Човекът, това е малък свят. Целият свят това съм аз, цялото мироздание, всичко което виждам! Всичко това може да съществува само вътре в моeтo желаниe.
Да достигнa последното поправяне (Гмар тикун), това означава напълно да разкрия своето желание чрез всичките възможни усещания.
Аз искам да увелича своето желание, доколкото е възможно и да усетя в него всичко, което е възможно. Това ще е и краят на моето поправяне.
Сега аз виждам около себе си хора, животни, машини, звезди, това са всичките мои желания: неживи, растителни, животински, човешки.
Аз съм длъжен всички тях да присъединя към себе си, да ги усетя в себе си, а така също и още няколко свята, които ще ми се разкрият още и ще ми се наложи да ги включа в своето вътрешно усещане.
И аз не деля реалността на вътрешна и външна, аз искам да я възприема, като едно цяло.
Съществува моето желание и освен него няма нищо друго. Вътре в него има такова свойство, което се казва Давид, Авраам, Ицхак, Моше, Йосеф, дясна и лява линии, ручей извиращ от Райската градина, Има-Бина,отгоре е Рая, отдолу е Ада.
Всичко това съществува вътре в моето желание. Не е възможно нищо да си представим и да помислим извън желанието. Това е единственото, което е било създадено от Твореца.
Длъжен съм да започна да опознавам своето желание! Та нали аз сега живея в него и сам не зная как. Аз го използвам, а то ме командва и така аз се въртя в този живот неосъзнато.
Книгата Зоар започва да ме довежда в съзнание!
Откъс от урока по книгата ЗОАР 21.12.2009
Ако искам да видя истинската реалност, не трябва да си представям нищо извън своето желание.
Такива сме се родили и сме свикнали да гледаме този филм, в който целият свят като че ли се намира извън нас. Но той изцяло съществува вътре в нашето желание.
Ще ни се наложи да влезем във война със самите себе си, за да се убедим, че всичко възниква вътре в желанието. Това не отменя действителността, нали желанието е самата реалност.
Ние си мислим, че желанието е просто това, когато ми се иска нещо. Но желанието – това е всичко! Стената, на която се натъквам – това също е желание! Аз се сблъсквам с желанието!
Всичко, което се случва около мен – това са желания – сили, които рисуват върху моя екран.
Когато разглеждаш една снимка на екрана на компютъра, ти нали не си мислиш, че това са реални обекти разположени вътре в него. Ти знаеш, че това са просто електрическите сили създаващи това изображение.
А когато ти гледаш нашия свят, ти това не го осъзнаваш. Ти просто не виждаш екрана, върху който се проектира този свят.
Но всъщност, случващото е още по-елементарно. Ако изображението на екрана на компютъра ти се струва случващо се извън теб, откъде тази картина попада в очите ти, обработва се, сравнява се с паметта и се осъзнава чрез други електро-химични действия в мозъка, то ти виждаш света направо в себе си, в своя мозък, в него виждаш проекция на този свят така, като че ли той се намира извън теб.
Но това е същият този екран с електрическите сили, рисуващи картината върху него. А ти си мислиш, че тя е някъде наоколо……
Ако с помощта на книгата Зоар се приближим към такова истинско възприятие, то ще видим пред себе си един свят на сили, свойства. А тези сили и свойства са движени от една обща сила, Твореца.
Това ще бъде и Неговото разкриване, което така много желаем… И това разкриване се извършва вътре в нашето желание, в съответствие с подобието на свойствата на Твореца.
Целият Зоар е предназначен единствено за разкриване правилното възприемане на реалността.
[youtube id=“_3EnbHc7olI“ w=“495″]

Нищо не може да се направи, ако не се обединим. Още повече, всяка страна иска да представи себе си така, като че ли не я вълнува, какво ще се случи с другите. И макар, че утре това ще се случи и с нея, за утре никой не мисли!
Става дума не за малкия, ограничен, слаб човек, а за поведението на цели държави, за човечеството. Защото всички хора, а не единици, изведнъж загубиха чувството си за отговорност, за реалност.
Свише ни се показва нашия глобален егоизъм – как целият свят се съгласява да живее само в настоящето, без да взема предвид, какво си подготвя за утре.
Кабала ни предупреждава, че не бива при настъпващите страдания да говорим: “Да вървим да пием и да се веселим, все едно утре ще се мре!” – защото тези обстоятелства специално са за програмирани от природата – заради нашето издигане в ново измерение (вж. “Предисловие към ТЕС”, п.122).

Въпрос: Къде е било творението до момента, в който Творецът го е създал? Хората възприемат усещането за съществуване като вечна реалност: възможно ли е преди Творецът да създаде душите, да не сме чувствали себе си? Да не сме чувствали нищо? Усещането изобщо да не е съществувало? Или сме били самият Творец и затова сме се чувствали като Него? Това е много объркващо…
Отговор: Вижте новороденото бебе – какво усеща то? Какво е усещало дo раждането си, в различните стадии на развитие – когато е било зародиш, или още по-рано, когато не е било създадено от родителите си? От къде започва всичко, от кой миг можем да започнем отброяването? А знаем ли къде съществуваме днес? Възможно е нашият свят също да се намира в нещо подобно на матка във висшата материя – Бина…
Въпрос: Когато говорите за Твореца и творението, Вие имате предвид усещането за живот, което се издига и спуска на определена степен. Когато усещането за живот се спуска на дадена степен, се нарича творение, а когато се издига – се нарича Творец. Получава се, че всъщност Творецът и творението са едно и също нещо. Просто творението е висшата действителност (Творецът), която се е спуснала долу?
Отговор: Абсолютно вярно. Тези понятия са относителни, както и всичко в нашето осъзнаване. Те се постигат само вътре в нас – в материята и формата, която приемат. Извън нашия съсъд (кли), ние нищо не можем да възприемем. Усещам – означава вътре в органа на усещане. Затова Творец на иврит е БОРЕ – от думите БО – ела и РЕ – виж, тоест, повдигни се и постигни в СЕБЕ СИ.