Въпрос: От къде са се появили всички правила на семинара: да се говори по ред, да отменяш себе си, да не критикуваш? В края на краищата, напротив, в спора се ражда истината.

Отговор: Всички правила на семинара са базирани на основите, описани от кабалистите, започвайки с книгата Зоар, когато десет велики кабалиста са се събрали заедно, намерили са подслон в една пещера и там са написали тази книга. От там и тръгва разбирането, какво е „десетка“, как да се обединяваме в нея, какво трябва да се прави с нея.

По-късно, моят учител Рабаш много подробно описва взаимоотношения в десетката, като подчертава, че всички основи на взаимодействие между хората в кръга нямат връзка с психологическите тренинги.

Твърдението, че в спора се ражда истината, е абсолютно погрешно. Как в спора да се роди истината, при положение, че всички са егоисти, всички мислят погрешно, и от това, че те ще спорят, от десет егоистични истини, ще се роди още двадесет, тридесет, четиридесет същите.

Не съм виждал в спора да се ражда истината. За това хората трябва да бъдат специални, разбиращи по какъв начин в своите ограничени възможности могат да използват този принцип.

В кабала това е напълно неприемливо. Не може да има никакви спорове, защото истината трябва да дойде до нас от следващото ниво на познание – не нашето! Няма какво да търсим в себе си. Струва ми се, че човешката история вече ясно ни показа това: не можем да изкопаем от себе си нищо добро.

Затова не е нужно да търсим нищо, в това число никаква „истина“. Трябва само да се съберем така, че да привлечем към себе си висшето светене, висшата светлина. И тогава всичко ще ни се получи.

От урока на руски език, 08.10.2017

[220875]

Filed under: Духовна работа, Практическо обединение - Няма коментари→

Въпрос: В какво се заключава смисъла на семинара, обсъжданията в кръга, като метод на практическата работа, широко използван в кабала?

Отговор: ”Семинар”– това са съвместни действия на десет мъже или десет жени, които правят упражнения по препоръки дадени от кабалистичните първоизточници или под ръководството на учител или като спортисти под ръководството на треньор.

Само че това не са физически упражнения, като в спорта, а вътрешни, основани на вътрешни усилия за свързване помежду си до такава степен, че вътре в тази връзка се разкрива Твореца.

Добре е, ако това може да се реализира в едно действие. Но обикновено за това са необходими много упражнения в течение на много месеци и даже години. Такива упражнения, с цел създаване между нас на особена връзка, в която можем да усетим висшата сила на отдаване и любов, се наричат „семинар”.

Има много различни видове семинари, но като правило те трябва да се провеждат в качеството си на подготовка на занятията по кабала. На семинара проверяваме връзките между нас, доколко те съответстват на природата на Твореца — отдаването и любовта. А след това, когато по време на семинара достигнем до отдаване и любов или обратно, не може да достигнем до това състояние, а разкриваме своята противоположност един към друг, ние се връщаме към ученето.

И тогава, посредством ученето ние привличаме силата на отдаването свише, светлината възвръщаща към източника, тоест силата съдържаща се в Тора. Това и се нарича изучаването на Тора, за която е казано: ”Аз създадох злото начало”, което ни разделя в десетката „и като допълнение създадох Тора, светлината възвръщаща към източника.”

Получава се, че ако изучаваме кабала в десетката, за да се сближим и съединим един с друг, то можем да се възползваме от силата на Тора. По време на ученето, изследваме какво значи да бъдем свързани, как построяваме духовните обекти (парцуфи), световете, стъпалата на духовните степени — как всичко това се съединява заедно и се присъединява към нас.

В такъв случай, притегляме към себе си особена сила, която се нарича „Тора”, ”обкръжаващата светлина” или „светлината възвръщаща към източника”, която ни въздейства и ни приближава един към друг.

Така строим верига от връзки, в които, в края на краищата, разкриваме особено явление наречено проява на висшата сила, разкриване на Твореца.

Предишна публикация по темата:

Семинар в кръга и практическа кабала, част 1

Продължение…

Семинар в кръга и практическа кабала, част 3

Семинар в кръга и практическа кабала, част 4

От 885-та беседа за нов живот, 20.07.2017

[214910]

Filed under: Десятка, Духовна работа, Практическо обединение - Няма коментари→

Въпрос: В какво е същността на кръглата маса? Какво трябва да бъде направено, за да постигнем съединение в кръга?

