Въпрос: Да си представим, че след 48 часа с нашата планета ще се сблъска астероид и напълно ще я разруши. Как може поправянето да се ускори в оставащите 48 часа, преди гибелта на планетата?

Отговор: Ако хората усетеха, че остават 48 часа до края на света, те биха били обхванати от толкова голямо желание за спасение, че може би биха чули, че всичко зависи от желанието! Ако заради спасението бихме насочили нашето желание към съединение между всички хора в света и бихме желали висшата сила да поправи нашата връзка, то това би се случило мигновено. Това е законът на природата: ако желанието пробуди светлината, то светлината работи върху него и поправянето веднага се случва.

Когато светлината работи върху общото желани за обединение, тогава в това общо желание ние веднага започваме да усещаме висшия свят. И ако всички ние сме свързвани в нашето възприятие за висшия свят, то повече не е нужно да усещаме нашата реалност и нашия свят. Нека се взриви! Но няма какво да се взривява, тъй като всички експлозии са сили, които не сме успели да поправим.

Преди всичко, ако се обединим, нашият свят няма да се взриви. Няма да има сила на разрушение, защото, обединявайки се, ние отменяме злата сила на всички нива: неживо, растително, животинско и човешко.

Второ, ако това беше желанието на цялото човечество, ние бихме достигнали до състояние, в което нашият свят би изчезнал от нашите сетива и ние бихме съществували само в нашето възприятие на сливане, без никакви материални форми, които си представяме в нашите желания. Нашето желание ще притегли формите на отдаване.

Въпрос: Но ако хората кажат: „Остават ни 48 часа, нека се позабавляваме!”

Отговор: Това не е реалистично, защото ако не предотвратиш или не измениш нещо, знанието за предстоящия край ще изтрие оставащите минути и ще ти попречи наистина да живееш. Представи си, че си се отправил към една пропаст и в момента, в който полетиш, твоята кола се превърне в самолет. Но ако нямаш такова решение, което да ти позволи да се издигнеш до по-висшите нива – над катастрофата – то ти вече си мъртъв.

Въпрос: Как да достигне до усещането за необходимостта от обединение?

Отговор: Ние сами трябва да се обединим; иначе природата ще ни принуди да направим това.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот”, 15.02.2011

[36073]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Казват, че Ари е Машиах бен-Йосеф. Какво означава това?

Отговор: Силата на поправяне „Машиах бен-Йосеф” извършва подготовката преди „идването” (разкритието) на силите на поправяне „Машиах бен-Йосеф”. Защото Йосеф съответства на сфира Есод, а Давид – на Малхут. Есод подготвя своето въздействие на Малхут, за да я поправи.

Машиах (Месията) – това не е човек, не е самият Ари, не е неговото физическо тяло, а неговото учение, методика, неговата сила. Това е душа, която е действала в общата система на душите така, че да открие пътя на светлината и да освети с нея всички души.

Тя стои на пътя на светлината отгоре надолу, съединява висшите поправени души на миналите кабалисти, с тези души, които още не са се поправили, приема върху себе си светлината, в нейната висша форма и я облича в съответствие с нашите души, разпределя я по стъпала, приближавайки светлината към нашите души.

И затова, започвайки от Ари и по-нататък, душите са започнали масово поправяне – както по времето на Баал Шем Тов, при възникването на хасидизма. И така човечеството е започнало да напредва духовно.

Ако не е бил Ари с неговата методика, нямало е да го има Баал Шем Тов с неговото движение хасидизъм (множество кабалистични групи сред народа). А без Баал Шем Тов – нямаше да го има Баал а-Сулам, а без Баал а-Сулам – нямаше да ни има всички нас, изучаващите днес кабала.

Тези етапи се наричат „Крачките на Машиах” – тоест това е развитие на методиката и практиката на поправяне за нейното окончателно завършване. А ние с вас – сме първите, които реализират окончателния етап на поправяне, защото използваме силата на „Машиах бен-Йосеф”, за да достигнем разкриването на силата на „Машиах бен-Давид” и да поправим самата Малхут – общото събрание на всички души с общ екран.

