Колкото по-дълбоко, заедно с квантовата физика, проникваме навътре в материята, която е нежива и там няма нищо, освен напълно определен подход и механично разкритие – изведнъж разкриваме там разум и чувство.

И макар че ние самите придаваме на материята тези свойства,  там откриваме мисъл, замисъл. Ние разбираме, че се сблъскваме с нечия мисъл.

Изследователите на космоса също твърдят, че чувстват като че ли зад целия космос, отвъд звездите, стои някаква мисъл. В развитият човек възниква такова усещане.

На скорошната лекция в Москва аз разказах, че ако се увеличи атомът, ще открием празно пространство между неговото ядро и електроните. Аз вече получих възражения от свой познат, физик, който опровергава, че в атома може да съществува празно пространство, защото цялото пространство там е запълнено. Днес ние знаем, че електронът не е съсредоточена в едно място частица, а някакъв размазан облак, запълващ цялото пространство на орбитата.

Това като че ли не съответства на това, което аз представих, но кой знае какво ще говори физиката след още двадесет години? Ясно е, че всяка теория ще стане още по-абстрактна, тъй като напредвайки все повече, разбираме, че нашият свят се състои не от твърди частици и не се подчинява на обикновената механика, а все повече се приближава към духовната форма.

Когато казах, че в атома има празно пространство, имах предвид качествена празнота вътре. Колкото и нашите изследвания да потвърждават , че цялото пространство на атома е запълнено и един електрон запълва цялата област, заедно с това откриваме празно пространство, която иска  да ни каже нещо с тази си празнота. Това е и скритата там мисъл.

Също и в състоянията между стъпалата, при прехода от едно стъпало на друго, ние попадаме в някакви особени падения-празноти – падаме и се обновяваме. Затова всяко следващо стъпало е съвършено ново изграждане.

От урока по статията  „Характерът на науката кабала“, 20.01.2011

[33255]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

От урок №2, в Москва

Ние се намираме в едната част от природата – получаващата, и трябва да достигнем до другата част – отдаващата. Днес тази част е напълно непонятна за нас, тъй като преходът от стъпало на стъпало е винаги непонятен. В диалектиката това се нарича: „закон на двойното отрицание”.

Следващото стъпало – това са друг разум, други чувства и друго виждане. Всъщност всичко е различно с напълно нови параметри. Става дума не за нещо малко по-голямо отколкото това, което имаме сега, а за качествено ново стъпало. Изобщо, по духовния път всяко стъпало е напълно различно от предишното, напълно отделено от него, и представлява нови десет сфирот.

Редът на издигането е: ние сме потопени в егоистично желание, да речем на един сантиметър. Оценяваме го като зло в нашето съществуване и желаем да го поправим на добро. Тогава ние се издигаме на един сантиметър над него, т.е. започваме да го използваме обратно –  по посока на отдаването, и виждаме съвършено нов свят.

След това ние отново се спускаме, но този път на два сантиметра дълбочина. В началото всичко е наред: ние използваме света, т.е. състоянието, за себе си. Но тогава постепенно разкриваме една зловеща картина и отново започваме преобразуване на злото в отдаване. Веднъж избавили се от злото, ние се издигаме два сантиметра и отново виждаме света на отдаването, който е напълно различен от предишното стъпало.

Колкото по-голямо е потапянето, толкова по-голямо е издигането. Близките стъпала са отделени едно от другоа чрез падения и в тях абсолютно всичко е различно. Ние непрекъснато разриваме един нов свят, без да знаем как да действаме от едното стъпало  на другото. Състоянията са напълно различни, дори ако ни изглежда, че „вече сме били тук”.

Как тогава да направя своя  избор? Как мога да избера посоката, следващото състояние?

Затова е необходимо едно просто действие: от всички възможни състояния аз избирам най-сложното, това, което е най-трудно за мен, най-отблъскващо за моята природа. Така действам по отношение на своите другари, против своята природа, и така се издигам на следващото състояние.

Аз трябва непрекъснато да избирам духовното състояние, което е напълно противоположно на сегашното ми състояние. Така получаването и отдаването растат едно от друго. Това е законът на двойното отрицание. На този закон е основан растителният живот, растежът на живите клетки, пътят на нашите мисли и т.н. Всичко се развива по пътя на израстване на противоположностите на едното от другото.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 17.01.2011

[33148]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Клипове, Филми - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това сгула (чудотворна сила)?

