„Човекът е единственото животно, което се изчервява. Или би трябвало да се изчервява.” Марк Твен

Въпрос: Срамът по духовния път, някаква разновидност на греха ли е?

Отговор: Срамът е прекрасно свойство. По срама, човекът се различава от животното. Други различия няма. Само в него е разликата, тоест издига ме над животинското ниво.

Казано е, че всички са подобни на животните. Разликата се появява само тогава, когато започвам да се срамувам. Това е признак, че в мен започва да се появява Човекът.

В нашия свят, всички са крадци, но повечето от тях се страхуват да крадат. Именно този страх наричаме срам. Страхуваме се, че някой ще ни види, че ще ни хванат, изобличат, набият, поставят в затвора и т.н. Накратко казано, въздържаме се да крадем, защото се страхуваме. Както котаракът, получил на няколко пъти строго мъмрене, гледа сметаната от голямо разстояние. Той вече е научил, че тук нищо не може да се направи.

Но има и друг срам – без причина, без последствия за нас. Прави, каквото ти се прииска на душата, целият свят е на твоите услуги – като в съня, когато ходиш по безлюдните улици и всички врати са отворени пред теб. Магазини, автомобили – всичко е твое, всичко е разрешено. Наслаждавай се. Но ти не искаш.

Защо? Аз не желая това, защото искам да израсна, като използвам силата на срама по предназначение. 

Този срам произтича от усещането за Даващия. Без да усещаш Даващия, не е възможно да постигнеш отдаване. И затова, без науката кабала, без методиката за разкриване на Твореца, не можеш да извършиш нито едно действие заради отдаване, не можеш да поправиш нито едно от 613-те желания на своята душа. Без светлината, която ще ти даде това свойство, сам нищо няма да направиш. И това вече не е материален, а духовен срам.

От друга страна, при животните, които не изпитват срам, също може да се предизвика страх пред наказанието. Така че, по какво със своя „срам” се различаваме от тях? На практика, в нашия свят не се срамуваме – боим се.

От урок по статията „Даряването на Тора”, 23.06.2011

[46263]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Желанието за наслаждение е създадено от светлината и е противоположно на светлината. Отначало това е просто материал, нямащ никаква форма и създаден „от нищото“ (еш ми аин). А след това Творецът започва да го развива, докато не му придаде формата, която се нарича Малхут на света на Безкрайността.

Малхут на света на Безкрайността – това е съвършената форма на творението, получаващо всичко от Твореца. Но следващото развитие зависи вече от самото него, повече то няма да получи нищо от Твореца. И това трябва много добре да се разбира – като много важен момент в нашето отношение към вътрешната работа, към живота, към реалността.

Всичко е включено в състоянието на света на Безкрайността. А след него, Малхут прави съкращение върху себе си и решава, какво да прави по-нататък. Тя се съкращава, защото чувства срам, внезапно разкривайки, че тази висша светлина, Творецът, напълва нейното огромно желание за наслаждение до самия предел. Тя не разбира, как е могла да си разреши това – само защото отначало не е почувствала, докато Той не е направил това.

Но когато Малхут се усеща напълнена, тя вече не може да изтърпи това състояние от страшното несъответствие на своята форма, и усеща срам. И тогава тя започва да действа сама, точно като Твореца.

Но Творецът – е единственият, който действа. Така че, какво означава това, че Малхут извършва някакви действия – съкращава се, строи на себе си екран за намерение, заради отдаване, решава да получи повече или по-малко? Защото всички действия, започвайки с Първото съкращаване (цимцум Алеф) и нисхождането на световете надолу от света на Безкрайността – всичко това са действия на Малхут.

Защо се счита, че всичко се извършва от Твореца, ако всичко, което Той е направил – това са първите четири стадия на разпространение на пряката светлина?

Но работата е в това, че Той е внесъл вътре в Малхут цялата програма, и тя действа, само изпълнявайки всичко, което Той е замислил за нея. Ако погледнем от тази гледна точка, то така ние действаме до самия Край на поправянето – няма никой, освен Него, и Той единствен действа.

И странно, как може да бъде това – какво тогава означават всички тези съкращения и различни желания, защо аз трябва сам да се включа в групата, да се вдъхновявам от нея и да привличам светлината? Нима това се нарича, че няма никой, освен Него? Точно обратното, аз действам! На кого тогава е дадена свободата на избор, ако не на мен?

