Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок № 2

Въпрос: Могат ли жените да разпространяват Кабала, чрез музика и пеене, както правят мъжете?

Отговор: Според това как се развива светът, различията между мъжете и жените ще стават все по-малки. Ние виждаме, че това е заложено в самата природа (говоря за духовното напредване)  –  ето, ние стоим пред обединение.

Защо в 20 век, изведнъж, се проявява стремеж към равенство м/у половете? Защото природата ни кара да се обединяваме, а в Обединението ние сме равни. Ето защо, за сега това се случва на материално ниво, докато се издигнем на духовно равнище. Трябва само да се съхранят, но на това ние не сме способни в този свят – качествата на мъжете и жените да не се бъркат и да не ги смятаме за равни, т. е. да не виждаме тяхната уникалност. Ако ние това не го виждаме, то няма да може да създадем правилната връзка.

Природата е разделена на два пола абсолютно точно и определено, а това не бива да го пренебрегваме. Ние просто трябва да намерим правилната връзка, както обяснява науката Кабала. В нашето ежедневие не знаем как да го направим и затова допускаме толкова много глупави грешки – рушим семейството си и всеки заминава, накъдето му видят очите. Обаче постепенно, ние започваме да правим изводи от тези заблуди.

А в духовното имаме ясна методика: потребностите на жените трябва да насърчават мъжете. Жената се занимава с всички видове обучение и разпространение. В разпространението нейната роля е по-голяма от тази на мъжа, защото то прилича на раждането, т.е. е типично, именно, за жената.

Възможно е мъжете да изпълняват повече неща, но жените трябва да ги подготвят. Така както жената готви, а мъжът ходи на лов, открива континенти и т.н. Това той го прави, за да се ожени и да създаде нов живот.

Следователно, трябва заедно да участват в разпространението. Аз даже не мога да си представя как ние можем да съществуваме днес и как да презентираме себе си без жените. Има много жени, които ми помагат в работата и тяхната помощ е значително по-голяма от тази на мъжете. Аз разчитам на жените много повече, отколкото на мъжете. Тази сила е значително по-всеотдайна, постоянна, лоялна и е незаменима. Ако видя, че в работата участват жените, то аз съм спокоен за резултата – всичко ще е наред. Но ако са само мъже – е под въпрос. И това, не е липса на достойнство, а рамките, в които трябва взаимно да се допълват.

Мъжете винаги търсят нещо ново, в следствие на което те са непостоянни и непоследователни. Докато жената е много по-устойчива, но точно това затруднява личното ѝ развитие. Обединявайки се заедно, ние работим.

От 2-ри урок на конгрес „We!“, Ню Джърси, 01.04.2011

[39747]

Filed under: Духовна работа, Духовността на жената, Конгреси и събития, Мъжът и жената, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Задачата ни е да се издигнем заедно по духовните стъпала, за да съединим в себе си поправените желания, напълнени със светлината. И когато световната група на „стремящите се към Твореца” (Исра-ел) се напълни с Неговото знание, то „ще се излее зад границите на Израел” и ще напълни „народите на света” .

Тоест всички наши групи по света, всички онези, които притежават точка в сърцето и се стремят към разкриване на духовното, трябва да се съединят помежду си и да постигнат състояние, при което духовните им постижения ще станат толкова мощни, че ще препълнят техния съсъд (желание) и ще се разплискат в желанията на „народите на света”. Това се нарича „да донесат светлина на всички народи” и да станат „свещенослужители на Твореца” (мамлехет коаним).

Разбира се, светът трябва да бъде подготвен за това чрез разпространяване на знанието кабала в такъв вид, в какъвто хората са готови да го приемат. Но най-важното „разпространяване на кабала в народа” става отвътре – неосъзнато за самите хора. Защото те нямат възможност да я усвоят осъзнато, както го правят онези, които активно я изучават.

Но хората ще започнат да усещат отвътре влиянието на светлината, която ни напълва. Ще почувстват, че в нас има някакво напълване, от което те също ще започнат да получават макар и малко осветяване – и тогава ще се присъединят към нашата група. По този повод, пророците са казали, че „народите на света ще вземат синовете и дъщерите на Исраел на своите плещи и ще ги пренесат в Йерусалим” („ира шлема”, тоест „съвършеният град”, „съвършеният трепет” пред Твореца).

Затова, заради разпространението на кабала, трябва преди всичко да се погрижим за своето собствено поправяне и напълване. И не защото на нас самите ни се иска да го получим, а защото тогава ще можем да донесем светлина на целия свят и по този начин ще доставим удоволствие на Твореца.

