Какво означава „край на поправянето“? Да предположим, че трябва да поправя колата си, за да отида някъде. Аз я  закарвам в работилницата и монтьорът я поправя.

 Когато е  поправена колата, се казва,че аз съм завършил поправянето. Сега, с поправената кола (или ако поправяме себе си, с поправената обща душа) ние започваме нашето пътуване нагоре.

Но ние не говорим за това. Ние говорим само за пътя на постигане на поправянето. Кабалистите не казват какво се случва с поправената душа. Те само загатват за нещата, които ни чакат там, но това  е по-висша реалност, над всички светове, над света на Безкрайността.

От 8-я урок на конгреса, 11.11.2010

[26538]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: При Вас, на полицата стои диск с името: ”Вавилонската кула, последният етаж”. Вие имате предвид, че това е последният етаж преди Източника на светлината?

Отговор: Последният етаж на Вавилонската кула – това е най-голямото его, което имаме в нас. И е необходимо да го достигнеш, за да се издигнеш в света на Безкрайността, защото да се издигнеш тук е възможно само с помощта на голямо его.

Въпрос:  Но моделът на Вавилонската кула – това е модел на греха. Как може да се използва човешкият грях, за да се достигне до най-голямата светлина?

Отговор: Това е възможно, защото те са свързани заедно. Ако ти достигаш големи прегрешения, то се удостояваш от най-голямата светлина.

Въпрос: Така, аз трябва да греша, за да достигна най-голямата светлина?

Отговор: Вярно.

Въпрос: Излиза, че Вие тук подтиквате хората да грешат?

Отговор: Сега се намирам в малка точка от този свят и искам да достигна по-висока степен. Но с това его, което имам сега, аз не съм способен нищо да направя, защото моето его е малко и е достатъчно само за използване в този свят.

Ето защо ми е необходимо да разкрия голямо его, да кажем, -100 кг (минусът показва, че това е его). След това го поправям на +100 кг отдаване и така достигам поправянето.

А на по-висока степен ще имам вече 1 тон его, което аз поправям на 1 тон отдаване.

И така ще бъде винаги: едното срещу другото. Ти извършваш грях, поправяш го и идваш към светлината. Отново отиваш в егото, поправяш го и наново достигаш светлината. По такъв път се издигат в духовния свят.

Ти си задължен да разкриеш своето его, защото това е този материал, в който се разкрива духовният свят при условие, че ти поправяш егото с получаване заради отдаване. Казано е, че ”Няма праведник на земята, който е направил добро и не е сгрешил”. Затова разкриването на егото е необходимо за нас.

Но ние никога не работим над това, за да разкрием в себе си голямото его, злото, а обратно – ние се стремим към свойството отдаване и любов, над нашия егоизъм и въпреки него. Но ако преуспяваме в това и овладяваме свойството отдаване, то веднага и егоизмът нараства, за да се издигнем отново над него. И ето така на два крака, с дясната линия, за отдаване и с лявата линия, за получаване, ние вървим напред.

От лекция в аудиторията ”Кабала за народа”, 23.11.2010  

[29404]

Filed under: Духовна работа, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Висшето управление е много сложно. Наистина нашите състояния (решимот, желания) постоянно се променят.

Но ние не усещаме, че всичко се изменя – мени се не отвън, а вътре в нас. Ние не осъзнаваме това и само усещаме постоянно променящият се свят, неговото различно отношение към нас.

Разбира се, всичко това ни организира Творецът, чрез всевъзможните облекла на този свят. Но ние свързваме това променливо отношение или с другите хора, или с Твореца, а понякога – със себе си, но това вече зависи от нивото на човека.

Ако човек свързва тази изменчивост само с Твореца – това вече е начало на поправянето, както е казано: ”Няма никой освен Него, Добрият и Творящият добро”.

Във всеки случай има общи светлини, които въздействат във вид на околни светлини, и има частни светлини, които също възбуждат келим/желания, подбуждайки ги да се развиват.

Ако ние не се издигаме сами, то към нас идват светлини във вид на жестоки сили на превъзмогване (гвурот), издигащи ни с твърди методи. Но необходимо е да разберем, че ние самите повикваме такова въздействие на светлината.

Светлините идват в неизменен вид, те винаги са насочени към нас за благо, за да ни приведат към подобие на свойствата с Твореца. Нали те действат от нашето изходно крайно съвършено състояние в света на Безкрайността.

