Въпрос: Как работата ни се съчетава с действието на светлината възвръщаща към източника?

Отговор: В групата ние трябва да разберем, че действаме и се обединяваме с цел да достигнем свойството на отдаване, за да се възцари то между нас.

От друга страна човечеството като цяло не трябва да се безпокои за това. То просто трябва да мисли за по-добър живот, тази задача му е по силите. В неговата картина за света засега няма ”Творец”, тоест съвършеното свойство, което искаме да разкрием във взаимовръзките си.

“Творецът” това е разкриващият в Малхут образ на отдаване, Зеир Анпин на света Ацилут. Важно е да се помни, че постигаме не него, а явленията, които поражда в Малхут, и не повече. Съответно не трябва да си представяме Твореца като нещо външно. Няма Творец без творение. Това е много важно: ако макар и само за секунда си Го представиш някъде там, отвън, извън себе си, тогава се намираш в идолопоклонничество.

Виждаш, колко е объркан светът и колко далече е от истинската картина.

Обаче сега повече не е и нужно. Не случайно Баал а-Сулам пише, че всички могат да останат верни на религиите си, главното е хората да се обединят. Благодарение на това обединение в тях ще се възцари силата на отдаване, ако обезпечим правилното намерение. Затова се и наричаме ”Исраел”, което означава ”право към Твореца” (яшар–ел). Ние сме главата на парцуфа, а народите на света – неговото тяло.

Главата е намерението, а тялото действието. Народите трябва да извършват действия. Какви? – Действия по отдаване. Само така ще постигнат равновесие по между си, но не повече. А ние ще работим над намеренията, и тогава чрез нас светлината ще се разпространи върху всеки. Защото с тях заедно съставляваме общата духовна ”конструкция“.         

Из урока по статията ”Една заповед”, 26.08.2011

[52742]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Истина ли е, че даже в духовния свят намерението и желанието не се сливат в едно цяло, а остават две различни неща?

Отговор: Трябва през цялото време да се грижим за намерението, а желанието ще се разкрие съобразно с него, и нищо повече. Желанието ще се разкрие в съответствие с екрана и отразената светлина.

Защото моето желание е много голямо – това е Малхут на света на Безкрайността. А екраните в мен могат да бъдат различни: от най-малкия до най-големия. Големината на екрана се дели на 125 ”порции” и ако съобразно с тях аз също така откривам желанието, то постоянно пребивавам в равновесие: имам едно намерение.

Защото във всеки от нас се крие Малхут на Безкрайността, неограничена, с всички свои решимот. Само на нея е наложено съкращаване и сега тя постепенно ни се открива, съобразно единствено с големината на екрана, с намерението.

Така и ние трябва да действаме: всяка наша работа е водена от намеренията, съгласно които се разкриват желанията. Ако те се разкрият по-рано от намеренията, то усещаме страдания. И обратно, ако се грижим за това отначало да развием намеренията, то тогава вървим по добър път. Казано иначе, ако развивам намерението, то вървя по пътя на Тора. А ако разкривам желанието по-рано от намерението, то се развивам по пътя на страданието.

Между тези две възможности минава нашата съдба.

От урок по статията ”Една заповед”, 26.08.2011

[52688]

Filed under: Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Как да се обясни на хората ползата от обединението? Какво ще им даде то?

Отговор: Благодарение на обединението достигаш до равновесие с Природата и тогава няма да изпиташ недостиг от нищо.

Проблемът ни е в това, че всяко дело изисква от нас усилия, енергия. Но ако пребиваваш в равновесие с Природата, в съгласие с нея, то почти няма да прилагаш старание. Ти ще действаш като вечния двигател, на практика без гориво, без усилия, без съпротивление.

Днес всички твои действия са предизвикани от това, че си противоположен на Природата. Но представи си обратната ситуация: където и да отидеш, веднага всички са готови да ти помогнат изцяло, и ти на тях. Всичко става неизмеримо по-лесно, губиш неизмеримо по-малко енергия, материал и време, имаш неизмеримо по-малко проблеми. И така е във всичко.

