Първият стадий изцяло се напълва със светлината, излизаща от Корена и чувства, че не иска да получава – така се формира Вторият стадий.

Но след това, Вторият стадий чувства, че от това няма да стане подобен на Корена. Вторият стадий нищо не получава, но и не отдава!

Станало още по-зле, защото преди аз съм бил прилепен към Твореца – като бебе и съм правил всичко, което Той иска. Наслаждавал съм се колкото си искам и макар да съм го правил заради себе си, съм доставял удоволствие и на Висшия!

Сега, като че ли съм пораснал и не искам да получавам от Него, но излиза, че не Му доставям радост дори като бебе – тъй като Той се наслаждава от това, че получавам от Него.

И какво съм направил? Още повече съм се отдалечил от Него! (Затова Вторият стадий, въпреки че не получава нищо, се смята за по-силно желание от Първия стадий). Аз сякаш Го пренебрегвам…

Бебето е по-близо до майката от порасналото дете, което се чувства самостоятелно и не иска да получава нищо от нея.

Тогава, Вторият стадий – Бина, решава, че ако получи светлина заради Твореца, тогава това наистина ще бъде наслаждение за Него – така се получава ЗА”Т де-Бина.

А реализирането на това решение става в Третия стадий, в Зеир Анпин, който получава светлина заради отдаването, благодарение на силата на Бина. Тоест Висшият определя това решение (Затова се смята, че главата на З”А се намира в Бина – ЗА”Т де-Бина).

А след това, идва Четвъртият стадий – Малхут, която вижда колко наслаждения има тук… З”А, получаващ заради отдаване – това съм аз, който усещам Твореца и се чувствам абсолютно същия като Него!

И аз искам да се наслаждавам и от напълването, което получавам, и от равенството с Него. Искам да се насладя на всички наслаждения, които съществуват в Твореца – това се нарича Четвърти стадий на развитието – Малхут.

На този Четвърти стадий се извършва съкращаване (Цимцум Алеф) и ние повече не получаваме напълването егоистично.

А след това става Второто съкращаване (Цимцум Бет) – от ЗА”Т де Бина до Малхут. Малхут се внедрява във всички тези желания и казва: „Не трябва дори да си помислям за каквото и да е получаване! Невъзможно е да получа нищо, няма да стане!”

Четвъртият стадий на желанието прониква в Третия и Втория стадий, и сега в двамата – и в З”А, и в ЗА”Т де-Бина съществува усещането, че всяко съприкосновение с получаването на светлина ще бъде егоистично.

Преди това не е съществувало чувството, че желанието за наслаждаване е толкова противоположно на светлината! А сега го има. Но все пак, забрана съществува само за Малхут, но не и за З”А, и нещо повече – не важи и за Бина. 

Защото З”А иска да отдава – но въпросът е в какви желания се кани да го направи? В желанията, които е имал до появяването на Четвъртия стадий или се готви да получава заради отдаване в Четвъртия стадий, в Малхут?

Впоследствие, тази бъркотия довела до разбиването, когато те не разбрали защо това е невъзможно. Защото, ако ние се каним да получим светлина заради отдаването, както в Третия стадий на пряката светлина, тогава това е алтруистично действие.

Оказва се обаче, че вътре в тези желания вече е проникнал Четвъртият стадий и след като си опитал какво е Малхут – наслаждението от равенството с Твореца, вече не можеш да се откажеш от него – желаеш този вкус. Вътре в теб се намира Четвъртият стадий и ти не можеш да получаваш заради отдаване!

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот”, 25.10.2010

[24824]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Съгласно логиката, не съществува никаква свобода на волята. Защото няма никакво свободно движение и всичко се управлява от силите, действащи в природата, които са подчинени на една висша сила, обхващаща цялото мироздание.

Ако на някой му се струва, че не е така, това се дължи на недостига на знания за работата на общата система.

Ако се намирам вътре в системата, в която съм се родил, и която определя какво трябва да бъде всичко за мен – как мога да бъда свободен от нея? Общата сила на природата действа без да оставя нито едно празно място – цялата система е затворена и работи като идеален хармоничен механизъм. И къде може тя тогава, да ми остави свобода?

