Изграждане на Кли – 5 Минути на Светлина
[youtube id=“E31TDie1SmU“ w=“495″]
[youtube id=“E31TDie1SmU“ w=“495″]
Сега в нас, с безкрайна скорост се променят информационните гени (решимот). Те са толкова много и са длъжни да се реализират по веригата, затова ни се струва, че нищо не се променя.
Но докато тези вътрешни промени предизвикат външни изменения, както на брояча внезапно прескача цифра, вътре трябва да се извършат милиарди действия. Така че, им трябва време да минат.
Казано е „Търсещите Твореца, ускоряват времето”. Цялото наше участие в творението се свежда до ускоряване на развитие ни.
Ето, ти се намираш долу, в този свят, с данни получени при слизането отгоре надолу. Ти трябва да се издигнеш по същия път отдолу нагоре, той е постоянен. Можеш само да ускориш своето развитие, да направиш пътя бърз, желан, а след това и приятен.
В това е разликата между пътя на страданието, по неволя и този на светлината, на желанието. Пътят на страданието е дълъг и върху нас въздействат силите на природата, чиито удари ни придвижват напред. А ние, като магарета, стоим и не искаме да се придвижим от мястото си. Такъв е естественият път на развитие.
А вторият път е, когато ти сам искаш и търсиш как да се придвижиш. И така ти скъсяваш пътя си и го правиш желан, той става комфортен, а така също и бърз!

Всичко ново в света се ражда от усещането на конфликт в себе си, несъвместимост на противоположности в един обект.
Такова усещане е непоносимо и именно затова то ни тласка към решаване на конфликта, на проблема. Човек не е способен да търпи противоположности заедно.
Това произтича от състояниянието преди Първото Съкращение, когато творението е усетило себе си получаващо от Твореца и негова противоположност. Затова, когато разкриваме две противоположности заедно, това е непоносимо.
Сега човечеството ще разкрие това и ще се ужаси: от една страна, ние сме свързани помежду си, а от друга се ненавиждаме един друг. Ние сме задължени да разрешим проблема.
И затова, разкриването на наличие на противоположности е начало на революционни действия, трамплин за скок, нали това усещане ни потиска с такава сила, че не ни остава друг изход, длъжни сме да се измъкнем от това състояние.
Ето защо, колкото по бързо се разкрият в нас, в обществото, противоположните сили, ненавистта в нас и необходимостта да се съединим с любов, заложена в природата, толкова по бързо те ще задължат човечеството да разреши този проблем.
Нали тази раздвоеност е причина за всички кризи, които преживяваме сега. И така ще разкрием преимуществото на светлината над тъмнината.

Въпрос: Как външната Висша сила може да създаде равновесие между Малхут (желанието за наслаждение) и духовните светове, ако всичките те са вътре в човека?
Отговор: Духовната сила се намира в нас. Няма нищо външно. Всичко се намира вътре в човека и Твореца, и творението, и всички създания. И ако на мен ми се струва, че съществува външен свят, то е поради отсъствието в мен на истинско, правилно възприемане.
Но аз бих могъл да се отнасям към себе си, както към целия свят и да се грижа за това, да съм подобен на Висшата сила. Да си я представям вътре в себе си, повече отдаваща и любеща всички, доколкото аз я разбирам и усещам. Тогава ще организирам всички мои вътрешни желания и свойства по такъв начин, че да се съединя с другите – в мене.
Така се получава, че съм длъжен да поправя само себе си, своето виждане за това, че светът съществува сякаш извън мен. Аз започвам да усещам, че той целият действително се намира в мен и по такъв начин достигам поправяне на реалността. Получава се, че поправянето се заключава не в моето отношение към другите, а във виждането ми, че те са други, а не ми принадлежат. Но същия егоист ли оставам аз при това, разкриващ само че, всичко е мое?
Тогава цялата реалност и външната, и вътрешната ми се струват като едно цяло. И дори ако все още не достигам правилното, духовно възприемане на действителността и тя не ми се струва едно цяло, това не е важно. Главното, което извличам от науката Кабала е това, че човек е длъжен да поправя само и единствено себе си.