Но кли/желанието, което се развива в нас под въздействието на тази светлина, преминава различни етапи на развитие. И затова усещаме, че има бавно, стъпаловидно развитие и има бързо, едномоментно, в съгласие със светлината или срещу нея, сякаш е добро и лошо.

От урок по статията ”Прислужницата, наследяваща своята господарка”, 09.12.2010

[29260]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Какво движение на силите се описва в книгата „Зоар”?

Отговор: Измененията стават по отношение на централната ос, на средната линия. Тя идва от душите, които се намират в световете БЕА, към Малхут на света Ацилут.

От нея – към Зеир Анпин, а от Зеир Анпин към ИШСУТ – долната част на Бина. Оттам – към горната част на Бина, към висшите Аба ве-Има. А оттам – към главата на Арих Анпин, т.е. към неговия Кетер и Хохма.

За онова, което се намира още по-високо, ние не говорим, защото там, всичко се подчинява на закона на Първото Съкращаване (Цимцум Алеф) – през Атик и петте парцуфим на света Адам Кадмон до Малхут на света на Безкрайността.

А след това, по същата тази средна линия, от Малхут на света на Безкрайността, изобилието са спуска към Малхут на света Ацилут, в която са включени душите. Онова, което стига до нея, преминава и по-надолу, тъй като всичко това се отнася към нейната структура.

Така се осъществява духовното движение – чрез издигането на МАН (молбите за поправяне) отдолу нагоре и спускането на МАД (отговора) отгоре надолу. В това движение се намира цялото създание и цялата система от светове.

Освен това движение, в системата вървят и паралелни собствени процеси, съгласно програмата на творението – пробуждане свише в неговите многобройни варианти, които са планирани и съобразени така, че да доведат създанията до подобие на светлината

В едни от случаите, на тях им въздейства обкръжаващата светлина – това е общото управление. А в други случаи, частното управление им въздейства „по линията“.

Корените на всички тези въздействия лежат в света на Безкрайността, където първото и третото състояние на общия цикъл са слети в едно и определят целия ред на действие в Малхут, за да водят всяка част, в необходимото темпо, към общото поправяне.

Именно този процес изучава науката кабала, защото освен него няма нищо друго. Разбира се, съществуват още много системи, с безбройни детайли и елементи, които са много сложни и взаимосвързани. Но ние не ги изучаваме, тъй като те не се отнасят пряко към нашата работа.

От общата система на световете и механизмите на управление, кабалистите избират много тясна област, която не само има отношение към нас, но и може да служи като пример за изучаването на нашите взаимоотношения с Безкрайността.

Нещо повече, от тази сфера, кабалистите хвърлят светлина само върху онази територия, онази форма на отношенията, която оптимално ще ни снабдява със светлината, връщаща към източника.

Те свеждат необятния духовен свят до необходимия минимум – намаляват до петдесет грама „детската кашичка”. В този екстракт, всичко е точно разчетено: витамини, минерали, хранителни вещества и условия за хранене.

За висшия свят, могат да бъдат написани още хиляди книги, но вместо полза, те биха внесли само объркване. Всички кабалистични трудове са написани само, за да ни помогнат в привличането на светлината.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 08.12.2010

[29149]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Огромна и тежка отговорност ли е да живееш в последното поколение?

Отговор: Да живееш в последното поколение не е тежка отговорност, а огромна радост – въпреки силите на противодействие, в които също виждаш помощта на Твореца, преодоляваш ги като детето, което пъхти и се старае да постигне своята цел.

Да живееш в последното поколение е много хубаво и лесно! Всички се грижат за мен, всичко е наред. Заобиколен съм от любовта на другарите и чрез тях, Творецът ме дарява с добро.

Да разкрия Лика на Твореца означава, че целият ми живот е наред – аз съм здрав, нямам никакви проблеми, чувствам се добре и комфортно. Като такива виждам и останалите, които са около мен – всички те живеят добре! Виждам пред себе си целия висш свят, който е открит за мен и  вечен.

Вече не смятам своя живот за миг, даден ми до настъпването на смъртта, без да знам какво ще се случи с мен утре – аз съм разтворен в света на Безкрайността. И защо трябва да очаквам от това някакви неприятности?! В света няма никакво зло – аз се „присъединявам към доброто”!

