Книгата Зоар е най-силното средство по своето въздействие върху душата на човека . Това не означава, че трябва да изоставим другите книги и да учим само него, но ефектът му е по-мощен от всичко друго.

Талмуд Есер Сфирот /ТЕС/ („Учение за Десетте сфирот”)  и „Дървото на живота” са подходящи да формираш себе си. А по-късно, когато човек се намира вече на духовните степени, те могат да му служат като инструкции за извършване на вътрешни действия.

Когато чувстваш подеми и падения, влизането и излизането на светлините, как би могъл да ги почувстваш физически, тъй като твоето желание, духовният ти съсъд, е готов за получаване или отдаване, за влизане и излизане на светлината, тогава работиш с ТЕС и „Дървото на живота” като извършваш  действията, които те описват.

Докато със „Зоар“, ти правиш същото, но чрез посредник – обкръжаващата светлина (Ор Макиф). Тази книга развива общо съсъда на душите, а не както е казано: „Душата човешка го учи”, когато вече избираш ТЕС и практически изпълняваш действията.

Има време за подготовка към бъдещите степени и затова е предназначен  „Зоар“ . А има време за реализация на степените – с помощта на ТЕС.

От урока по книгата “ Зоар”, 29.08.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Творецът е създал само едно състояние: желание изпълнено със светлина, наречено свят на Безкрайността.

 Ние  с вас се намираме в Безкрайността, но не чувстваме истинското си състояние. Това е защото желанията ни са били преднамерено развалени и сега ние чувстваме този дефект

 С други думи: чувстваме един изопачен свят на Безкрайността, чието огромно желание било разделено на безкрайно количество части и всяка от тях – на още 613 желания.

Дефектът е в това, че намерението за отдаване било заменено с егоистично намерение, заради самия себе си – да напълниш себе си, да се грижиш за себе си, вместо обединение.

Да се поправят тези 613 частни желания означава „да чуеш Неговите указания”, всичките „613 съвета” за постигане на поправеното състояние.

 Когато се поправим, подменяйки настоящето егоистично намерение с алтруистично, ще разкрием светлината, която изпълва поправените ни желания в света на Безкрайността. Сякаш се завръщаме в него, отново идваме в съзнание и получаваме цялата светлина, изпълваща поправените желания, където е била винаги във вид на скрит и таен депозит.

Връщаме се в нашето добро и поправено състояние, в което винаги сме били, но не сме усещали насладата, която ни е изпълвала, защото това е било удоволствие от отдаването.

 Ние сме били  устремени и настроени на вълните на получаването. Затова чувстваме само мъничка, животоподдържаща сила, която ни е била дадена, за да се върнем в поправеното състояние, вместо цялото огромно наслаждение. 

И така, изпълняваме 613-те съвета за поправяне на 613-те желания, получаваме 613 светлини в тях и с това постигаме края на поправянето.

Но това крайно състояние вече съществува и очаква да го почувстваме в нашите намерения за отдаване.

Затова 613-те заповеди се наричат „пкудин (от думата „пикадон”, която означава „депозит”). Те са „депозирани” от Твореца по нашата сметка от самото начало и чакат поправянето ни.

От урока по статия на Рабаш, 12.07.2010 г.

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Аз чувствам какво е „горчиво – сладко”, но какво е „истина – лъжа”?

Отговор: В нашия свят истината няма никакъв вкус. Ние усещаме само сладкото или горчивото. Истината или лъжата се изясняват с разума, а не със сърцето.

Те не са разбираеми, защото нямаме инструментите, с които да ги различим. Чувстваме се по-добре, казвайки истината, но това не е тя, а просто сладкото усещане от нейното изказване. Нашият анализ „истина – лъжа” се превръща в „сладко – горчиво” от егото ни.