Въпрос: Какво може да убеди хората да живеят по законите на алтруизма ?
Отговор: Цялата природна и човешка еволюция, цялата история на Вселената, земята, живота, човечеството е следствие от развитието на желанията. Желанието да се насладиш, да се напълниш се явява силата на съществуването, живота.
До настоящият момент това желание се е развивало от етапа на неживото към растителното, след това животинското и до човешкото. Но днес то е достигнало своята окончателна форма. По-нататък няма накъде да се развива. За напред то трябва да измени формата си, по-точно своето приложение : от получаване – на отдаване, от формата на творение – към формата на Твореца.
Страданията, които преживяваме в момента, в края на нашето егоистично развитие, се проявяват в най-разнообразни форми. Но всички те са предизвикани от липсата на правилна връзка между нас. Но големите и сериозни удари, които ще ни доведат до духовна промяна, все още назряват.
Ние сме длъжни да разберем, че заповедта „вървете и печелете един от друг“ , днес се изпълнява не на егоистично, а на духовно ниво, вървейки един към друг, за изпълнение на заповедта „любов към ближния „- в противен случай никой няма да спечели нищо, нито физическо, нито духовно. Ето защо ударите ни помагат да разкрием , че всичко зависи от връзката между нас.

Въпрос: На човек не му се налага да се напряга за да обича рибата или внука си. Защо трябва да преминем през такъв сложен, объркан и дълъг процес за да обичаме ближния си?
Отговор: В егоистичните си желания аз действам инстинктивно: обичам себе си и всичко, което е мое и не обичам онова, което ми е чуждо, усещайки го далече от себе си, непринадлежащо ми. Това е разликата между «мое» и «останалото» – създадено в нас, за да осъзнаем себе си като противоположни на целия свят, а след това, в същата тази степен – противоположни на Твореца.
Разкриването на това състояние се нарича разкриване на «разбитата обща душа».
Ако Творецът беше явен, разкрит, аз бих бил лишен от свобода на избора, желания, мисли и действия – напълно бих се анулирал пред Него. Аз съм длъжен да достигна това състояние на подобие с Него, т.е. свойството отдаване, когато Той е скрит от мене. Но в такъв случай на мен ми е необходим друг пример (еталон) на свойството отдаване и любов, вместо Твореца.
За да създаде в мен такава възможност, в състояние на скритие на Твореца, за да достигна подобие с Него се е извършило и разбиването на единната душа Адам Ришон на частни души. В резултат на разбиването, всяка душа представя себе си извън останалите, отласквайки се от тях чрез своя егоизъм. Поправянето на егоизма – отделянето от другите души, тя достига чрез свойството отдаване, уподобявайки се на Твореца, което се явява цел на създанието.
Затова ние не трябва да искаме поправяне в други действия, освен в отношенията с близките, както е казано: «От любов към ближния към любов към Твореца». Така ние поправяме своята душа уподобявайки се на Твореца и достигаме целта на творението. И затова «Възлюби ближния както себе си» – това е общ закон на света (Тора), а останалите закони са негово частно проявление.

Въпрос: Нищо не мога да кажа за действието на Светлината, скрито в кабалистичните текстове, но психологическото им въздействие е очевидно – ако много пъти прочетеш, че „няма никой друг освен Него“ и „единственото желание на Твореца е да изпълни с наслаждение творението“, то без задължителното критично осъзнаване на реалните усещания, лесно ще започнеш да мислиш, че ти наистина усещаш това като неоспорима истина. Желателно ли е едно такова въздействие?
Отговор: Не, но при всички случаи изниква критика, а не фанатизъм, както при заучаването на други „истини“ и вие винаги се намирате „между“, в състояние на избор. Това отличава истината и Кабала от измислените от човека теории. Опитайте се сам, без нищо да знаете, да построите логична система на творението – и вие ще получите Кабала.
Въпрос от испански блог: Прочетох във вестник „Гласът на Кабала“ критика на обществения ред заради неговите егоистични основи. Съдържа ли Кабала някаква нова научна парадигма, която да замени традиционната парадигма на Нютон и Декарт, защото тяхната – всъщност е един ограничен и опростен модел?
Отговор: Кабала разкрива устройството на истинския (хармоничeн, интегралeн, алтруистичeн и единен) свят и дава на човек мъдростта и силата да го създаде.

