Въпрос: Какво означава „да говорим с Твореца”?

Отговор: “Да говорим с Твореца” – това преди всичко означава с всички сили да се стараем да разкрием в себе си Неговия образ.

Опитай се да си представиш: Той е причината за всичко, което усещам. Мислите, желанията, усещанията – са все Той, който е заложил моята основа и ме формира.

Ако съм решил, че текущата реалност е основана от Него, то как да се отнасям към случващото се с мен? Има две възможности:

1. Пряко да строя отношение към вътрешната ми реалност като към Него. Но този подход е неточен, неверен, нестабилен, т.е. няма възможност за проверка, аз със сигурност греша, воден от егото си.

2. Първо укрепвам себе си във връзка с подобни на мен, а след това строя отношения към вътрешната реалност, пропускайки нейната картина през тази връзка.

В такъв случай аз безусловно вече пребивавам в някакво свойство на отдаване, адаптиран съм по свойства към образа на Твореца. И по-нататък аз изменям не образа, а отношението си към него. Това означава „говоря с Твореца”.

От урока по статия на Рабаш, 20.09.2010

[#21602]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Какво дава на човек системата, наречена „духовен стимулатор”? Защо привлича хората толкова много, че се превръща в „тамагочи”?

Отговор: Системата дава на човек бъдещето и го поддържа в настоящето. Дава му усещане за издигане над смъртта. Започваш да усещаш, че те е грижа за системата, която те държи и те „храни” и която е твоята вечна „инфузия”.

Ти наистина усещаш, че съществуваш в различна действителност. Започваш да усещаш тази действителност като по-висша и по-силна от нашата собствена и не въпреки нашата реалност, а благодарение на нея.

Възприемаш нашата реалност като средство, чрез което съществува Висшата реалност. Усещаш такава комбинация между двата свята, че имаш напълно ясно разбиране за това колко трябва да използваш в този свят, за да подсилиш следващия свят в теб.

Това, което създадохме, не е виртуално общество, а е реалността, в която съществува Висшата сила и обрисува пред теб този живот, нашия свят или реалност, и сега ти помага да влезеш във Висшата реалност.

Трябва да преминем през всички тези промени, за да препрограмираме себе си да усещаме висшето царство чрез този свят. Постепенното развитие на нашия „стимулатор” ще ни позволи да осъществим това. Та нали цялото ни естествено, природно развитие се случва чрез игра: ние се издигаме на следващото ниво, не разбираме как се случва, но се издигаме и се развиваме.

Ето защо „духовният стимулатор” ще стане привлекателна игра за всеки.

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група - No Comments→

Откъси от моята бъдеща книга „Пътеводител към книгата Зоар”

Най-сложната и в същото време най-привлекателна тема, свързана с книгата Зоар и с живота въобще, това е възприемането на реалността.

Около нас съществуват множество вълни, които ние не усещаме, подобно на радиовълните, а също така съществува всеобхватно информационно поле. Полето на висшата информация се нарича висша природа или Творец.

Ние можем да установим връзка с това поле и тогава да получим от него всичко – усещане, разбиране, знание, любов, усещането за вечен живот и съвършенство, присъщо на това поле, изпълващо цялото ни обкръжаващо пространство.

Целта на науката кабала е да ни научи как да развием в себе си инструменти за възприемане на полето на висшата информация. Да направим това е възможно само с наши вътрешни промени и, постигайки го, ние сами ставаме подобни на това поле, на Твореца.

Полето се намира тук, около нас, само че ние сме глухи и не го възприемаме.

Filed under: Възприемане на реалността, Зоар - No Comments→

Ние можем да съществуваме или в получаващо или в отдаващо свойство и да ги реализираме.

Та нали само две сили управляват мирозданието, две природни сили – силата на получаването и на отдаването.

Едната от тях е силата на получаването, което изначално се намира в нас, ние сме родени с нея и за това я смятаме за естествена.