Именно това искаме да направим на нашият конгрес, за да окаже то върху нас постоянно добро влияние.

А всички тревоги и очаквания трябва да изтрием и отхвърлим – няма нищо такова! В мига, в който се съединяваш с другарите и искаш вътре в това съединение да разкриеш Твореца, ти вече попадаш под най-доброто въздействие на Източника на всичко добро. Освен него няма никаква друга сила, която би могла да ни повлияе.

Чрез групата, ти се включваш към най-силния и добър източник на енергия. Необходимо е само, над всички препятствия да усилиш тази връзка – това е всичко! Ще се постараем да го направим през трите дни на Конгреса и ще видим, че целият живот може да бъде организиран и подреден по този начин.

За сметка на тази връзка, ти ще придобиеш чудесна сила, с която ще можеш да успееш във всичко – в каквото и да е в твоя живот. Но само при условие, че искаш да бъдеш свързан с тази сила – защото тя определя всички действия и събития в нашия свят.

И ще разкриеш това напълно явно. Ще се чувстваш като дете, хванало се за ръката на възрастния, когото можеш да заведеш на всяко място, на което поискаш.

Както малкият син хваща за ръка баща си или майка си и ги тегли да направят за него онова, което той не е успял да направи. Така ще направиш и ти с Твореца – Той го очаква!

Надяваме се, че ще ни се отдаде възможност да постигнем това, че Той ще ни хване за ръка и ще ни помогне да изпълним всичко, което е необходимо!!!

От урока по статията „Последното поколение”, 07.11.2010

[26177]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

„Човекът вижда лицата на хората, но той трябва да вярва, че зад лицата им стои Творецът и извършва действия.” (Рабаш, статията „Какво означава: Тора се нарича средна линия в работата”).

Въпрос: Значи, изхождайки от това, аз трябва да се отнасям по този начин към хората, които срещам през целия ден?

Отговор: Не. Трябва да се отнасяш към хората, както е прието в твоето обществото, време, поколение, за да не си помислят, че си странен. Трябва да бъдеш като тях във всичко, което касае външното поведение – както е прието.

Но, ако става въпрос за вътрешното, ако искаш да разкриеш Твореца, тогава си длъжен зад всички, проявяващи се отвътре и отвън действия да видиш, че всичко изхожда от „Няма никой друг, освен Него”. Но този анализ е предназначен за вътрешно изясняване, а не за открита реакция.

Съществуват две плоскости на нашето поведение: плоскост на материалния свят и на вътрешния, на духовния. Във вътрешната духовна плоскост, аз искам да разкрия вътрешната Сила на природата  „Няма никой друг, освен Него” – Тя управлява всички и мен.

И аз ще виждам тази картина такава, докато не завърша цялото си поправяне. И тогава, този свят ще се издигне и включи в точката, която се нарича Малхут на света на Безкрайността.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 29.07.2010

[23794]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Съществува желанието и в него – решимот. Желанието е потопено в морето на висшата светлина (на чертежа, светлината е обозначена с червена стрелка).

Светлината е постоянна величина, желанието и решимот подлежат на промяна.

Като цяло, за мен не е важно, как именно и доколко те се променят. Тъй като, аз не виждам общия процес и не знам последователността  на развитие на общата система души, част от която се явявам.

Главното за мен е отговора на постоянството на Висшето управление да ме насочва  чрез «пречки» към целта, да държа същото постоянно отношение към Него.

В такъв случай ние – аз и Творецът, сме слети. Аз разбирам, че Творецът е добър и твори добро, и поддържам в себе си това отношение, независимо от многото промени, като лодка в бурята.

Над всичко, което става в мен, аз изучавам Неговото управление. Той променя всички параметри в моя свят: външни и вътрешни.А аз демонстрирам непреклонен стремеж към Него, по същият път на неизменното добро, в сливане – за да „не се отчайвам в милосърдието, дори ако мечът е издигнат над главата ми“.

Така аз изучавам Неговата природа върху себе си. Решимот се развиват в мен, издигайки се по стъпалата, по които сме се спуснали от света на Безкрайността, и над всяко решимо, над всяко стъпало, аз отново и отново се сливам с Твореца.

При това, на всяко стъпало, аз трябва да се издигам, усещайки съвършенство и радост, макар вътре в мен да е възможно да има страдащо, опустошено желание, или желание, напълнено с неземни наслади.

