Въпрос: В историята на кабала нейното знание многократно е обезценявано. Ще стигне ли човечеството до това, да не се обезцени кабала като наука?

Отговор: Кабала е разкрита преди 5778 години и постепенно си е пробивала път отначало в Древен Вавилон, а след това в Древен Египет, и преди 3000 години в Древен Израел. След това в продължение на 2000 години тя е била в скриване, а сега отново започва да се проявява.

Ето защо ние сме участници в разкриването на кабала като наука за системата на управлението на нашия свят. В продължение на много години кабала е трябвало периодично да отива в изгнание, но днес ние започваме последния си поход. В кабалистичните книги е казано, че няма да има повече скриване на кабала.

Разбира се, че и днес имаме много недоброжелатели, но общата тенденция е насочена към разкриването на кабала. За това допринася целият свят, цялото негово развитие, всички възникващи проблеми, които са абсолютно неразрешими на нивото на нашия свят от земните науки.

Затова сега ние трябва постоянно да разкриваме особеността на кабалистичния подход към света: нищо отрицателно не съществува, всичко е дадено само за да се балансира всяка сила, противоположна на нея и по такъв начин да се движим напред.

Постановлението свише за забраната за открито изучаване на кабала наистина е само в определен период от време – до края на 1490 година. От този момент нататък се отменя това постановление и се разрешава открито да се занимаваме с изучаването на Книга Зоар.

А от 1540 година заниманието с мъдростта се счита за най-висшето предназначение и всички са длъжни, както възрастните, така и децата, да се занимават с нея, както е казано в „Рейя Меемна“. (Авраам Азулай, Предисловие към книгата „Ор аХама“)

Това е постепенен процес, в началото на който се намираме. До нашето време с кабала са се занимавали малки групи хора. Днес ние започваме разпространение сред масите, при което абсолютно всичко е без ограничения. Така е било само при Авраам в Древен Вавилон, преди 3500 години. А сега ние на практика повтаряме неговия път.

От урока на руски език, 29.10.2017
[220966]

Filed under: Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Защо след добра работа и изпълнение на вашите съвети, ние постоянно получаваме удари? Ще имали край този процес?

Отговор: Твоята жалба е същата, както на евреите в Египет, обвиняващи Мойсей: ”Щом само отиде при Фараона, той започна да ни бие! Повече не ходи при него, не го ожесточавай, не дразни кучето!”.

В това се заключава процесът: да ожесточиш своето зло начало, както е казано: ”Винаги човек ще насъсква своето добро начало на злото начало.”

Въпрос: И кога ще свърши това? Накъде вървим?

Отговор: Не разбирам, защо да питаме за това? Вървим към състояние, когато няма да питаме за резултатите от нашите действия, тъй като искаме да постигнем отдаване. След преодоляване на психологическата бариера (махсом), ще ти се разкрие духовният свят.

Ще престанеш да питаш за своето бъдеще, а само ще отдаваш, като в празно пространство. В това ще се състои твоето наслаждение. Такъв подход ще разкрие пред теб новото измерение.

Ти не можеш с егоистичните си инструменти: ”кога, къде, как?” – да възприемеш духовния свят. Той се намира точно тук, но може да ти се разкрие само при противоположен подход. Ти нямаш подходящи желания за него.

Въпрос: А кога най-после светлината ще ме отреже от моя егоизъм?

Отговор: Тогава, когато работата стане възнаграждение за теб. Тук съществува психологическа бариера, която не ти позволява да се издигнеш над потребността да виждаш, да знаеш, да придобиваш, да се напълваш и да извършваш действия без да очакваш съответна реакция, а само за отдаване. При такъв подход ще ти се разкрие духовният свят.

Но не се опитвай да извършваш такова ”алтруистично” действие, само и само той да се разкрие.

Аз мисля, че тук може да помогне само успешното разпространение. Ние самите нямаме такава сила и няма и да имаме. На нас ни трябва още един широк пояс от хора около нас, които да ни поддържат.

