Наричаме светлината с имената на съсъдите: НЕХИ, ХАБАТ, ХАГАТ. Но защо винаги да не ги наричаме просто с техните постоянни имена: Нефеш, Руах, Нешама, Хая, Йехида?

Работата е в това, че няма светлина извън съсъда! Нищо не можем да кажем за това какво представлява светлината сама по себе си. Светлината – това е впечатлението вътре в съсъда.

Аз усещам от него радост или трепет и без мен – тази радост не съществува. Затова Творецът се нарича „Бо–ре” („ела и виж”). Той се възприема само вътре в съсъда – желание.

Можем да говорим само за материята и формата, която е облечена в материя, но абстрактната форма е непостижима за нас. Затова, най-главното са съсъдите – желания и усещанията в тях.

А усещането зависи само от възприятието на самото кли. Ние не знаем какво всъщност се случва – ще го разберем само чрез своята реакция на ставащото. А що за явление се случва извън съсъда – за нас е неизвестно.

През съсъда ми протича някаква светлина и моята душа трепти. След това през мен протича друга светлина и аз се изпълвам с възторг.

В какво се състои разликата? Разликата е единствено в самия съсъд – аз не знам що за светлина протича и никога няма да мога да кажа нещо за Нея, а само за своята реакция.

А през цялото време, през мен протича една и съща светлина. Нима Тя не се променя?! Не ми е известно, защото не мога да измеря нищо в Нея… Измервам само моя съсъд – неговите впечатления и изменения.

Но какво принуждава моя съсъд внезапно да се промени? Той се променя под действието на духовните гени (решимот) и сам по себе си. Аз не знам точно как и от какво!

Но винаги говоря само за своя съсъд и това е много важно, защото определя целия принцип за възприемане на реалността, която се намира не някъде навън, а вътре в нас.

Затова, „всеки съди според степента на своите недостатъци” и всички изяснявания стават вътре в желанието, а светлината е усещането във съсъда.

Цялата ми работа е само вътре в моето желание и чувствителността към светлината зависи единствено от мен самия. Ако повиша своята чувствителност, значи се издигам по духовните стъпала от този свят до света на Безкрайността.

Разликата между стъпалата е само в моята чувствителност към случващото се. Аз и сега се намирам в света на Безкрайността. Но защо тогава вместо него, усещам този ужасен свят?

Причината е в моята безчувственост… Трябва да сменя очилата си с по-силни, после с бинокъл, след това с телескоп и ще видя другия свят.

Цялата реалност е усещането вътре в мен. Кабала се нарича вътрешна наука, тъй като разкрива само онова, което се скрито в нас. „Ела и виж” (Бо–ре) своя Творец вътре в самия себе си!

Всички религии, методики и вярвания твърдят, че трябва да се поправим по отношение на външния свят. А в науката кабала поправяме само себе си –  и групата и целият свят, всичко се намира в мен.

Недопустимо е да се мисли по друг начин, защото това ме задължава да поправя единствено самия себе си. И няма да разпилявам сили и да губя време за грешки, опитвайки се да поправя света и другите хора.

Този принцип действа както в общото, така и в частното – по отношение и на цялото човечество и на групата.

В крайна сметка, ние постепенно разкриваме истината, че човекът трябва да поправи само себе си, а чрез това ще се поправи и целия свят – от най-вътрешния кръг до най-външния. „Човекът е малък свят”.

От урок по книгата „Учение за Десетте Сфирот“, 13.10.2010

[23446]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Религията е била дадена на нацията на Израел по време на изгнанието, за да може нацията да осъзнае злата природа на егоизма и да развие нужда от Поправящата светлина. Всички други нации е трябвало да се развиват чрез техни собствени религии и вярвания. В древен Вавилон, Абрахам „е дал подаръци (системи от вярвания) на децата на неговата незаконна съпруга и ги изпратил на Изток”. Нациите наблизо получили тези „подаръци” във формата на световните религии Християнство и Ислям. Те са считани за подаръци, защото идват от Твореца и тяхната мисия е да доведат хората по-близо до Него. Последователите също са призвани да помогнат на човек да осъзнае злата природа на своя егоизъм.

Всички религии са „обратна” връзка с духовността. Тази връзка в основата си ни показва, че сме противоположни на духовността.  Постепенно, ние разкриваме, че нашият егоизъм се е развил до степен, от която няма връщане; това е като раков тумор, който ни унищожава. Това се разкрива с помощта на светлината. Цялото наше историческо развитие се е случило под влиянието на Висшата светлина. Светлината прави всичко като действа върху нас директно или в обратна форма.