Формулата е такава: необходимо е да поправим себе си, за да прокараме светлината към всички останали души и да ги доведем до окончателното поправяне, като по този начин изпълняваме своята мисия с цел да доставим наслаждение на Твореца.

Всички останали души не са способни сами да се поправят, а само с помощта на душите „Исра-ел”, в които се пробужда желанието за поправяне. Само такива души са способни самостоятелно да се поправят и след това да станат проводници на светлината за всички други народи. Тоест те трябва да присъединят към себе си всички останали души – както Галгалта ве-Ейнаим присъединява АХА“П. И когато се образува такъв пълен, цялостен съсъд (желание, кли), в него може да се засели Творецът – висшата светлина да напълни тези желания.

Точно по този начин трябва да разглеждаме собственото си поправяне – не да го желаем за самите себе си, а чрез поправянето на народите на света, да се стремим да доставим удоволствие на Твореца.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот“, 22.02.2011

[36091]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

От урок №3 конгрес в Берлин

Въпрос: Аз искам да попитам за тези учени, които чрез външната наука, все пак, по някакъв начин са открили кабала.

Отговор: В продължение на хилядолетия в кабала са идвали много учени от външните науки – такива като Платон, Аристотел и т.н. Ние дори не си представяме доколко всички учени от древността са били свързани помежду си и как са знаели за кабала.

Нютон – специално е изучил езика, за да изучава кабала. Той има цели трудове, цели статии за нея. Тоест това не е някаква древна и непроходима наука, а на практика е много известна, освен през последните двеста години, когато учените вместо да се занимават с истинската наука, се занимават с технологията.

Част от тях достигат до кабала, защото са учили при древни кабалисти, особено някъде за периода от минус 800 години преди нашата ера и до нашата ера.

През тези 700-800 години много учени на това време са идвали при кабалистите и са се занимавали с кабала. От това е възникнала философията и всички останали науки.

А учените на средновековието вече достигнали това буквално сами. Те не постигнали кабала практически, но усещали какво, като знание, е това. Те не са имали от кого да се учат, поради това, че всичко е било много скрито, всичко е било в тайна. Въпреки че, като се започне от XVI-ти век, кабала е започнала да се разкрива.

Ние знаем, да речем, Рамхал е откривал кабалистични центрове в цяла Европа. Този велик кабалист е от XVI-ти век. Паралелно с него, Абулафия, велик кабалист също, буквално „набраздил” цяла Европа в разпространяването на кабала и дори преподавал кабала на Римския Папа. Тоест те били готови на всичко, което е угодно, само да се ускори процеса на поправянето.

Но основно всички тези „странични”, ако може така да се каже, учени са постигали това със своя труд. Те, по принцип, са почувствали, че там има някакъв източник на обобщеното знание. Но не повече от това.

От трудовете им е видно искрено външно възхищение. Въпреки че, аз не виждам, не чувствам, те вътрешно да са постигнали кабала. Но това, което са направили, това е също велик подвиг.

От 3-ти урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34341]

Filed under: Конгреси и събития - Няма коментари→

Времето за разпространяването на науката кабала не зависи от кабалиста. Той получава знак свише като разкритие: отблъскване от света в някакъв вид и подбуда да реализира своята мисия.

Тези знаци са абсолютно ясни и той ги разбира, тъй като пребивава в духовно постижение. Тъй като е свързан с висшата сила в духовната система, то вижда как тя ражда за него тези условия.

Той не избира методиката – няма няколко методики. Методиката е една, но във всяко поколение се проявяват нови потребности, а поради това той е способен да обясни повече, отколкото се е изисквало по-рано.

Кабалистите и в миналите поколения са знаели цялата методика – може би тя е била известна на Моше или на Рашби! – но не са могли да я изразят открито, а затова са я писали зашифровано.

В нашето поколение, както пише Баал а-Сулам, за кабалиста има не само възможност, но и задължение за разкриване. Дошло е поколение, което изисква духовно развитие и затова кабалистите го разкриват.

Видът и нивото на разкриването определя поколението, а не кабалистът, защото най-важно се явява потребността на поколението. Например, ако на урока пред мен няма ученици, ако аз не приема тяхното желание, то няма какво да кажа: постижението се намира в мен, но без разкриване и обновление.

Затова „насаме с камерата” аз мога да изразя само стандартни неща, но да не разкрия нищо ново, както правим на нашите ежедневни уроци. Това става, защото всеки ден в света се пробужда ново желание и чрез учениците, които са разпръснати по целия свят, аз чувствам общата потребност.

В нея са включени всички въпроси и желания: отсъствието на съвършенството, стремежа да се разкрият екраните, свойството отдаване, връзката между нас. Усещанията на хилядите мои ученици, присъстващи на урока, се събират в мен и аз ги приемам като майка, която чувства потребността да нахрани своите деца. И тогава, в процеса на нашето учене, аз виждам в текстовете и в моите усещания нещо ново, което не е било по-рано.