От урока по статия на Рабаш, 01.04.2014

[131526]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всички мислят, че към „предприятието“ се отнася тази работа, която изпълняваме през деня, а към груповата работа – нашето съвместно учене или занятията ни вечер. Но това не е правилно.

„Предприятието“ е всичко, което се отнася към издаването на материали, медия, подготовката за различни мероприятия, физическата и материалната работа.

Ако сега готвим ядене за съботната трапеза – това се отнася към предприятието! Защото там има шеф готвач, има отговорни и има изпълнители. И няма значение дали те са доброволци или работници, които получават заплата.

А групата, това е единение на идеята, където всеки отменя своя егоизъм, готов е да се обедини с останалите, за да достигне духовното състояние.

Ние се обединяваме, за да издаваме вестници, интернет сайтове, телевизонни програми и прочие. Всички тези действия по своя характер са групови, но за постигане на резултат, всички трябва да се съгласят да се съединят в пирамида: началник-подчинен, както във всяко предприятие, за да изготвят даден продукт.

Няма значение дали хората получават заплата или не, в какви часове работят, готвят трапеза в центъра или снимат телевизонна програма.

Ако ти си началник и ми казваш какво да направя, аз подчинения съм длъжен да го изпълня. Въпреки че първоначално доброволно и на равни начала сме взели решение да се съединим.

Тоест във всичко, което правим, приемаме върху себе си доброволно различни задължения, всеки според възможностите си, но също така приемаме задължението да съблюдаваме порядък, дисциплина и йерархията на подчинението.

Излиза, че всички вътрешно сме равни, група (форма на кръг), а външно в отношенията началник-подчинен (пирамидална форма). Но всичко се съединява в едно.

Съединението на предприятието е когато се обединяваме, за да реализираме връзката между приятелите в рамките на предприятието.

Ние съхраняваме йерархията, защото искаме да съхраним своето съединение. Желанието ми да бъда в групата ме задължава да се подчинявам на йерархията, и аз скланям главата си и слушам този, който е поставен да бъде началник.

Да кажем, днес са ме пратили да работя на кухнята и аз изпълнявам това, което ми заповядва бригадира. Въпреки че аз може да съм по-умен и по-способен, но приятелите са решили, че работим по график на дежурства и аз идвам на дежурството си, и там ние не сме приятели.

Аз трябва да се вдъхновявам за работа, получавайки гориво от групата, но да работя така, както е прието в предприятието.

Въпреки че човек е дошъл след основната си работа за няколко часа с желание да участва, той в това време става работник на предприятието, все едно че работи на заплата, защото той е дошъл, за да получи духовен напредък или материален – няма значение. Той получава напълване и не е важно в каква форма!

Но хората, неясно защо, отделят едното от другото и се удивяват, защо изискват от тях – та нали ние сме приятели в групата? Не! Ние сме работници на духовния фронт! Ние сме на работа при Твореца.

[19451]

Filed under: Духовна работа в група, Разпространение на методиката - Няма коментари→

От статията на Баал а-Сулам „Съпреживяващият страданията на обществото“ (Плодовете на мъдростта): „Така, както мери човек, така отмерват и на него“, тоест неговото желание винаги се напълва съгласно размера на съсъда, на неговия вътрешен обем – нито повече, нито по-малко.

Затова работник на Твореца, който не е съпричастен към страданията на обществото, а чувства само своите лични потребности, има малък съсъд за светлина и не може да приеме общото разкриване на Твореца, което се нарича утешение на обществото, защото не е подготвил съсъд за общото получаване, а само за своето частно.

Но този, който е съпричастен към обществото и усеща неговите беди като свои собствени, се удостоява да види разкритието на Шхина в съвършенство, тоест утешението на целия Израел, защото неговият недостатък се явява общ недостатък. А разкрилата се светлина се явява обща.

И затова е казано: „Праведниците нямат покой“. След като светлината се разкрие съгласно потребността и стремежа на праведниците, те постоянно прилагат усилия да задълбочат и разширят своя съсъд, така че да доставят наслаждение на Създателя, като разширяват границите на отдаването.