Това означава, че използваме само един критерий  за „сладко и горчиво”, защото дори разумът ни работи за изгодата на нашия „живот”, т.е. разумът се подчинява на егоизма. Но истината и лъжата, за които говори Кабала, могат да бъдат узнати чрез качеството на отдаване, което все още не притежаваме. Само чрез това качество можем да осъзнаем, че отдаването е истината. То по никакъв начин не е свързано със случващото се в желанието за наслаждение, дали е напълнено или не.

Затова, за да се издигнем над животинското тяло и да се освободим от него, се нуждаем от Висшата сила, Поправящата светлина. Тези сили не съществуват в нашия свят, тук действа само желанието за получаване. Ако искаме да придобием способността да различаваме злото и доброто, трябва да се издигнем на нивото на Адам Ришон (първия човек), на когото змията отворила очите за доброто и злото. От една страна това било „отрова”, но от друга можем да го използваме като лекарство.

Защо Адам Ришон – първата духовна степен, която се разкрила на душата – веднага започнал да се дели? Имало едно желание. Защо то се разделило на две – мъж и жена, Адам и Ева? Защо по-късно то се разделило на все повече и повече хора, докато станали милиарди?

Защото поправката е невъзможна без разбиването на Адам на множество души. Всяка душа трябва да има малка, точна и специална цел. Тя трябва да притежава определена мисия, както клетката на тялото, която има точно определена фунция. Например компютрите работят чрез бинарната система, която се състои само от „0” и „1”. Това не изглежда много сложно, но вижте невероятния резултат, който тази проста система дава!

Затова душите били разделени, в противен случай не бихме били способни да изпълним поправката. Дори сега, въпреки че сме разделени на малки частици и всеки човек е носител на точно определена мисия, сме толкова объркани, неспособни да разберем какво трябва да прави всеки от нас.

От урока по „Паним Меирот уМасбирот”, 18.07.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

В някакъв момент откриваме, че целият ни живот може да се раздели на два периода, според това как се отнася към нас висшето управление, силата на Твореца.

Първата „половина“  е детството, където природата (т.е. обкръжаващите)  ни защитава по всякакъв начин, а втората – там, където свършва тази защита.

Аз ставам възрастен, и  вместо да ме защитава, природата започва да ме притиска и да изисква, като ме натоварва с отговорности.

Трудно е да се разбере защо е  устроено така, че човек се ражда абсолютно безпомощен, лежейки в ръцете на майка си и баща си и  в тежест на обществото.

А през втората част от живота, стъпвайки си на краката, човек е длъжен да работи тежко, да защитава другите и да им осигури „щастливото детство”, което сам някога е получил.

Ние като че ли виждаме в това отражение на духовния закон, когато долната част (АХАП) от висшия парцуф се спуска към горната част (ГЕ) на нисшия парцуф, за да го подтикне напред.

Работата е в това, че ни трябва взаимно проникване на свойства с Твореца, което става в обратна форма – по пътя на разбиването, „грехопадението на Адам Ришон”.

С помощта на първородното Зло (змията), ние придобиваме особена празнота в себе си – място за бъдещата душа. Именно там ще намерим себе си в сливането с Твореца и ще достигнем Неговата висота, изпитвайки доброто и злото.

Но целият този път все още трябва да се извърви… У нас все още я няма тази точка на независимост и ние сме управлявани с помощта на „ангели” свише (висши сили).

Т.е. всичко, което имаме е от Него. Светлината първа действа във всичко, а ние сме само нейни производни.

Как да направим така, че творението да бъде първо, а разкритието на Твореца и изграждането на Твореца вътре в творението – вторично?

Ако аз се намирам в този свят без абсолютно никаква опора и до мене нямаше никакви кабалисти, то откъде бих могъл да взема възможността за каквато и да била свобода на волята, за тази важна точка?

Всичко останало може да ни даде Твореца, но тази свобода не трябва да излиза от моето желание за наслаждение.

Защото макар, че това желание е пълна противоположност на светлината, то всецяло се управлява от нея, но в обратна форма. Светлината действа и моето желание отскача на обратната страна.

Откъде идва моята самостоятелност, без която цялото творение би загубило смисъла си?