Светлината развива нашия егоизъм и постепенно ни изяснява неговата природа. Позволява ни да видим, че съществуваме в зла, егоистична природа и че ние различаваме само тъмнина, което е само онова, от което имаме изгода. Ние бавно осъзнаваме егоизма като зло, като причината за цялото зло в света. Виждайки целия егоизъм, ние тогава се стремим към добрина.

Това са всички необходими етапи за нашето развитие.

От ежедневния урок, 29/06/2010

Filed under: Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Да бъдеш религиозен означава да постъпваш в полза на ближния. Защото Творецът е такъв. Като при това, всеки е длъжен да достигне такова отношение към ближния. Мисията на религиозният е да помага на хората да станат такива.

Религиозният човек се определя според отношението му към другите хора, а не към обредите. Поведение само според обредите унижава Твореца и религията в очите на невярващите. То дава на невярващия невярна представа за религията. Виж статията на Балл аСулам „Същност и цел на религията“.

Не съществува религия освен Кабала. Всички земни религии са егоистични образования, чиято задача е абсолютно егоистична. Всички религии само разделят хората, те са създадени за да ги управляват. А истинската цел на религията трябва да бъде изкореняването на егоизма в човека!

Религията трябва да създаде условия, така че човек да може да се преобърне, както преобръщат почвата когато копаят. Религията трябва да създаде среда, която да принуди всеки човек да измени своето мислене, жизнените си ценности. Да принуди – защото иначе човек не може да се измени сам, колкото и да се старае.

Религията първо трябва да постави всички на еднакво ниво, независимо от религиозното им звание, общественото или материалното им ниво – цар и роб, богаташ и бедняк, всички са равни. Оценката на всеки е само според любовта му към ближния, а не според обредите които извършва.

Не е възможно религиозният човек да презира другите (нерелигиозните, с друга вяра, чужденци).

Краят на религията се състои в това, че хората започват да я възвеличават, като по този начин възвеличават и самите себе си, като че ли и принадлежат. По такъв начин религията се превръща в още една власт!

Религията – това е лична връзка с Твореца, произхождаща от усещането на себе си, като сливащ се с цялото човечество. И затова Религията представлява лично, частно дело на човека и не подлежи на оценка отвън.

Мисията на религизният човек е да внесе в нашият свят усещане на Твореца, висшия живот.

Откъс от урока по статията „Същност на религията и нейната цел“

Filed under: Сутрешни Уроци - Няма коментари→

Filed under: Клипове - Няма коментари→

Раба“ш: този човек е действал така, както нито един кабалист не е успял да стори това преди него. В тези времена това е била истинска революция. Той е тръгнал против семейството си, против близките си, против цялото ортодоксално обществено мнение. Решавайки се на това той е извършил истински пробив. Започнал е да пише статии и да провежда уроци за начинаещи и за светски хора. Извършвал е всичко възможно за разпространяването на Учението.

Раба”ш за първи път в историята на изучаване на Кабала е започнал свободно да приема ученици. По това време, четиридесет момчета от Тел-Авив идват при 77 годишния Раба”ш. Той не се е побоял да ги вземе за свои ученици, въпреки че през целия си живот е живял в град Бней Брак, който се намира в ортодоксална еврейска община, с всичките нейни забрани и ограничения. Те са отишли при него именно да изучават Кабала и въобще не са мислили да се връщат към религията! Той е преподавал Кабала и на светски момчета от Тел-Авив!!! С това той извършва истинска революция, и насочва целият свят към изправление!

Това е било съвършено ново явление, подобно на което не е имало дотогава в историята на изучаване на Кабала. С това започва широкото разпространение на науката Кабала и именно тези четиридесет ученици след това продължават неговия път.

Раба“ш е бил истински революционер. Той е обладавал огромна вътрешна сила, която му е позволила да направи всичко това, въпреки своите хасиди и роднини!

Той е бил единственият човек, който е разбрал Баал аСулам и е продължил пътя му. Той е предал методиката на няколко от учениците си.

Няма съмнение, че без книгите на Раба”ш не бихме могли да намерим връзката с произведенията на Баал аСулам. Без обясненията му е невъзможно да се „разкрие” съдържанието на книгите на Баал аСулам. Това, че днес можем да напредваме духовно според методиката на Баал аСулам, да виждаме, да слушаме, да чувстваме и да разбираме написаното от него е преди всичко заслуга на Раба”ш.