Получаващият съсъд е ограничен, докато отдаващият съсъд няма граници. Всичко зависи от човека. Доколкото се старае да разшири своя съсъд за отдаване, той получава помощ свише. Ако наистина е заинтересован от такова поправяне и използва за това всички средства, с които разполага, то винаги ще успее да увеличи своя съсъд, тоест потребността от отдаване.

Съгласно тези усилия на него му въздейства светлината, възвръщаща към източника, и поправя неговия съсъд: подготвя го, а после го напълва. Затова е казано, че „За праведниците няма да има покой нито в този свят, нито в бъдещия“, няма да има нито на тази степен, нито на следващата, и винаги ще има възможност за напредване.

Ключът към напредването, неговата основа, е съпричастността към страданието на обществото. Допълнителни желания, потребност за отдаване, може да се получат само от обкръжението. Няма откъде другаде да се вземат, а от обкръжението може да се черпи съвършено неограничено, и благодарение на това човек да напредва.

Въз основа на това може веднага да се прецени, как човек вижда напредъка в духовния живот. В наши дни това се отнася за всички: за мъже и за жени.

Смята ли човек, че ще напредне само чрез учене, или с всички сили ще участва в разпространението, в живота на общността, като се съединява с групата. Ако нищо от това го няма, то разбира се той няма да може да натрупа потребност за отдаване, да стигне до молитва и да получи готов съсъд. А светлина има в пълно изобилие и затова тя веднага напълва съсъда, когато той възникне.

Баал а-Сулам пише че „Така, както мери човек, така отмерват и на него“. Така че човек сам си отмерва, доколкото той се стреми да се намира в желанието за отдаване, да се напълни със светлина. Всичко зависи само от него, от подготовката на неговия съсъд.

Съпричастието към страданието на обществото – това е ключът към разкриването на Твореца.

В статията „Даряването на Тора“ Баал а-Сулам пише, че само когато синовете на Израел започнали да бъдат съпричастни един към друг в Египет, те станали един народ, страдащ от тежката работа в робство на Фараона. Фараонът приближил синовете на Израел към Твореца с това, че ги заставил все повече да страдат и поради това те се обединили. Така те видели, че само благодарение на своето единство могат да се спасят и да излязат от Египет. Само по такъв път човек получава правилно желание.

Излиза, че имаме напълно неограничени възможности за напредване, доколкото целият свят се нуждае от поправяне. Винаги ще имаме възможност да отдаваме на широката публика, като все повече и повече се занимаваме с разпространение без всякакви ограничения. Ние ще приемаме от хората техните желания и всеки път ще вървим пред тях, за да сме техни учители и за да им служим. Така ще напредваме към все по-голям съсъд за отдаване.

Трябва да сме загрижени само за едно: как да се пропием от допълнителни желания от обкръжението – близко или далечно, докато накрая не включим целия свят в нашия съсъд. Такава е тенденцията за поправяне на всяко разбиване, тоест изпълнението на всички заповеди. Всичко се реализира само чрез формиране на потребност за отдаване.

Виждаме, че в наше време целият свят, заедно с нас вътре в него, вече е устроен така, че да се разкрие необходимостта от взаимно отдаване. Така даваме място на Твореца да се разкрие, като с това му доставяме удоволствие. Всичко това ще се случи пред нас.

От подготовката към урока, 25.02.2014

[128267]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако постоянно се случва обезценяване на човешкия живот, то докъде ще стигнем?

Отговор: Ценността на човешкия живот се състои не в количеството живеещи на Земята, а в нашето отношение към всеки човек. За съжаление, ние не усещаме никакъв недостатък от това, че човек си отива от този живот. Дори собственият си живот ценим много по-малко, отколкото би трябвало, защото не виждаме неговия смисъл.

Някога животът е бил уважаван. Уважавала се е и смъртта. Хората ги оплаквали. Тъй като това се цени само от човека.

Сега, когато имаме възможност да осигурим на всеки човек дълъг и относително здрав живот, да бъде добре възпитан, да бъде здраво стъпил на крака, да направим от него задоволен и познаващ живота човек, ние загубихме желанието да живеем. Ако можехме да поговорим откровено с много хора на Земята, то те биха казали: ”Ние живеем по неволя. Разбира се, страшно е да се мисли за това, да си легнем и да не се събудим. Но ако ни бяха предложили такъв безболезнен край, бихме се съгласили на това.”

