината т.е. над парса, защото е невъзможно да достигнем изправяне в световете БЕА, където светлината за изправяне отсъства, а съществува само светлината за проява на злото.

Световете БЕА (място, състояние и усещане) са предназначени за осъзнаване на злото в разбитите души, така че да разкрием до колко сме лоши и подвластни на злото начало. И тогава, спрямо степента на нашето разкритие, ние ще съумеем да се повдигнем нагоре и да се присъединим към Малхут на света Ацилут.

Включването в Малхут на света Ацилут се нарича подем на МАН, наша молитва. Малхут на света Ацилут предава тази наша молитва на Зеир Анпин на света Ацилут и накрая ЗОН повдига тази молитва в Бина на света Ацилут. Тогава отгоре идва светлина (обкръжаващата светлина или светлината АБ – САГ) поправя връзките в ЗОН, а след това ги напълва.

Т.е. всичко, което е нужно да направим е да повдигнем Малхут на света Ацилут, Шхина  в изгнание. Всъщност всичко, намиращо се в световете БЕА – това са части на  Малхут, Шхина, и ние трябва да повдигнем там нашите желания. Малхут на света Ацилут  –  това е „събранието на душите на Исраел ” (исра ел  – устремени „право към Твореца”), т.е. съединение на разбитите желания.

Според това, доколко ще успеем  да се съединим, ние ще се включим в света Ацилут. Естествено, че сами не можем да извършим това, а можем само да помолим.

Малхут предава молбата ни за съединение на Зеир Анпин, и в степента си на съответствие разкрива, че желае да се присъедини към него. А ЗА е длъжен да получи желание да се присъедини към Малхут от Бина. И тогава те заедно, ЗА и Малхут (ЗОН) се повдигат, всеки със своето желание към Има – Бина, която ги съединява.

След това ЗА се спуска на своето място, създава Малхут и я присъединява към себе си. А доколкото ЗОН са съединени, намиращите се в тях души участват в това съединение и се напълват от него.Тъй като тези души са и тялото на Малхут.

От урока по ”Учение за Десетте сфирот”, 12.09.2010 г.

[#21081]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава „да ценя състоянието на духовен подем”?

Отговор: Подем е състояние, в което аз мога да оправдая всичко, което ми се случва, да оправдая приятелите и групата, виждайки ги като ангели, които ми помагат да реализирам моята свобода на волята и да постигна целта. От елементите на това състояние, аз мога да изградя себе си и моята връзка с Твореца, който се разкрива в такова състояние.

Компоненти на моето състояние са: група, дом, работа, учене, здраве и т.н. Аз трябва да определя, че всички те са второстепенни по отношение на групата. Аз трябва да „събера” всичко, освен групата и да вляза в групата с него, въпреки че групата е само един елемент сред много други. В групата, аз също трябва да различа многобройните компоненти, докато не избера само един: желанието да постигна Твореца.

Аз се вглъбявам в тази работа и в тези различия, в центъра. Все едно, че идвам към двореца на Царя отдалеч, докато най-после го достигна. Аз свивам своя фокус, определяйки пътя, докато не стигна до целта.

Отначало чувствам, че има цял свят около мен. Скоро аз виждам, че има само група и различни ситуации в нея. Това остава така, докато не стигна до осъзнаването на много проста схема: всичко около мен са само ангели, сили, които ме насочват към Твореца и ми помагат да Го постигна.

Какво е групата? Това местната група, която е най-близка до мен ли е или е световната група? Групата – това са всички души. Започваме с целия свят и постепенно свиваме кръга.

Групата за мен започва с физическите тела, хората, които познавам и с които чувствам, че съм свързан чрез общата цел. Това са хората, които ме разбират и ме усещат, въпреки факта, че не ги познавам лично. Обаче, в духовния свят ние съществуваме в една обща система. В този свят ние може никога да не сме се срещали, но в духовния ние сме заедно.

Това несъмнено е възможност за спасение, защото ние сме свързани, подкрепяме се и зависим един от друг. Не само хората от моето поколение съществуват днес в подобно състояние по отношение на Твореца, а всички кабалисти от миналото, започвайки от Адам, който е бил първият, открил Твореца преди 5770 години, и е реализирал свободата на волята.

От този момент творението, точката – желание, е започнало своя път на постигане подобие с Твореца. Оттогава и до днес всички кабалисти, които са свързани чрез тази цел, принадлежат на една система, независимо от тяхното стъпало в духовната стълба. А по отношение на тези, които все още не работят в тази система – те също принадлежат към нея, но ние трябва да ги пробудим.

От урока по статия на Рабаш, 06.09.2010

[#20890]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво е светлина, възвръщаща към източника?