Отговор: Кръг означава, че се изпълняват условията на семинара. Всеки отменя себе си пред другите и се чувства по-малък от всички. Получава се, че всички ние сме абсолютно равни и благодарение на това се съединяваме в едно цяло, като един човек, с едно сърце.

Ние достигаме до такова състояние, когато престанем да чувстваме себе си, а започваме да усещаме единствено нашето съединение.

Да предположим, че се събираме десет човека. И ако ни се отдаде да се съединим, ние достигаме до следващата степен, където ставаме като един човек, който е равен на предишните десет, плюс някаква добавка, допълнителна мощност.

От ТВ програмата „Среща на световете“, „Съзнанието Израел“, предаване 3, 18 юни 2014 г.

[139151]

Filed under: Духовна работа, Практическо обединение - Няма коментари→

Въпрос: Как да обясним на всички, че в обединението може да се почувства силата, даваща ни усещане за смисъла на живота?

Отговор: Смисълът на живота се усеща в обединението, в което се разкрива висшата сила на природата. Цялата природа е отдаване, и затова с тази сила на отдаване е създадено цялото мироздание.

Започвайки от Големия взрив и до наши дни, във Вселената действа само силата на отдаване, и ние сме породени от нея. Ако се научим да се разбираме с тази сила, то ще заживеем прекрасен живот.

Защото виждаме, че животът е посветен на това, материята да бъде оживявана. И ако умеем да се прилепим към тази сила, то бихме станали наистина вечни. Не просто бихме увеличили броя на годините си живот, както сега медицината позволява да го разтеглим, достигайки до 200 години, но в което няма никакъв смисъл.

Ще можем да достигнем до безгранично съществуване, но само при условие, че се доближим до тази сила на отдаване. А да се приближим до нея можем единствено съгласно физичните закони, при условие на подобие с нея.

А за подобие с нея, имаме само едно средство, противоположно на нашата природа: да започнем да се обединяваме, да се свързваме. Затова идва и кризата, за да ни принуди да се обединим. Но ние можем да предотвратим удара, като сами напреднем и преди да е дошла, да достигнем до съединение, без да чакаме докато злата сила се приближи до нас.

Тази приятна и прекрасна топлина, която сме усетили в нашето съединение по време на семинар, е не просто приятна, а обладава могъща сила, способна да излекува многобройните проблеми в нашия живот. Ще можем да усещаме това топло навсякъде: в отношенията ни един с друг, в магазина, на работното място, в семейството, в общуването с децата.

Ще можем да го внесем в класните стаи, където учат децата ни, да го въведем на работа, на улицата, в правителството, в целия свят. Можем да работим с тази сила, използвайки я като добро оръжие, като универсално лекарство, изцеляващо всички световни язви.

Можем да обещаем на хората да им демонстрираме следващия път, как тази сила на обединението лекува всички наши отношения с децата. Всеки у когото дори и сега има не лоши отношения с децата, ще поиска да ги подобри и ще се съгласи на това. И с това ги оставяме: от една страна, давайки им решимо де-итлабшут – усещането за топлото, а от друга страна, решимо де-авиют – достатъчно глад и апетит за нашата следваща среща.

От урока по писмо на Рабаш, 20.05.2014

[135572]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: В съзнанието на хората днес става разделяне между психологическото благополучие и реалния живот. Помня, че при нашите баба и дядо не е имало такава несъгласуваност. А при съвременния човек дори в семейството добрият психологически климат е отделен от материалното благополучие. Как да се убедим, че все пак те са взаимосвързани?

Отговор: Също както между чужди хора. Семейството се нуждае от същите семинари, от същите обяснения, от същото издигане над егоизма у всеки.

По-рано не е имало такъв егоизъм! Живели някога дядо и баба и помежду им “пъстра кокошчица”, тоест свое стопанство, свой дом, своя зеленчукова градина. Дядото ходел на работа, бабата се занимавала със стопанството. Домакинство. В центъра на домакинството бил домът, общността, децата и всичко друго.