Много хора си мислят за своето безсмислено съществуване, не им се иска да преживяват и да усещат онова, което сега се усеща от тях като живот. Това говори за преоценка на смисъла на живота.

Днес страдащите от депресия преминават от антидепресанти на леки наркотици, които постепенно се легализират, за да се поддържа човек в добро състояние на духа. Намиращ се под наркоза, той няма да тежи на ръцете на обществото, няма да има нужда от наглеждане и от някакво цивилизовано убиване. А с помощта на наркотиците ти го убиваш красиво.

За елита, това е най-добрия, евтин и прост изход. Те вече са си разделили промишлените гиганти за производство на тютюн и цигари, и решението за легализиране на наркотиците вече е взето на по-високо ниво.

Реплика: Но това не е поправяне.

Отговор: Властите нямат никакви инструменти и средства за поправяне на човека, а и в името на какво?! Те нямат такава цел, нямат никакво виждане за бъдещето. Те ще достигнат до необходимостта от поправяне само тогава, когато няма да имат друг изход.

Изход за тях също е и войната, която ще почисти Земята, оставяйки на нея един милиард жители и нормална екология. За тях това би било идеалното решение, и те биха направили това, защото за тях основното е да властват в нормален и благоустроен свят. А да се седи горе и да се управлява това безумие  няма смисъл.

Но проблемът е в това, че днес, в света на разкриващата се глобална взаимовръзка нищо не може да се предвиди и всеки ден се разкрива, че им остава все по-малко и по-малко време да управляват.

Те не могат да осъзнаят, че ние се управляваме от Природата, която е абсолютна любов и отдаване и проявява своята противоположност, за да ни привлече към себе си, да ни отблъсне от сегашната ни егоистическа природа. Те нямат това, затова не разбират причината за сегашната криза.

Силните на деня смятат сегашната криза за криза на свръхпроизводството и не разбират, че тя е предизвикана от спускащата се над нас висша сила и нейното приближаване към нас. А тя е абсолютно добро и любов и затова се проявява в нашите егоистични желания като сила, противоположна на нас. В крайна сметка това трябва да предизвика в тях осъзнаване на необходимостта за поправяне. Но това осъзнаване те могат да получат от Висшата сила само чрез нас, а нас засега не ни чуват.

Висшата сила постепенно спускаща се в нашия свят ни кара да виждаме, че има едно управление, една цел, един път, едно, целенасочено движение в природата. Но в мнозинството този въпрос все още не възниква: ”Къде е тази целенасоченост? Към какво ни води? По какъв начин?”. Но днес вече се усеща, вече схващат, че това е една сила, една идея, че това е зададено свише – всичко това е разбираемо, само още не е ясен самият процес и осъзнаването на неговата цел.

Мисля, че това е работа на близкото бъдеще. Ние трябва много да се постараем да обясним на масите, колкото се може по-бързо. Това е много по-важно, отколкото да покажем, че можем нещо да поправим. Затова ние се занимаваме основно с това.

Главното е да разпространяваме.

От ТВ програмата  ”Тайната на вечната Книга”, 19.08.2013

[125754]

Filed under: Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Ако организираме живота си така, че да живеем и да си помагаме един на друг, както в едно голямо семейство, то бихме увеличили стандарта си на живот двойно при същите ресурси. Ще се появи такава разлика, сякаш съм получил двойна заплата – и всичко това зависи само от връзката между нас.

Хората ще се убедят от двойната изгода, от двойното напълване в АХА” П. Но ние знаем, че това не е най-важното. Творецът ни пробужда не за това, да получим двойно напълване, а за да поправим връзката между нас и тъкмо в нея да разкрием висшата сила. Творецът се разкрива не във всеки от нас, а помежду ни.