Отговор: Сгула – това е, когато резултатът е предизвикан не от моите преки действия, а по косвен път. Не зная точно как работи това, на мен просто са ми казали, че това е така, и съгласно това действам.

Аз възприемам връзката между своите действия и резултата като факт, защото се доверявам на разума на Висшето. С други думи, аз не работя на принципа: „няма в съдията нищо повече, отколкото неговите очи”, а обратно, аз възприемам принципа „техните очи да не видят”.

Мога само да използвам тук разум/ рош на висшето, който  ми е казал: „Така е необходимо да се прави” – аз правя и става „сгула”.

Това е закон, защото в природата действат само закони, но този закон още не е проявен явно в моите свойства/ разум, не е очевиден и затова относно мен се нарича „сгула”/чудо. Той ми въздейства, но не го усещам в своите егоистични желания и не в това, което ми е разкрито. И затова той се нарича „сгула”/чудо, необяснимо явление на природата.

Ние наблюдаваме такива явления и в нашия свят. Да кажем, един човек съветва друг да направи някакво действие, за да получи определен резултат. Но той се отказва, защото не вижда как едното следва от другото. А ако въпреки своето желание, би последвал съвета на първия, тоест да разбере какво вижда този човек като причина, следствие и това действие, което е необходимо да извърши, за да получи този резултат, то това означава, че би се възползвал от неговият разум, от чудотворната сила/ сгула.

От урок по статията от книгата „Шамати”, 31.12.2010

[32208]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Философията се отказва да се опира само на научни експерименти и често прави изводи само на основата на човешкото въображение.

За философия се приема дори теорията, откъсната от реалността, когато смяташ своите умствени заключения над реалните факти.

Докато работиш като машина, като учен, на основата на самите факти – ти не грешиш. Но веднага щом се отклониш от тях и се впуснеш във «философстване» – твоите изводи вече нищо не струват. Така казва науката кабала.

От една страна, сякаш кабала принизява човек, прави от него «машина», работеща съгласно някаква проста схема, а от друга страна тя е готова да му предостави нови възможности – нови инструменти на възприятие.

Но тя предупреждава, че не трябва да се повдигаме над здравия си разум, защото ще сгрешим! Тя ни предлага нови инструменти за изследване, за да разкрием светът по-нататък!

Човешкият разум достига «до небесата», но по-високо от тази граница той не е в състояние да се повдигне – това е неговият предел. До тази граница достигат външните науки. Но не продължавай по-нататък, защото ще започнеш да философстваш. Вместо това, ти имаш възможност и по-нататък да продължиш научното си изследване – с помощта на науката кабала.

В това се състои причината на непрестанната борба на кабала и философията, защото философията се впуска в такава област, където действа кабала. Външните науки не навлизат тук, те се занимават изцяло в своята си област – изследване в егоистичните инструменти на познанието.

Но днес достигаме до особено състояние, когато науката достига своето «небе», своя предел. И науката кабала иска да продължи заедно с човека научните изследвания над тази граница, използвайки същите тези принципи, като се ръководи само от очевидните факти, «това, което виждат очите ти».

И затова на нея и е нужно да изгони философията от тази област и да покаже, че не и е там мястото. Тъй като философията идва тук с фантазии, а науката кабала – с реални инструменти на изследване (свойството отдаване).

Действително там са нужни нови органи на възприятие и нов подход, основан на силата на отдаване, а не на получаване – затова кабала се нарича висша наука. Но е наука!

От урока по статията „Кабала и философията“, 28.12.2010

[31054]

Filed under: Ежедневен урок - Няма коментари→

Съществува много древна връзка между науката кабала и философията. Философията е нещо като основа на всички науки.

Хиляди години не е имало отделни науки: математика, физика, химия, биология, география, астрономия. Учените са се занимавали с всичко и в същото време са били дори лекари.

И цялото това общознание се е наричало философия, което в превод означава «любов към мъдростта», към знанието.

Известният философ от 16 век Йохан Ройхлин пише: «Моят учител Питагор, бащата на философията видимо е приел своето учение от кабалистите и първи е превел думата «кабала», неизвестна до тогава на съвременниците му, с гръцката дума «философия».