Човекът няма нито една мисъл и желание, в които изначално да не е присъствало висшето управление, определящо неговите действия.

Свободата започва, когато поискаме да се съединим в група със своите точки в сърцата и започнем да търсим: къде е нашия свободен избор? Ние искаме да изградим свързващо поле помежду си – на мястото на случилото се преди разбиване. И именно това поле, създадено от нашите връзки е мястото за проявяване на свободната воля.

Това е друго измерение, което не е съществувало преди – абсолютно ново ниво. Ние, сякаш разкриваме пред себе си ново пространство, не съществувало преди това в творението – излизаме от този свят в някакъв друг обем, в друг свят.

Може да се каже, че се потапяме на по-голяма дълбочина в творението и там разкриваме малко отверстие, през което внезапно се отваря вход към безкрайността.

По същия начин, когато поправяме състоянието на разбиване, не стигаме до началното състояние, съществувало преди него, а поради това, че го постигаме чрез своя свободен избор, ние попадаме в нова област, която не е съществувала никога досега в природата – областта на нашата свобода на волята.

Изграждаме помежду си такова състояние, което ще ни послужи за духовен съсъд – новият съсъд/желание (ТАРАХ) и новата светлина НАРАНХАЙ в него са 620 пъти повече!

Могат да бъдат запазени същите имена, които са били преди разбиването, но тяхната същност е станала напълно различна.

Затова за нас е толкова важно да намерим точката на своята свобода, откъдето вече ще можем да влезем в новото измерение.

 От урока по статията „Свобода на волята”, 22.10.2010

[24551]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

През цялото време трябва да проверяваме на практика, прагматично и без илюзии, от какво живеят нашите желания, с какви средства разполагаме, отчитайки степента на тяхната порочност и способността да се поправим.

При такова отношение към реалността ние откриваме, че се намираме между две дадености: „Аз – първи и аз – последен“, и че тук, по средата, имаме възможност за свободен избор – да привличаме поправящата сила.

Ние я привличаме на принципа „ще направим и ще чуем“, – с други думи, обединяваме се в група и чрез учебни занимания, за да привлечем светлината, възвръщаща към източника.

Така откриваме, че всички наши състояния са първоначално програмирани свише, от замисъла на творението, от замисленото бъдещо сливане.

Посредством светлината, те идват при  нашето желание за наслаждения и му действат последователно, от лекото към трудното, оставяйки ни винаги възможност за избор.

Понякога скриват от нас, че няма никой, освен Него, направо до пълно скриване, а понякога ние сами избираме  това скриване – и така се движим напред: от Него, първия – чрез себе си– до Него – последния.

При това трябва да разбираме, че всичко става само вътре във връзката, в обединението на душите. Там е станало разбиването, и там Творецът пробужда съответните решимот. Само на мястото на разрива трябва да извърша своето поправяне, за да разкрия, именно там, сливането.

По този начин, винаги се занимавам с практически работи, като се старая  да се обединя с другарите и да предизвикам общо единство. По този начин аз насочвам себе си и целия свят към добро.

Първия импулс към това ми е дал Творецът, а след това, според степента на моите усилия, идва светлината и осъществява действие, разкривайки Първия и Последния в самата точка на единството, където ние постигаме сливане.

Получава се, че целта на нашите усилия е да заобичаш ближния, като себе си, а последната стъпка по този път ни повдига на степен  любов към Твореца.

Любовта към другите – това е  подготовката на кли (съсъда), а любовта към Твореца означава, че Той идва последен и завършва действието.

От урока по статия на Рабаш, 21.10.2010

[24412]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Как да проверим, дали учим лишма или егоистично?

Отговор: Всичко зависи от целта, която си поставям. Ако тя е да отменя себе си пред групата, за да получа от нея правилния духовен ген – „решимо” и да го реализирам, значи уча по правилния начин.

Аз идвам в групата и се включвам в нея със своята точка в сърцето. И тогава, групата внедрява в моята „точка в сърцето” онова решимо, което има тя.

Аз не съм имал такова решимо, а само стремеж. Това е ново за мен решимо – от предишното съединение, от неговото разбиване.