Страданието и опустошението или напълването и наслаждението се усещат, но аз целият съм над тях, защото съм потопен в отдаване. Вътре – ненавист и престъпления, но над тях – аз съм в отдаване.

Аз не обръщам внимание  на своето желание. Нека да е празно, нека да е напълнено с ненавист или, напротив – с висша светлина. Аз се грижа само, над всичко това, да  градя постоянно отношение към Даващия.

В това се състои нашата работа – винаги да се стремим и да се обръщаме към Него, независимо от  всичко, което става вътре в нас.

Аз ценя своите желания, в които се събуждат решимот, тъй като без тях не бих могъл да формирам отношение и да се сливам с Твореца. Но самата работа се извършва по-нависоко – там аз изграждам средната линия и екрана.

От урока по статия на Рабаш, 14.10.2010

[#23553]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Наричаме светлината с имената на съсъдите: НЕХИ, ХАБАТ, ХАГАТ. Но защо винаги да не ги наричаме просто с техните постоянни имена: Нефеш, Руах, Нешама, Хая, Йехида?

Работата е в това, че няма светлина извън съсъда! Нищо не можем да кажем за това какво представлява светлината сама по себе си. Светлината – това е впечатлението вътре в съсъда.

Аз усещам от него радост или трепет и без мен – тази радост не съществува. Затова Творецът се нарича „Бо–ре” („ела и виж”). Той се възприема само вътре в съсъда – желание.

Можем да говорим само за материята и формата, която е облечена в материя, но абстрактната форма е непостижима за нас. Затова, най-главното са съсъдите – желания и усещанията в тях.

А усещането зависи само от възприятието на самото кли. Ние не знаем какво всъщност се случва – ще го разберем само чрез своята реакция на ставащото. А що за явление се случва извън съсъда – за нас е неизвестно.

През съсъда ми протича някаква светлина и моята душа трепти. След това през мен протича друга светлина и аз се изпълвам с възторг.

В какво се състои разликата? Разликата е единствено в самия съсъд – аз не знам що за светлина протича и никога няма да мога да кажа нещо за Нея, а само за своята реакция.

А през цялото време, през мен протича една и съща светлина. Нима Тя не се променя?! Не ми е известно, защото не мога да измеря нищо в Нея… Измервам само моя съсъд – неговите впечатления и изменения.

Но какво принуждава моя съсъд внезапно да се промени? Той се променя под действието на духовните гени (решимот) и сам по себе си. Аз не знам точно как и от какво!

Но винаги говоря само за своя съсъд и това е много важно, защото определя целия принцип за възприемане на реалността, която се намира не някъде навън, а вътре в нас.

Затова, „всеки съди според степента на своите недостатъци” и всички изяснявания стават вътре в желанието, а светлината е усещането във съсъда.

Цялата ми работа е само вътре в моето желание и чувствителността към светлината зависи единствено от мен самия. Ако повиша своята чувствителност, значи се издигам по духовните стъпала от този свят до света на Безкрайността.

Разликата между стъпалата е само в моята чувствителност към случващото се. Аз и сега се намирам в света на Безкрайността. Но защо тогава вместо него, усещам този ужасен свят?

Причината е в моята безчувственост… Трябва да сменя очилата си с по-силни, после с бинокъл, след това с телескоп и ще видя другия свят.

Цялата реалност е усещането вътре в мен. Кабала се нарича вътрешна наука, тъй като разкрива само онова, което се скрито в нас. „Ела и виж” (Бо–ре) своя Творец вътре в самия себе си!

Всички религии, методики и вярвания твърдят, че трябва да се поправим по отношение на външния свят. А в науката кабала поправяме само себе си –  и групата и целият свят, всичко се намира в мен.

Недопустимо е да се мисли по друг начин, защото това ме задължава да поправя единствено самия себе си. И няма да разпилявам сили и да губя време за грешки, опитвайки се да поправя света и другите хора.

Този принцип действа както в общото, така и в частното – по отношение и на цялото човечество и на групата.

В крайна сметка, ние постепенно разкриваме истината, че човекът трябва да поправи само себе си, а чрез това ще се поправи и целия свят – от най-вътрешния кръг до най-външния. „Човекът е малък свят”.

От урок по книгата „Учение за Десетте Сфирот“, 13.10.2010

[23446]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ако ние сме отдавали на Твореца благодарение на желанието, което той е построил у нас, – може ли да има по-фалшива любов?!

