След всичко казано и направено, резултатите, които получихме от изучаването на науката Кабала, идват от Поправящата Светлина. Тя ми въздейства, като ми изяснява цялата картина на реалността и в резултат аз възприемам духовния свят като картина, която е представена в моите желания. 

Моите желания са средство за усещане, а за да настроят човек към Поправящата Светлина, ние изучаваме книгата Зоар. По време на учението аз  търся начин да видя Даващия чрез картината, която се заражда в мен. Аз трябва да се стремя да Го усетя – Този, който  действа отвътре и формира картината, която виждам. Тази картина стои между мен и Твореца като една маса, изпълнена с угощения. Но кой се намира от другата ми страна? Кой е Той, който формира за мен тази картина?

Затова всичко, което съществува, целият този свят и всичко, което си представям докато чета книгата Зоар, става за мен средство за разкриване на Източника. В този случай аз действително „изучавам Тора”.

Аз търся Поправящата Светлина, но защо? Това е така, за да разкрия Източника, Твореца, както е написано „Целта на науката Кабала е да разкрие Твореца на творенията в този свят.”

Когато четем Талмуд Есер Сфирот, ние също се стремим да разкрием Твореца, така както при изучаването на Зоар. Ние четем за същите неща не на литературен език, а на технически. Освен това ние не я четем чрез сърцата си, а чрез разума си. Но ние правим това със също намерение, което е да разкрием Творецът.

От урока по книгата Зоар, 20.09.2010

[21566]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Духовният свят ще се разкрие само, ако ти по време на обучение чрез групата, поискаш това разкриване.

Ти искаш да усетиш Даващия, Основата, единствения Корен на всичко.

Но това може да стане само чрез групата, чрез отдаване, съгласно закона за подобието на свойствата и когато си готов за това.

Нищо, че ти още не разбираш, какво търсиш, – независимо от това светлината върши своята работа. Благодарение на твоята потребност тя действа все по-силно, докато в тебе не се влее духовно усещане и не започне да става все по-ясно.

Тогава ще видиш, че духовната реалност съществува. Недостатъчна концентрация към важността – ето кое се явява причина за скриването.

От урока по статия на Рабаш, 20.09.2010

[#21594]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Разпространението на науката Кабала и смяната на всеобщия мироглед зависи от нашите усилия по осъществяване на поръчителството между нас.

Ключът към успеха се крие в силата на поръчителството, а не в това, колко знаем и колко разбираме и дори не в това колко работим.

Защото силата на поръчителството пробужда криещата се вътре в нас висша светлина. И тогава тя започва да струи между душите, да пробужда хората.

Да се повика тази светлина може само с помощта на поръчителството. Поръчителството между нас – това е средство, за да привлечем светлината възвръщаща към Източника. Светлината е единствената сила, която променя нашите желания.

В нас е заложено голямо желание и искри, посредством които можем да запалим светлина, ако ги обединим.

Когато ние оставяме егоистичните си желания долу, а над тях съединяваме искрите си – в тях се разкрива светлината, която върши всичко.

Ако не я пробудим – няма сила, която да ни действа. Единственото, което ни помага е светлината. Желанията са само неин резултат.

От урока по статията „Поръчителство“, 19.09.2010

[#21492]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Всичко се постига в резултат на усилия. Не очаквай нещо да се измени само. С усилията си за съединение  привличаме към себе си светлината.

Колкото повече са усилията, толкова по-силно тя ни действа, и обратно. Светлината се намира в постоянен покой, и ако заедно се стремим към единение, тогава Го принуждаваме да ни съедини.

Приближаваме се един към друг – приближаваме се към светлината. Отделяме се един от друг – отделяме се от светлината. Но нито едно от усилията не се губят, „стотинка по стотинка се натрупват и образуват голямо богатство“.

Всеки път, когато желаем да се съединим, светлината ни въздейства , и дори, ако се отделяме един от друг, светлината вече е успяла да ни поправи, нищо не се губи, а ние извършваме следващото поправяне.

Тези процеси на „свиване“ и „разтягане“, са като вход-изход или като работата на сърцето. Съединяваме се, светлината ни въздейства, поправя съединението ни, и веднага причинява появата на следващата неизправна степен.