Ако се съглася с мнението на обкръжението, поставяйки се под неговото влияние и приема това решимо като най-важното, тогава то става мое и аз го издигам в молбата за поправяне.

Излиза, че действам чрез съединяването с групата и искам то да се осъществи. Тоест поправям разбиването и чрез това действие привличам висшата светлина – защото това е единственото, на което действа тя.

От моя страна бива отправена правилната молитва (МА”Н) и в съответствие с това, идва правилният отговор, светлината на поправянето (МА”Д)

Затова, ако действам в група и отменям себе си заради важността на духовната цел и съединяването, което демонстрира групата, значи напредвам правилно.

Няма никакви други критерии – мога отлично да знам всичко, което е написано в книгите, усърдно да работя в групата, в разпространението, но моят духовен напредък зависи само от съзнателното поправяне на връзката между нас – няма нужда да правим нищо повече в този свят!

Всичко се проверява само по отношение на това, дали има някакво движение по посока на съединяването. Има хора, които се завимават с кабала десетки години, но дори не се замислят за него.

В този случай, не бива човека да бъде упрекван – това означава, че още не е готов. Но той все пак някак си напредва и това е за предпочитане, отколкото да не прави нищо.

Но, докато човек не пристъпи към реализирането на тази точка, той все още не е стъпил на духовния път.

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност“, 17.10.2010

[23960]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

На духовния път трябва да се прилагат усилия, подобно на вечно неуморното дете. То тича като лудо, прави безпорядък, чупи, разхвърля вещи.

Още не му достигат чувства, затова, счупвайки няколко пъти чашата, разбира, че тя се състои от крехки частици и се учи да я пази в ръцете си. Разглобявайки нещо на части, то се учи как да ги съчетае.

И на нас ни трябва да постигнем разбиването, което е станало преди нас, да познаем силата на разпадането. Иначе ние няма да разберем, как да съберем всички разбити души заедно.

От урока по статия на Рабаш, 05.10.2010

[22627]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Групата е моето копие, моята сянка –  по същия начин, както аз съм сянка на Твореца. Получавам от другарите си повече, отколкото влагам в тях.

И това не зависи от тях, от поведението им, а само от моето отношение към тях. Защото това обкръжение също е Творецът.

По този начин, Той ми е дал възможност да работя с Него, създавайки ми илюзията, че нещо съществува извън мен. Но извън мен е само Творецът.

Затова, ние трябва през цялото време да пробуждаме обкръжението, докато не постигнем състояние, в което това обкръжение да ми въздейства така, че да пожелая да се съединя с тях, за да мога чрез него да се съединя с Твореца.

Без обкръжението няма да постигна Твореца, защото то е нещо външно, в което аз ще видя образа на Твореца.

Ако не желая да се съединя с групата, тогава изобщо не съм насочен към целта, към Твореца. Защото, кой е ближният? Силата на разбиването, случило се в духовното ме е разделила на две части – „аз” и „ближния”. Защо? За да разпозная какво не ми стига за сливането с Твореца.

Ако мога да приближа към себе си това обкръжение, което ми се струва чуждо, аз съм способен да се приближа към Твореца. Специално са ми дали раздвоено възприятие, за да видя част от себе си като нещо чуждо и ненавистно.

Затова, „възлюби ближния като самия себе си” е главно правило на Тора. Тъй като само това поправя светлината – няма какво повече да поправяш. Ако ти не молиш за това поправяне – жалко за всички твои усилия. Всичко останало са безполезни викове в пустинята.

От урок по книгата „Зоар”, 05.10.2010

[#22633]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Отнася ли се жената на един човек към тези „ближни” или „приятели”, които той трябва да „обича, както себе си”?

Отговор: Нашият живот в този свят е устроен така, че и в семейството трябва да се свържем заради духовната цел. Това е следствие на най-високия и най-яркия духовен корен, който се отнася към всеки човек в този свят.

В резултат на разбиването, нашите души са се отделили и са станали противоположни една на друга. Това се отнася не само за „човек – Творец” или за „група – Творец”, но и за „мъж – жена”. Ние достигнахме до стадия на разбиване на семейството и съпружеските двойки трябва също да реализират принципа „обичай ближния, както себе си”.

