Някога, отдавна, хората, които са търсели духовното е трябвало да се обрекат на телесни страдания и ограничения, за да разрушат егоистичните си желания и да придобият нова отдаваща природа. Така е било по време на праотците и на мъдреците на Мишна.

После дошла епохата на Талмуд и неговите мъдреци, кабалистите от тези времена, чрез своята духовна работа, изменили условието за промяна към духовното, от получаване към отдаване.

Всеки период внася своята поправена част в общата система на душите. Получава се, че тя е частично поправена и всички останали, непоправени души, могат да получат помощ от поправените части.

На нас не ни се налага да измъчваме и ограничаваме тялото си, ние не сме способни на това с нашия огромен егоизъм.

Но мъдреците на Талмуд са облекчили нашия път, и тази част на егоистичното желание, която е трябвало поправим чрез тежък живот и телесни мъчения, сега можем да изправим с помощта на светлината, възвръщаща към източника.

Праотците и Мъдреците на Мишна се поправяли чрез две действия: страдания на тялото и привличане светлината на Тора.

А мъдреците на Талмуд изправили системата така, че вместо страдания на тялото можем да се поправим чрез светлината на Тора.

За нашето време това е много важно, защото кой може да се откаже днес от всички достижения на съвременната цивилизация…

Кабалистите от Талмуд се поправили, чрез включването си в общата система и нейната изправена част се увеличила.

Нека аз се раждам непоправен и грешен, но ако се намирам в система, включваща в себе си множество поправени части, които я поддържат и ако искам да се поправя, има към кого да се обърна за помощ и към кого да се присъединя!

Сега тази работа е само за мен!

Откъс от урока по статията „Предговор към ТЕС“, 26.05.2010

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Колкото повече се стремим към светлината, толкова по-добро ще бъде нашето бъдеще, тъй като самите ние предизвикваме нейното разкриване.

Светлината все по-силно осветява този свят и тези, които вървят към нея, усещат това състояние като добро, а останалите – като лошо.

Отначало светлината развива целия свят (нашата Вселена, Земното кълбо и всичко, което има върху него) до неживи, растителни и животински стадии, отглеждайки само егоистичното желание.

Това е материалното развитие, което е възможно най-много до нивото на животното – така светлината развива материята.

Но когато егоизмът израстне на животинско ниво, няма накъде повече да расте и започва да усеща своето пълно безсилие, чувствайки себе си в задънена улица, а напред е само тъмнина.

Така светът идва до криза и отчаяние. Всичко това става под въздействието на светлината, която показва, че с нищо повече не може да се напълни нашето желание за наслаждение.

Да, ние никога и не сме могли да го напълним. Само сме се надявали на бъдещето и през цялото време сме се стремили към него.

Но когато бъдещето е престанало да ни свети, и напълно сме изчерпали своето желание на животинския стадий, ние не усещаме повече никакви перспективи за развитие. Защо, за какво?

И тук човечеството се оказва като пред стена – без никаква цел и надежда за бъдещето.

Затова сега се разкрива науката Кабала, която ни обяснява за какво е направено всичко това. За да можем ние самите да станем партньори на светлината и да достигнем степента на Човека, подобен на Твореца.

Това е нашият следващ етап на развитие – да се повдигнем от животинското ниво до човешкото.

А това е невъзможно без осъзнаването. Малхут от светът на Безкрайността накрая идва до завършване на замисъла на творението, замислено от Твореца, който иска творението да узнае за Него, да стане независимо, подобно на Него.

И сега творението започва да реализира този висш замисъл.

Ние с вас сме първото поколение, пред което се разкрива този особен информационен ген (решимо), отнасящ се към човешката степен,  и сме задължени да го реализираме.

Затова светлината, която действа сега в този свят, ще бъде винаги във вреда на егоистичното желание, за да ни помогне да се повдигнем над него.

А от друга страна, светлината ще помага на тези хора, които искат да реализират в себе си този „ген на отдаване”.