И отново трябва да положим усилия – даваме на светлината възможност да ни обедини и отново поправяйки се предизвикваме следващото неизправно състояние – докато не свършат всичките 125 поправяния.

Всеки път аз се издигам над моето неизправно желание, и след това го привличам към поправяне. Първата степен – точката в сърцето ми преминава махсом, а след това привлича към себе си през махсом част от желанията. Тази част, над която тя може да бъде (вяра над разума, бина над малхут).

И така постепенно, докато не пренеса на части през махсом цялото си желание, да бъда над него, след като съм усвоил свойството на отдаване над получаването. Това е степента Х“Х (Хафец Хесед), бина, отдаване заради отдаване. Всичките ми грешки са се превърнали в заслуги, а престъпленията – в грешки.

Сега преминавам на следващия етап – през малка дупчица в следващата преграда, аз се прокрадвам в областта на любовта към ближния.

Отначало само точката в сърцето си, а след това прехвърляйки на части на това ниво желанията си, според степента, доколко мога да ги използвам за любов (напълване) към ближния, превръщам егото в желание за получаване заради Твореца.

Всеки път ние работим със своя егоизъм за все по-голямо единение, привличайки към себе си светлината, със стремежа си към подобие на свойствата. Аз желая, а Творецът, в отговор на желанието ми, изпълнява всички действия.

От урока по статията „600 хиляди души““, 20.09.2010

[21610]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Да се издигнем над усещането горчиво-сладко, без да го вземаме предвид, и да преминем към изясняването истина-лъжа ни помага силата на обкръжението, в степента на стремежа ни да се съединим, въпреки взаимното отблъскване.

Но всички състояния си остават, нищо не изчезва, ние само все повече се издигаме над предишните състояния, и така растем.

И затова всичките проблеми си остават, но ние получаваме антиегоистичен екран, и се издигаме над тях. Предишният опит се превръща в създавана от нас система.

И когато достигнем пълното поправяне – съединението между нас, то в крайното състояние ще присъстват всички лоши и добри свойства. Нищо не изчезва, ще останат всички престъпления и грешки, но те ще се превърнат в заслуги!

Защото само ако те съществуват, ще можем да действаме противоположно „над тях”. На основата на тези две противоположни форми, поради тяхната разлика и напрежението между тях, ние постигаме истинската реалност, „620 пъти” по-голяма, отколкото първоначалната точка, в която не сме усещали нито себе си, нито Твореца.

От това ще направим следните изводи:

Всичко, което сме преминали досега, именно така е трябвало да се случи. „Няма никой, освен Него.”

Всички състояния, които ни очакват в бъдеще, вече включват в себе си записи (решимо) за етапите, през които трябва да преминем.

Но в каква форма ще преминем тези етапи – зависи от нас. Можем предварително да положим усилия, да си направим изяснения и под нашият натиск следващите етапи ще бъдат в подобие на Твореца.

Или пък, не в подобие на Него, но и в този случай, въпреки всичко ще стигнем до добро, но само разтягайки времето, така че светлината ще пробужда в нас страдания, според степента на противоположността ни на Него. Тоест, ние ще загубим във времето и в усещането на страдания.

Затова: миналото е било такова, каквото е трябвало да бъде,  в бъдещето – всичко зависи от мен, а в настоящето трябва през цялото време да се задържам в едно състояние, което се нарича „поръчителство”. Това е степента на връзката между нас, която се пробужда от „светлината, възвръщаща ни към източника”.

Има желание, има точка в това желание – решимо, има и светлина – всички компоненти. А връзката, която трябва да създам между тях, се нарича поръчителство.

Ако го достигна, аз напредвам леко и бързо, с въодушевление и радост, и от този момент и нататък, чувствам себе си така, като че ли съм влязъл в Райска градина!

От урока по статията „Поръчителство““, 17.09.2010

[21479]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Ние четем Зоар. Какво е важно за мен – да знам текста във всичките негови подробности или да позная Твореца, защото тук се разказва за Него, за Неговите действия?

Или искам да знам какво е написано за самите действия или от къде, от Кого произлизат тези действия?

Тук се крие преломната точка, водеща или към успех или към провал, към светлина или към тъмнина, към разкриване на Твореца или към запомняне на текста, да уча Тора или Даващия Тора.