Отговор: Светлината, възвръщаща към източника, или просто казано светлината, това е едно особено впечатление, възбуждане, особена реакция от страна на желанието.

Наричаме светлината „нефеш”, „руах”, „нешама”, „хая”, „йехида”. Откъде мога да знам, какво е това?

Това мое желание за обединение започва да усеща „вибрации”, получава напълване, въодушевление, което аз наричам „нефеш”, „руах”, „нешама”, „хая”, „йехида”.

Именно това се нарича „светлина” – определено явление вътре в желанието ми да изправя разбиването на общата Душа.

Само по себе си, желанието е безформено, в него няма нищо. То дори не може да усети липсата на напълване, ако светлината не му въздейства отдалече.

Само тогава желанието се възбужда на определена „честота”, на определена светлина, което означава, че то изисква напълване на същата „честота”, като светлината.

Тогава светлината, преди всичко въздейства на желанието по такъв начин, че го прави подходящо да получи светлината по свойствата си, така, че желанието също да действа заради отдаване. Тогава в него се разкрива светлината според степента на отдаването, което му е присъщо.

Всичко се осъществява вътре в желанието, всичко започва и свършва в него. Нищо не се появява и изчезва извън желанието, и затова всичко зависи само от усещането ни.

Затова, преди всичко, в мен трябва да се появи желание към определено напълване. След това аз започвам да търся, как мога да го получа. Извършвам някои действия, за да съм в съответствие с напълването, защото започвам да усещам, че то зависи от степента на моето подобие.

Според това, как започвам да съответствам на напълването, аз усещам необходимост от него. След това усещам моето подобие на напълването, наричащо се свойство на отдаването, екран и отразена светлина (О”Х – Ор Хозер). И чак след това – самото напълване.

То напълва и първоначалното ми желание да го получа, и желанието ми да отдавам, създадено сега, което се наслаждава от това, че получавам напълване в подобието на свойствата си. Така аз получавам двойно напълване.

Това се нарича „праведниците ще наследят двойно”. Аз се наслаждавам и от получаването в своите естествени желания (келим), и от отдаването в своите изправени келим (съсъди), над моето природно желание.

Но всичко това са усещания и впечатления само в желанието за наслаждение, и всички те се наричат разновидности на светлината. Дори недостатъка от напълването – това е светлина.

Защото ако не съществуваше такова „напълване с глад”, никога не бих усетил нужда от напълване. А ако нямаше „глад за отдаване”, никога нямаше да мога да се насладя от свойството отдаване, от подобието на Твореца.

От беседата на тема „Светлината възвръщаща към източника” 08.09.2010

[#20973]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Разпространявайки знанието за кабала, ние съединяваме в един съсъд нашите души и създаваме „място за разкриване на Твореца” за всички творения!

С това изпълняваме Неговите желания и Му доставяме най-голямо удоволствие.

Ако вземем всичките си страдания и ги умножим по ”пи тарах” (620) пъти, това ще бъде подобно на страданието на Твореца от скриването, в което е принуден да пребивава, за да ни даде възможност да израснем.

С всяко наше действие в посока на обединение добавяме още сила за обединение (масах  и ор хозер), още една душа към общото число на душите, необходими, за да се разкрие Твореца.

По този начин предизвикваме такива изменения между всички души, че в резултат всеки в света изведнъж ще почувства вътре в себе си, че съществува висша сила, която действа и движи целия свят и определя всяко негово състояние.

Не се случват просто така земетресения в Нова Зеландия, пожари в Русия, тайфун в Америка, а това са части на общото състояние, създавано от Твореца, за да започнем да се издигаме към Него.

И когато започнем да се издигаме в духовното пространство и да възприемаме този материален живот само като необходима съставяща, ще се удостоим с прекрасен живот в този свят. Затова не ни достига само още малко, за  да разкрием Твореца .

И повече нищо не ще помогне на нашия свят, а само усещането, че във Вселената, в природата, между нас има сила, която управлява всички.

Към това разбиране ние се приближаваме, благодарение на разпространението на кабала.

От урока по статията на Рабаш, 08.09.2010 г.

[#20899]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Необходимо е да разберем, че всичко, което четем в Зоар, става вътре в нашето съединение.

Връзката между нас създава (ражда) „пространство”, ново измерение, в което ще се разкрие Творецът. Само по себе си това пространство не съществува.

Но ако всеки от нас, в своята точка в сърцето, се стреми да се съедини с другите, нашите общи усилия строят това пространство, мрежата от връзки между нас – за разкриване на свойството отдаване, Твореца. Можем да наречем това пространство група.

Хората винаги питат: „Къде се намира духовното – нагоре, надолу, някъде отстрани?”. Както е казано в молитвата: „Къде се намира Неговото Величие?” – То не се намира никъде, няма място.