А днес това го няма. Днес работим за някакъв си чичо, за някакво си общество, за нещо непонятно. Сутрин бързичко водим децата в детската градина или в яслата, ние самите – на работа, от работа – в супермаркета. От супермаркета – у дома, за да стоплим нещо набързо, да нахраним всички, да се измием и да спим. И утре – същото. Нима прилича на това устройство, което е било по-рано? По-рано е било дом, домакинство. Днес това само се нарича домакинство. У всеки всичко е свое, дори сметката в банката на мъжа и на жената често пъти са отделни.

Затова трябва на първо място, да учим хората с помощта на семинарите да се издигат над своя егоизъм и да се съединяват, именно над него. Иначе няма да го има семейството, защото егоизмът у всеки ни отделя един от друг, разделя ни, а ние не предприемаме в отговор никакви действия. И държавата нищо не може да направи. Не можете да накарате двама егоисти да съществуват съвместно на една площ.

За какво ми е семейство? – Спокойно отивам на работа, спечелвам своите пари, никой не ми е необходим. Вечер, ако е необходимо, ще доведа някой у дома. Ще отида в супермаркета, ще купя полуфабрикати, ще ги стопля в микровълновата печка и ще вечерям. Всичко е на самообслужване. Всичко е създадено нарочно, за да живее сам човек.

За производителите на стоки е много изгодно, ако сте сам в едно домакинство, а не двама. Защото за две домакинства двама самотници ще купят повече от всичко: и хладилник, и телевизор, и перална машина.

От беседа за интегралното възпитание, 02.04.2013

[105212]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата - Няма коментари→

Развиваме се в продължение на хиляди години и най-важното в нашето развитие е силата на мисълта. Това е най-високият от всички човешки фактори и именно той отличава човека от неживия, растителния и животинския свят.

Като цяло, умственото ни развитие трябва да съответства на физическото. Ако интелектът надхвърля физическите възможности, значи организмът е болен от нещо. И обратно, ако човек е физически развит, но няма силата на мисълта, той може да бъде опасност за обществото – например, когато телесната сила се комбинира с разум на двегодишно дете.

Възрастта е неизменен критерий, по който проверяваме физиологичното и интелектуалното развитие. Тези две линии трябва винаги да съвпадат, да корелират помежду си. Силата на мисълта не трябва да превишава физическите възможности, а физическите възможности не трябва да преобладават над силата на мисълта. Ако е изпълнено това условие, човек е в хармония: той може да изпълнява своите желания и едновременно с това да разбере кои от тях може да реализира и кои не.

По този начин, зад силата на мисълта стои разбирането: какво искам, кои желания мога и кои не мога да съживя, и кои от тях не си струва да въплъщавам. В крайна сметка, мисълта служи на желанията, които са в основата на моето „Аз“. Именно силата на мисълта разкрива същността на всичко, което искам. Тя сортира желанията, проверява ги и ми представя резултата: „Ето тези желания си струва постепенно да реализираш: част от тях – веднага, друга част – по-късно, а трета – в по-далечно бъдеще“. А някои желания тя „бракува“: „Това е много опасно. Не трябва да се заемаш с тях – ще си навлечеш нещастие, срам и други проблеми, та чак до болести и смърт“.

Мисълта подрежда всичко на мястото му: лесни и трудни желания, дългосрочни и краткосрочни, желания, затворени в мен, и такива, които зависят от обкръжението – неживото, растителното, животинското и човешкото…

Накратко, мисълта не действа сама по себе си – тя се извисява над желанията и ме насочва към правилна реализация на полезните й части. Невъзможно е да разглеждаме мисълта като такава, откъсната от реалността. Напротив, силата на мисълта е предназначена да ми помага в управлението на моите желания, които са точно моето „Аз“.

Освен това, силата на мисълта ми позволява да упорствам и да подхранвам, което и да е желание, за да може то да укрепне, да се отличи, да придобие важност, да ми оказва по-голям натиск. И обратно, мога да отслабя силата на мисълта, да „убия” желанието, като се убедя, че то не е продуктивно.

По такъв начин, въпреки че мисълта е продукт на желанието, чрез контролиране на мисълта, мога да контролирам желанието. Става дума за много сложна система. Всъщност, човек да се научи да използва мислите и желанията си правилно – после да оформи себе си. В края на краищата, всичко останало е пряк резултат от дейността на този механизъм.