Равновесието снема напрежението: ти встъпваш в такава връзка, която обезпечава свободното движение един към друг. Това се отнася до производството на каквото и да е и към всичко, което извличаш от Природата. Навсякъде възниква изобилие, защото във всеки елемент ни се разкрива вътрешната светлина, допълнителната енергия.

Навремето разузнавачите, изпратени по земите на Израел, след четиридесет години скитане из пустинята, разказвали за нейните огромни плодове. Именно това са имали те в предвид. Да, тежко е това, но друг изход няма. Aко искаш да добиеш блага за цялото общество, необходимо е да отмениш, да ликвидираш противоположността ни с Природата.

От урок по книга „Зоар”, 12.08.2011

[51082]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Светлината ни е създала с желание за наслаждение и същата тази светлина го поддържа и развива. Ние през цялото време се задълбочаваме в това желание все по-дълбоко и по-дълбоко – от нулево до последното 4-то ниво.

Работейки във все по-голяма дълбочина на желанието и обръщайки го от получаване на отдаване, от зло в добро, разкриваме вътре в него нова реалност, която се нарича духовен свят.

Тоест реализираме и използваме това желание за наслаждение по степените 0-1-2-3-4, привеждайки го с помощта на светлината, изпод властта на първоначалното егоистично намерение: злото и ненавистта, разкриващи се в пластовете на това желание – в любов, добро, отдаване.

Вътре в това желание за наслаждение откриваме нов свят – 125 стъпала или 5 свята, в зависимост от това кое желание вече сме способни да обърнем от ненавист в любов към ближния или към Твореца, светлината и от получаване да го приведем към отдаване.

А злото, безусловно, остава! Иначе върху какво ще строим доброто? Как е възможно да оценим доброто, ако няма зло? Желанието за наслаждение не може да стане с добро намерение, ако не преминем всички негови противоположни състояния, на които стоим и се издигаме като по стълба, на височина на 125 стъпала, връщайки се обратно в света на Безкрайността.

Затова цялото това напрежение остава, целият потенциал, благодарение на който можем да се издигнем над ненавистта, всеки път разкривайки я на все по-голяма дълбочина.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 10.08.2011

[50951]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да запазя правилно намерение и правилна мисъл по време на конгреса и след това?

Отговор: В продължение на тези часове ние ще осъществим цялата необходима подготовка, а вие след това не веднъж ще се връщате към нея. Силно го препоръчвам. Това, което е било тук ще остане и вие ще усещате колко е важно за вас.

А освен всичко, искате или не, в близко бъдеще това ще ви пробуди до такава степен, че вие няма да забравите за какво сме говорили тук. Посланието на конгреса ще остави у вас хубаво усещане, ако работите за целта на поправянето или пък лошо, ако пренебрегнете тази задача.

Така че не се безпокойте, няма да забравите. Аз вече не се тревожа, че наши ученици могат да избягат. Приближава такъв живот, че той много бързо ще ни застави да се върнем към делото. Защото пристъпваме към етап на общо поправяне на света. От ваша страна е възможно единствено забавяне. Ако не пожелаете да действате сами, то ще дойде светлината и ще ви натисне така, че да се появи желание.

Надявам се, че ще се уплашите от по-силни удари и това ще ви застави да вървите напред, не дочаквайки болезнените убождания отзад. Говоря съвсем сериозно. Искам да избегнете ударите и затова по този жесток начин излагам нещата.

От 1-я урок от конгреса в Германия, 05.08.2011

[50408]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Във всяка дума, прочетена от книгата „Зоар”, ние разкриваме ”Исраел („Исра-ел”, означава ”право към Твореца”), Тора и Твореца – в едно,” според сливането с Твореца.

Защото това състояние се нарича сливане, когато се съединяват заедно Исраел и човекът, стремящ се към разкриване на Твореца, а Тора е средството за Неговото разкриване и Творецът е коренът, който човек се стреми да разкрие, съединявайки заедно себе си, средството, с помощта на което е поправил желанията си и всеобхватната светлина – Творецът.