Въпрос: Ще се появи ли в нашия свят човек с особена душа, реализиращ методиката на поправянето, който ще се нарича Машиах бен-Давид?

Отговор: Възможно е, Машиах бен-Давид – това е нашето общо желание, което в крайна сметка ще осъществи такова действие, а не е особена личност. На нас са ни интересни не хората, живеещи в този свят: Ари, Баал а-Сулам или даже Рабаш, а тяхното влияние в системата на душите. Става дума за душа, която ни разкрива светлината на поправянето.

И ние действаме така: заедно създаваме система от души, за да привлечем светлината свише и да я предадем на всички непоправени души. Ние изпълняваме действие, което вече се отнася към Малхут на Давид.

От урок по статията „Предисловие към Паним Меирот“, 22.02.2011

[36082]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Разпространение на методиката - Няма коментари→

Задачата ни е да се издигнем заедно по духовните стъпала, за да съединим в себе си поправените желания, напълнени със светлината. И когато световната група на „стремящите се към Твореца” (Исра-ел) се напълни с Неговото знание, то „ще се излее зад границите на Израел” и ще напълни „народите на света” .

Тоест всички наши групи по света, всички онези, които притежават точка в сърцето и се стремят към разкриване на духовното, трябва да се съединят помежду си и да постигнат състояние, при което духовните им постижения ще станат толкова мощни, че ще препълнят техния съсъд (желание) и ще се разплискат в желанията на „народите на света”. Това се нарича „да донесат светлина на всички народи” и да станат „свещенослужители на Твореца” (мамлехет коаним).

Разбира се, светът трябва да бъде подготвен за това чрез разпространяване на знанието кабала в такъв вид, в какъвто хората са готови да го приемат. Но най-важното „разпространяване на кабала в народа” става отвътре – неосъзнато за самите хора. Защото те нямат възможност да я усвоят осъзнато, както го правят онези, които активно я изучават.

Но хората ще започнат да усещат отвътре влиянието на светлината, която ни напълва. Ще почувстват, че в нас има някакво напълване, от което те също ще започнат да получават макар и малко осветяване – и тогава ще се присъединят към нашата група. По този повод, пророците са казали, че „народите на света ще вземат синовете и дъщерите на Исраел на своите плещи и ще ги пренесат в Йерусалим” („ира шлема”, тоест „съвършеният град”, „съвършеният трепет” пред Твореца).

Затова, заради разпространението на кабала, трябва преди всичко да се погрижим за своето собствено поправяне и напълване. И не защото на нас самите ни се иска да го получим, а защото тогава ще можем да донесем светлина на целия свят и по този начин ще доставим удоволствие на Твореца.

Формулата е такава: необходимо е да поправим себе си, за да прокараме светлината към всички останали души и да ги доведем до окончателното поправяне, като по този начин изпълняваме своята мисия с цел да доставим наслаждение на Твореца.

Всички останали души не са способни сами да се поправят, а само с помощта на душите „Исра-ел”, в които се пробужда желанието за поправяне. Само такива души са способни самостоятелно да се поправят и след това да станат проводници на светлината за всички други народи. Тоест те трябва да присъединят към себе си всички останали души – както Галгалта ве-Ейнаим присъединява АХА“П. И когато се образува такъв пълен, цялостен съсъд (желание, кли), в него може да се засели Творецът – висшата светлина да напълни тези желания.

Точно по този начин трябва да разглеждаме собственото си поправяне – не да го желаем за самите себе си, а чрез поправянето на народите на света, да се стремим да доставим удоволствие на Твореца.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот“, 22.02.2011

[36091]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: По какъв начин ще дойде поправянето на цялото човечество? Ще стои ли въпросът за свободата на избора пред всички или само пред малцинството, водещо този процес?