Оттук виждаме дългосрочни последици. Например, ако искам да спра да пуша, мога да го направя, като се убедя със силата на мисълта, колко вреден е този навик. Аз показвам на себе си всевъзможни нагледни илюстрации, вслушвайки се в мнението на лекарите, цитирам на желанието си такива доказателства, които всяват страх в него – и по този начин го неутрализират. По същия начин мога да контролирам всички сфери на живота. Не е тайна, че хората могат мислено да убедят себе си към положителни промени или обратно, към заболявания и дори смърт.

След като заговорихме за здравето – разбира се, аз мога да събудя в себе си такива сили, които да ми дадат жизненост и издръжливост. Изведнъж ще се почувствам силен, мощен, сякаш в мен са се проявили свръхестествени сили. А от друга страна, дори и напълно здрав човек може да се „зарази“ с такива мисли, че да се почувства като пред смърт и действително да умре. Силата на умствената издръжливост, упоритост може да убие и да върне към живота.

В такъв случай, как трябва да се справяме със своите състояния? Как да се грижим за психическото и физическото си здраве?

Преди всичко, причините, които го определят, могат да бъдат съвсем различни: отношения с близките, с колегите, със себе си, с когото и да било. И всичко тук зависи от умственото постоянство, което се получава чрез специални упражнения. За тази цел се препоръчва провеждането на семинари. Тъй като близкото общуване е най-убедителния фактор. Седя в група от десет човека, които общуват съгласно указанията на водещия, и по този начин се утвърждават в правилното мнение. За мен това е прекрасно средство за самостоятелно убеждение.

Има специални случаи, когато човек въздейства сам на себе си. Но основният въпрос е: как му въздейства обкръжението? Тъй като всички сме взаимно свързани, всички сме чувствителни елементи на природата, намиращи се под влияние на околните, които така или иначе ни убеждават в нещо. И тук има както позитив, така и негатив. Ако мисля за някого лошо, дори без да разговарям с него – моята мисъл вероятно му оказва влияние. Някои достигат големи успехи в това, благодарение на специална техника, на която се обучават в службите за сигурност и в други институции. В тази сфера се води скрита за очите война, за която не се говори на глас.

Накратко, силата на мисълта – това е една и съща сила на властта. Властта на човек над себе си, на човек над друг човек, на човек над природата. Чрез мисълта можем да имаме власт, контрол над отношенията ни с общочовешките, духовни сили на природата, които чрез своето въздействие ни поставят между живота и смъртта в целия възможен диапазон на състоянията.

Тази система е толкова велика, защото мисълта трябва да придружава всички желания. Както на детето е необходим баланс между физическото и умствено развитие, така и на мен ми е нужно всяко желание да бъде съпроводено от мисъл, а също така те трябва да бъдат уравновесени помежду си. Тогава, благодарение на тяхната хармония, винаги ще ми бъде приятно и комфортно, а всеки дисбаланс в себе си мога бързо да компенсирам. Точно това е психичното здраве: това, което искам, мога да направя; това, за което мисля, мога да поискам, мога да не искам повече от това, което е възможно и подходящо; и обратно, няма нужда да се ограничавам в това, което не излиза извън тези рамки.

Ако човек може да плува в този поток, който тече между невъзможно и непрактично – той живее прекрасен живот в хармония със себе си и другите.

От 88 беседа за новия живот, 24.10.2012

[91230]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве - Няма коментари→

Въпрос: Как нашето обединение е основа за разкриване на духовните етапи?

Отговор: Всеки етап е свят, който чувстваш, свят, изтъкан от връзката между всички души. Първоначалното свързване, произтичащо от света на Безкрайността, постепенно намалява, докато не претърпява разпадане и не е разбито напълно в нашия свят. И сега оттук започва изкачването по същите тези етапи на свързване. Само трябва да го покажеш.

„Материал“ на душите е желанието за получаване, а връзката между тях е точно тази система, която ние изучаваме. Десет сфирот, духовни парцуфи – всичко това са различни начини за връзка между душите.

Като цяло, от това се създава единното цяло, когато се издигаме към Малхут, света на Безкрайността и всички връзки на 100% са пропити от отдаването, без никакви пречки и недостиг. Тогава съпротивата изчезва при прехода между нас и връзката се осъществява с безкрайна скорост, незабавно. Това е състоянието на Безкрайността.