Но работата е в това, че всичко това вече е било приготвено и включено в Малхут на Безкрайността до съкращението. И всичко, което се случва – се случва в нея. А движението става тогава, когато Малхут усеща недостиг, неудобство в себе си, и трябва да компенсира това чувство, отношение, състояние.

Това са вътрешни движения, произтичащи от необходимостта да намери вътре в себе си оправдание и да компенсира всяка преживявана ситуация. И затова тя е принудена постоянно да работи със своето желание за наслаждение, разкривайки неговото зло, за да се постарае да го компенсира до последната капка.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 06.06.2011

[44978]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпросите си по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои.

Само светлината, заключена в Тора възвръща човек към Източника

Главната цел, възложена на нас (духовната) работа (над себе си) – е да достигнем целта, заради която светът е създаден – (да дадем на Твореца възможност) да наслади творенията. А затова ние трябва да подготвим себе си за придобиване на желания за отдаване (желания с намерение за отдаване), което се и явява поправянето, за да бъде съвършен подаръкът на Твореца, за да не чувстваме ние срам по време на получаването на наслажденията.

И като средство за това – ни е дадена Тора и заповедите, за да придобием тези желания, както е казано от мъдреците (Кидушин 30): Казал Творец: “Аз създадох злото начало и Аз създадох Тора – попдправката за него (за неговото поправяне)“, с помощта на което то губи всички искри на любов към себе си, и ще се удостои, така че всички негови желания да бъдат насочени само към това, да достави наслаждение на Твореца“.

Рабаш. Шлавей Сулам. 1987 г, статия 10. „Каква е тежестта на злословието и против кого е то“.

[42249]

Filed under: Заповеди, Кабалистични източници, Рабаш, Тора - Няма коментари→

Творецът е създал само едно желание, един съсъд, който се намира в просто и съвършенно единство със светлината, като едно цяло – без никакво разделяне или разлика.

Такъв е бил замисълът на светлината, създала желанието. Но от това желание засега не произлиза никаква собствена реакция. И затова съществува само една душа, едно творение, което се нарича Малхут в света на Безкрайността.

А всичко останало съществува само във вътрешните преживявания на Малхут, която чувства, че напълващата я висша светлина идва с любов и отдаване, а тя е противоположна на светлината. От този срам тя се съкращава, не желаейки да усеща в себе си светлината, за да не се чувства получаваща.

Светлината като че ли отстъпва по желание на Малхут, като освобождава празно място около централната точка на мирозданието, и Малхут остава празна. Но всичко това става само в нейните усещания, а самото състояние не се променя.

А след това тя се надява да получи светлина заради отдаване – и се разбива. Тоест тя с всички сили искала да се поправи и също толкова много да даде на светлината, колкото Тя й давала в света на Безкрайността – да Й отдава безкрайно!

Но не й се отдало… Какво огромно разочарование и болка! И след това, Малхут преминава в друго състояние – тя повече не мисли да става подобна на светлината.

Тя имала такова огромно, страстно желание да Й даде всичко, докрай! Но опитвайки се да направи това и не успявайки, тя загубила всичко – загубила силата на отдаване и се разбила, преминавайки към силата на получаване и към мисли за себе си. Сега вместо получаване заради отдаване, тя иска или да отдава егоистично – заради себе си, или егоистично да получава.

Това е напълно противоположно на това, което е било дотогава в действителността. Но цялата тази драма се развива само вътре в Малхут, в нейните бушуващи чувства. Така възникват нейните разнообразни отношения със светлината, които се наричат световете АБЕА. Засега като резултат, в нея не се пробужда ново намерение, и тя отново започва да мисли за отдаване.

Тук я е довела веригата от гените на развитието (решимот) от преминатото от нея разбиване. Тя се чувства толкова нещастна, откъсната и празна, че в нея отново започва да се пробужда отношение към светлината.

Тогава тя започва да работи над преодоляване на това чувство на разделяне, сама пробужда срам в себе си, желаейки да почувства своята противоположност на светлината – доколко светлината е отдаваща, а тя (Малхут) – получаваща.

Тя се чувства изцяло разбита на малки частички, разделени от своята разлика, отчужденост и ненавист. Но именно това й дава възможност сега да изгради себе си, нареждайки отново отношенията между частите, и да се отнася към тях така, както светлината се отнася. Така тя придобива свойствата на светлината, а в същата степен, започва да се отнася и към светлината с любов и отдаване.