Ние я получаваме именно от първородното Зло – няма откъде другаде да я вземем.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот””, 16.08.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Да изпълним целта на творението означава да станем подобни и равни на Твореца. Такава е Неговата програма по отношение на нас, тъй като това състояние е най-доброто, най-съвършеното.

Но за да станем равни Нему, ние трябва да намерим желание, което да Му е равно.

Творецът е създал точката на желанието, а след това я напълва със своето отношение, със светлина, с всички наслаждения и любов към творението.

Той показва две свои отношения към творението – светлината Хохма и светлината Хасадим. От това желанието става огромно, свят на Безкрайността.

Но ние трябва да добавим към това желание и своето, което е обратно по отношение на Твореца. Затова Твореца влага в създаденото от него желание точката за отдаване, а ние със своите усилия я развиваме по отношение към Него, до размера на Неговото отношение към нас (увеличаваме 620 пъти).

Не е възможно да се променим с осъзнаването на промените отведнъж, а постепенно стъпка по стъпка, с малки промени. Пътят се състои от падания и изкачвания.

Понеже, от една страна, творението трябва да остане празно, желаещо да се напълни, а от друга страна, над това празно желание, то трябва да се прилепи към Твореца и да стане подобно Нему . Затова в творението се съчетават винаги две противоположни състояния.

Има две светлини: пряка и обратна. Творецът иска от нас чрез обратната светлина да се обръщаме към Него така,  както Той към нас със своята пряка (директна) светлина – да станем такива като Него.

Но за Него отдаването – това е Неговото желание, Неговата природа, а за нас отдаването е намерение да отдаваме при желание да получаваме заради Него.

И затова ние можем да Му бъдем противоположни по нашите и Неговите желания, но равни, подобни на Него, по намеренията – отдаването и любовта.

Ако аз се обръщам към него със своето желание, то аз съм Му противоположен. Ако аз се обръщам към Него със своето намерение, то аз съм такъв като Него.

И затова в своите отношения с Него, аз през цялото време падам (заради разликата в нашите желания) и се издигам (заради сходството в нашите намерения). Когато в мен се увеличава желанието, аз ставам противоположен на Твореца, а когато поправям своето желание за получаване в намерение да отдавам – аз Му ставам подобен.

И така през цялото време се „люлея” между тези два полюса, но най-важното е моето „Аз” да остава по средата, в средната линия, да придобие максимум противоположно на Твореца желание да получава, а след това да присъедини към него съответното намерение за отдаване. Да създаде своя средна линия за получаване заради отдаване на Него, заради Него, и в Негово подобие, да се прилепи към Него.

Ако за мен не е важно как усещам своето състояние, добро или лошо, а най-важното е да остана в намерение да достигна максимално подобие с Твореца – това означава че аз се намирам в средната линия.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот””, 07.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

На изминалия Мегаконгрес получихме искри Бина. Бяхме изпълнени с усещането на отдаване, общо съединение и усещане на обществото. Сега нямам нищо от това, но е останала нуждата, празното желание.

Това ми причинява страдание и трябва веднага да възстановя връзката си с другите, да привлека светлина, да действам заедно с всички и да изградим цялостен механизъм за изпълнението на тези неща .

Всичко това е усещане на моето първо духовно желание! За първи път аз получих духовен съсъд. Преди просто имах животински, „общочовешки“ желания, а сега получих празнотата на Бина – усещане за ближния, изградено изключително върху отдаването. Усетих, че има още някой освен мен в света, а не просто обект, който да използвам! Това усещане дойде при мен от Бина.

„Желанието за наслаждение” не чувства това. Лъвът, който иска да улови елен не се отнася към него като към индивидуалност. Той вижда сто кг. месо пред себе си и се нуждае от него, за да оцелее. Той разглежда всичко пред себе си от тази гледна точка,  няма лична връзка с околните и не желае да навреди на никого.

Но Бина, която се намира в нас, е част от висшето,  свойството на Твореца и тя  разкрива в нас отношението към „хората“. По време на  конгреса, аз придобивам такова отношение към ближния. Аз осъзнавам неговата важност и получавам наслада и напълване чрез него.