В крайна сметка, сливането означава нещо просто: това, което е в мен – в същия миг е в теб, и обратно. Тази комуникация е безгранична, не се ограничава от рамките на времето и съпротивата на егоизма. „Резисторът“ между нас изчезва и желанията ни свободно си взаимодействат в своята цялост.

Въпрос: Как трябва да стане това на семинарите?

Отговор: Сливането ни на семинарите – това е усилие: искаме да се включим един в друг толкова тясно, колкото можем изобщо да си представим, така че всеки да загуби усещането за себе си и да почувстваме единното желание, единната мисъл, единното цяло. Въз основа на тези усилия, от гледна точка на единството, ние мислим за решаването на въпроса, поставен от учителя. Тъй като ключът се крие именно там, в обединението.

Към това се стремим по време на семинарите – с помощта на обединението да намерим отговора. Всеки път в търсене на решение ние искаме да го открием чрез единството, без привличане на някаква логика. Още повече, сега няма логично да проучваме и анализираме думите на кабалистите.

Без обединение няма никакъв смисъл да седим в кръг. За какво ни е нужен тогава? За интелигентен разговор или научен дебат? Не, задачата е само да се реализира обединение между нас на нивото на чувствата, за да създаде то ново качество. И тогава в общото усещане ще се състави представата.

Семинарът е предназначен за да се създаде общ съсъд, принадлежащ към по-високата степен. Опитваме се с всички средства да я достигнем. Е, ако няма решение, значи не сме успели.

Безполезно е да се напомня за обединението по пътя – то трябва да е първоначалната настройка. Възможно ли е да дойдем на семинар, не за да се обединим, и в това единство да открием следващото стъпало или поне решението на въпроса, който води към него?

От урока по статия на Рабаш, 13.07.2012

[83843]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Практическо обединение - Няма коментари→

Въпрос: В какво е разликата между урока и семинара?

Отговор: Семинарът служи като подготовка за урока. И затова всеки урок също трябва да прилича на семинар, тъй като за него трябва да се подготви общо намерение, стремейки се да станем едно цяло, едно общо желание, съответстващо на една обща сила. Без такава предварителна подготовка, това ще бъде изучаване не на Тора, а на някаква мъртва наука. Изучаването на Тора означава разкриване на злото, което има нужда от поправка. А поправяне на егоизма протича за сметка на съединение с другите и постигане на любовта, и поправяне на разбиването. Затова всеки урок трябва да стане като добавка към семинара и да води към още по-високо състояние.

На тези семинари ще се научим как бързо да се подготвяме за уроците. И тогава целият ни живот ще се превърне в един безкраен семинар. Тъй като никога няма да загубим усещането за единство и постояно ще продължаваме да се съединяваме, изяснявайки всички детайли в този съвместен съсъд/ желание, разрешавайки всички житейски проблеми: материални, духовни, като едно цяло. Действайки от центъра на групата, можем непрестанно да създаваме чудеса.

Семинарът е изясняване на нашите намерения, съединения, необходимостта от сплотяване между нас, взаимното поръчителство, задълженията, отговорностите ни един пред друг и цялата всеобща група, дълг относно нашите учители, първоизточници и целия свят. И всички заедно – това определя отговорността ни и дълга ни по отношение на Твореца.

Със своето обединение в кръг, създаваме в централната точка такова място, през което да преминем зад границите на материята. Всичко е в ръцете на групата. Затова не е толкова важна самата тема на обсъждане, а основното е как се стараем да се обединим за нейна сметка. Тоест това е само средство за намиране на все по-голяма връзка.

Всички светове, парцуфим, сфирот, решимот се изясняват само в центъра на групата, където се разкриват всички стъпала на духовната стълба. Но едва сега започваме работа от самото и начало и всички тези семинари ще влязат в архива, за да се използват след това от всеки човек в света, чувствено да участва в тази работа и да напредва. Целият свят трябва да стане една група около кръглата маса, едно семейство.

От урок на тема “Въпроси от отминали конгреси“, 20.05.2012

[78416]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как трябва да почувствам групата в резултат от семинара?

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо следващият етап за работа ще бъде обединението между групите? Как това е свързано със съединението вътре във всяка група и с индивидуалната работа на човек?