Връзката между кабала и философията и въобще с всички науки е много дълбока. Всъщност науката, това е вече разкриване на Твореца. Неговите действия, които се разкриват не просто чрез усещанията на тялото, а чрез този механизъм в нас, който се нарича «човек» и вече се отнася към човешката степен. Макар това да е все още човека от този свят, но е от степента «човек».

Древната наука, до нейната връзка с кабала се е развивала на животинска степен. И едва след като науката кабала се открива на първия «човек» Адам Ришон и след това се развива до Авраам и по-нататък, се разкриват действията на Твореца – на тази основа възниква съвременната наука от нашия свят.

Сякаш не виждаме връзка между отделните неща, тъй като обичайната наука се строи въз основа на човешкия разум и усещания, егоистичното желание да се наслади, в което разкриваме света и едва ли не няма връзка с кабала и духовните светове. Но всъщност това не е така, тъй като тя изучава същите тези действия на Твореца, но разкриващи се в друг материал, егоистичен.

Това са действия на Твореца, указващи връзката между частите на реалността. И затова дори обичайните естествени науки за природата са също своего рода разкриване на Твореца, но на наше ниво.

Защото освен Твореца, няма нищо друго в мирозданието и всичко, което разкриваме са Негови действия. Само че ние можем да Го разкриваме в егоистичните си желания и тогава се наричат естествени науки. А можем да Го разкрием в желанието да отдава и тогава се нарича наука кабала.

Но и в единия и в другия случай е разкриване на Твореца. Творецът е един и не се разделя на две. Ние, изследователите сме тези, които Го разделяме, в зависимост от това, в какви желания възприемаме.

От страна на висшия не съществува никакво разделяне, всички деления са само от наша страна. И затова в нас възниква вечния проблем, как едното е свързано с другото и как те си влияят взаимно.

От урока по статията „Кабала и философия“, 27.12.2010

[30958]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок - Няма коментари→

Изкачвайки се по духовните стъпала, ние преминаваме през всевъзможни противоречия, много объркващи ни състояния, когато нищо не разбираме.

Случва се изцяло да си губиш разума. Тъй като, ако преминаваш от едно състояние в друго, желанието ти се променя.

А разумът се получава заедно с желанието, той само го обслужва. Колкото по-силно е желанието, толкова повече расте разумът, за да му служи, да му помогне да се напълни.Така сме устроени.

Ако желанието ти се смени с друго, ти получаваш ново желание и предишният ти разум изчезва.

А между стъпалата чувстваш все едно са изтрили цялата информация в „компютъра” ти – и край, вече не знаеш как да работиш. Разказват, че Баал Шем-Тов дори е забравял буквите и „наново” се е учил да чете.

Това е особено състояние. Така се показва на човека, че той е просто машина. Изчезва желанието, изчезва паметта и чувстваш, че вече не знаеш как да извършиш елементарни действия с ръка или крак, камо ли да помниш имената на хората или случващото се наоколо.

Това може да ни се стори като психическо отклонение. Но заедно с това човек разбира и усеща, че всичко това се случва с него, той се самоанализира, като че ли отстрани.

Съществува точка, в която чувстваш :”Това се случва с мен. Виж кой съм аз! Сега аз съм празен съсъд, без чувства и разум. Ще получа ново усещане и нов разум!”

Това е пълна промяна. Ти получаваш нов „компютър” и трябва да го запълниш с нови програми, всичко наново.Така напредваме.

От урока по статия на Рабаш, 24.12.2010

[30691]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво чувства висшия, когато се принизява, умалявайки себе си заради нисшия? Страда ли той от това?

Отговор: Не, той не страда, а обратно, готов е да се спусне, за да помогне на нисшия. Висшият се прониква от неговите беди – това е и спускането.

В нашия свят аз влизам в асансьора и слизам на първия етаж. А в духовния получавам съвсем друг разум, друго чувство – в съответствие с ниския етаж. Както се казва, променяш мястото – променяш облика.

Всяко духовно движение – това е смяна на формата: променя се екранът (масах), променя се желанието. Затова, спускайки се към нисшия, висшият става подобен на него. Той се облича в нисшия, изглежда като нисшия и само вътрешно съхранява своето истинско ниво – степента, на която може да се издигне.