Но всъщност няма нищо по-естествено отколкото свойството на отдаване. Само, че то не се намира в нас и за това ни се струва неестествено, изкуствено, нямащо никакво отношение към реалността.

В действителност обаче, истинската реалност – това е именно свойството на отдаване, та нали цялото мироздание, освен нашия свят, пребивава в него. И само ние съществуваме в миниатюрното, затворено, въобръжаемо пространство, в свойстовото на получаване.

И тъй като това пространство е затворено и откъснато от всички светове и от Твореца, ние смятаме, че освен него не същствува нищо друго, подобно на червея в ряпа, който мисли, че целият свят прилича на тази горчива ряпа, в която се намира той, глупав и неразбиращ, че отвъд нейните предели съществува огромен, светъл, сладък и прекрасен свят. Така и ние.

Затова е необходимо да се разбере, че свойството на получаване, в което пребиваваме ние е мизерно и ограничено, дадено ни само за това, чрез него да познаем неговата противоположност – свойството на отдаването.

От урока по статията на Рабаш, 27.06.2010 г.

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок - No Comments→

Има такова понятие като „сключване на съюз”, когато страните подписват задължение за добри отношения в бъдеще, ако отношенията се влошат, появяват се проблеми в отношенията и недоразумения, пламва омраза, на мястото на разбирането настъпва неразбиране.

Но даже ако аз попадна в състояние, когато ми се струва очевидно, че втората страна е станала мой враг, аз все едно ще се отнасям към нея съгласно договора, който някога съм подписал с него – като с приятел. В това се състои силата на съюза.

Кога може да се сключи такъв съюз? Ако ние сме близки, съвпадаме по свойства, то ние сключваме съюз. Той сега не ни е необходим, тъй като между нас цари разбиране, даже любов!

Но ние подписваме такъв договор за случая, когато ще почувствам опозиция, омраза – тогава аз ще се обвържа със сила да се държа към съблюдаването на старите отношения.

Тоест, аз мога да „падна” – да видя теб и себе си ненавиждащи се един  друг, но въпреки това, аз съм длъжен да се отнасям с теб както преди. Аз знам, че всичко зависи от мен и цялата действителност извън мен е единна и съвършена.

От тук и произлиза самото понятие съюз – аз се базирам на това, че всички промени стават само в мен: и добрите и лошите.

И за това, когато подписвам такъв съюз, аз се настройвам и се насочвам към това, че светът е добър и съвършен, а всички промени настъпват само в мен. На такава основа се сключва духовния съюз и той съществува вечно.

Такъв съюз са сключили нашите Праотци (старите кабалисти), поправяйки своята част от общата душа – което се нарича „Заслуга на Праотците”.

И ние можем да се възползваме от тази заслуга, ако се присъединим към тях и се върнем в състоянието на онзи съюз, който съществува между тях.

От урока по статията на Рабаш, 30.06.2010.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

До сега нашият егоизъм е бил развиван от силата, която управлява този свят. Тази сила е увеличавала нашия егоизъм от поколение на поколение през хилядолетията. Но сега този процес е завършен и нашият егоизъм вече не вижда на къде да продължи. Той е достигнал крайните граници на сферата, в която се е развивал и напълно я е запълнил.

Сега ни влияят по нов начин, който ни показва колко взаимосвързани сме един с друг в тази егоистична сфера. Силата на натиск винаги ще ни тласка близо един към друг, затваряйки ни вътре и показвайки ни колко сме неспособни да се скрием един от друг.

Сега природата показва напълно ново отношение към нас и затова се чувстваме по-зле с всяка следваща година. Това е причината всички държави и правителства да са в смут и да не знаят какво да правят със света. Единственият начин да поправим света е да привлечем сила, която ще ни поправи, което ще се случи в степента, до която го желаем. Така че, трябва да го желаем!