Засега, това се нарича ”ло лишма”. Ние привличаме човек с помощта на материалната изгода, и не го лъжем! Той наистина ще се почувства по-добре: ще заживее без недостатъци, ще стане по-уверен и спокоен.

В това ние влагаме своето намерение, т.е. намираме връзка с тази обща кристална решетка, а останалите хора са в самите и възли, в елементите, за сега всеки е в желанието си. Но това е временно, а след това те ще започнат да ценят връзката между всички, разбирайки, че тъкмо в тази връзка е спасението. Човек започва да пази тази връзка, да я възвишава. Той разбира, че тя сама по себе си вече има висока цена, и си струва да се държи за нея, отколкото за своя джоб.

Тъй като тази връзка дава душевно, вътрешно удовлетворение, повдига настроението, дава усещането за голяма свобода и по-малко грижи. За сега това са егоистични мотиви, позволяващи на човек да се издигне над своите проблеми. Но след това той ще види, че дори и без натиска на проблемите иска да принадлежи към това високо усещане за единство. А след това той дотолкова се пропива от това, че е съгласен на всякакви проблеми, само и само да запази това възвишено чувство.

Тоест той вече започва да разкрива голямото зло на егоизма, отделяйки го от доброто и правейки между тях разрез, бариера (махсом), екран (масах), правейки съкращаване и организирайки се по принципите на духовното.

Главното за нас е да се намираме във връзките на решетката, а не да се струпваме във възлите, в проблемите. Ние говорим с хората за техните проблеми, но мислим как да разкрием добрата, вярната връзка в системата и постоянно да я укрепваме.

От подготовка към урока, 14.08.2013

[114730]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Как да се отнасяме към това, че при разпространението се сблъскваме с негативни реакции, с избухвания и с ненавист?

Отговор: При разпространение сред широката публика, трябва да се действа така, както е прието в този свят, т.е. както би постъпил обикновеният човек при екстремални условия, викайки полиция, обръщайки се към съда. А в повечето случаи, не си струва изобщо да се реагира.

Трябва да се разбере, че всички тези прояви са изпратени от висшето управление, но ние трябва да реагираме на тях по обичайния начин. Независимо от това, че знаем, че това е дошло от Твореца, освен когото няма никой друг, и Той ни създава всички тези ситуации, но нашата реакция трябва да се основава върху това, че ”без Тора няма хляб, а без хляб няма Тора”. Затова е задължително да има реакция и в плоскостта на този свят, и в областта на висшия свят. Тоест ние трябва да укрепим връзката между нас и с това безусловно неутрализираме цялата ненавист и лошото отношение към нас.

Тъй като ние искаме да разкрием Твореца във връзката между нас и всичко е за да се възцари Той между нас, и да Му доставим удоволствие. И съответно с това, Той ни помага, разкривайки ни още по-яростни ненавистници, които при това са многобройни. Това са непоправените желания, които е задължително да бъдат разкрити и да ни помогнат да се свържем още по-силно с Твореца.

Затова трябва да възприемаме всички негативни реакции и разбирания. Групата трябва да бъде готова за това. Във всеки един момент има такива, които падат, но някои се издигат и затова цялата световна група напредва като цяло, помагайки си взаимно един на друг. Сега трябва да изградим още по-здрави връзки помежду си и между групите, и ще видим, доколко това ще помогне на всички.

Анализирайте всички пречки, прояви на ненавист и решете как да реагираме на всеки конкретен случай. Но основното в поправянето е това, че по възможност трябва да премълчим и още по-силно да се обединим със световната група, заедно с Твореца, като място за общото спасение.

И тогава ще видим, че всички ненавистници изведнъж ще се превърнат в приятели. Сякаш чукаш на чужда врата, и отначало не искат да ти отворят, не желаят да говорят с теб, пренебрегват те. А след това виждаш, че можеш да подобриш отношенията си с тях, това да е като урок, как със същото търпение да се отнесеш по-късно към целия свят.

Трябва да виждащ, че зад всеки човек, зад всяка затворена врата, се крие Творецът и си играе с теб. Отнасяй се към него като към посланик на Твореца. Творецът желае да проявиш участието си, да поговориш. Ако идваш с висшата сила в себе си и виждаш човека пред себе си като посланик на Твореца, като ”помощ от противоположната страна”, то при теб всичко ще се получи. Така ще постигнем успех в целия свят.