В края на конгреса се чувствам зле. Това не е просто защото моето желание е нараснало, усещането сега идва от различна област, от духовното.

Това е част от бъдещия свят! Затова то може да се напълни само оттам, с помощта на групата, ученето и общите действия.

Това е лекарството, наречено „да вървиш по пътя на Светлината”:  сами да построим в себе си желание и да се погрижим предварително за неговото напълване. Да напредваме като старец, който върви прегърбен и предварително търси нещо, сякаш го е загубил.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот““,16.08.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава казаното в „Зоар” (глава „Лех леха” п.359): „В часа, когато човек лежи и спи, душата излиза от него”?

Отговор: Душа се нарича светлината в желанието. Тъй като ние можем да поправим нашето желание само в сфирот Кетер, Хохма и Бина, а в сфирот Зеир Анпин и Малхут – само частично, то пълната, голямата светлина, която зaсега може да се появи у нас е светлината „нешама”, а светлините „хая” и „ехида” са само  малки допълнителни светлинки отдолу нагоре.

Затова нашето общо желание се нарича „душа” (нешама) – по името на най-голямата светлина, която то може да побере в себе си до края на нашето поправяне.

Ако желанието се намира в такова състояние, в което е способно да достигне светлината „нешама”, то се нарича душа (нешама), защото ние наричаме желанията с имената на светлините, които могат да ги напълнят.

Ако желанията не могат да поберат в себе си тези светлини, да се напълнят с тях, поради отсъствието на екран, то няма душа. Защото   екран и отразена светлина се нарича напълване, т.е. свойството отдаване.

Душа се нарича не моето получаване на светлина свише. Душата (нешама), както и цялата вътрешна светлина в желанията, се образува от това, че аз отдавам тази светлина някому, пропускам я през себе – и с това се напълвам.

Това се нарича моята светлина, която получавам. Аз получавам възможността да отдавам и това ме напълва.

Затова през „нощта”, когато още не мога да поправя своите желания, да ги овладея с помощта на екрана и свойството отдаване, получавам отрицателно впечатление в желанието – тъмнина.

Какво означава „тъмнина”? – Аз не мога да отдавам и затова определям това състояние като „нощ”, липса на отдаване от моя страна. Съжалявам за това и се подготвям за поправяне на своите желания.

А през „деня”, който съм постигнал чрез своята работа през „нощта” – станал съм  на разсъмване за урок, съединил съм се с другарите, направил съм поправяния и съм придобил нови желания и екрани – във всичките тези екрани и желания аз създавам нова форма на отдаване, която ме напълва. Това означава, че за мен е настъпил „ден”.

Затова „нощ” – това също е духовно състояние, подготовка на желанията. А ако човек няма желание да постигне отдаване, за него няма и „нощ”, защото „ден” и „нощ” аз определям според своите състояния.

От урока по книгата „Зоар“, 05.08.2010г.

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Няма по-велика радост от разсейването на съмненията. Съмненията възникват от разликата между получаване и отдаване, Светлина и желание. Ако елиминирам тази разлика и ги приведа в съединение, единство, няма да има по-голяма наслада от тяхното сливане. Двете привидно противоположни части изведнъж се съединяват. Те постигат разбирателство и покой. Това води до експлозия от радост. Аз съм създаден да почувствам удоволствие от това.

Наслаждението е резултат от разкриването на Светлината вътре в духовния съсъд (желание). Светлината може да се разкрие до степента на подобие с желанието. Така че какво възприемам? Моето желание? Не. Може би това е Светлината? Също не. Аз възприемам резултата от тяхното взаимодействие като страдание или наслада.

От 4-та част на ежедневния Кабала урок – 06.08.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Творецът – това е само едно свойство – отдаване, абсолютно добро. Но творението е създадено от Твореца като нещо, което Му е противоположно, желанието за получаване (наслаждение).