Така преминава всеки ден даже ако не всички забелязват това. Не е напразно казаното: „от всичките си ученици аз се уча”. Защо? Защото аз получавам желание от  учениците и мога по-дълбоко да поровя материала на творението.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 01.12.2010

[32766]

Filed under: Духовна работа, Разпространение на методиката, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Как трябва да работя с вяра над знанието ако сърцето не се отваря?

Отговор: Трябва да си търпелив. Това е трудна работа, която вършим в Египетското робство, когато продължаваме да строим нови „пирамиди”, полагайки огромни усилия докато сърцето изведнъж не започне да чувства. И в тази работа разпространението на Кабала помага много; тя е в помощ на самия човек. Колкото повече инвестира в другите, дори мотивите да са егоистични, толкова по-бързо той почва да усеща как сърцето се разкрива.

Виждам това в много хора, които полагат много усилия в ученето, но не се включват в разпространението на Кабала. Не е достатъчно само да се учи и да се стои в групата. Сърцето няма да се отвори! Всеки трябва да открие за себе си някаква работа, без значение колко незначителна е тя, за да я превърне в постоянна грижа, така че да знае – „Това аз отдавам за другите, чрез мен мъдростта се разпространява”.

Това е магически инструмент, както показва опитът ми. Онзи който разпространява напредва много по-бързо. Затова аз я препоръчвам на всички.

От урока по статия на Рабаш, 02.12.2010 г.

[28501]

Filed under: Духовна работа, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Пред нас се разкрива прекрасна възможност. От конгрес на конгрес се вижда, че никой не е като предишния. Днес сме достигнали до особено състояние и ни се дава специална помощ свише.

От момента на формирането на групата, ние систематично наблюдаваме как Творецът я придвижва напред и я предпазва. Ден след ден, година след година достигаме все по-големи постижения. Бихме ли могли наистина да успеем сами в такъв голям, глобален мащаб, без да знаем предварително стъпките, които правим?

През цялата история никой не е правил „това, което ние правим”. До този момент никой още не се е захващал с поправянията, които „ние се опитваме да направим”. Наистина, получаваме толкова много помощ свише, че аз не преставам да се изумявам как заслужихме такова прекрасно отношение?

Дадена ни е възможността да извършим огромни духовни поправяния, и дори по отношение на материалното да правим наистина колосални срещи и конгреси, на които идват хиляди хора, да превеждаме наши собствени ТВ програми, да разпространяваме чрез средствата за масова комуникация и да развиваме образователни програми на различни езици.

Творецът ни подготвя.  Всичко, което сме постигнали до сега, е било от Него. И сега Той ни помага да се подготвим за конгреса, който „ние правим”, за да Го разкрием. Да се надяваме, че ще го заслужим, и че Той ще престане да бъде скрит, и ще ни се разкрие.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 05.11.2010

[26227]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Ние трябва да се постараем да построим такова постоянно състояние, все едно се намираме на вечен конгрес, под впечатлението на хиляди хора, събрали се на едно място.

Такива „електрически вибрации” аз трябва да чувствам, намирайки се във всяко време и на всяко място. На това духовно силово поле не му влияе разстоянието! То зависи от нас, ние можем да направим това състояние постоянно.

Именно това поле на духовна връзка и посока – се нарича кабалистична група – и всеки се намира под влиянието не на 7000, а на милиони наши другари по света.

Преди всичко, ние създаваме група от няколко хиляди ученици, където всички са свързани заедно в нашата обща мрежа. И ако част от тази група достигне състояние на поръчителство, тя започва да проектира това излъчване навън, то вече не може да бъде спряно.

Това се нарича истинското разпространение на кабала. И всеки ще има възможност да дойде, да види, да разбере, да провери – дали това му пасва или не; и може би днес не, но утре вече – да.

Този конгрес трябва да ни даде пример за такова състояние, което трябва да направим постоянно и да се издигаме все по-високо и по-високо. Това именно ще бъде влиянието на обкръжението върху човек, а ние трябва да го създадем.

Ако обкръжението определя цялото мое бъдеще и цялата скорост на моето духовно развитие, то аз трябва да се вълнувам само за това как да направя това обкръжение по-силно – за да може през цялото време да ме вдъхновява и да ме дърпа за ухото напред.

И тогава, естествено, аз ще дойда на конгреса, защото за сметка на какво друго мога да напредвам – аз нямам никакво друго средство освен това. Аз ще дойда, но ние сме длъжни да организираме такова обкръжение постоянно! Защото няма друг двигател на духовното развитие!