Отговор: Всъщност, съединението започва в група от десет човека. Човек е създаден така, че да възприема тъкмо такова количество хора. Десет е удобно, кръгло число, и не особено голямо, но не и малко. Това се нарича ”минян” – това, което може да бъде „преброено“ (лимнот). Възприятието ни е устроено така, че да възприема именно такъв вид система, тъй като тя точно се облича на нашия вътрешен строеж (десет сфирот).

А по време на урок, когато говорим не за нашите собствени впечатления, а за общи работи, четейки и обсъждайки материали, там може да участва много голяма група, дори целият свят. Затова на семинарите се събират групи от по десет човека, а на урок – неограничено количество хора, които са способни на такова изясняване и обсъждане на кабалистичен език.

Трябва само да се безпокоите това да не се превърне в рутина. За тази цел трябва през цялото време да си напомняте за желанието и величието на целта. Всеки път ще си говорим за още една, нова черта от разкриването на Твореца.

Чрез обединението ни в групата създаваме ”Един” – общ за всички нас, но не принадлежащ на нито един от нас, а само на всички заедно. Това е Висшата същност, ”обобщението”. Не просто нашият сбор – а и някакво допълнение към него. Тъй като за да се стигне до тази сума, всеки би трябвало да се откаже доброволно от своя егоизъм. От всички тези отмени на егоизма се изгражда понятието Един, намиращия се над нас. Така изграждаме своето висше стъпало.

Ако се бяхме съединили просто като егоисти, за взаимна изгода, за да построим нещо или да победим, с една дума, като футболен отбор, то би се получила проста сума от нашите усилия. Но ако отменяме своето его, изграждаме нов, общ съд, над всички нас.

Той принадлежи на всички нас, на онези десет, които седят в кръга, провеждат обсъждания, отменят себе си, възвеличават групата и другарите. Висшата сфера Кетер се определя от това, как аз слушам всички останали, как поставям групата, Твореца, Целта над себе си. А себе си оценям ниско и се принизявам пред другарите – с това се определя моята Малхут.

След това, когато всеки си изясни тези две точки: Кетер и Малхут, ги съединяваме заедно. И ако всеки прави това с мощност, достатъчна за първото стъпало, за разкриване на светлината, то той се проявява в този промеждутък – между обединените в Кетер и обединените в Малхут. Между тях се получава вътрешно осветяване, тъй като сме отменили самите себе си.

Нека това все още да не е съкращаване и да не е екран, но светлината вече се разкрива и започва да работи според нашето противопоставяне на собствения ни егоизъм и на желанието ни да се обединим. Тъй като тези два принципа вече са духовни. Възвеличаваме духовното, отдаването и пренебрегваме материалното получаване, извършвайки действия, на каквито сме способни, с една дума, като малките деца.

И тогава десет човека, допълващи се един друг и готови да се съединят, създават голямо напрежение, дистанция между обединения Кетер и обединената Малхут, по такъв начин изграждат своя общ духовен съсъд.

А когато вече изградим този съсъд между нас десетимата, разбираме, че всички останали другари, по целия свят, прилагат също такива усилия. Всичките ни съвместни усилия се събират, без значение броя на всяка група.

Ако след нашите усилия се съединим в своя кръг, искаме да включим към себе си и останалите групи, и накрая се обединяваме всички заедно. И тогава действително се образува огромен, мощен съсъд, способен да разкрие първата степен на светлината, съгласно подобието на свойствата. Колкото е по-голяма дистанцията между общия Кетер и общата Малхут – толкова е по-голям съсъдът, и е възможно той да е вече достатъчен за първото разкриване на светлината.

Светлината се разкрива в дискретна форма, на порции: Нефеш, Руах, Нешама, Хая, Ехида. И ако я разкриваме, то тя ще се открие на всяка група и във всеки човек, съгласно личните му усилия – в един повече, а в друг по-малко, спрямо вложените сили.

Затова трябва да се стремим да присъединим към себе си всички групи и отделните другари и дори целия останал свят, тъй като той притежава огромен съсъд. Именно там се намира непрекъснатото желание за наслаждаване и ако то се присъедини към нас дори в пасивна форма, ще ни добави още много материал. А ако ние, с нашия стремеж към духовното, работим над този материал, ще получим голяма допълнителна мощ.

От урок на тема ”Въпроси от изминали конгреси”, 17.05.2012

[78232]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→