Отговор: Свободата на избора, както всяко явление, се състои от 4 нива: неживо, растително, животинско и човешко. Свободата на избора на масите се заключава в това да се присъединят и да следват тези, които се намират начело на процеса.

Това означава, че те трябва да разберат своето състояние, задачата на лидерите, общата цел и да се включат в нейното достигане. Тоест, те също имат определено постижение в зависимост от корена на душата – както и сега в нашия свят.

Да кажем, защо едни хора са доволни от скромни постижения, а други се стремят към максимума? Защото съгласно корена на душата така ги води свойственото им желание да получават, и това не зависи от избора на човека – той се е родил така.

В края на поправянето, когато всички се обединяват, образувайки кръг, всички различия ще се анулират, но в процеса на поправянето всеки трябва да разкрие корена на своята душа и да се развива съответно с него.

Баал а-Сулам пише, че след като Исраел – душите, стремящи се към Твореца, намиращи се на върха на пирамидата, – се устремят напред, след тях ще потегли целия свят. Така, истинска свобода на избора имат само тези, в които се пробужда желанието за отдаване, и тези хора стават все повече и повече в света. Всички, те се наричат Исраел, защото притежават склонността към разкриване на висшия свят, а всички останали получават от тях.

Затова, ако ние изпълним своята работа, без да чакаме да я свърши някой друг, то с това постигаме всичко. Всички останали също трябва да разкрият целта и Твореца, но всеки получава съгласно своето място в тази единна система, която храни всички. При това става въпрос не за степента на важност на всеки, а за реда на взаимовключване.

Отначало са разкрили духовния свят, реализирали са свободата на избора и са привлекли светлината Прадедите. След това са действали поколения мъдреци, а сега е настъпил нашия ред, както пише Баал а-Сулам в „Предисловие към Книгата Зоар”.

Всеки има своето място в този процес и своето поправяне – от това никой няма да стане по-малък от другите. Става въпрос само за последователност в стъпалата, порядъка на развитие и поправяне.

Кабалистите от предходните поколения са действали в обща система преди нас, разкрили са се преди нас, и ние получаваме от тях – както в този свят чрез книгите, така и в духовния. А чрез нас получават другите. Така постепенно отгоре-надолу се разкрива Дървото на живота.

От урока по статия на Рабаш, 18.02.2011

[36036]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Рабаш, „Шлавей Сулам“, 1990 г., статия 3, „Светът е създаден за Тора”: „Тора и Исраел са едно и също. В началото Тора е инструкция за поправяне на злото, наречена 613 съвета за поправяне на 613-те части на егоизма. А след поправянето Тора е порции от светлината на Твореца, съответстващи на всеки от 613-те поправени органа на душата.”

Въпрос: Как най-достъпно да обясним на човека какво са Исраел, Тора и Творецът, и в какво се състои смисълът на тяхното единство

Отговор: Ние се намираме в неизменно състояние. Както е казано: „Аз Себе си не съм променял”. Това единствено състояние се нарича „Малхут на света на Безкрайността”. Пожелавайки да донесе на творението благо, Творецът го е създал в съответстващото за благодеяние състояние. Но за да усети това благодеяние, творението трябва да премине през всевъзможни премеждия, които ще увеличат желанието, апетита в него. Ще предизвикат отчаяние, беди и вълнения – с други думи, различни усещания, противоположни на усещането за Добрия и Творящия добро. Защото по друг начин, творението не може да Го усети.

Но за да не станат усещането за Добрия и Творящия добро, и Неговата противоположност двоен удар за творението, Творецът направил така, че да събираме неприятните усещания капка по капка – по малко, на малки порции. „Ох!” – и стига толкова. Отново „Ох!” – и достатъчно. Така вървим по пътя, внимателно проверявайки желанието и учейки се кое е добро и кое лошо.

Като цяло, трябва да бъдем чувствителни и възприемчиви към доброто и злото. Колкото повече човек е чувствителен към осъзнаването на злото, толкова по-високо е неговото стъпало и толкова по-дълбоко прониква в материала на творението.