От урока по статията „Изгнание и освобождение“, 04.11.2010

[25958]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Според това, как ние ще се обединяваме и ще участваме в общи действия (конгреси, вечери на единството, общуване в системата на „стимулатора”), през нас ще започнат да преминават общи вълни от висшата светлина, които постепенно ще ни приближават към брега на висшия свят.

И тогава ние ще открием, че заедно, много хора се включват на една вълна, извършвайки общо духовно действие!

А тъй като висшата сила действа синхронно на голямо количество различни хора, то мощността на това духовно желание и намиращата се срещу него висша светлина, която се разкрива в това съединение,  започва да влияе на цялото човечество – ето това въздействие се нарича разпространение на кабала!

Хората ще започнат подсъзнателно да усещат това явление, благодарение на това, че ние всички сме свързани в една душа. И даже тези, които не са видели и не са чули, ще започнат неизбежно да се настройват на тази вълна и да усещат присъствието в света на духовното движение. Светът ще стане по-чувствителен към въздействието на висшата светлина.

Така ние разлюляваме целия свят чрез вълните, които заедно създаваме: повдигаме  целия свят и го спускаме. Повдигаме искрите на отдаването и  спускаме  егоистичното зло. Все повече искри на отдаване  са отгоре– и хората ще започнат да питат за смисъла на своя живот. Така ние ще ускорим процеса на поправяне.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот””,19.08.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Ние можем да изискваме от светлината всичките необходими на нас поправки и напълнения.

Всичко, за което само можем да си помислим, го има в светлината – та нали това е нашият източник, който ни е създал.

Когато със всички наши действия (учение, работа в групата, разпространение на кабала), ние притегляме светлина и тя започва да ни действа, след някакво време при нас идва усещането, сякаш стоим срещу нещо, непознато.

Това е светлината, започваща да се приближава към нас, независимо, че ние не я виждаме, но я усещаме, как до нас достига нейният „полъх’’(руах).

И тогава ние можем да приложим някакви действия, страхувайки се, да не я загубим – да загубим тая светлина, това усещане.

Така започвам да строя своите отношения със светлината, страхувайки се, че тя ще изчезне – отношения на отдаване. Светлината ми дава да разбера, че ако не искам да я загубя – аз съм задължен да бъда отдаващ!

И аз започвам през всичкото време да се проверявам, старая се да бъда в такова намерение и свойства, за да изляза от своето его. И тогава аз чувствам около себе си или в себе си някакво присъствие на светлина.

Така човек започва да изгражда „сянка” на своето природно, естествено желание да се наслади. Такова упражнение си прави с нас светлината, сякаш ни казва: „Ти искаш да ме усещаш ?! Тогава прави тъка! А ако не – Аз изчезвам…”.

Тази игра постепенно приучава човека да остава в „сянката”, докато това не стане за него, като втора природа.

Сега той иска да бъде в сянка, чувства, че това е особено състояние – извисяване на своите лични разчети. Така от „ло лишма” идват към „лишма”.

Той вижда, че от това състояние полъхва съвършенство и вечност. Тоест, то му е за благо. А след това той започва да цени само това състояние, само това свойство – отдаване и любов към ближния.

Всичко това прави с нас светлината със своята игра – приближавайки и отдалечавайки се, за да бъде сянката ту от страна на светлината, ту от страната на човека; ту човек скрива своето егоистическо желание, ту светлината скрива себе си.

Така човекът постепенно изгражда свой анти-егоистически екран (масах).

 Урок по статия от книга ‘’ Шамати’’ 16.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Като че ли се използват всички възможности за разпространение: вестници, книги, Интернет, телевизия. Какво още трябва да се направи, за да ни последва светът? Ако достигнем така наречената критична маса, ще успеем ли да привлечем към нашата кауза целия свят?

Отговор: Това без съмнение е по силите ни и както се казва, човек ясно трябва да си дава сметка, че всеки миг той може да променя света към добро или лошо, със силата на своето намерение. Нали системата на цялостно взаимосвързаните души, се подчинява на действието на закона за общото и частното въздействие, на тяхното взаимно влияние. От своя страна ние сме задължени, чрез нашето обединение, да постигнем намерението, което ще промени системата на душите към подобие с Природата, към отдаване и любов. А Природата от своя страна ще добави силата на принудата (страданията), които заедно с нашите усилия ще ни доведат до целта. Баал Сулам пише, че има път на страданията – под въздействието на Природата, път на светлината – самостоятелното поправяне, но има и среден път – подбутващите ни отзад удари на Природата, съчетани с привличащото ни отпред бъдеще, което ние сме длъжни да разясним на света.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→