Тази работа е много важна, тъй като тя ни изгражда. В крайна сметка, можем да се обръщаме към широката публика, към другите народи и страни. Ние сме започнали тази работа в Израел и тук ще е най-трудно, тъй като народът на Израел е най-упорит. А ако се научим да работим с тях, то после методиката, силата за поправяне ”ще изригне и ще се разлее от народа на Израел върху останалите народи”. Ако създадем вътре в народа на Израел източник за поправяне, то той ще окъпе със своите води целия свят. Дори няма да се наложи останалите да бъдат агитирани, те инстинктивно ще се присъединят.

От урока по писма на Баал а-Сулам, 07.08.2013

[114122]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Мир в света“: Всяко нещо се оценява не по това, как изглежда в определен момент, а по степента на своето развитие. Всичко, което съществува в реалността, и добро, и лошо, дори най-лошото и пагубно, има право на съществуване. Не трябва да изтребваме и унищожаваме напълно която и да е част – трябва само да я поправим и възвърнем към Източника.

От тук могат да бъдат направени далеко отвеждащи изводи. Всичко, което се случва ежесекундно в света, произлиза от единствения Източник – от Твореца. И поправям само собственото си възприятие, собственото си виждане. При това, поправям само едно направление – за да достигна изцяло и пълно отдаване. С това разкривам света все по-малко изкривен от моята природа, все по-съвършен – и виждам, че това е неговата истинска, неизменна форма.

Въпрос: Ако поправяме само нашето световъзприятие, то защо трябва да разпространяваме сред другите хора?

Отговор: Посредством разпространението искам да ги доближа до целта. Тъй като по същество, това са части на моята душа. Целият свят са части на душата ми и аз провеждам двояка работа с тях: от една страна, им нося светлина, а от друга страна, създавам условия те да се сближат с мен. Главното е, че благодарение на тези две действия – пряко и „задкулисно“, „алтернативно“ – ние се обединяваме и в крайна сметка си връщам всички части на своята душа.

Ето как трябва да гледам на света, включвайки неживата, растителната и животинската природа. Цялата действителност е същност на душата ми, единно желание. То и сега ми се разкрива, тъй като по определение аз не мога да усетя нищо, освен него. Желанието е моят „чувствителен материал“ и трябва само правилно да проявя неговата реалност. Точно над това работя – над поправянето на собственото си възприятие.

Как? Според принципа „Възлюби ближния като себе си“. Защо? Защото сега частите от моя егоизъм, изкривяващ картината на света ми, ми се струват далечни, често отвратителни, противоположни и аз трябва да поправя своето възприятие.

И така, в крайна сметка, поправям само себе си. Затова Баал а-Сулам пише, че дори глупавите неща не трябва да се унищожават, а поправят. Сега те са глупави, ненавистни в очите ми, а когато поправя своя поглед, отношението си, те ще станат добри и полезни за мен.

Невъзможно е да се поправи каквото и да е в света, освен себе си. Вече виждаме, че това носи само вреда. И от тук трябва да разберем, че всички поправяния, всички положителни изменения се осъществяват именно в нашето отношение.

Дори ако виждам пред себе си най-зловредния сред хората, аз трябва да поправя себе си, за да престане той да нанася вреда. Можем да унищожим някого само ако той иска да прекрати моето действие по самопоправяне, т.е. да ме убие. Тъй като той не ми оставя друг изход и в такъв случай това също е поправяне. Но засега имам друг изход, трябва да действам, да работя над поправянето, за да бъде изтребено злото в света.

Въпрос: И все пак, защо разказваме на хората за интегралната методика, така сякаш искаме да ги убедим в нещо?

Отговор: Защото по такъв начин убеждаваме, поправяме себе си. На кого обяснявам методиката? На части от своята душа. При това, аз не поправям себе си, а само им давам средство, за да могат те да поправят себе си. А за мен това е самопоправяне.