За да постигне уподобяване с Твореца, творението трябва да премине през много  противоположни състояния.

За да не смени просто желанието за получаване с желание за отдаване и да се присъедини към Твореца, а да остане самостоятелно, но в същото време подобно на Твореца, творението включва в себе си две съставни: желанието да се наслади и усещането на даващия .

Цялото ни усещане за света и нашето съществуване се сьстои от тези две противоположности: „еш ми аин” (съществуващо от нищото) – само тогава творението се усеща съществуващо.

Ние не можем да съществуваме само в „еш” (в реалността на Твореца ) или само в „аин” (реалността на творението), и затова преминаваме през последователни изменения в себе си, за да може светлината (еш), която ме е създала от нищото (ми аин), да приведе желанието (аин) вьв форма „еш”, формата на Твореца.

И така той ме води по тази верига: от причината към следствието, от причината към следствието,където всеки предшестващ резултат става причина за следващото състояние.

Докато започна да усещам Неговото отношение спрямо мен – някой външен страничен – силата, която ме е създала и ме управлява.

Освен напълването, което усещам „вътре в знанието”, има още силата на Твореца, която ме развива, показва ми модела и целта, и тук трябва да действам „с вяра”.

Аз се намирам в своето текущо състояние като животно, работещо с наличното, с което разполага, но също така отчитам следващото състояние, степен, независимо че още не разполагам с нея, но приемам нейното съществувание „на вяра”, тьй като тя е противоположна на моето сегашно състояние.

Природата на духовните степени: следващата степен е противоположна на предходната, защото тя е по-голямо отдаване от предхождащата.

Затова, за да се издигна на нея, аз трябва да приема нейните условия „отдаване въпреки егоизма”- „с вяра над знанието”.

Иначе завинаги ще остана на сегашното животинско стъпало и ще получавам наслажденията в сегашното желание, а няма да се издигам по духовните стъпала – стъпалата на отдаването.

Затова е необходимо да се подготвим така, че да приемаме следващото стъпало като желано, а не да го отхвърляме.

От урока по статия на Рабаш, 02.08.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Трудно е да се отделим от своето текущо състояние и да се предадем в ръцете на обкръжението, за да се повдигнем на следващата степен. Как можем да направим това?

Отговор: Но това е единствения начин да се повдигнем по духовната стълба! Струва ви се, че духовният свят е нещо противоположно на природата. Но това не е така!

Ние се намираме вътре в природата! И изпълнявайки съветите на кабалистите, ние действаме съгласно съществуващите в нея закони.

С всяка по-висока степен, излъчваща светлина и пораждаща тъмнина, се разкриват тези две противоположности: светлина и желание.

И оттам идват и се развиват, съгласно природата си: едната – отдаваща, другата – получаваща.

Така това отдаване и получаване се разпространяват отгоре надолу, преплетени помежду си – докато не достигнат до нас.

А ние изучаваме как сме устроени съгласно тази двойна природа (двойна спирала на духовната ДНК) и как може да се повдигнем по тези естествени степени.

Затова не търси някакви друг пътища. Кабалистите ни разказват за неоспорими факти, които съществуват в природата.

Дали ни харесва ли не, ние сме длъжни да ги приемем. Защото, който не спазва законите на природата ще бъде наказан със страдание.

Животното, в противоположност на човека, никога не греши, защото не може да върви срещу природата – то е нейна естествена част.

А човекът е единственото създание, в което има егоизъм, който ни повдига над природата.

Неживото, растителното и животинското ниво се сливат с природата. Те не могат да мислят, желаят или действат по друг начин.

Над тях има допълнително ниво – човешкото. Това ниво е противоположно на природата, т.е. на Твореца.

И там се коренят всички грешки и прегрешения, създадени именно за това – да ни покажат нашата противоположност на Твореца.

Целият ни проблем е какво да правим с тази степен „човек” в нас? В нея е заложен целият потенциал на нашето развитие – над естественото ниво.

От урока по статията на Рабаш, 02.08.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→