И затова в неизменното състояние, което е създал Творецът, вече съществува желанието за наслаждение заради отдаване, поправеното правилно намерение, а също и светлината, напълваща това желание и намерение. Там всички те са единни – без каквито и да е различия. Именно това състояние се нарича „Исраел, Тора и Творецът са единни”.

„Исраел“ (ישראל) е съсъд, кли, с намерение за отдаване на Твореца – с други думи „право към Твореца, яшар-Ел (ישר-אל). „Тора” е цялата светлина, която го поправя и напълва. И те са единни, тъй като са постигнали състояние, в което са абсолютно равни и се намират в сливане.

Равенството, сливането на Твореца с Творението е единствената форма, в която те съществуват. И всяко създание постепенно разкрива тази форма, след като в него се събуди желанието да я разкрие.

Проявявайки пустотата в нашето сегашно състояние, в делата на този свят, Творецът постепенно ни води до чувството за опустошеност, безцелност, за безсмислеността на нашия живот. И в същото време, Той пробужда в нас началото на духовното кли, зародиша на осъзнаването на злото. Моето състояние е скверно, не защото е безвкусно, а защото съм лишен от сливането с Твореца.

Аз осъзнавам това постепенно. В началото изобщо не разбирам точно какво ми е необходимо – подобно на детето, което не знае защо плаче. Но малко по малко, детайлите се проявяват, стават по-ясни, появяват се в мен и вече чувам нещо.

След това идвам в групата, при учителя, и няколко години се подлагам на въздействието на светлината в различните състояния, през които преминавам заедно с учителя, книгите и групата. Процесът продължава и аз ставам по-възприемчив към осъзнаването на злото. А злото се заключава в това, че не искам да се приобщя към книгите, учителя и групата. Когато започна да усещам, че именно това е моето зло, поемам по правилния път към поправянето.

И едновременно с това разбирам, че е необходимо да се съединя с другарите, да получа от тях пробуждане, да придобия техния разум и чувство – да се разтворя в тях. Аз се включвам в тях, в техните желания и намерения, насочени към целта. И чрез това свое включване, трябва да привлека светлината, връщаща към Източника – с други думи, трябва да се уча заедно с тях да привличам светлината. Ако това се осъществи, натрупвам необходимото количество и качество усилия и стигам до поправянето на моите келим.

Разбира се този процес се състои от цяла серия от действия. Защото наведнъж няма да мога да изтърпя големите поправяния, големите скокове. И затова, има множество стъпала, които се делят на по-малки стъпала, а те от своя страна на още по-малки и т.н. – и чрез тях постигам състоянието, за което е казано: „Исраел, Тора и Творецът са единни”. Аз вече съществувам в това състояние, но то се проявява в мен постепенно. Не бихме могли да изтърпим всичко наведнъж, тъй като това единство е абсолютно противоположно на нас.

От урока по статия на Рабаш, 21.02.2011

[35942]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Допълнителната сила за прехода от неживо състояние към растително, идва за сметка на вътрешните изяснения. Самото развитие вече е заложено в програмата на творението, и от човека не се изисква да създава от себе си човек! Той трябва само да направи изяснения.

След разбиването, ние съществуваме между доброто и злото, и през цялото време правим изяснение между тях. Отначало то става на неживо ниво: между електроните и елементарните частици, молекулите и диполите – както през всичките милиарди години на формиране на Земното кълбо, преминаващо периоди на нагряване/разширяване и охлаждане/сгъстяване.

С тези изяснения човекът привлича към себе си светлината, възвръщаща към източника, и в резултат достига следващата степен, започвайки изясненията на растителната степен, която вече се развива и приема различни форми.

Неживото само поддържа своето съществуване, породено от взаимодействието на двете противоположни сили: електроните, позитроните и другите частици, съставящи неживата материя.