Да умалиш себе си в духовното съвсем не е просто. За това е необходимо да си много силен, тъй като ти ”разваляш” себе си, приемаш допълнителни дефекти, голямо желание, към което се простират клипот.

Оправдано е само с това, че ти си способен на това заради спасението на нисшия. Целта освещава твоите действия и ти прибавя сили. Само подготвен, набрал сили, ти си достоен да изпълниш своята мисия.

Тогава се спускаш и установяваш връзка с нисшия, който е повреден и опетнен от егоизъм. Ти също се натоварваш с тази мръсотия и повреждане, затруднявайки себе си с голяма добавка от тъмнина и долни сили – само за да му помогнеш.

Сега вие двамата сте повредени, но ти освен външните повреди, имаш вътрешен запас от сили. Вътрешно ти си поправен и затова, съединявайки се с нисшия, можеш да  издигнеш и себе си, и него.

Представи си, че се спускаш на нивото на наркоман, когото искаш да спасиш.

Подобно на него, ти започваш да употребяваш наркотици, спогаждаш се с него, вживяваш се в него. Сега вие двамата страдате от наркотичната зависимост.

А после ти активираш своите сили, започваш да го поправяш и да измъкваш от блатото и двамата. Той вече е включен в твоето желание и сега го издигаш на своята степен.

Тук ти поправяш тази част от себе си, която се е включила в него, и него самия, включен в теб. Това е двойно поправяне, изискващо двоен екран. При това неговата повреда е много по-силна от твоята.

Излиза, че отдаването, разпространяването, поправянето на нисшите е много по-трудно, отколкото самопоправянето. Обаче по такъв начин ти получаваш възможността да привлечеш светлината за сметка на нисшия, както се казва, да го породиш, да проявиш в него новото възприятие.

Това може да се осъществи само ако ти притегляш от Безкрайността новата светлина, напълваща всички светове. Именно тази нова ”порция”, използвана заради нисшия, и  доставя удоволствие на Безкрайността, на Твореца. Благодарение на това действие ти се сливаш с Него.

От урок по книгата „Зоар”, Предисловие, 20.12.2010

[30273]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Учител и ученик - Няма коментари→

Отваряйки статия, написана от кабалист, аз преди всичко, трябва да проверя своето отношение към нейния автор. Задължително е той да е  неоспорим авторитет за мен, а самият аз – просто тресчица, носена от водния поток.

Аз трябва да съм готов да го следвам, като оттегля цялата си критика, да се включа в него със своя разум, с чувствата, с формулировките – абсолютно с всичко.

Трябва да забравя всичко, което съм знаел досега, защото то е обработено от моя разум и следователно е изкривено. Трябва да се изключа от всички свои  усещания и просто да проникна в него.

Такъв е първият етап за правилно четене на кабалистичен източник – анулиране на себе си пред някой велик, който иска нещо да ми предостави.

След това аз мога да включа своя разум и чувства, за да видя доколко се съединявам с прочетеното, доколко го усещам, доколко съм съгласен с него. Но при това, все пак трябва да съм включен в него.

До неотдавна е било много трудно да се доставят кабалистични книги и поради това всяко късче хартия, изписано от кабалист, се е възприемало като голямо разкритие свише. И при все, че не си разбирал там нито дума, чрез тези редове си се опитвал да намериш ключ към духовното.

А сега всичко е разкрито, всичко е написано, но хората не искат да отворят тези книги, духовното не ги влече. Такава е човешката природа: когато всичко е твърде достъпно, то не привлича.

Но за нас тези текстове са като глътка въздух…

От урок по статия на Рабаш, 10.12.2010

[30110]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Аз непрекъснато си представям мрежата на нашите взаимовръзки. Тя изчезва, но аз продължавам да я плета в моето съзнание отново и отново, докато не остане в главата ми, докато не стане част от моя живот.

Тогава аз живея в това постоянно усещане, непрекъснато осветено от нашето обединение. След това аз желая не само да го наблюдавам отвън, но да вляза и вътре, така че моят свят да стане глобална система от взаимовръзки между хората. Така съзерцанието се сменя с участие; аз прониквам все по-дълбоко и започвам да усещам себе си вътре в другарите.