Въпрос: Ако ние не вървим към поправяне, ударите ще съответстват ли на последователността на развитие на Творението? Ние се явяваме свидетели на Финансова криза. Това говори ли, че следващата криза ще бъде на растително ниво и т.н.?Отговор: Несъмнено, кризите ще бъдат все по-дълбоки по качество.
Въпрос от английския блог: Главният фактор на финансовия проблем е Нестихващата Корпоративна Алчност. Как може държавата или бизнеса да работят ефективно, ако капиталистическата жадност и егото се явяват основна движеща сила? Какво ще стане с тези хора, които няма да могат да получават по-милион долара на година, а техните жизнени навици и потребности остават същите ?
Отговор: Ще осъзнаят, че напълване все едно не са получавали, а само неговия призрак и ще се обърнат към Източника на истинското вечно и съвършено напълване – по силата на необходимостта, от страданията, а след това – от усещането на хармония и вечно наслаждение.

Въпрос: Къде е било творението до момента, в който Творецът го е създал? Хората възприемат усещането за съществуване като вечна реалност: възможно ли е преди Творецът да създаде душите, да не сме чувствали себе си? Да не сме чувствали нищо? Усещането изобщо да не е съществувало? Или сме били самият Творец и затова сме се чувствали като Него? Това е много объркващо…
Отговор: Вижте новороденото бебе – какво усеща то? Какво е усещало дo раждането си, в различните стадии на развитие – когато е било зародиш, или още по-рано, когато не е било създадено от родителите си? От къде започва всичко, от кой миг можем да започнем отброяването? А знаем ли къде съществуваме днес? Възможно е нашият свят също да се намира в нещо подобно на матка във висшата материя – Бина…
Въпрос: Когато говорите за Твореца и творението, Вие имате предвид усещането за живот, което се издига и спуска на определена степен. Когато усещането за живот се спуска на дадена степен, се нарича творение, а когато се издига – се нарича Творец. Получава се, че всъщност Творецът и творението са едно и също нещо. Просто творението е висшата действителност (Творецът), която се е спуснала долу?
Отговор: Абсолютно вярно. Тези понятия са относителни, както и всичко в нашето осъзнаване. Те се постигат само вътре в нас – в материята и формата, която приемат. Извън нашия съсъд (кли), ние нищо не можем да възприемем. Усещам – означава вътре в органа на усещане. Затова Творец на иврит е БОРЕ – от думите БО – ела и РЕ – виж, тоест, повдигни се и постигни в СЕБЕ СИ.

Казано е, че Творецът желае само едно – да носи благо на Своите създания.
Тогава защо страдаме? Отговорът е прост: „За да цениш доброто е нужно самият ти, макар и отчасти, да бъдеш добър“. Ставайки подобни на Твореца, ние ще възприемем, ще почувстваме абсолютната любов.
Кабалист – това е човек, който сам по опитен път разкрива добротата на Висшата сила.
В основата на тези сили е безпределната любов на Твореца. Цялата реалност е сътворена от любов. Но какво се крие зад общите фрази?
Висшата сила е съвършена и неограничена. Нейната любов към творението произтича от съвършената добрина и затова кабалистите я наричат „даряваща изобилие“ или просто „отдаващ“. Творецът – това е най-високото ниво на реалността и желанието на Твореца се проявява напълно едва тогава, когато творенията сами достигнат до тази степен на развитие.
Как се осъществява издигането? Способно ли е Творението да се изравни с Твореца? Нали за това то трябва да бъде такова, какъвто е Творецът, или в краен случай, Негово идеално подобие.
Подобни въпроси ни водят към едно от ключовите понятия в науката кабала: подобие на свойствата. (още…)