Трябва да си представяме система, в която мои части се намират в мен и затова именно така мога да ги поправя. Не ги унищожавам, не ги потискам, а с меки обяснения им предавам методиката на поправянето. Грижа се за тях според това, доколко те са способни да я използват, а там, където не са способни, създавам условия те да се сближат с мен. Но не ги привличам насила, не налагам послушание. Тъй като нас ни разделя само злото начало – точно него трябва да поправя. С други думи, правя така, че те да се доближат до мен все повече и повече, независимо от взаимното отблъскване. И по такъв начин ги възвръщам към Източника.

Ние трябва да обмислим тази картина. Лошото подбуждение се е внедрило в единното желание, разбило го е на късчета и ги е разпръснало на различни страни. И сега, когато вместо принадлежност към общата цел, ние изпитваме противоположното, ненавист, трябва да разберем как обръщаме това разбиване в единение, в нова мощ на нашето единство. Трябва да разберем защо именно така пристъпваме към поправяне – съхранявайки уникалността на всеки. Тъй като трябва да браня егоистичното желание. То е като „ангел на смъртта“, който ще се превърне в „чист ангел“. Без него цялото творение нищо не струва.

От урока по статията „Мир в света“, 09.06.2013

[109564]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Европейски конгрес. Урок №1

Въпрос: Как да стигнем до усещането за необходимостта да изпълним своето предназначение и да достигнем до обединение?

Отговор: Това изучаваме във всички статии на Баал а-Сулам и Рабаш за обединението в групите: за какво е необходимо това. Това засяга и човека спрямо групата, и групата спрямо всички останали.

Светът днес го изисква. Световната криза ни задължава. Ако я нямаше, нямаше да мислим за това.

Някога групата ни наброяваше 30–40 човека. Занимавахме се в една малка къщичка и ни беше добре. И това беше само преди 15 години и аз мислех, че така ще бъде винаги.

Но в края на 90-те години на миналия век изведнъж светът започна да се променя. При нас дойдоха твърде много хора и бяхме принудени да се преместим в друга сграда. Хора, имащи нужда от нас, започнаха да се появяват в различни краища на света и аз посещавах 11-те по-големи града на Америка и изнасях лекции.

А в самото начало планирахме да се занимаваме в една малка групичка, както това беше прието при кабалистите. Но когато започна движението от страна на света към нас, и започна проявата на интерес към нас, се наложи да се променим. Затова днес вие сте при нас. Ако това беше по наша воля, ние не бихме се показали, нямаше да ни има в Интернет, нямаше да се занимаваме с разпространение, защото кабалистите са били винаги затворено общество. Но светът започна да изисква от нас, промени се неговото състояние.

Сега е същото – кризата ни задължава. Това е нещо като условие: ако не започнеш да го поправяш, то за какво ти е тогава Висшата светлина? За себе си? – В кабала, в духовното няма ”За себе си”. В духовния свят няма да получиш нищо за себе си. Затова пред нас възниква следното условие: да се обединим помежду си и едновременно да разпространяваме.

От 1-ви урок на Европейския конгрес, 22.03.2013 

 [103401]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Не сме ли склонни през целия ден към действия, вместо към намерения?

Отговор: Цялата ни работа се изгражда с помощта на намеренията. Нима може само с действие да постигнем дългосрочни промени в света? Разпространявайки нашето послание, искаме с това да променим намеренията на хората. Трябва да се обръщаме към тях под най-различни форми, за да могат те да се въодушевяват – и тогава тяхното отношение ще започне да се променя.

Ако съществуваше вълна, по която мислено да можеше направо да им се предават знанията за интегралния свят –така и бихме постъпили. Но от друга страна, схемите, аналогични на хипнозата или инжекцията, в този случаи не помагат. Защото хората трябва да разберат, да осъзнаят, вътрешно да анализират онова, което ние им носим. Не е възможно на човек просто да му се „впръска” друг поглед за света. Той трябва осъзнато да придобие тези знания, без лъжа, без какъвто и да е фалш. Трябва да му създадем съответните условия, благодарение на които той сам ще достигне до желаните резултати и ще се присъедини към нашето общо мнение. И затова, дори да съществуваше такава вълна за предаване на мисловни данни, тя само би принизявала човека до неживото ниво, докато тъкмо обратното – трябва да спомагаме за неговото развитие. В това се състои и проблемът.