Всеки човек ще е принуден да се свърже с другите във връзка на доброта. Това ще се случи или принудително, или чрез осъзнаването, че това е нужно. Чрез учене, събиране заедно с приятелите, пеене и канала Кабала ТВ, се свързваме със системата, от която тази сила идва при нас и ни поправя.

Всеки човек трябва да разбере това и да разкрие Твореца. По същия начин, както сега чувстваме себе си, света, хората и природата, така ще трябва да разкрием още едно ниво на реалността, още един свят.

От третата част на Дневния урок по Кабала – 28.04.10, Матан Тора

Filed under: Егоизъм, Ежедневен урок - No Comments→

Най-важното за човек желаещ да разкрие духовното е – да се старае всеки път да му е като за първи път.

С една дума все едно, че съм се родил сега и започвам на чист лист. Не знам в какъв свят се намирам, кой съм аз.

Сега аз чета някаква статия – и понятие си нямам, за какво става дума там. Все едно не знам нищо за това.

Аз изтривам всички предишни мнения. Все едно съм паднал от някаква звезда и нищо не разбирам от устройството на света. Аз искам да възприема това като нещо ново.

Защо? Обучавайки ни кабалистите желаят да ни покажат, че в нашия свят съществуват такива явления, които се наричат духовни.

Само че те са скрити от нас. Ако в нашия свят нямаше духовно, той нямаше да се нарича скрит.

Затова ние трябва да се стараем да разпознаем духовните явления в нашата реалност. Но как?

Каква особена светлина, какви лъчи трябва да излъча, за да мога вътре в светлината да видя духовното в нашата действителност? Аз не знам. На това трябва да се науча.

Кабалистите казват така: ако искаш да разпознаеш духовното, скритото тук, в този свят, ти можеш да го възприемеш в новата връзка между теб и обкръжението.

Именно там се крие входът към духовния свят и ти можеш да пробиеш.

През този процеп, който откриеш ти ще започнеш да виждаш новия свят. Входът към него се намира в твоята връзка с обкръжението, но в нова връзка, която ти внезапно ще разкриеш.

Изведнъж ти ще видиш, че от обкръжаващия те свят има вход в друг свят. Никой не го разпознава. Ти сякаш вървиш по улицата и изведнъж зад завоя попадаш в духовната реалност.

Този вход се отваря, когато гледаме на нашия свят по друг начин, все едно, че ние съвсем не се познаваме с него и възприемаме реалността „аз и обкръжението” за първи път.

От урока по статия на Рабаш, 30.04.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Ако аз ненавиждам „Египет” вътре в мен, как да се справя с това, та нали той също е част от мен?

Отговор: Целият свят е част от мен. Аз трябва да проверя, с какви желания, стремежи и сили мога сега да работя, за да се предвижвам към целта, а с какви сили, желания, мисли и свойства трябва да се разделя, да се отдалеча от тях, за да се приближа към целта.

Аз съм длъжен да си изясня, от какво трябва да се отдалеча, а към какво да се приближа. Моето движение се определя от това, от какво ще се отделя и с какво ще се съединя.

До колкото става дума за нашето общо желание, с което аз не знам какво да правя, то аз си го изяснявам – с какво желание аз искам да се съединя, а с какво – не.

Картината на духовния свят, която ние си представяме, ни се струва подобна на нашия свят, в който ние преминаваме от един обект – към друг, от едно място на друго.

Но духовен свят означава, че аз се намирам вътре в едно огромно желание, състоящо се от всевъзможни желания.

Аз пребивавам във вътрешността на пространството, пълно със желания, и няма празно място между тях. Няма пространство без желания.

За това, намирайки се в самата дълбочина на желанията, където няма нищо освен тях, аз съм задължен само да ги сортирам, с кои от тях искам да осъществя връзка, а с кои – не. Това се нарича мое движение.

Та нали цялата реалност – това е желание, сфера, вътре в която ти съществуваш. Няма нищо друго. С едно желание съм свързан повече, с друго по- малко, а някои от тях даже ги отблъсквам от себе си.