В растенията, освен материя, има и още едно следствие, правещо го в нещо подобно на Твореца. Растителната материя започва да показва, че вътре в нея действа светлината.

Това е точно в четирите стадия на развитие на пряката светлина. Става понятно, че 1-ят стадий се развива, когато тя преминава във 2-ри стадий, желаещ обратното в сравнение с 1-я. Така и растението, в което има сила, съпротивляваща се на това да бъде неживо, противостояща на мъртвото, неживото и желаеща да се развива. Благодарение на тази сила то се обръща в своята противоположност, преобръщайки своята основа, природа.

Тази сила и се нарича сила на живот – сила на растеж, раждаща се от силите на неживата материя. Това е силата на Бина, противоположна на силата Хохма – 2-я стадий (бхина бет), обратна на 1-я стадий (бхина алеф).

След това започва развитие на още по-високо, животинско ниво, притежаващо „двойна” жизнена сила относително неживата материя. Точно като Бина, раждаща от себе си Зеир Анпин, който включва в себе си вече двете сили: Хохма и Бина. Затова на животинско ниво се проявяват много повече свойства, подобни на Твореца.

Животното е подобно на Твореца по това, че се размножава само, свободно се придвижва – то има много по-голяма свобода, отколкото растението. Но цялата тази свобода му се дава свише, за да може в края на неговото развитие да му се покаже, че изобщо не е свободно!

Но за да разбере това, отначало то трябва да се усети живеещо свободно, като господар на живота си и на цялото Земно кълбо – както си мислят всички хора, защото човек съществува на нивото на животинското тяло.

А след това от животинското ниво се ражда човешката степен, но цялото развитие става под влиянието на висшата светлина. На неживо, растително и животинско ниво – то е задължително, зададено свише, и светлината се привлича автоматично. Но на човешкото стъпало вече възниква въпросът за самостоятелното развитие – за свободата на волята, създаването на обкръжение.

Свише човек го довеждат в групата, дават му книги, точка в сърцето, всички компоненти за развитие – но да го реализира той трябва сам. Иначе ще го придвижват по пътя на страданията.

На човешко стъпало ние трябва сами да построим всичко недостигащо за своето допълнително развитие, и сами да привлечем към себе си светлината за сметка на своите намерения. С това ние правим себе си подобни на Твореца.

С това, че аз привличам светлината – аз сам строя световете, парцуфите, човека. Намерението – това е моето особено действие на човешкото ниво, каквото няма на никое от другите стъпала. Освен намерението, създавано по време на ученето, когато ние притегляме светлината, силата на живота, която развива нашия материал – всички останали процеси произтичат автоматично без всякакъв избор.

От урок по „Учение за Десетте Сфирот“, 16.01.2011

[35519]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

“Първият човек“ (Адам Ришон) е бил сътворен като ангел в малкото състояние. И чак след прегрешението с Дървото на Познанието на добро и зло, той започнал да става човек.

Тогава вече се проявяват тези двете сили: на получаването и на отдаването, свиване и разширяване, между които започва борба, и в резултат се развиват всички нива в природата: неживо, растително, животно и човек.

В крайна сметка се появява това същество “човек“ – стоящо между доброто и злото, отдаването и получаването, светлината и тъмнината, което усеща себе си независимо творение относно тях. И ето това сме ние!

А дотогава не е съществувало това “третото“ – просто са действали тези две сили на природата, като единна висша сила. Но когато те достигат финала на своето развитие, от тях се ражда някой трети, обладаващ способността да съществува и да се развива, започвайки от неживо ниво, а след това на растително, животно, и достигайки осъзнаването за самия себе си и Твореца – тоест да стане “човек“.

Всичко това е резултат от грехопадението, след което двете противоположни, разбити сили започват да си взаимодействат и да се включват една в друга.

Затова Баал а-Сулам пише, че когато се е формирало нашето земно кълбо, то е преминало редуващи се периоди от по 30 милиона години – в които ту се нажежавало и е избухвало с огнена лава отвътре, ту се охлаждало и застивало. И е продължавало така докато не е достигнало до стабилно състояние, даващо условия за развитие на неговото следващо ниво: растенията, а след това и животните.