И затова трябва да предлагаме на човека материал за размисъл, с който той вътрешно ще се съгласява или отхвърля, докато в него не се образуват необходимите инструменти, ”съсъди”, позволяващи му грамотно да се оправя със ситуациите. Днес, плувайки в потока на живота, той не е в сила да осъзнае, отстрани да прецени това течение. Той не прониква в дълбините на природата, за да разбере нейните закони, не познава самия себе си и своето обкръжение.

Не говорим за онова изкуствено обкръжение, което хората са си създали сами. Там те са ”спецове” и много от тях тук се чувстват като в свои води. Обаче те не са запознати с естествените системи, задвижващи човека, обществото и природата. Към това трябва да им се открие достъп, за да започнат да налучкват същността на нещата, да се запознаят с първия допир до фундаменталните закони на външната природа и човешкото естество. Това е то ”Творецът” – даже в адаптиран, материален ипостас.

За сега хората нямат и най-малка представа за това. Те се въртят във всекидневието, вътре в изкуствената мрежа, която са си изплели. Към това ни доведоха глобалните процеси на модернизацията и урбанизацията и т.н. Целият свят живее днес по тези правила. И затова, на нас ни предстои тежка работа: ние трябва да пробуждаме в хората устрем към подем, да ги поведем към други стъпала на анализа и към други усещания, да ги насочваме към корените, за да могат под изкуствените механизми на цивилизацията да открият нашата естествена взаимна връзка, пронизваща всичките стъпала на природата.

Довеждайки човека до такива размишления, ти го въвеждаш вътре, в съвършено друга система, за която той не е подозирал, която не е взимал под внимание до сега. Точно тук и се появява проблемът: той се изключва от изкуствената мрежа и трябва да реши за себе си основните въпроси: „Кой съм аз и какво съм? Какво представлява обкръжението, природата?”. Тъй като тук пред нас се проявява съвсем друго обкръжение – системата на Висшата природа.

По същата причина днес учените са най-близо до нашите послания. Скоро дотолкова ще се сближим, че ще заговорим на практика на един и същи език. А от друга страна, за сега не можем да водим разговори на ниво бизнесмени, търговци, политици и т.н. В тяхната среда управлява все още законът на пазара…

Пред нас стои наистина не лесна задача – да разпространяваме. Трябва да се усети световната нагласа на човека, картината, която вижда пред себе си, социалните механизми и услуги, от които той се ползва, интересите, които го задвижват. Той живее в изкуствено надут ”балон” и не разбира за какво му говорим.

А ние казваме, че човек е част от природата, в която действат ясни закони. „Какви ти там закони, – ни възразяват – всичките закони са записани в конституцията”. И затова проблемите се „решават” по законодателен път – като добавим още няколко параграфа в кодекса. Така се разраства изкуствената система, посредством която хората се надяват нещо да се промени.

Всъщност работата стигна до световна криза: две системи – изкуствена и естествена – които стоят една срещу друга. И ето бедата, изкуствената система започва да се руши, при това изцяло. А ние искаме да насочим хората към естествената система, и това е голям проблем… Самите ние много бавно изминаваме този процес. А какво остава за човечеството?

Така че, не се надявай да се ограничиш само с едното намерение. Отначало трябва да влезеш в „балона” и да установиш връзка с човека. Ние се спускаме на неговото стъпало, в неговото състояние, за да го усетим, да се пропием в него и от там да започнем по-малко нашите обяснения, че всички ние сме зависими от втората природна система, от равновесието и правилното взаимоотношение с нея. При това трябва да се действа много нежно, иначе човекът няма да приеме нашето послание, защото той усеща само своя ”балон”.

От урок по статия на Рабаш, 08.04.2012

[74805]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Разпространение на методиката - Няма коментари→