Творецът се е приближил към нас… Той ни е разкрил книгата „Зоар”, науката Кабала, световната криза – цялата ситуация и всички средства, позволяващи ни да разгледаме тази нова посока на развитие  и да го изпълним.

Необходимо е само, сами да се стремим към светлината и ще видим Неговото добро.

Откъс от урока по статия от книгата „Шамати“, 21.05.2010

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация - Няма коментари→

Всичко произхожда от АВАЯ (юд-кей-вав-кей) – обща, единствено съществуваща система и всичко започва своето начало от корена – крайчето на буквата „юд” (куцо шел юд).

Това е Кетер, „същество от съществото” (еш ми еш). Там има светлина, има и желание (кли) – „нещо от нищото” (еш ми аин), които се разпространяват заедно.

Светлината въздейства на желанието и то приема различни форми, т.е. желанието да се наслаждаваш през цялото време мени своите свойства по подобие на светлината.

„Зоар” обяснява как всички свойства излизат от светлината, създаваща желание да се наслаждаваш – „нещо от нищото” и как светлината работи над това желание.

Това действително е симфония на развитието – въздействие на светлината върху желанието, недостатък на напълването, който се изменя под влиянието на светлината, приемайки различни форми и свойства, включвайки в себе си свойствата на светлината, своите предишни форми, влияещи на следващите състояния даже през няколко стъпала.

„Зоар” ни обяснява, как само от двете сили – желание за отдаване и желание за наслаждение – произлиза цялото многообразие на творенията. И всичко това е пряко свързано с нас – нали в нашия свят също няма нищо освен две сили черно и бяло, единица и нула, добро и лошо.

Не е важно за какви нива говорим. Цялото мироздание, всички наши впечатления, всички наши чувствени образи и картини на възприятието на реалността, всичко това се състои от две сили.

Тези две сили кабалистите са съумели много красиво да ги обяснят във формата на букви. Впоследствие, когато гледаме тези форми, те оживяват, напълват се с духа на живота.

Ти започваш да разпознаваш вътре в буквите какви са тези свойства, Творецът и творението, свързани по между си, как взаимно се преплитат и проникват един в друг, в какво направление, по какъв начин, в какво се сливат заедно, а в какво все още не, какви ограничения има.

Ние нямаме думи, с които да изразим тези отношения. Но буквата, символът, ти дава модел. И тогава, възприемайки този модел, ти включваш в себе си цялата съвкупност от чувства, отношения и всичко съществуващо вътре в буквите.

А в буквата има всичко. Тя само ни се струва като проста форма, но тази простота включва в себе си хиляди предишни форми, които тя е приемала в своето низхождение отгоре надолу.

В Кабала всичко произлиза от насъщната необходимост. От самата природа на устройството на човека и неговите възприятия. Кабалистите са видели, че няма друга възможност да се изрази връзката между Твореца и творението, освен с помощта на такива символи, букви.

От урок по Книгата „Зоар”, 23.05.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар, Кабала - Няма коментари→

Баал Сулам пише в статията си „Поръчителство”, че всички стремящи се към Твореца са един народ, което се нарича Поръчителство.

И Тора (светлината на изправяне) е била дарена едва, след като всеки е бил попитан, съгласен ли е да приеме върху себе си изпълнението на заповедите за любов към ближния, както е написано: „възлюби ближния като себе си”, т.е. да се грижим за другите не по-малко, отколкото природата ни заставя да се грижим за себе си.

Това е условието, при което можем да притеглим светлината на поправяне към себе си. Само, ако разкрием, че искаме да се обединим, ще дойде светлината и ще изправи нашия духовен съсъд.

Поръчителство – това е когато представляваме едно тяло, един организъм, всички зависим един от друг, издигайки се над нашите желания.

Затова всеки е длъжен да има анти-егоистичен екран и да се намира в духовния свят на степен отдаване (хафец хесед), а към материалния си живот, да се отнася към като необходимост за духовния подем.