Затова, четейки „Зоар”, трябва да се придържаме към тази формула ”Исраел, Тора и Tворецът са едно.” Къде трябва да разкрием това? – Във връзката между нас, в поправените желания, с които сме свързани помежду си, ни се разкрива Твореца.

Няма друга реалност освен една, в която всичко се съединява заедно и в обединението ни изчезват всички пречки, всички различия, абсолютно всичко. Взаимното ни обединение става изцяло хомогенно, сякаш ”супа”, сварена до такава степен, че в нея вече не можеш да различиш отделните компоненти, от които е била съставена в началото.

Колкото повече започваме да се съединяваме един с друг и всеки се разтваря в другия, толкова повече се разкрива светлината вътре във връзката ни. И когато тази ”супа”, състояща се отначало от отделни съставки, привършва ”да се вари” и става единна хомогенна смес, в която е невъзможно да различиш някакви съставки, сякаш никога не ги е имало – тогава в рамките на тази близост и единство ти започваш да разкриваш тази сила на единственост, наречена ”Творец”.

От урока по книгата „Зоар”, 28.07.2011

[49520]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Глава „Трума”, п. 759: След като Нуква се украсила, т.е. била изградена от парцуфа Аба ве-Има и се върнали Зеир Анпин и Нуква в състоянието „паним ве-паним”, тогава в този образ Адам, т.е. Зеир Анпин влиза в стремежа си към Нуква и там, в Нуква, получава очертания и се формира Адам Шени (втори) свят Брия по негов образ. За него е казано: ”И сътворил той своето подобие по свой образ”.

В книгата „Зоар” се говори само за ставащото в мрежата на връзки между душите. Цялата съвкупност от тези връзки между нас се нарича ”Висш свят”, чиито картини описва „Зоар”: сили, светлина, различни форми и образи. Повече няма какво да си представим, защото живеем в това.

Всеки от нас отделно представлява сам по себе си желание за наслаждение, а вътре в него, във връзките между нас – напълване със светлината на Висшия свят. Затова трябва да ”обвия” желанието си за наслаждение, да го прикрия, буквално като сянка, да направя съкращаване на него, да създам екран и отразена светлина и да пребивавам извън него – в своите отношенията с другите.

Имено за това говори „Зоар” – за формата и образа, които приемам спрямо другите. Ако аз правя това, разкривам всичко, което четем в „Зоар”. В противен случай се намирам вътре в себе си, в желанието си за наслаждение и усещам само този свят.

Ние можем да усещаме или вътре в себе си, или над нас, извън нас. ”Извън нас” – това значи в отношенията към ближния. Ближният, това са хората, с които искаме да построим свързваща ни връзка и това се нарича ”група”. А ако по такъв начин се обръщам към целия свят, то групата е целият свят.

Ако поправяйки свойствата си, искам да разкрия силата, основала всичко, то я разкривам съгласно закона за подобие на свойствата. И когато моята връзка с другите придобие духовна форма, духовна същност – дълбоко, взаимно отдаване, степен на поръчителство даже на първи етап, то аз веднага ще усетя в нея Твореца.

От урок по книгата „Зоар“, 25.07.2011

[49184]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

„Учение за десетте Сфирот”, ч.1, Въпроси и отговори за смисъла на термините.

Въпрос 93: В какво е коренът на цялото несъвършенство? – В разликата на свойствата на желанието да се насладим от Твореца.

Ние винаги проверяваме себе си спрямо Твореца, нямаме друг еталон. Защото отначало в творението, създадено ”от нищото” – в тази пустота, няма никаква система на отброяване. Това творение, родило се ”от нищото”, може да провери себе си само спрямо ”съществуващият от съществуващото”, спрямо светлината.

Нямаме никаква друга възможност да определим какво е добро и какво лошо. А всички качества, които намираме в себе си, са измамни, докато съществуват сами по себе си и се определят единствено по това, как ние самите си ги представяме.

Истинската оценка е възможна само при сравняването на две противоположности, имащи обратна природа. И затова, докато творението не разкрие Твореца, не застане насреща и не измери себе си спрямо Него, няма да има никаква възможност да разбере кой е той, къде се намира и в какво състояние.