Целта е да разкрия и да позная Твореца, стоящ зад текста. Именно Той е важен за мен. Затова мисля, как да разкрия силата, за чиито действия се говори тук.

То прилича на това, как аз седя със Стопанина на Неговата маса, Той е приготвил за мен най-изисканите блюда.

Но аз не гледам на угощението, не обръщам внимание на нищо наоколо. Не пренебрегвам всички, но го използвам за да разкрия Него, да придобия връзка с Него.

Преди всичко: за какво съм седнал на тази маса? – заради Стопанина, за да се запозная с Него, а не заради угощението.

Извършвам всевъзможни действия, за да Го опозная. Тогава ми е позволено да взема от масата всичко, да го опитам и да се наслаждавам, да направя всичко, което ми е угодно, ако за мен е важен Той, а всичко останало е само като средство.

Четейки Зоар, ние изучаваме действията на Твореца – и само за това, за да Го разкрием. Затова е нужно да се съсредоточим над това, което стои зад текста, да проникнем през него.

От една страна, Книгата сякаш ме обърква. От друга страна именно в моите усилия да проникна през текста, аз изведнъж започвам да виждам зад текста Твореца.

Няма друга възможност да Го разкрием. Няма друга връзка със Стопанина, аз не Го разбирам, Той се намира в скритие зад масата.

Мога да Го разбера само от угощението: „Обичам сладки неща – Той ги е приготвил за мен. Той ме е създал, обичащ сладко и ми го е дал. Какво иска Той с това? Аз не обичам много киселото. Но той  ми го дава. Защо?” Аз трябва да Го разкрия в самия себе си.

От урока по Книгата Зоар, 20.09.2010

[#21569]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Написано е: „Ще направим и ще чуем”, което означава, че имаме възможност да работим върху нашето обединение, колкото може повече в  този материален свят, действайки така „сякаш” искаме да се обединим. Затова сме в този илюзорен, фалшив свят. Той ни е даден,  за да ни помогне, не за да ни наказва!

Ние сме в група, която върви към Твореца и лъжем себе си като „играем” на игра на духовност, така както децата играят, че са възрастни. Ние се правим, че сме привлечени един към друг и че се обичаме. Но дори тези външни усилия привличат Поправящата светлина върху нас и ни приближават към Твореца.

Като резултат, достигаме състояние на „взаимно поръчителство”, в което всеки човек гарантира, че неговият приятел ще има необходимото вдъхновение и сили да пробуди върху себе си Светлината на Поправянето („Даряването на Тора“ – вижте статията на Баал Сулам „Матан Тора”). Това не означава, че аз съм щастлив, защото съм освободен от моите проблеми и се намирам в общество, което се грижи за мен. А по-скоро взаимното поръчителство ни дава защита от злото начало, защото ни дава възможност да заменим грижата за себе си с грижа за обществото. До степента, до която се грижа за другите, до толкова аз спирам да се грижа за себе си.

Междувременно, ние сме под контрол на „египтяните” – това в Кабала е нашия глобален егоизъм. Доколкото ние достигаме взаимно поръчителство, до толкова ще можем да излезем от властта на „Египет”. Тогава ще спрем да се тревожим за себе си, и ще мислим за обществото.

Когато излезем от нашия малък, вътрешен, егоистичен свят, ще започнем да усещаме нова реалност. Желанието определя всичко, защото то е същността на творението.  Ако се стремим към общото желание чрез взаимно поръчителство, тогава,  преминаваме от нашето лично желание към общото, ще разкрием ново място, нова вселена. Ето така се придвижваме от един свят в друг.

От урока по статията „Поръчителство”, 17.09.2010

[#21476]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Има вътрешно разпространение – нашето сплотяване, в което ще се разгори огън, светлина.

В близко бъдеще ще достигнем до поръчителство и в него ще се разкрие светлината, възвръщаща към източника. Тогава всеки ще усеща това, което изучаваме сега.

Едновременно с това е нужно и външно разпространение, за да доставим известие за възможността да изменим себе си и света, всички хора в света.

Разпространението вътре в нас зависи от външното разпространение, и обратно. Вътрешното разпространение – е силата на светлината, която се запалва в нас и въздейства на всички души.