Това означава, че аз се смесвам в духовното, извършвам някакви действия, някакво движение. Какво е това „издигания”? Когато аз си изяснявам все повече желания и се съединявам с тях. А с други желания съм свързан по-малко.

Но аз се намирам сред всички тези желания, вътре в материята, в която са ме поместили с мъничка искрица светлина, давайки ми възможност да проведа изясняване.

За това цялата ни работа се състои в изясняване на желанията, вътре в които ние съществуваме – кои от тях мога да използвам за отдаване, а кои не съм способен, и за това ги отхвърлям и не ги използвам.

Ами, че ние не можем да излезем от това поле на желанията и няма свободно пространство между тях. Свободно пространство се нарича неизясненото желание, което ти не виждаш, не различаваш в него нищо.

От урока от книга Зоар. 20.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

От книгата „Шамати”: Книга, автор, разказ. Книгата – това е състоянието до Сътворението (замисълът).

Автор – собственикът на книгата. Единството между автор и книга представлява „разказ”.

Трябва „да получим разказ”, т.е. Тора, заедно с Даващия Тора.

Ние се намираме в някаква реалност и сме длъжни да я изследваме, да разберем какво означава тя. Илюзия ли е или истина, или това е едно и също нещо? В мене се разгръща някаква програма с причини и следствия, но кой е нейният автор? Ще позная ли автора на разказа, който чета вътре в себе си?

Самата книга (цялата тази реалност) вече е съществувала, когато съм започнал да чета и да разказвам.

Но цялото разкритие е вътре в мен, от това как чета този разказ, преминавам през тази книга от начало до край и как се впечатлявам от нейните течения.

И вътре в този разказ, според мярката на моето познаване и включване – разкривам автора на книгата. Влизам вътре в книгата и разказът и започва да ме изгражда, и да ме подготвя, да стана неин автор (преписвач).

Разказът това е Тора, водеща ни към пълно разкритие на цялата книга, в която се намираме заедно с даващия Тора.

Всеки от нас я разкрива сам отново, но на него му трябва учител, който може да му прочете тази книга.

Както в нашия свят възрастният чете на детето, докато то не порасне и не се научи само да чете. Така и в науката Кабала, (духовно) възрастният, е длъжен да помогне на детето, защото то не може само да я открие, а само чрез преподаването на учителя.

Докато не се научи само да чете тази книга и да преминава през този разказ, за да разкрие автора.

Постепенно сами ставаме този автор, пишем Тора върху материала на своите желания, всеки път приемащи нови форми – букви.

Независимо, че книгата е написана от Автора, превръщаме се в неин автор и преминаваме този разказ от начало до край, сравняваме се и се обединяваме с книгата, и с автора, и с разказа.

Забележка: на иврит има дума Сойер , която означава едновременно автор и преписвач.

Счита се, че авторът е един – Твореца, който е написал само една книга Тора, която включва в себе си всичко, а ние само я преписваме – всеки в себе си.

От подготовка кум урока, по книгата “Шамати”, 18.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

От книгата „Шамати”: Книга, автор, разказ. Книгата – това е състоянието до Сътворението (замисълът).

Автор – собственикът на книгата. Единството между автор и книга представлява „разказ”.

Трябва „да получим разказ”, т.е. Тора, заедно с Даващия Тора.

Ние се намираме в някаква реалност и сме длъжни да я изследваме, да разберем какво означава тя. Илюзия ли е или истина, или това е едно и също нещо? В мене се разгръща някаква програма с причини и следствия, но кой е нейният автор? Ще позная ли автора на разказа, който чета вътре в себе си?

Самата книга (цялата тази реалност) вече е съществувала, когато съм започнал да чета и да разказвам.

Но цялото разкритие е вътре в мен, от това как чета този разказ, преминавам през тази книга от начало до край и как се впечатлявам от нейните течения.