Всички измервания се провеждат спрямо образа на Твореца, образа на Даващия, който сме способни да създадем вътре в себе си. А този образ в себе си можем да построим само при условие, че направим съкращаване и пребиваваме в отдаване и скриване спрямо ближния.

Затова ни е дадена групата, в качеството на система на отброяване, където можем да направим всичко това. И тогава ние, в крайна сметка, ще знаем през какви състояния минаваме всеки миг. Така, както ми се иска всеки път да оценявам групата: по-голям ли съм от тях или по-малък, какви искам да видя нашите отношения и търся ли Твореца между нас или извън – това се определя от моето собствено състояние.

Именно по отношението ми към другарите аз трябва да оценявам текущото си състояние!

От урока по статията ”Учение за десетте Сфирот“ , 21.07.2011

[48837]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Обикновено учениците с голямо усилие възприемат такова понятие като ”обратен ред на входа на светлината в желанието”. Но в крайна сметка това е много естествен процес.

Ако аз се намирам на 0-ва степен (шореш), то разбирам и постигам само минималната светлина Нефеш. Когато желанието ми нараства и достига 1-во ниво (алеф), то в него преминава светлината Нефеш, а в нулевото стъпало влиза светлината на следващото ниво – Руах.

Преди, когато съм бил със светлината Нефеш, в смисъл, не много разбиращ, с неголеми сили и сметки, то само така  мога да усещам отношенията си, връзката със света. Това е всичко, което е било у мен.

Сега достигам голяма дълбочина на желанията и постигам повече светлина. Но тази светлина не се отнася към сегашното ми състояние. На това стъпало, на което съм се издигнал с новите си, по-мощни желания, получавам най-слабата светлина Нефеш. Защото само започвам да опознавам новото си желание.

Но сега аз по-добре разбирам предишното си състояние, по-добре го усещам, като начало, служещо за причина на моя подем на сегашното стъпало. И затова сега в него достигам по-голямо осъзнаване, което се нарича светлината Руах, в сравнение със светлината Нефеш, която е била по-рано в мен.

Да допуснем, че съм израснал от една година до втората. На ниво двугодишно дете все още не познавам света и себе си и имам най-елементарното усещане и разум („светлината Нефеш”), просто само съществувам. Но вече по-добре разбирам, какво означава да бъдеш едногодишно дете, всички предишни форми и състояния. В тях  вече притежавам някакво постижение,”светлината Руах”.

Излиза, че колкото повече раста, толкова по-умен ставам, но не в текущото си състояние. Защото в духовното винаги се придвижваме с вяра над знанието, не разбирайки точно какво се случва и всеки път само влизам в ново състояние. И когато се повдигам на това ново състояние, в него аз ще притежавам светлината Нефеш.

Но предишните състояния вече съм ги постигнал и разбирам необходимостта и неизбежността им, зная защо са се реализирали в мен именно по такъв начин, защото съм преминал по цялата верига от такива състояния. Затова там усещам НАРАНХАЙ (Нефеш-Руах-Нешама-Хая-Ехида).

От урок по статията ”Въведение в науката Кабала”(Птиха)

[48711]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос от английския блог: Доколко е важно да се разбере, че цялата реалност се намира вътре в нас? Длъжни ли сме да се стараем да присъединим външните желания към вътрешните?

Отговор: В рамките на вашата работа с групата, вие по неволя ще започнете да усещате, че всички те и въобще всички се намират във вас.

Въпрос от английския блог: Може ли да се каже, че неживите части на физическия ни свят са вътрешната картина на бхина алеф в четирите нива на разпространение на пряката светлина?

Отговор: Да.

Въпрос от английския блог: Ако има его в получаващата част, значи то трябва да бъде и в съзидаващата част. Това означава, че Силата трябва да бъде между Небето и Земята, а не ”над” тях както ние си мислим.

Отговор: Нашето его и създава отдаването в своята поправена форма.

[48410]

Filed under: Възприемане на реалността, Въпрос-отговор, Духовна работа - Няма коментари→