Най-главното са неговите статии и неговия дух. Раба”ш е написал над четиристотин статии (по една статия седмично), в които е изложил цялата наука Кабала относно всичко, което касае вътрешната работа на човека. Посредством тези статии той ни дава възможност да постигнем усещане на духовния свят, обяснявайки всичко методично, в проста и лека форма, близка до съвременния човек. В статиите си той цитира много източници като Тора, Талмуд и т.н. Така той ни дава възможност за връзка с оригинални източници, тълкувайки записаното в тях от авторите им – кабалисти. Раба”ш, по своята същност е мост между всички велики кабалисти (от Авраам до Баал аСулам) и нас. Посредством духа си, той ни е предал науката Кабала и ние живеем в неговото кли и той ни поддържа. Това което имаме днес отнасящо се до изучаването на науката Кабала е заложена от него – формата на занятията ни, обясненията, формулировките.

Трябва да сме благодарни на Твореца за това, че ни е дал такава душа, която и днес ни включва в себе си и продължава да ни развива. Всичко духовно в нас е негова заслуга, негова действаща сила в нас. И затова ние се наричаме с неговото име „Бней Барух” – „Синовете на Барух”. Нека се надяваме, че един ден действително ще станем синове на Барух Ашлаг, Раба”ш.

Filed under: Велики кабалисти - Няма коментари→

Баал Сулам пише за стремежа на човека точно да разпредели своя живот: „Същността на въпроса (за смисъла на живота) е останала неизменна в цялата своя сила и горчивина и понякога ни застига, нас възрастните, изгаряйки разума и унижавайки ни в праха, преди да ни се удаде да открием известната на всички „хитрост” – да се отдадем без да разсъждаваме на потока на живота, както вчера”.

„Малките” хора и малките деца се стремят към ред. Човекът определя за себе си ограничения, вмества се в определени рамки, които му помагат да се чувства в безопасност. Освен това, на тези „малки” хора им харесва йерархията в отношенията: „Този е над мен, а този – под мен. От този трябва да се страхувам, а онзи да уважавам”.

Много политици, психолози и социолози използват това. На него се основава също и религията. Та нали малкият човек винаги се е страхувал от силите на природата. Той е превъзнасял тези грозни сили, опитвал се е да се споразумее с тях, отнасял се е с почит към тях. И по такъв начин е строил особени системи на отношения с тези сили на природата.

Така била създадена религията. И за хората това било благо. Нали те ясно знаели какво се изисква от тях, и такова положение ги устройвало. Те като че ли се скривали зад това.

Но тъй като ние вече живеем в нова епоха, когато желанието за наслаждение си е прокарало път през всички тези ограничения, то вече нито светските, нито религиозните хора могат да удържат себе си в предишните рамки и да останат вътре в същия „поток на живота, както е било вчера”, когато без да разсъждават и анализират са изпълнявали предписаните действия и са изпитвали удовлетворение от това, че правилно реализират своя живот. Но днес такова положение на нещата не може да удовлетвори човека. Та нали всички тези действия не му дават отговор на въпроса: „За какво живея?”.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Тук ще разкажем за всевъзможните митове и заблуди, съпровождащи кабала в продължение на хиляди години. Какво ли не се е влагало в името кабала – и магическите ритуали, в които се посвещават само високообразовани и истински вярващи юдеи от мъжки пол, достигнали 40-годишна възраст, и гаданието на карти и кафе, жонглирането с цифри (гематрия, нумерология), камъни и амулети, червени конци (нишки) и дихателни упражнения, и даже ритуални танци.

Ще разгледаме най-разпространените стереотипи, които не позволяват на хората да се доближат до науката кабала.

Мит 1: С кабала не бива да се занимава до 40-годишна възраст

От времето на великия кабалист АРИ никакви ограничения за изучаването на кабала не съществуват. С нея могат да се занимават всички, дори жените и децата. Всички забрани са съществували само до ХVI век. И са ги премахнали самите кабалисти. Предпазвайки тези, чиито души още не са достигнали съответстващата степен на развитие, кабалистите са приемали само преминалите през строг подбор. (още…)

Filed under: Общи - Няма коментари→

Въпрос: Тъй като егоизма непрекъснато расте и еволюира и ако по-рано за неговото ЧАСТИЧНО усмирение е била достатъчна вяра, която са давали различните религии, нищо не обяснявайки, то сега възможно ли е на хората да е нужна СВРЪХ-религия, претендираща за за най-точна и интересна наука – КАБАЛА. Възможно ли е да няма ПЪЛНО поправяне, а кабала сега да се появява естествен образ в противовес на растящия егоизъм, като силно средство срещу много силна болест, но както и предишното средство, да не може да излекува напълно болестта?

Отговор: Всички минали вярвания и религии са съществували именно за развитието на егоизма, докато той не се разкрие в цялата си същност, а след това се появява Кабала, като средство за неговото поправяне (бхина далет – егоистичното желание разкрива срещу себе си висшия свят).