Това работи между съпрузите по същия начин, както и към другите хора. Когато мъжът и жената се удостоят с такава връзка, тогава между тях ще се възцари Шхина, Творецът. Това означава, че във всички техни действия, от най-материалното до най-духовното, те ще се стремят да останат в едно намерение – да бъдат свързани единствено чрез взаимно отдаване, Твореца.

Всеки човек може да разкрие това – имено затова Творецът е разделил първия човек на две части: Адам и Ева. Тази възможност е вече заложена вътре във всяка съпружеска двойка в този свят. Аз съм уверен, че ние трябва да поправим тази част. В края на краищата, докато не доведем всичките поправяния до техния завършек на най-ниската степен, на нивото на този свят, поправянето не може да съществува и във висшето.

Не е достатъчно да се чувстваме свързани помежду си. Ние трябва да се свържем във всичките наши материални дела в този свят до идеалното им състояние, като в света на Безкрайността. И тези два полюса: нашия свят и света на Безкрайността ще се свържат и всичко ще се върне към съвършеното си състояние. Ние трябва да свържем тези два свята: най-висшия и най-нисшия.

Поради това в семейния живот и в отношението на човек към децата и към възрастните всичко трябва да се случва съобразно с духовните закони. И разбира се, когато жената и мъжът учат заедно кабала и могат да достигнат такова отношение и намерение един към друг, тогава това разкрива възможност за уникална работа, която е възможна само между съпрузите.

От урока по статията „Любов към Творец и творенията”, 28.09.2010

[22129]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Йом Кипур, денят на изкупление, е състояние, когато Кли (желание), което трябва да поправим се разкрива. Рабаш пише в много статии, че човек стига до деня на изкупление според своето вътрешно състояние, което може да бъде разкрито без никаква връзка с началото на празника спрямо календара.

Всеки един от нас преминава през тези състояния в своето развитие, включително подеми, наречени Рош Ашана (Нова година), Йом Кипур (денят на изкупление) и други. Йом Кипур е много възвишено състояние. Голяма светлина трябва да ни въздейства, за да разкрием тази степен в нас и е необходима цяла поредица от действия. Човек трябва да положи големи усилия в групата, в нашето обединяване, където се е случило разбиването. Мястото на разбиване ни е дадено, за да можем да го поправим. Тогава ще разберем какво се нарича поправяне, каква е структурата на това място и как Висшата сила го е създала и продължава да го поддържа. Като резултат, ние разкриваме Твореца.

За да постигнем това, ние полагаме усилия съгласно главното правило на Тора „Обичай ближния като себе си”. Както кабалистите ни съветват, ние първо го реализираме в една или в няколко малки групи, а не в цялото човечество, защото това е невъзможно. Като се опитваме да реализираме това правило в съюза между нас, съгласно метода на кабалистите, ние преминаваме от любов към творението към любов към Твореца и разкриваме до каква степен ние не сме в свойството на любов и отдаване.

Ние не говорим за живота в този свят и за това колко добре или зле се чувстваме. Ние не проверяваме добро и лошо спрямо това, нито пък стигаме до деня на изкупление по този начин. Само като съм в група, като се стремя към връзката между нас и като пробуждам Поправящата светлина, аз мога да видя колко съм завладян от омраза и отхвърляне по отношение на моите приятели, които се опитват да се обединят, за да разкрият Твореца в групата.

Аз разкривам силата на разделение, силата на разбиване в мен и само по отношение на тази сила аз мога да кажа, че съм разкрил злото. Тогава, с това зло, аз мога да дойда при Твореца и да изискам поправяне от Него. Денят на изкупление тогава става ден на радост, защото аз разкривам болезнения егоизъм, моята същност, която трябва да бъде поправена. Аз разкривам условието „Аз създадох егоизма” и сега аз мога да помоля Твореца за Тора, която е силата на поправяне. Написано е „Аз създадох егоизма и Аз създадох Тора за неговото поправяне, защото Светлината в нея връща човек към Източника (към Твореца)”.