Всеки напълва другия и разбира, че е длъжен да бъде свързан с него, целият му живот е заради това, точно както клетките на тялото.

Всяка клетка и орган в тялото живеят, за да изпълняват своята функция по отношение на общия организъм.

Смисълът на живота – това е любов и отдаване. И когато ние усещаме такава връзка помежду си – това се нарича духовен живот!

Ако поискаме така да се съединим, ще получим сила това да стане!

От урока по статията на Баал Сулам „Поръчителство”. 18.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: При четенето на книгата Зоар, моят разум през цялото време си представя картини извън мен.

Как мога да помня, че всичко това произтича вътре в мен и става дума за връзка между нас?

Отговор: Право да си кажем, това е без значение, „Каквото не прави разумът – прави го времето”. Времето за учене и сближаване с другарите.

Ако човек по време на урока (с главата), не може да мисли за целта (сърцето), – нека слуша своето сърце.

Главното е – да удържаш през цялото време мисълта си за това, какво ти желаеш да усвоиш от изучаваното. Без това Тора не действа.

Тора въздейства съгласно намерението на човека, както е казано: „Аз създадох злото начало и дадох Тора като подправка към него”.

Имаш ли в себе си зло начало? Донеси го – тогава ще получиш Тора, като подправка към него (средство за неговото изправяне).

А ако нямаш в себе си злото начало, с какво ще ти помогне подправката? Кабалистите ни дават прости примери.

Имаш ли супа? Искаш ли към нея да прибавиш пипер, сол и всевъзможни подправки? – Заповядай! А ако ти нямаш супа, с какво ще ти помогнат пиперът и солта? Сами за себе си те са отвратителни.

В нашият случай: ние трябва първо да сготвим „супата”. Без нея подправките са излишни. Даже да искаме, няма да можем да ги ползваме.

В процеса на приготвянето на супата – групата, тогава възниква необходимост от подправките – за да ни съедини Светлината. Тора е нужна само на онези, които имат (открито) зло начало.

Затова, към четене на книгата Зоар и към всички наши занимания, ние сме длъжни преди всичко да подходим с правилно намерение, знаейки какво желаем, т.е. да подготвим своята зла природа.

Ти имаш ли какво да изправяш, в теб има ли зло начало – ще получиш за него изправяне. А ако не откриеш в себе си злото – длъжен си първо да го намериш.

Ако се чувстваш праведник, Тора не е за теб, тя е  за грешниците – за да ги изправя.

Затова, по-големият от другите разкрива в себе си по-голям егоизъм, по-голямо зло – и той има какво да изправя.

И затова, не е важно доколко човек разбира по време на занятията. „Не умниците изучават Тора” (ло ахахам ломед). Важното е – той да чувства, че има какво да изправя във връзките с другарите си.

Защото трябва да се съединим в едно желание, душата на Адам, трябва да станем братя – по цел.

И макар сега да се ненавиждаме, не искаме и се пренебрегваме  един друг, но  разбираме, че целта е – съединение.

Затова, ние чакаме да дойде светлината, да ни върне към източника. Тогава ще станем едно цяло желание и между нас ще се разкрие Творецът.

От урока от книга Зоар 17.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Започнали сме нашата работа върху изграждането на Кабалистична група. Ако през деня, ние мислим за статията на деня, която учим, ще видим огромна промяна в нас. Когато толкова много сърца и желания действат според метода на Баал Сулам, стремейки се към целта и изяснявайки я, самото действие вече ни обединява.

Заедно ние привличаме Светлината, която започва да действа върху нас и ние чувстваме огромни промени. Тези промени, обаче, може да изглежда, че са към по-лошо. И какво от това? Тяхната цел е да ни научат, че напредването става над нашия егоизъм, над нашето желание да получаваме наслаждение и да чувстваме егоистическа награда.