Получава се, че аз Го обичам, защото Той ме е направил такъв, за да го обичам. В любовта не може желанието да не излиза от мен!

Затова не е възможно да ни е създал с готово желание за любов към Него. Това просто би било отвратително.

Любовта трябва да бъде съвършено искрена в своя корен, да възникне на съвършено пусто място, абсолютно безкористно, независимо от всичко, независимо от получаваните удоволствия.

А как мога да достигна толкова вечна, абсолютна, чиста любов, която не търси в отговор никакво възнаграждение, която да е съвършена и безкористна?! Да постигна точно такова отношение на творението към Твореца, каквото е на Твореца към творението?

Излиза, че това желание, тази потребност за отдаване, е необходимо да я построим сами и в това се заключава цялото наше развитие от тук и до света на Безкрайността – достигане на потребност от любов!

И този недостатък от любов не изчезва, защото ние сами го създаваме в себе си. Ние сами се държим за този недостатък и благодарение на него можем да отдаваме и да обичаме.

И затова този духовен съсъд никога не се препълва! Той не може да се напълни – ние само го покриваме отгоре, както е казано: „Всяко престъпление ще го покрие любовта!„.

И от това покриване – недостатъкът става още по- голям. Аз отново го покривам – той отново расте. Все едно винаги се разгаря все повече и повече.

Затова протичащият процес в нас не може да бъде различен – той излиза от крайния замисъл. Творецът иска да ни привлече към взаимната любов, такава каквато е неговата към нас, ние нямаме друг избор.

От върха, от крайната точка към нас, към началото на пътя, вече се разгръща стълбата на степените и ние сме задължени да извървим този път, както сега вървим.

От урока по статията на Баал Сулам „Даряване на Тора”, 03.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книга Зоар, глава Беаалотха, пункт 118: …Разяснявайки първите две знамена, представляващи средната и дясната линии, сега разяснява третото знаме – лявата линия.

От броя на живите същества тя се назовава с лика на “бика”, а от броя на ангелите – Гавраил.

Известно е, че след като средната линия е съгласувала и обединила дясната и лявата линия една с друга, в лявата линия останала само светлината Малхут – светене нахохма отдолу нагоре, ВАК и А ГАР изчезнали от нея.

Отгоре към нас слизат две пълни линии – дясна и лява, Хасадим и Хохма.

Но доколкото разбиването е произтекло от това, че творението се опитало да обедини заедно Хохма и Хасадим напълно, но не могло да стори това поради отсъствието на толкова голям екран, да получи цялата светлина Хохма облечена в светлината Хасадим заради отдаването, затова намерението за отдаване (кли) се разбило и екранът изчезнал.

Сега ние сме длъжни да поправим това разбиване, а поправяйки го, ще започнем също така да разбираме, какво се случва вътре в творението, защо Творецът го е създал по такъв начин, какво е целял с това самият Той.

Разбиването не е нещо лошо, а подготовката към това, да започнем да съставяме нашия свят в едно цяло – с разбиране, осъзнаване, усещане. Защото, ако се намирахме в един готов свят, ние не бихме го разбирали.

Но доколкото Творецът е създал Света на Безкрайността, а след това го е разбил, Той ни е дал възможност отново да съберем в едно цяло света на Безкрайността, самите ние да се включим в Действието Съзидание (Маасе Меркава) и Първоначалното Действие (Маасе Берешит) и по този начин да Го разберем и да Го усетим, да станем като Него.

Разбира се, не строим всичко това от нулата, от нищото, та нали самите ние сме създадени “от нищото”. Но частите, които събираме в едно цяло ни дават пълно разбиране и усещане за това, какво ни е необходимо, за да станем подобни на Твореца, т.е. цялата информация за всички части, елементи и дълбините на мирозданието.

Затова цялата книга Зоар, всички коментари, цялата наука Кабала ни говорят за това, как да поправим разбитите желания (келим), как правилно да ги съединим помежду им и да върнем в едно цяло желание (духовен съсъд, кли) всичката светлина, изпълваща по-рано света на Безкрайността.

Но всичко това творението трябва да извърши със собствени усилия. По такъв начин то достига разбиране, усещане, възприемане и власт над цялото мироздание.

Откъс от урока по книгата Зоар, 26.02.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→