В бъдеще разпространението ще се води основно по пътя на вътрешното, а не на външното въздействие. Разбира се, нужни са нови филми и книги, необходим е международен ТВ канал, многоезично радио, но главното е нашата вътрешна сила.

Длъжни сме да стигнем до състояние, в което в нашето послание ще има много от висшата сила на светлината.

От урока по статията „Поръчителство“, 19.09.2010

[#21489]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Понякога повествованието на Зоар ми се струва много странно, но всъщност целият разказ е много прост.

Съществуваме аз и ближният. Между нас има разстояние, което се дели на пет части. В най-отдалеченото състояние, аз усещам „този свят”. Ако напълно се съединявам с ближния, ще достигна сливане с него, ще усетя „света на Безкрайността”.

Моето сближаване с ближния се извършва на 5 степени: повдигам се в света Асия, след това – в Ецира, Брия, Ацилут, Адам Кадмон. 5 свята по 25 степени във всеки, всичко това са 125 степени на нашето сближаване.

До началото на сближаването, намирайки се в „този свят”, аз съм длъжен да разкрия целия свой разрив с ближния (осъзнаването на злото).

Усещането ми за себе си и за света възникват във връзката ми с ближния. Зоар говори само за случващото се между нас: описваните от него нежива, растителна, животинска и човешка природа – това са моите желания на нива неживо, растително, животинско, човешко по отношение на ближния, т.е. на другите души.

Цялата Тора говори само за това, как аз строя връзката между себе си и ближния. И това се нарича методика на поправянето.

Тъй като Тора – това е скритата в текста светлина, която според степента на моето желание за сближаване, мога да извлека от източника.

А веднага щом достигна връзка с ближния, аз откривам за себе си в тази връзка висшия свят, според степента на тази връзка аз се намирам в духовния свят.

От урока по книгата Зоар, 17.09.2010

[#21379]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Аз чета текст от Зоар, но е лошо ако текста скрива от мен целта на четенето. И трябва постоянно да проверявам себе си: какво именно желая от четенето?

Преди всичко, искам в резултат от четенето на  книгата Зоар да стане разкриване на болестта на егоизма в мен, а след това и лечението, т.е. да придобия вместо него свойството отдаване, единение с другите, устремени към същата цел.

Това се нарича намерение преди учене. И не е важно, че именно ние заедно четем от книгата Зоар.

След подготовка на намерението за какво чета книгата Зоар, аз мога да пристъпя към нейното четене. И ако мога  надеждно да удържа това намерение, мога да си позволя да слушам и текста, неговия смисъл.

Това е подобно на болен, който е в критично състояние и търси в лекарската книга единствено лечение и повече нищо не го интересува!

Нито начина на описание, нито подробности в написаното – той търси само лекарството (еликсира на живота – светлината).

Затова преди всичко трябва да има намерение, а след него вече може да се слуша за какво именно разказва Зоар.

Но няма нищо по-важно от получаването на „лечебната процедура”, защото, така или иначе, аз нищо не разбирам от самия сюжет, докато не вляза в това състояние.

Но защо авторите на Зоар са ни написали всички тези разкази? За да можем ние да приложим усилия да се удържим в намерение.

И само доколкото е възможно, си разрешавам да възприема сюжета, желаейки да го разкрия в намерението, осъзнавайки, че не сме в тези състояния, не разбираме текста, но искаме да го разкрием в стремежа си да бъдем в описаните състояния и тогава текстът е понятен и се свързва с тях.

Аз желая правилно отношение към книгата Зоар, преди всичко за да достигна духовните свойства и след това вече възприемам текста, бидейки уверен, че правилно ще го разбера. Това се нарича ”желание да позная изучаваното”, както е казано в Предговора към ТЕС п.155.

Текстът на Зоар за мен е работно място за вътрешни изяснявания, където аз намирам: 1. намерение относно целта; 2.усещане, относно текста.

Необходимо е да се усеща дълбочината на пластовете в постиженията – това се нарича „Да се занимаваш с Тора и Заповедите”, „Изучаване на Тора”.

От урока по книгата Зоар, 12.09.2010 г.

[#20989]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→