Но цялото това развитие е ставало благодарение на тези две сили. Затова едва сега ние достигаме до неговото завършване и започваме работата на човека – а всички поколения преди нас са съществували условно като “ангели“. Едва в наши дни ние вече действаме като следствие от разбиването и смесването на народа на Израел с всички други народи. Ние сме първите – които сега започват поправянето.

“Първият човек“, Адам Ришон е бил духовен парцуф, от когото се развива човек,  както от капка семе. А вече от резултата на цялото развитие и нашата работа, на него е съдено да стане създание, което да се уподоби на Твореца. В името на това бъдещо състояние, той се и нарича “човек“, Адам (“подобен“ на Твореца).

А дотогава това е ангел, създаден от ръцете на Твореца, не притежаващ никаква самостоятелност.

При създаването на човека, ангелите попитали Твореца – защо създава това зло начало? Но Творецът отговорил, че зло е необходимо, тъй като то ще позволи именно за негова сметка да се постигне съединението на двете сили: ненавистта и любовта, и да се постигне Твореца. Както е казано: Всички ще ме познаят – от мало до голямо. Защото наслаждението на Твореца е в това – творението да постигне Неговото съвършенство, универсалност и величие.

От урока по „Учението за  Десетте Сфирот““, 16.01.2011

[35526]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Едно е да играя с някого или на нещо. И друго е да играя вътре в себе си, изкуствено. Как се прави това?

Отговор: Ти си даваш сметка за това, че трябва да преминеш от едното състояние в другото. Едното състояние сега е проявено в теб, а това, което искаш да достигнеш, остава за сега въображаемо. Ти го рисуваш в себе си, представяш си какво може да бъде.

– Какво точно си въобразяваш? Какво искаш да достигнеш?

– Отдаване и любов.

– Лъжеш.

– Разбира се, че лъжа. Но на мен ми казват, че трябва да бъда даващ, и аз някак се съгласявам с тях.

– Много добре. Имаш другари – започни да изграждаш между тях това отношение на любов и отдаване. Моля. Какво, не искаш?

– Разбира се.

– Ти не си длъжен да искаш. Просто осъществявай прости механически действия. Седи заедно с тях, мисли за това поне малко, колкото можеш. А главното: когато учиш, идва светлината – и изведнъж ти чувстваш как постепенно се съгласяваш с тези стремежи, с такова развитие.

Сега за теб е важно да напредваш в това направление. Вътрешно все още не го искаш съвсем, но вече разбираш, че това е важно. Състоянията продължават да се менят и така ти се движиш напред. Движиш се под действието на светлината, но можеш сам да правиш това, което е в твоите ръце.

Затова е станало разбиването на келим – за да подготви за нас необходимото условие: даже не желаейки това, само чрез едни физически действия, ние можем да започнем да привличаме светлината, възвръщаща към Източника.

Аз се намирам сред всички и ненавиждам всички, не съм съсредоточен, не мога даже да помисля за любов и отдаване. Нямам работа до другарите, искам да бъда сам в целия свят, насаме с Твореца… И все пак външно аз помалко правя някакви действия. Макар и неприятни, макар под диктовка – с това ние започваме.

А след това ненавистта се проявява още по-силно. Но заедно с нея – и важността на целта. Аз виждам колко важно е да достигна отдаването и колко съм далеч от него.

В крайна сметка важността нараства до предела, ти искаш само отдаването – а от друга страна, го ненавиждаш, не си способен на него, съвършено си откъснат от това. Когато тези два полюса окончателно се оформят в твоето възприятие, достигайки финалната мощност, тогава ти крещиш.

Това е и „вратата на сълзите за нисшите духом”. Ти чувстваш, че в теб няма нищо, и повече не можеш да се примиряваш с това.