И вътре в този разказ, според мярката на моето познаване и включване – разкривам автора на книгата. Влизам вътре в книгата и разказът и започва да ме изгражда, и да ме подготвя, да стана неин автор (преписвач).

Разказът това е Тора, водеща ни към пълно разкритие на цялата книга, в която се намираме заедно с даващия Тора.

Всеки от нас я разкрива сам отново, но на него му трябва учител, който може да му прочете тази книга.

Както в нашия свят възрастният чете на детето, докато то не порасне и не се научи само да чете. Така и в науката Кабала, (духовно) възрастният, е длъжен да помогне на детето, защото то не може само да я открие, а само чрез преподаването на учителя.

Докато не се научи само да чете тази книга и да преминава през този разказ, за да разкрие автора.

Постепенно сами ставаме този автор, пишем Тора върху материала на своите желания, всеки път приемащи нови форми – букви.

Независимо, че книгата е написана от Автора, превръщаме се в неин автор и преминаваме този разказ от начало до край, сравняваме се и се обединяваме с книгата, и с автора, и с разказа.

Забележка: на иврит има дума Сойер , която означава едновременно автор и преписвач.

Счита се, че авторът е един – Твореца, който е написал само една книга Тора, която включва в себе си всичко, а ние само я преписваме – всеки в себе си.

От подготовка кум урока, по книгата “Шамати”, 18.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Filed under: Клипове - No Comments→

Filed under: Клипове - No Comments→

Човекът, това е малък свят. Целият свят това съм аз, цялото мироздание, всичко което виждам! Всичко това може да съществува само вътре в моeтo желаниe.

Да достигнa последното поправяне (Гмар тикун), това означава напълно да разкрия своето желание чрез всичките възможни усещания.

Аз искам да увелича своето желание, доколкото е възможно и да усетя в него всичко, което е възможно. Това ще е и краят на моето поправяне.

Сега аз виждам около себе си хора, животни, машини, звезди, това са всичките мои желания: неживи, растителни, животински, човешки.

Аз съм длъжен всички тях да присъединя към себе си, да ги усетя в себе си, а така също и още няколко свята, които ще ми се разкрият още и ще ми се наложи да ги включа в своето вътрешно усещане.

И аз не деля реалността на вътрешна и външна, аз искам да я възприема, като едно цяло.

Съществува моето желание и освен него няма нищо друго. Вътре в него има такова свойство, което се казва Давид, Авраам, Ицхак, Моше, Йосеф, дясна и лява линии, ручей извиращ от Райската градина, Има-Бина,отгоре е Рая, отдолу е Ада.

Всичко това съществува вътре в моето желание. Не е възможно нищо да си представим и да помислим извън желанието. Това е единственото, което е било създадено от Твореца.

Длъжен съм да започна да опознавам своето желание! Та нали аз сега живея в него и сам не зная как. Аз го използвам, а то ме командва и така аз се въртя в този живот неосъзнато.

Книгата Зоар започва да ме довежда в съзнание!

Откъс от урока по книгата ЗОАР 21.12.2009

Filed under: Зоар - No Comments→

Ако искам да видя истинската реалност, не трябва да си представям нищо извън своето желание.

Такива сме се родили и сме свикнали да гледаме този филм, в който целият свят като че ли се намира извън нас. Но той изцяло съществува вътре в нашето желание.

Ще ни се наложи да влезем във война със самите себе си, за да се убедим, че всичко възниква вътре в желанието. Това не отменя действителността, нали желанието е самата реалност.

Ние си мислим, че желанието е просто това, когато ми се иска нещо. Но желанието – това е всичко! Стената, на която се натъквам – това също е желание! Аз се сблъсквам с желанието!

Всичко, което се случва около мен – това са желания – сили, които рисуват върху моя екран.

Когато разглеждаш една снимка на екрана на компютъра, ти нали не си мислиш, че това са реални обекти разположени вътре в него. Ти знаеш, че това са просто електрическите сили създаващи това изображение.