Първо ние трябва да работим много върху обединението между нас и тогава Висшата светлина ще засвети върху нас от нивото на ЕЛУЛ (аз Го обичам и Той ме обича). Тогава ние стигаме до Рош Ашана – състояние, в което ние желаем ново начало, нови промени по пътя, единение между нас, раждането на нова система или нов човек (Адам) в нас. И само, след като преминем през всичко това, достигаме състояние, в което проверяваме всичките 10 наши свойства. На десетия ден след Нова година, която отбелязва началото на нов път, ние стигаме до деня на изкупление.

В този момент, от една страна, ние наистина сме в състояние на пълно отчаяние и липса на сили, а от друга страна ние усещаме голяма радост, защото сега можем най-после да помолим Твореца да ни помогне с пълната увереност, че Той ще ни помогне. Ние имаме тази увереност, защото вече сме проверили себе си и сме достигнали до осъзнаването, че живеем само в злото, без да можем да направим нищо за това. Но сега, с връзката между нас, ние имаме увереност, че Творецът ни помага и само чака този момент.

Баал Сулам пише, че „Няма по-щастлив момент в живота на човек от този, в който той разкрива, че е напълно безсилен и губи вяра в своите собствени сили, защото той е положил всички възможни усилия, които е могъл, но не е постигнал нищо. Това е защото точно в този момент, в това състояние, той е готов за пълна и чиста молитва към Твореца!”. Този момент се нарича ден на изкупление. От този момент нататък човек може да бъде сигурен, че той ще получи Поправящата светлина.

От ежедневния Кабала урок – 15/09/2010, „Йом Кипур”

[#21245]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Личното и общото се съединяват и включват едно в друго. Затова тези, които идват днес, могат, съединявайки се с нас, да използват нашия опит за вътрешна работа и да получат същото разбиране.

Виждаме как лесно и естествено младото поколение усвоява всички съвременни прибори, мобилни телефони и компютри – това, което ние с труд сме разкривали и развивали. А младите идват наготово и с лекота използват всичко, без да ни обръщат внимание.

Така и в духовното – начинаещите в заниманията с кабала могат да придобият по-големи успехи от нас! Всъщност те „стоят на нашите рамене”.

Първото препятствие по пътя – разочаровайки се от собствените си сили, да се радват на падението. Да се обясни това е възможно само чрез висшата светлина, но не сам с нея, а в група, където разкривам разбиването помежду ни, което ми е нужно, за да се изправя.

Аз трябва да стана отдаващ по отношение на това разбиване, но не съм способен. И тогава идва светлината, която ме прави способен да се присъединя към другите и в тях да открия Твореца, за да отдавам на Него.

Аз трябва да разкрия тази ситуация  в цялата й дълбочина и да очаквам спасение в същата тази вътрешна точка. Ето такава картина ни е нужно да си представим – и тогава можем да бъдем сигурни, че човек стои точно пред духовната стълба нагоре.

От урок по статията от книгата Шамати, 06.09.2010

[#20892]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какви са тези хора с разбити сърца?

Отговор: Сърцето – това са всички човешки желания. Когато разберем, че всички желания са за наслаждение, виждаме, че те са разбити.

Какво означава разбиване? Някога, първоначално, ни е свързвала силата на отдаване. Силата на връзката между нас е естествен образ от светлина, за сметка на пробуждане свише, защото така го е създал Твореца.

После Творецът се е скрил, светлината е изчезнала и после връзката е изчезнала. Разкриването на отсъствие на връзка между нас се нарича разбиване. Тук говорим относително Творението.

Отсъствието на разкритие на Твореца, на свойството за отдаване, предизвикало разпадането. Това разпадане може да се усети и сега. „Нищо страшно, всичко е наред. Само мен да не ме закачат и аз на никого няма да причиня вреда”. Това се нарича скрито разбиване.

Има състояния, когато чувстваме, че се намираме в разбиване и между нас няма връзка и съединяване.

Тук също може да има различна степен на осъзнаване на злото – без връзка между нас няма да постигнем добър материален живот, ще предизвикаме стихийно бедствие или няма да постигнем Твореца, да се издигнем духовно.

Т.е. има разкриване отгоре – изгнание, отсъствие на съединение между нас и има разкритие отдолу – това, което човечеството сега постига.

От урока по книгата Зоар, 15.08.2010г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Криза, глобализация - Няма коментари→