Работих много усилено, но на следващия ден почувствах дори повече тежест в сърцето, моята собствена незначителност, слабост, равнодушие, омраза и безразличие. Въпреки това, аз трябва да стана и да продължа да вървя. Това е подобно на скитането в пустинята, описано в Тора. „Открил си своето зло? Чудесно! Сега ще научиш как да го поправиш и да продължиш пътя.”

От урока по статията „Цел на обединението-1”, 16.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как през целият ден да работим над построяването на кабалистичната група – съдът, който ние приготвяме да запълним със светлината на Твореца, с Неговото разкриване? Как да оценяваме своето състояние и на цялата световна група?

Отговор: Всички послания на Твореца, получени от нас чрез Баал Сулам и Рабаш, трябва да се разбират като едно обръщение – призив към обединение.

Това състояние, точката на контакта, която Рабаш разкрива и ни разказва какво тя включва в себе си. Но да стигнем до нея е възможно само съвместявайки в себе си всичките противоположни свойства.

Доколкото ти не си съвършен, тези свойства ти се струват различни. Но колкото повече се занимаваш с това, толкова по-скоро ще видиш как всичко се свива в една единствена точка, която се нарича единство.

В тази точка на единство се сливат: ти, Твореца, твоите усилия, групата, изправянето на злото начало, величието на целта и собствената нищожност, намерението за отдаване и под него егоистичното начало – всичкото се обединява в едно цяло.

Не трябва да се отделя един абзац и да се приковаваме върху него. Всеки е длъжен да работи над цялата статия през целия ден – да я прочете няколко пъти, да направи кратък конспект.

И изведнъж ще откриеш, че този кратък план може да разглежда темата от различни страни.

Но главното – това е самото занятие! То притегля към нас светлината, завръщаща ни към източника.

От човека не се очакват правилни и успешни изводи и колкото по-нататък се придвижваме, толкова по-малко успяваме в разумните заключения, ще се почувстваме все по-вече разбити и на нищо неспособни.

Струва ни се, че се движим в отрицателна посока, но това усещане ни дава светлина, която идва при нас и ни пробужда!

Всеки ден трябва да си поставяме нова задача, която всеки да изпълнява в продължение на целия ден. И ако някой не изпълнява тази работа – той вече изпада от нея.

На следващият ден той вече няма да може да продължи с останалите, та нали ние се придвижваме последователно от състояние в състояние.

Аз не мога да прескоча през няколко състояния, хвърляйки се в движещия се влак.

Затова, ако сме се захванали с тази работа, то всеки ден трябва да се безпокоим, да я изпълним, без да обръщаме внимание на нашите настроения.

И трябва да си помагаме един на друг, за да не падне никой, понеже един паднал пречи на всички останали да разберат и усвоят всичко както трябва.

От урока по статия на Рабаш, 16.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Въпрос: Световния Зоар Конгрес току що приключи. На него ние видяхме повече от хиляда човека от различни раси и националности, много, от които носят исторически стереотипи. Неочаквано, в някакви си 20-30 часа всички тези разлики изчезнаха, давайки път на обединението и любовта. Какво ни липсва, за да сме в това състояние постоянно?

Отговор: На Конгреса хората почувстваха обединение, вдъхновение и важността на целта. Обаче, 20 часа са минали от събирането и сега трудно можем  да си спомним как беше там. Всичко изчезва от нашите сетива и памет. Защо не можем да продължим по този начин и винаги да сме в това състояние?

Това състояние, както всичко друго в нашия живот, не може да трае дълго.  Вдъхновението и ентусиазмът на човек достигат своя връх и тогава човека се успокоява. Невъзможно е да останеш вдъхновен завинаги. Това идва от закона за обратната връзка между Светлината и желанието: В един момент Светлината трябва да се увеличи, а в друг – желанието. Те се редуват в увеличаването и чрез това ние напредваме, сякаш ходейки на два крака покрай средната линия, която свързва две други линии – лявата и дясната.