Въпрос: Може ли да се състави карта на нашата планета, разделяща я не по страни, а по-степен на егоизма. Тези райони на планетата Земя, в които егоизма е най- голям, да се обозначат в червено, там където е по- малък в жълто и така до зелено. Във всеки случай, това ще привлече вниманието към Кабала. На мен би ми било интересно да видя подобно нещо, даже тогава когато не зная нищо за Кабала. А когато бих го видял, обезателно бих се заинтересувал, що за наука е отнасяща се до егоизма.

Отговор: Погледни ТЕС (Учение за Десетте Сфирот), ч.16, за делението на света.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Вие приемате само въпроси и отговаряте лично. По този начин изключвате обратната връзка. Защо не приемате и не отчитате мнението на другите хора, виждащи този свят от друг ъгъл?

Отговор: Преди време провеждах дискусии и форуми. Това може да се види в архива на сайта и в двутомника “ Кабалистичен форум „. Аз чета въпросите ви. Нямам време и сили да водя спорове. Преди всичко спорещите, без да са вникнали в предложения им материал (в този случай Кабала, защото са необходими сили, време, образование), го отричат, за да продължат спора. Честичко прибягват към словесно жонглиране, към недоказани религиозни твърдения, към това, че “ така е казано „.

 Кабала призовава към използване на логиката, фактите, изследванията в съответствие с правилото „Съдията не разполага с нищо повече от това, което виждат очите му “ и “ Не назоваваме онова, което не сме постигнали „. Оперираме само с очевидното

След като се запознаете с науката Кабала, ще разберете, че тя цялостно, както никое друго знание обяснява човешката същност, неговото създаване, процес на развитие, усещането му за света, жизнената цел и как тя да бъде постигната – принудително или доброволно и осъзнато.

Освен това ще проучите основата на всички вярвания, религии, философии – защо човекът ги е създал и изградил в себе си.

Впоследствие ще започнете да чувствате силите, които управляват нашия свят, реакциите на света и обратната връзка на това висше управление, в себе си. Т.е., ще видите цялото творение като единна затворена система, която постепенно се разкрива пред вас динамично, в степента на вашите постижения. Включително всички светове, от началото на сътворението на духовната материя, нейното спускане надолу, до постепенната и материализация в нашия свят, неговата материя, поправянето на тази материя, и връщането и към началото на творението. Накратко казано – всичко, от началото до края.

Аз приемам вашите въпроси и им отговарям с любов, защото те ми помагат, принуждават ме още по-достъпно да представям Кабала. Благодаря ви за това!

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: По думите на Рабаш чрез външното можем да преминем към вътрешното като посредством действия сърцето се променя. Едновременно с това, Вие през цялото време напомняте, че външните заповеди са само външни признаци, и няма никаква връзка между тях и поправянето на душата.

Отговор: Под външно се подразбира не физическото изпълнение, а намерението „заради себе си“, а под вътрешно изпълнение се има предвид намерението „заради Твореца“. За самите физически действия е казано, че: „За мен не е важно как ще убивате добитъка, а заповедите дадени за поправянето на човека.“ Тоест връзката между действията и заповедите е в намеренията, а не в самите действия. Ако човекът знаеше, че действията му няма да дадат никакъв резултат, как щеше да бъде благодарен на Кабала за правилната посока в живота!
Цялото противопоставяне между религиите и Кабала е в оценяването на важността на действията и намеренията: кое е по-важно – действията или намеренията?
Кабала също не отрича важността на действията (традициите), като формиращи и организиращи рамките на обществото. Но и религията е длъжна да признае казаното, че всички действия без намерение са мъртви, не поправят човека. А намеренията могат да бъдат променени само при правилното изучаване на Кабала. Трябва да започнем с признанието, че не сме съвършени – това е препъни камъкът. Тъй като основна цел на религиите е да дадат на човека усещането за гордост и съвършенство от това, че е изпълнил предписанията. По този начин той смята, че служи на Твореца и света, и всички са му задължени. А Кабала напротив – показва на човека колко е лъжлив и несъвършен (в светлината на Твореца, която се спуска върху него по време на обучението). Човекът е недоволен от резултатите от заниманията и ако може да се приповдигне над своите усещания, да извиси истината над страданията, тогава той върви напред. Но ако не е в състояние да направи това – отклонява се от пътя.
За необходимостта от това, важността на намеренията да бъде поставена по-високо в сравнение с физическото изпълняване се говори в „Предисловие към книгата Зоар“ п. 66. Цялото противоречие между религиите и Кабала се заключава в това, кое е по-важно.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→