Когато човек – една от частите на Малхут, усещайки се отделен от другите, идва в групата, той започва да нарежда своите отношения с всички други части на Малхут. И ако той работи правилно, започва да си изяснява какво представлява свойството получаване и свойството отдаване, разрив, отвращение, привличане.

Излиза, че вместо да получи всички тези определения наготово, направо от светлината, Малхут си ги изяснява сама, оправяйки се в отношенията между своите разбити желания. Тоест тя използва силата на разбиването и омразата, за да разбере от нея, какво е любов и отдаване. Така тя работи над свързването, получавайки „помощ против него“.

Желаейки да съедини всички свои части, тя се връща към близки отношения със светлината: любов към нея и отдаване. Заради това тя и направила съкращението и се включила в този процес, започнал от света на Безкрайността.

От урока на тема „Подготовка за конгреса в Ню-Джърси“, 24.03.2011

[38979]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да си представяме процесите, които се случват в духовността и които са описани в мъдростта на Кабала? Къде и кога се случват или вече са се случили?

Отговор: Всички тези процеси вече са се случили в нашите духовни корени. Всичко, което ние правим е да ги разкрием като се издигнем от отдолу нагоре и по този начин ги достигаме. И все пак, всичко вече се е „случило”. Времето в духовността е поредица от причини и следствия.

Творецът е създал желанието за наслаждение. Тогава, това желание е получило Светлината. След това, то е започнало да чувства срам, съкратило е себе си, взело е решение да започне да получава анти-егоистически (използвайки екран/ намерение) и е започнало да получава с цел да отдава според степента на своята способност и т.н. С други думи, ние изучаваме поредица от действия, които са се случили преди самите ние да започнем да ги усещаме.

Тук се раждам аз и от този момент започвам да чувствам себе си. Знам, че преди да съм се родил, други хора са живели, но не знам какво точно означава това „преди аз да съм се родил”. Започвам да възприемам реалността само от момента, в който съм се родил. „Според моето възприятие на реалността”, изглежда, че има хора, които са били родени преди мен и дори някои са умрели преди да се родя. Но всичко това съществува само в моята реалност, в която съм бил роден и в която сега живея. „Те” са нещо, което си представям като образи в главата ми. Ние работим само с нашето вътрешно желание, което се нуждае от изясняване.

Затова моята реалност започва с раждането ми. Всичко, което се предполага, че се е случило преди да съм роден, е подготовка за моето настоящо усещане. Отнася се до Твореца и Неговите действия вътре в мен. Той ги е извършил, за да ме подготви да приема света  реалността около мен, по начина, по който я приемам от момента на раждането си. Кои са майка ми и баща ми, и всички хора около мен? Защо се държат така? Творецът е подготвил тази система от грижи за мен. Целият свят, който виждам, е създаден от Твореца за моята работа.

Следователно, нашият живот е свързан с духовните процеси, които имат за цел да ни доведат до духовно пробуждане и разкриване на нови усещания. Наистина ли си мислехте, че има дори един безполезен момент в живота ви?

От ежедневния урок по Кабала – 08/07/2010

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво принуждава творението да приеме решение за извършване на съкращение (цимцум)?

Отговор: Срам! Творението усеща срам във всичките си желания и това не е решение на разума, а на чувствата. Аз чувствам, че не съм способен да остана получаващ!

Светлината, която ме изпълва, превръща за мен наслаждението в смърт. Тя ми дава такова усещане, че загубвам цялата светлина и цялото изпълване.

Светлината е наслаждение, и в същия миг, когато я получавам, ми се струва, че съм получил толкова много, изпълнен съм и съм усетил огромно и безкрайно наслаждение.

Но точно тогава започвам да разкривам, че съм го получил от някого и ме хваща срам – просто изгарям от срам. Аз чувствам такова голямо неудобство, защото това отменя моята личност. Изгарям от срам и ненавиждам и себе си и Него…

Това се нарича и изчезване на светлината и тук не са нужни  никакви разумни заключения и решения. Това са чувствени усещания, тъй като наслаждението пропада и аз не получавам изпълване.

Срамът от това, че получавам това е много високо чувство, дай Бог всекиму да го достигне.

От урока по статията „Въведение в науката кабала“, 14.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→