Тогава започва съпротивлението на чуждите мисли, желания и действия. Аз ги сортирам и използвам да видя къде все още съм не поправен, не съединен. Те ми показват качествата, в които отсъства връзката, позволявайки ми да поправя своите недостатъци.

Това ми дава повече сила, повече чувства и разум, повече детайли от картината на света и така аз напредвам. Най-важното е да представиш на своето умствено зрение една мрежа. Това е достатъчно. Останалото ще дойде от само себе си.

От урока по статия  на Рабаш, 02.11.2010

[25660]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Струва ли си да помня наизуст чертежите от ТЕС или е по-добре повече да се старая да ги усетя вътре в себе си, без разбиране?

Отговор: Ако отидете в нашия архив, ще видите чертежите на Рабаш. Ако отворите книгите на другите кабалисти, дори книгата „Ецира” или ръкописите на Ари – също ще видите чертежи. А ако отворите книгата „Зоар”, там няма чертежи, но има всевъзможни таблици.

Защото кабала е наука. Разкриваме нов свят, а там действат сили и ние искаме да знаем каква е формулата, по която тези сили се съчетават помежду си – във всяко място, във всяко състояние. Ако познаваме това съчетаване на силите, когато придобием екран, ще можем да постигнем същото състояние.

Да допуснем, че имам екран, имам сили или сила на желанието да помоля силите. Тогава, аз получавам знание, сили и пример от висшето. Трябват ми тези три съставни – знание, сили, пример. Пред мен, нисшия, се намира висшият парцуф. Той ми дава пример, спускайки към мен долната част на своя парцуф (реглаим, крайници).

Както е написано в статията „Съчетаване на степените на милосърдие и осъждане”, висшият ми дава тъмнина, но по нея, аз мога точно да определя какво трябва да допълня, за да засвети тя като светлината. Така работим ние.

Намираме се в пространство на сили, действащи по определени закони и трябва много точно да работим, знаейки колко да вземем от тази или от другата страна, как да се издигнем и спуснем, как да установим връзка, с какви свойства. И всичко това е съпроводено от изключително силни усещания, впечатления, разкрития, но едновременно с това – с ясно и точно знание.

В нашия свят, мога просто да се наслаждавам на хубавата музика – и нищо повече. Но не е възможно да сравня моето впечатление от нея с това на истинския музикант, който я възприема не само в чувствата си, но и в разума, потапяйки се много дълбоко в нея.

Ако хората подходят правилно към това, а не егоистично, стараейки се да принизят произведенията на другия, тогава колкото повече разбират от обекта, толкова повече разум присъединяват към своите чувства, и разумът увеличава усещането. Но в нашия свят, като правило, разумът измества усещането, защото изхожда от нашето его и ние искаме да принизим другия.

Докато в духовното, това става по друг начин. И затова, ние можем да гледаме чертежите и едновременно с това да се впечатляваме от тях. При всички случаи, чертежът ми дава възможност да разбера съотношението между духовните сили и свойства – сам по себе си, той не изразява обект.

Гледайки чертежа, където Аба ве-Има се обличат от пе до хазе на Арих Анпин, аз не получавам впечатление от това. Но то ми дава възможност да се впечатля, ако знам какво е Арих Анпин, какви са неговите свойства от пе до хазе, защото аз ги усещам. Освен това, какви са свойствата на Аба ве-Има, какво могат да получат те от Арих Анпин, обличайки се в него, как могат да реагират и т.н.

Чертежът е като формула, която сама по себе си не е жива, защото това са само букви. Но всичко зависи от това, какво внасяш вътре в тези букви, каква същност.

Затова, ние сме длъжни да знаем основните чертежи. Баал а-Сулам пише, че така, както не можем да съществуваме в този свят без основните знания за ставащото в него, така човекът не може да съществува в духовния свят без базисните знания за него.

И затова, както в този свят сме длъжни да завършим училище и тогава можем правилно да контактуваме със света и хората, само по същия начин можем да влезем в духовния свят и да се ориентираме в него. Невъзможно е да стане по друг начин! Всеки е длъжен да има минимален набор от знания. Това му дава входен билет за духовното.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 15.12.2010

[29848]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→