От урок по статия на Рабаш, 15.02.2011

[35391]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Предисловие. Статия „Заповед втора”, п.198: Втората заповед – … това е заповедта на любовта: човек трябва да обича Твореца със съвършена любов – даже без поддръжка, даже, ако Аз не ти давам нищо, все пак твоята любов трябва да бъде съвършена, за да се слееш с Мен с цялото си сърце и душа.

В крайна сметка, ние говорим за желания. Ако желанието на ближния и моето желание са устроени така, че аз искам да използвам неговото желание, за да напълня своето, – това се нарича „любов към самия себе си”.

Ако ние се намираме в еднакво състояние: „аз – на него, а той – на мен”, всеки от нас възприема своето желание и желанието на ближния като едно – да допуснем, както в бойна команда или както „един човек с едно сърце”, – това е условието „не прави на другия това, което е ненавистно за теб”. Тогава вие ще бъдете съединени помежду си, но при условие, че сте свързани заедно в едно желание. Това все още не е любов, а обединение на другарите.

Докато любовта означава, че аз вземам своето желание и го поставям по-ниско от желанието на другаря (колко ниско – това зависи от нивото на любовта), за да използвам своето желание само за това да напълня желанието на другаря. Неговото желание определя всичко за мен и аз живея вътре в неговото желание, както майката вътре в детето – тя чувства всичко, което то усеща, от което има нужда то – и съществува само за това. Това се нарича любов.

Затова „да се слееш с цяло сърце и душа” означава да възприемеш желанието на ближния като свое собствено и да се грижиш само за това, че ден и нощ да служиш на неговото желание. Кога е възможно това? – Когато всички се съединяват заедно под въздействието на висшата сила на светлината.

От урок по книгата ”Зоар”. Предисловие, 10.01.2011

[34972]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Сблъсквайки се с нещо противоположно, ние възприемаме тези събития по най-грубия начин: светлината въздейства на най-голямото желание. А когато започнем да размишляваме какво и защо се е случило, тогава работим в най-светлото желание. Излиза, че има разлика между въздействието на светлината върху желанието (колкото повече са противоположни, толкова по-голямо е въздействието) и как го възприемаме, което става според принципа за близостта, според възможността да се разберат помежду си.

Например, някой те е наругал. Ти си се обидил от цялата дълбочина на душата си – егоизмът ти е наранен, и в своето най-ниско желание си почувствал противоположността между вас. След това включваш разума, започваш да анализираш и малко да се приближаваш към него – в нещо да го разбираш, съгласявайки се и дори съединявайки се.

Мястото, където мога да разбера нещо противоположно, се смята за по-светло, по-високо. Обратната взаимовръзка на светлината и келим ще ни обърква, докато не почувстваме излизането и влизането на светлината в себе си – как става това спрямо изменението на авиюта. А дотогава, трябва да се отнасяме към това явление като към особено средство (сгула) за привличане на светлината, което е по-важно от знанията.

Това не означава, че не трябва да полагаме усилия да разбирем какво учим, смятайки, че най-важно е намерението. Не, намерението трябва да бъде свързано с умственото усилие и то се проявява по специален начин по време на ученето.

Защото всичко, за което говорим – авиют, парцуф, светлина – се случва само в намерението. Нищо не се променя, освен намерението, а всичко, което става долу е резултат от неговото въздействие. Строежът на душата, кли, което създаваме, получаваната в него светлина – всичко това е само намерение, и затова трябва да бъде свързано с всички части на науката, като наука за намерението.

Не е важно колко ще знаеш – важно е усилието. Затова няма значение какъв точно материал изучаваме. Усилието се състои в това, да се свържем с материала и да намерим в него своите вътрешни състояния.

Има ли в теб Малхут на Безкрайността? Намираш ли се в Окончателното поправяне? Получаваш ли НАРАНХАЙ? Да! Къде е това? Скрито е в моя вътрешен парцуф. Именно за него става дума!

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 10.12.2010

[35126]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→