Ти трябва да построиш това място – от твоето отношение към другите. Заедно вие строите духовно пространство и в него се разкрива Творецът.

И Творецът сам се нарича „място”, защото Го усещаме само по това „място”, което създаваме за Него.

Творецът съществува извън всяко пространство. Вие сами трябва да го построите – общото, поправеното желание, подобното на Твореца свойство отдаване и тогава в него ще се разкрие Творецът.

Той може да се разкрие само по такъв начин – в подобието на свойствата, в подходящо за Него място – в същото това свойство отдаване. Няма друга възможност.

Това място е Храмът, Домът на Твореца – желанието на Малхут, придобила свойството Бина. И затова се нарича Бейт Амикдаш – Дом на Светостта. Малхут е дом, а светостта е свойството отдаване, Бина.

От урока по книгата Зоар, 08.09.2010

[#20908]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Духовният подем – от получаване за себе си към отдаване за другите, който се нарича „вяра над знанието”, тоест „предпочитане на отдаването пред получаването” – получаване на наслаждение от отдаването.

Аз съм длъжен да усетя вдъхновение и радост от това, че се повдигам над своя егоизъм и повече не гледам какво мога да получа в него. Но на мене ми е необходима светлина – сила, за да направя такава промяна със себе си!

Това се нарича „Аз – към своя любим, а любимият – към мене” – когато започнем да разговаряме с Твореца, разбирайки се един друг.

Аз разбирам защо Творецът е направил живота ми пуст и ми е дал възможност да се прикрепя към група – за да ми стане ясно какво е отдаване. Той леко ми просветва, като че ли казва: „Избери това!”, за да мога да направя първата крачка. А реализацията вече е възложена на мен.

Малхут на висшето (свойството отдаване) се представя на моя егоизъм Кетер (Рош, глава) – тъмна и пуста.

Но ако аз реша, че моят Кетер (устрем) трябва да се прикрепи към нея със своето желание за отдаване, то Малхут на висшето вече няма да ми се представя пуста и тогава аз ще се прилепя към нея като към висша степен.

Това е и начало на нов път. Началото се нарича Нова година (Рош Ашана – глава на началото), идваща след месец Елул – абревиатура от  „Аз –  към любимия, а любимият –  към мен”.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 06.09.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Длъжен ли е всеки човек да премине всички състояния, описани в Зоар?

Отговор: Казано е: „Всеки човек е длъжен да напише книга за Тора”.

Това означава, че ти си длъжен постепенно да разкриеш всички свои свойства-желания, в техния изходен егоистичен вид и според тези разкрития, да ги поправиш от „заради себе си” към „заради другите – Твореца”. Ти строиш нов съсъд – с екран О”Х и го напълваш.

Разкриването на разбитото кли означава, че ти се въплащаваш в определен тип грешник, описан в Тора, а впоследствие, с поправянето на това състояние, се въплащаваш в някакъв праведник от Тора.

Тези образи и форми, които трябва да приемаш стъпка след стъпка, преминавайки ту в грешник, ту в праведник, Тора рисува за тебе.

Това е  отпечатък на вече съществуващи в теб модели. Все едно вървиш в тъмното с прожектор и осветяваш ту грешника, ту праведника.

И така всеки път преминаваш от образ в образ! Длъжен си да преминеш през всичко! Цялата Тора съдържа състояния, които ти преминаваш, започвайки от Адам в тебе – първото разкритиe на злото, първият контакт с Твореца.

Именно с това започва човек – с усещането за своя егоизъм като противоположност на Твореца.

Цялата Тора говори само за последователни превъплъщения в различни роли, които играеш като в театър, по даден сценарий.

Превъплъщаваш се в различни образи, но всички роли играеш само ти.

От урока по Книгата Зоар, 05.09.2010

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора - Няма коментари→

Зоар, глава ”Ваехи”, п.244: За бъдещия свят е казано: „Така, както дните на Дървото [ще бъдат] дните на Моя народ”. ”Както дните на Дървото” – тоест Дървото на Живота.

По същото време е казано: ”Ще унищожи Той смъртта навеки”, – нали в Дървото на Живота няма изменение, и няма в него смърт.

Става дума за това, че човек се намира в точката за приемане на решения, избора между доброто и злото, в клипат Нога.

Цялата тази система произтича от това, че от една страна, Творецът забранява на Адам да яде от плодовете на Дървото на Живота, а от друга страна, му изпраща ”жената”, съблазняваща го да прегреши – да вкуси от забранения плод.

Двете противоположности съществуват заедно. А ние сме длъжни да не се объркаме и да не се раздвояваме в своето възприятие, а да разберем, че тези разногласия, които присъстват във всяко състояние, където Творецът ни се представя двулик, с двойствено отношение към нас, са предназначени за това, да ни постави в такова положение, когато ние няма да знаем какво да правим и тогава ще се нуждаем от Него.