Двете линии се свързват само с цел движение напред, и след това започват да се движат отново.  Ние първо вървим в дясната, където получаваме важността на целта, връзката и желанието да продължим и да вървим. Тогава от лявата идва „тежестта в сърцето”, така че ние имаме нещо, с което да работим и да се върнем отново в средната линия. Това е как ние напредваме.

Ето защо това състояние не продължава дълго: То би било срещу природата. Дори бих казал, че не състоянието е по-нежелано, от колкото да си в постоянна еуфория. Човек трябва да чувства, че напредва, работи и преодолява някои вътрешни съпротивления, вместо да бъде постоянно „в облаците”.

Нашата работа е да почувстваме силно, че даваме и получаваме нещо, и тогава пак даваме и пак получаваме.  Трябва да чувстваме съпротивление, действия и постижения.  Това е причината да има толкова много удоволствие в трудната работа и подготовка, която кулминира при такова страхотно събиране, където  виждаме резултатите от нашата работа и се наслаждаваме на това, което сме постигнали за два или три дни. Обаче, след това ние отново трябва да се върнем в състоянието на бреме, на преодоляване, търсения, изяснявания и поправяния, така че накрая да постигнем друг красив резултат.

Това е така, защото Твореца и творението стоят противоположно един на друг, като две противоположни свойства: желанието да получаваш и желанието да отдаваш. Равенство между тях може да се постигне само чрез взаимни действия. Напредъкът е невъзможен по друг начин. Не можем да останем в малкото състояние (Катнут)  или Хафец Хесед: ние трябва да се движим напред.

Filed under: Зоар, Кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

Зоар, глава „Бехукотай”, п.5: Балак бил мъдрец и велик маг в действията си, повече от Билам.

А всичко, което човек желае в този свят при служенето на Твореца, трябва да възбуди със своите действия отдолу.

Понеже с действията отдолу се възбуждат действията на върха.

Ние, като че ли сме зависими от желанията свише, от светлината, която трябва да ни пробуди. Но със своята работа, която възбуждаме в ниското, ние извикваме пробуждане на върха.

Макар, че по повод „пробуждането отдолу” и „пробуждането свише” е казано: „Аз съм – първи и аз съм – последен!”, т.е. всичко се извършва от Твореца, но между тези негови две действия, ние сме длъжни да се включим в процеса сами.

Разбира се, всичко започва от Твореца, но когато на човек се дава възбуждане свише (точката в сърцето), края на връвта – всичко останало за виси само от него. И ето тук ние обикновено се объркваме…

Ако човек се намира в нисшата точка на падение, той не може сам да се повдигне от нея, както е казано: „Заключеният не може сам да се освободи от затвора”.

Но ако накрая са му хвърлили спасително въже, то всичко останало вече зависи от него. И тогава от него се иска отчет – използвал ли е той своя шанс правилно или не…

Откъс от урока по книгата Зоар, 14.03.2010

Filed under: Духовна работа, Зоар - Няма коментари→

Въпрос от английският блог: Може ли с помощта на Кабала да предотвратим разпространението на епидемии?

Отговор: Да и както всичко останало, само без заклинания и мистика, а чрез нашето изправяне, което е възможно само, ако привлечем светлината при изучаване на  кабала

Въпрос от англииският блог: Как да установим, кое за човека се явява норма на съществуване? Това определя ли се от нивото на изправеният егоизъм? Как да разбера, кое за мен е под жизненото ниво и кое не?

Отговор: Това може да се разбере само в степента на вашето движение към жизненото ниво на „човека”, което действително ще определи, какво ви е нужно и какво не, и така за всеки един.

Въпрос от английският блог: Вие казвате, че каббала не е медитация, но аз прочетох, че основоположник на медитацията е бил един от великите кабалисти на 13-ти век Авраам Абулафия.

Отговор: Абулафия не е бил, както му приписват, основоположник на медитацията, а най-трезвеният кабалист. Неразбирането на неговите текстове, както и други неща, създава в незнаещите такова впечатление.

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→