А когато ти гледаш нашия свят, ти това не го осъзнаваш. Ти просто не виждаш екрана, върху който се проектира този свят.

Но всъщност, случващото е още по-елементарно. Ако изображението на екрана на компютъра ти се струва случващо се извън теб, откъде тази картина попада в очите ти, обработва се, сравнява се с паметта и се осъзнава чрез други електро-химични действия в мозъка, то ти виждаш света направо в себе си, в своя мозък, в него виждаш проекция на този свят така, като че ли той се намира извън теб.

Но това е същият този екран с електрическите сили, рисуващи картината върху него. А ти си мислиш, че тя е някъде наоколо……

Ако с помощта на книгата Зоар се приближим към такова истинско възприятие, то ще видим пред себе си един свят на сили, свойства. А тези сили и свойства са движени от една обща сила, Твореца.

Това ще бъде и Неговото разкриване, което така много желаем… И това разкриване се извършва вътре в нашето желание, в съответствие с подобието на свойствата на Твореца.

Целият Зоар е предназначен единствено за разкриване правилното възприемане на реалността.

Filed under: Възприемане на реалността - No Comments→

Filed under: Клипове - No Comments→

Filed under: Клипове - No Comments→

[youtube id=”_3EnbHc7olI” w=”495″]

Filed under: Клипове - No Comments→

Нищо не може да се направи, ако не се обединим. Още повече, всяка страна иска да представи себе си така, като че ли не я вълнува, какво ще се случи с другите. И макар, че утре това ще се случи и с нея, за утре никой не мисли!

Става дума не за малкия, ограничен, слаб човек, а за поведението на цели държави, за човечеството. Защото всички хора, а не единици, изведнъж загубиха чувството си за отговорност, за реалност.

Свише ни се показва нашия глобален егоизъм – как целият свят се съгласява да живее само в настоящето, без да взема предвид, какво си подготвя за утре.

Кабала ни предупреждава, че не бива при настъпващите страдания да говорим: “Да вървим да пием и да се веселим, все едно утре ще се мре!” – защото тези обстоятелства специално са за програмирани от природата – заради нашето издигане в ново измерение (вж. “Предисловие към ТЕС”, п.122).

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Filed under: Възприемане на реалността - No Comments→

Въпрос: Къде е било творението до момента, в който Творецът го е създал? Хората възприемат усещането за съществуване като вечна реалност: възможно ли е преди Творецът да създаде душите, да не сме чувствали себе си? Да не сме чувствали нищо? Усещането изобщо да не е съществувало? Или сме били самият Творец и затова сме се чувствали като Него? Това е много объркващо…

Отговор: Вижте новороденото бебе – какво усеща то? Какво е усещало дo раждането си, в различните стадии на развитие – когато е било зародиш, или още по-рано, когато не е било създадено от родителите си? От къде започва всичко, от кой миг можем да започнем отброяването? А знаем ли къде съществуваме днес? Възможно е нашият свят също да се намира в нещо подобно на матка във висшата материя – Бина…

Въпрос: Когато говорите за Твореца и творението, Вие имате предвид усещането за живот, което се издига и спуска на определена степен. Когато усещането за живот се спуска на дадена степен, се нарича творение, а когато се издига – се нарича Творец. Получава се, че всъщност Творецът и творението са едно и също нещо. Просто творението е висшата действителност (Творецът), която се е спуснала долу?

Отговор: Абсолютно вярно. Тези понятия са относителни, както и всичко в нашето осъзнаване. Те се постигат само вътре в нас – в материята и формата, която приемат. Извън нашия съсъд (кли), ние нищо не можем да възприемем. Усещам – означава вътре в органа на усещане. Затова Творец на иврит е БОРЕ – от думите БО – ела и РЕ – виж, тоест, повдигни се и постигни в СЕБЕ СИ.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - No Comments→