Това е клипат Нога, точката на нашата свобода. Тази свобода се появява именно в тази точка, където двете отношения на Твореца –злото и доброто – се съединяват заедно и е невъзможно да различиш между тях, да премахнеш техните противоречия, а само като се обърнеш към Него.

От урока по Книгата Зоар, 08.09.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Нищо не изчезва в духовното. Точно обратното – различията между душите стават дори още по-ясни. Всяка душа притежава специални качества, които създават цялото богатство на възприемането на Твореца. Това става въз основа на свързването с противоположните качества на другите души. Така взаимното възприятие на Твореца става 620 пъти по-голямо от възприятието на отделната душа.

Размерът на духовния съсъд (кли) не се определя от неговото количество, а от качеството. Затова всяка душа се разкрива по-силно и уникално. Това е подобно на стволовите клетки, които са универсални и могат да се използват като тухли за построяването на всичко останало. Сърцето, черният дроб, бъбреците и белите дробове могат да се изградят от тази основа, наречена „стволови клетки”.

Същото важи и за духовното. Сега всеки от нас живее вътре в стволовата клетка на своята собствена душа. По-късно ще започнем да се свързваме с общата система, групата, със системата от души, които разкриваме в нея. Чрез присъединяването им към нас ще се свържем с Твореца, който се разкрива в системата от души. Тогава ще започнем да постигаме и себе си: кои сме ние, на какво принадлежим, какво е душата ни, каква е моята мисия и какво е моето главно качество сред цялата съвкупност от свойства, които го съпровождат.

И затова, когато напредваме в духовното, всеки човек все повече се съединява с всички, но в същото време става и по-уникален, защото свързвайки се с другите, той увеличава своята стволова клетка. Затова Баал Сулам пише в статията „Свободата”, че всеки човек трябва да развива своите уникални качества, вместо да ги потиска. Въз основа на неповторимостта на всеки един, ние ще постигнем огромен, съвършен съсъд, в който ще можем да възприемем целия духовен свят и Твореца 620 пъти по силно, отколкото в началото на Сътворението. 

От урока по книгата Зоар, 01.09.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Творецът е създал творение, което да достигне Неговото ниво, да разбере всичко, което Творецът е направил, и да усети всичко, което усеща Творецът. С други думи, това творение ще стане точно като Твореца!

Но за да стане подобно на Твореца и да остане творение, без да се разтваря в Твореца, творението трябва да съгласува в себе си две противоположни сили: получаване и отдаване. Освен това, как може някой да разбере нещо без да го сравни с неговото противоположно? Ако съм създаден така, че да съществувам в пълна хармония с обкръжаващата среда и в пълно сливане с всичко, тогава аз не осъзнавам това и не го усещам.

Появява се усещане само като резултат на някаква противоположна сила, когато съм притеснен или ми липсва нещо. Такова противоречие усещам. Не осъзнавам, че имам глава докато тя не ме заболи. Ако ухото ме заболи, тогава усещам, че имам ухо. Същото е и с чувствата отнасящи се за света около мен. Докато всичко е наред, ние не мисли за него, защото не усещаме това, което е около нас.

Затова, ако творението трябва да постигне реалността (както духовната така и материалната), то трябва да бъде в противоречие с нея. Във всичките му усещания, свойства, мисли, желания и цели творението трябва да е противоположно на Твореца. Така сме сътворени, точно както Творецът е искал.

Той е висшата сила, а ние сме черната точка на желание, напълно противоположни на Него. И все пак, невъзможно е да се развиваме само от тъмнината, която е противоположна на светлината. Това създава непоносима болка и не позволява напредване. Затова Творецът е създал особена реалност: Малхут на света на Безкрайността и цялата система на скриване (световете). Това е направено, за да можем постепенно да се отдалечим от Безкрайността, където ние съществуваме в сливане и в светлината, и тогава да се спуснем до нашето сегашно състояние на съществуване.

Цялото това пътуване е направено за нас; не трябва да страдаме и да го усещаме, защото предварително (преди ние да се появим в картината), системата на управление е била създадена: световете АБЕА (Ацилут, Брия, Ецира и Асия). А ние се появяваме в последния етап на развитие на системата и усещаме себе си като идващи на този свят и живеещи в него. И не усещаме себе си като противоположни на нещо и като нуждаещи се да открием какво е то.

Но постепенно, чрез малки смущения и хиляди години на развитие, Творецът събужда в нас желание за Него. Завършвайки нашето земно развитие, ние заставаме в началната точка на духовното ни развитие: появата на въпроса за смисъла на живота. От този момент нататък ние започваме нашето издигане в духовния свят.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 03.09.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→